Действителното лице на Йов: истинско, чисто и без лицемерие

Нека прочетем Йов 2:7-8: „Сатана излезе тогава от присъствието на Йехова и нанесе на Йов тежки циреи от глава до пети. И той си взе черепка, за да се чеше с нея, и седеше в пепел“. Това е описание на поведението на Йов, когато по тялото му се появяват възпалени циреи. По това време Йов седеше в пепелта и търпеше болката. Никой не го лекуваше и никой не му помогна да намали болката по тялото си; вместо това той използва черепка, за да изстърже повърхността на възпалените циреи. Погледнато повърхностно, това беше само етап от мъките на Йов и нямаше връзка с неговата човешка природа и страх от Бог, защото Йов не казваше нищо, с което да изрази настроението и възгледите си в този момент. И все пак действията и поведението на Йов са истински израз на неговата човешка природа. В повествованието от предишната глава четем, че Йов бил най-великият от всички хора на Изтока. Наред с това този пасаж от втора глава ни показва, че този велик човек от Изтока всъщност е взел черепка, за да се остърже, докато седи в пепелта. Не е ли очевиден контрастът между тези две описания? Това е контраст, който ни показва истинската същност на Йов: въпреки престижа и общественото си положение той никога не беше обичал тези неща, нито им беше обръщал внимание; той не се интересуваше как другите гледат на положението му, нито се притесняваше дали неговите действия или поведение щяха да имат някакъв отрицателен ефект върху положението му; той не се отдаваше на предимствата на статута, нито пък се радваше на славата, която вървеше заедно с общественото положение и репутацията. Той се интересуваше само от своята стойност и значението на живота си в очите на Бог Йехова. Това истинско лице на Йов беше и неговата същност: той не обичаше славата и богатството и не живееше за това; беше истински и чист и в него нямаше лицемерие.

Разделянето на любовта и омразата у Йов

Друга страна на човешката природа на Йов е показана в тази размяна на реплики между него и съпругата му: „Тогава жена му му каза: Още ли държиш правдивостта си? Похули Бог и умри. А той ѝ отвърна: Ти говориш, както говори някоя от безумните жени. Какво? Доброто ли ще приемаме от Бог, а да не приемаме и злото?“ (Йов 2:9-10). Виждайки мъките, които той изпитваше, съпругата на Йов се опита да даде съвет, за да му помогне да се избави от мъките си, но нейните „добри намерения“ не спечелиха одобрението на Йов; вместо това те предизвикаха гнева му, тъй като тя отрече вярата му и покорството му към Бог Йехова, а също така отрече и съществуването на Бог Йехова. Това беше непоносимо за Йов, тъй като той никога не си беше позволявал да направи нещо, което да се противопоставя на Бог или да Го наранява, да не говорим за други хора. Как можеше да остане безразличен, когато виждаше другите да говорят думи, които хулеха и обиждаха Бог? Затова той нарече съпругата си „глупава жена“. Отношението на Йов към съпругата му беше изпълнено с гняв и омраза, както и с укор и порицание. Това беше естественият израз на човешката природа на Йов — да разграничава любовта от омразата — и беше истинско представяне на неговата почтена човешка природа. Йов притежаваше чувство за справедливост — чувство, което го караше да мрази тенденциите и теченията на злото, да ненавижда, осъжда и отхвърля абсурдните ереси, смешните аргументи и нелепите твърдения и му позволяваше да се придържа към собствените си, правилни принципи и позиция, когато беше отхвърлен от масите и изоставен от близките си.

Добродушието и искреността на Йов

След като от поведението на Йов можем да видим израза на различни аспекти на неговата човешка природа, тогава какво от човешката природа на Йов виждаме, когато той отвори устата си, за да прокълне деня, в който се беше родил? Това е темата, която ще разгледаме по-долу.

По-горе говорих за произхода на проклятието, което Йов отправи към деня на раждането си. Какво виждате в това? Ако Йов имаше жестоко сърце, в което няма любов, ако беше студен, безчувствен и лишен от човешка природа, можеше ли да прояви загриженост за Божиите намерения? Можеше ли да презре деня на собственото си раждане, защото беше загрижен за Божието сърце? С други думи, ако Йов беше коравосърдечен и лишен от човешка природа, можеше ли да се измъчва заради болката на Бог? Можеше ли да прокълне деня на раждането си, защото Бог беше огорчен от него? Отговорът е, категорично не! Точно защото беше добродушен, Йов се грижеше за Божието сърце; Йов усети болката на Бог, защото се грижеше за Божието сърце; той претърпя по-големи мъчения в резултат на това, че усети болката на Бог, защото беше добродушен; именно защото усети болката на Бог, той започна да мрази деня на своето раждане и така прокле този ден. За външни хора цялото поведение на Йов по време на неговите изпитания е достойно за пример. Единствено проклятието на деня на раждането му поставя под въпрос неговото съвършенство и почтеност или дава различна оценка. Всъщност то беше най-вярното изражение на човечество същността на Йов. Същността на неговата човешка природа не беше маскирана, скрита или преработена от някого другиго. Когато прокълна деня на раждането си, той доказа добродушието и искреността дълбоко в сърцето си; беше като извор, чиито води са толкова чисти и прозрачни, че разкриват дъното му.

След като са научили всичко това за Йов, повечето хора несъмнено ще имат доста точна и обективна оценка за човечество същността на Йов. Те трябва също така да имат дълбоко, практическо и по-напреднало разбиране и оценка на съвършенството и почтеността на Йов, за които говори Бог. Да се надяваме, че това разбиране и вникване ще помогне на хората да тръгнат по пътя на боязънта от Бог и отбягването на злото.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II)

A portion of the Bulgarian Bible verses in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.