Някои хора започват да вярват в Бог, когато разберат, че словото, което Той изрича, е всъщност истината. Но когато отидат в Божия дом и видят, че Той е един обикновен човек, те започват да изграждат представи в сърцата си. Думите и деянията им стават невъздържани, те се разпускат и говорят безотговорно, като съдят и клеветят както намерят за добре. По този начин се разкриват злите хора. Тези създания без човешка природа често вършат зло и смущават делото на църквата и нищо добро не ги чака! Те открито се противопоставят, клеветят, съдят и обиждат Бог, като открито Го хулят и Му се противопоставят. Такива хора ще получат сурово наказание. Някои хора принадлежат към редиците на лъжеводачите и след като са били освободени от поста си, те чувстват постоянно негодувание към Бог. Възползват се от възможността, която им дават събиранията, за да продължат да разпространяват възгледите си и да се оплакват. Дори могат да изрекат всякакви груби думи или пък думи, чрез които изливат омразата си. Такива хора не са ли демони? След като са били премахнати от Божия дом, те изпитват угризения и твърдят, че са казали нещо неправилно в момент на безразсъдство. Някои хора не успяват да ги различат и казват: „Те са доста жалки и се разкайват в сърцата си. Казват, че са задължени на Бог и че не Го познават, така че нека да им простим“. Може ли да се дава прошка толкова лесно? Щом хората имат достойнство, какво остава за Бог! След като тези хора спрат да богохулстват и клеветят, те изглеждат измъчвани от угризения пред другите, които им прощават и казват, че са действали в момент на безразсъдство. Но дали е било момент на безразсъдство? В думите им винаги има умисъл и те дори се осмеляват да съдят Бог. Божият дом ги замени и те изгубиха ползите от статуса си, а в страха си от отстраняване изричат множество оплаквания и след това плачат горчиво и разкаяно. Помага ли това по някакъв начин? Веднъж щом думите ти са били изречени, те са като вода, излята върху земята, която не може да бъде върната обратно. Дали Бог ще търпи хора, които Му се противопоставят, съдят Го и богохулстват както си искат? Дали Той просто ще си затвори очите за това? Ако го направи, то Бог не би имал никакво достойнство. След като са Му се противопоставили, някои хора казват: „Боже, твоята безценна кръв ме изкупи. Искаш от нас да прощаваме на хората седемдесет пъти по седем — и ти трябва да ми простиш!“. Колко безсрамно! Някои хора разпространяват слухове за Бог и се изпълват със страх след като го очернят. От страх да не бъдат наказани, те бързо падат на колене и започват да се молят: „Боже! Не ме оставяй, не ме наказвай. Изповядвам се, разкайвам се, длъжник съм ти, сбърках“. Кажете Ми, могат ли такива хора да бъдат помилвани? Не! Защо не? Действията им оскърбяват Светия дух, а грехът да се хули Светия дух никога няма да бъде простен, в този живот или в идния свят! Бог остава верен на думите Си. Той има достойнство, гняв и праведен нрав. Мислиш ли, че Бог е същият като човека и че ако някой е малко по-мил към Него, Той ще му прости предишни прегрешения? Нищо подобно! Ще се наредят ли нещата, ако се съпротивляваш на Бог? Разбираемо е, ако направиш нещо грешно поради моментна безразсъдност или ако понякога разкриеш малко покварен нрав. Но щом като се съпротивляваш, бунтуваш се срещу Бог и Му се противопоставяш и Го клеветиш, и хулиш и разпространяваш слухове за Него, то тогава ти си напълно обречен. Няма смисъл такива хора да се молят повече. Те просто трябва да чакат да бъдат наказани. Те не могат да бъдат простени! Когато дойде времето, не казвай безочливо: „Боже, моля те, прости ми!“. Независимо колко умоляваш, за съжаление ще бъде напразно. Ако след като са разбрали част от истината, хората осъзнато прегрешат, на тях не може да им бъде простено. По-рано беше споменато, че Бог не помни прегрешения. Това се отнася до незначителни такива, които не касаят Божиите управленски закони и не накърняват Божия нрав. Те не включват богохулство и клевети срещу Бог. Но дори веднъж да охулиш Бог, да Го осъдиш или оклеветиш, това ще остави трайно петно, което не може да бъде изтрито. Хората желаят да хулят Бог и да Го оскърбяват както си поискат и след това да Го използват, за да получат благословии. На света няма по-недостойно нещо! Хората винаги смятат, че Бог е милосърден и добър, че Той е доброжелателен, че притежава обширно и неизмеримо сърце, че не помни прегрешенията на хората и оставя в миналото предишните човешки прегрешения и деяния. Оставянето в миналото се отнася за баналните неща. Бог никога няма да прости на онези, които му се противопоставят открито и Го хулят.

