Какво е естеството на проблема с подправянето на Божиите слова? Ако променяш Божиите слова и подправяш Неговата реч, това се равнява на най-сериозното противопоставяне и богохулство срещу Бог. На подобно злодеяние са способни само онези, които са от рода на Сатана, а те са същите като архангела. Архангелът е казал: „Боже, ти можеш да сътвориш небесата и земята и всички неща, да правиш знамения и чудеса — аз също мога да правя това. Ти се възкачи на престола и аз също ще го направя. Ти властваш над всички народи и аз също. Ти създаде хората, а аз ги управлявам!“. Ето колко надменен е архангелът, той не притежава никакъв разум. Естеството на подправянето на Божиите слова е същото като това на архангела, което означава, че то е проявление на пряко противопоставяне на Бог и на богохулство срещу Бог. Хората, които подправят Божиите слова, са тези, които Му се противопоставят най-много, и те пряко накърняват Неговия нрав. Бог не мрази никого повече от онези, които подправят словата Му. Може да се каже, че подправянето на Божиите слова е богохулство срещу Бог и Светия Дух и е непростим грях. Освен хората, които подправят Божиите слова, има и още нещо, което накърнява Божия нрав, а именно когато хората се осмеляват непредвидено да правят промени в работните разпоредби, а след това ги предават на църквата, за да подведат Божиите избраници, като така прекъсват и смущават делото на църквата. Това също е проявление на пряко противопоставяне на Бог и нещо, което накърнява Божия нрав. Някои хора изобщо нямат богобоязливо сърце. Те вярват, че работните разпоредби са написани от човек, че идват от човек, и когато нещо в тях не е в съгласие с техните представи, те ги променят както пожелаят. Знаете ли кой от Божиите управленски закони се нарушава по този начин? (7. „В работата и църковните дела, освен да се покоряваш на Бог, следвай във всичко указанията на човека, който е използван от Светия Дух. Дори и най-малкото нарушение е недопустимо. Бъди съвършен в спазването на указанията и не анализирай кое е правилно или неправилно; това, което е правилно или неправилно, няма нищо общо с теб. Пълното покорство трябва да бъде единствената ти грижа“ (Словото, Т.1 — Явяването и делото на Бог. Десетте управленски закона, които трябва да бъдат спазвани от Божиите избраници в Епохата на царството).) Неща, които нарушават управленските закони, са неща, които накърняват Божия нрав. Не можете ли ясно да видите това? Някои хора са изключително небрежни в отношението си към организацията на работата от Горното. Смятат, че „горното организира работата, а ние я изпълняваме в църквата. Някои думи и дела могат да се прилагат гъвкаво. От нас зависи как точно ще ги изпълним. Горното само говори и организира работата, а ние предприемаме практически действия. Така че, след като горното ни предаде работата, можем да я вършим както искаме. Няма значение как ще бъде свършена. Никой няма право да се меси“. Те действат съгласно следните принципи: слушат това, което смятат за правилно, и не обръщат внимание на това, което смятат за грешно; приемат, че убежденията им са истината и принципите; противопоставят се на всичко, което не съответства на волята им, и са изключително враждебни към теб по отношение на тези неща. Когато думите на Горното не съответстват на волята им, те смело ги променят и ги предават надолу едва след като ги одобрят. Не позволяват да се предават без тяхното одобрение. Докато на други места работата, организирана от Горното, се предава такава, каквато е, тези хора предават на църквите под тяхно ръководство променените си версии на организацията на работа. Такива хора все искат да избутат Бог встрани и пламенно се стремят да накарат всички да вярват в тях, да ги следват и да им се покоряват. Мислят си, че в някои области Бог не може да се мери с тях, че те самите трябва да бъдат Бог и останалите трябва да вярват в тях. Това е същността на възгледите им. Ако сте го разбрали, пак ли ще плачете, когато ги освободят? Пак ли ще ги съжалявате? Пак ли ще си мислите: „Горното постъпи неуместно. Отнасят се несправедливо към хората. Как може да освободят толкова трудолюбив човек?