Слова за подхождането към истината и Бог (Откъс 3)
Огромен брой вярващи не успяват да придадат значение на промяната на живота нрав и вместо това се съсредоточават върху Божието отношение към тях и се занимават с това дали заемат или да не заемат място в Божието сърце. Те винаги се опитват да се досетят как изглеждат в Божиите очи и дали имат или нямат място в сърцето Му. Много хора таят този вид мисли и ако се изправят очи в очи с Бог, винаги наблюдават дали Той е щастлив или ядосан, когато им говори. Има ги и тези, които винаги разпитват другите: „Бог споменавал ли е моите затруднения? Какво изобщо мисли Той за мен? Изразява ли някаква загриженост за мен?“. Някои имат дори по-сериозни тревоги — ако Бог само погледне към тях, сякаш са забелязали нов проблем: „О, не, Бог току-що ме погледна и погледът в очите Му не изглеждаше много щастлив, това не е добър знак“. Хората отдават голямо значение на такива неща. Някои казват: „Богът, в Когото вярваме, е въплътеният Бог, затова ако Той не ни обръща внимание, това не вещае ли края за нас?“. С думите си имат предвид следното: „Ако нямаме място в Божието сърце, защо да се мъчим да вярваме? Просто трябва да спрем да вярваме!“. Това не е ли лишено от разум? Знаеш ли защо хората трябва да вярват в Бог? Хората никога не размишляват за това дали Бог има място в сърцата им и все пак те искат място в Божието сърце. Колко надменно и самонадеяно е това! Това е онази част от тях, която е почти лишена от разум. Има и такива хора, на които толкова им липсва разум, че когато Бог пита за някого другиго и не спомене тяхното име, или изрази загриженост и грижа за другите, вместо за тях, те се чувстват неудовлетворени и започват да мърморят и да се оплакват от Бог, като казват, че Той е неправеден и дори че не е справедлив и разумен. Това е проблем с техния разум и те са също малко психологически анормални. При обичайните обстоятелства хората винаги твърдят, че ще се покорят на подреденото и устроеното от Бог, че никога няма да се оплакват, независимо как се отнася Бог с тях, и че Божието кастрене, съдене или наказание не ги притесняват, но когато на практика се сблъскат с такива неща, не ги приемат. Имат ли хората разум? Хората имат толкова високо мнение за себе си и вярват, че са толкова важни, че ако дори сметнат, че Бог ги е погледнал погрешно, чувстват, че нямат надежда да постигнат спасение, да не говорим, ако Бог наистина ги кастри. Или ако Бог им говори с по-строг тон и това прониже сърцата им, те стават негативни и започват да смятат, че вярването в Бог е безсмислено. Те мислят: „Как мога да продължа да вярвам в Бог, ако Той ме пренебрегва?“. На някои им липсва проницателност за този тип хора и мислят: „Виж колко е истинска вярата им в Бог. Бог е толкова важен за тях. Те дори могат да тълкуват Божието значение от един поглед. Те са дълбоко предани на Бог. Те наистина виждат Бог на земята като Бог на небето“. Така ли стоят нещата? Тези хора са толкова объркани, толкова им липсва прозрение по всички въпроси; духовният им ръст е твърде малък и те наистина разкриват всички видове грозота. Хората имат толкова лош разум — те имат твърде много изисквания към Бог и искат твърде много от Него, липсва им и най-малката частица разум. Хората винаги изискват Бог да направи това или онова и са неспособни да се покорят напълно пред Него или да Го почитат. Вместо това те отправят неразумни изисквания към Бог, въз основа на собствените си предпочитания, изискват Той да е много великодушен, никога да не се гневи от нищо и всеки път, когато види хората, винаги да се усмихва и винаги да им говори, и да ги снабдява с истината, и да провежда общения за истината с тях. Те също изискват от Него винаги да е търпелив и да има приятно изражение около тях. Хората имат твърде много изисквания; много са придирчиви! Трябва да изследвате тези въпроси. Човешкият разум е толкова слаб. Не е ли така? Хората не само не са способни да се покорят напълно на устроеното и подреденото от Бог или да приемат всичко, което идва от Бог, напротив, те налагат допълнителни изисквания на Бог. Как могат хората с такива изисквания да са предани на Бог? Как могат да се покорят на подредбите на Бог? Как могат да обичат Бог? Всички хора имат изисквания за това как Бог трябва да ги обича, да ги търпи, да бди над тях, да ги закриля и да се грижи за тях, но никой няма каквито и да било изисквания за това как сам трябва да обича Бог, да мисли за Бог, да бъде внимателен към Бог, да удовлетворява Бог, да носи Бог в сърцето си и да почита Бог. Съществуват ли тези неща в човешките сърца? Това са нещата, които хората трябва да постигнат. Защо тогава не се стремят усърдно за това? Някои хора могат да са ентусиазирани известно време и да се отричат малко от нещата и да отдават всичко на Бог, но това не е трайно. Като се натъкнат на малко спънки, това може да ги обезкуражи, може да загубят надежда и да се оплакват. Хората имат толкова много затруднения