Въпреки че повечето хора в църквата наистина вярват в Бог, те нямат богобоязливи сърца. Това показва, че повечето хора не познават истински Божия нрав, така че за тях е трудно да се боят от Бог и да отбягват злото. Ако хората не се боят от Бог и не се ужасяват от Него в своята вяра и говорят каквото си искат, когато Божията работа засяга техния собствен интерес, то когато спрат да говорят — това ли ще бъде краят? Те трябва да платят цена за това, което казват, и това не е шега работа. Когато някои хора богохулстват, когато съдят Бог, те дали знаят в сърцата си какво казват? Всички онези, които изричат подобни неща, знаят в сърцата си какво казват. С изключение на онези, които са били обладани от зли духове и които не разсъждават правилно, обикновените хора знаят в сърцата си какво казват. Ако казват, че не знаят, то тогава те лъжат. Когато говорят, те си мислят: „Аз знам, че ти си бог. Казвам, че ти не постъпваш правилно, така че какво можеш да ми сториш? Какво ще направиш, когато спра да говоря?“. Те правят това умишлено, за да смутят другите, за да привлекат други хора на своя страна, за да накарат други хора да казват подобни неща и за да накарат други хора да вършат подобни неща. Те са наясно, че това, което казват, е открито противопоставяне на Бог, че е противопоставяне на Бог, че е хулене на Бог. След като са го обмислили, те смятат че стореното от тях е било грешно: „Какво съм говорил? Беше необмислено и наистина съжалявам!“. Тяхното съжаление доказва, че те са знаели точно какво са направили тогава и че не е било като да не са знаели. Ако си мислиш, че те са били невежи и объркани в един момент, че не са разбрали напълно, то това не е съвсем вярно. Хората може и да не са разбрали напълно, но ако вярваш в Бог, то трябва да имаш поне малко здрав разум. За да вярваш в Бог, ти трябва да се страхуваш от Бог и да се боиш от Него. Не можеш да хулиш Бог, да Го съдиш или да Го клеветиш както си искаш. Знаеш ли какво се има предвид под „съдене“, „богохулство“ и „клевета“? Нима когато кажеш нещо, не знаеш дали съдиш Бог, или не? Някои хора винаги говорят за това, че са били домакини на Бог и че виждат Бог често, и че са слушали общението на Бог лице в лице с Него. Те говорят за тези неща надълго и нашироко с всеки, който е наоколо, и все за тези външни неща. Те изобщо не притежават истинско познание. Може и да нямат лоши намерения, когато казват тези неща. Може да са добронамерени към братята и сестрите и да желаят да окуражат всекиго. Но защо избират да говорят за тези неща? Ако активно повдигат този въпрос, то тогава те наистина имат някакво намерение — основно да блеснат и да накарат хората да ги уважават. Ако искат да вдъхнат увереност на хората и да ги окуражат във вярата им в Бог, те биха могли да им прочетат повече от Неговото слово, което е истината. Защо тогава настояват да говорят за такива външни неща? Онова, което лежи в основата на техните думи е, че те просто нямат богобоязливи сърца. Те не се страхуват от Бог. Как могат да се държат така и да си отварят така устата пред Бог? Бог има достойнство! Ако хората разбираха това, дали все още щяха да правят такива неща? Хората нямат богобоязливи сърца. Те описват своеволно какъв е Бог и какво представлява Той, водени от свои собствени подбуди, за да постигнат личните си цели и за да накарат другите да имат по-високо мнение за тях. Това е просто съдене на Бог и богохулство. Тези хора не изпитват никаква боязън към Бог в сърцата си. Те всички са хора, които се противопоставят на Бог и Го хулят. Те всички са зли духове и демони. Някои хора са вярвали в Бог няколко години, но след като са били заловени от големия червен змей, те са се превърнали в Юди и дори следват големия червен змей в богохулствата. Някои проповядват евангелието, като пригласят на религиозните хора в изричането на неща, които съдят Божието дело и заклеймяват Бог. Наясно са, че говоренето по този начин е съпротивляване на Бог и богохулство, но те са безразлични. Не е подходящо да говориш по този начин, независимо от мотивите ти. Не можеш ли просто да кажеш нещо друго? Защо трябва да казваш тези неща? Не е ли това богохулство? Ако подобна реч излезе от устата ти, то тогава ти хулиш Бог. Безбожно е от твоя страна да казваш тези неща, независимо дали го правиш преднамерено или не. Нямаш богобоязливо сърце. Съгласяваш се с другите и изричаш богохулни думи, за да им угодиш и да ги спечелиш. Колко си безбожен! Ти си в съюз с дявола! Можеш ли да си играеш с Бог, да Го съдиш, да Го ограничаваш и да Го хулиш толкова своеволно? Да правиш това е ужасно! Ако кажеш нещо грешно и то накърнява Божия нрав, то тогава ти си обречен. Това е пагубно положение! Някои хора си мислят: „Религиозните хора са подведени от пастори и старейшини и повечето от тях са казвали неща, които хулят Бог и съдят и заклеймяват делото Му. Някои хора са приели Божието дело в последните дни и се разкайват. Дали те тогава ще бъдат спасени? Ако те всички бяха изоставени от Бог, би имало твърде малко хора, които ще бъдат спасени. Почти никой няма да бъде спасен“. Не можеш ясно да разбереш това, нали? Божият нрав е праведен и Той е праведен към всеки. По времето на Ной само осем човеци са били спасени в Ноевия ковчег. Останалите са били унищожени. Смееш ли да кажеш, че Бог е неправеден? Човечеството е дълбоко покварено. Всички принадлежат на Сатана. Всички се противопоставят на Бог и всички са долни и безполезни. Ако не могат да приемат делото на Бог, те ще бъдат унищожени както винаги. Някои хора могат да си помислят: „Щом никой от нас не може да бъде спасен от Бог, то тогава няма ли Божието дело да бъде напразно? Струва ми се, че Бог не може да спаси човечеството без човека. Ако Бог изостави човека, Божието управление ще изчезне“. Ти грешиш. Бог ще продължи плана Си за управление както досега дори и без човека. Хората се надценяват. Те нямат богобоязливи сърца, те въобще не благоговеят пред Него и им липсва простодушно отношение. Понеже хората живеят под властта на Сатана и принадлежат на Сатана, те могат да съдят Бог и да Го хулят по всяко време и навсякъде. Това е ужасно нещо — оскърбление срещу Божия нрав!