Най-важната част от търсенето на истината е фокусирането върху четене на Божиите слова. Колко може да спечели човек от четенето на Божиите слова зависи от способността му за възприемане. Въпреки че всеки чете Божиите слова, някои могат да разберат истинското значение и да намерят в тях светлина, и докато четат Божиите слова, ще спечелят нещо. Но други не са така. Когато четат Божиите слова, те се фокусират само върху разбирането на ученията. Резултатът от това е, че след няколко години четене на Божиите слова те разбират много доктрини, но все пак, когато изпитват проблеми, те не могат да ги решат; нищо от това, което са научили, не им е от полза. Какво се случва тук? Въпреки че всички хора четат Божиите слова, резултатите са различни. Онези, които обичат истината, могат да я приемат, а онези, които не обичат истината, не желаят да я приемат, дори ако четат Божиите слова. Те няма да търсят истината в Божиите слова, независимо с какви проблеми се срещат. Когато четат Божиите слова, хората с малко опит могат да обсъждат някои практически неща и да говорят за своето практическо познаване на истината — това е разбиране на истината. Онези, които нямат опит, разбират само буквалното значение на Божиите слова и им липсва и най-малкото знание и опит — това не може да се счита за разбиране на истината. Някои водачи често казват на другите, че ходят на църква конкретно за да дават истината. Правилно ли е това твърдение? Думите „давам истината“ не трябва да се изговарят лекомислено. Кой притежава истината? Кой смее да претендира, че дава истината? Тази претенция не е ли твърде велика? Когато вярвате в Бог и Го следвате, вие сте просто някой, който приема и търси истината. Ако можете да го направите, това вече е доста добре. Дори човек да може да разбере някои истини и да говори за известен опит и познаване на истината, не може да се каже, че той дава истината, защото никой човек не притежава истината. Как може говоренето за известен опит и знание да се нарече даване на истината? Следователно водачите и работниците могат да бъдат описани само като извършващи работата по напояването и като конкретно отговорни за навлизането в живота на братята и сестрите в църквата. Не може да се каже, че те дават истината. Дори ако някой има известен духовен ръст, все пак не може да се каже, че той дава истината на други. Това в никакъв случай не може да се каже. Колко хора разбират истината? Духовният ръст на човек квалифицира ли го да дава истината? Даже някой да има известен опит и познания за истината, не може да се каже, че той може да дава истината. Това не може да се каже в никакъв случай — твърде неразумно е. Някои хора се гордеят, че напояват църквата и дават истината, като че ли те разбират голяма част от истината. Те обаче не могат да различат лъжливите водачи и антихристите. Това не е ли противоречие? Ако някой те попита каква е истината и ти отговориш: „Божието слово е истината; истината е Божието слово“, разбираш ли истината? Ти можеш само да изричаш думите и доктрините, но ти липсват опит и знание за това какво е истината, така че не си подготвен да я даваш на други. В момента липсва опит на всички онези, които служат като водачи. Tе просто имат известни заложби и желание да търсят истината. Те са подходящи за възпитаване и обучение и могат да водят в изпълнението на дълг. Дори да могат да споделят някакво знание, как може да се каже, че те дават истината? Повечето водачи и работници могат да разговарят за известно знание, но това не означава, че имат истината реалност. В края на краищата, те са слушали проповеди в продължение на много години и имат малко повърхностно знание. Те са готови да разговарят за истината и могат да бъдат донякъде полезни на други, но не може да се каже, че те дават истината. Способни ли са водачите и работниците да дават истината? В никакъв случай. Водачите и работниците проповядват и напояват църквата. Най-важното е, че те трябва да могат да решават практически проблеми — това е единственият начин, по който те наистина могат да напояват църквата. В момента повечето водачи и работници все още не могат да решават много практически проблеми. Дори да могат да разговарят за известно познаване на истината, по-голямата част от това, което те казват, са просто думи и доктрини. Те не могат да разговарят ясно за реалността на истината, така че могат ли наистина да решават проблеми? Повечето водачи и работници имат само известна способност за възприемане и все още нямат много практически опит. Може ли да се каже, че те разбират истината повече и че имат повече от истината реалност, отколкото други? Това не може да се каже, те не успяват в това. Някои водачи и работници са издигнати само с цел възпитаване; разрешено им е да практикуват, защото имат известни заложби, притежават известна способност за възприемане и семейната им среда е подходяща. Издигането на някого не означава, че той притежава истината реалност и може да дава истината. Просто онези, които търсят истината, получават просветление и светлина преди другите, но тази малка светлина не постига истината, тя не е част от истината, тя е само в съответствие с истината. Само това, което Бог изразява директно, е истината. Просветлението на Светия Дух е само в придържане