Братът току-що разговаря по темата за стремежа към истината. След толкова общение чувствате ли как стремежът към истината е най-важното нещо и че, ако вярвате в Бог, но не се стремите към истината, няма да придобиете нищо? Може би сега вече някои от вас са готови и сте решили да се стремите към истината усърдно, да работите усилено над Божието слово и да се борите да разбирате истината повече и да я практикувате повече. Правилна умствена нагласа ли е това? Разбира се, че е правилна. Ако след толкова общения вие все още нямате абсолютно никаква реакция, това не е нормално и тези думи ще бъдат напразни. Истината е най-важното нещо за всеки, който искрено вярва в Бог и копнее Той да се яви, и за всеки, който обича истината и се надява да придобие Божието спасение през последните дни. Стремежът към истината е по-важен от всичко друго: той е много по-важен от нашата работа, от живота ни или от изгледите за плътта ни. Осъзнавате ли сега важността на стремежа към истината? Вие несъмнено преживявате определени чувства в сърцето си, като разпознавате, че стремежът към истината е най-важното нещо в живота ви — доживотно събитие за всеки един от вас, така да се каже. След като сте изслушали толкова много общения, всеки от вас сега може да има такава основа в сърцето си, такова познание, чувство и осъзнаване. Такива знания и чувства са правилни и точни и доказват, че това, което сте разбрали, е напълно в съответствие с Божието слово, с това, което Той ще извърши върху всеки от вас, и с Неговите намерения.

Повечето хора вярват в Бог, за да получат благословии. Дори ако разбират малко от истината, те не могат да изоставят своето намерение да бъдат благословени. Какво е отношението на хората към истината? В сърцата си повечето хора изпитват неприязън към истината и дори не се интересуват от нея. Защото човек е чужд на истината. Той не разбира какво е истината, още по-малко откъде идва, защо трябва да се стреми към нея, защо трябва да я приема, защо трябва да я практикува или защо Бог изразява толкова много от нея. Всички тези въпроси са чужди за всеки човек и хората никога не са ги обмисляли, нито някога са били излагани на тях. Сега, когато Бог върши делото на правосъдието в последните дни и е изразил много слова, ние се докосваме до много въпроси, включващи всеки аспект от истината по пътя на вярата в Бог. Няма изход, без да търсим истината, затова ни трябва разбиране за истината и трябва да четем Божиите слова в светлината на реалността. Всяко изречение от Божието слово е истината и човек трябва да го преживее лично, за да го разбере. Защото от раждането до зрелостта, през намирането на работа, брака и развиването на кариера, всичко в условията, при които живее всеки човек — включително хората, събитията и нещата, с които влиза в контакт, и всички неща, които се случват около него — всъщност са свързани с истината, но нито един човек не вижда тези неща от гледна точка на истината. Ето защо е казано, че всеки е чужд на истината. Никой в цялото човечество не разбира истината, затова от вас се изисква от сега нататък да започнете да се изправяте пред истината, да я приемате и да се стремите към нея. Това е необходимо. Ако още не разбираш, че вярването в Бог изисква да се стремиш към истината и че само истината може да те промени, да те усъвършенства, да ти донесе спасение и да те накара истински да дойдеш пред Бог, ако не можеш да разбереш тези неща, тогава няма да се интересуваш от истината, няма да си способен да се стремиш към нея и с времето ще загубиш ентусиазма си. Някои хора казват: „За вярата в Бог е достатъчно добре да водиш църковен живот и да изпълняваш дълга си, затова защо все пак трябва да се стремим към истината? Не вършим зло, нито следваме другите, още по-малко следваме лъжеводачи или антихристи в противопоставяне на Бог. Всички разбираме малко от доктрините за вярването в Бог и можем да отстояваме вярата в Бог докрай, затова няма нужда да разбираме много по-дълбоките истини“. Правилен ли е този възглед? (Не е.) Защо не? (Защото само когато хората са придобили истината, те могат да бъдат спасени от Бог.) Точно така. В сърцата си някои хора сега смътно осъзнават значимостта на истината за спасението на човечеството. Те може все още да са далеч от ясното виждане на ценността и значимостта на това истината да стане животът на човек, но това чувство и осъзнаване в сърцата им е много ценно. Ключът е дали това чувство и осъзнаване може да се вкорени в човешките сърца и то зависи от бъдещите стремежи на хората. Добре е, че сега имаш осъзнаване. Това дава надежда, че може да вървиш по пътя на спасението. Стремежът към истината действително е важен. Например, когато си негативен и слаб, можеш ли да станеш силен без подкрепата и притока на истината? Можеш ли да преодолееш слабостите си? Можеш ли да осъзнаеш и да разнищиш какво те прави слаб и негативен? Със сигурност не можеш! Когато си нехаен в изпълнението на дълга си, можеш ли да поправиш този