Що за нрав имат хората, когато не поемат отговорност за дълга си, изпълняват го нехайно, държат се като подмазвачи и не защитават интересите на Божия дом? Това е лукавство, това е нравът на Сатана. Лукавството е най-отличителната черта на човешките философии за светските отношения. Хората мислят, че ако не хитруват, има риск да обидят някого и да не могат да се защитят. Смятат, че трябва да са достатъчно хитри, за да не нараняват или оскърбяват когото и да е, и така да се предпазят, да запазят препитанието си и да затвърдят положението си сред другите. Всички невярващи живеят според философиите на Сатана. Всички те са подмазвачи и не обиждат никого. Дошъл си в Божия дом, чел си Божието слово и си слушал проповедите в Божия дом. Защо тогава не си способен да практикуваш истината, да говориш от сърце и да бъдеш честен човек? Защо винаги се подмазваш? Подмазвачите защитават само собствените си интереси, а не интересите на църквата. Когато видят, че някой върши зло и накърнява интересите на църквата, те го пренебрегват. Харесва им да са подмазвачи и не обиждат никого. Това е безотговорно и такъв тип хора са твърде лукави и не заслужават доверие. За да защитят собствената си суета и гордост, както и за да запазят репутацията и статуса си, някои хора с удоволствие помагат на другите и се жертват за приятелите си, независимо от цената. Когато обаче трябва да защитят интересите на Божия дом, истината и справедливостта, добрите им намерения ги няма, те са напълно изчезнали. Когато трябва да практикуват истината, те изобщо не я практикуват. Какво се случва? За да защитят собственото си достойнство и гордост, те ще платят всяка цена и ще понесат всяко страдание. Когато обаче трябва да свършат истинска работа и да се занимават с практически дела, да бранят делото на църквата и положителните неща, да защитават и да предоставят ресурс на Божиите избраници, защо вече нямат сили да платят каквато и да било цена и да понесат каквото и да било страдание? Това е немислимо. Всъщност те имат такъв тип нрав, който изпитва неприязън към истината. Защо казвам, че техният нрав изпитва неприязън към истината? Защото винаги, когато нещо включва свидетелстване за Бог, практикуване на истината, защита на Божиите избраници, борба срещу кроежите на Сатана или защита на делото на църквата, те бягат и се крият, без да се погрижат за никакви важни въпроси. Къде е техният героизъм и дух да понесат страдание? Къде прилагат тези неща? Това е лесно да се види. Дори някой да ги порицае, като каже, че не бива да бъдат толкова егоистични и низки да защитават себе си, а че трябва да защитават делото на църквата, тях всъщност не ги интересува. Те си казват: „Аз не правя тези неща и те нямат нищо общо с мен. Каква полза от това да действам така ще има за моя стремеж към слава, придобивки и статус?“. Те не са хора, които се стремят към истината. Харесва им само да търсят слава, придобивки и статус и изобщо не вършат работата, която Бог им е поверил. Затова, когато са необходими, за да вършат работата на църквата, те просто избират да избягат. Това означава, че в сърцата си те не обичат положителните неща и не се интересуват от истината. Това е ясно проявление на изпитване на неприязън към истината. Само онези, които обичат истината и притежават истината реалност, могат да предложат услугите си, когато това се изисква от делото на Божия дом и от Божиите избраници, само те могат да се изправят смело и по дълг, да свидетелстват за Бог и да разговарят за истината, да водят Божиите избраници по правилния път, като им позволят да постигнат покорство към Божието дело. Само това е отношение на отговорност и проявление на внимание към Божиите намерения. Ако нямате това отношение и единствено сте небрежни в справянето с нещата, и си мислите: „Ще върша нещата в рамките на дълга си, но не ме интересува нищо друго. Ако ме попиташ нещо, ще ти отговоря, ако съм в добро настроение. В противен случай няма да го направя. Това е моето отношение“, тогава това е вид покварен нрав, нали? Само защита на собствения статус, репутация и гордост и само защита на нещата, които са свързани със собствените интереси — това ли е защита на справедлива кауза? Това защита на интересите на Божия дом ли е? Зад тези дребнави, егоистични мотиви е нравът да изпитваш неприязън към истината. Мнозинството от вас често показва подобни проявления и в момента, в който се сблъскате с нещо, което е свързано с интересите на Божия дом, увъртате, като казвате: „Не видях“, „Не знам“ или „Не съм чул“. Независимо дали наистина не знаеш, или само се преструваш, че не знаеш, ако разкриваш този вид покварен нрав в решаващи моменти, тогава е трудно да се каже дали си човек, който наистина вярва в Бог. За Мен или си човек, който е объркан в своята вяра, или си неверник. Ти категорично не си човек, който обича истината.

