Ежедневни Божии слова: Познаване на Бог | Откъс 10
Да не се боиш от Бог и да не отбягваш злото означава да се противопоставяш на Бог
Нека започна, като ви попитам откъде идва тази поговорка: „Бой се от Бог и отбягвай злото“. (Книгата на Йов.) Тъй като споменахме Йов, нека поговорим за него. По времето на Йов работеше ли Бог за спасението и завоюването на човечеството? Не. Нима това не е вярно? Освен това, що се отнася до Йов, колко познание за Бог имаше той тогава? (Не много.) Повече или по-малко познание за Бог имаше Йов, отколкото вие имате сега? Защо не се решавате да отговорите? Отговорът на този въпрос е много лесен. По-малко! Това е сигурно! В наши дни вие сте лице в лице с Бог и с Божието слово; вие имате много повече познание за Бог, отколкото Йов. Защо повдигам този въпрос? С каква цел казвам тези неща? Бих искал да ви обясня един факт, но преди това ще ви задам един въпрос: Йов знаеше много малко за Бог, но въпреки това можеше да се бои от Него и да отбягва злото; защо хората в наши дни не успяват да правят това? (Те са дълбоко покварени.) Това, че те са дълбоко покварени, е повърхностното явление, което причинява проблема, но аз никога не бих разглеждал нещата по този начин. Вие постоянно вземате често използвани доктрини и думи като „дълбока поквара“, „бунт срещу Бог“, „предателство спрямо Бог“, „непокорство“, „неприязън към истината“ и т.н., и употребявате тези крилати фрази, за да обясните същността на всеки един въпрос. Това е погрешен начин на практикуване. Използването на един и същи отговор за обяснение на въпроси от различно естество неизбежно поражда богохулни подозрения относно истината и Бог; не обичам да чувам такъв отговор. Помислете за това много внимателно! Никой от вас не се е замислял по този въпрос, но Аз го виждам всеки ден и всеки ден го усещам. И така, докато вие действате, Аз гледам. Когато вие правите нещо, не можете да почувствате същността му, но когато Аз гледам, мога да видя същността му и да я почувствам. И така, какво представлява тази същност? Защо в днешно време хората са неспособни да се боят от Бог и да отбягват злото? Вашите отговори далеч не са в състояние да обяснят същността на този проблем, нито могат да го разрешат. Това е така, защото той има източник, за който вие не знаете. Какъв е този източник? Знам, че искате да чуете за това, така че ще ви разкажа за източника на този проблем.
Откакто Бог е започнал да върши Своите дела, как се е отнасял към човешките същества? Бог ги спаси; Той е гледал на хората като на членове на Своето семейство, като на обекти на Своето дело, като на онези, които е искал да завоюва и спаси, и като на онези, които е искал да усъвършенства. Това беше отношението на Бог към човечеството в началото на Неговото дело. Какво обаче беше отношението на човечеството към Бог по онова време? Бог беше непознат за хората и те Го възприемаха като чужд. Може да се каже, че отношението им към Бог не доведе до правилните резултати и че те нямаха ясно разбиране за това как трябва да се отнасят с Бог. В този смисъл те се отнасяха с Него, както им харесваше, и правеха, каквото им харесваше. Имаха ли някакво мнение за Бог? Отначало нямаха; техните така наречени мнения включваха само определени представи и предположения за Него. Те приемаха това, което отговаряше на техните представи, а когато нещо не отговаряше на представите им, те наглед му се подчиняваха, но дълбоко в себе си усещаха силен конфликт и му се противопоставяха. Връзката между Бог и хората в началото беше такава: Бог гледаше на тях като на членове на семейството, но те се отнасяха с Него като с чужд. Въпреки това, след определен период от Божието дело, хората най-сетне осъзнаха какво се опитва да постигне Той и разбраха, че Той е истинският Бог; те също така достигнаха до разбирането за това какво могат да получат от Бог. Как гледаха на Бог хората по това време? Те виждаха в Него спасително въже и се надяваха да получат Неговата благодат, благословии и обещания. Как гледаше на хората Бог по това време? Той гледаше на тях като на цели за Своето завоевание. Бог искаше да използва словото, за да ги съди, проверява и подлага на изпитания. Въпреки това, що се отнася до хората по онова време, Бог беше просто обект, който те можеха да използват, за да постигат собствените си цели. Хората видяха, че истината, произхождаща от Бог, може да ги завоюва и спаси, че имат възможност да получат от Него нещата, които искат, както и да постигнат крайните цели, които искат. Благодарение на това в сърцата им се зароди частица искреност и в тях се появи желание да следват този Бог. Времето минаваше и благодарение на това, че бяха придобили някакво повърхностно и доктринално познание за Бог, може дори да се каже, че хората започнаха да се „запознават“ с Бог и със словата, които Той казваше, с Неговата проповед, с истините, които произхождаха от Него, и с Неговото дело. Поради това те живееха със заблудата, че Бог вече не им е непознат и че вече са стъпили на пътя да започнат да съответстват на Бог. Досега хората са слушали много проповеди за истината и са преживели голяма част от Божието дело. Въпреки това, поради намесата и пречките, причинени от много различни фактори и обстоятелства, повечето хора не успяват да приложат истината на практика или да удовлетворят Бог. Хората стават все по-отпуснати и все повече им липсва увереност. Те все по-силно усещат, че резултатите им са неизвестни. Не смеят да предлагат екстравагантни идеи и не се стремят да постигат напредък; те са просто неохотни последователи, които вървят напред, стъпка по стъпка. Какво е отношението на Бог към сегашното състояние на хората? Той желае само да им даде тези истини и да им влее Своя път, а след това да подготви различни обстоятелства, за да ги подложи на всякакъв род изпитания. Неговата цел е да вземе тези слова, тези истини и Своето дело и да постигне резултат, при който хората ще могат да се страхуват от Него и да избягват злото. Повечето хора, които съм виждал, просто приемат Божието слово и го смятат за доктрина, за обикновени думи, за правила, които трябва да се спазват. В своите действия и изказвания или когато са изправени пред изпитания те не смятат Божия път за този, който трябва да следват. Това е особено вярно, когато хората са изправени пред големи изпитания; не съм видял нито един такъв човек, чиято практика да е насочена към това да се бои от Бог и да отбягва злото. Ето защо отношението на Бог към хората е изпълнено с изключителна омраза и отвращение! Въпреки че Той многократно им е давал изпитания, дори стотици пъти, те все още нямат ясна нагласа, с която да демонстрират своята решителност: „Искам да се боя от Бог и да отбягвам злото!