Поквареният човек обича да се стреми към статус и да се наслаждава на предимствата от него. Това важи за всеки човек, независимо дали в момента имаш статус или не: изключително трудно е да изоставиш статуса и да се отървеш от изкушенията му. Това изисква много сътрудничество от страна на човека. Какво включва това сътрудничество? Предимно търсене на истината, приемане на истината, разбиране на Божиите намерения и ясно проникване в същността на проблемите. С тези неща човек ще има вярата да преодолее изкушението на статуса. В допълнение трябва да помислиш за ефективни начини да се избавиш от изкушението и да удовлетвориш Божиите намерения. Трябва да имаш пътища на практикуване. Това ще те задържи на правилния път. Без пътища на практикуване често ще изпадаш в изкушение. Въпреки че ще искаш да поемеш по правилния път, усилията ти в крайна сметка няма да доведат до кой знае какво, независимо колко се стараеш. И така, кои са изкушенията, с които често се сблъсквате? (Когато постигна някакъв успех в изпълнението на дълга си и спечеля голямото уважение на братята и сестрите, се чувствам самодоволен и това усещане много ми харесва. Понякога не го осъзнавам. Друг път осъзнавам, че това състояние е погрешно, но все пак не мога да му се опълча.) Това е изкушение. Кой друг ще каже? (Тъй като съм водач, нашите братя и сестри понякога имат специално отношение към мен.) Това също е изкушение. Ако не осъзнавате изкушенията, които срещате, а се справяте с тях лошо и не можете да направите правилния избор, тези изкушения ще ви доведат до скръб и нещастие. Да вземем за пример това, че специалното отношение на братята и сестрите към теб включва материални придобивки като хранене, обличане, настаняване и осигуряване на ежедневните ти нужди. Ако това, което вече имаш, е по-хубаво от това, което ти дават, ще гледаш на даровете отвисоко и може да ги отритнеш. Ако обаче срещнеш някой богат човек и той ти даде хубав костюм с думите, че не го носи, би ли могъл да устоиш в лицето на такова изкушение? Може би ще обмислиш ситуацията и ще си кажеш: „Той е богат и тези дрехи не означават нищо за него. Така или иначе не ги носи. Ако не ги даде на мен, просто ще ги прибере някъде. Така че ще ги задържа“. Как ви се струва това решение? (Той вече се ползва от предимствата на статуса.) Защо се ползва от предимствата на статуса? (Защото е приел хубави неща.) Дали възползването от предимствата на статуса означава само да приемаш хубавите неща, които ти се предлагат? Ако ти предложат нещо обикновено, но то е точно това, от което се нуждаеш, и затова го приемаш, това също ли се брои за възползване от предимствата на статуса? (Да. Всеки път, когато хората приемат неща от другите, за да задоволят собствените си егоистични желания, това се брои.) Изглежда, че не си наясно с това. Замислял ли си се някога за следното: ако не беше водач и нямаше статус, щеше ли този човек пак да ти предложи този дар? (Нямаше.) Със сигурност нямаше да ти го предложи. Дава ти този дар именно защото си водач. Естеството на въпроса се е променило. Това не е нормална благотворителност и тук се крие проблемът. Ако го попиташ: „Ако не бях водач, а само обикновен брат или сестра, щяхте ли да ми дадете такъв дар? Ако някой брат или сестра се нуждаеше от тази вещ, щяхте ли да им я дадете?“. Той ще каже: „Не бих могъл. Не мога да раздавам току-така неща на всеки. Давам го на теб, защото си мой водач. Ако нямаше този специален статус, защо да ти давам такъв дар?“. Виж сега как не си успял да разбереш ситуацията. Когато той ти каза, че този хубав костюм не му трябва, ти му повярва, но той те заблуждаваше. Целта му е да те накара да приемеш неговия дар, за да си добър с него в бъдеще и да се отнасяш към него по специален начин. Това е намерението, с което ти поднася дар. Факт е, че в сърцето си знаеш, че той никога не би ти дал такъв дар, ако нямаше статус, но въпреки това го приемаш. С езика си казваш: „Благодаря на Бог. Приех този дар от Бог, това е Божията благосклонност към мен“. Ти не само се ползваш от предимствата на статуса, но и от вещите на Божиите избраници, сякаш ти се полагат по право. Не е ли това безсрамно? Ако човек няма чувство на съвест и му липсва всякакъв срам, тогава тук се крие проблемът. Дали това е само въпрос на поведение? Дали е просто погрешно да приемаш неща от другите и е правилно да ги отказваш? Какво трябва да направите, когато попаднете в такава ситуация? Трябва да попиташ желаещия да прави дарове дали това, което прави, съответства на принципите. Кажи му: „Нека да потърсим насоки в Божието