и малцина се стремят към истината и се опитват да обичат и да удовлетворяват Бог. Хората са напълно лишени от разум, те застават на грешни позиции и виждат себе си като особено ценни. Има и такива, които казват: „За Бог ние сме като зеницата на окото Му. Той не се поколеба да позволи единственият Му син да бъде прикован на кръста, за да изкупи човечеството. Бог плати висока цена, за да ни откупи — ние сме невероятно ценни и имаме място в Божието сърце. Ние сме специална група хора и имаме много по-висок статус от невярващите — ние сме народа на небесното царство“. Те се мислят за много възвишени и велики. В миналото много водачи разсъждаваха така и вярваха, че имат определен статус и позиция в Божия дом след като са ги повишили. Мислеха си: „Бог ме цени много и ме уважава, и ми е позволил да служа като водач. Трябва да направя всичко по силите си да тичам напред-назад и да работя за Него“. Бяха ужасно доволни от себе си. Само че след известно време правеха нещо лошо и истинската им природа се разкриваше, сменяха ги и те се обезсърчаваха и увесваха глави. Когато неподобаващото им поведение беше разобличено и кастрено, те ставаха още по-негативни и бяха неспособни да продължат да вярват. Мислеха си: „Бог е толкова невнимателен към чувствата ми, изобщо не Го е грижа как да спаси гордостта ми. Казват, че Бог е благосклонен към човешките слабости. Защо тогава съм освободен за толкова малки прегрешения?“. После те се обезкуражаваха и искаха да изоставят вярата си. Имат ли такива хора истинска вяра в Бог? Ако дори не могат да приемат да ги кастрят, тогава духовният им ръст е твърде малък и не е сигурно дали ще да приемат истината в бъдеще. Такива хора са в опасност.
Хората не поставят високи изисквания към себе си, но имат високи изисквания към Бог. Молят Го да прояви специална доброта и да е търпелив и услужлив към тях, да ги цени, да им предоставя ресурси и да им се усмихва, да е толерантен към тях, да проявява снизхождение към тях и да се грижи за тях по много начини. Те очакват от Него изобщо да не е строг с тях и да не прави нещо, което може да ги притесни дори малко, и са удовлетворени единствено ако Той ги хвали всеки ден. Хората имат толкова лош разум! Те не са наясно какво трябва да правят, какво трябва да постигнат, какви гледни точки трябва да имат, каква позиция трябва да отстояват, за да служат на Бог и в каква позиция е подходящо да се поставят. Хората с малък статус имат много високо мнение за себе си, и онези без статус също имат доста високо мнение за себе си. Хората никога не познават себе си. Ти трябва да стигнеш до етап във вярата си в Бог, в който независимо от това как ти говори Той, колко е строг с теб и колко много може да те пренебрегва, можеш да продължиш да вярваш, без да се оплакваш, както и да изпълняваш дълга си. Тогава ти ще си зрял и опитен човек и наистина ще имаш някакъв духовен ръст и малко от разума на нормалния човек. Няма да поставяш изисквания пред Бог, повече няма да имаш прекомерни желания и повече няма да поставяш изисквания към другите или към Бог, въз основа на собствените си предпочитания. Това ще покаже, че до определена степен, ти притежаваш подобие на човек. В момента вие имате твърде много изисквания, тези изисквания са твърде прекалени, имате и твърде много човешки намерения. Това доказва, че не стоите на правилната позиция. Позицията, на която сте застанали, е твърде висока и виждате себе си като твърде почтени — сякаш не сте на много по-ниска позиция от Бог. Следователно с теб е трудно да се справят и именно това е природата на Сатана. Ако в теб съществуват такива състояния, ти със сигурност по-често ще си негативен и по-рядко ще си нормален, затова напредъкът в живота ти ще е бавен. За разлика от това, хората, които имат чисто сърце и са по-непридирчиви, лесно ще приемат истината и ще напредват по-бързо. Онези с чисти сърца не преживяват толкова страдание, но ти имаш много силни чувства, твърде придирчив си и винаги поставяш изисквания пред Бог, затова срещаш големи пречки в приемането на истината и напредъкът ти в живота е бавен. Някои хора се стремят въпреки това, без значение как ги нападат и отхвърлят другите, и не се засягат ни най-малко от това. Такива хора са великодушни, затова страдат по-малко и се сблъскват с по-малко препятствия при своето навлизане в живота. Ти си придирчив и винаги се засягаш от едно или друго нещо — кой те е погледнал накриво, кой те е погледал отвисоко, кой те е пренебрегнал или какво е казал Бог, което те е подразнило, или какви сурови слова е изрекъл Той, които са пронизали сърцето ти и са наранили самочувствието ти, или какви добри неща Той е дал на някой друг, а не на теб — и после ставаш негативен и дори разбираш погрешно Бог. Такива хора са придирчиви и малко неподатливи на разума. Без значение как човек разговаря с тях за истината, те просто няма да я приемат и проблемите им ще останат неразрешени. Справянето с такива хора е най-трудно.
