Сега сте на последната отсечка от пътя и това е критична част от него. Може би си изтърпял много страдания, свършил си много работа, изминал си много пътища и си изслушал много проповеди; може би не е било лесно да стигнеш до мястото, където се намираш сега. Ако не можеш да понесеш страданията, с които се сблъскваш в момента, и ако продължаваш да действаш както в миналото, тогава не можеш да бъдеш усъвършенстван. Тези думи нямат за цел да те уплашат — те са факт. След като Петър премина през голяма част от Божието дело, той придоби прозрение за някои неща, а също и много проницателност. Той разбра много неща относно принципа на служенето, а по-късно успя да се посвети изцяло на това, което Исус му повери. Голямото облагородяване, което получи, се дължеше най-вече на това, че за нещата, които сам направи, чувстваше, че дължи на Бог толкова много и че никога няма да може да Му се отплати. Петър също така осъзнаваше, че човекът е много покварен, което го караше да усеща гузна съвест. Исус бе казал много неща на Петър, но по времето, когато тези неща бяха казани, той беше способен да разбере само малка част и понякога все още таеше някаква съпротива и бунтарство. След като Исус беше прикован на кръста, той най-накрая преживя нещо като пробуждане и вътрешно почувства силни угризения. В крайна сметка стигна дотам, че смяташе за недопустимо да има каквито и да било неправилни идеи. Той познаваше много добре собственото си състояние, а също така познаваше добре и светостта на Господ. В резултат на това любовта към Господ в сърцето му нарасна още повече и той стана по-съсредоточен върху собствения си живот. Заради това той претърпя големи трудности и макар че понякога му се струваше, че страда от тежка болест и дори изглеждаше като мъртъв, след като много пъти бе облагороден по този начин, той придоби по-голямо разбиране за себе си и разви истинска любов към Господ. Може да се каже, че целият му живот премина в облагородяване и дори повече от това — в наказание. Неговият опит се различаваше от този на всеки друг човек, а любовта му надминаваше тази на всеки, който не бе облагороден. Причината, поради която той бе избран за образец, е, че е преживя най-много мъки през живота си и опитът му бе най-успешен. Ако наистина сте в състояние да извървите последната отсечка от пътя, точно както го направи Петър, тогава нито едно сътворено същество не може да ви отнеме благословенията.

Петър бе човек със съвест, но дори и с такава човешка природа, каквато имаше, той неизбежно имаше много опозиционни и бунтовнически идеи по времето, когато за първи път започна да следва Исус. Но докато следваше Исус, той не приемаше тези неща на сериозно, вярвайки, че това е точно начинът, по който хората трябва да се държат. Така че отначало той не почувства никакъв упрек, нито пък беше кастрен. Исус не се отнесе сериозно към реакциите на Петър, нито им обърна внимание, а просто продължи делото, което трябваше да върши. Той никога не се заяждаше с Петър и другите. Би могъл да кажеш: „Възможно ли е Исус да не знаеше за тези техни идеи?“. Съвсем не! Именно защото наистина разбираше Петър — всъщност може да се каже, че го разбираше много добре — Исус не взе никакви мерки срещу него. Той бе омерзен от човеците, но и ги съжаляваше. Нима сега сред вас няма много хора, които се съпротивляват точно както Павел, и които имат много представи, точно както Петър имаше за Господ Исус по онова време? Казвам ти, че ще бъде най-добре, ако не се осланяш твърде много на третото си чувство, на чувството ти за възприятие, което е ненадеждно и отдавна е напълно разрушено от покварата на Сатана. Мислиш ли, че твоето възприятие е съвършено и безупречно? Павел се съпротивляваше на Господ Исус много пъти, но Исус не реагира. Възможно ли е Исус да бе способен да изцелява болни и да пропъжда демони, но да не е в състояние да изгони „демона“ в Павел? Защо едва след като Исус възкръсна и се възнесе на небето, докато Павел продължаваше безразсъдно да арестува учениците на Исус, Исус най-накрая му се яви по пътя за Дамаск и го порази? Възможно ли е Господ Исус да е реагирал твърде бавно? Или пък това се дължи на факта, че Господ Исус нямаше никаква власт, докато бе в плът? Мислиш ли, че когато тайно разрушаваш и се съпротивляваш зад гърба Ми, Аз не знам? Мислиш ли, че късчетата просветление, които получаваш от Светия Дух, могат да бъдат използвани, за да Ми се противопоставяш? Когато Петър бе незрял, той таеше много идеи по отношение на Исус, така че защо не бе подложен на обвинение? Точно сега много хора вършат неща, без да бъдат обвинявани, и дори когато им се казва ясно, че това, което правят, не е правилно, те пак не се вслушват. Дали това не се дължи изцяло на човешкото бунтарство? Вече казах толкова много, но все още ти липсва дори частица възприятие за съвест, така че как ще можеш да извървиш последната отсечка от пътя, за да продължиш да вървиш, докато пътят свърши? Не усещаш ли, че това е въпрос с монументални размери?

