За да опознаеш себе си, трябва да познаваш собственото си разкриване на поквара, покварения си нрав, собствените си слабости, които са от съществено значение, както и природата си същност. Освен това трябва да познаваш до най-малката подробност нещата, които се разкриват в ежедневието ти — мотивите, перспективите и отношението ти към всяко едно нещо — независимо дали си вкъщи или навън, когато си на събирания, когато ядеш и пиеш от Божиите слова или при всеки един проблем, с който се сблъскваш. Чрез тези аспекти трябва да опознаеш себе си. Разбира се, за да се познаваш на по-дълбоко ниво, трябва да включиш Божиите слова. Можеш да постигнеш резултати само като се опознаеш въз основа на Неговите слова. Когато приемате правосъдието на Божиите слова, не се страхувайте от страданието или болката, а още по-малко — че Божиите слова ще проникнат в сърцата ви и ще разкрият грозните ви състояния. Толкова е полезно да изстрадате тези неща. Ако вярвате в Бог, трябва да четете повече Божии слова, които съдят и наказват хората, особено онези, които разобличават същината на човешката поквара. Трябва повече да ги сравнявате с практическото си състояние и да ги свързвате предимно със себе си, а по-малко с другите. Видовете състояния, които Бог разобличава, съществуват у всеки човек и всички те могат да се открият у теб. Ако не вярваш, опитай да го изживееш. Колкото повече изживяваш, толкова повече ще се опознаваш и толкова по-силно ще чувстваш, че Божиите слова са много верни. След като прочетат Божиите слова, някои хора не са способни да ги свържат със себе си и смятат, че части от тези слова не се отнасят за тях, а за други хора. Например когато Бог разобличава хора като езавелите и блудниците, някои сестри смятат, че тъй като са били безупречно верни на съпрузите си, подобни слова не би трябвало да се отнасят за тях; други сестри смятат, че тъй като не са омъжени и никога не са правили секс, подобни слова не би трябвало да се отнасят и за тях. Някои братя смятат, че тези слова са насочени само към жените и изобщо не ги касаят. Някои хора вярват, че Божиите слова на разобличаване на човека са твърде строги и не отговарят на действителността, затова отказват да ги приемат. Дори има хора, които твърдят, че в някои случаи Божиите слова са неточни. Това ли е правилното отношение към Божиите слова? Очевидно е погрешно. Всички хора се възприемат въз основа на външното си поведение. Не са способни да се самоанализират и да опознават покварената си същина чрез Божиите слова. Тук „езавели“ и „блудници“ се отнасят до същината на покварата, нечистотията и развратността на човечеството. Независимо дали е мъж или жена, женен или не, всеки има покварени мисли за разврат. Така че как може да няма нищо общо с теб? Божиите слова разобличават покварения нрав на хората. Независимо дали става дума за мъже или жени, степента на покварата им е еднаква. Това не е ли факт? Първо трябва да осъзнаем, че всичко, което Бог казва, е истината и съответства на фактите, и че независимо колко са строги Неговите слова, които съдят и разобличават хората, или колко са нежни словата, с които говори за истината или насърчава хората, независимо дали Неговите слова съдят или благославят, дали заклеймяват или проклинат, дали пораждат у хората горчиво или сладко чувство, хората трябва да приемат всички тях. Такова отношение трябва да имат хората към Божиите слова. Какво е това отношение? Дали е набожно, благочестиво или търпеливо, или е отношение на приемане на страданието? Малко сте объркани. Казвам ви, че не е нито едно от тях. В своята вяра хората трябва твърдо да отстояват мнението, че Божиите слова са истината. Тъй като те действително са истината, хората трябва да ги приемат с разум. Независимо дали са способни да признаят Божиите слова или да се съгласят с тях, хората първо трябва да ги приемат безусловно. Кого разобличава Божието слово, ако не един от вас или всички вас? И ако не цели да