Често чувам да разговаряте по този начин: „Препънах се, докато правех нещо и по-късно, след като страдах малко, придобих известно разбиране“. Повечето хора имат този вид преживяване — това преживяване е толкова повърхностно. Тази частица разбиране може да е дошла след години на преживявания и хората може да са преживели много страдание и да са минали през месомелачката само за да придобият тази малка частица разбиране и промяна. Колко жалко е това! В човешката вяра има толкова много примеси, за хората е толкова изморително да вярват в Бог! До днес във всеки човек все още има много примеси и хората все още поставят много изисквания към Бог — това са все човешки примеси. Да притежават такива примеси е доказателство, че има проблем с човешката им природа и разкрива покварения им нрав. Има разлика между правилните и неправилните изисквания към Бог, направени от човека — това трябва ясно да се разграничи. Човек трябва да е наясно в каква позиция трябва да стои и какъв разум трябва да притежава. Забелязал съм, че някои хора винаги се съсредоточават върху това какво изражение имам сред хората и винаги проучват с кого Бог се отнася добре и с кого — зле. Ако видят, че Бог ги гледа с негативно изражение или Го чуят да ги разобличава или да ги осъжда, те не могат да се примирят — без значение как разговаряш с тях, нищо не действа и без значение колко време минава, те не могат да се променят. Издават присъда на себе си, вкопчени в една мимолетна фраза, и я използват, за да определят Божието отношение към себе си. Те тънат в негативност и без значение как някой разговаря за истината с тях, не са готови да я приемат. Това е просто неразумно. Ясно е, че на такъв човек му липсва и най-малко познание за Божия праведен нрав и изобщо не го разбира. Ако хората са способни да се покаят и променят, Божието отношение към тях също ще се промени. Ако твоето отношение към Бог не се промени, може ли Божието отношение към теб да се промени? Ако ти се промениш, начинът, по който Бог се отнася с теб, ще се промени, но ако не се промениш, и Божието отношение няма да се промени. Някои хора все още нямат познание за това какво мрази Бог, какво харесва, каква е Неговата радост, яд, тъга и щастие, Неговото всемогъщество и Неговата мъдрост и не могат дори да говорят за някакво сетивно познание — това прави човека толкова труден за управление. Човекът забравя всички добронамерени слова, които Бог му казва, но ако Той направи само една строга забележка или каже едно изречение на кастрене или правосъдие, това пробожда човешкото сърце. Защо хората не приемат сериозно словата на положително насочване, а се разстройват, стават негативни и са неспособни да се възстановят след като чуят думи на правосъдие и кастрене? В крайна сметка може да отнеме дълъг период на размишление, преди да се променят и те се пробуждат само след като съчетаят това с някои утешителни слова от Бог. Без тези утешителни слова те са неспособни да се издигнат над негативността си. Когато хората едва започват да преживяват Божието дело, те имат много погрешно знание и погрешни разбирания за Бог. Те винаги вярват, че са прави, винаги се придържат към своите идеи и не възприемат нещата, които другите казват. Едва след три до пет години на преживяване те започват постепенно да разбират, да придобиват прозрения, да осъзнават, че са грешали и да усещат колко трудно е било да се справят с тях. Сякаш едва тогава те порастват. Докато придобиват още преживявания, те започват да разбират Бог и погрешното им разбиране на Бог намалява, вече не се оплакват и започват да имат нормална вяра в Бог. В сравнение с миналото духовният им ръст повече наподобява този на възрастен. Преди са били като децата — податливи са били на цупене, ставали са негативни и са се отдалечавали от Бог в дадени моменти. Можело е да се оплакват, когато се сблъскат с определени неща, определени Божии слова е можело да станат обект на най-новата им представа и е можело да започнат на моменти да се съмняват в Бог — така е, когато духовният ръст на някого е твърде малък. Сега, когато са преживели толкова много и са чели Божиите слова в продължение на няколко години, те са напреднали и са станали много по-стабилни, отколкото в миналото. Всичко това е резултатът от разбирането на истината — и ефектът ѝ върху тях. Затова докато хората разбират истината и са способни да я приемат, няма трудности, които да не могат да преодолеят, и винаги ще придобиват нещо, независимо колко време преживяват. Разбира се, това няма да е така, ако не преживяват достатъчно дълго, но докато жънат придобивки от всяко свое преживяване, те ще растат бързо в живота.
