Бог прави кожени дрехи за Адам и Ева

Битие 3:20-21 И човекът наименува жена си Ева, защото тя беше майка на всички живи. За Адам и жена му Йехова Бог създаде дрехи от кожа и ги облече с тях.

„За Адам и жена му Йехова Бог създаде дрехи от кожа и ги облече с тях“. В тази сцена каква роля виждаме да поема Бог, когато е с Адам и Ева? По какъв начин Бог проявява Себе Си в този свят, в който има само две човешки същества? Дали се проявява в ролята Си на Бог? Братя и сестри от Хонконг, моля, отговорете. (В ролята на родител.) Братя и сестри от Южна Корея, в каква роля според вас се появява Бог? (Глава на семейството.) Братя и сестри от Тайван, вие какво мислите? (В ролята на някой от семейството на Адам и Ева, в ролята на член на семейството.) Някои от вас смятат, че Бог се появява като член на семейството на Адам и Ева, други казват, че Бог се появява като глава на семейството, а трети — като родител. Всички те са много подходящи. Но разбирате ли какво се опитвам да кажа? Бог създаде тези двама души и се отнасяше към тях като към Свои спътници. Бог се грижеше за живота им като единственото им семейство и се грижеше за храната, дрехите и подслона им. Тук Бог се явява като родител на Адам и Ева. Докато Бог прави това, човекът не вижда колко възвишен е Бог; не вижда Божията върховна власт, Неговото тайнство и най-вече Неговия гняв или величие. Всичко, което вижда, е Божието смирение, Неговата обич, Неговата загриженост за човека, Неговата отговорност и грижа за него. Отношението и начинът, по който Бог се отнасяше към Адам и Ева, прилича на начина, по който родителите проявяват загриженост към децата си. Точно както родителите обичат собствените си синове и дъщери, наглеждат ги и се грижат за тях — реално, видимо и осезаемо. Вместо да се възвиси до високо и могъщо положение, Бог използва кожи, за да направи лично дрехи за човека. Няма значение дали това кожено палто е било използвано, за да пази благоприличието им, или за да ги предпази от студа. Важното е, че тази дреха за покриване на човешкото тяло е била направена лично от Бог със собствените Му ръце. Вместо просто да създаде дрехите с мисълта Си или да използва някакви други чудотворни средства, както хората биха могли да си представят, че Бог би постъпил, с пълно основание Бог направи нещо, което човек би помислил, че Бог не би направил и не бива да прави. Това може да изглежда незначително — някои хора може дори да не смятат, че си струва да се споменава — но то позволява на всеки последовател на Бог, който е бил обзет от неясни представи за Него, да придобие представа за Неговата истинност и обичливост и да види Неговата вярност и смирение. То кара непоносимо надменните хора, които си мислят, че са велики и могъщи, да преклонят самонадеяните си глави от срам пред истинността и смирението на Бог. Тук истинността и смирението на Бог дават възможност на хората да разберат колко обичлив е Той. За разлика от Него „необхватният“, „обичният“ и „всемогъщият“ Бог, Когото хората таят в сърцата си, е станал незначителен и грозен и рухва при най-лекото докосване. Когато видиш този стих и чуеш тази история, дали гледаш на Бог с презрение, защото е направил нещо такова? Някои хора може и така да направят, но други ще реагират по точно противоположния начин. Те ще помислят, че Бог е истински и обичлив, и именно истинността и обичливостта Му ще ги развълнуват. Колкото повече виждат истинската страна на Бог, толкова повече могат да оценят истинското съществуване на Божията любов, колко важен е Бог в сърцата им и как Той стои до тях във всеки един момент.

Нека сега свържем нашата дискусия с настоящето. Ако Бог е могъл да направи тези различни дребни неща за хората, които е създал в самото начало, дори неща, за които хората никога не биха се осмелили да си помислят или да очакват, тогава може ли Бог да направи такива неща за хората днес? Някои казват: „Да!“. Защо е така? Защото Божията същност не е притворна и Неговата обичливост не е притворна. Божията същност наистина съществува, не е нещо прибавено от хората и със сигурност не е нещо, което се променя в зависимост от времето, мястото и епохата. Божията истинност и обичливост могат да се разкрият истински единствено като извърши нещо, което хората смятат за незабележително и незначително — нещо толкова дребно, че хората дори не биха си помислили, че Той някога ще го направи. Бог не е фалшив. В Неговия нрав и в същността Му няма преувеличение, прикритост, гордост или високомерие. Той никога не се хвали, а обича, проявява загриженост, грижи се и води с вярност и искреност човешките същества, които е създал. Без значение колко малко хората могат да оценят, почувстват или видят това, което Бог прави, Той наистина го прави. Дали знанието, че Бог има такава същност, ще повлияе на любовта на хората към Него? Ще повлияе ли на богобоязливостта им? Надявам се, че когато разбереш истинската страна на Бог, ще се доближиш до Него още повече и ще можеш да оцениш по-истински Неговата любов и грижа за човечеството, както и ще можеш да отдадеш сърцето си на Бог и да се освободиш от подозренията и съмненията си към Него. Бог тихо прави всичко за човека, прави го мълчаливо чрез Своята искреност, вярност и любов. Каквото и да прави обаче, Той никога не е изпитвал опасения или съжаление, нито някога е имал нужда някой да Му се отплаща по какъвто и да е начин, нито някога е имал намерение да получи нещо от човечеството. Единствената цел на всичко, което Той някога е вършил, е да получи истинската вяра и любов на човечеството.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог I)