“. Тъй като хората не притежават тази решимост и не проявяват подобна активност, сегашното отношение на Бог към тях не е същото, както в миналото, когато Той проявяваше към тях милост, поносимост, въздържаност и търпение. Вместо това Той е изключително разочарован от човечеството. Кой причини това разочарование? От кого зависи отношението на Бог към хората? То зависи от всеки човек, който Го следва. По време на многогодишната Си работа Бог е поставял много изисквания към хората и е създавал много обстоятелства за тях. Независимо от това как са се представили и какво е отношението им към Бог, хората не са успели да практикуват в ясно съответствие с целта да се боят от Бог и да отбягват злото. Затова ще предложа една обобщаваща фраза и ще я използвам, за да обясня всичко, което току-що казахме за това защо хората не могат да следват Божия път на боязънта от Бог и отбягването на злото. Каква е тази фраза? Тя е следната: Бог смята хората за обект на Своето спасение и за обект на Своето дело; хората смятат Бог за свой враг и за своя противоположност. Имаш ли вече ясно разбиране по този въпрос? Много ясно е какво е отношението на човечеството, какво е отношението на Бог и каква е връзката между хората и Бог. Независимо колко проповеди сте слушали, нещата, за които сте си направили изводи — например да бъдете верни на Бог, да Му се подчинявате, да търсите начин да станете съответстващи на Бог, да искате да отдадете целия си живот на Бог и да искате да живеете за Него — за Мен не са пример за съзнателно следване на Божия път, който е пътят на боязънта от Бог и отбягването на злото, а са просто канали, чрез които можете да постигнете определени цели. За да ги постигнете, вие неохотно спазвате някои правила и точно тези правила отклоняват хората още повече от пътя на боязънта от Бог и отбягването на злото и отново противопоставят Бог на човечеството.
Днешната тема е малко тежка, но независимо от всичко все пак се надявам, че когато преминете през предстоящите изживявания и времената, които идват, ще можете да направите това, което току-що ви казах. Не гледайте на Бог като на празно пространство — сякаш Той съществува, когато е полезен за вас, но не съществува, когато нямате полза от Него. Щом в подсъзнанието ти се появи такава мисъл, ти вече си разгневил Бог. Може би има хора, които казват: „Не гледам на Бог като на празно пространство. Аз винаги Му се моля, винаги се опитвам да Го удовлетворя и всичко, което правя, попада в обхвата, стандарта и принципите, които Бог изисква. Определено не практикувам според собствените си представи“. Да, този начин, по който ти практикуваш, е правилен. Въпреки това какво си мислиш, когато се сблъскаш с проблем? Как практикуваш, когато си изправен пред проблем? Някои хора чувстват, че Бог съществува, когато се обръщат към Него с молитва или просба, но след това, когато се сблъскат с проблем, на тях им идват наум идеи, към които искат да се придържат. Това означава, че те смятат Бог за празно пространство, а такава ситуация прави Бог несъществуващ в умовете им. Хората смятат, че Бог трябва да съществува, когато се нуждаят от Него, но не и когато нямат такава нужда. Хората мислят, че е достатъчно да практикуват въз основа на собствените си идеи. Те смятат, че могат да правят каквото си поискат и просто не вярват, че трябва да търсят Божия път. Що се отнася до хората, които в момента се намират в подобна ситуация и не могат да се измъкнат от нея, те не си ли играят с огъня? Някои хора казват: „Може и да си играя с огъня, но аз имам вяра от толкова години и съм убеден, че Бог няма да ме изостави, защото не би могъл да понесе това“. Други казват: „Вярвам в Господ от времето, когато бях в утробата на майка си. Минаха четиридесет или петдесет години, така че от гледна точка на времето аз имам най-много право да бъда спасен от Бог и да оцелея. През тези четири или пет десетилетия изоставих семейството и работата си и се отказах от всичко, което имах — пари, положение, удоволствия и време със семейството. Не съм ял много вкусни храни, не съм се отдавал на много забавления, не съм посещавал много интересни места и дори съм преживявал страдания, които обикновените хора не биха могли да понесат. Ако Бог не може да ме спаси заради всичко това, значи Той се отнася с мен несправедливо и аз не мога да вярвам в такъв Бог“. Има ли много хора с подобно мнение? (Да, има.) Е, тогава днес ще ви помогна да разберете един факт: Хората с такова мнение сами си правят живота труден. Това е така, защото те прикриват очите си със собственото си въображение. Именно това въображение, както и собствените им заключения, заемат мястото на стандарта, който Бог изисква от хората, и ги възпират да приемат действителните Божии намерения. Това ги прави неспособни да усетят истинското Му съществуване и ги кара да изгубят възможността да бъдат усъвършенствани от Бог. Така те се отричат от своята част или дял от Божието обещание.
(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Как да опознаем Божия нрав и резултатите, които Неговото дело ще постигне)
Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.