към истината, защото Светият Дух просвещава хората според техния духовен ръст. Той не говори истината директно на хората, а им дава светлина, която те могат да постигнат. Трябва да разбереш това. Ако някой има известно прозрение за Божиите слова и има знание, придобито от опит, това счита ли се за истина? Не. Той има най-много някакво разбиране на истината. Словата на просветлението на Светия Дух не представляват Божиите слова, не представляват истината и не са истината. Човекът има най-много известно разбиране на истината и е бил малко просветлен от Светия Дух. Ако някой получи някакво разбиране на истината и след това го даде на други, всичко, което той прави, е да дава своето разбиране и опит на други. Не може да кажеш, че той дава истината на другите. Ако кажеш, че той разговаря за истината, това е добре — това е подходящо описание. Защо казвам това? Защото това, за което разговаряш, е твоето разбиране на истината; то не се равнява на самата истина. Следователно ти можеш само да кажеш, че разговаряш за известно разбиране и опит. Как можеш да кажеш, че даваш истината? Даването на истината не е проста работа. Кой е достоен да каже това изречение? Само Бог е способен да дава истината на хората. Хората способни ли са? Следователно ти трябва да видиш този въпрос ясно. Това не е просто въпрос на използване на неподходящите думи, проблемът е в това, че ти накърняваш и изкривяваш фактите. Твоята претенция е пресилена. Хората могат да имат известно разбиране на Божиите слова и опит с тях, но не може да кажеш, че те имат истината или че са от истината. Не може да кажеш това в никакъв случай. Независимо колко разбиране получават хората от истината, не може да кажеш, че те притежават живота на истината, камо ли че са от истината. Не може да кажеш това в никакъв случай. Хората разбират само малко от истината и имат малко светлина и някои начини за практикуване. Те имат само известна реалност на покорство и малко истинска промяна. Но не може да кажеш, че са получили истината. Бог дава живот на хората чрез изразяване на истината. Бог също така изисква хората да разбират истината и да получават истината, за да Му служат и да Го удовлетворяват. Дори да настъпи ден, когато хората преживеят Божието дело до степен наистина да получат истината, все още не може да кажеш, че хората са от истината, камо ли пък че хората притежават истината. Това е така, защото дори хората да имат много години опит, има граница на количеството истина, което те ще получат, а то е много малко количество. Истината е най-дълбокото и тайнствено нещо. Тя е това, което Бог има и представлява. Дори хората да преживяват истината през времетраенето на един живот, онова, което придобиват от нея, ще бъде много ограничено. Хората никога няма да могат да получат истината напълно, да я разберат напълно или да я преживеят напълно. Точно това има предвид Бог, когато казва, че хората винаги ще са бебета в Неговото присъствие.

Някои хора вярват, че веднъж щом притежават опит и знание за истините, изразени от Бог, както и пълно разбиране на всеки аспект от истината, и могат да действат според истината, те ще могат да изразят истината. Те смятат, че като правят така, ще живеят като христос, точно както каза Павел: „За мене да живея е христос“ (Филипяни 1:21). Правилна ли е тази гледна точка? Не е ли тя още едно поддържане на спора за „богочовеците“? Това е напълно погрешно! Хората трябва да разберат едно нещо: независимо колко опит и знание имаш за истината или дори да си навлязъл в истината реалност и да можеш да се покориш на Божието ръководство и организация, да можеш да се покориш на Бог и да свидетелстваш за Бог, независимо колко извисено или дълбоко става твоето навлизане в живота, животът ти все пак е човешки живот, а човек никога не може да стане Бог. Това е абсолютен факт, който хората трябва да разберат. Дори ако накрая ти имаш опит и разбиране за всеки аспект от истината и оставиш на Бог да те устрои, и станеш усъвършенстван, пак не може да се каже, че си от истината. Дори ако можеш да говориш за истинско свидетелство, основаващо се на опит, това не означава, че можеш да изразиш истината. В миналото в религиозните групи често се казваше, че някой има „Христовия живот в себе си“. Това твърдение е грешно и неясно. Въпреки че хората вече не го изричат, разбирането им по този въпрос си остава неясно. Някои хора мислят следното: „След като сме получили истината и истината е в нас, ние притежаваме истината, имаме истината в сърцата си и можем също да я изразяваме“. Това не е ли също погрешно? Хората често говорят за това дали имат истината, или не, което се отнася главно до това дали те имат опит и знание за истината, или не, и дали могат да практикуват според истината, или не. Всеки преживява истината, но състоянието, което всеки човек изпитва, е различно. Това, което всеки човек печели от истината, също е различно. Ако някой съчетае опита и разбирането на всички, това пак не би отразявало напълно същината на истината. Ето колко дълбока и тайнствена е истината! Защо Аз казвам, че всичко, което си спечелил, и цялото ти разбиране не могат да заместят истината? След като хората чуят твоето споделяне за част от твоя опит и разбиране, те ще го разберат и няма да имат нужда от