Някои хора, които проповядват евангелието и които разпространяват Божието дело и свидетелстват за него, допускат сериозна грешка — премахват онези Божии слова, които най-вероятно ще накарат религиозните хора да си изградят представи, като така дават на потенциалните приемници на евангелието една съкратена и сбита версия на Божиите слова. Оправданието им е, че го правят с цел да предпазят хората от изграждане на представи и погрешни схващания, но правилно ли е това? Всички Божии слова са истина. Независимо дали хората имат свои представи и дали приемат или обичат тези слова, истината си остава истина; тези, които я приемат, могат да бъдат спасени, а тези, които я отхвърлят, ще погинат. Всеки, отхвърлил истината, заслужава смърт и гибел. Какво общо има това с онези, които разпространяват евангелието? Те трябва да позволят на хората да четат оригиналните Божии слова вместо да ги съкращават от страх, че хората ще имат някакви представи. Когато хората изследват истинския път, те искат да разберат как са изречени оригиналните Божии слова, какво е съдържанието им и какви са изначалните Божии твърдения по определени въпроси. Хората искат да знаят: „Вие казвате, че Бог е Създателят — какви са тогава словата, които Той изрича? Какъв е начинът, по който Той говори?“. Настоявате да се променят тези Божии слова, които не съответстват на човешките представи — точно както когато религиозните хора обясняват Библията, всичко, казано от тях, е в съответствие с човешките представи; настоявате да покажете на хората една версия на Божиите слова, която е подменена, и не им позволявате да видят словата Му в оригиналния им вид. Защо е нужно всичко това? Вие също ли имате представи за тези Божии слова? Нима вие, подобно на религиозните хора, вярвате, че онези Негови слова, които не съответстват на човешките представи, не са истина? Че истината са само онези слова, които съвпадат с човешките представи? Ако е така, това е човешка грешка. Независимо как са изречени Божиите слова и дали съответстват на представите на човека, те са истина. Покварените хора изграждат представи за Божиите слова само защото не притежават истината и не я познават — това е човешката глупост и невежество. Не успявате да прозрете ясно, че Божиите слова са особено практични и конкретни за постигане на определен ефект, а още по-малко осъзнавате колко ограничени са човешките заложби и колко е трудно за хората да разберат, ако Божиите слова са твърде лаконични и теоретични. Припомнете си, че когато Господ Исус се появява, за да извърши своето дело, много Негови ученици не разбират словата Му и се налага да Го молят да даде примери и да разкаже притчи, за да схванат смисъла им. Не е ли така? Днес, когато говоря твърде подробно и конкретно, вие се оплаквате, че е отегчително дълго. Ако говоря задълбочено, не ме разбирате, но ако синтезирам и теоретизирам, вие го приемате за доктрина. Трудно е да се угоди на хората в това отношение. Езикът на Божиите слова е както божествен, така и човешки, може да е едновременно сбит и конкретен, и в него има много примери, които разобличават различните състояния на хората. Някои слова изглеждат твърде подробни на тези, които вече разбират истината, но са подходящите слова за новите вярващи и без това ниво на подробности и конкретност ще е трудно да се постигнат резултати. Това е също като отглеждането на децата — докато са малки, родителите трябва да се занимават с много дреболии, но станат ли децата осъзнати личности, които могат да се грижат за себе си, тези дреболии вече не са необходими. Това е нещо, което хората разбират, така че защо не могат да разберат същността на Божието дело? Новите вярващи трябва да четат слова, които са по-опростени и придружени от примери, а освен това са сравнително подробни и обстоятелствени. А тези, които вярват в Бог от години и разбират някои истини, трябва да четат относително задълбочени слова, които могат да схванат. Независимо как говори Бог, словата Му имат за цел да помогнат на хората да разберат истината, да се отърсят от покварения си нрав и да навлязат в истината реалност. Той говори, за да постигне тези резултати. Независимо дали словата Му са задълбочени или опростени, дали