Вече сте способни донякъде да разпознаете покварения нрав, който разкривате. Пречистването на покварения ви нрав ще е лесно, щом видите ясно кои покварени черти все още сте склонни да разкривате редовно и кои от нещата, които все още е вероятно да правите, са в разрез с истината. Защо хората не могат да се владеят в много отношения? Защото поквареният им нрав ги контролира през цялото време и във всеки аспект и ги ограничава и смущава във всичко. Когато всичко върви добре и те не са се препънали или не са станали негативни, някои хора неизменно смятат, че имат духовен ръст, и не обръщат внимание, когато видят зъл човек, лъжеводач или антихрист, който е разкрит и отстранен. Дори ще се хвалят пред всички: „Всеки друг може да се препъне, но не и аз. Всеки друг може да не обича Бог, но аз го обичам“. Мислят, че могат да останат непоколебими в свидетелството си във всяка ситуация или при всякакви обстоятелства. И какъв е резултатът? Идва ден, в който са подложени на изпитание и започват да се оплакват и роптаят срещу Бог. Това не е ли провал, не е ли препъване? Нищо не разкрива хората повече, отколкото подлагането им на изпитание. Бог проучва внимателно най-съкровеното кътче в сърцето на човека и хората никога не бива да се хвалят. Един ден, рано или късно, ще се препънат именно в това, за което са се хвалили. Когато виждат други да се препъват и да се провалят в определени обстоятелства, те не се замислят за това и дори смятат, че те самите изобщо не могат да сгрешат, че ще могат да останат непоколебими, но и те в крайна сметка се препъват и се провалят при същите обстоятелства. Как е възможно това? Причината е, че хората не разбират напълно собствената си природа същност и познанията им за проблемите със собствената им природа същност все още не са достатъчно задълбочени, така че практикуването на истината е много изморително за тях. Някои хора например са много измамни и нечестни в думите и действията си, но ако попиташ такъв човек в какво отношение нравът му е най-тежко покварен, той казва: „Малко съм измамен“. Просто казва, че е малко измамен, но не казва, че самата му природа е измамна и не казва, че е измамен човек. Той не познава толкова задълбочено собственото си покварено състояние и не го разглежда толкова сериозно и подробно, колкото другите. От гледна точка на другите хора, този човек е толкова измамен и лъжлив, има заблуда във всичко, което казва, и думите и действията му никога не са честни, но той самият не е способен да се опознае толкова задълбочено. Каквото и познание да има, то е само повърхностно. Всеки път, когато говори и действа, той разкрива част от своята природа, но не осъзнава това. Убеден е, че не разкрива поквара с тези постъпки, и смята, че вече практикува истината, но за наблюдателите този човек е твърде лъжлив и измамен, а думите и действията му са много нечестни. Тоест хората имат много повърхностно разбиране за собствената си природа и има огромно несъответствие между това разбиране и Божиите слова, които съдят и разобличават хората. Грешката не е в това, което Бог разобличава, а по-скоро хората не разбират достатъчно задълбочено собствената си природа. Нямат основно или съществено разбиране за себе си, а вместо това се съсредоточават върху опознаването на действията и външните си проявления и посвещават енергията си на това. Дори и някои хора понякога да са способни да кажат нещичко за своето себепознание, то няма да е много задълбочено. Никой никога не е мислил за себе си, че е определен вид човек или има определен вид природа, защото е направил или е разкрил определено нещо. Бог е разкрил природата и същината на човека, но това, което хората разбират, е, че техните начини на действие и говорене са несъвършени и имат недостатъци, а в резултат на това практикуването на истината е сравнително изморителна задача за тях. Хората си мислят, че грешките им са само моментни проявления, които се разкриват небрежно, а не са разкриване на тяхната природа. Когато си мислят така, на хората им е много трудно да се опознаят истински и да разберат и практикуват истината. Тъй като не познават истината и не жадуват за нея, когато я практикуват, те просто формално следват правила. Хората не възприемат собствената си природа като много лоша и по тяхно убеждение не са толкова лоши, че да се налага да бъдат унищожени или наказани. И все пак според Божиите критерии хората са твърде дълбоко покварени, все още са далеч от критериите за спасение, защото притежават само някои способи, които външно не личи да нарушават истината, а всъщност хората не практикуват истината и не са покорни пред Бог.

