Независимо дали човек изпълнява своя дълг или усвоява професионални знания, той трябва да проявява усърдие и да се справя със своите задачи съгласно принципите. Не подхождайте нехайно или чисто формално. Целта на усвояването на професионални знания е да изпълняваш своя дълг добре, като за това трябва да се положат усилия — за това се изисква сътрудничество между хората. Ако човек не желае да изпълнява добре дълга си и винаги намира причини и извинения да не усвоява професионални знания, това е знак, че той не дава всичко от себе си за Бог и не иска да изпълни добре своя дълг, за да се отплати за Неговата любов. Не е ли това човек, комуто липсва съвест и разум? Не е ли човек с такъв характер проблемен? Не е ли изключително трудно да се справиш с подобни хора? Въпреки че изучават професия, те също трябва да търсят истината и да действат в съответствие с истините принципи. Те не бива да прекрачват тази граница и не могат да бъдат объркани като невярващите. Какво отношение имат невярващите към работата? Мнозина от тях прекарват дните си, носейки се по течението, и пилеят времето си, карайки я някак си ден за ден за дневната надница, и при всяка възможност претупват нещата. Тях не ги е грижа за ефективността и дали действат по съвест. Липсва им сериозно и отговорно отношение. Те не си казват: „Тази задача е поверена на мен, така че трябва да поема отговорност за нея, докато не я завърша. Трябва да се справя добре с това и да се нагърбя с тази отговорност“. На тях им липсва този вид съвест. Освен това за невярващите е характерен определен покварен нрав. Когато учат другите на професионални знания или умения, те си мислят: „Щом ученикът научи всичко, което знае учителят, учителят ще загуби своето препитание. Ако науча другите на всичко, което знам, тогава никой повече няма да ме уважава или да ми се възхищава, а аз ще загубя целия си статус като учител. Така не става. Не мога да ги науча на всичко, което знам, трябва да премълча нещо. Ще им предам само осемдесет процента от това, което знам, и ще задържа останалото за себе си. Това е единственият начин да покажа, че уменията ми превъзхождат тези на другите“. Що за нрав е това? Това е лукавост. Когато учите другите, когато им помагате или споделяте с тях нещо, което сте научили, каква е нагласата, с която трябва да подходите? (Трябва да не пестя усилия и да не прикривам нищо.) Как не прикриваш нищо? Ако кажеш: „Не прикривам нищо от това, което съм научил, и нямам проблем да го споделя с всички вас. И без това заложбите ми са по-високи от вашите и все още мога да вниквам в по-възвишени неща“ — това пак си е прикриване, а също и доста пресметливо. Или ако кажеш: „Ще ви предам най-основното от това, което съм научил, не е кой знае какво. Пак ще остана с по-висши знания, и дори да усвоите всичко, пак няма да сте толкова напреднали, колкото съм аз“ — това пак е премълчаване. Ако човек е твърде егоистичен, той ще остане без Божията благословия. Хората трябва да се научат да проявяват внимание към Божиите намерения. Трябва да дадеш най-важното, най-същественото от това, което си разбрал, като принос към Божия дом, за да може Божиите избраници да го научат и овладеят — това е единственият начин да получиш Божията благословия и Той да те дари още повече. Както се казва: „По-блажено е да дава човек, отколкото да получава“. Посвети всички свои таланти и дарби на Бог, покажи ги, когато изпълняваш дълга си, за да може всеки да се възползва от тях и да постигне резултати при изпълнението на дълга си. Ако отдадеш напълно всички свои таланти и дарби, те ще са от полза за всички, които изпълняват този дълг, а и за работата на църквата. Недей да казваш на всички само няколко простички неща и да си мислиш, че си се справил доста добре или че нищо не си скрил — не, това не е достатъчно. Така предаваш на хората само определени теории или познания, които могат да разберат буквално, но същината, това, което е най-важно, остава неразбираемо за начинаещите. Така даваш само едно обобщение, без да навлизаш в подробности или да уточняваш, като през цялото време си мислиш: „Е, все пак съм ти предал нещо и не съм прикрил умишлено нищо. Ако не разбираш, то е защото си с твърде