Каквото и да ти се случва, трябва да гледаш на него според Божието слово и да се справиш с него от гледната точка на истината. Така е лесно да забелязваш проблемите, а като гледаш на нещата според Божието слово, лесно ще можеш да прозреш същността им. Някои хора винаги гледат на нещата въз основа на ученето. Винаги учат и анализират нещата с ума си или гледат на тях или ги разглеждат с плътския си поглед. Следователно те не могат да прозрат същността на проблемите и винаги се отклоняват от пътя. Това може да продължи с десетилетия — те може да умрат, без да видят нещата ясно. Например, понякога те застига болест и си мислиш, че е просто нормална болест с обективна причина, че не е дисциплината на Бог и не е проблем, докато всъщност в това се крие голям проблем. Ако проявиш схватливост по този въпрос и можеш да се молиш на Бог и да търсиш истината, то понякога, когато Светият Дух ти предаде някакъв смисъл, ще можеш да разпознаеш някои свои недостатъци или проблеми с нрава си. Бог ти дава болест, за да те закали, да те накара да страдаш, да те накара да се върнеш в духа, където да изследваш отблизо и да размишляваш, за да видиш каква точно е тази болест. Когато се върнеш надълбоко в духа, за да изследваш себе си, можеш да намериш корена на проблема и да разбереш собствената си поквара. Без малко страдание ти винаги ще мислиш, че си велик, и няма да успееш да откриеш тази поквара. Тогава няма да можеш да разбереш истината, от която се нуждаеш. Преживявали ли сте някога това? Светият Дух прави всичко в точния момент, като всичко е съобразено с нуждите на хората и с техния настоящ духовен ръст и състояние. По-рано бе казано, че Божието дело е точно и премерено и много навременно, без забавяне. Ти си видял това от действителния си опит. Всеки път, когато се изправиш пред нещо, Светият Дух навреме те задейства и те просветлява, но ти не съдействаш подобаващо. Твърде си вцепенен. Понякога долавяш какво се случва, но спираш дотам и не се опитваш да го разбереш по-дълбоко. Достатъчно ти е да разбираш само чрез възприятията си, за да си мислиш, че разбираш, но в действителност не си постигнал истинско разбиране. Разбирането чрез възприятията трябва да бъде издигнато до рационално разбиране, за да можеш да имаш път пред себе си. Ако Светият Дух отново те задейства, но ти продължаваш да пренебрегваш това и не желаеш да си го запишеш, скоро ще забравиш за него. Няма да си спечелил тази светлина, това практическо нещо, а това ще е много жалко. Старателните хора си водят бележки и се чувстват чудесно, когато по-късно погледнат в тях. Върху тази основа успяват да придобият част от светлината. Човек, който е нехаен и няма духовно разбиране, не може да усети тази светлина — той дори не знае какво представлява тя. Тази светлина просветва в него и изчезва, а ако винаги е такъв, Светият Дух няма да работи в него. За да се стремиш към истината, трябва да си чувствителен и схватлив, не трябва да си мързелив. Трябва също така да окажеш съдействие навреме. Когато постигнеш разбиране чрез възприятията ти, трябва да не го изпускаш, бързо да започнеш да размишляваш върху него и да се молиш на Бог. Как трябва да се молиш? Концентрирай молитвите си върху просветлението, което си получил. Понякога може да го усещаш като собствените си мисли и в това няма нищо лошо. Стига да усещаш наслада и яснота, то трябва да се молиш и да търсиш. Най-важното е да проумееш тази нова светлина и да я разбереш правилно. Ако думите се леят с особена лекота, докато се молиш, и се чувстваш спокоен и отново си просветлен, а умът ти е озарен, то трябва да си запишеш тази нова светлина. Това се прави, тъй като понякога помниш, докато си в добро състояние, но забравяш, когато си в лошо състояние. Хората могат да напишат няколко страници, когато пишат статия, но не могат и дума да напишат, когато става въпрос за свидетелство за преживяване или познанието им за Бог. На тях все още им липсва реалност. Онези, които обичат истината, се