покварен нрав, ако не се стремиш към истината? Можеш ли да постигнеш преданост към Бог в изпълнението на дълга си? Може ли човек да опознае себе си и да поправи покварата и надменността си, без да търси истината? Човек винаги има представи за Бог и винаги измерва Бог през собствените си представи и фантазии. Може ли това да се поправи в отсъствието на истината? Не може. В много неща, които ни се случват в живота, сме изправени пред избори. Ако не разбираме истината, ако не знаем какви са Божиите намерения и какво изисква Той от нас, тогава нямаме път за практикуване. Тогава ще разкрием покварения си нрав и лесно ще правим грешки и ще поемем по грешен път. Може ли съществуването на човешкия покварен нрав да бъде поправено със словата и доктрините, които той разбира? Ако не търсиш истината, може да се каже, че в нищо, което правиш в живота, няма принципи, няма път за следване, няма цели или посоки. Ако случаят е такъв, тогава всичко, което правите, е обратно на истините принципи — знак за противопоставяне на Бог и предаването Му, и действията ви ще са отвратителни за Бог и ще бъдат прокълнати от Него. Ако живеете според покварения си нрав, никой от вас няма да бъде спасен, освен ако не приемете Божието правосъдие и наказание. Следователно преди наистина да разбере истината, всеки трябва да се сблъска с малко правосъдие и наказание, с малко укор и дисциплиниране. Целта на всичко това е да позволи на хората да придобият истината и да се отърват от покварения си нрав.

Макар и да разбирате някои от доктрините за вярата в Бог, често се чувствате объркани, когато изживявате всичко. Чувствате се затруднени и неспособни да разберете Божиите намерения, не знаете какво да практикувате и не намирате решение, колкото и да се тревожите. Искате да потърсите общение, но не знаете какъв е проблемът, искате да потърсите отговори в Божието слово, но то е безкрайно, а вие не знаете какво търсите. Не се ли случва често? Това е знак, че новоповярвалите не знаят как да търсят истината във всичко. Ето защо повечето въпроси, които задавате на събиранията, както и повечето думи от вашето общение, нямат връзка с истината. Това показва, че повечето хора нито знаят как да практикуват истината в реалния живот, нито знаят как да я търсят, когато събитията ги сполетят, камо ли истината да им е принцип и цел за практикуване. Всички ли изпитват това затруднение? Щеше ли да си объркан толкова често, ако беше разбрал принципа на истината и нейната същност за събитията, които те сполетяват? Разбира се, че не. Дори и да усещаш известно объркване, то е или защото разбирането ти за истината е твърде повърхностно, или защото опитът ти с истината е ограничен. Не можеш да разбереш Божиите намерения, покварата ти не е поправена и усещаш болка в сърцето си. Кое ви затруднява най-силно сега в стремежа към истината? Дали е това, че когато се повдигне дадена тема за истината, се страхувате да разговаряте за нея? Страх ли ви е да изразявате думи и доктрини? Страхувате ли се, че не сте способни да общувате за реалността? И дали се страхувате още повече, че ще изпаднете в недоумение, когато нещо ви се случи? (Така е.) Причината за това е, че не пазите истината в сърцата си. Ако я пазехте, нямаше да ви е толкова трудно да се справяте с тези неща. Някои хора не знаят как да постъпят, когато ги сполетят събитията. Знаят как да търсят истината в Божието слово, но правилният отговор не идва веднага, затова възприемат компромисен подход. Тоест задоволяват се с буквалното разбиране на значението на Божието слово и спазват правилата. Ако казват молитвите си и сърцата им са спокойни и уверени, и ако попитат братята и сестрите си, но и те не са стигнали до по-големи прозрения от тях самите, хората решават, че е достатъчно да практикуват така. Всъщност подобна практика е твърде далеч от нивото на истината, твърде далеч е от реалността на истината, както и от Божиите намерения. Не това е принципът на практикуване на истината. Ако искаш да практикуваш и да разбираш истината, когато ти се случи нещо в ежедневието, първо трябва да я потърсиш. Тоест трябва да разглеждаш нещата въз основа на Божиите слова и истината, и когато същината на проблема ти се изясни, ще знаеш как да практикуваш в съответствие с истините принципи. А ако винаги разглеждаш нещата според Божиите слова, ще си способен да видиш Божията ръка — Божиите дела — във всичко, което се случва около теб. Каквото и да се случва наоколо, някои хора си мислят, че то няма нищо общо с тяхната вяра в Бог или с истината, и просто следват собствените си влечения, като реагират според философиите на Сатана. Така могат ли да си извлекат някакви поуки? Разбира се, че не. Поради тази причина много хора вярват в Бог от десет или двайсет години и все още изобщо не разбират истината или навлизането в живота. Те не са способни да включат Бог в ежедневния си живот или да подхождат към всичко, което се случва около тях, въз основа на Божиите слова. Затова