На практика спазването на заповедите трябва да е свързано с практикуването на истината. Едновременно със спазването на заповедите човек трябва да практикува истината. Когато практикува истината, човек не трябва да нарушава принципите на заповедите или да им противоречи; трябва да вършиш това, което Бог изисква от теб. Спазването на заповедите и упражняването на истината са взаимносвързани, те не си противоречат. Колкото повече практикуваш истината, толкова по-способен си да спазваш същността на заповедите. Колкото повече практикуваш истината, толкова повече ще разбираш Божието слово, изразено в заповедите. Практикуването на истината и спазването на заповедите не са противоречащи си действия — те са взаимносвързани. В началото човек можеше да практикува истината и да получава просвещение от Светия Дух само след като е спазвал заповедите, но не това беше първоначалното намерение на Бог. Бог иска от теб да вложиш сърцето си в поклонение пред Него, а не просто да се държиш добре. Все пак трябва да спазваш заповедите поне повърхностно. Постепенно и чрез опита си, след като започнат да разбират Бог по-добре, хората ще престанат да се бунтуват против Него и да Му се съпротивляват и няма да имат повече съмнения в делото Му. Това е единственият начин, по който хората могат да спазват същността на заповедите. Следователно, само спазването на заповедите без практикуване на истината не е ефективно и не представлява истинско поклонение пред Бог, защото все още не си постигнал истински духовен ръст. Спазването на заповедите без истината се свежда единствено до строго следване на правилата. По този начин заповедите биха станали закон за теб, което няма да ти помогне да израснеш житейски. Напротив, те ще ти станат бреме и ще те вържат здраво като законите от Стария завет, а това ще те накара да изгубиш присъствието на Светия Дух. Затова само като практикуваш истината, ще можеш да спазваш заповедите ефективно, а трябва да спазваш заповедите, за да практикуваш истината. В процеса на спазване на заповедите ще практикуваш още повече истини, а когато практикуваш истината, ще получиш още по-дълбоко разбиране за действителното значение на заповедите. Целта и смисълът на изискването на Бог човек да спазва заповедите не е просто да го накара да следва правилата, както може би той смята, а по-скоро засяга навлизането му в живота. Степента на твоето израстване в живота определя степента, в която ще можеш да спазваш заповедите. Въпреки че заповедите са дадени на човека, за да ги спазва, същността им става явна за човека само чрез неговия житейски опит. Повечето хора смятат, че като спазват заповедите добре, това означава, че са „напълно подготвени и остава само да бъдат грабнати“. Това е една екстравагантна идея, която не е в съгласие с Божията воля. Хората, които казват това, не желаят да напредват и пожелават плътта. Това е глупост! То не е в съответствие с реалността! Божията воля не е само да се практикува истината, без да се спазват заповедите. Хората, които постъпват така, са като сакати — сякаш са без един крак. Само спазването на заповедите, както се спазват правила, но без да притежаваш истината, също не може да изпълни Божията воля; човекът, постъпващ по този начин, е своего рода инвалид, също като човек без едно око. Може да се каже, че ако спазваш заповедите добре и получиш ясно разбиране за практическия Бог, ще притежаваш истината; казано относително, ще получиш истински духовен ръст. Ако практикуваш тази истина, която трябва да практикуваш, ще спазваш и заповедите; тези две неща не си противоречат. Практикуването на истината и спазването на заповедите са две системи, които едновременно са неделими части от житейския опит на човек. Житейският опит трябва да представлява единство на спазването на заповедите и упражняването на истината, а не разделение между тях. Все пак между тези две неща има както разлики, така и взаимовръзки.

Оповестяването на заповедите през новата епоха е свидетелство за факта, че всички хора в този поток, всички, които чуват Божия глас днес, са навлезли в нова епоха. Това е ново начало за Божието дело и е началото на последната част от делото на Божия план за управление за шест хиляди години. Заповедите на новата епоха символизират, че Бог и човекът са влезли в сферата на новото небе и новата земя и че, точно както Йехова работеше сред израилтяните, а Исус — сред евреите, Бог ще извършва повече практическа работа, както и още повече и още по-велико дело на земята. Те символизират също, че тази група хора ще получава повече и по-велики поръчения от Бог, както и че Бог ще им осигурява нужното, ще ги храни, подкрепя, ще се грижи за тях и ще ги пази по практически начин, ще ги обучава практически още повече, ще ги кастри, ще ги пречупва и облагородява чрез словото Си. Значението на заповедите на новата епоха е много дълбоко. Те внушават, че Бог наистина ще се появи на земята, откъдето ще завоюва цялата вселена, като разкрие цялата Си слава в плът. Те предполагат също, че практическият Бог ще извърши още практическа работа на земята, за да усъвършенства всички Свои избраници. Освен това Бог ще осъществи всичко на земята чрез думи и ще издаде следния указ: „Въплътеният Бог ще се издигне над всичко, ще бъде почитан като велик и всички народи ще коленичат да се поклонят на Бог, Когото почитат като велик“. Въпреки че заповедите на новата епоха са дадени на човека, за да ги спазва, и че това е негов дълг и ангажимент, тяхното значение е твърде дълбоко, за да бъде изразено с една-две думи. Заповедите на новата епоха заменят старозаветните закони и новозаветните постановления, дадени от Йехова и Исус. Това е задълбочен урок, а не проста работа, както може би хората си мислят. Заповедите на новата епоха имат практическо значение — те служат като свързващо звено между Епохата на благодатта и Епохата на царството. Заповедите на новата епоха слагат край на всички практики и закони от старата епоха, както и на практиките от епохата на Исус и тези преди това. Те довеждат човека до присъствието на по-практичния Бог и му дават възможност да започне да бъде усъвършенстван лично от Него; те са началото на пътя на съвършенството. По такъв начин трябва да имате правилно отношение към заповедите на новата епоха — да не ги следвате произволно, нито пък да ги презирате. Заповедите на новата епоха са съсредоточени основно върху конкретен смисъл: човекът трябва да се покланя на днешния практически Бог, което включва подчинение на същността на Духа по по-практичен начин. Заповедите подчертават и принципа, по който Бог ще съди човека като виновен или праведен, след като Той се яви като Слънцето на правдата. По-лесно е човек да разбере заповедите, отколкото да ги приложи на практика. От това е видно, че ако Бог желае да усъвършенства човека, трябва да го прави чрез собствените Си думи и ръководство; човек не може да постигне съвършенство само чрез своята вродена интелигентност. Способността на човека да спазва или да не спазва заповедите на новата епоха е свързана със собственото му познаване на практическия Бог. Дали можеш да спазваш заповедите, или не, следователно, не е въпрос, който може да бъде решен за броени дни. Това е задълбочен урок, който трябва да бъде научен.