Вие може би разбирате какво означава да изпитваш неприязън към истината, но защо казвам, че да изпитваш неприязън към истината е нрав? Нравът няма нищо общо със случайни, временни проявления, а случайните, временни проявления не се квалифицират като проблем с нрава. Независимо от това какъв вид покварен нрав има човек, той често или дори постоянно ще се разкрива в него; той ще се разкрива винаги, когато човекът е в правилната обстановка. Затова не можете произволно да характеризирате проблем с нрава въз основа на случайно, временно проявление. И така, какво е нрав? Нравът е свързан с намеренията и мотивациите, той е свързан с мисленето и гледната точка на човек. Изглеждаш способен да разбереш, че той е взел връх и ти влияе, но нравът също може да бъде скрит и прикрит, както и да бъде замъглен от повърхностни явления. Накратко, докато в теб има нрав, той ще те възпрепятства, ще те възпира и контролира и ще поражда много видове поведение и проявления у теб — това е нрав. Какво поведение, мисли, гледни точки и отношение често поражда нравът да изпитваш неприязън към истината? Една от основните характеристики на това да изпитваш неприязън към истината, която хората показват, е липсата на интерес към положителните неща и истината, както и незаинтересоваността, безразличието на сърцето, липсата на желание да се достигне до истината и мисленето, че всичко това е просто чудесно, когато става въпрос за нещо, свързано с практикуване на истината. Ще дам един прост пример. Част от здравия разум, за който хората често говорят по отношение на доброто здраве, е да се ядат повече плодове и зеленчуци, да се ядат повече леки храни и по-малко месо и особено по-малко пържени храни; това са положителни насоки за здравето и благосъстоянието на хората. Всеки може да разбере и да приеме от кое да яде повече и от кое по-малко, така че това приемане въз основа на теория ли е, или на практика? (Теория.) Как се проявява теоретичното приемане? Под формата на основно признание. Това е да мислиш, че това твърдение е правилно и че това твърдение е много добро, чрез проницателност, която се основава на твоята преценка. Но имаш ли някакво доказателство, за да потвърдиш това твърдение? Имаш ли някакви основания да вярваш в него? Без да си го преживял сам, без да имаш някакви основания или база, която да докаже дали това твърдение е правилно или грешно, и със сигурност без да си извлечеш поука от предишни грешки и без никакви примери от реалния живот, ти просто си приел това мнение — това е теоретично приемане. Независимо дали го приемаш теоретично или практически, първо трябва да потвърдиш, че твърдението „яж повече зеленчуци и по-малко месо“ е правилно и положително нещо. И така, как може да се види нравът ти да изпитваш неприязън към истината? Въз основа на това как подхождаш към това твърдение и как го прилагаш в живота си; това показва отношението ти към това твърдение, дали си го приел теоретично и като доктрина или си го приложил в реалния живот и си го превърнал в своя реалност. Ако само си приел твърдението като доктрина, но това, което правиш в реалния живот, напълно противоречи на това твърдение или изобщо не показваш практическо приложение на това твърдение, обичаш ли това твърдение или не го обичаш? Например, когато се храниш и видиш няколко зелени зеленчука и си мислиш: „Зелените зеленчуци са полезни за здравето, но не са вкусни, а месото е по-вкусно, затова първо ще хапна малко месо“, а след това ядеш само месо и никакви зелени зеленчуци — какъв вид нрав показва това? Такъв, който не приема верни твърдения, изпитва неприязън към положителните неща и само иска да се храниш според плътските си предпочитания. Този тип човек, който е лаком и ненаситен на удоволствия, вече е изпитал много неприязън към положителните неща, противопоставил им се е и се е отвратил от тях, и това е вид нрав. Някой може да признае, че това твърдение е съвсем правилно, но самият той не може да го изпълни и въпреки че не може, все пак казва на другите да го изпълнят. След като го повтаря многократно, за него това твърдение се превръща във вид теория и няма никакво въздействие върху него. Този човек много добре знае в сърцето си, че яденето на повече зеленчуци е правилно, а яденето на повече месо не е добро, но си мисли: „Независимо от всичко, не съм загубил, да ядеш месо означава да се възползваш и не смятам, че е нездравословно“. Лакомията и желанията му са го накарали да избере неправилен начин на живот и го карат постоянно да се противопоставя на правилния здрав разум и правилния начин на живот. Той е с вид покварен нрав, който копнее за облаги и плътски наслади, така че ще му бъде ли лесно да приеме правилни твърдения и положителни неща? Това няма да е никак лесно. Не е ли тогава неговият начин на живот управляван от покварения му нрав? Това е разкриване на неговия покварен нрав и проявление на неговия покварен нрав. Това, което се проявява външно, е този вид поведение и отношение, но всъщност е нрав, който ги управлява. Какъв нрав е това? Това е да изпитваш неприязън към истината. Този нрав да изпитваш неприязън към истината се открива трудно. Никой не смята, че изпитва неприязън към истината, но фактът, че от няколко години вярва в Бог и все още не знае как да практикува истината, е достатъчен, за да покаже, че изпитва неприязън към истината. Хората слушат толкова много проповеди и четат толкова много от Божието слово, а Божието намерение е те да приемат Божиите слова в сърцата си и да въведат тези слова в реалния си живот, за да ги практикуват и използват, така че да разберат истината и да превърнат истината в свой живот. Това изискване е трудно постижимо за повечето хора и затова се казва, че повечето хора имат нрав да изпитват неприязън към истината.

