Когато някои хора служат като водачи или работници, те винаги се страхуват да не направят нещо погрешно и да не бъдат разкрити и отстранени, така че често казват на другите: „Не ти трябва да ставаш водач. Веднага щом нещо се обърка, ще бъдеш отстранен и няма да има връщане назад!“. Не е ли заблуда това изказване? Какво означава „няма да има връщане назад“? Какви водачи и работници са отстранени? Всички те са зли индивиди, които, въпреки многократните предупреждения, продължават да вилнеят, като прекъсват и смущават работата на църквата. Ако някой направи грешка само заради малкия си ръст или слаби заложби, или поради липса на опит, но може да приеме истината и искрено да се покае, ще го отстрани ли Божият дом? Дори ако този човек не може да върши никаква реална работа, дългът му просто ще бъде приспособен. Така че не изкривяват ли фактите хората, които казват тези неща? Не разпространяват ли представи, за да подвеждат другите? Водачите и работниците в Божия дом се избират демократично, тези роли не се раздават на всеки, който ги поиска. Божият дом се отнася към водачите и работниците съгласно истините принципи; само онези фалшиви водачи, които изобщо не приемат истината, и антихристите, които се стремят към слава, придобивки и статус, и които твърдо отказват да се покаят, ще бъдат отстранени. Онези, които могат да приемат истината, които приемат да бъдат кастрени, и които наистина се покайват, няма да бъдат отстранени. Онези, които разпространяват представата, че „да бъдеш водач е твърде рисковано“, имат намерения и цели. Те целят да подведат хората, да попречат на другите да стават водачи и да се възползват от възможността, която произтича от това. Не е ли това да имаш скрити мотиви? Ако се страхуваш да не бъдеш отстранен, трябва да бъдеш предпазлив, да се молиш на Бог и да се покаеш пред Него, и да приемеш истината, за да можеш да поправиш грешките си. Няма ли по този начин да се реши проблемът? Ако някой допусне грешка и, когато го кастрят, не приеме истината и няма намерение да се покае истински, продължава да бъде нехаен и да вилнее, тогава той трябва да бъде отстранен. Когато някои хора служат като водачи или работници, те стават дръзки и безочливи, говорят и действат без никакви скрупули и искат да заблудят всички. Не само че не използват истината за решаване на проблемите, но също така преследват и изолират тези, които докладват проблемите на Горното. Когато Горното разбере за този проблем и им потърси сметка, те стават плахи като мишки и упорито отказват да признаят какво са направили. Мислят, че ако откажат да си признаят, може да им се размине и Божият дом няма да разгледа въпроса. Наистина ли е толкова просто? Божият дом ще изясни въпроса и след това ще го разреши въз основа на принципите. Виновните няма да могат да се измъкнат. Когато хората не търсят истината в нещата, които правят, и действат произволно, безразсъдно и според своите прищевки, като прибягват до увъртания и преструвки и упорито отказват да признаят грешките си, когато нещата не вървят добре, какъв е този проблем? Това правилното отношение ли е? Може ли проблемът да се реши чрез увъртания, преструвки и упорито отказване да признаеш действията си? Отговаря ли на истината това отношение? Има ли истинско покорство в него? Те се страхуват да не допуснат грешки и да не бъдат разобличени и докладвани, боят се, че Божият дом ще ги държи отговорни и се страхуват да не бъдат съдени, заклеймени и отстранени. Има ли проблем в този страх? Този страх не е нещо положително. Откъде идва той? (От техния покварен сатанински нрав.) Точно така. Така че, какво точно има в този страх? Нека го анализираме. Защо се страхуват? Техният страх идва от притеснението им, че след като нещата бъдат разобличени, те ще бъдат освободени и заменени, като така ще изгубят своето положение и източник на препитание. Затова прибягват до лъжи и увъртания и упорито отказват да признаят действията си. Именно от това тяхно отношение се разкрива дали са хора, които приемат истината, дали са надменни и самоправедни хора и дали са измамници. Не са ли те дяволи? Най-накрая са показали истинската си същност. В какви моменти хората се разкриват най-много? Вижте какво е отношението им, когато нещо ги сполети, и особено когато техните простъпки са разкрити — тези моменти ги разкриват най-добре. Тяхната дребнавост, измамност, хитрост и упорито отказване да признаят грешките си и т.