“. Тези, които говорят така, са непроницателни. В името на кого са трудолюбиви? В името на Бог? В името на делото на църквата? Те работят усърдно, за да затвърдят собствения си статус, и са трудолюбиви, за да създадат независими царства. На Бог ли служат? Изпълняват ли дълга си? Дали са предани и покорни към Бог? Просто са лакеи на Сатана и когато работят, царува дяволът. Те вредят на Божия план за управление и смущават Божието дело. Те са истински антихристи! Някои хора казват: „Вижте колко усърдно работят — отнема им доста усилия да напишат всички тези неща и да ги предадат на църквите“. Тогава нека ви попитам дали нещата, които те пишат, са духовно извисяващи за хората? Каква точно е целта, която искат да постигнат? Имаш ли проницателност по тези въпроси? Какви ще бъдат последствията, ако бъдеш подведен от тях? Обмислял ли си това? Някои съжаляват такива хора и казват: „Те работят толкова усърдно и не е лесно да напишат всички тези неща, затова Божият дом трябва да им прости, ако има някои отклонения или изопачени неща в написаното от тях“. Какъв е проблемът, когато казват това? Наистина ли човек може да получи Божието одобрение само чрез усърдна работа? В името на кого се трудят усърдно тези хора? Ако те не работят усърдно, за да удовлетворят Бог и да Му донесат слава, а вместо това го правят, за да придобият статус, тогава, независимо колко усърдно работят, има ли някакъв смисъл или стойност в това? Този вид усърдна работа е егоистична и долна, нечестива и безсрамна! Какви ще бъдат последствията, ако такъв антихрист не бъде освободен? Хората ще смущават делото на църквата както им е угодно и ще се превърнат в противници на Бог, преди дори да са го осъзнали. Не е ли това прекъсване и смущаване на Божието дело? Ако се трудят усърдно, за да постигнат собствените си цели, това дава ли им право да се противопоставят на Бог? Трябва ли тогава да Му се противопоставят и да се бунтуват срещу Него? Трябва ли да действат своеволно и безразсъдно и да отказват да Му се покорят? Могат ли просто да правят каквото си поискат? Онези, които не притежават истината, които не се покоряват на Бог и просто искат да действат на сляпо с мисълта, че всичко, което правят, е разумно и правилно, са чисти дяволи и лакеи на Сатана, които идват, за да прекъсват и смущават делото на църквата! Ако не само не можеш да разпознаеш такива хора, но също така им съчувстваш, проливаш сълзи за тях и ги защитаваш, тогава ти също си некадърен, объркан човек и глупак. Може би все още си мислиш: „Горното не се съобразява с техните чувства. Този човек е работил толкова усърдно и Горното го махна просто така“. Ако казваш това, значи също си лакей на Сатана и принадлежиш на дявола. Много хора живеят според сатанински философии, никога не разобличават и не докладват лъжеводачи и антихристи, докато един ден някой антихрист не направи нещо пагубно и те най-накрая не осъзнаят, че това наистина е бил случай на антихрист, който подвежда хората. Някои хора все още имат представи за това и си мислят: „Бог е всемогъщ, така че въплътеният Бог би трябвало да знае колко антихристи има в църквата. Има ли някаква нужда ние да ги докладваме?“. Не са ли абсурдни хората, които казват това? Точно сега Бог работи в човечеството, а човекът, когото Бог използва, е нормален човек, така че ако не е имал пряк контакт с делата на църквата, как би могъл да знае за тези неща? Много пъти, когато е имало инциденти с антихристи, проблемите са се разрешавали едва след като някои хора са ги докладвали и разобличили, а Горното е разпоредило разследване. Докато работи и води хората в нормална човешка природа, Бог изобщо не е свръхестествен и е изключително практичен, но Той завоюва, побеждава и унижава Сатана. Само по този начин могат да се разкрият Неговото всемогъщество и мъдрост. Ето колко практично е Божието дело — Той подрежда всички тези хора, събития и неща, за да могат Неговите избраници да си вземат поука, да придобият проницателност и да разширят познанията си. След като Неговите избраници придобият проницателност, лъжеводачите, антихристите и злите хора няма да могат да избегнат „дългата ръка на закона“. Бог ще използва фактите, за да ги разкрие и да даде възможност на всички Свои избраници да виждат ясно и да разбират. В миналото не бяха ли разкрити и отстранени много зли хора и антихристи? Никой ли не може да види ясно това нещо? Тогава сте твърде объркани!