лоши заложби, не обвинявай мен. Сега просто остава да видим как ще те води Бог“. Подобни размисли съдържат лукавост, нали? Не е ли това егоистично и достойно за презрение? Защо не можеш да научиш хората на всичко, което таиш в сърцето си, на всичко, в което си вникнал? Защо вместо това прикриваш знания? Това показва проблем с намеренията и нрава ти. Когато повечето хора за пръв път се запознават с конкретен аспект на дадено професионално познание, те могат да разберат само буквалния му смисъл. Необходима е известна практика, за да може човек да усвои същината и тънкостите му. Ако вече си овладял тези тънкости, трябва открито да ги кажеш на другите. Не ги карай да губят време, като ги търсят пипнешком, не ги прекарвай през обиколни пътеки. Това е твоя отговорност и това, което трябва да направиш. Когато предаваш на другите същината и това, което считаш за най-важно, само тогава не прикриваш нищо и не проявяваш егоизъм. Ако не можете да промените егоистичните и презрени страни на покварения си нрав, когато учите другите на умения, когато разговаряте с тях за своята професия или споделяте за навлизането си в живота, тогава не изпълнявате добре дълга си. В този случай, не сте хора, които притежават човешка природа, съвест или разум, или които практикуват истината. За да промениш покварения си нрав и да достигнеш до момента, в който си освободен от егоистични мотиви и се съобразяваш само с Божиите намерения, трябва да търсиш истината. Така ще придобиеш истината реалност. Твърде изтощително е, ако хората не се стремят към истината и живеят със сатанински нрав като невярващите. Сред невярващите цари остра конкуренция. Това да овладееш същността на дадено умение или професия не е проста работа. Щом някой друг я открие и овладее, това излага препитанието ти на риск. За да защитят това свое препитание, хората са принудени да постъпват така — да са предпазливи по всяко едно време. Това, което са овладели, е най-ценната им валута, тяхното препитание, техният капитал, тяхната жизнена сила и не бива да допускат никой друг да вникне в него. Ала ти вярваш в Бог. И ако мислиш и действаш по този начин в Божия дом, няма какво да те отличава от невярващите. Ако изобщо не приемаш истината и продължаваш да живееш според сатанински философии, тогава не си човек, който истински вярва в Бог. Ако винаги си пропит от егоистични мотиви и проявяваш дребнавост при изпълнението на дълга си, няма да получиш Божията благословия.

Сега, след като повярва в Бог, яде и пи от Божиите слова и прие тяхното правосъдие и наказание, размишлява ли върху покварения си нрав, опозна ли го? Промениха ли се принципите, които направляват думите и постъпките ти, възгледите ти за нещата и принципите и целите на поведението ти? Ако все още не се различаваш от невярващия, тогава Бог няма да признае вярата ти в Него. Той ще каже, че все още си невярващ и че все още следваш пътя на невярващия. Ето защо, независимо дали става въпрос за твоето поведение или за изпълнението на дълга ти, трябва да практикуваш въз основа на Божиите слова и истините принципи. Трябва да използваш истината, за да решаваш проблемите, да промениш покварения нрав, който разкриваш, и да превъзмогнеш грешните мисли, възгледи и практики. От една страна, трябва да откриваш проблемите посредством самоанализ и самонаблюдение. От друга, също така трябва да търсиш истината, за да разрешиш тези проблеми, и когато откриеш у себе си покварен нрав, трябва незабавно да го промениш, да се опълчиш на плътта и да се откажеш от собствената си воля. Щом промениш покварения си нрав, постъпките ти вече няма да се ръководят от него и ще можеш да се откажеш от собствените си намерения и интереси и да практикуваш в съответствие с истините принципи. Това е истината реалност, която всеки истински последовател на Бог трябва да притежава. Ако можеш да се самоанализираш, да опознаеш себе си и да търсиш истината, за да решаваш така проблемите, тогава си човек, който се стреми към истината. Вярата в Бог изисква такъв вид сътрудничество и способността да практикуваш така е най-благословена от Бог. Защо казвам това? Защото така постъпваш в името на работата на църквата, в интерес на Божия дом и за благото