Когато някой разбира истината, практикуването ѝ не е трудно за него, а щом е способен да практикува истината, той може да навлезе в истината реалност. Наистина ли е толкова трудно да превърне истините, които разбира, в реалности, които изживява? Позволи Ми да ти дам един пример. Да кажем, че времето е студено и се опитваш да излезеш от къщи все още потен, а твоята майка ти казва да избършеш потта си преди да излезеш, защото ще се простудиш. Знаеш, че майка ти иска най-доброто за теб, но не приемаш съвета ѝ сериозно и го пренебрегваш, макар да смяташ, че предложението ѝ е правилно. Въпреки това излизаш потен и понякога се простудяваш, след като излезеш така, но все пак продължаваш да не следваш съвета ѝ при следващото излизане от къщи. Очевидно знаеш, че съветът ѝ е правилен и в най-добър интерес за теб, и че мотивите и намеренията на майка ти винаги са за твое добро, но въпреки това продължаваш да си правиш оглушки и да не се вслушваш в него — не е ли това нрав? Ако нямаше такъв нрав, какво би избрал да правиш? (Да слушам.) Щеше да знаеш, че този съвет е важен, и щеше да знаеш какви последствия и болка може да претърпиш, ако не се вслушаш в него, и би възприел и разбрал смисъла на това предложение. Щеше да можеш да се придържаш стриктно към този съвет и винаги да го изпълняваш и тогава нямаше да има опасност да се простудиш. Това е само един пример. Същото е и с вярата в Бог, с четенето и слушането на Божиите слова, така че как трябва да се отнасят хората към Божиите слова? Това е най-съдбоносният въпрос. Ако човек говори в съответствие с истината и е прав, хората ще имат полза да приемат думите му. Божиите слова са истината и ако хората са способни да ги приемат, те не само ще извлекат полза, но и ще придобият живота. Много хора не могат да видят ясно този въпрос и винаги се отнасят с пренебрежение към Божиите слова. Независимо какво казва Бог, дали увещава, порицава, напомня, утешава или настоятелно моли хората, независимо как говори, Той не може да събуди сърцата им. Те не са в състояние да действат според Божиите слова и след като ги изслушат, просто си правят оглушки. Това е един от видовете човешки нрав — непримиримост и изпитване на неприязън към истината. Ако не можеш да следваш Божиите слова в начина, по който подхождаш към нещата, които Бог ти казва и ти заповядва да направиш, тогава няма да можеш да промениш този нрав. Независимо че признаваш всяко слово, което Бог изрича, и след него казваш „амин“, независимо че словесно възхваляваш Божиите слова като истината, това е безполезно. Трябва да си в състояние да приемеш Божиите слова и трябва да практикуваш и да преживяваш Божиите слова, и да превърнеш Божиите слова в твой живот и твоя реалност, само това е полезно. Например, ако човек с измамен нрав реши да бъде честен и да говори правдиво, това е донякъде лесно постижимо за него, но най-трудното нещо, което трябва да промени, е нравът на неприязън към истината и на непримиримост. Независимо какво казва Бог, хората с такъв нрав не го приемат сериозно в сърцата си, и каквото и отношение да заема Бог, независимо дали ще предупреждава, напомня, увещава или настоятелно ще моли, ще представя факти или ще разсъждава върху нещата, това не докосва сърцата им, а справянето с това не е лесно. За хората е трудно да разпознаят нрава на неприязън към истината и те трябва често да търсят истината и да размишляват над собствените си състояния, над това защо не могат да приемат истината и над това защо не могат да практикуват истините, които разбират. Ако разберат напълно този проблем, те ще знаят какво означава да изпитваш неприязън към истината.