винаги, когато нещо им се случи, нито могат да разберат какво е то в действителност, нито са способни да се справят с него въз основа на истините принципи. Такива хора нямат навлизане в живота. Някои хора ангажират ума си само когато четат Божиите слова на събиране и тогава са способни да говорят за малко знание, но нито могат да приложат Божиите слова в което и да е от нещата, които им се случват в реалния живот, нито знаят как да практикуват истината. Затова мислят, че нищо от това, което се случва в ежедневието им, няма никаква връзка с истината или с Божиите слова. При вярата си в Бог те сякаш се отнасят към Божиите слова и към истината като към област на знанието, напълно отделена от всекидневния им живот и от възгледите им за нещата, житейските им цели и стремежите им. Какво да кажем за такава форма на вяра в Бог? Дали тези хора ще са способни да разберат истината и да навлязат в реалността? Дали са последователи на Бог, щом вярата им в Него е такава? Те не са истински вярващи в Бог, да не говорим за Негови последователи. Смятат, че нито един от проблемите в ежедневието им — включително всичко, което касае семейството, брака, работата или перспективите им — не е свързан с истината и затова се опитват да ги решат с човешки методи. С подобни преживявания никога няма да получат истината, никога няма да са способни да разберат какво иска Бог да осъществи в хората и какъв ефект желае да постигне в тях. Бог изразява истината, за да спаси хората, да ги пречисти и да промени покварения им нрав. Те обаче не осъзнават, че само ако приемат истината и ако се стремят към нея, ще могат да променят собствения си покварен нрав; не осъзнават, че само когато изживяват и практикуват Божиите слова във всекидневния си живот, могат да придобият истината. Подобни хора не са ли глупави и невежи? Дали не са най-глупавите и нелепи хора? Някои хора никога не са се стремили към истината при вярата си в Бог. Смятат, че вярата в Бог означава да отидат на събиране, да се молят, да пеят химни, да четат Божиите слова и да наблягат на религиозния ритуал, но никога не практикуват и не изживяват Божиите слова. Така вярват в Бог религиозните хора. И дали не спадат към неверниците, щом се отнасят към нещо толкова важно като вярата в Бог като към религиозно убеждение? Не са ли невярващи? Стремежът към истината изисква да се изживеят много процеси. Той има както проста, така и сложна страна. Казано по-просто, трябва да търсим истината и да практикуваме и изживяваме Божиите слова във всичко, което се случва около нас. Щом започнеш да го правиш, все повече и повече ще виждаш колко много истина трябва да придобиеш и към колко много истина трябва да се стремиш при вярата си в Бог, както и че истината е толкова практическа и че истината е живот. Бог спасява хората, за да могат да придобият истината като живот. Не само хората, които изпълняват дълг, които са водачи и работници или служат на Бог, а цялото сътворено човечество трябва да приеме истината като живот. Божиите слова са насочени към цялото човечество и Бог говори на цялото човечество. Затова всички сътворени същества и целият човешки род трябва да приемат Божиите слова и истината, да търсят истината във всичко и след това да практикуват според истините принципи, за да могат да станат способни да практикуват истината и да ѝ се покоряват. Ако се изискваше само от водачите и работниците да практикуват истината, това щеше да е в пълно противоречие с Божието намерение, защото изразената от Бог истина е за цялото човечество и се изразява с цел спасяването на човешкия род, а не само на няколко души. Ако случаят беше такъв, словата, изразени от Бог, нямаше да имат голямо значение. Имате ли вече път за стремеж към истината? Кое е първото нещо, което трябва да се практикува при стремежа към истината? Преди всичко останало трябва да прекарвате повече време в ядене и пиене на Божиите слова и в слушане на проповеди и общения. Когато се сблъскате с проблем, молете се повече и търсете повече. Когато се въоръжите с повече истини, когато растете бързо и придобиете духовен ръст, ще сте способни да изпълнявате дълг, да се заемете с малко работа и ще сте способни да преминете през някои изпитания и изкушения. Тогава ще почувствате, че наистина сте разбрали и придобили някои истини, и ще почувствате, че всички слова, изречени от Бог, са истината, че те са най-необходимите истини за спасяването на поквареното човечество и че те са истината за живота, дадена от единствения Създател. В момента нямате опит, а само малко копнеж в сърцата си. Чувствате, че Божиите слова имат дълбок смисъл и че съдържат твърде много непостижими за вас неща и твърде много истини, които не можете да разберете. Същината на някои неща все още е неясна и чувствате, че разбирате истината твърде повърхностно. Просто имате този копнеж в сърцата си и тази енергия, но дали ще можете да придобиете истината зависи от това как ще практикувате и как ще се стремите към нея в бъдеще.