слово или в управленските закони на църквата и да видим дали това, което правиш, е съгласно принципите. Ако не е, не мога да приема такъв дар“. Ако тези източници информират дарителя, че действията му нарушават принципите, но той все пак желае да ти даде своя дар, какво трябва да направиш? Трябва да действаш в съответствие с принципите. Обикновените хора не могат да преодолеят това. Те силно копнеят другите да им дадат повече и желаят да се радват на по-специално отношение. Ако си правилният тип човек, трябва незабавно да се помолиш на Бог, когато си изправен пред такава ситуация, и да кажеш: „О, Боже, това, пред което съм изправен днес, със сигурност е знак за Твоето благоволение. Това е урок, който Ти си ми отредил. Готов съм да търся истината и да действам в съответствие с принципите“. Изкушенията, с които се сблъскват хората със статус, са твърде големи, а когато изкушението се появи, наистина е трудно да се преодолее. Нуждаеш се от защитата и помощта на Бог. Трябва да се молиш на Бог, а също така трябва да търсиш истината и често да се самоанализираш. По този начин ще се почувстваш здраво стъпил на земята и в покой. Ако обаче първо изчакаш да получиш такива дарове и след това се молиш, ще чувстваш ли все още такава стабилност и покой? (Вече не.) Какво ще си помисли тогава Бог за теб? Доволен ли ще е Бог от действията ти или ще ги ненавижда? Той ще ненавижда действията ти. Дали проблемът е просто в това, че приемаш някаква вещ? (Не.) Тогава къде е проблемът? Проблемът се крие в мненията и отношението, които възприемаш, когато се сблъскаш с такава ситуация. Сам за себе си ли решаваш или търсиш истината? Имаш ли някакъв критерий за съвест? Имаш ли изобщо богобоязливо сърце? Молиш ли се на Бог винаги, когато си изправен пред такава ситуация? Търсиш ли първо да удовлетвориш собствените си желания или първо се молиш и търсиш Божиите намерения? Разкрит си по този въпрос. Как трябва да се справиш с такава ситуация? Трябва да имаш принципи на практикуване. Първо, външно трябва да откажеш това специално материално внимание, тези изкушения. Дори когато ти се предлага нещо, което особено желаеш, или точно това, от което се нуждаеш, трябва и в двата случая да откажеш. Какво се има предвид под материални неща? Те включват храна, облекло и подслон, както и предмети за ежедневна употреба. Това специално материално внимание трябва да бъде отказано. Защо си длъжен да го откажеш? Дали това е просто въпрос на начин на действие? Не. Това е въпрос на нагласата ти за сътрудничество. Ако искаш да практикуваш истината, да удовлетвориш Бог и да отбягваш изкушението, първо трябва да имаш тази нагласа за сътрудничество. С тази нагласа ще си способен да отбягваш изкушението, а съвестта ти ще е в покой. Ако ти предложат нещо, което искаш, и ти го приемеш, сърцето ти до известна степен ще почувства упрека на съвестта ти. Въпреки това, вследствие на твоите извинения и самооправдания, ще кажеш, че това нещо трябва да ти се даде, че то ти се полага. И тогава угризенията на съвестта ти няма да са толкова точни или очевидни. Понякога определени причини или мисли и възгледи може да разколебаят съвестта ти, така че нейните угризения да не са толкова очевидни. И така, надежден критерий ли е съвестта ти? Не, не е. Това е сигнален звънец, който предупреждава хората. Какъв вид предупреждение дава той? Че не е сигурно да се разчита само на чувствата на съвестта. Човек трябва да търси и истините принципи. Това е надеждно. Без истината, която да ги въздържа, хората все още могат да изпаднат в изкушение, като посочват различни причини и оправдания, които им позволяват да задоволят ламтежа си за предимствата на статуса. Ето защо като водач в сърцето си трябва да се придържаш към този единствен принцип: винаги ще отказвам, винаги ще отбягвам и категорично ще отхвърлям всяко специално отношение. Категоричното отхвърляне е предпоставка за отбягване на злото. Ако притежаваш предпоставката за отбягване на злото, вече си до известна степен под закрилата на Бог. И ако имаш такива принципи на практикуване и се придържаш здраво към тях, вече практикуваш истината и удовлетворяваш Бог. Вече вървиш по правилния път. Когато вървиш по правилния път и вече удовлетворяваш Бог, все още ли се нуждаеш от проверка на съвестта си? Да действаш в съответствие с принципите и да практикуваш истината стои по-високо от критериите на съвестта. Ако някой има решителността да сътрудничи и е способен да действа в съответствие с принципите, той вече е удовлетворил Бог. Това е критерият, който Бог изисква от хората.