Въпреки че някои хора не разбират напълно работните разпоредби на Божия дом, те все пак могат да се покорят и казват: „Всичко, което Бог прави, е правилно и има значение. Ако не разбираме напълно работните разпоредби, първо трябва да им се подчиним. Не можем да съдим Бог! Трябва да се вслушваме в работните разпоредби, дори и да не са в съгласие с нашите представи, защото ние сме хора, а какво може да види човешкият ум? Просто трябва да се покорим на Божиите подредби и ще дойде ден, в който ще ги разберем. Дори ако все още не можем да ги разберем напълно, когато дойде този ден, пак трябва доброволно да се покорим. Ние сме хора и трябва да се покорим на Бог. Това трябва да направим“. Но някои хора са различни и когато видят работните разпоредби на Божия дом, първо ще ги изучат и ще кажат: „Това са божиите слова и това са неговите изисквания. Първата точка изглежда добре, но втората не е много подходяща. Просто ще я променя“. Такива хора имат ли богобоязливо сърце? Ако променяш работните разпоредби, както си пожелаеш, какво е естеството на този проблем? Не е ли това прекъсване и смущаване на делото на Божия дом? Нещата, които притежаваш, истината ли са? Ако наистина имаш истината, тогава защо не я изразяваш? Защо променяш Божиите слова? Какъв нрав разкриваш с тези действия? Това е надменен и самоправеден нрав — нрав, който не се подчинява на никого. Ако се осмеляваш да подбираш, когато става въпрос за Божиите подредби, тогава има сериозен проблем с манталитета и нрава ти. Божиите избраници трябва да имат проницателност по отношение на такива хора. Първо, такива хора не могат да разговарят за истината, за да разрешават проблеми, но въпреки това вярват, че разбират истината, и няма да се подчинят на никого. Второ, когато имат представи за работните разпоредби, не ги споменават пред Божия дом, вместо това просто ги разпространяват. Трето, когато имат представи за Бог и делото на Божия дом, те не само не ги разрешават, но също така подстрекават Божиите избраници да развиват представи за Него, да се изправят и да се борят срещу Него, за да Го принудят да действа според техните желания и накрая да Го накарат да се покори. Въз основа на тези три поведения може ясно да се разбере що за хора са това. Нима това са хора, които търсят истината и се покоряват на Бог? В никакъв случай. Те не търсят истината ни най-малко и също така са неудовлетворени от Бог. Те имат представи за Него и ги разпространяват, като карат всички да развият представи за Него, да се надигнат и да Му се противопоставят. Въз основа на това те могат да бъдат охарактеризирани като истински завършени антихристи. Как трябва да се постъпва с такива хора? Трябва ли да им се помага с любов? Това е безполезно, защото те не приемат истината. А да бъдат кастрени? Това също е безполезно, защото те не приемат истината. Ако онези, които вярват в Бог, не могат да приемат истината, това е сериозен проблем и нещо ужасно! Ако гледаш на този въпрос твърде повърхностно и вярваш, че е нещо маловажно, тогава ще дойде ден, в който ще оскърбиш Бог. Виждал съм такива хора и въпреки че все още не са премахнати, изходът им вече е определен: те ще бъдат отстранени.

Онези, които вярват в Бог, трябва най-малкото да имат богобоязливо сърце. А какво означава да се боим от Бог? Хората трябва да се страхуват от Бог, трябва да вършат всичко с внимание и предпазливост, като си оставят място за гъвкавост, а не просто да правят каквото си искат. Например когато Божият дом освобождава някои лъжеводачи, някои хора казват: „Не съм сигурен по този въпрос. Не знаем какво точно са направили, а и дори да знаехме, не бихме могли да разберем напълно естеството на техните действия. Всичко, което Бог прави, е правилно и винаги ще дойде ден, в който Той ще разясни нещата и ще ни позволи да разберем Неговото намерение“. Ако не разбираш защо Божият дом върши нещата по този начин, но въпреки това можеш да се покориш, тогава си сравнително благочестив човек, за когото може да се каже, че има донякъде богобоязливо сърце. Ако не разбираш, но въпреки това се настройваш срещу Бог и смущаваш работата на църквата, това означава неприятности. Всеки път, когато църквата освободи някой лъжеводач и отлъчи някой антихрист, някои от техните непоклатими последователи винаги се изправят в тяхна защита, като публично осъждат Бог за това, казват, че Той е неправеден, и молят Светия Дух да разкрие тази работа. Макар и такива хора да вършат изключителна работа, когато разпространяват Евангелието и изпълняват дълга си, за тях това няма никакво значение. Едно предателство ще определи съдбата ти завинаги. Трябва ясно да видиш същността на предателството — не си мисли, че не е важно. Може да се каже, че всички вие сте се противопоставяли на Бог, че всички сте прегрешавали. Но естеството на вашето противопоставяне и на вашите прегрешения е различно. Естеството на въпроса, за който току-що говорих, е много сериозно и представлява публично осъждане и противопоставяне на