Хората, които Бог не признава

Има хора, чиято вяра никога не е била призната в Божието сърце. С други думи, Бог не признава, че те са Негови последователи, защото не хвали техните убеждения. За тези хора, независимо от това колко години следват Бог, идеите и възгледите им никога не са се променяли; те са като невярващите, придържат се към принципите и начините за общуване с хората на невярващите, а също и към законите за оцеляване и вяра на невярващите. Те никога не са приемали Божието слово като свой живот, никога не са вярвали, че Божието слово е истина, никога не са имали намерение да приемат Божието спасение и никога не са признавали Бог за свой Бог. Те възприемат вярата в Бог като някакво аматьорско хоби и се отнасят към Него просто като към духовна храна; поради това не смятат, че си струва да се опитват да разберат Божия нрав или същина. Може да се каже, че всичко, което съответства на истинския Бог, няма нищо общо с тези хора; те нямат интерес, нито пък могат да си направят труда да обърнат внимание. Това е така, защото дълбоко в сърцата им има един силен глас, който винаги им казва: „Бог е невидим, недосегаем и не съществува“. Те вярват, че опитите да разберат такъв Бог не си струват усилията и че по този начин ще заблудят самите себе си. Те вярват, че като признават Бог само на думи, без да заемат никаква реална позиция или да се ангажират с реални действия, постъпват много умно. Как гледа Бог на такива хора? Той ги смята за невярващи. Някои хора питат: „Могат ли невярващите да четат Божиите слова? Могат ли да изпълняват своя дълг? Могат ли да казват думите: „Ще живея за Бог“?“. Това, което хората често виждат, са повърхностните прояви, а не същността на другите. Бог обаче не се вглежда в тези повърхностни прояви; Той вижда само вътрешната същност на хората. Така че това е отношението на Бог към тези хора и определението, което Той има за тях. Тези хора казват: „Защо Бог прави това? Защо Бог прави онова? Не мога да разбера това; не мога да разбера онова; това не съответства на човешките представи; Ти трябва да ми го обясниш…“. В отговор на това питам: наистина ли е необходимо да ти обяснявам тези въпроси? Всъщност тези въпроси имат ли нещо общо с теб? За кого се мислиш? Откъде дойде? Наистина ли си компетентен да даваш насоки на Бог? Вярваш ли в Него? Признава ли Той твоята вяра? След като твоята вяра няма нищо общо с Бог, какво те интересуват Неговите дела? Ти не знаеш къде се намираш в Божието сърце, така че как можеш да бъдеш компетентен да водиш диалог с Него?

Предупредителни слова

Не се ли чувствате неудобно, след като чухте тези забележки? Въпреки че може да не искате да ги слушате или да не искате да ги приемете, всички те са факти. Тъй като този етап от делото трябва да бъде извършен от Бог, ако ти не се интересуваш от Неговите намерения, не те е грижа за Неговото отношение и не разбираш Неговата същина и Неговия нрав, тогава в крайна сметка ти ще бъдеш този, който ще загуби. Не обвинявайте думите Ми, че са трудни за слушане, и не ги обвинявайте, че задушават вашия ентусиазъм. Говоря истината; нямам намерение да ви обезсърчавам. Независимо какво искам от вас и как се изисква да го направите, надявам се, че ще вървите по правилния път и ще следвате Божия път, и че никога няма да се отклоните от него. Ако не постъпваш в съответствие с Божието слово или не следваш Неговия път, тогава няма съмнение, че се бунтуваш срещу Бог и си се отклонил от правилния път. И така, чувствам, че има някои въпроси, които трябва да изясня за вас, да ви накарам да повярвате безусловно, категорично и без капка несигурност и да ви помогна да разберете ясно отношението на Бог, Неговите намерения, как Той усъвършенства хората и по какъв начин определя техните резултати. Ако дойде ден, в който няма да можеш да поемеш по този път, тогава не нося никаква отговорност, защото тези думи вече са ти били казани много ясно. Що се отнася до начина, по който ще се справиш със собствения си резултат, това е въпрос, който зависи изцяло от теб, а за резултатите на различните типове хора Бог има различно отношение. Той има Свои собствени начини да ги преценява, както и Свой собствен стандарт за изискванията към тях. Неговият стандарт за преценяване на резултатите на хората е справедлив за всички — в това няма съмнение! Затова страховете на някои хора са излишни. Сега успокоихте ли се?

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Как да опознаем Божия нрав и резултатите, които Неговото дело ще постигне)