След като хората са завоювани, те са способни да се покоряват на Божието ръководство; те имат и вяра, и воля, чрез които обичат Бог, и разчитат на тях, за да Го следват. И така, как може да бъде извървяна последната отсечка от пътя? В дните, в които преживяваш несгоди, ти трябва да понасяш всички трудности и да имаш волята да страдаш; само така можеш да преминеш добре тази отсечка от пътя. Смяташ ли, че е толкова лесно да поемеш тази отсечка от пътя? Ти трябва да знаеш каква функция трябва да изпълняваш; трябва да повишите заложбите си и да се въоръжите с адекватна истина. Това не е дело за един или два дни и не е толкова просто, колкото си мислиш! Изминаването на последната отсечка от пътя зависи от това каква вяра и воля наистина имаш. Може би не можеш да видиш Светия Дух да работи в теб или може би не си в състояние да откриеш делото на Светия Дух в църквата, затова си песимистично настроен, разочарован и изпълнен с отчаяние за предстоящия път. По-специално, всички велики воини от миналото са паднали — не е ли всичко това удар за теб? Как трябва да гледаш на тези неща? Имаш ли вяра или не? Разбираш ли напълно днешното дело или не? Тези неща могат да определят дали ще можеш да извървиш успешно последната отсечка от пътя.

Защо е казано, че сега вие се намирате на последната отсечка от пътя? Защото сте разбрали всичко, което трябва да разберете, и защото съм ви казал всичко, което хората трябва да постигнат. Също така съм ви разказал за всичко, което ви е поверено. Така че това, по което вървите сега, е последната част от пътя, по който водя хората. Изисквам само от вас да постигнете способността да живеете самостоятелно; ти винаги и по всяко време ще имаш път, по който да поемеш, ще увеличиш заложбите си както преди, ще четеш нормално Божиите думи и ще водиш нормален човешки живот. Сега те водя да живееш по този начин, но в бъдеще, когато не те водя, ще можеш ли все още да го правиш? Ще можеш ли да продължиш да вървиш напред? Това е опитът на Петър: когато Исус го водеше, той не разбираше; винаги беше безгрижен като дете и не се отнасяше сериозно към нещата, които вършеше. Едва след като Исус си тръгна, той започна нормалния си човешки живот. Смисленият му живот започна едва след като Исус си тръгна. Въпреки че той притежаваше някои от чувствата на нормалната човешка природа и някои от нещата, които нормален човек трябва да притежава, истинският му опит и стремеж придобиха ново начало едва след като Исус си отиде. Каква е вашата ситуация в момента? Сега те водя по този път, а ти смяташ, че това е прекрасно. Няма среда и изпитания, които да те сполетят, но по този начин няма как да се види какъв духовен ръст всъщност притежаваш, нито пък има начин да се види дали наистина си човек, който се стреми към истината. Казваш с устата си, че разбираш собствената си същност, но това са празни думи. Едва в бъдеще, когато фактите те застигнат, ще бъде проверено дали разбираш. Сега разбирането ти е такова: „Разбирам, че собствената ми плът е много покварена, а същността на плътта на хората е да се бунтуват срещу Бог и да Му се противопоставят. Способността да приемаме Божия съд и наказание е начинът, по който Той въздига хората. Сега вече съм разбрал това и съм готов да се отплатя за Божията любов“. Но това е лесно да се каже. По-късно, когато ви сполетят скръб, изпитания и страдания, няма да е лесно да преминете през тези неща. Вие следвате този път всеки ден, но все още не сте в състояние да продължите опита си. Още по-лошо би било, ако ви пусна и повече не ви обръщам внимание; повечето хора ще паднат и ще се превърнат в стълб от сол, белег на срам. Такива случаи са напълно възможни. Не се ли притесняваш или безпокоиш от това? Петър премина през такава среда и преживя такова страдание, но въпреки това остана твърд. Ако ти беше изложен на такава среда, щеше ли да можеш да останеш твърд? Нещата, които Исус каза, и делото, което извърши, докато бе на земята, дадоха на Петър основа и именно от тази основа той извървя своя по-нататъшен път. Можете ли вие да достигнете това ниво? Пътищата, по които си вървял, и истините, които си разбрал — могат ли те да се превърнат в твоя основа, върху която да можеш да стоиш здраво в бъдеще? Могат ли тези неща да се превърнат в твоя визия, която по-късно