н. — всички тези покварени нрави се проявяват наведнъж. Не е ли това моментът, в който най-лесно можем да различим хората? Някои хора не вярват, че Божият дом може да се отнася към хората справедливо. Те не вярват, че Бог царува в Неговия дом, и че истината царува там. Те вярват, че независимо какъв дълг изпълнява човек, ако възникне проблем в него, Божият дом ще се заеме с този човек веднага, ще го лиши от правото да изпълнява този дълг, ще го отпрати или дори ще го премахне от църквата. Наистина ли е така? Разбира се, че не. Божият дом се отнася към всеки човек според истините принципи. Бог е праведен в отношението си към всеки човек. Той не гледа само как се държи човек в един отделен случай; Той разглежда природата същност на човека, неговите намерения, неговото отношение и особено това дали човек може да се самоанализира, когато допусне грешка, дали съжалява и дали може да проникне до същността на проблема въз основа на Неговите думи, да започне да разбира истината, да се намрази и да се покае истински. Ако някой няма това правилно отношение и е изцяло опетнен от лични намерения, ако е пълен с хитри планове и разкриване на покварен нрав и, когато възникнат проблеми, прибягва до преструвки, увъртания и оправдания и упорито отказва да признае действията си, тогава такъв човек не може да бъде спасен. Той изобщо не приема истината и е напълно разкрит. Хората, които не са прави и които изобщо не могат да приемат истината, в същността си са неверници и могат само да бъдат отстранени. Как могат неверниците, които служат като водачи и работници, да не бъдат разкрити и отстранени? Неверникът, независимо какъв дълг изпълнява, бива разкрит най-бързо от всички, защото поквареният нрав, който разкрива, е твърде много и твърде очевиден. Нещо повече, те изобщо не приемат истината и действат безразсъдно и своеволно. Накрая, когато са отстранени и са изгубили възможността да изпълняват дълга си, започват да се тревожат и да си мислят: „Свършено е с мен. Ако не ми позволяват да изпълня дълга си, не мога да бъда спасен. Какво да правя?“. В действителност Небето винаги оставя изход за човека. Има един последен път, който е да се покаеш искрено и да побързаш да разпространяваш евангелието и да печелиш хора, като компенсираш грешките си чрез вършене на добри дела. Ако не поемат по този път, тогава с тях наистина е свършено. Ако притежават някакъв разум и знаят, че нямат никакъв талант, трябва да се въоръжат както трябва с истината и да се обучат да разпространяват евангелието — това също е изпълнение на дълг. Напълно осъществимо е. Ако някой признава, че е бил отстранен, защото не изпълнява добре дълга си и въпреки това не приема истината и не изпитва ни най-малко угризение, а вместо това се оставя на отчаянието, не е ли това глупаво и невежо? Кажете Ми, ако човек допусне грешка, но е способен на истинско разбиране и желае да се покае, Божият дом няма ли да му даде шанс? С наближаването на края на Божия шестхилядолетен план за управление, остават толкова много дългове, които трябва да се изпълнят. Но ако нямаш съвест или разум и не се грижиш за същинската си работа, ако си получил възможност да изпълниш дълг, но не умееш да го оцениш, не се стремиш ни най-малко към истината, а оставяш най-доброто време да те подмине, тогава ще бъдеш разкрит. Ако постоянно си нехаен при изпълнението на дълга си и изобщо не се подчиняваш, когато те кастрят, ще те използва ли отново Божият дом за изпълнение на дълг? В Божия дом царува истината, а не Сатана. Бог има последната дума за всичко. Той е този, който върши делото за спасението на човека, Той е този, който има върховенство над всичко. Не е необходимо да анализираш кое е правилно и кое не, трябва просто да слушаш и да се покоряваш. Когато се изправиш пред това да те кастрят, трябва да приемеш истината и да можеш да поправиш грешките си. Направиш ли го, Божият дом няма да ти отнеме правото да изпълняваш дълг. Ако винаги се страхуваш да не те отстранят, вечно се оправдаваш, измисляш си извинения, това е проблем. Ако позволиш на другите да видят, че изобщо не приемаш истината и си глух за гласа на разума, значи си загазил. Църквата ще бъде длъжна да се справи с теб. Ако изобщо не приемаш истината при изпълнение на дълга си и винаги се страхуваш да не бъдеш разкрит и отстранен, то този твой страх е опетнен от човешка умисъл и покварен сатанински нрав, от подозрителност, предпазливост и неразбиране. Човек не бива да има никоя от тези нагласи. Първо трябва да се справиш със страха си, както и с грешните си разбирания за Бог. Как възникват грешни разбирания за Бог в човека? Когато нещата вървят добре за някой човек, той определено не разбира погрешно Бог. Вярва, че Бог е добър, Бог е почтен, Бог е праведен, милостив и любящ, Бог е прав във всичко, което върши. Щом обаче се изправи пред нещо, което не отговаря на представите му, си мисли: „Май Бог не е много праведен, поне не в този случай“. Това не е ли грешно разбиране? Как става така, че Бог не е праведен? Кое е това, което породи това грешно разбиране? Кое те накара да си изградиш това мнение и разбиране, че Бог