Практикуването на истината е път към израстването в човешкия живот. Ако не практикувате истината, ще си останете само с теорията и няма да имате истински живот. Истината е символ на духовния ръст на човека; дали практикуваш истината, или не, е свързано с това дали имаш действителен духовен ръст. Ако не практикуваш истината, не постъпваш справедливо или си люшкан от чувства и се грижиш за плътта си, то значи си далеч от спазването на заповедите. Това е най-задълбоченият урок. Във всяка епоха има много истини, в които хората трябва да навлязат и които да разберат; във всяка епоха също така има различни заповеди, които съпътстват тези истини. Истините, практикувани от хората, се отнасят до конкретната епоха, както и заповедите, които спазват. Всяка епоха има свои истини, които трябва да се практикуват, и заповеди, които трябва да се спазват. Все пак, в зависимост от различните дадени от Бог заповеди — тоест, в зависимост от различните епохи — целта на и резултатът от човешкото практикуване на истината са пропорционално различни. Може да се каже, че заповедите служат на истината, а истината съществува в подкрепа на заповедите. Ако съществува само истина, не би имало промени в Божието дело, за които да говорим. Но чрез позоваване на заповедите човек може да определи степента на хода на делото на Светия Дух и да узнае епохата на Божието дело. Има много религиозни хора, които могат да практикуват истините, практикувани през Епохата на закона. Но те не притежават заповедите на новата епоха, нито пък могат да ги спазват. Те все още спазват старите порядки и са като примитивните хора. Не са съпътствани от новите методи на работа и не могат да видят заповедите на новата епоха. По този начин те нямат Божието дело. Сякаш имат само празни яйчени черупки — ако вътре няма пиле, значи няма дух. Казано по-точно — нямат живот. Такива хора все още не са влезли в новата епоха и са изостанали с много крачки. Затова е безполезно да имаш истини от предишни епохи, но да нямаш заповедите от новата епоха. Мнозина от вас практикуват днешната истина, но не спазват нейните заповеди. Няма да спечелите нищо, а истината, която практикувате, няма да има стойност и ще е безсмислена и няма да бъдете похвалени от Бог. Истината трябва да се практикува в границите на методите на настоящото дело на Светия Дух, както и в отговор на гласа на днешния практически Бог. Ако това не се прави, всичко е невалидно и прилича на опит да почерпиш вода с плетена кошница. Това е също практическото значение на заповедите на новата епоха. Ако от хората се очаква да спазват заповедите, те трябва поне да не се объркват и да познават Бог, Който практически се явява в плът. С други думи, хората трябва да разбират принципите на спазването на заповедите. Спазване на заповедите не означава да се следват случайно или своеволно, а да се съблюдават с основа, цел и принципи. Първата цел, която трябва да се постигне, е да имаш ясна визия. Ако имаш пълно разбиране за делото на Светия Дух в днешно време и ако навлезеш в днешните методи на работа, по естествен начин ще получиш ясно разбиране за спазването на заповедите. Ако настъпи денят, в който прозреш същността на заповедите от новата епоха и можеш да ги спазваш, значи си доведен до съвършенство. Това е практическото значение на упражняването на истината и спазването на заповедите. Способността ти да практикуваш истината зависи от начина, по който възприемаш същността на заповедите от новата епоха. Делото на Светия Дух непрестанно ще се явява на хората, а Бог ще изисква от човека все повече и повече. Затова истините, които човек прилага на практика, ще стават по-многобройни и по-велики, а резултатите от спазването на заповедите ще бъдат по-задълбочени. Следователно, трябва едновременно да практикувате истината и да спазвате заповедите. Никой да не пренебрегва този въпрос; нека новата истина и новите заповеди да започнат едновременно през тази нова епоха.