Вярващите в Бог трябва да разберат някои ключови неща. Най-малкото трябва да знаят в сърцето си какво означава да вярваш в Бог, какви истини трябва да разбират вярващите в Бог, как човек трябва да се покорява на практика на Бог, кои истини и кои Негови слова трябва да разбира, когато Му се покорява, както и кои реалности трябва да притежава, за да може да Го удовлетвори. Дори понякога да имаш някои представи или да таиш определени намерения, лесно ще можеш да се освободиш от тях, стига да притежаваш тази вяра и непоколебимост. Онези, които не притежават тази вяра, винаги ще бъдат придирчиви в покорството си, а понякога дори ще критикуват, ще се заяждат, ще се оплакват и ще мърморят… От време на време ще се проявяват всякакви непокорни поведения! И не става дума само за нещо спорадично, за един или два случая, нито пък за някаква мимолетна мисъл, а по-скоро за способността да изричаш думи на непокорство и да вършиш непокорни дела. Това е признак на един подчертано тежък, непокорен нрав. Хората имат покварен нрав и дори да имат решимостта да се покорят на Бог, то тяхното покорство е ограничено, относително, а също така спорадично, преходно и условно. То не е безусловно. А когато нравът е покварен, непокорството е особено силно. Такива хора признават Бог, но не могат да Му се покорят и са готови да се вслушат в Неговите слова, но не могат да им се покорят. Те знаят, че Бог е добър и искат да Го обикнат, но не могат. Не могат да се вслушат напълно в Бог, не могат да оставят на Бог да устройва всичко и продължават да разчитат на своя собствен избор, да таят свои намерения и мотиви, да имат свои планове, идеи и начин на вършене на нещата. А когато имат свой начин на вършене на нещата и свои методи, те просто няма как да се покорят на Бог. Те могат да действат единствено спрямо своите собствени идеи и да се бунтуват срещу Бог. Толкова непокорни са хората! Така че природата на човек не се състои просто от един покварен нрав, отличаващ се с повърхностна самоправедност, самомнение, гордост или случайни лъжи и измами към Бог — не, човешката същност вече се е превърнала в същността на Сатана. Как архангелът предаде Бог в далечното минало? Ами хората в днешно време? Честно казано, независимо дали можете да го приемете или не, хората в наши дни не просто напълно предават Бог досущ както Сатана, но също така са открито враждебно настроени към Бог в сърцата си, в мислите си и в идеологиите си. Това е покварата на Сатана спрямо човешкия род и превръщането му в дяволи; хората действително са се превърнали в изчадия на Сатана. Може би ще кажете: „Ние не сме враждебно настроени към Бог. Ние се вслушваме в словата Му“. Това е повърхностно; само изглежда, че се вслушваш в словото на Бог. В интерес на истината, когато общувам официално и говоря, повечето хора нямат свои представи, държат се добре и са покорни, но представите им започват да се зараждат, когато говоря и правя нещата в нормалната човешка природа или живея и действам в нормалната човешка природа. И въпреки че искат да направят място за Мен в сърцата си, те не могат да Ме приютят и независимо как се разговаря за истината, те не могат да се освободят от своите представи. Това показва, че човек може да се покори на Бог само относително, а не безусловно. Знаеш, че Той е Бог и че въплътеният Бог трябва да има нормална човешка природа — тогава защо не можеш да се покориш изцяло на Бог? Въплътеният Бог е Христос, Човешкият син, и Той притежава както божественост, така и нормална човешка природа. Видимо Той притежава нормална човешка природа, но божествеността Му живее и действа в рамките на нормалната човешка природа. Сега Бог се въплъти като Христос, притежаващ както божественост, така и човешка природа. Въпреки това някои хора са способни да се покоряват само на някои от Божествените Му слова и дела, като възприемат единствено Божествените Му слова и проникновения Му език като Божие слово, а в същото време не се