хората могат да стигнат до тях или не, разбирането на истината и навлизането в истината реалност не е лесно. Не бива да мислиш, че само защото имаш добри заложби и можеш да схванеш дълбоки истини, вече притежаваш опростените истини и реалността. Дали е така? Само истината да си честен човек е достатъчна за преживяването ти през целия живот. Независимо колко опростени са Божиите слова и колко примери дава Той, възможно е да не успееш да навлезеш в реалността дори след преживяване в продължение на десет или осем години. Затова в подхода към Божиите слова е погрешно да се гледа задълбочеността им. Този възглед е неправилен. Най-добре е човек да се съсредоточи върху реалността. Това, че имаш способност за възприемане и можеш да разбереш истината, не означава, че притежаваш реалността. Ако не умееш да практикуваш истината, дори съвършеното възприемане ще остане за теб празна доктрина. Трябва да прилагаш на практика истината и трябва да имаш преживяване и знания — само това е реалност. Всеки, който се оплаква, че Божиите слова са твърде подробни или незначителни, проявява надменност и самоправедност, и не притежава каквато и да е истина реалност. Може ли човек да разгадае мъдростта на Божиите слова и Неговите мисли? Много хора са твърде надменни и невежи в отношението си към Божиите слова и действат все едно притежават много истина реалност, а всъщност не практикуват истината и не могат да говорят за никакво автентично свидетелство. Могат да говорят само с празни думи на теория. Те са теоретици и измамници. Как би трябвало да четат Божиите слова тези, които действително се стремят към истината? Трябва да търсят истината. Това включва и засяга много неща. Може ли тогава да се говори за търсене на истината без подробности? Могат ли да се постигнат резултати без да се говори конкретно и всеобхватно? Могат ли хората наистина да разберат без помощта на множество примери? Мнозина смятат, че някои Божии слова са твърде опростени. Е, тогава в колко от тях си успял да навлезеш? Какво свидетелство за преживяване можеш да споделиш? Ако дори не си успял да навлезеш в тези опростени слова, как ще схванеш по-задълбочените? Можеш ли наистина да ги разбереш? Не си въобразявай, че си много умен, не бъди надменен и самоправеден!

Да се върнем към въпроса с подмяната на Божиите слова. Божият дом е публикувал стандартна версия на „Словото се явява в плът“ и никой не може да прави и най-малките промени. Никоя стандартна версия на Божиите слова не може да се променя от когото и да било, а ако някой все пак го направи, това ще бъде третирано като подмяна на словата Му. Тези, които подменят словата Му, нямат и най-малко разбиране за копнежа на хората, които жадуват за истината и с нетърпение четат Божиите слова. Такива хора искат да четат точната, стандартна версия на словата Му, които са първоначалните Божии слова — израз на Неговия изконен смисъл и намерение. Всички хора, които обичат истината, са такива. Не разбират какво е изконното Божие намерение, цел и смисъл, когато Бог върши Своето дело и изрича всички тези слова, нито защо говори с такива подробности. Въпреки това анализират и обобщават в съзнанието си, докато накрая се оказва, че подменят тези изначални Божии слова, които не съответстват на човешките представи. В резултат на това други хора, когато прочетат тези подменени Божии слова, се затрудняват да разберат Неговия първоначален смисъл. Това не оказва ли влияние върху разбирането им за истината и навлизането им в живота? Къде се крие проблемът? Той се състои в това, че тези, които променят Божиите слова, нямат богобоязливи сърца. Техният метод е присъщ на неверниците — щом предприемат действие, се разкрива сатанинският им нрав. Винаги имат някакви мнения и идеи за това какво е направил и казал Бог, винаги искат да се занимават с тези въпроси и да ги преработват, да посягат с черните си дяволски нокти и да превръщат Божиите слова в техни собствени твърдения. Такава е сатанинската природа — надменна. Когато Бог говори с истински слова — обикновени, близки на човечеството — хората ги посрещат с презрение и снизходителност, отнасяйки се надменно към тях. Винаги искат да използват човешките знания и фантазии, за