да ти помогне да устоиш? Ще ви кажа истината — може да се каже, че това, което хората разбират в момента, са все доктрини. Това е така, защото те нямат опит с всички неща, които разбират. Това, че ти си успял да продължиш досега, е изцяло защото си бил воден от нова светлина. Не е защото твоят духовен ръст е достигнал определено ниво, а защото Моите думи са те довели до днешния ден; не е защото ти имаш голяма вяра, а по-скоро заради мъдростта на Моите думи, които те направиха неспособен да вършиш нещо друго, освен да следваш целия път до днес. Ако сега не говорех, не бях издигнал гласа Си, ти нямаше да можеш да продължиш и веднага щеше да спреш да се движиш напред. Не е ли това вашият действителен духовен ръст? Вие нямате представа в кои аспекти да навлезете и от кои аспекти да наваксате това, което ви липсва. Не разбирате как да изживеете един смислен човешки живот, как да се отплатите за Божията любов или как да свидетелствате по начин, който е силен и звучен. Вие сте напълно неспособни да постигнете тези неща. Вие сте едновременно мързеливи и глупави! Единственото, което можете да направите, е да се опрете на нещо друго, а това, на което се опирате, е новата светлина и Този, Който е отпред и ви води. Това, че ти успя да устоиш до днес, е защото изцяло разчиташе на новата светлина и на най-новите слова. Вие по никакъв начин не приличате на Петър, който умееше да следва истинския път, или на Йов, който бе в състояние да се поклони предано на Йехова и да повярва, че Йехова е Бог, независимо от това как Йехова го изпитваше и дали го благославяше. Ти можеш ли да постъпиш така? Вие как сте били завоювани? Единият аспект са съдът, наказанието и проклятието, другият аспект са мистериите, които ви завоюват. Всички вие сте като магарета. Ако това, за което говоря, не е достатъчно възвишено за вас, ако няма мистерии, тогава вие не можете да бъдете завоювани. Ако проповядващият беше човек и той винаги проповядваше за едни и същи неща за определен период от време, всички вие щяхте да напуснете и да се разпръснете в рамките на две години; нямаше да можете да продължите. Вие не знаете как да се задълбочите, нито пък разбирате как да преследвате истината или пътя на живота. Единственото, което разбирате, е да приемате нещо, което ви се струва ново, като например да слушате за мистерии или видения, или за това как е работил Бог, или за преживяванията на Петър, или за събитията около разпъването на Исус… Вие сте готови да слушате само за тези неща и колкото повече слушате, толкова повече се зареждате с енергия. Вие просто слушате всичко това, за да разсеете тъгата и скуката си. Животът ви се поддържа изцяло от тези нови неща. Мислиш ли, че си стигнал до мястото, където си днес, благодарение на твоята собствена вяра? Нима това не е нищожната, жалка частица от духовния ръст, който притежавате? Къде е вашата почтеност? Къде е вашата човечност? Притежавате ли човешки живот? Колко от елементите, необходими за да бъдете усъвършенствани, притежавате? Това, което казвам, не е ли факт? Говоря и работя по този начин, но въпреки това вие почти не обръщате внимание на това. Докато следвате, вие също така наблюдавате. Винаги демонстрирате безразличие и винаги ви водят за носа. Така сте постъпили всички вие; това, което ви е довело до мястото, където сте днес, е изключително наказание, облагородяване и укор. Ако се проповядваха само някои проповеди за навлизане в живота, нямаше ли всички вие отдавна да сте се измъкнали? Всеки от вас е по-голям сноб от предишния, но в действителност коремите ви са пълни само с мръсна вода! Успя да се задържиш досега само защото разбра няколко тайни, някои неща, които хората не бяха разбирали досега. Вие нямате причина да не следвате, така че почти сте успели да се стегнете и да последвате тълпата. Това е единствено резултат, който е постигнат чрез Моите думи, и със сигурност не е подвиг, който сами сте извършили. Вие няма с какво да се похвалите. И така, на този етап от делото вие бяхте доведени до днешния ден главно чрез думи. В противен случай кой от вас би бил способен да се подчини? Кой би бил в състояние да устои до днес? Още от самото начало искахте да напуснете в първия възможен момент, но не се осмелихте; липсваше ви смелост. До днес вие следвате с половин сърце.

