Преглед на Божиите мисли, идеи и действия, откакто Той сътвори света

Днес първо ще обобщим Божиите мисли, идеи и всеки Негов ход, откакто Той създаде човечеството. Ще разгледаме какво дело е извършил Той от сътворението на света до официалното начало на Епохата на благодатта. Тогава можем да открием кои от Божиите мисли и идеи са непознати за човека, а оттам можем да изясним реда на Божия план за управление и напълно да разберем контекста, в който Бог е създал Своето дело на управлението, неговия източник и процеса му на развитие, а също и да разберем напълно какви резултати иска Той от Своето дело на управлението — тоест същината и целта на Неговото дело на управлението. За да разберем тези неща, трябва да се върнем в далечно, спокойно и тихо време, когато нямаше хора…

Бог лично създава първия жив човек

Когато Бог стана от леглото Си, първата Му мисъл беше следната: да създаде жив човек — истински, жив човек — някой, с когото да живее и който да бъде Негов постоянен спътник; този човек да може да Го слуша и Той да може да му се довери и да говори с него. Тогава за първи път Бог загреба шепа пръст и я използва, за да създаде първия жив човек според образа, който си беше представил в ума Си, а след това даде име на това живо същество — Адам. Как се почувства Бог, след като имаше този жив и дишащ човек? За първи път Той почувства радостта да има любим човек, спътник. Той също така почувства за първи път отговорността да бъде баща и загрижеността, която идва заедно с нея. Този жив и дишащ човек донесе на Бог щастие и радост; Той се почувства утешен за първи път. Това беше първото нещо, което Бог някога беше правил и което не беше постигнато с Неговите мисли или дори слова, а което беше направено от собствените Му ръце. Когато този вид същество — жив и дишащ човек — застана пред Бог, направен от плът и кръв, с тяло и форма и способен да говори с Бог, Той изпита такава радост, каквато никога преди не беше изпитвал. Бог наистина почувства Своята отговорност и това живо същество не само привличаше, но и стопляше и трогваше Неговото сърце с всяко малко движение, което правеше. Когато това живо същество застана пред Бог, на Него за първи път Му хрумна да спечели повече такива хора. Това беше поредицата от събития, която започна с тази първа Божия мисъл. За Бог всички тези събития се случваха за първи път, но в тези първи събития, каквото и да изпитваше Той по това време — радост, отговорност, загриженост — Той нямаше с кого да го сподели. От този момент нататък Бог наистина чувстваше самота и тъга, които никога преди това не бе изпитвал. Той чувстваше, че човекът не може да приеме и разбере Неговата любов и загриженост, нито можеше да разбере Неговите намерения за човека, затова Той все още изпитваше скръб и болка в сърцето Си. Въпреки че Той беше направил тези неща за човека, човекът не знаеше за това и не разбираше. Освен щастие, радостта и утехата, които човекът Му носеше, бързо донесоха със себе си първите Му чувства на скръб и самота. Това бяха Божиите мисли и чувства по онова време. Докато Бог вършеше всички тези неща, в сърцето Си Той преминаваше от радост към скръб и от скръб към болка и тези чувства бяха примесени с безпокойство. Всичко, което Той искаше да направи, беше да позволи на този човек, на това човечество, бързо да узнае какво има в сърцето Му и да разбере намеренията Му по-скоро. Тогава те биха могли да станат Негови последователи, да споделят мислите Му и да бъдат в съответствие с Неговите намерения. Те вече нямаше просто да слушат Бог да говори и да остават безмълвни; те вече нямаше да са в недоумение как да се присъединят към Бог в Неговото дело; преди всичко, те вече нямаше да бъдат хора, безразлични към Божиите изисквания. Тези първи неща, които Бог направи, са много значими и имат голяма стойност за Неговия план за управление и за човешките същества днес.

След като сътвори всички неща и човечеството, Бог не си почина. Той беше неспокоен и нетърпелив да осъществи Своето управление и да спечели тези хора сред човечеството, които толкова обичаше.