да внесат корекции и да променят стила. Това не е ли възмутително? (Точно такова е.) Със сигурност не бива да правите това. Трябва да действате както ви повелява чувството за дълг. Божиите слова са такива, каквито са, и независимо как говори Той, задължително трябва да запазят първоначалната си форма и да не се променят. Единствено живите проповеди могат леко да се преобразуват, стига подобрението да е незначително и да не променя първоначалния смисъл. Първоначалният смисъл категорично не бива да се променя. Ако не разполагаш с истината, тогава не променяй. Всеки, който прави промени, ще трябва да поеме отговорност. Божият дом възлага на отделни хора да организират проповеди и общение, но те трябва да правят това съгласно определени принципи и в никакъв случай да не подменят нищо. Тези, които нямат духовно разбиране и не разбират истината, не бива да се намесват, за да не се изправят пред наказание. Тъй като ти си един от Божиите избраници, трябва да четеш словата Му прилежно, да се съсредоточиш върху разбирането на истината и навлизането в реалността, а не да поставяш под съмнение Божиите слова или истината. Преди всичко, не използвай ума и знанията си, за да проучваш внимателно Божиите слова. Не е добре винаги да се занимаваш със зли практики. Накърниш ли веднъж Божия нрав, ще си навлечеш много проблеми. Някои хора имат известни библейски знания; изучават теология няколко дни и прочитат няколко книги, след което решават, че разбират истината, знаят си нещата и са способни. Но каква полза има от твоите скромни способности? Можеш ли да свидетелстваш за Бог? Притежаваш ли истината реалност? Можеш ли да въведеш хората в присъствието на Бог? Нищожните ти теоретични знания и начетеност ни най-малко не представляват истината. В човешката Си природа Бог изрича слова, които позволяват на хората да схванат смисъла — слова, които са по-лесни за разбиране от човечеството. Хората обаче винаги не са убедени докрай и искат да променят словата Му. Искат да променят словата Му така, че да бъдат съгласно техните представи, да отговарят на техните вкусове и желания, да са подходящи за техните уши и да са приятни за очите и сърцето. Що за нрав е това? Надменен. Ако се върши нещо без никакво съобразяване с истините принципи и се действа по начина на Сатана, това лесно ще прекъсне и смути делото на Божия дом. Това е много опасно! Накърниш ли веднъж Божия нрав, ще си навлечеш много проблеми и ще си застрашен от отстраняване.

Някои хора изпитват неприязън, когато видят, че Божиите слова говорят с големи подробности за пътя на практикуването за навлизане в живота. В такъв случай, ако видят всички закони, постановления и заповеди, които Бог е оповестил в Стария завет, няма ли да изпитат още по-голяма неприязън? А ако продължат да четат още по-подробните слова на първоначалните заповеди в Библията, няма ли да си създадат представи? Ще си помислят: „Тези слова са твърде незначителни. Нещо, което може да се каже ясно с едно изречение, е разтеглено в три-четири изречения. Словата трябва да са по-кратки и ясни, за да могат хората да видят всичко от пръв поглед и да разберат само като чуят едно изречение. Колко хубаво би било, ако не са толкова отегчително дълги, а вместо това — прости, лесни за разбиране и лесни за практикуване. Няма ли такива слова да свидетелстват и да прославят Бог по-успешно?“. Тази мисъл изглежда правилна, но смяташ ли, че четенето на Божиите слова трябва да е като четенето на роман — колкото по-гладко, толкова по-добре? Божиите слова са истината. Те изискват размисъл и човек трябва да ги практикува и преживее, за да разбере и придобие истината. Колкото по-малко съобразени с човешките представи са Божиите слова, толкова повече истина има в тях. Всъщност никои аспекти на истината не са съгласно човешките представи. Те не са нещо, което хората са виждали или преживяли досега, а са нови думи. Обаче след като ги четеш и преживяваш няколко години, ще знаеш, че всички Божии слова са истината. Някои хора винаги имат представи за Божиите слова. Откъде се появява този проблем? Къде грешат? Този проблем показва, че хората не познават Божието дело или Неговия нрав. Всяко изречение, което Той изрича, е практическо