съсредоточават върху просветлението и озарението на Светия Дух. Онези, които не обичат истината, не ценят просветлението на Светия Дух, което показва, че не знаят какво е важно, какво е второстепенно, какво е съществено или какво трябва да придобият. Поради това те губят просветлението на Светия Дух. Най-добре е да си носиш малък бележник със себе си, така че всеки път, когато Светият Дух те просветли и спечелиш нова светлина, да можеш незабавно да я уловиш и запишеш. Светият Дух работи по всяко време и на всяко място. В каквато и ситуация да е някой, стига да размишлява върху Божието слово и да търси истината, Светият Дух го просветлява. Дори когато си зает с работа и се чувстваш много изморен, Светият дух те просветлява, ако търсиш и се молиш. Светият Дух те просветлява, когато четеш Божието слово или разговаряш за истината. Просветлява те, когато размишляваш върху Божието слово и да се самоанализираш. Когато Светият Дух те просветли, запиши си го и започни да размишляваш върху това, и сърцето ти ще се проясни. Когато наистина разбереш истината, ще бъдеш напълно освободен. Когато преживяваш Божието дело по този начин, реколтата, която ще жънеш, ще става все по-голяма. Истината е, че вие съсипвате голяма част от просветлението на Светия Дух. Вие сте като пройдохи, пропускате всичко, което Светият Дух прави върху вас, като губите много шансове да бъдете усъвършенствани от Бог! Светият дух е свършил много работа, а ти пак не успяваш да я уловиш. Можеш ли наистина да кажеш, че Бог не е добър с теб? Всъщност не че Бог не ти е показал достатъчно доброта, а ти не си я придобил.

Има модел в работата на Светия Дух и хората трябва да си извадят заключения от този модел. Ако някой си наложи да си прави заключения, то ще може да достигне до много изводи. Със сигурност има какво да бъде спечелено. Вземете за пример молитвата. Има моменти, когато можеш да спечелиш много просветление чрез молитвата, но ако не внимаваш, няма да го осъзнаеш. Въпреки че от устата ти може да излязат някои думи на просветление, няма да забележиш, ако не внимаваш. Ще знаеш само, че си се молил добре, докато в действителност е имало думи в молитвата ти, които са били просветлени и озарени от Светия Дух. Всички те са били нова светлина, но ти си ги оставил да ти се изплъзнат. Начинът, по който делото на Светия Дух най-вече помага на хората, е, като ги просветлява и озарява, което им позволява да схванат истината и Божиите намерения, да могат да правят нещата съобразно Божите изисквания и да не се отклоняват от правия път. Каква е целта на делото на Светия Дух за просветлението на хората? Понякога функцията му е да показва пътя, понякога служи като напомняне, за да те вразуми, понякога те озарява и ти помага да разбереш истината и ти дава път за практикуване. Когато си се отклонил от собствения си път, Той те поддържа и ти помага като патерица, като те води към правия път и те напътства. С каквато и светлина и знания Светият дух да просветлява хората — като те може да се различават в зависимост личните им истории — те ни най-малко не противоречат на истината и не са в конфликт с нея. Ако всеки има такива преживявания, в които има истинско търсене и молитва и истинско покорство, а Светият Дух непрестанно работи, за да го просветлява и ръководи, и ако е проницателен и има фина мисъл, и може да практикува и навлезе в нещата, за които Светият дух го просветлява, то духовният му ръст би се разраснал много бързо. Така той ще се е възползвал от възможността. Една от характеристиките на делото на Светия Дух е, че е много бързо. Приключва за миг, за разлика от делото на злите духове, които винаги подтикват и принуждават хората да правят неща по такъв начин, че те не могат да не ги направят. Понякога Светият Дух работи, като кара хората да изпитват определено чувство, когато са на ръба на опасност, което ги кара да се чувстват неспокойни и изключително тревожни. Това се случва при специални обстоятелства. Обикновено когато