Способността на човек да се бои от Бог и да отбягва злото до голяма степен зависи от неговото сътрудничество. Сътрудничеството е от решаващо значение. Тъй като Йов се боеше от Бог и отбягваше злото, с духовния ръст и реалността, които притежаваше, едва ли се страхуваше, че ще изпадне в изкушение. Ако беше седнал на трапеза, нямаше лесно да оскърби Бог с думи или дела. Тогава защо все пак отказваше да присъства на такива угощения? (Не ги харесвал.) Не харесваше такива празненства. Това е обективна причина, но има и един практически въпрос, за който може би не сте помисляли. Йов се боеше от Бог и отбягваше злото. Той взе мерки и усвои практики, за да получи Божията закрила, като се предпазваше да не извърши грях или да оскърби Бог. Той усвои човешки методи на сътрудничество. Това е едната страна на въпроса. В допълнение има някои ситуации, в които човек не може сам да контролира покварения си нрав, затова Йов не посещаваше поводи, където би бил изкушен. По този начин той избягваше изкушението. Сега разбирате ли защо Йов не посещаваше такива угощения? Причината е, че подобно празненство би било твърде голямо изкушение за всеки. Какво означава нещо да е твърде голямо изкушение? Хората могат да извършат грях и да оскърбят Бог по всяко време, където и да се намират. Сами по себе си богобоязливото ти сърце, вярата ти в Бог и решителността ти не са достатъчни, за да ти позволят да се освободиш от изкушението. Те не могат да те предпазят от това да оскърбиш Бог, когато си изкушен. Разбираш ли? Трябва категорично да откажеш специалното отношение, което другите ти предлагат. Трябва да отказваш всеки път. Що за начин на действие е това? Към коя сфера на човешките проблеми са насочени такива принципи и правила? (Те са насочени към алчната природа на човека.) Поради покварения си нрав, човек е склонен да изпада в изкушение. Затова трябва да усвоиш определени принципи или методи, за да избягваш такива изкушения, така че да не оскърбяваш Бог. Това е важен и ефективен начин за сътрудничество. Ако не успееш да направиш това, ако преценяваш ситуацията и понякога приемаш специалното отношение, а друг път го отказваш, имаш ли добро разбиране по въпроса? (Не.) Защо разбирането ти е слабо? (Защото човек има сатанинска природа и не може да се контролира.) Хората без богобоязливо сърце нямат принципи, когато се изправят пред такива обстоятелства. Те приемат всичко и никога не отказват нищо. Ако някой им каже, че това е дар, нещо, посветено на Бог, дори тогава не се страхуват. Те просто го прибират в собствения си джоб. Осмеляват се да грабнат и да си присвоят такива дарове без ни най-малко угризение на съвестта дори. Очевидно е, че са напълно лишени от богобоязливо сърце и по естествен начин изпадат в такива състояния. Дали изобщо са вярващи в Бог? Това е последствието от търсенето на удобства и безгрижие и от ползването на предимствата на статуса. Ако често изпадаш в изкушение и не го отбягваш, неминуемо ще бъдеш воден неусетно по този път. Поквареният нрав на човека го кара да поеме по грешен път. Могат ли нещата да вървят добре, когато този проблем не е решен? Ето защо независимо от проблемите, с които се сблъсквате, трябва да се придържате към истините принципи, като възприемате специални способи за справяне със специалните проблеми. Строгото следване на правилата не е начинът. Каквито и способи да ви позволят да извоювате победа над изкушението, те са приемливи.