на братята и сестрите, като в същото време практикуваш истината. Точно това одобрява Бог; това се нарича добродетелност и като практикуваш истината по този начин, ти свидетелстваш за Бог. Но ако не правиш това, не се различаваш от невярващия, постъпваш според принципите на невярващите за справяне с проблемите и следваш техните начини на поведение, това свидетелство ли е? (Не.) До какви последствия води това? (Това унижава Бог.) Това унижава Бог! Защо казвате, че това унижава Бог? (Защото Бог ни е избрал, изказал е толкова много истини, лично ни е насочвал, подхранвал и поливал, но ние не приемаме и не практикуваме истината, а все още водим живот, основан на сатанизми, и не свидетелстваме пред Сатана. Това унижава Бог.) (Ако вярващ в Бог Го е чул Той да разговаря за толкова много истини и начини на практикуване, но в постъпките си все още живее според философиите за светските отношения на невярващите и проявява особена измама и егоизъм, той е дори по-лош и по-зъл от невярващите.) Може би всички вие разбирате по малко от това. Хората ядат и пият от Божиите слова, наслаждават се на всичко, дадено от Бог, но все пак следват Сатана. Независимо какво ги сполетява и в каква сложна среда попадат, те все още са неспособни да чуят Божиите слова, да се покорят на Бог, не търсят истината и не остават непоколебими в свидетелството си. Това не е ли предателство към Бог? Това наистина е предателство към Бог. Когато Бог се нуждае от теб, ти не слушаш Неговия призив или словото Му, а вместо това следваш тенденциите на невярващите, слушаш Сатана, следваш Сатана и постъпваш според логиката на Сатана и неговите принципи и начини на живот. Това е предателство към Бог. Предателството към Бог не е ли богохулство и унижаване на Бог? Да разгледаме Адам и Ева в Рая — Бог казва: „Не и от дървото за познаване на доброто и злото, защото щом ядеш от него, задължително ще умреш“ (Битие 2:17). Чии са тези думи? (Това са Божии слова.) Обикновени ли са тези слова? (Не.) Какви са те? Те са истината, те са Божията заповед, която хората трябва да спазват и начинът, по който хората трябва да практикуват. Бог рече на хората как да се отнесат към дървото за познание на доброто и злото. Принципът на практикуване беше да не ядат от него, а след това Той каза на хората и последствието от това — че те непременно ще умрат в деня, в който ядат от него. На хората беше казан принципът на практикуване и какъв е залогът. След като чуха това, те разбраха ли го или не? (Разбраха го.) Наистина разбраха Божиите слова, но по-късно чуха змията да казва: „Бог каза, че непременно ще умрете в деня, в който ядете от това дърво, но няма да умрете със сигурност. Можете да опитате,“ и след като Сатана продума, те се вслушаха в думите му и ядоха от плода на дървото за познание на доброто и злото. Това беше предателство към Бог. Те не избраха да се вслушат в Божиите слова и да практикуват според тях. Не постъпиха според Божията заповед, а повярваха на думите на Сатана и ги приеха и постъпиха според тях. Какъв беше резултатът от това? Естеството на тяхното поведение и подход беше предателство и унижаване на Бог, и в резултат бяха покварени от Сатана и се изродиха. Хората сега са същите като Адам и Ева тогава. Те чуват Божиите слова, но не ги практикуват. Те дори разбират истината, но не я практикуват. Естеството на това е същото, както когато Адам и Ева не се вслушаха в Божиите слова или в Неговите заповеди — това е предателство и унижаване на Бог. Когато хората предават и унижават Бог, те остават покварени и контролирани от Сатана и продължават да се направляват от сатанинския си нрав. Ето защо те никога не могат да се освободят от влиянието на Сатана или да избягат от неговите изкушения, съблазни, атаки, манипулации и от това да бъдат погълнати от него. Ако никога не можеш да се освободиш от всичко това, животът ти ще е особено болезнен и труден и в него няма да има мир и радост. Ще чувстваш, че всичко е празно и дори може да поискаш да потърсиш смъртта, само и само да свърши всичко това. Това е жалкото състояние на ония, които живеят под властта на Сатана.

A portion of the Bulgarian Bible verses in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.