Някои хора никога не търсят истината, докато изпълняват дълга си. Те просто правят каквото си поискат, действат според собствените си представи и винаги са своеволни и прибързани. Те просто не вървят по пътя на практикуването на истината. Какво означава да си „своеволен и прибързан“? Това означава, когато се сблъскате с даден проблем, да действате както намерите за добре, като напълно изключите процеса по обмисляне и търсене. Нищо, казано от някой друг, не може да докосне сърцето ти или да промени мнението ти. Не можеш да приемеш дори когато разговарят с теб за истината, а се придържаш към собственото си мнение, не слушаш, когато другите хора казват правилни неща, вярваш, че си прав, и се придържаш към собствените си идеи. Дори и да мислиш правилно, трябва да се съобразяваш и с мнението на други хора. А ако изобщо не го правиш, нима не е крайно самоправедно? Не е лесно за хора, които са изключително самоправедни и своенравни, да приемат истината. Ако вършиш нещо погрешно и другите те критикуват и ти кажат: „Не го правиш в съответствие с истината!“, ти отговаряш: „Дори и така да е, пак ще го направя по този начин“, а след това намираш някаква причина да ги накараш да мислят, че това е правилно. Ако те упрекнат с думите: „Това, че действаш по този начин, е прекъсващо и ще навреди на работата на църквата“, ти не само не се вслушваш, но и продължаваш да се оправдаваш: „Мисля, че това е правилният начин, затова ще го направя така.“ Що за нрав е това? (Надменен.) Това е надменност. Надменната природа те прави своенравен. Ако си надменен по природа, ще се държиш своеволно и прибързано, без да обръщаш внимание на това, което ти се казва. Как тогава ще разрешиш проблема със своеволието и прибързаността си? Да кажем например, че нещо ти се случи и имаш свои собствени идеи и планове. Преди да решиш какво да правиш, трябва да потърсиш истината и поне да разговаряш с всички за това, което мислиш и вярваш по този въпрос, като поискаш от всички да проверят вместо теб и да ти кажат дали мислите ти са правилни и дали съответстват на истината. Това е най-добрият начин да се справиш със своеволието и прибързаността. Първо, можеш да разясниш своите възгледи и да потърсиш истината — това е първата стъпка от практикуването за решаване на проблема със своеволието и прибързаността. Втората стъпка се случва, когато други хора изразят несъгласие — как можеш да практикуваш, така че да не проявяваш своеволност и прибързаност? Първо трябва да проявиш смирение, да оставиш настрана това, което смяташ за правилно, и да позволиш на всички да разговарят. Дори да смяташ, че твоят начин е правилен, не бива упорито да се вкопчваш в него. Това е своеобразна крачка напред; тя показва отношение на търсене на истината, на отричане от себе си и на удовлетворяване на Божието намерение. След като придобиеш това отношение, като едновременно с това не настояваш на собственото си мнение, трябва да се молиш, да търсиш истината от Бог и след това да потърсиш основание в Божиите слова — да определиш как да действаш въз основа на словата Му. Това е най-подходящото и точно практикуване. Когато хората търсят истината и поставят проблема пред всички, за да могат да разговарят и да продължат да търсят заедно, тогава Светият Дух дава просветление. Бог просветлява хората според принципите — Той гледа твоето отношение. Ако упорито държиш на своето, независимо дали мнението ти е правилно или не, Бог ще скрие лицето Си от теб и ще те пренебрегне; ще те остави да се блъснеш в стената, за да те разкрие и да разобличи грозното ти състояние. От друга страна, ако отношението ти е правилно, не настояваш на собствения си път, не си самоправеден, не си своеволен и прибързан, а отношението ти е да търсиш и приемаш истината, ако споделяш с всички, тогава Светият Дух ще започне да работи сред вас и може би ще те доведе до разбиране чрез нечии думи. Понякога, когато Светият Дух те просветлява, Той те кара да разбереш същността на даден въпрос само с няколко думи или фрази, или като ти дава идея. В този миг осъзнаваш, че всичко, към което си се придържал, е погрешно, и в същия миг разбираш какъв е най-подходящият начин да действаш. След като сте достигнали такова ниво, успявате ли успешно