Има нещо прикрито в нрава на хората, което се проявява в това, че те нито са надменни, нито са раболепни. Хората имат свой собствен начин на мислене и изразяване и смятат, че именно той е най-подходящ. Не се влияят от това, какво казват или правят останалите. Настояват да правят всичко, което смятат, че ще им спечели възхищението на хората, и са уверени, че именно то е правилно. Изобщо не приемат истината, не могат да посрещнат правилно действителността и нямат никакви истини принципи. Що за нрав е това? Това е надменен и самоправеден нрав, и изпитване на неприязън към истината. Колкото и много да говори или върши Бог, хората, които принадлежат на Сатана и които изпитват неприязън към истината, са глухи и слепи за Божиите слова и дела. Сатана никога не приема Божиите слова за истината. Той ги пренебрегва и не позволява на хората да приемат нито Божиите слова, нито истината, а и подвежда хората, за да му се подчинят. Ето как Сатана се противопоставя на Бог. Бог изразява истината, за да спаси, пробуди и пречисти човечеството, а Сатана прави всичко възможно да смущава Божието дело и да го унищожи. Сатана подвежда хората с цел да ги поквари и измъчва, а накрая да ги погълне и унищожи. Например Бог даде на човечеството всякакви видове храна, създаде разнообразни зърнени храни и зеленчуци, както и подходяща за отглеждането им земя. Стига хората да работят усърдно, те ще имат достатъчно храна и ще могат да си осигурят здравословно хранене. Хората обаче са ненаситни и все искат да забогатеят, затова настояват да изследват методите за генетично модифициране, за да увеличат добивите, а това унищожава действителната хранителна стойност на зърнените храни и превръща органичната храна в неорганична. Когато хората ядат тези неща, телата им се разболяват от всякакви болести. Това не е ли дело на Сатана? Хората са толкова покварени от Сатана, че всички те са се превърнали в живи Сатани и дяволи. В миналото само Сатана и злите духове се противопоставяха на Бог, но сега цялото покварено човечество Му се противопоставя. И така, не са ли дяволи и сатани покварените човешки същества? Не са ли потомци на Сатана? (Така е.) То е следствие от това, че Сатана покварява човечеството в продължение на хилядолетия. Как можете да разпознаете и разграничите сатанинския нрав? Съдейки по това какво обича да прави Сатана и по средствата и хитростите, с които си служи, очевидно той изобщо не обича положителните неща, обича злото и винаги се смята за компетентен и способен да контролира всичко. Това е надменната природа на Сатана. Ето защо Сатана безсрамно отрича Бог, съпротивлява се срещу Него и Му се противопоставя. Всички негативни неща и всички злини са характерни за Сатана и той е техният източник. Ако можете да го видите ясно, значи можете да различавате сатанинския нрав. На хората не им е лесно да приемат истината и да я практикуват, защото всички те имат сатанински нрав, а той ги ограничава и обвързва. Някои хора например осъзнават, че е добре да са честни, и завиждат и ревнуват, когато видят, че другите са честни, че казват истината и говорят просто и открито, но им е трудно, ако поискате от тях самите да бъдат честни. Твърдо са неспособни да изричат честни думи и да вършат честни неща. Това не е ли сатанински нрав? Казват неща, които звучат добре, но не ги практикуват. Ето какво означава да изпитваш неприязън към истината. Хората, които изпитват неприязън към истината, я приемат трудно и няма как да навлязат в истините реалности. Най-очевидното състояние на хората, които изпитват неприязън към истината, е, че те не се интересуват нито от нея, нито от положителните неща, дори изпитват отвращение към тях и ги ненавиждат, а особено обичат да следват тенденциите. В сърцата си не приемат нещата, които Бог обича, и това, което изисква да правят хората. Вместо това те се отнасят с пренебрежение и безразличие към тях, а някои хора дори често презират стандартите и принципите, които Бог изисква от човека. Те се отвращават от положителните неща и постоянно се съпротивляват срещу тях и им се противопоставят, а в сърцата си са изпълнени с презрение към тях. Това е основното проявление на това, че изпитват неприязън към истината. Четенето на Божието слово, молитвата, общението за истината, изпълняването на дълга и решаването на проблемите с помощта на истината са все положителни неща в църковния живот. Те са богоугодни, но някои хора се отвращават от тях, не се интересуват