хората се приближат до Бог и търсят истината или когато четат Божието слово, Светият Дух им дава чувство или фина мисъл, или идея. Или може да ти предаде някакво твърдение или послание. Усеща се като че ли има глас, но е някак безгласно, като напомняне, и можеш да разбереш какво има предвид. Ако вземеш значението, което си разбрал, и го изразиш с правилните думи, ще спечелиш нещо и ще поучиш и останалите. Ако преживяването на хората винаги е такова, постепенно ще разберат много истини. Ако делото на Светия Дух винаги е до хората и винаги има нова светлина, която да ги ръководи, те със сигурност никога няма да се отклонят от истинския път. Дори ако никой не разговаря с теб, никой не те напътства и нямаш работни ангажименти, ако вървиш в посоката, в която Светият Дух те води, то ти със сигурност няма да се отклониш от пътя. Петър е видял Господ Исус, след като е възкръснал и се е възнесъл към небето, но малко на брой пъти. Не е можел, както хората си мислят, да вижда Господ Исус често или да Го вижда, когато си пожелае, нито Го е виждал, когато се е молел за неща, които не е разбирал. Не е било така. Толкова лесно ли е да видиш Бог? Бог не се показва просто ей така на хората. Повечето пъти Бог е карал Петър да разбира разни неща чрез делото на Светия Дух. Защо не можете да постигнете това, което Петър е могъл? Какво доказва това в крайна сметка? Доказва, че вашите заложби не са достатъчни, че нямате силата да разберете и че не можете да разберете неща чрез размисъл. Без значение пред какво сте изправени, винаги трябва да гледате на него съобразно истината в Божието слово. Ако хората винаги живеят в собствените си мисли и мозък, когато нещо им се случи, и се справят с него с човешки средства, то те нищо няма да придобият. Какво си е мислел Петър, когато нещо му се е случвало? Разглеждал го е и е размишлявал върху него съобразно словото на Господ Исус и така е успявал да разбере Божиите намерения. А по-късно, когато Господ Исус се е възнесъл към небето, защо Петър все пак е успявал да разбере Божиите намерения? Успявал е да го направи заради просветлението на Светия Дух. Ако не е можел да усети просветлението на Светия Дух и Господ Исус не му се беше явил след Своето възкресение и възнесение към небето, как щеше да може да разбере Божиите намерения? Бог в плътта не работи, както хората си представят, лично и непрестанно насочвайки ги всеки ден, за да ги направи съвършени. Не е така. Делото на Светия Дух съществува в партньорство. Съвместното дело на Духа прави повечето. Плътта върши водещата работа и когато делото приключи, Духът просветлява хората да разберат останалите дребни проблеми. Ако хората не могат да разберат това и са способни да придобият само част, те няма да успеят да придобият останалите детайли — а ако не могат да ги придобият, няма да се променят и няма да постигнат напредък.

Не е лесно за онези, които не са изпитали делото или просветлението на Светия Дух, да разберат тези неща. Истината е, че има модел в делото и просветлението на Светия Дух. Когато делото и просветлението на Светия Дух бъдат споменати, хората винаги разбират погрешно, като си мислят, че трябва да страдат много и да заплатят огромна цена, преди да могат да получат делото на Светия Дух. Не е ли това човешка представа? Тъй като хората са мързеливи и сърцата им са толкова недодялани, обикновено никога не се съсредоточават върху чувствата в духа си и дори когато в него има малко светлина и просветление, те не им обръщат внимание. Ако по цял ден се занимаваш с личните си дела, придържаш се към думите и доктрините и към правилата, живееш плътски живот и изпитваш романтична любов, то Светият Дух не може да те просветли и напътства. Няма как да го направи. Трябва да се молиш повече, да търсиш делото на Светия Дух, да търсиш как да го приемеш и да не позволяваш да ти се изплъзне. Моли се на Бог: „О, Боже! Моля Те, работи върху мен, усъвършенствай ме и ме промени, позволи ми да разбера Твоите намерения