Материалните изкушения са по-лесни за преодоляване. Стига да имаш храна за ядене, дрехи за носене и доволно сърце, можеш да се справиш. Тогава тези изкушения лесно се превъзмогват. Изкушенията на славата, изгодата и статуса обаче са най-трудни от всички за преодоляване. Например, когато двама души работят заедно, ако статусът на другия човек е по-нисък от твоя, ако твоят статус е по-висок от неговия, ще се чувстваш доволен. Но ако твоят статус е по-нисък от неговия, ще си нещастен. Сърцето ти ще изпитва безпокойство, ще се чувстваш възпрян, негативен и слаб, и няма да се молиш. Лесно ли е да се реши този проблем? Той няма лесно решение. Хората могат да отхвърлят и отбягват материалните изкушения, като избягват тяхната зараза, но статусът, славата, изгодата, суетата и репутацията са най-трудни за преодоляване. Въпреки че не е лесно, всъщност има решение. Стига да можеш да търсиш истината, да се молиш на Бог и да прозреш празнотата на славата, изгодата и статуса, за да проникнеш в тяхната същност, ти ще имаш увереността да се откажеш от славата, изгодата и статуса. Така няма да се поддадеш на техните изкушения. Хората имат покварена природа, която ги принуждава да разкриват и изживяват различни видове покварен нрав. Това ги кара да се противопоставят на Бог и да се бунтуват срещу Него. Това, което изживяват, е безчовечно и несъвместимо с истината. Независимо дали хората са надменни и самоправедни, като отказват да се преклонят пред истината, или измамни, като действат с нечестиво намерение, или алчни, или обладани от амбиция и желание, кое е онова, което поражда всички тези пороци? (Поквареният нрав на Сатана.) Тези пороци произтичат от покварения нрав на Сатана и са продукт на сатанинската природа, която контролира човека. Стремежът на човека към статус е само едно проявление на това. Това проявление, подобно на надменния нрав на човека, подобно на неговото бунтарство и противопоставяне на Бог, произтича от сатанинската му природа. Какъв метод може да се използва, за да се реши това? Трябва все пак да използваш най-основния метод. Стига да следваш Божия път и да вървиш по пътя на стремежа към истината, всички тези проблеми могат да бъдат решени. Когато нямаш статус, можеш често да се анализираш и да започнеш да се опознаваш. Другите могат да имат полза от това. Когато имаш статус и все пак можеш често да анализираш и разбираш себе си, като позволяваш на хората да видят силните ти страни, да видят, че разбираш истината, че имаш практически опит и че наистина се променяш, не могат ли другите все пак да имат полза от това? Независимо дали имаш статус или не, стига да можеш да практикуваш истината и да имаш автентично свидетелство за преживяване, като позволяваш на хората да разберат Божиите намерения и истината от твоето преживяване, това не е ли от полза за тях? И така, какво означава статусът за теб? Всъщност статусът е просто една екстра, нещо допълнително — като дреха или шапка. Той е просто украшение. Няма реална употреба и присъствието му не влияе на нищо. Независимо дали имаш статус или не, ти си оставаш същият. Това дали хората могат да разберат истината и да придобият истината и живота няма нищо общо със статуса. Докато не приемаш статуса като твърде важен въпрос, той не може да те възпира. Ако обичаш статуса и поставяш специален акцент върху него, като винаги го разглеждаш като важен въпрос, тогава той ще те държи под контрол. Няма да си готов да се откриеш, да се разголиш, да опознаеш себе си или да оставиш настрана ролята си на водач, за да действаш, говориш и взаимодействаш с другите, и да изпълняваш дълга си. Какъв проблем е това? Не става ли въпрос за това да си възпиран от статуса? Това се случва, защото говориш и действаш от висотата на статуса и не можеш да слезеш на земята. Не се ли измъчваш само, като правиш това? Ако наистина разбираш истината и ако можеш да имаш статус, без да се държиш така, както се държиш, а вместо това се съсредоточиш върху това как да изпълняваш добре дълга си, да правиш всичко, което трябва, и да изпълниш дълга, който си длъжен да изпълниш, и ако виждаш себе си като обикновен брат или сестра, тогава статусът ще те възпира ли? Когато не си възпрян от статуса и имаш нормално навлизане в живота, все още ли ще се сравняваш с другите? Когато другите заемат по-висок статус, все още ли ще се чувстваш неудобно? Трябва да търсиш истината и да се освободиш от спирачките на статуса и от спирачките на всички други хора, събития и неща. Няма нищо по-хубаво от това да изпълняваш добре дълга си. Само тогава ще бъдеш човек, който притежава истината реалност.