Бог извършва поредица от безпрецедентни дела около времето на Епохата на закона

След това, скоро след като Бог създаде човешките същества, от Библията виждаме, че е имало голям потоп по целия свят. Ной е споменат в сведенията за потопа и може да се каже, че Ной беше първият човек, който получи Божия призив да работи с Него, за да изпълни задача на Бог. Разбира се, това беше и първият път, когато Бог беше призовал човек на земята да направи нещо по Негова заповед. Щом Ной завърши изграждането на ковчега, Бог за първи път наводни земята. Когато Бог унищожи земята с потопа, за първи път от създаването на човешките същества Той се почувства обзет от отвращение към тях; именно това принуди Бог да вземе болезненото решение да унищожи тази човешка раса чрез потоп. След като потопът унищожи земята, Бог направи първия Си завет към хората, завет, който да покаже, че Той никога повече няма да унищожи света с наводнения. Знакът за този завет беше дъгата. Това беше първият завет на Бог към човечеството, така че дъгата беше първият знак за обещание, дадено от Бог; дъгата е реално, физическо нещо, което съществува. Самото съществуване на дъгата кара Бог често да изпитва тъга по предишната човешка раса, която Той загуби, и служи, за да Му напомня постоянно за това, което се случи с тях… Бог не забавяше темпото Си — Той беше неспокоен и нетърпелив да направи следващата крачка в управлението Си. Впоследствие Бог избра Авраам като Свой първи избор за Своето дело в целия Израел. Това беше и първият път, когато Бог избра такъв кандидат. Бог реши да започне да извършва Своето дело за спасяване на човечеството чрез този човек и да продължи Своето дело сред потомците на този човек. В Библията можем да видим, че Бог направи това с Авраам. Тогава Бог направи Израел първата избрана земя и започна Своето дело на Епохата на закона чрез Божиите избраници, израилтяните. Още веднъж за първи път Бог предостави на израилтяните изричните правила и закони, които човечеството трябва да спазва, и ги обясни подробно. Това беше първият път, когато Бог беше предоставил на човешките същества такива конкретни, стандартизирани правила за това как трябва да правят жертви, как трябва да живеят, какво трябва да правят и какво не трябва да правят, кои празници и дни трябва да спазват и кои принципи трябва да следват във всичко, което правят. Това беше първият път, когато Бог беше дал на човечеството толкова подробни, стандартизирани правила и принципи за това как да водят живота си.

Всеки път, когато казвам „за първи път“, това се отнася до вид дело, което Бог никога преди не е предприемал. Отнася се до дело, което не е съществувало преди, и въпреки че Бог е създал човечеството и всички видове създания и живи същества, това е вид дело, което Той никога преди не е вършил. Цялото това дело включваше Божието управление на човечеството; всичко това беше свързано с хората и Неговото спасение и управление на хората. След Авраам Бог направи още нещо за първи път — Той избра Йов да бъде този, който живее според закона и който може да устои на изкушенията на Сатана, като същевременно продължава да се бои от Бог, да отбягва злото и да свидетелства за Бог. Това беше и първият път, когато Бог позволи на Сатана да изкушава човек, и първият път, когато Той се обзаложи със Сатана. Накрая Той за първи път спечели човек, който беше способен да свидетелства и да бъде потвърждение за Него, докато е изправен срещу Сатана, и човек, който можеше напълно да засрами Сатана. Откакто Бог беше създал човечеството, това беше първият човек, който Той беше спечелил и който беше способен да свидетелства за Него. Щом спечели този човек, Бог стана още по-нетърпелив да продължи Своето управление и да изпълни следващия етап от Своето дело, като подготви мястото и хората, които да избере за следващия етап от делото Си.