интересуват от някои от Неговите слова и дела в нормалната човешка природа. Някои хора дори таят идеи и представи в сърцата си и вярват, че Божието слово се състои само от Божествения Му език, но не и от човешкия Му език. Дали такива хора могат да приемат всички истини, изразени от Бог? Може ли да бъдат пречистени и доведени до съвършенство от Бог? Не може, защото разбиранията на тези хора са абсурдни и те не са способни да придобият истината. Казано накратко, вътрешният свят на човека е подчертано сложен, а въпросите за непокорството са изключително сложни — няма нужда да навлизам в подробности. Хората са способни да се покорят на божествеността на Бог, но не могат да се покорят на някои от словата и делото на Неговата нормална човешка природа, което показва, че всъщност не са се покорили на Бог. Покорството на хората на Бог винаги е условно; те се вслушват в онова, което те смятат за правилно и разумно, и не са склонни да се вслушват в онова, което смятат за неправилно и неразумно. Те не се покоряват на онова, което не са склонни да чуят, или на онова, което не са способни да направят. Може ли това да се нарече истинско покорство? Определено не може. Това показва, че нравът на хората не е добър, че е подчертано подъл и лош — а това е от решаващо значение! С други думи, дори когато хората се покоряват малко на Бог, покорството им винаги е избирателно и условно и никога не е абсолютно покоряване на Бог. Дори да се твърди, че човек се вслушва и се покорява, то това е само относително казано, защото не си засегнал интересите им и не си се разправил истински с тях, не си се разправил с тях директно и направо. След като истински се разправиш с тях, те ще се настроят против теб и израженията им ще бъдат мрачни цял ден. Ако ги попиташ нещо, няма да ти отговорят, а ако им кажеш да направят нещо, те няма да искат да го направят. Когато им кажеш да направят нещо, което не искат, те ще започнат да чупят разни неща и да се държат вироглаво с теб. Доколко само може да се влоши човешкият нрав! А когато знаеш, че Той е Бог, защо се отнасяш така с Него? Това поведение е досущ като на фарисеите и Павел в онези дни. Знаеше ли Павел, че Исус е Бог? Защо подложи на гонения учениците на Исус? Защо задържа толкова много от тях? В крайна сметка Исус видя, че Павел беше стигнал твърде далеч в гоненията си и по пътя му към Дамаск го порази. Около Павел проблесна светлина и той падна на земята. След като падна, той се обърна към Исус с думите: „Кой си Ти, Господи?“, а Исус му отвърна: „Аз съм Исус, когото ти преследваш“ (Деяния 9:5). От този момент нататък Павел се държеше много по-подчинено. Ако Исус не го беше „озарил“ и поразил, Павел нямаше да приеме Исус, камо ли да проповядва за Него. Какво доказва тази случка? Тя доказва, че човешката природа е възможно най-лошата.

Хората често казват: „Нравът на всички нас, човеците, е покварен, никой от нас не може да удовлетвори Бог“, а също така и „Хората са наистина самоправедни и самомнителни. Винаги са убедени, че са добри, че са по-добри от останалите!“. Всъщност това е най-повърхностното разбиране, само един малък аспект на покварения нрав. Защо не обсъждаш тези мисли и намерения за бунтуване и противопоставяне на Бог в контекста на собствената си природа? Бог изисква от теб да направиш нещо по определен начин, а ти задължително го правиш по друг начин. Бог действа по един начин, а ти задължително изискваш Той да действа по различен начин. Не е ли това пререкание с Бог? Всеки притежава такъв нрав и никой не може да избяга от него. Може би някои хора ще си кажат: „Това не се отнася за мен, аз не знаех!