Едва след като Исус беше прикован на кръста и си отиде, Петър започна да върви в своя посока и започна да върви по пътя, по който трябва; той започна да се въоръжава едва след като видя собствените си недостатъци и пропуски. Видя, че боголюбивото му сърце е твърде слабо и че не беше достатъчно волята му да страда, че няма никакво прозрение и че му липсва разум. Видя, че в него има много неща, които не са в съответствие с намеренията на Исус, и че има много неща, които са непокорни, съпротивляващи се и опетнени от човешката воля. Едва след това той получи навлизане във всеки аспект. Когато Исус го водеше, Той разкри състоянието му и Петър го призна и се съгласи с казаното от Исус, но все още му липсваше истинско разбиране до след това. Това беше така, защото по онова време той нямаше нито опит, нито познание за собствения си духовен ръст. Това означава, че сега използвам само думи, за да ви водя, и е невъзможно да ви усъвършенствам в рамките на кратък период от време, а вие ще бъдете ограничени до това да можете да разбирате и да познавате истината. Това е така, защото завоюването и убеждаването ти в твоето сърце е настоящо дело и едва след като хората бъдат завоювани, някои от тях ще бъдат усъвършенствани. Точно сега тези видения и тези истини, които разбираш, полагат основата за бъдещите ти преживявания; в бъдещата скръб всички вие ще имате практически опит от тези думи. По-късно, когато те сполетят изпитания и преминеш през скръбта, ще мислиш за думите, които изричаш днес, а именно „Независимо от това с какви изпитания, скърби или големи бедствия се сблъсквам, аз трябва да удовлетворя Бог“. Помисли за опита на Петър, а след това за опита на Йов — ще бъдеш облагороден от днешните думи. Само по този начин вярата ти може да бъде вдъхновена. По онова време Петър каза, че не е достоен да получи Божия съд и наказание, а когато дойде времето, ти също ще пожелаеш всички хора да видят Божия праведен нрав чрез теб. С готовност ще приемеш Неговия съд и наказание, а Неговият съд, наказание и проклятие ще бъдат утеха за теб. Сега просто не е приемливо да не си въоръжен с истината. Без нея не само няма да можеш да устоиш твърдо в бъдеще, но може би няма да си способен да преживееш сегашното дело. Ако случаят е такъв, няма ли да бъдеш един от тези, които са отстранени и наказани? Точно сега няма никакви факти, които да са дошли върху теб, и Аз съм те подсигурил във всеки аспект, който ти липсва; Аз говоря от всеки аспект. Вие не сте изтърпели много страдания; просто вземате това, което е на разположение, без да сте платили някаква цена, а освен това нямате собствен истински опит или прозрения. Така че това, което разбирате, не е истинският ви духовен ръст. Вие сте ограничени до разбирането, знанието и виждането, но не сте пожънали голяма реколта. Ако никога не ви обръщах внимание, а ви подлагах на преживявания в собствения ви дом, вие отдавна щяхте да сте се пръснали обратно в големия свят. Пътят, по който ще вървите в бъдеще, ще бъде курс на страдание и ако успешно извървите тази настояща отсечка от пътя, тогава ще имате свидетелство, когато преминете през по-голямото изпитание в бъдеще. Ако разбираш значението на човешкия живот и си поел по правилния път на човешкия живот, и ако в бъдеще се подчиняваш на Неговите замисли без никакви оплаквания или избори, независимо от това как Бог постъпва с теб, и ако не предявяваш никакви изисквания към Бог, тогава по този начин ти ще бъдеш стойностен човек. Точно сега не си преминал през изпитания, така че можеш да се подчиняваш на всичко, без да правиш разлика. Казваш, че както и да води Бог, този начин е добър и че ще оставиш всичко на това, което Бог е устроил. Независимо дали Бог те наказва или проклина, ти ще си готов да Го удовлетвориш. Предвид горепосоченото, това, което казваш сега, не е задължително да представя твоя духовен ръст. Това, което си готов да направиш сега, не може да покаже, че си способен да следваш до края. Когато те сполетят големи изпитания или когато бъдеш подложен на някакво преследване или принуда, или дори на по-големи изпитания, тогава няма да можеш да кажеш тези думи. Ако тогава можеш да имаш такова разбиране и устоиш твърдо, това ще бъде твоят духовен ръст. Какъв беше Петър по онова време? Петър каза: „Господи, ще пожертвам живота си за Теб. Ако Ти искаш да умра, ще умра!