да избегнете злодеянията и в същото време да избегнете понасянето на последствията от допусната грешка? Нима това не е Божията закрила? (Така е.) Как се постига такова нещо? Това се постига само когато имаш богобоязливо сърце и когато търсиш истината с покорно сърце. След като си получил просветлението на Светия Дух и си определил принципите на практикуване, твоето практикуване ще бъде в съответствие с истината и ще можеш да удовлетвориш Божиите намерения. От какво зависи най-вече способността ти да практикуваш истината по такъв начин? Преди всичко зависи от правилните ти намерения и отношение. Това е изключително важно. Когато Светият Дух работи, Той се вглежда внимателно в намеренията и отношението на хората и въз основа на тези фактори решава дали да ги просвети и да ги води. Ако хората могат да разберат Божието дело и да видят ясно този въпрос, те ще знаят как да се молят на Бог и как да търсят истината. Можете ли да видите това ясно? Често хората искат да избегнат злодеянието, да се придържат към истината и да действат принципно. Но това зависи от отношението на хората към истината и от това дали имат сърце, което се бои от Бог и Му се подчинява. Ако можеш да се избавиш от личните си намерения и имаш нагласа на покорство към Бог, като се молиш и търсиш искрено от Него, не след дълго ще получиш Божието просветление. Бог ще използва някои средства, за да те накара да разбереш какви са принципите на истината и къде се намират ключовите моменти на истината. Когато се молите и търсите от Бог, стига да имате правилната нагласа и да сте искрени, Бог ще ви просвети. Единственото нещо, което буди тревога, е, че хората не търсят истината искрено, а просто извършват някакви действия и изпълняват формалности, за да ги видят другите. В този случай те няма да могат да получат Божието просветление. Ако нагласата ти е да настояваш упорито, да отхвърляш истината, да не приемаш предложенията на другите, да не търсиш истината, да имаш вяра само в себе си и да правиш само това, което искаш — ако това е твоето отношение, независимо от това какво прави или иска Бог, тогава каква е Божията реакция? Бог не ти обръща внимание, Той те оставя настрана. Нима не си своенравен? Нима не си надменен? Нима не смяташ, че винаги си прав? Ако си лишен от покорство, ако никога не търсиш, ако сърцето ти е напълно затворено и се противопоставя на Бог, тогава Бог не ти обръща внимание. Защо Бог не ти обръща внимание? Защото ако сърцето ти е затворено за Бог, можеш ли да приемеш Божието просветление? Можеш ли да почувстваш, когато Бог те упреква? Когато хората са непреклонни, когато сатанинската и зверската им природа избуяват, те не чувстват нищо от това, което Бог прави и каквото и да прави Той е безполезно — а Бог не върши безполезно дело. Ако приемаш такова упорито враждебно отношение, всичко, което Бог прави, остава скрито за теб, Бог няма да върши излишни неща. Когато си толкова упорито враждебен и затворен, Бог никога не би направил нещо в теб насила, не би ти наложил нещо, не би се опитвал да те развълнува и просвещава отново и отново — Бог не постъпва така. Защо Бог не постъпва така? Най-вече защото Бог е видял в теб определен вид нрав — зверска природа, която изпитва неприязън към истината и не се поддава на разума. А мислиш ли, че хората могат да контролират дивото животно, когато се прояви зверската му природа? Дали викането или крясъците по него вършат работа? Има ли смисъл то да се вразумява или утешава? Смеят ли хората да го доближат? Има добър начин да се опише това: то е неподатливо на разума. Какво прави Бог, когато зверската ти природа лумне и не се поддаваш на разума? Бог не ти обръща внимание. Какво още има да ти каже Бог, щом не се поддаваш на разума? Да говори повече е безполезно. А когато Бог не ти обръща внимание, благословен ли си или страдаш? Получаваш ли някакви ползи или претърпяваш загуба? Несъмнено ще претърпиш загуба. И кой причини това? (Ние го причинихме.) Ти го причини. Никой не те е карал да се държиш така, но въпреки това се чувстваш разстроен. Нима не си го навлече сам? Бог не ти обръща внимание, не можеш да почувстваш Бог, в сърцето ти цари мрак, а животът ти е посрамен — ти сам си го навлече, заслужаваш си го.