от тях и са безразлични към тях. Най-омразното е, че те се отнасят с презрение към положителните хора, каквито са честните хора, хората, които се стремят към истината, тези, които изпълняват предано дълга си, и тези, които закрилят делото на Божия дом. Все се опитват да ги нападат и да не ги допускат. Ако открият, че такива хора имат недостатъци или прояви на поквара, те се възползват от това да вдигнат голям шум и постоянно ги принизяват. Що за нрав е това? Защо са толкова враждебни към положителните хора? Защо толкова харесват и са така любезни към злите, неверниците и антихристите и защо често се шляят с тях? Те изпитват вълнение и възторг от негативните и злите неща, но у тях започва да се надига съпротива срещу положителните неща. Особено когато чуят хората да разговарят за истината или да решават проблеми с нейна помощ, в сърцата си изпитват неприязън и са неудовлетворени и изразяват недоволството си. Този нрав не показва ли, че изпитват неприязън към истината? Не е ли това разкриване на покварен нрав? Много от хората, които вярват в Бог, обичат да полагат труд за Него, да се суетят ентусиазирано заради Него, и неуморно използват дарбите и силните си качества, отдават се на предпочитанията си и се изтъкват. Ако поискате от тях обаче да практикуват истината и да действат според истините принципи, желанието им се изпарява и те губят ентусиазма си. Ако не могат да се изтъкват, те стават апатични и унили. Защо имат енергия да се изтъкват? И защо нямат енергия да практикуват истината? Какъв е проблемът? Всички хора обичат да се отличават. Всички те копнеят за безполезна слава. Всеки има неизчерпаема енергия, когато вярва в Бог, за да получи благословии и награди, но защо става апатичен, защо е унил, когато трябва да практикува истината и да се опълчи на плътта? Защо става така? Това доказва, че сърцата на хората са опорочени. Те вярват в Бог единствено за да получат благословии. Казано по-просто, правят го, за да влязат в небесното царство. Без благословии или облаги, към които да се стремят, хората стават апатични и унили и съвсем губят ентусиазма си. Всичко това се причинява от покварения им нрав, който изпитва неприязън към истината. Когато са подвластни на този нрав, хората не искат да изберат пътя на стремеж към истината, избират и следват свой собствен, погрешен път. Напълно съзнават, че е грешно да се стремят към слава, придобивки и статус, но въпреки това не могат да понесат да останат без тези неща и не могат да ги загърбят. Продължават да се стремят към тях и да следват пътя на Сатана. В такъв случай те не следват Бог, а Сатана. Всичко, което правят, е в служба на Сатана, а те са негови слуги.

Лесно ли е да се промени поквареният нрав на неприязън към истината? Да изпитваш неприязън към истината е характерна черта на дълбоката поквара на човечеството и е най-трудно да се промени. Защото промяна на нрава може да се постигне само чрез приемане на истината. Човек, който изпитва неприязън към истината, не може лесно да я приеме, точно както неизлечимо болен човек отхвърля храната. Това е много опасно и човек, който изпитва неприязън към истината, не може лесно да бъде спасен, дори и да вярва в Бог. Ако някой е вярвал в Бог от няколко години, но не знае какво е истината, какво са положителните неща и дори не е наясно с житейската цел да се стреми към истината, за да постигне спасение, не е ли това слепец, който е изгубил пътя си? Следователно да изпитваш неприязън към истината прави невъзможно приемането на истината, а този вид покварен нрав не е лесно да се промени. Хората, които са способни да изберат да приемат истината и да следват правилния път, са тези, които обичат истината, и такива хора лесно могат да променят своя покварен нрав. Ако някой има нрава да изпитва неприязън към истината, но все още се надява в сърцето си да бъде спасен от Бог, откъде трябва да започне? Коя отправна точка ще улесни това? Кой е най-бързият маршрут? (След като е разбрал какво са положителните неща и какво са принципите, трябва да използва принципите и стандартите като мерило, докато изпълнява дълга си, и ако нещо противоречи на принципите и не е в съответствие с Божиите намерения, трябва да се придържа към принципите и да не го прави.) Трябва първо да осъзнае принципите на всяка истина — това е много важно. А после какво? (Когато разкрие състоянието да изпитва неприязън към истината и са засегнати неговите дълг и принципите, трябва да се