преживяване в продължение на дълго време, за да го разберат напълно и да го спечелят. Дори да е нещо, което е малко по-задълбочено, те няма да се нуждаят от няколко години опит. Но що се отнася до истината, хората няма да я преживеят цялата през целия си живот. Дори да събереш всички заедно, те няма да са преживели цялата истина. Както виждаш, истината е твърде дълбока и тайнствена. Думите не са способни да я обяснят напълно. Казано на човешки език, истината е истинност за хората. Човешките същества никога няма да са способни да я изпитат изцяло и никога няма да могат да изживеят истината напълно. Това е така, защото даже хората да прекарат няколко хиляди години, те няма да са изпитали напълно и една малка част от истината. Независимо колко години преживеят хората, истината, която те разбират и придобиват, все така ще бъде ограничена. Може да се каже, че истината е вечният извор на живот на човечеството. Бог е източникът на истината и навлизането в истините реалности е задача без край.

Истината е животът на Самия Бог — тя представлява Неговия нрав, Неговата същина и това, което Той има и е. Ако кажеш, че като имаш известен опит и знание, значи имаш истината, то постигнал ли си святост? Защо все още разкриваш поквара? Защо не можеш да различаваш различни типове хора? Защо не можеш да свидетелстваш за Бог? Дори да разбираш някои истини, можеш ли да представляваш Бог? Можеш ли да изживееш Божия нрав? Ти може да имаш известен опит и знание относно някакъв аспект от истината и може да си способен да хвърлиш малко светлина в речта си, но това, което можеш да дадеш на хората, е много ограничено и не може да трае дълго. Това е така, защото твоето разбиране и светлината, която си получил, не представляват същината на истината, нито пък цялата истина. Това може да представлява само една страна или малък аспект от истината, то е само ниво, което може да бъде постигнато от човешките същества, и е все още далеч от същината на истината. Тези малки откъси светлина, просветление, опит и знание никога не могат да заемат мястото на истината. Дори ако всички хора са постигнали някакви резултати чрез преживяване на истина и целият им опит и знание бъдат събрани заедно, това не би достигнало цялостта и същината на дори един ред от тази истина. В миналото е казвано: „Обобщавам това с един афоризъм за човешкия свят: сред хората няма никой, който да Ме обича“. Това изречение е истината, истинската същина на живота, изключително дълбоко нещо и израз на Самия Бог. След три години опит ти може би ще имаш малко повърхностно разбиране, а след седем-осем години може да имаш малко повече разбиране, но това разбиране никога няма да може да заеме мястото на този ред истина. След две години някой друг може да има малко разбиране или малко повече разбиране след десет години, или пък относително много разбиране след един живот, но колективното разбиране и на двама ви не може да заеме мястото на този ред истина. Независимо колко прозрение, светлина, опит или знание може да имате вие двамата общо, то никога не може да заеме мястото на този ред истина. Това ще рече, че човешкият живот си е винаги човешки живот и независимо как твоето знание съответства на истината, Божиите намерения или Божиите изисквания, то никога не може да заеме мястото на истината. Да се каже, че хората имат истината означава, че те истински разбират истината, преживяват някои реалности на Божието слово, имат известно истинско знание за Бог и могат да въздигат Бог и да свидетелстват за Него. Но не може да се каже, че хората вече притежават истината, защото тя е твърде дълбока. На хората може да е необходим цял един живот, за да преживеят само един ред от Божието слово, а дори след няколко живота опит или хиляди години, един-единствен ред от Божието слово не може да бъде преживян напълно. Ясно е, че процесът на разбиране на истината и познаване на Бог е наистина безкраен и че има граница за това колко от истината могат да разберат хората в опита на един живот. Някои хора казват, че имат истината веднага щом разберат текстовото значение на Божието слово. Това не е ли глупост? По отношение както на светлината, така и на знанието, има въпрос на дълбочина. Истините реалности, в които може да навлезе човек през един живот на вяра, са ограничени. Следователно, само да притежаваш известно знание и светлина, не означава, че притежаваш истините реалности. Главното, което трябва да гледаш, е дали тази светлина и знание се докосват до същината на истината. Това е най-важното. Някои хора чувстват, че притежават истината, когато могат да хвърлят светлина или да предложат малко повърхностно разбиране. Това ги прави щастливи и те стават самодоволни и самомнителни. Всъщност те са все още далеч от навлизане в истината реалност. Каква истина притежават хората? Могат ли хора, които притежават истината, да паднат по всяко време и навсякъде? Когато хора притежават истината, как могат все още да се противопоставят на Бог и да Го предават? Ако претендираш, че притежаваш истината, това доказва, че в теб е животът на Христос — това е скандално! Ти си станал Господ, станал си Христос? Това е абсурдно твърдение и е изцяло човешко заключение. То се отнася до човешките представи и въображение и не е защитима позиция пред Бог.

