От времето, когато Бог каза на човека за „любовта към Бог“ — най-задълбоченият от всички уроци — Той се съсредоточи да говори на тази тема в „словата на седемте Духа“, подбуждайки всички хора да се опитат да опознаят празнотата на човешкия живот и по този начин да стигнат до истинската любов в себе си. Колко любов към Бог имат тези, които съществуват на този етап? Знаете ли? За урока „любов към Бог“ няма граници. Какво разбиране имат всички хора за човешкия живот? Какво е тяхното отношение към любовта към Бог? Имат ли желание или нямат? Следват ли големите тълпи или презират плътта? Това са все неща, за които трябва да сте наясно и които трябва да разбирате. Наистина ли в хората няма нищо? „Искам човекът да Ме обича истински; днес обаче хората все още се бавят, неспособни да Ми отдадат истинската си любов. В представите си те вярват, че ако Ми отдадат истинската си любов, ще останат без нищо“. В тези думи какво всъщност означава „истинска любов“? Защо Бог все още иска от хората истинска любов в тази епоха, когато „всички хора обичат Бог“? По този начин Божието намерение е да поиска от човека да напише значението на истинската любов върху лист с отговори и затова именно това е домашната работа, която Бог поставя на човека. Що се отнася до съвременния етап, въпреки че Бог не поставя големи изисквания към човека, хората все още не са удовлетворили първоначалните изисквания на Бог към човека; с други думи, те все още не са вложили всичките си сили в това да обичат Бог. Така че, на фона на тяхното нежелание, Бог все пак поставя Своите изисквания към хората, чак докато това дело даде резултат и Той придобие слава в него. Всъщност делото на земята завършва с любов към Бог. И така, едва когато Бог приключва Своето дело, Той посочва на човека най-важното от всички дела. Ако в момента, в който делото Му приключи, Той даде на човека смърт, какво ще стане с човека, какво ще стане с Бог и какво ще стане със Сатана? Само когато се предизвика любовта на човека на земята, може да се каже, че „Бог е завоювал човека“. В противен случай хората биха казали, че Бог тормози човека и по този начин Бог би бил посрамен. Бог не би бил толкова глупав, че да доведе делото Си безмълвно до край. Така, когато делото скоро ще завърши, се надига вълна от страст към любовта към Бог и любовта към Бог се превръща в актуална тема. Разбира се, тази любов към Бог не е опетнена от човека; тя е неподправена любов, като любовта на вярната съпруга към мъжа ѝ или любовта на Петър. Бог не иска любовта на Йов и Павел, а любовта на Исус към Йехова, любовта между Отец и Син: „мислейки само за Отца, без да се съобразява с лична загуба или изгода, обичайки само Отца и никого другиго и не искайки нищо друго“. Дали човек е способен на това?

Ако ви съпоставим с онова, което направи Исус, Онзи, който нямаше напълно човешка същност, какво ще си помислим? Докъде сте стигнали в своята пълна човешка същност? Способни ли сте да постигнете и една десета от това, което направи Исус? Достойни ли сте да отидете на кръста за Бог? Могат ли боголюбивите ви сърца да посрамят Сатана? И каква част от човеколюбивите си сърца сте изхвърлили? Заменена ли е тя с любов към Бог? Наистина ли понасяте всичко заради любовта към Бог? Помислете за момент за Петър, който живя в минали времена, и след това погледнете себе си днес — наистина има голямо разминаване; вие сте негодни да застанете пред Бог. Във вас повече любов към Бог ли има или повече любов към дявола? Това трябва да се поставя последователно на лявата и на дясната страна на везната, за да се види коя от тях е по-тежка — колко любов към Бог има наистина във вас? Годни ли сте да умрете пред Бог? Причината, поради която Исус можа да застане на кръста, е, че преживяванията Му на земята бяха достатъчни, за да посрамят Сатана, и само поради тази причина Бог Отец смело Му позволи да завърши този етап от делото; това се дължи на трудностите, които Той претърпя, и на боголюбивото Му сърце. Но вие не сте така достойни. Затова трябва да продължите да придобивате опит, да успявате да имате Бог в сърцето си и нищо друго — можете ли да постигнете това? От това може да се види колко мразиш Бог и колко Го обичаш. Не че Бог е твърде взискателен към човека, а човекът не се труди усилено. Не е ли това реалната ситуация? Ако не, колко достойни за любов качества би открил в Бог и колко достойни за презрение недостатъци би открил в себе си? Трябва внимателно да обмислиш тези неща. Справедливо е да се каже, че само малцина под небето обичат Бог — но може ли ти да бъдеш пионер, да счупиш световния рекорд и да обичаш Бог? Бог не иска нищо от човека. Не може ли човекът да Му окаже известна почит в това отношение? Не си ли способен да постигнеш дори това? Какво друго има да се каже?