Представете си, че в делото на правосъдието от последните дни Бог изразява само някои прости истини: нищо твърде дълбоко, още по-малко свързано твърде много със съдене и разобличаване на хората, а само малко слово, според това, което хората могат да приемат и това, което умовете им могат да разберат — просто няколко слова на обещание и благословия, или малко слова на увещание. Дори ако хората приемат тези слова, могат ли да постигнат спасение? Да вземем един пример. Да предположим, че Бог просто казва: „Покварата във всички вас е твърде дълбока. Всички вие сте без истината и всички не сте Ми предани. Вашата природа същност се е превърнала в сатанинска природа. Вие сте се превърнали в живи сатани. Вие сте враждебни към Мен и не обичате истината“. После Той казва на хората: „Вървете и разберете това!“, последвано незабавно от: „Благословен е онзи, който обича истината. Онзи, който Ми е предан, ще е способен да удовлетвори Моите намерения, да върви по пътя до края и да придобие обещанието Ми“. Човешките сърца ще бъдат ли раздвижени, ако Бог просто им каже това? Ще се стремят ли към истината? Как ще се почувстват хората? „Прочетохме всички Божии слова и макар че всички имаме покварен нрав, не сме зли хора и няма да се противопоставяме на Бог. Ние просто имаме непокорен нрав, малко сме покварени нравствено, имаме лош характер и предпочитаме да следваме светските тенденции. Сега, когато разбираме някои истини и можем да се самоанализираме и да се опознаем, със сигурност можем да се отървем от тези покварени неща“. Има ли много хора в това състояние? Те мислят, че да разберат доктрината на вярата в Бог е да разберат истината и това е много опасно. Онези, които с гордост проповядват думи и доктрини, незабавно рухват и са разкривани, когато ги сполети изпитание. Човек може ли да се отърве от покварен нрав, без да се стреми към истината и без да приеме правосъдието и наказанието? Невъзможно е. Вие трябва да сте наясно, че времето вече изтича и ако не страдате и не плащате цената за придобиването на истината, ще е лесно да изгубите времето си, като вярвате в Бог въз основа на представи и фантазии. После, когато дойдат големите скърби, няма да имате време да се стремите към истината, дори да искате, и ще сте загубили напълно шанса си за спасение. Макар че сега вярвате в Бог, не разбирате Божиите намерения. Наистина ли знаете защо Бог изразява истината и извършва делото на правосъдието? Всяка дума, всяка тема, всяка истина, която Бог изразява, е от значение и от изключителна полза за вас. Без значение дали може да го видите, преживеете или почувствате днес и без значение колко много наистина сте придобили сега, след три до пет години преживяване вие ще почувствате, че Божиите слова днес са истина и колко е велико от Негова страна, че изразява тези слова! Ако Бог все още глезеше човека, както правеше в Епохата на благодатта, като го нарича „агнето до гръдта Си“ и единствената загубена овца, заради която би изоставил останалите деветдесет и девет, за да я намери, човекът щеше да помисли: „Божията милост и любяща доброта са толкова велики; Божията любов към човека е толкова дълбока!“. Ако човек винаги възприема Бог и мисли за Него така, той няма да търси искрено Бог, няма да дойде пред Бог, няма да се покори на Бог и няма да има богобоязливо сърце. Без истинско разбиране на Бог няма отърваване от човешкия покварен нрав. Човекът ще се отнася към Бог и към истината с презрение и ще се противопоставя на Бог, както правят дяволите и Сатана. Ако случаят е такъв, човек никога няма да разбере какво е истината, никога няма истински да разбере какво е да вярва в Бог и да Го следва и какво е да търси и да придобива истината. Това е вярно. Ако Бог не изразяваше тези слова, ако не наказваше и не съдеше всеки един човек и не се обръщаше към всеки с толкова сурови думи, тогава хората щяха да мислят, че да вярват в Бог означава, че са придобили истината, че вярването в Бог е да бъдат възнесени по-късно, да навлязат в царството и да упражняват царска власт. Някои хора казват: „Човек като мен може да е почти центурион!