“. Това беше начинът, по който той се молеше по онова време. Той също така каза: „Дори и другите да не Те обичат, аз трябва да Те обичам докрай. Ще Те следвам през цялото време“. Така говореше по онова време, но щом го сполетяха изпитания, той се срина и заплака горко. Всички вие знаете, че Петър се отрече от Господ три пъти, нали? Има много хора, които ще се разплачат и ще покажат човешка слабост, когато върху тях се стоварят изпитания. Ти не си господар на себе си. В това отношение ти не можеш да се контролираш. Може би днес се справяш наистина добре, но това е, защото имаш подходяща среда. Ако утре това се промени, ти ще покажеш своето малодушие и некомпетентност, своята окаяност и недостойнство. Твоето „мъжество“ отдавна ще е изчерпано и понякога може дори да захвърлиш работата си настрани и да си тръгнеш. Това показва, че това, което си разбирал в момента, не е твоят реален духовен ръст. Трябва да се види действителният духовен ръст на човека, за да се разбере дали той наистина обича Бог, дали е способен наистина да се подчини на Божия замисъл и дали е в състояние да вложи всичките си сили, за да постигне това, което Бог изисква; и дали остава верен на Бог и дава най-доброто от всичко на Бог, дори ако това означава да пожертва собствения си живот.

Трябва да помниш, че тези думи вече са изречени: по-късно ще преживееш още по-големи изпитания и страдания! Да бъдеш усъвършенстван не е нещо просто или лесно. Най-малкото трябва да притежаваш вярата на Йов, а може би дори по-голяма от неговата. Трябва да знаеш, че изпитанията в бъдеще ще бъдат по-големи от изпитанията на Йов и че все пак трябва да преминеш през дългосрочно наказание. Дали това е нещо просто? Ако заложбите ти не могат да бъдат подобрени, ако способността ти за разбиране е недостатъчна и ако знаеш твърде малко, тогава по това време няма да имаш никакво свидетелство, а вместо това ще се превърнеш в шега, в играчка за Сатана. Ако сега не можеш да се придържаш към виденията, тогава нямаш никаква основа и в бъдеще ще бъдеш изхвърлен! Нито една отсечка от пътя не е лесна за изминаване, така че не приемай това с лека ръка. Обмисли грижливо как да извървиш правилно последната отсечка от този път и се подготви. Това е пътят, който трябва да бъде извървян в бъдеще, пътят, който всички хора трябва да извървят. Не бива да оставяш това знание без внимание; не мисли, че всичко, което ти казвам, е напразно. Ще дойде ден, в който ще използваш всичко това за добро — думите Ми не могат да бъдат казани напразно. Сега е моментът да се въоръжиш, моментът да проправиш пътя към бъдещето. Трябва да подготвиш пътя, по който по-късно ще вървиш; трябва да се тревожиш и безпокоиш за това как ще можеш да устоиш в бъдеще и да се подготвиш добре за бъдещия си път. Не бъди чревоугодник и мързеливец! Трябва да направиш абсолютно всичко, което можеш, за да оползотвориш времето си по най-добрия начин, така че да можеш да получиш всичко, от което се нуждаеш. Давам ти всичко, за да можеш да разбереш. Вие видяхте със собствените си очи, че за по-малко от три години казах толкова много неща и свърших толкова много работа. Една от причините, поради които работя по този начин, е, че на хората им липсва толкова много, а другата причина е, че времето е твърде кратко; не може да има повече забавяния. Представяш си, че хората първо трябва да постигнат съвършена вътрешна яснота, преди да могат да свидетелстват и да бъдат използвани — но дали това няма да е твърде бавно? И така, колко време ще трябва да те придружавам? Ако искаш да те придружавам, докато остарея и посивея, това би било невъзможно! Чрез преминаването през по-големи изпитания ще се постигне истинско разбиране във всички хора. Това са