“. А това е така, защото не си установил връзка с Бог. Когато я установиш обаче, и след седмица, в която постепенно Го опознаваш, несъмнено ще се промениш и ще разкриеш истинското си лице. Това не е преувеличение, нито пък подценяване спрямо теб. Хората в наши дни не просто притежават покварен нрав — и природата им също бива покварена. Нормалната им човешка природа вече е толкова покварена, че е разбита на парчета и напълно изгубена, тоест хората вече не притежават нормална човешка природа. Въплътеният Бог има нормална човешка природа, но нравът на всички хора е покварен и у тях не е останало почти нищо от нормалната човешка природа, поради което за тях е невъзможно да бъдат в хармония с Бог. Те несъмнено ще имат различия с Бог и ще спорят с Него по много въпроси, като дори ще си позволят да се държат враждебно с Него. Това е така, защото хората не притежават богобоязливи или богопокорни сърца. Няма как да се изисква от хората следното: „Щом приемаш, че Той е Бог, трябва да Му се покоряваш, независимо какво казва Той“, нито пък да се изисква да отстъпваш пред Бог по всеки въпрос. Тук не става въпрос за отстъпване — хората са сътворени същества и в крайна сметка Бог е Бог, а човекът е човек и между тях трябва да се прави разграничение. Как се молеше на Бог Йехова слугата на Авраам в Епохата на закона? „Йехова, Боже на господаря ми Авраам“ (Битие 24:12). Той прави много ясно разграничение в сановете, докато хората днес си мислят: „Бог не е кой знае колко по-различен от нас. Той също притежава нормална човешка природа, има Свои нужди, изпитва цялата гама от емоции, води живота и изпълнява дейностите на нормалната човешка природа. И въпреки че Той върши божествено дело, Неговата нормална човешка природа е незаменима!“. В мига, в който хората добият груба идея за „нормална човешка природа“, те ще са склонни да причисляват Божието дело, Неговите слова и Неговия нрав към нормалната човешка природа на човека и да отричат Неговата Божествена същност. Това е огромна грешка, поради която е невъзможно да се опознае Бог, нали? Вие не сте установили връзка с Бог; кой от вас би се осмелил да заяви: „Гарантирам, че ако поддържам връзка с Бог една година, няма изобщо да бъда непокорен“? Никой не може да бъде сигурен. Повечето хора вярват в Бог повече от десет-двадесет години и въпреки това никой не може да постигне пълно покорство пред Него. Това е достатъчно доказателство, че хората са били дълбоко покварени от Сатана и че нравът на Сатана вече се е загнездил в човешките сърца, че съществуват поквари, които няма как да изтръгнете сами от себе си. Въпреки че изрекох толкова думи и изразих толкова много истини, почти никой не разбира истината. Хората днес са вироглаво своенравни, претръпнали и до известна степен тъпоумни. Те не са просто малко невежи — тяхната непокорна природа вече се е оформила, но вие все още не сте го видели ясно.

Когато срещнат Христос за един-два дни, някои хора Го намират за непонятен и се чувстват някак възпрепятствани. „Това тук е Бог!“ — през ума им минава тази мисъл, но малко по малко, след десетина дни или две седмици връзка с Него, те Го опознават и стават все по-близки с Него, освобождават се от задръжките и престават да разграничават своя статус от Неговия. Като че ли настъпва пълна равнопоставеност, без каквато и да е йерархия и те смятат за редно Бог да споделя живота и радостите с тях. Понякога се чудя как е възможно тези хора да са такива? Ако постоянно се разправях с тях и ги гълчах, те обезателно щяха да се държат прилично и да бъдат покорни. Понякога, когато разговарям с хората като с равни, те си казват: „Хм-м, виж колко е мил Бог с мен!“. Това, че съм мил с теб, не означава, че ти не притежаваш непокорен нрав или че природата ти същност е добра. Не мислите ли? Когато се отнеса по-добре към някои хора или пък им се усмихна леко, те забравят своето място във вселената, забравят откъде са тръгнали, забравят каква е тяхната идентичност и каква е тяхната същност — забравят всичко това. Човешката природа наистина е възможно най-лошата; но те нямат абсолютно никакъв разум! Опитай се, ако вярваш, че си много добър, да установиш връзка с Бог за определен период от време и виж как цялото непокорство и цялата съпротива у теб ще излезат наяве. Свържи се с Бог за