те разобличи, защо се иска от теб да го приемеш? Дали това не е противоречие? Бог говори на цялото човечество и всяко изречение, произнесено от Бог, разобличава поквареното човечество, и никой не прави изключение, което естествено включва и теб. Нито ред от Божиите слова не касае външния вид или някакво състояние, камо ли външно правило или проста форма на поведение при хората. Те не са за това. Ако смяташ, че всеки изречен от Бог ред просто разобличава обикновен тип човешко поведение или външен вид, значи нито разбираш духовните въпроси, нито разбираш какво е истината. Божиите слова са истината. Хората могат да почувстват мъдростта им. Колко са мъдри те? Всяко Божие слово разобличава покварения нрав на хората, както и съществени и дълбоко вкоренени неща в живота им. Те са съществени неща, а не външни прояви, и най-вече не са външно поведение. Ако съдим по външния им вид, всички хора може да изглеждат добри. Но защо тогава Бог казва, че някои хора са зли духове, а други — нечисти духове? Този въпрос не е видим за теб. Затова Божиите слова не бива да се разглеждат от гледна точка на човешките представи или фантазии, или на слухове, които се разпространяват между хората, и определено не бива да се разглеждат от гледна точка на изявленията на управляващата партия. Единствено Божиите слова са истината, а всички думи на човека са заблуда. След като чухте това общение, изживяхте ли промяна в отношението си към Божиите слова? Колкото и голяма или малка да е промяната, следващия път, когато четете Божиите слова на съдене и разобличаване на хората, поне не бива да се опитвате да спорите с Бог. Трябва да престанете да се оплаквате от Него и да твърдите, че: „Божиите слова на разобличаване и съдене на хората са наистина строги. Няма да чета тази страница. Просто ще я пропусна. Нека потърся да прочета нещо за благословии и обещания, за да намеря някаква утеха“. Повече не бива да четете Божието слово, като подбирате по ваш вкус. Трябва да приемете както истината, така и съда и наказанието на Божиите слова, и едва тогава може да се пречисти поквареният ви нрав, и само тогава можете да постигнете спасение.

Макар сега да знаете, че всички Божии слова са истина и макар да сте склонни да се стремите към истината, все още имате свои предпочитания и избори в отношението си към Божиите слова и все още ще действате според собствената си воля. Вие сте най-склонни да четете Божиите слова на обещание и благословия и ще си спомняте особено словата на Божието обещание. Ще се чувствате успокоени като четете подобни слова или ще чувствате малко надежда и ще откривате, че имате силата и мотивацията да вярвате в Бог. Но вие не сте склонни да четете Божиите слова, които съдят и разобличават хората, защото ако човек винаги чете Божиите слова на разобличаване на хората, на съдене и наказание на хората, тогава ще се почувства печален и силата да вярва в Бог ще избледнее. И как ще може да напредне тогава? В наши дни повечето хора не могат да разберат Божиите слова, които разкриват тайнства. Усещат, че те са твърде дълбоки и че словата на благословии са отвъд техния досег. Когато четат Божиите слова, разобличаващи покварения човешки нрав, те могат да разберат някои от тях и дори ако успеят да свържат тези слова със себе си и да признаят в сърцата си, че тези слова са факти, те все пак не са готови да ги приемат. Виждаш ли колко са трудни хората! Те знаят, че Божието слово е истината, но все още не желаят да го приемат. Те искат да придобият благословии, но все още не могат да ги спечелят. Тогава как човек да яде и пие правилно Божието слово? Първо, човек трябва да чете повече от Божиите слова, които разкриват тайнства. Когато чете такива слова, той чувства, че Бог е на третото небе и е възвишен, и че човек трябва да има богобоязливо сърце. После той се моли: „О, Боже, Ти си толкова велик! Ти си върховен! Ти господстваш над всички неща и можеш да определиш съдбата ми. Желая да се