и фактологично, като използва обикновения език на хората, без да прибягва до теоретичен или ерудиран език. Това е най-полезно, за да разберат хората истината. Никой не може да разбере тези неща ясно — единствено Божието дело и Неговите слова са най-практически и реалистични. На думи хората признават: „Всички Божии слова са правилни. Неговите слова са от полза за хората, но хората не разбират Бог. Той знае най-добре какви са човешките потребности и как да говори така, че хората да го разберат. Неговият начин да наставлява и обяснява на хората е по-лесен за приемане. Бог познава вътрешната структура на хората и какъв вид мисли и представи имат те. Той знае по-добре от какво се нуждаят хората най-много, докато самите хора не са наясно с това“. Но когато погледнеш Божиите слова, искаш да ги опростиш и промениш, за да са съобразени с човешките представи и вкусове. Могат ли тогава Божиите слова да продължат да са истината? Могат ли все пак да си останат Негови слова? Няма ли да се превърнат в човешки слова? Този начин на мислене не е ли твърде надменен и самоправеден? Божиите слова са истината, без значение дали съвпадат с човешките представи и фантазии. Независимо колко слова казва Той и колко подробни са те, Божиите слова не се изричат напразно. Ако Той добави едно изречение, това е с цел да помогне на хората да разберат по-добре, което им носи полза. Ако Той реши да изпусне едно изречение, хората не биха разбрали толкова добре, и тогава ще е по-лесно за Сатана да се възползва от ситуацията. Повечето хора имат лоши заложби и не могат да разберат словата, освен ако Бог не разяснява и не говори с подробности. Хората като цяло са с притъпени сетива и бавен ум, затова не бива да се изпуска нито едно изречение. Ако за някой аспект не се говори щателно, хората няма да разберат този аспект — ти може и да го разбереш, но някой друг няма да може; вашата група може и да го разбере, но друга група — не. Винаги ще има такива, които не разбират. Бог не говори само на теб. Той говори на цялото човечество, на всички, които имат уши и са способни да разберат какво им казва Бог. Дали твоята гледна точка не е твърде ограничена? Хората виждат само това, което е непосредствено пред тях, като си мислят: „Разбирам това изречение. Защо Бог трябва да го обяснява с толкова подробности?“. Ако е твърде просто, тези с добри заложби ще го разберат, но тези със средни заложби няма да успеят. Ако Бог развие няколко изречения за хората със средни заложби, ти възразяваш. Това означава ли, че си човек, който приема истината? Откъде идват тези твои възражения? Това не е ли надменният нрав на Сатана? Когато Бог прави нещо, което противоречи на твоите представи дори в малка степен, когато разкрива малко от всичко, което Той притежава и представлява — любящ, разбиращ, внимателен, заинтересован и всеобхватно грижовен към хората — ти смяташ, че Бог е отегчително многословен, че Той говори твърде много, губейки време за незначителни неща, и че не бива да го прави. Точно по този начин ти вярваш в своите представи. Това е твоето впечатление за Бог, твоето знание за Него, така Го виждаш ти. Не е ли тогава твоето убеждение, че „всичко, което Бог върши, е правилно, че Бог разбира човека най-добре“, просто една доктрина? За теб вече е станало доктрина. Твоите знания за Бог не отговарят на това, което Той разкрива, няма връзка между двете. Нещо повече — не е това начинът, по който действаш спрямо Бог; отнасяш се към Неговите слова и дело съгласно твоите представи и фантазии, съгласно твоя надменен нрав. Дали си човек, който приема истината? Не си човек, който приема истината, нито си човек, който има богобоязливо сърце. Изправен пред Божиите слова и действия, ти си в състояние да съдиш, да се оплакваш, да предполагаш, да се съмняваш, да отричаш, да се противопоставяш и да имаш избор. Истински вярващ в Бог ли си? Ако не можеш да се покориш на Божието дело, ще можеш ли да придобиеш истината? Ако се отнасяш така към Божиите слова, Неговото дело, истината и всичко, което Той притежава и представлява, както и всичко, което идва от Него, то тогава можеш ли да постигнеш Неговото спасение? Ако не можеш да придобиеш истината, ще подлежиш на наказание.