във всички неща и да се покоря на желанията Ти. Твоята велика любов и Твоето намерение са в Твоето спасение за мен. Въпреки че хората са непокорни и Ти се противопоставят, въпреки че природата им е предателска, сега разбирам Твоето намерение в спасението им и искам да Ти сътруднича. Дай ми повече ситуации, изпитания и трудности, които да ми позволят да видя Твоята ръка в тези трудности и да видя Твоите дела, така че да мога да бъда човек, който може да разбере Твоите намерения и да им се покори. Нека не бъда разпуснат човек, а да съм здраво стъпил на земята“. Моли се така и го прави често. Моли Светия Дух винаги да работи върху теб и да те напътства. Когато Светият Дух види, че вървиш по правилния път и правиш това, което трябва, Той първо те изправя пред определени ситуации, за да те тества, и пред тежко изпитание, за да види дали можеш да го преодолееш. Някои може да не успеят да го издържат. Те ще кажат: „О, Боже, тази ситуация ми идва в повече — не мога да я изтърпя!“. Така ще се провалят в този случай. Ако наистина мислиш, че ситуацията, в която си, е твърде тежка за теб, то се моли на Бог така: „О, Боже, ситуацията, която ми даде, е твърде тежка за мен. Не мога да я издържа, но имам желание да се постарая. Моля Те, осигурявай ме съобразно духовния ми ръст и ми позволи да разбера намеренията Ти, без да Те предам или да се оплача, независимо дали преминавам през огромни, или по-леки страдания. Направи така, че да мога да Ти се покоря напълно и да си доволен. Без значение дали преминавам през големи, или по-леки страдания, стига това да са Твоите желания, аз с готовност ще им се покоря, без да се оплаквам. Не искам да се противопоставя на желанията Ти и колкото и тежки да станат страданията ми, стига да мога да ги понеса, Те моля да ми ги дадеш“. Трябва да се молиш уверено и смело. Не бягай и не се страхувай. Когато Светият Дух види, че вървиш по правилния път, че правиш това, което трябва да правиш, че наистина искаш Бог в сърцето си и че преследваш истината, Той може да те изправи пред тежка ситуация и да ти даде огромна сила, с която да я превъзмогнеш — и тогава ще си спечелил. Да можеш да превъзмогнеш особено тежка ситуация, е много по-възвишено от разбирането на няколко думи и доктрини. Въпрос на свидетелстване е.

Във всекидневието си хората се сблъскват с всякакви хора, събития и неща и ако не разполагат с истината, не се молят и не я търсят, то за тях ще е трудно да отхвърлят изкушението. Вземете например отношенията между мъж и жена. Някои хора не могат да устоят на такива изкушения и се провалят веднага щом попаднат в такава ситуация. Не показва ли това, че духовният им ръст е твърде малък? Хората, които не разполагат с истината, са жалки по този начин и въобще не свидетелстват. Някои хора се отдават на изкушението, когато попаднат в ситуации, свързани с пари. Когато видят някой богат човек, те се оплакват: „Как така този човек има толкова много пари, а аз съм толкова беден? Не е честно!“. Оплакват се, когато това им се случи, и не могат да го приемат от Бог или да се покорят на Неговото устройване и организация. Има и хора, които винаги се концентрират върху статуса, и когато бъдат изправени пред този вид изкушение, не могат да го преодолеят. Например невярващ иска да наеме такъв човек на официална позиция, която ще му даде много предимства, и той не може да устои. Мисли си: „Трябва ли да го направя?“. Моли се, размишлява и накрая: „Да, трябва!