Фактът, че сега ви обучават да станете водач, работник или надзорник, или да изпълнявате важен дълг, не доказва, че имате по-голям духовен ръст. Всичко, което означава е, че сте с малко по-добри заложби от средното, че сте малко по-сериозни в стремежа си и че в обучаването ви има малко повече ценност. Със сигурност не означава, че вие сте способни да се покорите на Бог или да се оставите на милостта на устроеното от Бог и не означава, че не обръщате внимание на своите изгледи и надежди. Хората още нямат този вид разум. Вие все още носите със себе си известна негативност, както и намерения и стремежи да придобиете благословии и дори човешки представи и фантазии, докато работите. В същото време, докато изпълнявате работата си, носите и малко багаж, сякаш изкупувате миналите си грехове чрез добри дела вместо да работите с щастлива готовност. Също така не сте достигнали етапа, в който независимо как Бог се отнася към вас, сте загрижени само да действате според намеренията и изискванията Му. Можете ли да постигнете това? Хората нямат този разум. Всички те искат да разчетат Бог, като си мислят: „Какъв вид отношение точно има към мен Бог? Да служа ли ме използва, или ме спасява и усъвършенства?“. Всички те искат да Го разчетат по този начин, просто не дръзват да го кажат. Фактът, че не дръзват да го кажат, доказва, че все още ги владее една идея: „Няма смисъл да говоря за това — това е моята природа и не е възможно да я променя. Стига да се въздържам да не направя нещо лошо, това е достатъчно — няма да изисквам твърде много от себе си“. Те се ограничават до възможно най-ниската позиция и в крайна сметка не осъществяват никакъв напредък, като също поддържат повърхностно мислене в себе си, докато изпълняват дълга си. Едва след неколкократно общение всички вие започвате да разбирате малко от истината и започвате да познавате част от реалността на истината. Дали си използван или не, или какво е отношението на Бог към теб — тези неща не са важни. Ключът се крие в активните ти усилия, в пътя, който си избрал да поемеш, и дали в крайна сметка си способен да се промениш или не — това са най-ключовите точки. Без значение колко добро отношение може да има към теб Бог, това няма да ти помогне, ако не се промениш. Ако се препъваш всеки път когато нещо ти се случи и ти липсва дори най-малка преданост, тогава независимо колко добро отношение към теб има Бог, това няма значение. Критичното тук е пътят, по който избираш да вървиш. Бог може да те е проклел и да е изрекъл думи на омраза и отвращение в миналото, но ако сега си се променил, тогава Божието отношение към теб също ще се промени. Хората са все боязливи, неспокойни и им липсва истинска вяра, което показва, че те не разбират Божиите намерения. Сега, когато вие имате известно разбиране, ще бъдете ли все така негативни и слаби, когато в бъдеще ви връхлети нещо? Ще бъдете ли способни да практикувате истината и да останете непоколебими в свидетелството си? Ще сте способни ли истински да се покорите на Бог? Ако можете да постигнете тези неща, ще имате разума на нормалната човешка природа. Нямате ли сега някакво познание за покварения нрав на човека и за Божието спасение и намерения? Имате поне груба идея. Един ден, когато сте способни да навлезете в някои реалности от всички аспекти на истината, ще изживявате напълно нормалната човешка природа.
Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.