В подхода си към Божиите слова недей да ги анализираш и проучваш внимателно, не бъди лукав, не се съмнявай и не си напрягай ума. Отнасяй се с тях както би се отнасял към истината — това е най-умният подход. Каквото и да правиш, не си казвай: „Аз съм модерен човек, ерудиран и образован, разбирам от граматика, учил съм такава и такава специалност, владея дадено умение или професия, разбирам, възприемам. Бог не знае това. Макар Бог да разбира цялото човечество, Той няма нищо друго освен истината, не разбира от професионални въпроси, не е добър в нищо, а само знае как да изразява истината“. Точно така. Бог може само да изразява истината и да вижда през всички неща, защото Той е истината. Той господства над съдбата на човечеството и Той контролира твоята съдба. Никой не може да избяга от върховенството и подредбите на Бог. Каква трябва да е нагласата на хората към Божиите слова? Хората трябва да слушат, да се покоряват, да приемат и да практикуват с възможно най-голямо съобразяване — това е нагласата, която трябва да имат. Каквото и да правите, недейте да проучвате. Казал съм ви много слова, но вие можете да приемете само част от тях. Не приемате слова, които не са съгласно човешките представи — дори им се противопоставяте и ги опровергавате в сърцата си. Приемате само тези слова, които са съгласно човешките представи, а отхвърляте тези, които не са. Така можете ли да стигнете до истината? Действително ли не са истина словата, които не отговарят на човешките представи? Осмеляваш ли се да си сигурен в това? Тогава трябва да те попитам — каква част от истината разбираш? Какви истини притежаваш? Тогава сподели свидетелство за всички истини, които разбираш, и позволи на всеки да реши дали са истина или не. Ако можеш да допуснеш, че не притежаваш истината, това означава, че имаш разум. Ако наистина имаш разум, все още ли се осмеляваш да направиш извода, че словата, които не отговарят на човешките представи, не са истината? Все още ли се осмеляваш да залагаш срещу Бог? Като сътворено човешко същество, не бъди твърде надменен и самоправеден, недей да имаш толкова високо мнение за себе си. Изобщо не познаваш истината. Няма да успееш да преживееш пълноценно дори едно изречение от Божиите слова през целия си живот, нито ще можеш да ги разбереш или изживееш през живота си. Ако успееш да разбереш част от тях и да ги приложиш на практика, това вече не е зле. Човешките същества са толкова изчерпани и будещи съжаление — това е самата истина. След като са толкова изчерпани и будещи съжаление, защо са и толкова надменни и самоправедни? Ето това ги прави едновременно жалки и омразни. Съветвам хората да четат Божиите слова покорно, да изоставят представите си в момента, в който те се появят, да разглеждат Божиите слова като истината и да полагат максимални усилия да размишляват върху тях, след което да ги преживяват. Навярно едва тогава ще могат да разберат какво е истината. Не обръщай внимание на това колко подробни и дълги са Божиите слова. Ако можеш да ги разбереш и преживееш, след което да свидетелстваш за тях, само тогава ще се смяташ за способен. Това е като предпочитанията на хората към вида храна, която ядат — намират някои храни за вкусни, а други не. И какво излиза? Вкусните храни не са непременно с богата хранителна стойност, а тези, които не харесваш, не са непременно по-малко хранителни — те дори може да съдържат повече и по-качествени хранителни вещества. Хората се затрудняват да разграничат какво е и какво не е истината, какво идва от Бог и какво — от човека. Едва след като разберат истината, могат да разпознаят част от нея. Тези, които не разбират истината, не могат да прозрат нищо. Ако знаеш, че ти липсва възприятие, трябва да останеш смирен, сдържан и повече да търсиш истината. Така прави умният човек. Ако не можеш да прозреш нищо и въпреки това продължаваш с твоята сляпа надменност, осмелявайки се да съдиш всичко и да критикуваш всеки, който говори, тогава си напълно лишен от разум. Не сте ли съгласни, че това е така? Каквото и да прави човек, той не бива да оголва зъби в присъствието на истината. Трябва да запази богобоязливо сърце и да търси истината във всички неща — само такъв е действително интелигентният и мъдър човек.