“. Взел е решение и няма нужда да търси повече. Ясно е решил да приеме позицията и да се възползва от нейните предимства, но иска и да се върне и да вярва в Бог, тъй като го е страх да не загуби благословиите на вярата в Него. Така че Му се моли: „Моля Те, изпитай ме, Боже“. За какво да те изпитва оттук нататък? Вече си решил да приемеш официалната позиция. Не устоя по този въпрос и вече си паднал. Нужно ли е все още да бъдеш изпитван? Не си достоен за Божиите изпитания. Ще можеш ли да се справиш с твоя окаяно дребен духовен ръст? Дори има някои достойни за презрение хора, които се конкурират за всяко предимство, което им се изправи пред очите. Светият Дух е точно до тях и ги наблюдава, за да види какви мнения изразяват и какво е отношението им, и започва да ги изпитва. Някои хора си мислят: „Не искам това, дори и то да е добрината на Бог към мен. Вече имам достатъчно и Бог ми показва твърде много добрина. Не ме интересува каква храна или какви дрехи нося, единствено искам да се стремя към истината и да мога да придобия Бог. Истината, която получих, ми бе дадена от Бог без нищо насреща. Не заслужавам тези неща“. Светият Дух проучва внимателно в сърцата им и ги просветлява дори повече, като им позволява да разберат повече и да бъдат по-енергични, и прави истината по-прозрачна за тях. Тези достойни за презрение хора обаче виждат полза от това да им се дава и си мислят: „Ще се боря за това, преди някой друг да успее. Ако го дадат на някой друг, а не на мен, ще им се накарам и ще им създам проблеми. Ще им покажа кой съм аз и ще видим на кого ще го дадат следващия път!“. Светият Дух вижда, че са такива, и ги разкрива. Грозотията им е разобличена, а този тип хора трябва да бъдат наказани. От колкото и години да са вярващи, това няма да е от значение. Не могат да спечелят нищо! Често, когато Светият Дух показва добрина на хората, те я печелят, когато не я очакват. Ако Бог не ти показва добрина, твоето наказание също ще дойде, когато не го очакваш. Толкова опасни са нещата за тези, които не се стремят към истината.

Когато хората не разбират нещата, които им се случват, и не знаят как да постъпят подобаващо, какво трябва да направят първо? Трябва първо да се молят. Молитвата е преди всичко. Какво показва молитвата? Че си предан, че в известна степен имаш богобоязливо сърце и че си човек, който търси Бог, което доказва, че поставяш Бог на първо място. Когато Бог е в сърцето ти и има място там и когато можеш да се покоряваш на Бог, ти си предан християнин. Има много по-възрастни вярващи, които се молят на колене по същото време и на същото място всеки ден. Коленичат в продължение на час или два всеки път, но колкото и години да са коленичили така, това не е разрешило много от проблемите с греховете им. Нека за начало да не вземаме предвид дали такава религиозна молитва е полезна, или не. Тези по-възрастни братя и сестри са поне малко предани. Те са много по-добре от младите хора в това отношение. Ако искаш да живееш пред Бог и да преживееш Божието дело, то първото нещо, което трябва да направиш, когато нещо ти се случи, е да се молиш. Молитвата не е само въпрос на безмозъчно напяване на наизустени фрази и нищо повече. Никъде няма да стигнеш така. Трябва да се научиш да се молиш от сърце. Може да се молиш така осем или десет пъти, без да видиш резултат, но не се обезсърчавай: трябва да продължаваш да се упражняваш: Моли се първо, когато нещо ти се случи. Първо кажи на Бог и Го остави да поеме контрол. Остави на Бог да ти помогне, остави Го да те насочва и да ти показва пътя. Това ще докаже, че имаш богобоязливо сърце и че поставяш Бог на първо място. Когато нещо ти се случи или се натъкнеш на трудности и си негативен и се ядосаш, това е проявление на липсата на Бог в сърцето ти и липсата ти на боязън от Него. Пред каквито и трудности да си изправен в реалния живот, трябва да дойдеш пред Бог. Първото нещо, което трябва да направиш, е да паднеш на колене и да се молиш. Това е най-важното. Молитвата показва, че Бог има място в сърцето ти. Ако, като си изправен пред проблеми, погледнеш нагоре към Бог и Му се молиш и търсиш от Него, това показва, че в известна степен имаш богобоязливо сърце. Не би правил това, ако Бог не беше в сърцето ти. Някои хора казват: „Молих се, но Бог не ме просветли!