не е праведен? Можеш ли да кажеш със сигурност какво е? Коя фраза беше? Кой въпрос? Коя ситуация? Кажи, за да може всички да го разберат и да видят дали имаш солидни аргументи. А когато човек разбира грешно Бог или се сблъсква с нещо, което не отговаря на представите му, какво отношение трябва да има? (Отношение на търсене на истината и на покорство.) Той трябва първо да се покори и да поразсъждава: „Не разбирам, но ще се покоря, защото това е направено от Бог и не е нещо, което човек трябва да анализира. Освен това не мога да се съмнявам в Божиите слова или в делото Му, защото Божието слово е истината“. Не е ли това отношението, което човек трябва да има? С такова отношение, грешното ти разбиране пак ли ще създава проблем? (Не.) Няма да засегне или да попречи на изпълнението на дълга ти. Кой според вас е способен на преданост — човек, който таи грешни разбирания при изпълнението на дълга си, или този, който не го прави? (Който не допуска грешни разбирания при изпълнение на дълга си е способен на преданост.) Така че на първо място трябва да имаш покорно отношение. Нещо повече, трябва най-малкото да вярваш, че Бог е истина, че Бог е праведен и че всичко, което върши, е правилно. Това са предпоставките, които определят дали можеш предано да изпълняваш дълга си. Ако покриваш и двете изисквания, могат ли грешните разбирания в сърцето ти да засегнат изпълнението на твоя дълг? (Не.) Не могат. Това означава, че няма да вкарваш тези неразбирания в изпълнението на дълга си. Първо, трябва да ги разсееш изначално, като се увериш, че са останали само в зародиш. Какво трябва да направиш след това? Изкорени ги из основи. Как да ги изкорениш? Прочети заедно с всички няколко подходящи откъса от Божиите слова, които се отнасят до това. След това разговаряйте за това защо Бог действа по този начин, какво е Божието намерение и какви резултати могат да бъдат постигнати от това, че Бог работи по този начин. Разговаряйте задълбочено за тези неща, тогава ще имаш разбиране за Бог и ще можеш да се покориш. Ако не разрешиш неразбирането си за Бог и пренесеш представите си в изпълнението на дълга си, като казваш: „В този случай бог е действал неправилно и аз няма да се покоря. Ще го оспоря, ще дебатирам тези неща с божия дом. Не вярвам, че това е божие дело“ — що за нрав е това? Типичен сатанински нрав. Такива думи не бива да се произнасят от човеците; не е това отношението, което трябва да има едно сътворено същество. Щом можеш да се противопоставиш на Бог по този начин, достоен ли си да изпълняваш този дълг? Не си. Понеже си дявол и нямаш човешка природа, не си достоен да изпълняваш дълг. Ако човек притежава някакъв разум и у него се породят погрешни разбирания за Бог, той ще се моли на Бог, ще търси и истината в Божиите слова; и рано или късно въпросът ще му се изясни. Ето това трябва да правят хората.

В хода на преживяването на Божието дело има много неща, които хората не могат да разберат или да приемат. Ако имат богопокорни сърца, тези неща ще се разрешат постепенно и те ще намерят отговорите им в Божиите слова. Дори и да не получат резултати в момента, по естествен път ще започнат да разбират тези неща след няколко години опит. Ако при среща с проблеми човек така и не може да ги разреши и се настройва срещу водачите и работниците или спори с Божия дом, дали този човек притежава разум? За да следва Бог, човек трябва да притежава поне нормален човешки разум и елементарна вяра, само тогава ще му бъде лесно да се покори на Бог. Ако винаги се противопоставяш на Бог и се настройваш срещу Него, а след това не търсиш истината и в сърцето ти няма покаяние, значи не си годен да изпълняваш дълг или да следваш Бог и не си годен да приемеш Неговото поръчение. Ако нямаш искрена вяра, но въпреки това изпълняваш дълг и следваш Бог, не ще имаш здрави устои и със сигурност ще бъдеш отстранен. Така не си ли причиняваш само неприятности? Това се нарича да се поставиш в неудобно положение. Ето защо, за да решат неразбиранията за Бог, правилното отношение е хората първо да се покорят и да вярват, че всичко, сторено от Бог, е правилно. Не се доверявай на собствените си очи и преценка — ако винаги се доверяваш на собствената си преценка и очи, това вещае неприятности. Ти не си Бог, не разполагаш с истината. Ти си човек с покварен нрав; способен си на грешки и все още не разбираш истината. Ако не разбираш истината, Бог осъжда ли те? Не те осъжда, но ти трябва да търсиш истината. Бог ти дава възможност и време да търсиш, Той те чака. Какво чака? Чака те да търсиш истината през това време. Веднъж като разбереш и се покориш, всичко се нарежда и Бог нито ще помни, нито ще те осъди. Ако обаче продължаваш да допускаш същите стари грешки, тогава с теб наистина е свършено и е късно за изкупление.