опълчи на плътта и да практикува според принципите.) Точно така, трябва да има път и тези цел и път трябва да са ясни. В момента най-същественото е, че повечето хора не знаят кой аспект от техния нрав в какъв контекст и по кое време се разкрива, както и по какъв начин се разкрива. Ако знаеха всичко това, нямаше ли да им е лесно да се променят? Като го погледнем, различните видове мислене или отношение на хората всъщност включват техните видове нрав; без влиянието на различни видове нрав, без да бъдат предизвиквани или възпрепятствани от своя покварен нрав, за хората би било лесно да поправят грешните си мисли. Например да кажем, че твоята майка ти казва да избършеш потта си преди да излезеш от къщи. Ако си послушно, синовно дете, като усещаш добрите намерения на майка си, ти също можеш да възприемеш правилността на този съвет, да знаеш предимствата му и да го признаеш и приемеш. Ако нямаш покварен нрав, който да се държи неприлично и да те дърпа назад, ще ти бъде лесно да приемеш това предложение. Въпреки че този съвет е много прост и лесен за изпълнение и ти знаеш, че е правилен, тъй като имаш нрава да изпитваш неприязън към истината и да си непримирим, това може да те накара умишлено да не го последваш, а това може да нарани чувствата на майка ти и да я накара да се тревожи за теб и да страда, това е последицата. Накратко, начинът, по който човек се справя с нещата, когато го сполетят — как се справя с положителните неща, а също и как постоянно се бори и сражава с покварения си нрав — това представлява неговата решимост да се стреми към истината. Ако имаш тази решимост и си готов да се отървеш от покварения си нрав, да приемеш истината, да превърнеш Божието слово в свой живот и да живееш с човешко подобие, тогава можеш да се промениш. Колкото голяма е твоята решимост да се стремиш към истината, толкова голяма ще бъде и твоята промяна.

До какво основно се отнася спасението? То се отнася най-вече до промяна на нрава. Само когато нравът на човек се промени, той може да се отърве от влиянието на Сатана и да бъде спасен. Следователно за онези, които вярват в Бог, промяната на нрава е основен проблем. Когато нравът на човек се промени, той ще изживее човешко подобие и напълно ще постигне спасение. Възможно е някой човек да не е много хубав, надарен или талантлив, да говори тромаво и не много разбираемо, да не умее да се облича добре и външно да изглежда съвсем обикновен, но когато нещо му се случи, той е способен да търси истината, а не да действа по своя воля или да крои планове в своя полза, и когато Бог му заповяда да изпълни някакъв дълг, той е способен да Му се покори и да изпълни това, което Той му е поверил. Какво мислите за този тип човек? Въпреки че привидно външният му вид не е привлекателен или предразполагащ, той има сърце, което се бои от Бог и Му се покорява, и в това се разкрива неговата сила. Когато хората видят това, те ще кажат: „Този човек има устойчив нрав и когато нещо се случи, той може да търси тихо пред Бог, без да е невнимателен или да направи нещо глупаво или недомислено. Той има сериозно и отговорно отношение; послушен е и може да се отдаде изцяло на предано изпълнение на дълга си“. Този човек е въздържан в начина, по който говори и действа, има нормална рационалност и според това какво изживява и нрава, който показва, има богобоязливо сърце. Ако има богобоязливо сърце, има ли принципи в действията му? Със сигурност търси принципите и не се ангажира безразсъдно с погрешни действия. Това е крайният резултат, който се постига чрез практикуване на истината и стремеж към промяна на нрава. Речта му е премерена и точна, не говори небрежно, действа по начин, който вдъхва увереност и доверие, и притежава реалностите на покорство пред Бог и отбягване на злото. Всички тези проявления могат да се видят у този човек. Това е човек, който е навлязъл в истината реалност и чийто нрав се е променил. Тези неща не могат да се симулират. Нравът на човек е неговият живот; какъвто нрав има човек, такова ще бъде и неговото поведение. Поведението и проявленията на хората се управляват от техния нрав, а това, което хората постоянно изразяват, е разкриване на техния нрав, а не на техния характер. Способността да се разпознават проблеми с нрава и разкриването на различните видове покварен нрав, а след това да се решават чрез търсене на истината, е най-фундаменталното нещо, което човек трябва да постигне в стремежа към промяна на нрава.