покоря на всички неща, които ти си подредил да се случат около мен“. Като се молят по този начин, хората ще имат малко страх от Бог. Хората са склонни да вярват във възвишения Бог, затова преди да ядат и да пият Божието слово, първата стъпка е да се уверят, че Бог говори на хората от небето и хората ще желаят да четат Божието слово, и няма да са толкова податливи на представи. Втората стъпка е да намерят някои Божии слова на обещания и благословии, които да ядат и да пият. Като видят как Божиите слова благославят човека, хората са толкова развълнувани, че се разплакват и казват: „О, Боже, Ти си твърде обичлив! Ти си толкова достоен за нашата почит! Ние желаем да приемем благословиите, които имаш за нас, и още повече желаем да приемем обещанията, които си ни дал. Просто сега сме с малък духовен ръст и още не сме пораснали, липсват ни знания, за да приемем Твоите обещания и благословии и Те умоляваме да ни предоставиш повече ресурси!“. Колко хубаво е да се четат словата на Божиите благословии! После хората размишляват: „Тогава какви благословии са тези? Бог е казал, че когато дойде мигът, никакви бедствия няма да сполетят човека и че човекът ще бъде освободен от досадата да яде три пъти дневно и да се мие и чисти — Бог е изрекъл такива обещания“. Колкото повече човек чете, толкова повече се вълнува. Но независимо колко си ентусиазиран, не забравяй да се стремиш към истината. Третата стъпка е да се четат Божиите слова, които разобличават покварения човешки нрав и същност. Щом се стигне до това, не е необходимо да ядеш и пиеш много всеки път. Достатъчно е да ядеш и пиеш едно или две неща наведнъж. След като ядеш и пиеш, първо отдели нещата, които не разбираш, нещата, които не могат да се свържат с теб и обмисли внимателно нещата, които могат да се свържат с теб, и бавно ще започнеш да познаваш своето състояние. Когато си разпознал истински покварения си нрав и си разбрал още и още истини, ще си способен подсъзнателно да прозреш собствената си природа същност. Смятате ли, че това е хубаво? (Хубаво е.) То е като да дадеш лекарство на дете: първо му даваш нещо вкусно, което да го склони, после, когато не внимава, му даваш пълна лъжица лекарство. Ако го сметне за горчиво, му даваш още два бонбона, за да го склониш и то ще приеме лекарството. Но щом порасне, това вече не е необходимо. То пие лекарството по своя воля, с пълното осъзнаване колко е горчиво. Това е въпрос на духовен ръст. Ако ти липсва духовен ръст и от теб се изисква да намериш в Божието слово онези думи, които разобличават покварената човешка природа и свързаните истини и да съпоставиш себе си с тях и ако си заставен да ядеш и пиеш тези думи по цял ден, накрая ще се умориш от тях, защото преживяването ти не се простира до тях и не си дорасъл за това. И така по средата трябва да добавиш нещо подобно на глазура и онези, които са с малък духовен ръст трябва да ядат и пият Божиите слова по този начин. Ако често си слаб и негативен, и нямаш истинска вяра и надежда, трябва да побързаш да ядеш и пиеш малко от Божиите слова на благословии и обещания и да намериш Божии слова, разкриващи тайнства, които да ядеш и пиеш. Ако чувстваш, че силите ти нарастват и връзката ти с Бог става по-близка, тогава трябва да ковеш желязото, докато е горещо, и да намериш слова за наказание и правосъдие, които да ядеш и пиеш и по този начин яденето и пиенето им по-лесно ще даде резултат и ти няма да забавиш растежа на живота. Когато ядеш и пиеш Божиите слова, ако си с малък духовен ръст, трябва да знаеш как да ги адаптираш: да ядеш и да пиеш по начин, който ти създава добра нагласа и бърз растеж; да ядеш и пиеш това, което е в твоя обсег и да оставяш настрани това, което не е. И да се опитваш да практикуваш и да преживяваш това, което си разбрал от яденето и пиенето. Докато знаеш как да практикуваш и преживяваш Божиите слова и истините, които разбираш, ще си способен да навлезеш в правилния път на вярване в Бог.