известно време — няма да ти напомням, няма да те порицавам или да се разправям с теб и никой няма да общува с теб — ще изпиташ всичко сам, а ние ще наблюдаваме до каква степен можеш да го изпиташ. Ако не си се сдобил с истината, неминуемо ще се провалиш безславно, а последствията ще бъдат немислими. Непокорният нрав на хората е твърде суров; в сърцата им няма място за другите! Твоят непокорен нрав, сатанинска природа и надменно сърце не могат да приемат другите хора. Може би някои хора развиват неправилни мисли след като общуват с Мен известно време и ако те не бъдат преодолени, веднъж превърнат ли се в представи или в преценка, хората ще се окажат в опасност. Някои казват: „Така е, защото Ти си прекалено обикновен и нормален. Аз не възприемам така Господ Исус в своята вяра“. Същото важи и за вярата ти в Исус. Ако се озовете в Епохата на Исус, няма да сте много по-различни от фарисеите и главите ви ще са пълни с представи. Не си мисли, че ще си нещо по-различно от Юда. Той си позволява да предаде Господ и да открадне парите Му, за да ги използва лично за себе си; а ти може би няма да Го предадеш или да похарчиш безразсъдно парите на църквата, но няма и да бъдеш покорен на Господ и неминуемо ще преливаш от представи, бунтарство и съпротива. Словата и делата на Господ Исус са проявата и делата на Бог. Защо Юда се противопоставя на Господ? Природата му е прекалено лоша; той не може да приеме Христос и се отнася трайно враждебно към Него. Нали тогава и Петър също понася големи страдания? В крайна сметка тъй като по онова време човешката му природа е сравнително по-добра от тази на останалите, а и понеже той е способен да се стреми да обича Бог, той бива доведен до съвършенство. По онова време обаче и той има някои представи и мнения за Исус, но накрая придобива известно знание за Господ Исус, тъй като се оказва способен да се стреми да обича Господ. Така че недей да се хвалиш, не обещавай, че ще успееш и че ще постигнеш съвършен резултат от нещо, което все още не си изживял. Това би било невярно и нереалистично. Първо трябва да го изживееш и едва тогава знанието и прозренията, които споделяш, ще са практични. Не казвай: „Боже, ела в моя дом, обещавам, че няма да Те ядосвам като другите. Обещавам, че няма да бъда така безчовечен като другите“. Няма как да бъдеш сигурен, защото съставните части на нормалната човешка природа вече са унищожени у хората. От тяхната нормална човешка природа няма и помен, както и от съзнанието и разума им — здравият разум на нормалната човешка природа, това, да говориш простичко и искрено, както и да бъдеш способен да се вслушваш и да се покоряваш, всички тези положителни неща вече не съществуват у хората. Така са се променили и принципите на живота на хората и целите в живота им; всички те се придържат към сатанинска философия и са погълнати напълно от природата на Сатана. Думите им са хитри и лукави, а те залитат натам, накъдето ги отвее вятърът, като са много умели в сладките приказки — и вярват, че е страхотно да живееш по този начин. Защо се казва, че хората са дълбоко покварени? А щом са толкова дълбоко покварени, останало ли им е и капка нормална човешка природа? Ти знаеш, че нравът ти е покварен, което според теб означава, че си просто малко надменен, самоправеден и горделив, че си измамен в думите си или че си някак небрежен и повърхностен в изпълнението на своя дълг и с това се приключва. Само че това познание е твърде повърхностно — в него няма дълбочина. Ключовото тук е, че човек е зъл по природа, че всички хора благоговеят пред злото и отричат Бог и се съпротивляват срещу Него, а тяхната нормална човешка природа вече се е изпарила напълно. Не е ли точно така? Тогава какво трябва да направят хората, за да отговорят на изискванията за сътворено същество? Най-важното е да намериш в Божиите слова своя път на практикуване и подходящ за теб метод на практикуване. Всички знаете, че сред човешкия род не съществуват изключително