Проявленията на покварения нрав на човека, като надменност, самоправедност и непреклоннност, са вид упорита болест. Те са като злокачествен тумор, който расте в човешкото тяло и не може да бъде премахнат без известно страдание. За разлика от временните болести, които преминават за няколко дни, тази упорита болест не е незначително страдание и към нея трябва да се използва радикален подход. Има обаче един факт, с който трябва да сте наясно — няма проблем, който да не може да бъде разрешен. Поквареният ти нрав постепенно ще отслабва, докато се стремиш към истината, израстваш в живота и докато твоето разбиране и преживяване на истината се задълбочава. До каква степен поквареният нрав трябва да отслабне, за да може да се счита за пречистен? Когато вече не си възпиран от него и си способен да го разпознаеш и изоставиш. Въпреки че понякога може да се прояви, ти все пак си способен да изпълняваш дълга си и да практикуваш истината, както обикновено, да останеш съвестен и отговорен, и не си възпиран от него. В този момент този покварен нрав вече не представлява проблем за теб и ти вече си го преодолял и си се издигнал над него. Ето какво означава да сте израснали в живота — когато при нормални обстоятелства вече не сте възпирани или обвързвани от своя покварен нрав. Някои хора, независимо колко много покварен нрав разкриват, не търсят истината, за да го преодолеят. В резултат на това, дори след като са вярвали в Бог в продължение на много години, техният нрав остава непроменен. Те си мислят: „Всеки път, когато правя нещо, разкривам покварения си нрав. Ако се въздържам да правя каквото и да било, тогава няма да го разкривам. Това не разрешава ли проблема?“. Не е ли това същото като да се въздържаш да се храниш от страх да не се задавиш? Какъв ще бъде резултатът от това? То може да доведе единствено до гладуване. Ако човек разкрие покварен нрав и не го преодолее, това е равносилно на това да неприеме истината и да умре. Какви ще бъдат последствията, ако вярваш в Бог и не се стремиш към истината? Ще изкопаеш собствения си гроб. Поквареният нрав е враг на вярата ти в Бог. Той ти пречи на практикуването на истината, на преживяването на Божието дело и на покорството ти пред Него. В резултат на това накрая ти няма да постигнеш Божието спасение. Това не означава ли че копаеш собствения си гроб? Сатанинският нрав ти пречи да приемеш и да практикуваш истината. Не можеш да го избегнеш, а трябва да се изправиш срещу него. Ако не надделееш, той ще те контролира. Ако успееш да надделееш, той вече няма да те възпира и ти ще бъдеш свободен. Понякога в сърцето ти все още ще възниква и ще се проявява покварен нрав, като поражда погрешни мисли и идеи, както и зли помисли у теб, и те кара да се чувстваш самодоволен или високомерен, когато разкриваш такива мисли. Когато действаш обаче, вече няма да си ограничен от тях и сърцето ти вече няма да е контролирано от тях. Ще си кажеш: „Моето намерение е да се съобразявам с интересите на Божия дом, да правя неща, които да удовлетворяват Бог, и да изпълнявам дълга си и предаността си на сътворено същество. Макар че понякога все още разкривам този вид нрав, той няма абсолютно никакво влияние върху мен“. Това е достатъчно. Този вид покварен нрав по същество ще е преодолян. Дали промяната на човешкия нрав е нереалистична и неосезаема? (Не е.) Ето колко практическа е тя. Някои хора казват: „Макар че разбирам малко от истината, понякога все още имам покварени мисли и идеи и все още разкривам покварен нрав. Какво да правя?“. Ако наистина си човек, който се стреми към истината, тогава всеки път, когато имаш погрешни мисли и идеи или разкриваш покварен нрав, трябва да се молиш на Бог и да търсиш истината, за да ги преодолееш. Това е най-основният принцип на практикуването. Не би го забравил, нали? Освен това трябва да знаеш също така, че когато имаш неправилни мисли и идеи, трябва да ги отхвърлиш. Не можеш да бъдеш възпиран и обвързван от тях, камо ли да ги следваш. Стига да разбираш поне малко от истината, това би трябвало да е лесно постижимо. Ако разкриеш покварен нрав, трябва да положиш усилие да търсиш истината, за да го преодолееш. Не можеш да кажеш: „О, Боже, отново разкрих покварен нрав, моля Те, дисциплинирай ме! Не мога да контролирам покварения си нрав“. Ако се молиш по този начин, това показва, че не си човек, който се стреми към истината. Това показва, че си негативен и пасивен и че си се отказал от себе си — тогава направо си приготви ковчег и си организирай погребението. Кажете Ми, що за човек отправя такава молитва? Само един некадърник би се молил на Бог по такъв начин. Човек, който обича истината, никога не би изрекъл такива думи. Ако си човек, който обича истината, трябва да избереш пътя на стремеж към истината и също така трябва да си наясно как да практикуваш. Ако не знаеш как да практикуваш, когато те сполетят тези съвсем обикновени проблеми, значи си твърде безполезен. Преодоляването на покварения нрав е начинание за цял живот, а не нещо, което може да се постигне само за няколко години. Защо таиш фантазии, че ще стигнеш до истината и живота? Не е ли това да си глупав и невеж?