Спомням си, че веднъж някой каза нещо подобно на това: имало човек, който полагал големи усилия да научи кога Бог ще напусне земята. Тези големи усилия не били да мисли за това ден и нощ, а по-скоро въпросът го тревожел, откакто започнал да вярва в Бог. За да открие точен отговор, той събрал всички слова за Божието отпътуване, като това кога Бог ще напусне земята, какви знаци ще има и как хората в църквата трябва да реагират. След това започнал да размишлява над тях с всичка сила, като им направил подробен анализ и ги сравнил едни с други, едно по едно и от началото до края, сякаш се консултирал със справочна Библия. Не били ли това големи усилия? Колко много този човек „се бил загрижил“ за Бог и колко много „любов“ към Бог имал! Божието заминаване от земята е много значимо събитие в Божието дело и когато той го открил, го сметнал за най-важното нещо — по-важно от стремежа му към истината за постигане на спасение и по-важно от търсенето на всякакви частици от истината в Божиите слова. Затова той събрал всички онези думи заедно и накрая открил „отговора“. Като оставим настрани точността на резултатите на проучването му, какво мислите за възгледите на такъв човек относно стремежа към вярата в Бог и начина, по който се е стремил? Необходими ли са били усилията, които е положил? Било е безсмислено да извършва толкова усилена работа! Какво общо има Божието отпътуване от земята с теб? Бог не те е информира за пристигането Си, затова няма да ти каже и кога ще тръгне. Има много неща, които Бог не дава на хората да знаят и каква е причината за това? Причината е, че няма нужда хората да знаят, а ако знаят, това няма да им помогне и няма да изиграе никаква роля в бъдещите им крайни цели, затова хората не е нужно да ги знаят. Сега, когато Бог е станал плът, Той знае всички тайнства и всички аспекти на истината и всички неща, и може да ги каже на хората, но има някои неща, които хората няма нужда да знаят, нито има нужда да им ги казва. Кога Бог ще напусне земята и кога ще приключи делото Си, какво общо имат тези неща с човека? Някой може да каже: „Абсолютно нищо!“. Други хора казват: „Как може това да няма значение? Какво ще правя, ако е твърде късно за мен да се стремя към истината? Трябва да видя колко време е останало от Божия ден и трябва да съм сигурен за деня, преди да се стремя към истината“. Такъв човек глупав ли е? Стремящ се към истината ли е? Съвсем не! Ако човек истински се стреми към истината, той няма да се интересува от това, нито ще иска да се тревожи за тези неща. Той мисли, че грижата за тези неща не помага в стремежа към истината и няма значение, затова няма да е склонен да влага мисъл и усилие за тези отегчителни теми. Някои хора все са загрижени за това кога ще настъпи Божият ден, но не е ли това лична програма? Твоята постоянна тревога за това кога ще дойде Божият ден доказва ли, че обичаш Бог? Може ли да докаже, че ти си човек, който следва Божията воля? Може ли да докаже, че свидетелстваш за Бог? Може ли да докаже, че си допринесъл за разпространяването на евангелието на Божието царство? Как върви твоята подготовка на добри дела? Колко от истината си разбрал? В какви истини реалности си навлязъл? Това са нещата, за които трябва да се тревожиш. Ти винаги разпитваш за новини от Бог, винаги искаш да знаеш някоя клюка, винаги искаш да проумееш някое тайнство. Но това е просто любопитно сърце и изобщо не е сърце, което се стреми към истината или сърце, което проявява внимание към Бог, още по-малко сърце, което се бои от Бог. Твоят стремеж към разбиране на тайнствата няма и най-малка връзка със стремежа към истината. Как трябва да се отнасяме с такива хора? Уважаваш ли ги? Възхищаваш ли им се? Завиждаш ли им? Би ли им помогнал да търсят такива тайнства? Не, ти със сигурност ги гледаш