Ежедневни Божии слова: Познаване на Бог | Откъс 15
Хората са склонни да определят Бог въз основа на своя опит (Избран пасаж)
Когато общувате по темата за познаването на Бог, забелязали ли сте нещо? Забелязали ли сте, че отношението Му в наши дни е претърпяло преобразяване? Неизменно ли е отношението на Бог към хората? Дали винаги ще устоява така, разпростирайки до безкрай цялата Своя любов и милост към хората? Този въпрос засяга и същността на Бог. […] Като знаят, че Бог обича човечеството, хората Го определят като символ на любовта: те вярват, че независимо от това, какво правят, как се държат, как се отнасят към Бог и колко непокорни могат да бъдат, нищо от това няма значение, защото Бог има любов, а Неговата любов е неограничена и неизмерима; Бог има любов, така че може да бъде толерантен към хората; и Бог има любов, така че може да бъде милостив към хората, милостив към тяхната незрялост, милостив към тяхното невежество и милостив към тяхното непокорство. Наистина ли е така? За някои хора, когато веднъж или дори няколко пъти са изпитали Божието търпение, те приемат тези изживявания като капитал в собственото си разбиране за Бог и вярват, че Той вечно ще бъде търпелив и милостив към тях, и след това, през целия си живот, приемат това Божие търпение и го считат за стандарт, според който Той определя как да се отнася към тях. Има и такива, които, след като веднъж са изпитали Божията толерантност, завинаги ще определят Бог като толерантен — и в техните умове тази толерантност е безкрайна, безусловна и дори напълно безпринципна. Правилни ли са тези убеждения? Всеки път, когато се обсъждат въпроси, свързани с Божията същност или Божия нрав, вие изглеждате озадачени. Започвам много да се тревожа, когато ви виждам в това състояние. Чували сте много истини за същността на Бог; слушали сте и много дискусии за Неговия нрав. Въпреки това във вашите умове тези въпроси и истинността на тези аспекти са само спомени, основани на теория и написани думи; в ежедневието си никой от вас никога не успява да усети или да види Божия нрав такъв, какъвто е в действителност. Така всички вие сте объркани в убежденията си; всички вярвате сляпо, до такава степен, че имате непочтително отношение към Бог и дори Го пренебрегвате. До какво води това ваше отношение към Бог? То води до това, че вие неизменно правите заключения за Бог. Щом придобиете малко знание, се чувствате много удовлетворени, като че ли сте получили цялата пълнота на Бог. След това стигате до заключението, че Бог е такъв, и не Му давате право да се променя. Освен това, когато Бог направи нещо ново, вие просто отказвате да признаете, че Той е Бог. Един ден, когато Бог каже: „Вече не обичам човечеството; няма да проявявам повече милост към хората; Моята толерантност и търпение към тях се изчерпаха; изпълнен съм до краен предел с изключителна ненавист и отвращение към тях“, подобни изявления ще предизвикат конфликт дълбоко в сърцата на хората. Някои от тях дори ще кажат: „Ти вече не си моят Бог; Ти вече не си този Бог, Когото искам да следвам. Ако говориш така, значи Ти вече не си достоен да бъдеш мой Бог и не е нужно да продължавам да Те следвам. Ако не искаш повече да ми даваш милост, любов и толерантност, тогава ще спра да Те следвам. Ако Ти си безкрайно толерантен към мен, винаги търпелив с мен и ми позволиш да видя, че Ти си любов, че Ти си търпение и че Ти си толерантност, само тогава мога да Те следвам и само тогава ще имам увереността да Те следвам докрай. Тъй като имам Твоето търпение и милост, моето бунтарство и моите прегрешения могат да бъдат прощавани и оправдавани до безкрай и аз мога да съгрешавам навсякъде и по всяко време, да се изповядам и да бъда помилван навсякъде и по всяко време и да Те разгневявам навсякъде и по всяко време. Ти не трябва да имаш мнение или да правиш заключения за мен“. Макар и никой от вас да не мисли по този въпрос толкова субективно или съзнателно, всеки път, когато смятате Бог за инструмент, който трябва да използвате, за да ви прости греховете, или за обект, който трябва да използвате, за да получите красива крайна цел, вие неусетно заставате срещу живия Бог — като срещу враг. Ето какво виждам Аз. Може да продължиш да казваш неща като: „Вярвам в Бог“, „Преследвам истината“, „Искам да променя нрава си“, „Искам да се освободя от влиянието на тъмнината“, „Искам да удовлетворя Бог“, „Искам да се подчиня на Бог“, „Искам да бъда верен на Бог и да изпълня достойно дълга си“ и т.н. Въпреки това, колкото и сладко да звучат думите ти, колкото и много теория да знаеш и колкото и внушителна или достойна да е тя, същината на въпроса е, че вече има много от вас, които са се научили да използват правилата, доктрините и теориите, които са усвоили, за да правят заключения за Бог, като по този начин естествено Го противопоставят на себе си. Въпреки че си усвоил думите и доктрините, в действителност ти не си навлязъл в реалността на истината, затова ти е много трудно да се доближиш до Бог, да Го познаваш и да Го разбираш. Това е толкова жалко!
(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Как да опознаем Божия нрав и резултатите, които Неговото дело ще постигне)
Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.