“. Не е правилно да се говори така. Трябва първо да се замислиш дали намерението зад молитвата ти е правилно. Ако искрено търсиш истината и често се молиш на Бог, то може да има определен въпрос, по който Бог те просветлява и ти позволява да разбереш. При всички положения Бог ще те накара да разбереш. Ако Бог не те просветли, няма да можеш да разбереш сам. Има някои неща, които човешката мисъл не може да постигне, без значение дали имаш силата да разбереш и независимо от заложбите ти. Когато разбираш, това от мисленето ти ли идва? С намеренията на Бог и делото на Духа, ако Светият Дух не те просветли, няма да намериш някой, който знае. Ще знаеш само когато Самият Бог ти каже какво има предвид. И така, първото нещо, което трябва да направиш, когато нещо се случи, е да се молиш. Когато се молиш, ти трябва да изразиш мислите си, възгледите си и отношението си към Бог и да търсиш истината от Него с нагласа за покорство в сърцето си. Това е, което хората трябва да практикуват. Няма да постигнеш резултати, ако просто правиш нещата механично, и тогава не трябва да се оплакваш, че Светият Дух не те е просветлил. Разбрах, че някои хора само следват религиозните церемонии и извършват религиозни дейности във вярата си в Бог. Изобщо няма място за Него в сърцата им. Те дори отричат делото на Светия Дух. Не се молят или не четат Божието слово. Само продължават да ходят на събрания и нищо повече. Това вяра в Бог ли е? Продължават да вярват както си знаят, но в тяхната вяра няма Бог. Бог не е в сърцата им, вече не искат да се молят на Бог и вече не желаят да четат Божието слово. Не са ли станали така невярващи? По-конкретно има някои водачи и работници, които често работят по общи дела. Никога не се съсредоточават върху навлизането в живота, а приемат работата по общи дела като свое основно задължение. Единствено се занимават с изпълнението на ежедневни задачи и не вършат същинската работа на водачите и работниците. Вследствие на това, след като са вярвали в Бог в продължение на двадесет или тридесет години, нямат думи, които да предложат за техните житейски преживявания, и не познават Бог наистина. Могат единствено да кажат няколко думи и доктрини. Не са ли станали така лъжеводачи? Това е така, тъй като във вярата си в Бог те не изпълняват своите правилни задължения или не преследват истината. Ако някой само разчита на разбирането на няколко думи и доктрини, това няма да реши нищо. Ще се оплаква от Бог веднага щом бъде изпитан, засегнат от бедствие или се разболее. Не познава себе си наистина и въобще няма свидетелство за преживяване. Това показва, че не е преследвал истината през годините, в които е вярвал в Бог, че само се е занимавал с външни неща и се е саморазрушил в резултат на това. От колкото и години някой да вярва в Бог, той трябва поне да разбере някои истини, за да е сигурен, че няма да пропадне, да извърши зло или да бъде отстранен. Трябва да е оборудван поне с това. Някои хора слушат проповедите половинчато и не размишляват върху Божието слово. Не търсят истината, каквото и да им се случва. Стига им само да разбират думите и доктрините, като предполагат, че са придобили истината. Тогава, когато дойде изпитание, нямат никакви познания и сърцата им са пълни с недоволство и оплаквания, които не смеят да кажат на глас, въпреки че би им се искало. Не са ли такива хора просто толкова жалки? Много хора са винаги повърхностни в изпълнението на дълга си. Не размишляват върху себе си и не се опитват да се опознаят, когато са скастрени. Винаги си търсят рационални оправдания и така тяхната грозотия се показва по много различни начини и те са разкрити и отстранени, без да се опознаят докрай. Какъв е смисълът на разбирането на доктрините тогава? Въобще няма смисъл. От колкото и години хората да вярват в Бог, само да разбират и да могат да говорят доктрината е безполезно. Не са придобили истината, а са се отклонили от пътя. Така че, когато нещо ти се случи и се молиш на Бог, търсейки Неговите намерения, ключът е да успееш да разбереш истината, за да се разреши проблемът. Това е правилният път и трябва упорито да постоянстваш в тази практика.

1997 г.

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.