стъпките на делото. След като напълно разбереш виденията, за които разговаряме днес, и постигнеш истински духовен ръст, тогава, каквито и изпитания да претърпиш в бъдеще, те няма да те затрупат и ти ще можеш да им устоиш. След като завърша тази последна стъпка от делото и приключа с изричането на последните думи, в бъдеще хората ще трябва да вървят по собствения си път. Така ще се изпълнят думите, изречени преди това: Светият Дух има поръчение за всеки отделен човек и дело, което трябва да извърши във всеки отделен човек. В бъдеще всеки ще върви по пътя, по който трябва да върви, воден от Светия Дух. Кой ще може да се грижи за другите, когато са подложени на изпитания? Всеки човек има свое собствено страдание и всеки има свой собствен духовен ръст. Ничий духовен ръст не е еднакъв с този на останалите. Съпрузите няма да могат да се грижат за съпругите си или родителите за децата си; никой няма да може да се грижи за никого другиго. Няма да е като сега, когато все още са възможни взаимни грижи и подкрепа. Това ще бъде време, когато всеки тип човек ще бъде разобличен. Тоест, когато Бог порази пастирите, тогава овцете на стадото ще бъдат разпръснати, а по това време вие няма да имате нито един истински водач. Хората ще бъдат разделени — няма да е като сега, когато можете да се съберете като събрание. В бъдеще онези, които нямат делото на Светия Дух, ще покажат истинското си лице. Мъжете ще продават съпругите си, жените ще продават мъжете си, децата ще продават родителите си, а родителите ще преследват децата си — човешкото сърце е неизследимо! Единственото, което може да се направи, е човек да се придържа към това, което има, и да извърви правилно последната отсечка от пътя. Точно сега вие не виждате това ясно; всички сте късогледи. Не е лесно да се изживее успешно този етап от делото.

Времето на скръбта няма да бъде твърде продължително; всъщност то ще трае по-малко от година. Ако то продължи една година, следващият етап от делото ще се забави, а духовният ръст на хората ще бъде недостатъчен. Ако беше твърде дълго, хората нямаше да могат да го издържат. В края на краищата духовният ръст на хората има своите ограничения. След като Моето собствено дело бъде завършено, следващата стъпка ще бъде хората да извървят пътя, по който трябва да вървят. Всеки трябва да разбере по какъв път трябва да върви — това е път и процес на страдание, а също и път на облагородяване на волята ти да обичаш Бог. В кои истини трябва да навлезеш, кои истини трябва да допълниш, как трябва да преживееш и от кой аспект трябва да навлезеш — ти трябва да разбереш всички тези неща. Трябва да се въоръжиш сега. Когато те сполети изпитанието, ще бъде твърде късно. Всеки човек трябва да понесе бремето на собствения си живот, не чакай винаги другите да те предупреждават или да те дърпат винаги за ухото. Казах толкова много, но ти все още не знаеш в кои истини трябва да навлезеш или с кои истини да се въоръжиш. Това показва, че не си положил никакво усилие да четеш Божиите слова. Ти не носиш никакво бреме за собствения си живот — как може това да е приемливо? Не си наясно в какво трябва да навлезеш, не разбираш какво трябва да разбереш и все още си объркан по отношение на това какъв бъдещ път трябва да поемеш. Не си ли напълно безполезен? Каква е ползата от теб? Това, което правите сега, е да строите и проправяте собствените си пътища. Ти трябва да знаеш какво трябва да постигнат хората и трябва да познаваш стандарта на Божиите изисквания към човечеството. Трябва да имаш следното разбиране: независимо от всичко, въпреки че съм дълбоко покварен, трябва да поправя тези недостатъци пред Бог. Преди Бог да ми каже, аз не разбирах, но сега, когато ми каза и аз разбирам, трябва да се втурна да поправя недостатъците, да изживея една нормална човешка природа и да изживея един образ, който може да удовлетвори Божиите намерения. Дори и да не мога да живея така, както Петър, поне трябва да изживея една нормална човешка природа. По този начин мога да удовлетворя Божието сърце.