Ако хората, изправени пред даден проблем, са твърде своенравни и настояват на собствените си идеи, без да търсят истината, това е много опасно. Бог ще отритне тези хора и ще ги отхвърли. Какви ще бъдат последствията от това? Със сигурност може да се каже, че съществува опасност те да бъдат отстранени. Онези обаче, които търсят истината, могат да получат просветлението и напътствието на Светия Дух и в резултат на това да получат Божията благословия. Двете различни нагласи — да се търси и да не се търси истината — могат да те доведат до две различни състояния и до два различни резултата. Какъв резултат предпочитате? (Предпочитам да получа Божието просветление.) Ако хората искат да бъдат просветлени и водени от Бог и да получат Божията благодат, каква трябва да е тяхната нагласа? Те често трябва да имат нагласа за търсене и покорство пред Бог. Независимо дали изпълнявате дълга си, общувате с другите или се справяте с някакъв конкретен проблем, пред които сте изправени, трябва да имате нагласа за търсене и покорство. С такава нагласа може да се каже, че донякъде имаш богобоязливо сърце. Способността да търсите истината и да ѝ се покорявате е пътят към това да се боите от Бог и да отбягвате злото. Ако ти липсва нагласа на търсене и покорство, а вместо това се вкопчваш в себе си, ако си упорито враждебен, ако отказваш да приемеш истината и изпитваш неприязън към истината, тогава естествено ще извършиш много злодеяния. Това ще е извън вашия контрол! Ако хората никога не потърсят истината, за да разрешат този проблем, крайната последица ще бъде, че колкото и много да изживяват, в колкото и ситуации да попадат, колкото и уроци да им дава Бог, те пак няма да разберат истината и в крайна сметка ще останат неспособни да навлязат в истината реалност. Ако хората не притежават истината реалност, те няма да са способни да следват Божия път, а ако никога не са способни да следват Божия път, тогава те не са хора, които се боят от Бог и отбягват злото. Хората непрекъснато говорят, че искат да изпълняват дълга си и да следват Бог. Толкова ли са прости нещата? Категорично не. Тези неща са изключително важни в живота на хората! Не е лесно човек да изпълнява добре дълга си, за да удовлетвори Бог, да се бои от Бог и да отбягва злото. Но ще ви кажа един принцип на практикуване: ако имаш нагласа на търсене и покорство, когато ти се случи нещо, това ще те предпази. Крайната цел не е да бъдеш защитен. Целта е да те накара да разбереш истината, да си способен да навлезеш в истината реалност и да постигнеш Божието спасение — това е крайната цел. Ако се отнасяш така към всичко, което изживяваш, вече няма да чувстваш, че изпълняването на дълга ти и удовлетворяването на Божиите намерения са празни думи и лозунги; вече няма да го чувстваш толкова натоварващо. Вместо това, преди да осъзнаете, ще разберете доста истини. Ако се опитваш да изживяваш по този начин, определено ще пожънеш плодове. Няма значение кой си, на колко години си, колко си образован, от колко години вярваш в Бог или какъв дълг изпълняваш. Докато имаш нагласа на търсене и покорство, докато изживяваш по този начин, накрая със сигурност ще разбереш истината и ще навлезеш в истината реалност. Ако обаче нямаш нагласа на търсене и покорство във всичко, което ти се случва, тогава няма да можеш да разбереш истината, нито да навлезеш в истината реалност. Онези, които никога не разбират истината и не могат да навлязат в истината реалност, си мислят: „Какво е истината и какво са доктрините? Какво е истината реалност и какво е да не владееш истината реалност? Защо не го разбирам?“. Те често слушат проповеди и разговарят за истината, стават рано и си лягат късно с четене на Божиите слова, слушат повече, учат повече и пишат повече. Те записват в тетрадките си поучителните неща, които чуват, и така запълват цели книги. Те полагат много усилия, но за съжаление никога не разбират истината. Поради това те смятат, че истината е твърде трудна за разбиране. След като са слушали в продължение на няколко години, те разбират някои доктрини, но защо не могат да ги приложат на практика? Защо се объркват, когато са изправени пред проблеми? Те смятат, че разбирането на истината и навлизането в истината реалност са твърде абстрактни, и чувстват, че тези неща са много трудни за постигане. Всъщност те са го разбрали погрешно. Да вярваш в Бог и да разбираш истината не означава да жонглираш с думи, не означава да можеш да говориш за някои от думите и доктрините, и толкова — не за това става въпрос. Това, на което вярата в Бог набляга най-много, е практикуването на истината и способността да се разберат принципите на практикуването на истината. Само ако човек разбира какво е практикуването на истината и какво е да се справя с нещата с помощта на принципи, можем да кажем, че той разбира истината и е навлязъл в реалността. Най-важното е да можете да практикувате истината и да навлезете в реалността.