отвисоко и казваш: „Все още не сме добри в стремежа към истината, в опознаването на себе си и опознаването на Бог — още не сме постигнали нищо — и има истини от всеки аспект, които чакат да бъдат потърсени, разбрани и практикувани, затова няма нужда да полагаме усилия да изучаваме такива тайнства“. Всъщност, докато носиш Бог в сърцето си и желанието да се стремиш към истината, когато дойде денят, Бог няма да те остави в неведение. Той няма да те изостави. Това е вярата и разбирането, които трябва да имаш. Ако имаш такава вяра и разбиране, няма да направиш нищо глупаво. Ако Бог възнамерява да ти каже, нямаше ли да ти го каже направо? Щеше ли да има някаква нужда да увърта? Щеше ли да има някаква нужда да крие думи в думи? Щеше ли да има някаква нужда от тайнственост? Съвсем не. Това, което Бог възнамерява да позволи на хората да знаят, е истината. Всичко, което Неговото дело, слова и намерения изразяват, е истината и Той изобщо няма да ги скрие от хората. Следователно няма нужда да разпитваш за нещата, които Бог не иска хората да знаят, нито има нужда да ги премисляш, защото усилията, които влагаш в това, ще са напразни и няма да имат абсолютно никаква стойност, но ще бъдат отвратителни за Бог. Защо ще са отвратителни за Бог? Първо, трябва да разбереш, че Бог е изразил много истини и истините са изразени във всички области. Ако не търсиш истината, за да поправиш собствените си реални проблеми, когато нещо ти се случи, ти не обичаш истината: ти си човек, който е прекомерно любопитен, дребнав човек, човек, който се отнася към Божиите слова без правилно уважение и винаги нехайно. Ти нямаш място за Бог в сърцето си. Всичко, което имаш в сърцето си, са няколко неща, които Бог не иска ти да знаеш, като това какво е мястото, което обитава — третото небе — и къде наистина се намира, какво ще е бъдещото царство и кога Божието въплъщение ще напусне земята. Ето защо казвам, че Бог се отвращава от теб. Има ли някаква причина Бог да се отвращава от теб? (Има.) Да предположим, че твоите деца не учат усилено по цял ден и не пишат домашните си, както се предполага, а вместо това размишляват върху въпроси като: „Как са се срещнали майка ми и баща ми? Как са ме родили? След като съм се родил, харесвали ли са ме? Как ще се справя семейството ми в бъдеще? Ще сме способни ли да натрупаме състояние?“. Ако те винаги изследват тези въпроси, няма ли да не харесваш такова дете? Би ли се отвратил от това, че децата ти правят така? Какво би искал да правят децата ти? Да се научат да четат и пишат добре и да учат усилено. Това са твоите намерения за твоите деца, тогава какви са Божиите намерения за човека? Как може Бог да не предпочита още повече човек да следва правилния път и да върши правилното дело? Бог не харесва хората да Го изучават или винаги тайно да наблюдават всяка Негова дума и действие, или да отдават безсмислено време и усилия върху Него. Мнозина са онези, които винаги изучават кога ще дойде Божият ден. Не се ли съмняват и противопоставят те на Бог в сърцата си? Какъв е проблемът на човека, който нито цени многобройните истини, които Бог изразява, нито се стреми към тях? Един отдаден човек търси истината и се опитва да проумее Божиите намерения във всички неща и след като чете Божиите слова, може да е сигурен, че тези слова са истината и че хората трябва да ги практикуват и да им се покоряват. Само онези, които не вярват, че Божието слово е истината, ще изучават Бог. Тези хора не ги е грижа ни най-малко за техните отговорности и дълга им. Те изобщо не им обръщат внимание и не полагат никакво усилие, нито плащат някаква цена за тях. Вместо това те винаги се тревожат за неща като това кога Бог ще напусне земята, кога Бог ще предизвика бедствие и колко още има до Божия ден и от странни въпроси като: „Ще се среща ли още Бог с нас след като напусне земята? Ще бъде ли Божието дело такова, след като е напуснал земята? След като Бог е напуснал земята, колко дълго ще остане на третото небе? Ще се върне ли отново? Ще има ли ангели в бъдещата Епоха на царството? Ангелите ще си взаимодействат ли с хората?