Началото на боязънта от Бог е да се отнасяме към Него като към Бог

Преди малко някой повдигна един въпрос: как става така, че макар да знаем за Бог повече, отколкото Йов, все още не можем да се боим от Него? По-рано засегнахме малко този въпрос. Всъщност и преди сме обсъждали същността на този въпрос, а именно факта, че макар Йов да не е познавал Бог по онова време, той все пак се е отнасял към Него като към Бог и Го е смятал за Върховен владетел на небесата, земята и всички неща. Йов не е смятал Бог за враг, а Го е почитал като Създател на всички неща. Защо в днешно време хората се противопоставят толкова много на Бог? Защо не могат да се боят от Него? Една от причините за това е, че те са били дълбоко покварени от Сатана и с тази дълбоко вкоренена сатанинска природа са станали врагове на Бог. Така, въпреки че вярват в Бог и Го признават, те все още могат да Му се съпротивляват и да се изправят срещу Него. Това се определя от човешката природа. Другата причина е, че въпреки вярата си в Бог хората просто не се отнасят към Него като към Бог. Вместо това те Го считат за противник на човечеството, гледат на Него като на враг и смятат, че са несъвместими с Бог. Толкова е просто. Не беше ли повдигнат този въпрос на предишната ни сесия? Помислете за това: не е ли това причината? Възможно е да притежаваш известно познание за Бог, но какво точно включва това познание? Не е ли това, за което всички говорят? Не е ли това, което Бог ти е казал? Ти си запознат само с теоретичните и доктриналните му аспекти, но дали някога си оценил истинското лице на Бог? Имаш ли субективни познания? Имаш ли практически познания и опит? Ако Бог не ти беше казал, щеше ли да знаеш? Теоретичните ти знания не представляват реални знания. Накратко, без значение колко знаеш и как си го узнал, докато не постигнеш истинско разбиране за Бог, Той ще бъде твой враг и докато не започнеш да се отнасяш към Бог като към Бог, Той ще ти се противопоставя, защото ти си въплъщение на Сатана.

Когато си заедно с Христос, може например да Му сервираш храна три пъти на ден или да Му поднасяш чай и да се грижиш за Неговите житейски нужди; така ще изглежда, че си се отнасял към Христос като към Бог. Когато нещо се случва, гледните точки на хората винаги противоречат на Божията; хората никога не успяват да разберат и приемат Божията гледна точка. Макар на пръв поглед хората да се разбират с Бог, това не означава, че Му съответстват. Щом нещо се случи, истината за непокорството на човечеството излиза наяве, като по този начин се потвърждава враждебността, която съществува между хората и Бог. Тази враждебност не се изразява в това, че Бог се противопоставя на хората или че иска да бъде враждебен към тях, нито в това, че ги поставя в положение на Свои противници и след това се отнася към тях като такива. По-скоро става дума за тази противоположна на Бог същина, която се крие в субективната воля на хората и в тяхното подсъзнание. Тъй като хората възприемат всичко, което идва от Бог, като обект на свое изследване, техният отговор към това, което идва от Бог, и към всичко, свързано с Него, е преди всичко да гадаят, да се съмняват и след това бързо да възприемат отношение, което противоречи на Бог и Му се противопоставя. Скоро след това те пренасят негативното си настроение в спорове или състезания с Бог, като стигат дотам, че дори се съмняват дали си струва да следват такъв Бог. Въпреки факта, че техният разум им подсказва, че не бива да постъпват по този начин, те все пак избират това въпреки себе си и продължават без колебание до самия край. Например каква е първата реакция на някои хора, когато чуят слухове или клевети по адрес на Бог? Тяхната първа реакция е да се запитат дали тези слухове са верни и дали те съществуват, а след това да заемат позиция на изчакване. Тогава започват да си мислят: „Няма как да проверим това. Това наистина ли се е случило? Верни ли са тези слухове, или не?“. Въпреки че такива хора не го показват на повърхността, в сърцата си те вече са започнали да се съмняват и да се отричат от Бог. Каква е същността на този вид отношение и на тази гледна точка? Не е ли това предателство? Докато не се изправят пред този въпрос, ти не можеш да разбереш какви са гледните точки на тези хора; изглежда, че те не са в конфликт с Бог и сякаш не Го смятат за враг. Но щом се сблъскат с някакъв проблем, те веднага застават на страната на Сатана и се противопоставят на Бог. Какво подсказва това? Това подсказва, че хората и Бог се противопоставят един на друг! Не става дума за това, че Бог смята човечеството за враг, а за това, че самата същност на човечеството е враждебна към Бог. Независимо от това колко дълго някой човек е следвал Бог или колко голяма цена е платил, и независимо от това, че Го възхвалява, че може да избегне противопоставяне с Него и че упорито се стреми да Го обича, той никога не успява да се отнася към Бог като към Бог. Нима това не се определя от същността на хората? Ако се отнасяш към Него като към Бог и искрено вярваш, че Той е Бог, можеш ли все още да имаш някакви съмнения към Него? Може ли в сърцето ти все още да се крият някакви въпросителни за Него? Вече не може, нали? Насоките на развитие в този свят са толкова зли, а и човешката раса е такава, така че как е възможно да нямаш представи за тях? Самият ти си толкова порочен, така че как е възможно да нямаш представи за това? И все пак само няколко слуха и клевети могат да породят такива огромни представи за Бог и да те накарат да си въобразяваш толкова много неща. Това показва колко незрял е твоят духовен ръст! Само „бръмченето“ на няколко комара и няколко противни мухи — това ли е всичко, което е необходимо, за да те подведе? Що за хора са това? Знаеш ли какво мисли Бог за такива хора? Всъщност отношението на Бог е много ясно, що се отнася до това, как Той се държи с тях. Бог просто им обръща гръб — Неговото отношение е да не им отделя никакво внимание и да не приема тези невежи хора на сериозно. Защо е така? Това е така, защото в Божието сърце Той никога не е имал планове да придобие тези хора, които са се врекли да бъдат враждебни към Него до самия край и които никога не са планирали да търсят начин да бъдат съответстващи на Бог. Възможно е думите, които изрекох, да наранят някои хора. Е, готови ли сте винаги да Ми позволявате да ви наранявам така? Независимо дали сте готови, или не, всичко, което казвам, е истина! Ако винаги ви наранявам и разкривам белезите ви по този начин, това ще повлияе ли на възвишения образ на Бог, Който пазите в сърцата си? (Няма да повлияе.) Съгласен съм, че няма да повлияе, защото във вашите сърца просто няма Бог. Възвишеният Бог, Който живее в сърцата ви — този, когото силно защитавате — просто не е Бог. Той е по-скоро плод на човешкото въображение; Той просто не съществува. Затова е още по-добре да разкрия отговора на тази загадка; нима това не изважда наяве цялата истина? Истинският Бог не е такъв, какъвто хората си Го представят. Надявам се, че всички вие можете да се изправите пред тази реалност и това ще ви помогне да опознаете Бог.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Как да опознаем Божия нрав и резултатите, които Неговото дело ще постигне)