Всички покварени хора страдат от един общ проблем: докато нямат статус, те не си придават важност, когато общуват или говорят с когото и да е, нито възприемат определен стил или тон в речта си, а са просто обикновени и нормални хора и не изпитват нужда да се прикриват. Не изпитват психологически натиск и могат да общуват открито и от сърце. Те са отзивчиви и с тях се общува лесно, а другите смятат, че са много добри хора. Щом придобият статус, те стават надменни, пренебрегват обикновените хора, никой не може да припари до тях, смятат, че притежават някакво благородство и че породата им е различна от тази на обикновените хора. Гледат на тях с пренебрежение, придават си важност, когато говорят, и спират да споделят открито с останалите. Защо вече не споделят открито? Смятат, че вече имат статус и са водачи. Смятат, че водачите трябва да поддържат определен образ, да са малко по-възвишени от обикновените хора, да имат по-голям духовен ръст и да са способни да поемат по-голяма отговорност. Вярват, че в сравнение с обикновените хора водачите трябва да са по-търпеливи, да са способни да страдат и да отдават повече и да могат да устоят на всяко изкушение от страна на Сатана. Дори ако родителите им или други членове на семейството им умрат, те смятат, че трябва да запазят самообладание, за да не плачат, или че най-малкото трябва да плачат тайно, далеч от погледа на останалите, така че никой да не може да забележи каквито и да е техни недостатъци, недъзи или слабости. Дори смятат, че водачите не бива да казват на никого, ако са станали негативни, а трябва да крият всички подобни неща. Вярват, че така трябва да постъпва човек със статус. Дали статусът не става техен бог, техен господ, щом се възпират до такава степен? При това положение още ли притежават нормална човешка природа? Дали не са влюбени в статуса, щом таят тези идеи, щом се поставят в тези рамки и се преструват така? Всеки път, когато някой друг е по-силен и по-добър от тях, това засяга слабото им място. Могат ли да победят плътта? Могат ли да се отнасят към другия човек както подобава? Със сигурност не. За да се освободиш от контрола на статуса, какво трябва да направиш първо? Първо трябва да прочистиш намеренията си, мислите си и сърцето си от него. Как се постига това? Преди, когато не си имал статус, не си обръщал внимание на онези, които не са били привлекателни за теб. Сега, когато имаш статус, ако видиш някого, който е непривлекателен или който има проблеми, се чувстваш отговорен да му помогнеш и така прекарваш повече време в общение с него, като се опитваш да решиш някои от практическите проблеми, които има. А какво е чувството в сърцето ти, когато правиш такива неща? Чувството е на радост и покой. Така и ти трябва да се доверяваш на хората и по-често да се откриваш пред тях, когато се окажеш в затруднение или преживееш неуспех, като разговаряш за своите проблеми и слабости, за това как си се бунтувал срещу Бог и как после си излязъл от това и си успял да удовлетвориш Божиите намерения. И какъв е резултатът от това, че им се доверяваш по този начин? Без съмнение е положителен. Никой няма да те гледа отвисоко — а може като нищо да ти завижда, че си способен да преминеш през тези преживявания. Някои хора винаги смятат, че когато човек има статус, той трябва да действа повече като служебно лице и да говори по определен начин, за да бъде приеман сериозно и да бъде уважаван. Правилен ли е този начин на мислене? Ако си способен да осъзнаеш, че този начин на мислене е погрешен, тогава трябва да се молиш на Бог и да се опълчиш на плътските чувства. Не си придавай важност и не върви по пътя на лицемерието. Щом те споходи такава мисъл, трябва да се заемеш с нея, като търсиш истината. Ако не търсиш истината, тази мисъл, тази гледна точка ще приеме форма и ще се вкорени в сърцето ти. В резултат на това тя ще започне да властва над теб и ти ще се дегизираш и ще измайсториш образа си до такава степен, че никой няма да е способен да те види през него или да разбере мислите ти. Ще говориш с другите като през маска, която крие истинското ти сърце от тях. Трябва да се научиш да позволяваш на другите да виждат сърцето ти, да се научиш да отваряш сърцето си за другите и да се сближаваш с тях. Трябва да се опълчиш на желанията на плътта и да се държиш в съответствие