Промените в поведението или държанието на хората не предполагат промяна в природата им. Причината за това е, че промените в поведението на хората не могат да променят из основи първоначалния им вид, камо ли да променят природата им. Едва когато хората разберат истината, придобият познание за собствената си природа същност и са способни да практикуват истината, тяхната практика ще е достатъчно задълбочена и ще е нещо повече от спазване на набор от правила. Начинът, по който хората практикуват истината днес, все още не е на ниво и не може напълно да постигне всичко, което истината изисква. Хората практикуват само част от нея, и при това само когато са в определени състояния и обстоятелства, могат да практикуват малка част от истината. Това не означава, че са способни да практикуват истината при всякакви обстоятелства и ситуации. Понякога, когато човек е щастлив и състоянието му е добро или когато споделя с други и в сърцето си има път за практикуване, той е способен временно да върши някои неща, които съответстват на истината. Когато обаче живее с хора, които са негативни и не се стремят към истината, и се влияе от тези хора, в сърцето си губи своя път и не е способен да практикува истината. Това показва, че духовният му ръст е твърде малък и че всъщност все още не разбира истината. Някои са способни да практикуват истината, ако ги напътстват и водят правилните хора; от друга страна, ако някой фалшив водач или антихрист ги подвежда и смущава, не само че са неспособни да практикуват истината, но и има опасност да бъдат подведени да следват тези личности. Такива хора все още са изложени на риск, нали? Хората като тях, които имат такъв духовен ръст, няма как да са способни да практикуват истината по всички въпроси и във всяка ситуация. Дори и да практикуват истината, това ще е само когато са в добро настроение или под напътствията на други. Без добър водач понякога ще са способни да вършат неща, които нарушават истината, и да се отклонят от Божиите слова. И защо е така? Защото си опознал само няколко от състоянията си, нямаш познание за собствената си природа същност и все още не си достигнал до духовния ръст, при който да се опълчиш на плътта и да практикуваш истината. При това положение нямаш контрол върху бъдещите си действия и не можеш да гарантираш, че ще си способен да останеш непоколебим при всякакви обстоятелства или изпитания. Има моменти, когато си в състояние и можеш да практикуваш истината и сякаш малко си се променил, но при различни обстоятелства не си способен да я практикуваш. Това е нещо неволно. Понякога можеш да практикуваш истината, а друг път не можеш. В един момент разбираш, а в следващия си объркан. В момента не правиш нищо лошо, но след малко може и да направиш. Това доказва, че вътре във теб все още съществуват черти на поквара, и ако не си способен да се опознаеш наистина, те няма да се променят лесно. Ако не можеш да постигнеш задълбочено разбиране за собствения си покварен нрав и в крайна сметка си способен да се противопоставяш на Бог с действията си, тогава си в опасност. Ако можеш да прозреш собствената си природа и да я намразиш, тогава ще можеш да се владееш, да се опълчиш на себе си и да практикуваш истината.

Днес хората не дават предимство на практикуването на истината и на навлизането в нея, а се съсредоточават само върху разбирането и изричането на думите и доктрините, и си мислят, че това е достатъчно, за да удовлетворят собствените си психични потребности и да не се чувстват тревожни или негативни. Колкото и да ти помага в даден момент общението за истината, след това не я практикуваш. Какъв е проблемът тук? Той е, че обръщаш внимание само на разбирането или слушането на истината, но не се съсредоточаваш върху практикуването ѝ. Дали някой от вас е обобщавал как да практикува даден елемент от истината или с колко състояния е свързан този елемент от истината? Не! Как можете да обобщите тези неща? Сами трябва да сте ги преживели, за да ги обобщите, и няма смисъл само да разговаряте за няколко думи и доктрини. Най-голямата от всички трудности за човека се състои в това, че не се интересува от практикуването на истината. Дали човек може да практикува истината, това зависи от неговите стремежи. Някои хора се въоръжават с истината, за да разпространяват евангелието, други се въоръжават с истината, за да я разкажат на останалите и да се похвалят, а не за да я практикуват и да се променят. На хората, които обръщат внимание на тези неща, им е трудно да практикуват истината. Това е още една от трудностите, които човекът изпитва. Някои хора казват: „Чувствам, че сега съм способен да практикувам някои истини, не е като да съм напълно неспособен да практикувам каквито и да било истини. При някои обстоятелства мога да действам в съответствие с истината, което означава, че се считам за човек, който практикува и притежава истината“. Състоянието ти малко се е променило в сравнение с преди или с времето, когато за първи път повярва в Бог. В миналото не разбираше нищо и не знаеше какво е истината или какво е покварен нрав. Вече разбра някои неща за тях и някои от способите ти са добри, но само малка част от теб се е променила. Това не е истинска промяна на твоя нрав, защото не си способен да практикуваш по-големи и по-дълбоки истини, които засягат природата ти. В сравнение с миналото си, в известна степен наистина си се променил, но тази трансформация е само малка промяна в човешката ти природа. Сравнена с промяната на нрава, тя съвсем не е на нужната висота. Тоест не си успял да достигнеш нивото за практикуване на истината. Понякога хората са в състояние, в което не са негативни и имат енергия, но чувстват, че нямат път за познаване и практикуване на истината, и не ги интересува да разберат как да я практикуват. Как се случва това? Понякога не можеш да разбереш пътя, затова просто следваш правила и си мислиш, че практикуваш истината, и в резултат на това все още си неспособен да преодолееш затрудненията си. В сърцето си чувстваш, че практикуваш истината и показваш предаността си, и се чудиш защо все още възникват проблеми. Това е така, защото действаш въз основа на добрите си намерения и използваш собствените си субективни усилия, а не търсиш Божиите намерения, не постъпваш според изискванията на истината и не спазваш принципите. В резултат на това постоянно чувстваш, че си много под нивото, което Бог изисква, сърцето ти е тревожно и несъзнателно ставаш негативен. Субективните желания и усилия на човека са много далеч от изискванията на истината и са различни по природа. Външният подход на хората не може да замени истината и не се изпълнява в пълно съответствие с Божиите желания, докато истината е действителният израз на Божиите намерения. Някои хора, които разпространяват евангелието, си мислят: „Доста изстрадах и платих цена, и по цял ден съм зает да проповядвам евангелието. Как можеш да кажеш, че не практикувам истината?“. Нека те попитам тогава. Колко истини пазиш в сърцето си? Колко неща правиш в съответствие с истината, когато проповядваш евангелието? Разбираш ли Божиите намерения? Дори сам не можеш да кажеш дали просто симулираш дейност или практикуваш истината, защото се съсредоточаваш само върху това да използваш действията си, за да удовлетвориш Бог и да спечелиш Неговото благоволение, а не се оценяваш според критерия „да удовлетвориш Бог, като търсиш Неговите намерения, за да се съобразяваш с истината за всичко“. Ако твърдиш, че практикуваш истината, колко се е променил нравът ти през това време? Колко е нараснала любовта ти към Бог? Като се оценяваш така, ще си наясно в сърцето си дали практикуваш истината или не.