“. Бог се отвращава от хората, които постоянно изучават такива въпроси. Тогава върху какво трябва да се съсредоточи човек? Как да познава въплътения Бог, как да познава Божието дело и как да разбере всяка дума, която Бог е изрекъл: това са отговорностите на човека и те са първото нещо, което трябва да се опита да разбере и в което да навлезе. Ако не се опитваш да разбереш и да навлезеш в тези истини, тогава вярата ти в Бог е безсмислена — празен лозунг без истинско съдържание. Ако винаги скришом обмисляш неща, свързани с тайнствата и това кога Бог ще напусне земята или ако винаги разговаряте помежду си за това къде е родена Божията плът, в какво семейство е роден, каква е била семейната Му история, какъв живот е имал и на каква възраст е Той, какво образование е имал, дали някога е вярвал в Бог, дали някога е чел Библията и колко дълго е вярвал в Исус, и така нататък, ако винаги изучавате тези неща, тогава съдите Бог и богохулствате за Божият плът! Бог иска да познаваш Неговия нрав и Неговата същност, така че да можеш да разбереш намеренията Му, да си способен да Му се покориш и да практикуваш истината, за да Го удовлетвориш. Той не ти позволява да Го изучаваш и обсъждаш зад гърба Му. Следователно, тъй като сме приели Божието въплъщение и този етап от Божието дело, и сме приели Христос като наш живот и наш Бог, трябва да имаме богобоязливо сърце и да се отнасяме към това, което Бог притежава и представлява, и към плътта, в която се е въплътил, благочестиво. Това е разумът и човешката природа, която трябва да имаме. Ако чувстваш, че сега нямаш никакво познание за Бог, тогава не говори за това. Говори за познаването на себе си, за това как да се стремиш към истината и как да изпълняваш добре дълга си и се въоръжи с тези аспекти на истината. Един ден, когато почувстваш, че имаш някакво реално познание за Бог, можеш да влезеш в общение. Но не се опитвай да говориш за информацията по отношение на Божията въплътена плът или за някакви непознати тайнства, защото лесно можете да оскърбите Божия нрав, да бъдете осъдени от Бог и да станеш богохулник, и Светият дух ще се отрече от теб. Това е въпрос, който трябва да виждаш ясно. Може ли стремежът към истината да бъде заместен от вечното изучаване на Бог, от разпитването за клюки? Може ли то да ти позволи да опознаеш Бог? Ако си неспособен да виждаш ясно тези неща, не си ли много глупав и невеж човек?

Хората трябва да разберат точно какво е стремежът към истината. Защо Бог изразява толкова много истини, за да спаси хората? Защо Бог изисква хората да разбират толкова много истини? Ако човек не разбира тези истини, може ли да поправи своя покварен нрав? Може ли човек да познава Бог, без да разбира тези истини? Ако човек не познава Бог, може ли да постигне покорство пред Бог? Може ли човек да почита Бог? Всички тези истини са свързани. Как може човек да постигне спасение, без да разбира тези истини? Лесно ли е да се разберат тези истини? Може ли човек да постигне разбиране на истината, без да преживява правосъдие и наказание? Може ли да познава себе си, без да преживее кастрене? Може ли човек да има истинско покаяние, без да се познава? Може ли да постигне спасение без истинско покаяние? Всички тези истини са истини, които трябва да се разберат от вярващите в Бог, и са истини, които трябва да се разберат, за да се постигне спасение. Ако вярата ти в Бог винаги е била объркана и ти не си се стремил към истината, тогава ще си загубил смисъла от вярването в Бог.

Eсента на 2007 г.