с Божиите изисквания. По този начин сърцето ти ще познае покоя и щастието. Каквито и събития да те сполетят, първо премисли какви проблеми съществуват в собствената ти идеология. Ако все още желаеш да изградиш образ за себе си и да си сложиш маска, трябва незабавно да се молиш на Бог: „О, Боже! Отново искам да си сложа маска. За пореден път интригантствам измамно. Какъв истински дявол съм само! Сигурно съм Ти наистина противен! Вече съм напълно отвратен от себе си. Умолявам Те да ме порицаеш, да ме дисциплинираш и да ме накажеш“. Трябва да се молиш, да извадиш наяве отношението си и да разчиташ, че Бог ще го разобличи, разнищи и ограничи. Ако го разнищиш и ограничиш по този начин, действията ти няма да създадат проблеми, защото поквареният ти нрав е осуетен и не се разкрива. В този момент какви емоции има в сърцето ти? Най-малкото ще почувстваш някакво избавление. Сърцето ти ще бъде радостно и в покой. Болката ти ще намалее и няма да страдаш от облагородяване. В най-лошия случай ще има моменти, когато за миг ще се почувстваш донякъде изгубен и ще си помислиш: „Аз съм водач, човек със статус и положение, как мога да съм точно като обикновените хора? Как мога да разговарям с обикновените хора по един сърдечен, автентичен и открит начин? Това би означавало толкова да се принизя!“. Както виждаш, това е малко проблематично. Поквареният нрав на човека не може да бъде напълно премахнат изведнъж, нито пък може да бъде напълно преодолян за кратък период от време. Ти си мислеше, че преодоляването на покварения ти нрав ще бъде толкова просто, че е като това, което хората си представят — че щом разговарят ясно за истината и признаят покварения си нрав, тогава ще са способни незабавно да се отърват от него. Това не е толкова просто нещо. Процесът, чрез който човек практикува истината, е процес на борба с покварения му нрав. Индивидуалната воля, въображението и разточителните желания на човека не се преодоляват напълно, като им се опълчим и ги превъзмогнем веднъж завинаги чрез молитва. Те по-скоро могат да бъдат окончателно изоставени само след много повторни битки. Само когато човек може да практикува истината, този процес наистина ще даде плод. Особено при по-големите неща битката в сърцето ти ще бъде още по-жестока, с безкрайно въртене в леглото, което понякога може да продължи месец-два, а друг път шест месеца или дори година. Поквареният нрав на човека е доста упорит. Никой вид покварен нрав не може да бъде преодолян чрез едно-две общения за истината. Той ще се бори с теб отново и отново, а ти трябва да продължиш да се стремиш към истината, докато не разбереш ясно истината, не опознаеш докрай покварения си нрав и не започнеш да мразиш плътта и да мразиш Сатана. Тогава практикуването на истината ще стане нещо обикновено за теб, нещо, което е естествено и не изисква усилие. Ето какво означава да надмогнеш плътта и да спечелиш победа над Сатана. По време на битката хората трябва да се молят на Бог през цялото време и да прекарват повече време в четене на Божиите слова. Никога не трябва да отиват при невярващи или при сатани и дяволи, за да намерят пътя. Трябва да разчитат на Бог и да гледат с възхищение към Него. Трябва да търсят истината и да участват в общение за истината в съответствие с Божиите слова. Само когато наистина разберат истината, могат да победят плътта и да победят Сатана. Как гледа на това Бог? Бог вижда сърцето ти. Вижда, че обичаш истината, че се боиш от Бог и си готов да се отървеш от неправедността и да отбягваш злото. Въпреки че поквареният ти нрав е породил в теб мисли, идеи и умисъл, тези мисли и тази умисъл не контролират поведението ти, не повалят и не погазват волята ти. В крайна сметка си способен да ги победиш и Бог ще те запомни. Ако практикуваш това често, вътрешното ти състояние ще се подобри. В кой момент може да се каже, че си преодолял напълно този аспект на покварения си нрав, че си се променил в този аспект на нрава си и си навлязъл в истината реалност? Тоест, въпреки че понякога в ума ти все още могат да навлязат лоши мисли и идеи, и те все още да породят някакъв умисъл и някакви желания, тези неща вече нямат власт над сърцето ти. Вече усещаш, че тези неща не са важни, и можеш да ги разпознаеш веднага щом се появят. Не е необходимо изкуствено да ги въздържаш и да им се опълчваш, нито