Бог. Някои хора винаги обичат да пишат разни неща, разни писма, които небрежно разнасят из църквата. Това съгласно принципите ли е? Това, което пишат, истинско свидетелство ли е? Житейско преживяване ли е? Допринася ли за духовното извисяване на Божиите избраници? Ако това не е така, но тези хора все пак продължават небрежно да разпространяват тези неща из църквата, тогава те подвеждат хората, разпространяват ереси и заблуди, изопачават фактите, объркват правилното с грешното и изговарят купища пълни глупости. Някои хора дори искат да напишат своя собствена книга, след което да я изпратят на църквата и да станат известни. Нима хората не са си взели дълбока поука от примера на Павел? Все още искаш да напишеш книга, да напишеш „автобиография на знаменитост“ и да съчиниш „Обобщение на истината“. Това е пълна липса на разум! Ако можеш, тогава напиши няколко свидетелства за преживяване. Не беше ли достатъчно осъждан и не изстрада ли достатъчно през тези няколко години, откакто вярваш в Бог? Все още ли не виждаш това ясно? Какво разбират хората? Думите и доктрините, които говориш, не могат дори да разрешат собствените ти проблеми и все пак искаш да ги предлагаш на другите. Изобщо нямаш никакво самопознание! Защо Божият дом печата и разпраща книги по един и същи начин? Защото повечето от тези книги са съставени от Божиите слова, а останалите са съставени от истински свидетелства за преживяванията на Божиите избраници. Всичко това са положителни неща, от които Божиите избраници се нуждаят, и затова книгите, които Божият дом издава еднакво, са необходими за работата на църквата и за навлизането в живота на Божиите избраници. Този начин на вършене на нещата също произтича от напътствията на Светия Дух. Всички вие разбирате, че книгите, еднакво издадени от Божия дом, са от изключителна стойност и необходимост. Знаете много добре какви ползи можете да извлечете от слушането на проповеди, така че ако имате проницателност по отношение на нещата, разпространявани от лъжеводачи и антихристи, наистина ще можете да ги разпознавате. Но със сегашния ви духовен ръст само разбирате много доктрини за вярата в Бог, а истината все още не ви е ясна. Има някои важни неща, които все още не можете да разберете напълно, които ви изглеждат неясни и замъглени, така че все още нямате нито една от истините реалности и все още не сте достатъчно проницателни. Независимо от това как се държи или говори някой в църквата, на вас ви липсва ясна проницателност за това. Някои хора вярват, че стига човек да говори красноречиво, той може да свидетелства за Бог, а онези, които не говорят красноречиво, не могат да говорят за свидетелства за преживявания, дори и да ги имат. Прави ли са за това? Те са в сериозна грешка. Свидетелството за преживяване е нещо практично, независимо как се говори за него, и ако човек няма свидетелство за преживяване, тогава казаното от него не е практично, независимо колко добре може да говори за доктрини. Защо това е така? Говоренето за думи и доктрини не означава, че човек притежава истината реалност и дори да разбира малко от истината, това разбиране все още е доста повърхностно и ограничено и той изобщо не може да пише за свидетелство за преживяване. Ако някой няма свидетелство за преживяване, но въпреки това нагло говори думи и доктрини и поучава хората, тогава той се е превърнал в лицемерен фарисей. Той може само да измисля фалшиви свидетелства, за да подвежда хората. Тези, които правят това, ще бъдат прокълнати от Бог. Дали някой може да даде истинско свидетелство или не, не зависи от неговото красноречие. Погледнете колко много свидетелства за преживяване е притежавал Петър — колко писма е написал? Колко статии със свидетелства е написал? Може да са били само няколко, но Бог одобри Петър като човека, който Го познава най-добре, и като някой, който истински Го обича. Ако наистина имаш свидетелство за преживяване, тогава определено ще си се променил и ще имаш по-добро държание. Няма вече да вършиш онези ентусиазирани неща, онези неща, които преди смяташе за добри. Когато осъзнаеш колко незначителен, беден и жалък е човекът, няма да посмееш да действаш своеволно, нито да пишеш книга или автобиография. Всички, които желаят да пишат книги или автобиографии, или да изградят репутацията си в името на това да направят някакъв принос, всички те са надменни, самонадеяни и амбициозни хора, които надценяват собствените си способности, които не притежават богобоязливо сърце и които обичат да следват собствената си воля в действията си. Всички хора, които наистина се стремят към истината, се съсредоточават върху доброто изпълнение на дълга си, разбирането на истината и действията в съответствие с принципите. Те смятат, че доброто изпълнение на дълга, промяната на нрава, навлизането в истината реалност и притежаването на истинско свидетелство за преживяване са по-ценни от всичко друго. Тези, които могат да се стремят по този начин, са най-умните хора и притежават най-много разум.