Когато се говори за хора, които разбират истината и живеят с нея като техен живот, за какво се отнася този „живот“? Това означава, че истината царува над всичко в сърцата им, че те могат да живеят според Божиите слова и че имат истинско знание за Божиите слова и истинско разбиране на истината. Когато хората притежават този нов живот вътре в себе си, той е постигнат изцяло чрез практикуване и преживяване на Божиите слова. Той е съграден върху основата на истината на Божиите слова и се постига чрез живеене в света на истината — всичко, което се съдържа в живота на хората, е тяхното познание и преживяване на истината. Това е неговата основа и тя не надвишава този обхват. Това е животът, за който става дума, когато се говори за спечелване на истината и живота. Да можеш да живееш според истината на Божиите слова не означава, че животът на истината е в хората, нито че ако те притежават истината като свой живот, те стават истината и техният вътрешен живот става животът на истината; камо ли че те са истината и животът. В крайна сметка техният живот все пак е човешки живот. Ако можеш да живееш според Божиите слова и притежаваш знание за истината, ако това знание се вкоренява в теб и става твой живот, и истината, която си придобил чрез опит, става основата на твоето съществуване, ако живееш според тези Божии слова, никой не може да промени това и Сатана не може да те подведе или поквари, тогава ще си спечелил истината и живота. Тоест твоят живот просто съдържа истината, което означава твоето разбиране, опит и прозрение за истината, и каквото и да правиш, ще живееш според тези неща и няма да преминеш техния обхват. Това значи да притежаваш истината реалност и такива хора иска Бог да спечели с делото Си в крайна сметка. Но независимо колко добре хората разбират истината, тяхната същина все пак е човешка и изобщо не може да се сравни със същината на Бог. Това е така, защото им е невъзможно да преживеят цялата истина и за тях е невъзможно да изживеят истината напълно. Те могат да изживеят само изключително ограничената част от истината, постижима от човешките същества. Как тогава биха могли да се превърнат в Бог? Ако Бог лично усъвършенстваше група хора в по-големи богове и по-малки богове, това не би ли било хаос? Освен това, такова нещо е невъзможно и абсурдно — това е нелепа човешка представа. Бог създаде небесата, земята и всички неща, а след това създаде човека, за да Му се покорява и покланя. Създаването на човека от Бог беше най-значимото дело. Бог създаде само човека; Той не създаде богове. Бог работи във формата на въплъщението, но това не е същото като да създаде бог. Бог не създаде Себе Си; Той има Своя Собствена същина и тя е неизменна. Хората не познават Бог и затова трябва да четат повече Божии слова. Хората могат да разберат истината само ако я търсят често. Те не трябва да говорят глупости въз основа на своето въображение. Ако имаш малко опит с Божиите слова и живееш чрез истинско преживяване и познаване на истината, то Божиите слова постепенно ще станат твой живот. Обаче все пак не можеш да кажеш, че истината е твоят живот или че това, което изразяваш, е истината. Ако това е мнението ти, значи грешиш. Ако имаш известен опит само с един конкретен аспект от истината, това само по себе си може ли да означава, че притежаваш истината? Това може ли да се счита за получаване на истината? Можеш ли да обясниш истината напълно? Можеш ли да откриеш Божия нрав и това, което Бог има и е, от истината? Ако тези следствия не са постигнати, това доказва, че преживяването само на даден аспект от истината не може да се счита за истинско разбиране на истината или познаване на Бог, а още по-малко да се каже, че е придобита истината. Всеки има опит със само един аспект и обхват на истината; всеки я преживява в своя ограничен обхват и не може да се докосне до всички неизброими аспекти на истината. Могат ли хората да преживеят първоначалното значение на истината? На колко се равнява твоят мъничък опит? Само на една песъчинка на брега, на едничка капка вода в океана. Затова независимо колко ценни може да са знанието и чувствата, които си придобил от твоите преживявания, те все пак не могат да се считат за истината. Може само да се каже, че те са в съответствие с истината. Истината идва от Бог и вътрешното