“. Други казват: „Не ми трябва много. В царството мога дори да пазя портите или да мета улиците!“. Това е първоначалното намерение, идеалът и желанието на всеки човек, който вярва в Бог. Бог е казал толкова много неща, които подробно разобличават човешките представи и фантазии, прекомерните му желания и покварения му нрав. Нищо, което човек мисли, не е в съответствие с истината или съпоставимо с Бог и нищо, на което човек се надява или в идеалния случай иска да постигне, не е в съответствие с Божиите намерения. Всичко е напълно противоположно на Бог. Когато хората вярват в Бог, те се изправят срещу Божиите слова на правосъдие и наказание, с Божиите слова, разобличаващи човешката природа същност, със словата, които не са в съгласие с човешките представи и с Божия начин на работа, който не е в съгласие с човешките представи и фантазии. Макар че много хора признават, че Божиите слова са истината и макар да са склонни да сътрудничат на Божието дело и да приемат Божието правосъдие и наказание, за тях е много трудно да изпълнят Божиите изисквания. Когато се стигне до стремежа към истината, мнозина стават апатични, а когато се стигне до общение за истината, те задрямват и не си дават труд да слушат. Но когато става въпрос за тайнства, благословии и обещания, те се оживяват. Какво се случва? Дълбоко в сърцата си хората не обичат истината. Те смятат стремежа към истината за твърде неприятен, твърде труден, твърде болезнен и че трябва да платят твърде висока цена. Ако стремежът към истината беше толкова прост като четенето на учебник от началното училище или на детски стихотворения, някои хора може би щяха да са малко заинтересовани от него, защото щеше да е просто и лесно, нямаше да изисква да се плаща цена или да се посвещава много енергия. Сега е точно обратното. Стремежът към истината не е нито толкова лесен, нито толкова прост. Не става въпрос за това, че ако хората имаха достатъчно заложби, за да четат Божието слово и да го разбират, те естествено щяха да навлязат в истината реалност. Разбирането на думите и доктрините не означава навлизане в истината реалност. Някои хора са толкова енергични във вярата си в Бог, че си водят бележки на сбирките и когато слушат проповедите и общенията. Но след известно време те ги премислят и не извличат нищо от тях: забравят ги напълно и не могат да си спомнят нищо, дори и да искат, затова чувстват, че придобиването на истината не е лесно и едва тогава разбират, че вярването в Бог не е просто нещо. Други хора смятат, че са придобили и разбрали много след сбирките, но след като преспят една нощ са забравили всичко, което не е много по-различно от това изобщо да не са посетили сбирките. Други пък се чувстват просветлени и озарени след като са чели Божието слово. Те се чувстват много доволни от себе си, но след като поговорят известно време с невярващи, умовете им се отклоняват и когато се върнат у дома и се молят на Бог, вече не могат да Го почувстват. Забравят всичко за стремежа към истината, за промяната на нрава и спасението от Бог. Причината е, че те са с твърде малък духовен ръст и разбират само малко думи и доктрини. Божието слово все още не е пуснало корени в тях, което доказва, че те още нямат място за Бог в сърцата си и така когато се занимават с външни неща, Бог не управлява сърцата им. Преживяването на Божието дело не е просто нещо. Без да преживеят някои изпитания, провали и неуспехи, хората не могат да напреднат истински и само наизустяването няма да сработи. В наши дни повечето хора едва започват да разбират някои истини след като са вярвали в продължение на няколко години. Особено след като преживеят някои неуспехи и провали те чувстват значимостта на стремежа към истината и едва тогава започват да се съсредоточават върху четене на Божието слово, върху общението за истината и върху практикуването на истината. Едва тогава те започват да навлизат в реалността.

