Според традиционните си представи човек смята, че Божията любов е Неговата благодат, милост и съчувствие към човешката слабост. Въпреки че тези неща също са Божията любов, те са твърде едностранчиви и не са основното средство, чрез което Бог усъвършенства човека. Някои хора започват да вярват в Бог заради болест. Тази болест е Божията благодат за теб; без нея ти не би повярвал в Бог, а ако не вярваш в Него, тогава не би стигнал дотук — следователно дори тази благодат е Божията любов. Докато са вярвали в Исус, хората са правили много неща, които не са угодни на Бог, защото не са разбирали истината, и все пак Бог проявява любов и милост и е довел човека дотук; и въпреки че човекът не разбира нищо, Бог му позволява да Го следва и дори е довел човека до днешния ден. Не е ли това Божията любов? Това, което се проявява в Божия нрав, е Божията любов — това е абсолютно вярно! Когато изграждането на църквата достигна своя апогей, Бог извърши етапа на работата на обслужващите и хвърли човека в бездънната пропаст. Всички думи от времето на обслужващите бяха проклятия: проклятията на твоята плът, проклятията на покварения ти сатанински нрав и проклятията на нещата, свързани с теб, които не удовлетворяват Божиите намерения. Работата, извършена от Бог в този етап, беше проява на величие, скоро след което Бог извърши етапа на делото на наказанието и дойде изпитанието на смъртта. В това дело човекът видя гнева, величието, съда и наказанието на Бог, но видя също и Божията благодат, Неговата любов и милост. Всичко, което Бог направи и всичко, което беше проява на Неговия нрав, беше Божията любов към човека и всичко, което Бог направи, беше в състояние да задоволи нуждите на човека. Той го направи, за да усъвършенства човека и да се погрижи за него според духовния му ръст. Ако Бог не беше направил това, човекът нямаше да може да дойде пред Бог и нямаше как да познае истинското лице на Бог. От времето, когато човекът за първи път повярва в Бог, до ден-днешен Бог неизменно се е грижил за човека в съответствие с неговия духовен ръст, така че отвътре човекът постепенно да Го опознае. И едва след като е стигнал до днешния ден, човек осъзнава колко прекрасен е Божият съд. Етапът на делото на служителите беше първата проява на работата на проклятието от времето на сътворението до днес. Човекът беше прокълнат в бездънната пропаст. Ако Бог не беше направил това, днес човекът нямаше да има истинско познание за Бог; само чрез Божието проклятие човекът официално се запозна с Неговия нрав. Човекът беше разкрит чрез изпитанието на обслужващите. Той видя, че неговата лоялност е неприемлива, че духовният му ръст е недостатъчен, че не е в състояние да удовлетвори Божиите намерения и че твърденията му, че постоянно удовлетворява Бог, не са нищо повече от думи. Въпреки че Бог прокле човека в етапа на работата на обслужващите, но сега, като погледнем назад, тази стъпка на Божието дело беше прекрасна: тя се оказа значима повратна точка за човека и предизвика голяма промяна в начина му на живот. Преди времето на обслужващите човекът не е разбирал нищо за стремежа към живот, за това какво означава да вярваш в Бог или за мъдростта на Божието дело, нито пък е разбирал, че Божието дело може да изпита човека. От времето на служителите до днес човекът вижда колко чудно е Божието дело — то е непонятно за човека. Човекът не е в състояние с ума си да си представи как работи Бог и при това вижда колко е незначителен и колко е непокорен. Когато Бог прокле човека, целта беше да постигне резултат и Той не умъртви човека. Въпреки че Той прокле човека, го направи чрез думи и Неговите проклятия всъщност не сполетяха човека, защото това, което Бог прокле, беше непокорството на човека, а словата Му на проклятие бяха изречени, за да усъвършенстват човека. Независимо дали Бог съди човека или го проклина, и двете усъвършенстват човека: и двете са предназначени да направят съвършено онова, което е нечисто в човека. Чрез това средство човекът се облагородява и онова, което вътрешно му липсва, става съвършено чрез Неговите слова и дело. Всеки етап от Божието дело — било то остри думи или съд, или наказание — усъвършенства човека и е абсолютно уместен. Никога през вековете Бог не е извършвал такова дело; днес Той работи във вас, за да разберете Неговата мъдрост. Въпреки че сте претърпели някаква вътрешна болка, сърцата ви се чувстват непоколебими и спокойни; вашето благословение е да сте способни да се наслаждавате на този етап от Божието дело. Независимо какво можете да придобиете в бъдеще, всичко, което виждате в Божието дело във вас днес, е любов. Ако човекът не преживее Божия съд и облагородяване, неговите действия и плам винаги ще останат на повърхностно ниво и нравът му ще си остане непроменен завинаги. Това счита ли се за придобиване от Бог? Днес, въпреки че в човека все още има много надменност и самонадеяност, нравът му е много по-стабилен от преди. Кастренето ти от Бог е предназначено да те спаси и въпреки че може понякога да чувстваш известна болка, ще дойде ден, когато в нрава ти ще настъпи промяна. Тогава ще погледнеш назад и ще видиш колко мъдро е Божието дело и в този момент ще можеш наистина да разбереш Божиите намерения. Днес някои хора казват, че разбират Божиите намерения, но това не е съвсем реалистично. Всъщност те говорят лъжи, защото към момента те още не са разбрали дали Божиите намерения са да спаси човека, или да го прокълне. Може би не можеш да го видиш ясно сега, но ще дойде ден, когато ще видиш, че е настъпило времето, когато Бог придобива слава, и ще видиш колко е смислено да обичаш Бог, за да опознаеш човешкия живот и твоята плът да живее в света на любящия Бог, за да бъде духът ти освободен, животът ти изпълнен с радост и винаги да си близо до Бог и да Го гледаш. Тогава истински ще разбереш колко ценно е Божието дело днес.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само чрез преживяването на болезнени изпитания можеш да опознаеш Божията обичливост)