В процеса на стремеж към промяна в живота нрав, възпиранията на покварения нрав представляват най-голямата трудност за всеки човек. Когато хората разкрият частица покварен нрав или го разкриват отново и отново, и когато се чувстват неспособни да го контролират, те заклеймяват себе си, като решават, че песента им е изпята и не могат да се променят. Това е объркване и погрешно схващане, което съществува у повечето хора. Днес някои от тези, които се стремят към истината, са осъзнали, че докато в даден човек съществува покварен нрав, той може да го разкрива често, което влияе на изпълнението на дълга му и му пречи да практикува истината, и че ако не може да се самоанализира, за да разреши проблема с покварения си нрав, той няма да е способен да изпълнява дълга си съгласно критериите. Следователно онези, които винаги изпълняват дълга си по негативен и нехаен начин, трябва сериозно да се самоанализират и да изровят първопричината за своя проблем, за да го разрешат. Някои хора обаче имат изопачено разбиране и си мислят: „Всички онези, които разкриват покварен нрав, докато изпълняват дълга си, трябва да спрат и напълно да го преодолеят, преди да продължат да изпълняват дълга си“. Това виждане обосновано ли е? То е човешка фантазия и е напълно необосновано. Всъщност повечето хора, независимо какъв покварен нрав разкриват, докато изпълняват дълга си, стига да търсят истината, за да го преодолеят, могат постепенно да намалят броя на разкриванията на поквара и в крайна сметка да изпълняват дълга си съгласно критериите. Това е процесът на преживяване на Божието дело. Веднага щом разкриете покварен нрав, трябва да търсите истината, за да го преодолеете, както и да разпознаете и да разнищите сатанинския си нрав. Това е процесът на борба срещу сатанинския ви нрав и той е от съществено значение за преживяването ви на живота. Докато преживяваш Божието дело и променяш нрава си, ти използваш истините, които разбираш, за да си съперничиш със сатанинския си нрав, като в крайна сметка преодоляваш покварения си нрав и тържествуваш над Сатана, с което постигаш промяна в нрава. Процесът на промяна на нрава е търсене и приемане на истината, за да се изкоренят човешките представи и фантазии, както и думите и доктрините, да се изкоренят философиите за светските отношения и различните ереси и заблуди, които идват от Сатана, като постепенно тези неща се заменят с истината и с Божието слово. Това е процесът на придобиване на истината и промяна на нрава на човека. Ако искаш да разбереш доколко се е променил твоят нрав, трябва ясно да видиш колко истини разбираш, колко истини си приложил на практика и колко истини си способен да изживееш. Трябва ясно да видиш колко много от твоя покварен нрав е бил заменен с истините, които си разбрал и придобил, и до каква степен те са способни да контролират покварения нрав в теб, т.е. до каква степен истините, които разбираш, са способни да направляват твоите мисли и намерения, както и твоето ежедневие и практикуване. Трябва ясно да видиш дали когато те сполети нещо, надмощие има твоят покварен нрав, или по-скоро в теб преобладават и те направляват истините, които разбираш. Това е критерият, по който се оценява твоят духовен ръст и навлизането ти в живота.