Някои хора казват: „Защо, когато има някаква трудност или препятствие, се чувствам възпрян и не знам какво да правя, и чувствам, че вярването в Бог е твърде трудно? Защо, когато има трудности, ставам негативен и ми липсва енергия да вярвам в Бог? Защо понякога не се интересувам от срещите или от четене на Божието слово, но ако говоря за неща с невярващите, се вълнувам?“. Какво се случва тук? Всъщност, като се вземе предвид човешката природа същност, причината е, че човекът не обича истината. Ако хората не обичат истината, може ли вярата им в Бог да е истинска? Може ли в сърцата им да има място за Бог? В сърцата им ли е Бог? Не, това е сигурно. Ако нямаш Бог в сърцето си и нямаш място за Бог, това доказва, че нямаш истината в сърцето си, не разбираш никаква истина и не практикуваш никаква истина. Следователно, що се отнася до размишляване върху Божието слово и практикуване на истината, хората са апатични и нямат никакъв път. Ако от теб се поиска да спечелиш пари и ти кажат, че можеш да спечелиш повече пари, ако правиш определено нещо, тогава ще направиш всичко възможно да преодолееш всички трудности и да успееш и няма да се страхуваш от провал, а ще упорстваш. Има интереси, които те привличат, сърцето ти е обладано от интересите, онези интереси са на първо място в сърцето ти и ти чувстваш, че парите и интересите са твърде важни и не се отхвърлят лесно, затова ще опиташ да направиш всичко по силите си, за да постигнеш собствените си желания и цели, независимо от цената. Следователно, ако ти направиш стремежа към истината първостепенен приоритет в живота си, вярвам, че няма да си без път, нито ще си без време, още по-малко ще преживееш някакви трудности, които да те спъват в търсенето и практикуването на истината. Притежавате ли такава решимост? Това е също като родителя, който ще плати всяка цена, за да удовлетвори децата си. Когато децата кажат колко струва да отидат в колеж, ако семейството няма толкова пари, родителите ще обикалят да взимат назаем, ще събират пари или ще намерят начини да развият бизнес или да вършат обикновена работа, ако не могат да ги вземат назаем. Независимо колко страдат, те ще успеят да съберат достатъчно пари, за да платят колежа на децата си, да развият успеха им и да им дадат добри изгледи. Ако вие наистина имате такава решимост в стремежа си към истината, мисля, че няма трудност, която всеки от вас да не може да преодолее, освен ако нямаш умствени затруднения или вродено мозъчно разстройство. Освен ако не си роден с интелектуален недъг, би трябвало да си способен да постигнеш това, което умът на нормалния човек може да постигне и никоя трудност няма да е трудност. Тъй като стремежът към истината не е нещо, което може да се придобие чрез човешката фантазия, той изисква делото на Светия Дух, а човек просто сътрудничи. Докато имаме волята да се стремим, Светият Дух ще ни води, ще ни предоставя ресурси и ще ни просветлява по всяко време, като ни позволява да преминем през всяка трудност и да разберем истината, която не разбираме. Защото това, което е невъзможно за човека, е възможно за Бог и човек е нищо. Без Божието дело всички огромни усилия и старание на човека ще са напразни.