добри хора. Защо тогава се твърди, че някои хора притежават човешка природа, а други — не? Дали онези хора, които притежават човешка природа, могат да приложат тези истини на практика? И те също не могат да ги прилагат на практика — те просто са относително погледнато една идея по-мили и по-добродушни в сърцата си и са по-отговорни в делата си — но всичко това е относително, а не абсолютно. Не би ли преувеличил, ако когато преценяваш някого, заявиш, че той е абсолютно добър и няма никакви пороци или не проявява неподчинение, че е напълно хрисим и покорен, както и че изобщо не е небрежен и повърхностен в изпълнението на дълга си? Би ли съответствало това твърдение на фактите? Съществува ли изобщо такъв човек? Ако наистина така разбирате нещата, то разбиранията ви са изопачени. Ако си мислите обаче: „Свършено е с нас хората. Сред нас няма и един добър човек, така че какъв е смисълът да вярваме в Бог? Просто ще спра да вярвам и ще чакам да умра!“, то това също е абсурдно. Винаги изпадате в крайности, като че ли не можете да разберете една обикновена дума — винаги залитате в едната или в другата крайност. Ако ви говоря по-спокойно и по-деликатно, няма да успеете да опознаете себе си, но пък ако говоря твърде строго и рязко, ще овесите нос, ще станете бездейни и дори може да се откажете от себе си. Когато чуят осъдителни и заклеймяващи Божии слова, някои хора се вцепеняват на мига и решават, че с тях е свършено, че за тях няма надежда да бъдат спасени. Тъкмо тези хора най-трудно могат да бъдат спасени, защото те не разбират от обикновена дума! Когато обаче Бог проговаря и разобличава хората, Той цели да ги накара да проумеят в какво се корени покварената природа на човека и да разберат защо човек е способен да се бунтува срещу Бог. Разобличаването на тези неща е полезно за хората. Ако тези неща не бъдат разобличени, без дори да се опознаеш, ти ще вярваш до последно и ще твърдиш, че архангелът е бил самонадеян или че този или онзи човек е надменен или непокорен. Ами ти самият? Има и хора, които винаги заявяват: „Ние наистина сме непокорни на Бог“, но така и не разбират в какво се корени тяхното бунтарство и не могат да прозрат или да проумеят същността на тези свои състояния. Това означава, че те не могат да се променят и не могат да бъдат спасени. Способни ли сте да разберете тези думи? (Да.)

Има два основни момента в онова, за което току-що разговарях. Първият е, че когато човек вярва в Бог, той следва да постигне истинско покорство, като покрие напълно критериите за сътворено същество. Другият е, че разобличаването на непокорството у хората и на тяхната природа им помага да се опознаят. Всички ще казват колко са добри и как са по-добри от другите, ако не бъдат разобличени и заставени да опознаят себе си. Някои хора например заявяват: „Аз също съм много дълбоко покварен“, но когато си взаимодействат известно време с другите, се убеждават, че са по-добри от тях и си мислят: „Аз не съм добър, но виждам че и ти не си с нищо по-добър, даже всъщност си по-зле от мен!“. Не се имай за нещо повече от другите. Както и да го погледнеш, ти не си по-добър от тях; непокорната природа на хората е една и съща. Ясно ли е всичко това? Какво мислите всички сега, след като приключихме с разговора по тази тема? Казвате ли си: „Вярвам в Бог от толкова много години и си мислех, че съм човек, който се покорява на Бог. Днес, след като приключи общението на Бог, най-сетне осъзнах че не съм истински покорен на Бог и че все още не се отнасям с Него като с Бог. Няма дори да съумея да се покоря на Бог — напълно лишен съм от разум и вярата ми е толкова объркана!“. Ако действително си достигнал това знание, то тогава за теб има надежда, че ще успееш да влезеш в правия път на вярата си в Бог и ще се превърнеш в човек, който Му се покорява. Едва тогава ще можеш да постигнеш спасение.

A portion of the Bulgarian Bible verses in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.