Разберете отношението на Бог и оставете настрана всички погрешни схващания за Него

Какъв точно е този Бог, в когото вярвате в момента? Замисляли ли сте се някога за това? Когато Бог види зъл човек да върши зли дела, презира ли го? (Да, презира го.) Какво е Неговото отношение, когато види невежи хора да правят грешки? (Той скърби.) Какво е отношението Му, когато види хора да крадат Неговите приноси? (Той ги презира.) Всичко това е много ясно. Какво е отношението Му, когато вижда, че някой е объркан във вярата си в Бог и по никакъв начин не преследва истината? Не сте съвсем сигурни, нали? „Объркването“ като отношение не е грях, то не обижда Бог и хората смятат, че не е някаква голяма грешка. И така, кажете Ми — какво е отношението на Бог в този случай? (Той не иска да признае този човек.) „Нежелание да го признае“ — що за отношение е това? Това означава, че Бог гледа отвисоко на тези хора и ги презира! Начинът, по който Той се справя с такива хора, е да им обърне гръб. Подходът на Бог е да ги остави настрана и да не се ангажира с никаква работа върху тях — а тя включва делата по просветление, озаряване, порицание и дисциплиниране. Такива хора просто не са включени в Божието дело. Какво е отношението на Бог към онези, които ожесточават Неговия нрав и нарушават управленските Му закони? Крайна ненавист! Бог е изключително ядосан на хора, които не се разкайват за това, че са ожесточили Неговия нрав! „Ядосан“ не е нищо повече от чувство, настроение; то не съответства на ясно изразено отношение. Обаче това чувство — това настроение — ще доведе до резултат за тези хора: това ще изпълни Бог с крайна ненавист! Каква е последицата от тази крайна ненавист? Тя е, че Бог ще остави тези хора настрана и че няма да им отговаря за известно време. След това ще изчака, за да се разправи с тях „след есента“. Какво означава това? Все пак ще има ли резултат за тези хора? Бог никога не е имал намерение да даде на такива хора резултат! Затова не е ли съвсем нормално Бог да не отговаря на такива хора? (Да, това е нормално.) Какво трябва да се подготвят да правят такива хора? Те трябва да се подготвят да понесат отрицателните последици от своето поведение и от злите действия, които са извършили. Това е отговорът на Бог към такива хора. Затова сега казвам ясно на тези хора: спрете да се придържате към вашите заблуди и престанете да се самозалъгвате. Бог няма да бъде толерантен към хората до безкрай; Той няма да търпи техните прегрешения или бунтарство вечно. Някои хора ще кажат: „И аз съм виждал такива хора. Когато се молят, те сякаш много осезателно усещат докосването на Бог, а след това горчиво плачат. Обикновено те са и много щастливи; изглежда, че Божието присъствие и Божието напътствие е с тях“. Не говорете такива безсмислици! Горчивите сълзи не означават непременно, че човек е докоснат от Бог или че има Божието присъствие, да не говорим за Божието напътствие. Ако хората разгневят Бог, Той ще продължи ли да ги напътства? Накратко, когато Бог е решил да отстрани и изостави някого, резултатът на този човек вече го няма. Независимо колко благоприятни са техните чувства, когато се молят, или колко вяра в Бог имат в сърцата си, това вече няма значение. Важното е, че Бог не се нуждае от такава вяра; Той вече е отхвърлил тези хора. Не е важно и как ще се справи с тях в бъдеще. Важното е, че още в мига, в който тези хора разгневят Бог, техните резултати са определени. Ако Бог е решил, че няма да спасява такива хора, тогава Той ще ги остави, за да бъдат наказани. Такова е отношението на Бог.

Въпреки че в същността на Бог се съдържа елемент на любов и Той е милостив към всички, хората са пренебрегнали и забравили факта, че в Неговата същина се съдържа и достойнство. Това, че Бог обича, не означава, че хората могат да Го оскърбяват свободно, без да предизвикват у Него чувства или реакция, нито пък фактът, че е милостив, означава, че Той няма принципи в отношението си към хората. Бог е жив; Той действително съществува. Той не е нито въображаема кукла на конци, нито някакъв друг предмет. Като се има предвид, че Бог наистина съществува, трябва винаги внимателно да се вслушваме в гласа на Неговото сърце, да обръщаме голямо внимание на отношението Му и да разбираме чувствата Му. Не трябва да използваме човешко въображение, за да даваме определение за Бог, нито да Му натрапваме човешки мисли или желания, като го караме да се отнася към хората по човешки начин, основаващ се на човешкото въображение. Да правиш това означава да разсърдиш Бог, да предизвикаш Неговия гняв и да изкушиш Неговото достойнство! Ето защо, след като разберете сериозността на този въпрос, призовавам всеки от вас да бъде предпазлив и благоразумен в действията си. Бъдете предпазливи и благоразумни и в речта си — колкото по-предпазливи и благоразумни сте по отношение на Бог, толкова по-добре ще бъде! Когато не разбираш какво е отношението на Бог, въздържай се да говориш небрежно, не бъди небрежен в действията си и не поставяй етикети безотговорно. И нещо още по-важно — не прави произволни заключения. Вместо това трябва да чакаш и да търсиш; тези действия също са израз на боязън от Бог и отбягване на злото. И най важното от всичко — ако успееш да постигнеш това и ако имаш тази нагласа, Бог няма да те обвинява за твоята глупост, невежество и неразбиране на причините за нещата. И тогава, заради това, че имаш нагласата да не оскърбяваш Бог, да уважаваш Неговите намерения и да си готов да Му се покоряваш, Бог ще си спомни за теб, ще те напътства и просвещава или ще търпи твоята незрялост и невежество. Обратно, ако нагласата ти към Него е неуважителна — да Го осъждаш, както пожелаеш, или произволно да гадаеш и да определяш Неговите идеи — Бог ще те осъди, ще те дисциплинира и дори ще те накаже; или може да се изкаже за теб. Може би това изказване ще бъде свързано с твоя резултат. Ето защо искам да подчертая още веднъж: всеки от вас трябва да бъде предпазлив и благоразумен по отношение на всичко, което идва от Бог. Не говорете небрежно и не бъдете небрежни в действията си. Преди да кажете нещо, трябва да спрете и да помислите: дали това мое действие ще разгневи Бог? Боя ли се от Бог, като правя това? Дори когато се касае за нещо просто, трябва да се опитваш да намериш отговори на тези въпроси и да им отделяш повече време, за да ги обмислиш. Ако наистина можеш да практикуваш според тези принципи във всички аспекти, във всички неща и във всеки момент и да възприемеш такова отношение, особено когато не разбираш нещо, тогава Бог винаги ще те напътства и ще ти осигури път, който да следваш. Независимо от това, по какъв начин се представят хората, Бог ги вижда съвсем ясно и отчетливо и ще даде точна и подходяща оценка на тези твои прояви. След като преминеш през последното изпитание, Бог ще разгледа цялото ти поведение и ще го обобщи напълно, за да определи твоя резултат. Този резултат ще убеди всички по неоспорим начин. Това, което искам да ви кажа тук, е следното: всяка ваша постъпка, всяко ваше действие и всяка ваша мисъл решават вашата съдба.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Как да опознаем Божия нрав и резултатите, които Неговото дело ще постигне)