В Епохата на благодатта хората също казваха, че вярват в Бог и следват Бог, но целта им беше да навлязат в небето. Те не говореха по въпросите за практикуване и преживяване на Божието слово, нито знаеха какво означава да си спасен. Те просто се придържаха към правилата, съблюдаваха религиозните служби и после четяха Библията и след това таяха слаба надежда, чувстваха, че в общи линии това е всичко и че ще могат да навлязат в небето след като умрат. Този етап на делото от последните дни не е толкова прост и всяка частица от Божието дело е реалност, която изисква от нас да платим цената наистина, да търсим и да преживяваме практически, за да можем да придобием истината от словата, изразени от Бог. Ако човешките вярвания все още наподобяват тези от Епохата на благодатта — само да се събират заедно всяка седмица, да четат Библията и после да се молят, да пеят и да възхваляват Бог, докато чакат да бъдат възнесени на небето или докато очакват да се въздигнат на третото небе, тогава колко необуздано надменен може да стане човек! Поквареното човечество е такова. Без значение как работи Бог, докато Той дава на човека обещание, човекът ще се държи за него, винаги ще го възприема като правило и никога няма да търси Божието дело или Неговите намерения ни най-малко, а просто ще чака да бъде възнесен на небето. Хората не знаят какво са те, мечтаят си за хубави неща и се стремят към огромни висоти. Никой от тях не мисли, че е от сатанински вид, камо ли, че е обект на погибел. Те всички мислят, че вярват в Бог искрено, страдали са много при изпълнението на дълга си и никога не са предавали Бог, затова вече са спасени от Бог и със сигурност ще могат да навлязат в небесното царство. Този възглед е погрешен и те наистина изобщо не разбират истината. Особено когато хората повярват в Бог за първи път, те са непокорни, сърдити и особено надменни, възприемат всички други като ечемик в окото и не смятат, че никой — дори Бог — е толкова добър с тях. Дори ако човек е приел Христос, това не означава, че може да приеме това, което Христос казва или всичко, което е направил. Човекът приема този етап от Божието дело само на думи и приема въплътения Бог само на думи, но това не означава, че няма представи, няма фантазии и не се противопоставя на това, което Бог е направил. Някои хора са ентусиазирани и развълнувани, когато видят Христос, чувстват се поласкани в сърцата си и сякаш не са живели напразно. Но понеже им липсва истината и не познават Бог, те имат представи, когато видят Христос да говори; имат представи, когато Го видят да се занимава с нещата и имат представи за отношението на Христос към даден човек. Те дори имат представи, мнения и идеи за това какво яде или носи Христос и за всяко Негово изражение или жест. Какво е това? Бог от човешките фантазии е фундаментално различен от истинския Бог и за хората, за които е присъщо да имат покварен нрав и надменна природа, е невъзможно да нямат представи, да не се противопоставят и да не съдят въплътения Човешки Син. Ако човек не разпознава божествената същност на Бог, е трудно да се покори на Бог и е още по-трудно да Го обича и да се бои от Него. Но как хората, които са преживявали Божието дело много години, знаят и се отнасят към въплътения Бог, особено онези, които са слушали много Божии проповеди и общения? Те са преживели лично процеса от това да имат представи за Бог до това да имат знание за Бог, от бунтарството и противопоставянето до истинското покоряване и те лично са преживели, че всичко, което Бог прави, всяко слово, което изрича, и всичко, с което се занимава, съдържа в себе си истините принципи. Хората не бива да имат представи, още по-малко противопоставяне или неприязън в сърцата си. След няколко години преживяване, когато разберат малко от истината, те ще се отнасят към нея правилно и когато имат в себе си малко от истината като свой живот и са придобили принципите на практикуване, те естествено няма да правят нищо неразумно. Онези, които са нови вярващи и онези, които нямат никакво преживяване на тези неща, са склонни да се бунтуват срещу Бог и да Му се противопоставят и са склонни да вършат неразумни и необмислени неща. Някои от тях със сериозна природа могат да съдят Бог и да богохулничат и после напълно пропадат. Други непрестанно прекъсват и смущават работата в църквата и са отстранявани. Изпълнени ли сте сега с представи и фантазии за Бог? Чувствате ли, че вярването във въплътения Бог е твърде трудно? Някои хора казват: „Когато преди вярвахме в Господ, беше доста лесно. Просто се събирахме заедно, слушахме проповедите и се молехме на Господ за неща. Никой не искаше от нас да практикуваме истината и да се покоряваме на Бог, какво остава да ни води да практикуваме и да преживяваме Господните слова и да се стремим към истината. Пасторите и проповедниците просто ни обясняваха Библията и можехме да я разбираме както си искаме. Но сега, когато вярваме във Всемогъщия Бог, има толкова много истини, изразени от Него, че чувстваме, че е твърде трудно да практикуваме истината и наистина е трудно да навлезем в реалността!“. Мислили ли сте си някога, че ако все още вярвате в Бог по начина, по който вярвахте в Господ, ще сте способни да придобиете истината и живота? Можете ли да бъдете спасени от Бог? (Не можем.) Фактът, че сте способни да осъзнаете това, показва, че сте осъществили напредък.

