Бог използва дъгата като символ на завета Си с човека (Избрани пасажи)

Битие 9:11-13 Поставям завета Си с вас, — че няма да бъде изтребена вече никоя твар от водите на потопа, нито ще настане вече потоп да опустоши земята. Бог каза още: Ето белега на завета, който Аз поставям до всички поколения между Мен и вас и всичко живо, което е с вас; поставям дъгата Си в облака и тя ще бъде белег на завет между Мен и земята.

В края на историята за Ной виждаме, че Бог използва необичайно средство, за да изрази чувствата Си в онзи момент. Това беше много специално средство: да сключи завет с човека, с който да обяви края на Божието унищожение на света с потопа. На пръв поглед сключването на завет може да изглежда като нещо съвсем обикновено. Това не е нищо повече от използване на думи, които обвързват две страни и им пречат да нарушат споразумението си, за да се защитят интересите и на двете страни. По форма това е нещо съвсем обикновено, но от гледна точка на мотивите, които стоят зад него, и целта, с която Бог го направи, то е истинско разкриване на нрава и душевното състояние на Бог. Ако просто оставиш тези думи настрана и ги пренебрегнеш, ако никога не ви кажа истината за нещата, тогава човечеството наистина никога няма да узнае Божиите мисли. Може във въображението ти Бог да се е усмихвал, когато е сключвал този завет, а може изражението Му да е било сериозно, но каквото и да си представят хората, че е най-обичайното изражение на Бог, никой не би бил способен да види Божието сърце или Неговата болка, да не говорим за Неговата самота. Никой не може да накара Бог да му се довери, нито може да бъде достоен за Божието доверие или да бъде човек, пред когото Той може да изрази мислите Си или на когото може да довери болката Си. Ето защо Бог не е имал друг избор, освен да постъпи така. На пръв поглед Бог направи нещо лесно, като се сбогува с човечеството, такова, каквото беше, и реши проблема на миналото, като доведе унищожението на света чрез потоп до съвършена развръзка. Бог обаче погреба болката от този момент дълбоко в сърцето Си. По време, когато Бог не е имал на кого да се довери, Той сключи завет с човечеството, като му каза, че повече няма да унищожава света с потоп. Когато се появи дъга, тя трябваше да напомни на хората, че се е случило такова нещо, и да ги предупреди да се въздържат от злото. Дори и в такова болезнено състояние Бог не забрави за хората и продължи да проявява толкова голяма загриженост към тях. Нима това не е Божията любов и безкористност? Но за какво мислят хората, когато страдат? Нима това не е моментът, в който те най-много се нуждаят от Бог? В такива моменти хората винаги привличат Бог, за да ги утеши. Независимо кога, Бог никога няма да разочарова хората и винаги ще им дава възможност да се измъкнат от затрудненията си и да живеят в светлината. Макар че Бог подсигурява човечеството така, в сърцето на човека Бог не е нищо повече от хапче или сироп за успокоение. Когато Бог страда, когато сърцето Му е наранено, да има сътворено същество или който и да е човек, който да Му прави компания или да Го утешава, несъмнено за Бог би било просто екстравагантно желание. Човекът никога не обръща внимание на чувствата на Бог, затова Бог никога не иска и не очаква да има някой, който може да Го утеши. Той просто използва свои собствени средства, за да изрази настроението Си. Хората не смятат, че за Бог да премине през някакво страдание представлява особена трудност, но едва когато наистина се опиташ да разбереш Бог, когато можеш истински да оцениш сериозните Му намерения във всичко, което прави, можеш да почувстваш величествеността на Бог и Неговата безкористност. Макар че Бог сключи завет с човечеството, като използва дъгата, Той никога не каза на никого защо го направи — защо сключи този завет, т.е. Той никога не разкри истинските Си мисли пред никого. Това е така, защото никой не може да разбере дълбочината на любовта, която Бог изпитва към човечеството, създадено от Него със собствените Му ръце, и никой не може да разбере колко болка е изпитало сърцето Му, когато е унищожил човечеството. Затова, дори и да беше казал на хората как се е чувствал, те нямаше да са способни да понесат това доверие. Въпреки че страда, Той продължава със следващия етап от Своето дело. Бог винаги дава най-добрата Своя страна и най-хубавите неща на човечеството, докато сам тихо понася цялото страдание. Бог никога не разкрива тези страдания открито. Вместо това мълчаливо ги търпи и чака. Тази Негова издръжливост не е студена, безчувствена или безпомощна, нито е знак на слабост. По-скоро, Божията любов и същност винаги са били себеотрицателни. Това е спонтанно откровение на Неговия нрав и същност и истинско олицетворение на Божията идентичност като същинския Създател.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог I)

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.