Последната отсечка от този път ще продължи от сега до края на бъдещото изпитание. На тази отсечка от пътя ще се разкрие истинският духовен ръст на хората, както и дали те имат истинска вяра или не. Тъй като тази отсечка от пътя ще бъде по-трудна, по-скалиста от всички, по които хората са били водени преди това, тя се нарича „последна отсечка от пътя“. Истината е, че това не е последната отсечка от пътя; това е така, защото след като преминеш през изпитанието, ще преминеш през делото по разпространяване на Евангелието и част от хората ще преминат през делото да бъдат използвани. Така че за „последната отсечка от пътя“ се говори само във връзка с изпитанието за облагородяване на хората и във връзка със суровата среда. На тази отсечка от пътя, която е била извървяна в миналото, Аз лично съм те водил на това щастливо пътешествие, като съм те държал за ръка, за да те уча, и съм те хранил от собствената Си уста. Въпреки че много пъти си преминавал през наказания и съд, за теб те не са били нищо повече от поредица от леки удари. Разбира се, това е довело до значителна промяна на гледната ти точка относно вярата в Бог; също така е довело до значително стабилизиране на нрава ти и ти е позволило да придобиеш малко разбиране за Мен. Но това, което искам да кажа, е, че когато хората са вървели по тази отсечка от пътя, цената или мъчителните усилия, положени от хората, са били доста малки — Аз съм този, който те е довел до мястото, където се намираш днес. Това е така, защото Аз не изисквам от теб да правиш каквото и да било; всъщност Моите изисквания към теб изобщо не са високи — Аз просто ти позволявам да приемеш това, което имаш на разположение. През този период от време Аз непрестанно съм задоволявал вашите нужди и никога не съм поставял неразумни изисквания. Вие нееднократно сте понасяли наказания, но въпреки това не сте изпълнили първоначалните Ми изисквания. Вие се отдръпвате и сте потиснати, но Аз не вземам това под внимание, защото сега е времето на Моето лично дело и Аз не приемам толкова сериозно твоята „преданост“ към Мен. Но по пътя оттук нататък Аз повече няма да работя и няма да говоря, а когато дойде времето, няма да ви накарам да продължавате да се държите така бездейно. Ще ви дам достатъчно уроци, които да научите, и няма да ви накарам да приемате това, което е на разположение. Истинският духовен ръст, който имате днес, трябва да бъде разкрит. Дали дългогодишните ви усилия в крайна сметка са били плодотворни, или не ще се види от начина, по който вървите по тази последна отсечка от пътя. В миналото вие смятахте, че да вярвате в Бог е много просто, и това бе така, защото Бог не се отнасяше към вас строго. А как е сега? Мислите ли, че да вярвате в Бог е просто? Все още ли смятате, че вярата в Бог ви прави щастливи и безгрижни като децата, които играят на улицата? Вярно е, че сте овце, но трябва да можете да вървите по пътя, по който трябва да вървите, за да се отплатите за Божията благодат и да спечелите изцяло Бог, в Когото вярвате. Не се надсмивайте над себе си и не се самозалъгвайте! Ако успееш да издържиш на тази отсечка от пътя, ще можеш да видиш невижданото досега зрелище на Моето евангелско дело, което се разпространява из цялата вселена, и ще имаш щастието да бъдеш Мой довереник и да играеш своята роля в разширяването на Моето дело из цялата вселена. По това време ти с голямо удоволствие ще продължиш да вървиш по пътя, по който трябва да вървиш. Бъдещето ще бъде безкрайно светло, но основното сега е да извървиш правилно тази последна отсечка от пътя. Ти трябва да търсиш и да се подготвиш за това как да го направиш. Ето какво трябва да извършиш точно сега; то вече е спешно!