значение и реалностите на истината обхващат много широка гама и никой не може да вникне в нея или да я опровергае. Докато имаш истинско разбиране за истината и за Бог, ще разбираш някои истини. Никой няма да може да обори тези истински разбирания и свидетелствата, които съдържат истините реалности, са защитими завинаги. Бог одобрява тези, които притежават истините реалности. Докато търсиш истината и можеш да разчиташ на Бог, за да преживяваш Божиите слова, и можеш да приемаш истината като свой живот, независимо в каква среда си, то ще имаш път, ще можеш да оцеляваш и ще печелиш Божието одобрение. Въпреки че малкото, което хората придобиват, е в съответствие с истината, не може да се каже, че това е истината, камо ли че те са придобили истината. Малкото светлина, която хората са получили, е подходяща само за тях самите или за някои други в даден обхват, но не би била подходяща в друг обхват. Независимо колко дълбоко е преживяването на някой човек, то все пак е много ограничено и никога няма да достигне дълбочината на истината. Светлината и разбирането на даден човек никога не могат да се сравнят с истината.

Когато хората имат известен опит с Божиите слова, разбират някои истини и малко от Божиите намерения, когато имат известно познание за Бог и нравът им е претърпял известна промяна и е бил пречистен, все още може да се каже само, че те са хора, сътворени човешки същества, но точно такива нормални хора Бог желае да спечели. Така че какъв човек си ти? Някои хора казват: „Аз съм човек, който притежава истината“. Това не би било подходящо да се каже. Можеш да кажеш само: „Аз съм човек, покварен от Сатана, изпитал правосъдието и наказанието на Божиите слова. Аз най-накрая разбрах истината и моят покварен нрав беше пречистен. Аз съм просто човек, спасен от Бог“. Ако кажеш: „Аз съм човек, притежаващ истината. Аз съм преживял всички Божии слова и съм ги разбрал всичките. Аз знам значението на всичко, което Бог казва, и контекста и обстоятелствата на изговарянето на тези слова. Знам всичко това. Това не значи ли, че притежавам истината?“, то ти отново не би бил прав. Да имаш известен опит с Божиите слова и да получаваш малко светлина от тях не те прави човек, който притежава истината. Онези, които могат само да разбират и обсъждат някои доктрини, са още по-малко компетентни да твърдят това. Хората трябва да разберат ясно каква позиция трябва да заеме човек пред Бог и пред истината, какво представляват хората, що е вътрешният живот в човека и що е Божият живот. Хората трябва да разберат що е същината на човека. След като са преживели Божието дело в продължение на няколко дни и са разбрали някои думи и доктрини, някои хора смятат, че притежават истината. Това са най-надменните хора и те са лишени от разум. Нужно е да се разгледа този въпрос, за да могат хората да разбират себе си истински и да опознаят човечеството, за да могат да разбират що е поквареното човечество, какво ниво могат да достигнат хората, след като бъдат най-накрая усъвършенствани, и какъв е подходящият начин да се обръщат към тях и да ги назовават. Хората би трябвало да знаят тези неща и да не се отдават на фантасмагории. За тях е по-добре да бъдат по-реалистични в начина, по който се държат — така ще бъдат малко по-практични. Някои хора, които вярват в Бог, винаги преследват собствените си мечти и винаги желаят да преживяват Божия живот и образ. Това реалистично ли е? Хората винаги искат да притежават Божия живот — това не е ли опасно? Това е надменната амбиция на човешките същества и тя е точно като надменната амбиция на Сатана. След като са работили в църквата за известен период от време, някои хора започват да размишляват: „След като големият червен змей падне от власт, трябва ли да станем царе и да упражняваме власт? Колко града трябва да управлява всеки от нас?“. Ако човек може да разкрива такива неща, това е ужасно. Хора без опит обичат да говорят за учения и да се отдават на фантазии. И същевременно те дори се смятат за умни, сякаш са придобили успех във вярата си в Бог, сякаш живеят като Христос и като Бог. Те всички са ученици на Павел и вървят по пътя на Павел. Ако те твърдо остават без покаяние, всички тези хора ще станат антихристи и ще претърпят сурово наказание.

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.