е необходимо целенасочено да молиш Бог да те проучва внимателно, да те дисциплинира и да те наказва. Такива методи не са ти необходими. Можеш лесно да победиш и да се откажеш от това. Сърцето ти не е притеснено и не усещаш загуба. Това е добре. Сега притежаваш духовен ръст и си с променен нрав. Придобили ли сте навлизане до известна степен? Променили ли сте се донякъде? (Не.) Тогава духовният ви ръст наистина е твърде незначителен и все още трябва да работите усилено, за да се стремите към истината и да ядете и пиете Божиите слова. Тогава, когато отново ти се случат такива неща, ще знаеш как да практикуваш истината и да действаш в съгласие с принципите. Ще знаеш какво трябва да направиш, за да останеш непоколебим в свидетелството си. Тогава наистина ще притежаваш духовен ръст. Само тези, които могат да практикуват истината и да останат непоколебими в свидетелството си, могат да навлязат в истината реалност. Понастоящем това е отвъд вас. Все още се намирате на етап, на който вървите пипнешком. Като говорим за тези действителни ситуации, вие чувствате, че имате всички тези проблеми, но все пак никога не сте търсили истината, за да ги разрешите. Означава ли това, че духовният ви ръст е твърде малък? Ако не сте навлезли в истината реалност, можете ли да притежавате живот? Все още не сте придобили истината и все още не притежавате живот. Ако живееш само живота на плътта и живееш само със сатанинския си нрав, тогава си човек, който живее под властта на Сатана. Все още не си стигнал до Божието спасение. Спасението не е толкова просто, колкото хората си представят, когато си мислят, че ако можеш да бълваш думи и доктрини, и да спазваш някакви правила, си спасен. Трябва наистина да познаваш себе си, да си способен да се отървеш от някои черти на покварения си нрав, да си способен да прозреш същността на репутацията и статуса, да си способен да се избавиш от статуса и да си способен наистина да се покориш на Бог. Само по този начин има спасение.

Всъщност решението на проблема със статуса е същото като решението на други проблеми. Всички тези проблеми са проявления и разкривания на покварения нрав. Всички те са човешки предпочитания и стремежи. Какъв е Моят замисъл тук? При условие, че се избавиш от покварения си нрав, статусът няма да е проблем за теб. Хората се съревновават помежду си за статус, като казват: „Днес ти може да стоиш над мен, но утре аз ще се издигна над теб“. Какъв е проблемът тук? Дали той възниква единствено заради статуса? (Не.) Какво го е породило? (Поквареният нрав на човека.) Правилно. Този проблем възниква от покварения нрав на човека. Щом този покварен нрав бъде преодолян, всички тези проблеми ще бъдат решени. В крайна сметка онези, които искат да изберат пътя на стремежа към истината, трябва да се съсредоточат върху самоанализирането и опознаването на себе си във всички неща. Трябва да преодолеят своя покварен нрав преди да могат да тръгнат по пътя на стремежа към истината. Ако не успеят да преодолеят покварения си нрав, той ще им създаде много трудности и пречки. Въпреки че изпълняват дълга си, те ще действат механично, но няма да постигнат резултат. За да решиш тези проблеми, трябва да положиш всички усилия в стремежа към истината, да положиш всички усилия да опознаеш покварения си нрав и да положиш всички усилия да разрешиш проблемите. Не казвай само: „Достатъчно е да се стремя към истината, да се моля повече и да чета повече Божието слово“. Това е твърде неопределено. Без път на практикуване това няма да се получи. Към конкретните проблеми трябва да се подхожда по конкретен начин. Не прилагай правилата наизуст. Истината е живо, практическо нещо и случайното прилагане на правилата не е начинът. Трябва да решаваш практическите проблеми в съответствие с истините принципи. Ако човек не е способен да реши практическите проблеми, като използва истината, той не е компетентен да бъде водач и работник. Всеки, който не може да използва истината за решаване на проблеми, не е човек, който разбира истината. Въпреки че е възможно да стане водач и работник, той ще е неспособен да използва истината за решаване на проблеми, няма да притежава истината и за него ще бъде невъзможно да действа в съгласие с принципите. Такъв водач и работник изобщо не притежава нищо от истината реалност.

16 февруари 2017 г.