Вярата в Бог не може да се основава на фантазии или на представи, и още по-малко на интереси. Ако вярваш в Бог въз основа на моментен интерес или импулс, тогава по-добре се успокой и внимателно помисли дали искаш да продължиш да вярваш, дали наистина искаш да се стремиш към истината, дали наистина си истински вярващ в Бог, дали вече си взел решение да тръгнеш по пътя на вярата в Бог и дали вече си взел решение да се стремиш към истината. Защо наблягам на тези точки? Защото това, в което сега вярваме, е въплътеният Бог, а Божието въплъщение означава, че Той дойде от небето на земята и наистина стана човек, човек, чиято външност е същата като на хората, но който е Христос, който е Самият Бог и който не е обикновен човек. Божието въплъщение в действителност е донесло делото на съденето и пречистването на хората, действително е изразило много слова, извършило много работа и е избрало мнозина и Той наистина е разпространил делото Си и евангелието Си. Всяка частица от тази практическа работа потвърждава, че Божието желание да спаси и усъвършенства хората естествено изисква от хората на практика да преживеят Неговите слова и дело, така че да могат да придобият истината и истински да се покорят пред Бог и да Го почитат. Ето това иска да завърши Бог. От времето, в което сте започнали да приемате Божието дело, досега, вие може да сте преживели някои неща, без значение дали мислехте, че те са съвършени или дали са видими за невъоръженото око, или са достижими за човешкия ум. Накратко, Бог върши всичко по практичен начин, работи върху нас, сред нас и около нас, така че да можем да го видим и докоснем. Следователно стремежът към истината е практически урок и трябва да търсим и да практикуваме истината във всичко, което ни се случва, да се уповаваме на усилията си да сътрудничим, за да придобием истината. Стремежът към истината не е това, което си въобразяват хората. Хората смятат, че четенето на Божиите слова и разбирането на тяхното буквално значение е разбиране на истината и че докато човек говори умело, той практикува истината. Не е толкова просто. Стремежът към истината изисква от нас реално да търсим и да приемаме истината, да страдаме и да плащаме цената, да преживяваме, да търсим, да обмисляме, да разговаряме, да практикуваме и да работим усилено в реалния живот. Само по този начин можем постепенно да навлезем в Божието слово и истината и да спечелим от тях. Един ден, когато разбереш какво е истината и каква е същността на истината, ти ще знаеш, че словата, произнесени от въплътения Бог, са потребностите на нашата реалност, че те са принципите за практикуване, които ни трябват, за да се справим с всичките си проблеми и че тези Божии слова са целта и посоката на живота ни. В този момент ти ще видиш колко значимо е всичко, което Бог прави, и колко важно и ценно е за нас Божието въплъщение! Всяко изречение, което Бог изрича, всеки етап от делото Му, всяка Негова дума и действие, Неговите мисли, Неговите идеи и Неговите възгледи са все с цел да пречистят и спасят хората и никоя от тях не е празна. Те са всички реалистични и практически. Следователно дали човек идва от религия или е бил невярващ и е приел вярата, той не бива повече да вярва в Бог въз основа на представи и фантазии и не бива повече да се занимава с религиозни мечти, да мечтае, че неочаквано ще бъде взет на небето, за да се срещне с Господ, когато връхлетят големите бедствия. Това са блянове. Бог е дошъл да разобличи и съди човека и да пречисти човешката поквара, като изразява истината по практически начин, и да спаси човека от влиянието на Сатана по практически начин. През този период човекът ще премине през много гонения и премеждия и ще преживее много кастрене и много правосъдие и наказания, преди да може да бъде пречистен и променен. Само чрез това преживяване на Божието дело той може да придобие истината. След като си придобил истината, Бог ще има място в сърцето ти и ти ще имаш истински страх и покорство пред Бог, което Бог иска да бъде направено. След като си разбрал истината и познаваш стойността ѝ и истината е пуснала корени в сърцето ти, и имаш практическо преживяване и познание за истината, тогава Божието слово ще е станало животът в сърцето ти. Този процес практичен ли е? (Такъв е.) Тогава какво изисква да направят хората този процес? Първо, хората трябва да имат богопокорно сърце, да приемат правосъдието и наказанието на Божието слово и да се покорят на Божието кастрене, изпитания и облагородяване, за да могат да бъдат пречистени от покварата си, така че да могат да практикуват истината и да постигнат покорство пред Бог и така да могат да навлязат в реалността на Божието слово. Докато човек знае как да преживява Божието дело, той ще знае какво иска да завърши Бог в него и какви резултати иска да постигне. Божието слово постига два основни резултата в човека: първо, то позволява на човека да познава себе си и второ, позволява на човека да познава Бог. Когато тези два резултата са постигнати, човек познава истински Божиите слова и действително разбира истината.