Всеки от вас трябва да преразгледа начина, по който е вярвал в Бог през целия си живот, за да види дали, следвайки Бог, наистина Го е разбрал, наистина Го е осъзнал и наистина Го е опознал, дали наистина знае как Бог се отнася към различните типове хора и дали наистина разбира каква работа върши Бог върху него и как определя всяко негово дело. В крайна сметка до каква степен разбираш този Бог, Който е до теб, който ръководи напредъка ти, предопределя съдбата ти и задоволява нуждите ти? Колко всъщност знаеш за този Бог? Знаеш ли каква работа извършва върху теб всеки ден? Знаеш ли на какви принципи и цели се основава всичко, което Той прави? Знаеш ли по какъв начин те напътства? Знаеш ли по какъв начин ти дава всичко необходимо? Знаеш ли по какъв начин те води? Знаеш ли какво иска от теб и какво иска да постигне у теб? Знаеш ли как се отнася Той към различните начини, по които се държиш? Знаеш ли дали принадлежиш към Неговите възлюбени? Знаеш ли какъв е изворът на Неговата радост, гняв, тъга и наслада, какви мисли и представи се крият зад тях и каква е Неговата същина? Знаеш ли в крайна сметка какъв е Той — този Бог, в Когото вярваш? Не са ли тези и други подобни въпроси нещо, което никога не си разбирал и върху което никога не си се замислял? Дали в търсене на вярата си в Бог си разсеял заблудите си за Него чрез истинско разбиране и опознаване на Божиите слова? Появиха ли се в теб истинско покорство и загриженост, след като бе дисциплиниран и укоряван от Бог? Докато Бог те съдеше и наказваше, опозна ли неподчинението и сатанинската природа на човека, придоби ли дори частица разбиране за Божията святост? Започна ли да гледаш на живота по нов начин под напътствията и просветлението на Божието слово? Докато преживяваше изпитанията, изпратени от Бог, почувства ли нетърпимостта Му към човешките оскърбления, усети ли какво изисква от теб и как те спасява? Ако не знаеш какво е да разбираш Бог погрешно или как да разсееш това погрешно разбиране, тогава може да се каже, че никога не си имал истинска духовна връзка с Бог, че никога не си Го разбирал или поне не си искал да Го разбереш. Ако не знаеш какво са Божието дисциплиниране и Божият укор, то със сигурност не знаеш какво е покорство и загриженост — или поне никога не си бил истински покорен и не си искрено загрижен за Бог. Ако никога не си изпитвал Божия съд и наказание, значи със сигурност няма да разбереш какво е Божията святост и дори още по-малко ще знаеш какво е човешко неподчинение. Ако никога не си имал правилен поглед върху живота и правилна цел в живота, а все още си объркан и изпълнен с нерешителност относно бъдещия си житейски път до такава степен, че да се колебаеш дали да продължиш напред, тогава ти несъмнено никога не си получавал Божието просветление и Божиите насоки. Може също така да се каже, че никога не си получавал истински приток или ресурс от Божието слово. Ако все още не си бил подложен на Божиите изпитания, тогава, разбира се, не знаеш за Божията нетърпимост към човешките оскърбления, нито разбираш какво изисква от теб Бог, а още по-малко в какво, в крайна сметка, се състои Неговото дело по управлението и спасението на човека. Независимо колко години човек е вярвал в Бог, ако никога не е преживявал Божието слово и не е възприел нищо от него, то може да се каже с увереност, че такъв човек не следва пътя на спасението, вярата му в Бог несъмнено е изпразнена от съдържание, познанието му за Бог също несъмнено е нула и той, разбира се, няма абсолютно никаква представа какво означава да се боиш от Бог.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Предисловие)