След като разговаряхме за всичко това, имате ли истинско разбиране за Божиите намерения? Бог счита, че този пример на Неговото управление на човечеството, на Неговото спасение на човечеството, е по-важен от всичко останало. Той върши тези неща не само с ума Си, не само със словата Си и със сигурност не с прибързано отношение — Той върши всички тези неща с план, с цел, със стандарти и с намеренията Си. Ясно е, че това дело за спасяване на човечеството има голямо значение както за Бог, така и за човека. Колкото и трудна да е работата, колкото и големи да са препятствията, колкото и слаби да са хората и колкото и дълбоко да е непокорството на човечеството, нищо от това не е трудно за Бог. Бог е зает постоянно, Той изразходва Своите ревностни усилия и управлява делото, което Самият Той иска да извърши. Той също така подрежда всичко и упражнява Своята върховна власт над всички онези хора, върху които ще работи, и над цялото дело, което иска да завърши — нищо от това не е правено преди. Това е първият път, когато Бог използва тези методи и плаща такава огромна цена за този голям проект за управление и спасяване на човечеството. Докато Бог извършва това дело, малко по малко Той изразява и безрезервно отдава на човечеството Своите ревностни усилия, това, което Той притежава и представлява, Своята мъдрост и всемогъщество и всеки аспект от Своя нрав. Той отдава и изразява тези неща, както никога преди не е правил. И така, в цялата вселена освен хората, които Бог има за цел да управлява и спаси, никога не е имало същества, толкова близо до Бог, които да са имали толкова близка връзка с Него. В Неговото сърце човечеството, което Той иска да управлява и спаси, е най-важно; Той цени това човечество повече от всичко друго. Въпреки че е платил голяма цена за хората и въпреки че те постоянно Го нараняват и се бунтуват срещу Него, Той никога не се отказва от тях и продължава Своето дело неуморно, без да се оплаква и без да съжалява. Това е така, защото Той знае, че рано или късно хората ще се събудят от Неговия призив и ще започнат да изпитват въздействието на Неговите слова, ще признаят, че Той е Господ на творението и ще се върнат на Негова страна…

След като днес чуете всичко това, може да почувствате, че всичко, което Бог прави, е съвсем нормално. Изглежда, че хората винаги са чувствали някои от Божиите намерения за тях от Неговите слова и от Неговото дело, но винаги има известна отдалеченост между техните чувства или тяхното знание и това, което Бог мисли. Ето защо мисля, че е необходимо да се съобщи на всички хора защо Бог създаде човечеството и какво е породило Неговото желание да спечели човечеството, за което се е надявал. От съществено значение е да се сподели това с всички, така че всеки да е наясно и да го разбере в сърцето си. Тъй като всяка мисъл и идея на Бог, всяка фаза и всеки период от Неговото дело са обединени и са тясно свързани с цялото Му дело на управлението, когато разбираш Божиите мисли, идеи и Неговите намерения във всеки етап от Неговото дело, е все едно да разбираш как е възникнало делото на Неговия план за управление. Именно на тази основа твоето разбиране за Бог се задълбочава. Въпреки че всичко, което Бог направи, когато първоначално създаде света, за което споменах по-рано, засега изглежда да е просто „информация“, която няма значение за търсенето на истината, в хода на твоето изживяване ще дойде ден, когато няма да мислиш, че това е нещо толкова просто, колкото няколко късчета информация, нито че това е просто някаква мистерия. С напредването на твоя живот, щом Бог заеме определено място в сърцето ти или щом по-пълно и по-задълбочено разбереш Неговите намерения, ти наистина ще разбереш колко е важно и необходимо това, за което говоря днес. До каквато и степен да разбирате това сега, все още е необходимо да разберете и да знаете тези неща. Когато Бог върши нещо, когато извършва Своето дело, без значение дали с идеите Си, или със Собствените Си ръце, независимо дали го прави за първи път, или за последен, в крайна сметка Бог има план и Неговите цели и Неговите мисли са във всичко, което Той прави. Тези цели и мисли представляват Божия нрав и изразяват това, което Той притежава и представлява. Тези две неща — Божият нрав и това, което Той притежава и представлява — трябва да се разберат от всеки един човек. След като хората разберат Неговия нрав и това, което Той притежава и представлява, те могат постепенно да разберат защо Бог прави това, което прави, и защо казва това, което казва. От тук те вече могат да имат повече вяра да следват Бог, да търсят истината и промяна в своя нрав. Тоест разбирането на човека за Бог и вярата му в Бог са неразделни.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог III)