Нека прочетем нататък. Бог каза: „На мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее“. Какво означава „ще те владее“? Да управляваш с тояга, да превръщаш жените в робини — това ли означава? (Не.) Тогава какво означава? (Да се грижиш за нея и да носиш отговорност за нея.) Тази идея за „отговорност“ е малко по-близо. Това владеене е свързано с въпроса за жената, която съблазнила мъжа да съгреши. Понеже жената първа нарушила Божиите слова и била изкушена от змията, а след това подтикнала мъжа да се съблазни по същия начин като нея, да предаде Бог, Бог малко ѝ се ядосал и затова поискал от нея да се въздържа от поемане на инициативата, да се съветва с мъжа във всичко, което прави. Щяло да е най-добре за нея да позволи на мъжа да бъде господарят. Тогава дали на жените се дава възможност да бъдат господари? Може да им бъде дадена. Жената може да се съветва с мъжа си и също може да бъде господар, но за нея е най-добре да не взема решения самостоятелно. Тя трябва да се съветва с мъжа си, със своя съпруг. Най-добре е да се съветва с него по важни въпроси. Като жена трябва не само да придружаваш мъжа си, но и да му помагаш да се справя с домашните задължения. По-важното е, че ролята, която съпругът ти трябва да изпълнява в семейството и в брака, е на господар, така че трябва да се съветваш с него за всичко, което правиш. Поради различията между половете жените нямат предимство пред мъжете в мисленето, търпението, гледните точки или по отношение на каквито и да било външни дела. Тъкмо обратното, мъжете имат предимство пред жените. И така, въз основа на това различие между половете Бог е дал на мъжете уникална власт — в семейството мъжът е господар, а жената е помощник. Жената трябва да помага на мъжа си или да го придружава в управлението на големи и малки неща. Но когато Бог е казал „той ще те владее“, не е имал предвид, че мъжете са с по-висок статус от жените или че мъжете трябва да доминират в цялото общество. Това не е така. Като е казал това, Бог е говорил само по отношение на брака. Той е говорил само за семействата и за тривиалните битови въпроси, с които се занимават мъжете и жените. Когато става въпрос за тривиални битови въпроси, Бог не изисква мъжът да контролира или принуждава жената във всичко. Напротив, мъжът трябва активно да поеме тежестите и отговорностите на семейството и същевременно да се грижи за жената, която е сравнително слаба, и да ѝ дава правилни напътствия. Както се вижда от този момент, на мъжете са дадени някои уникални отговорности Например мъжът трябва да поеме инициативата да отговаря за важни въпроси, свързани с това кое е правилно и кое е неправилно. Не трябва да хвърля жената в огъня, нито да я оставя да търпи социално унижение, тормоз и потъпкване. Той трябва да поеме инициативата за носене на тази отговорност. Това не означава, че поради Божиите слова „той ще те владее“ мъжът може да подкара жената с тояга, да я контролира или да я превърне в робиня, с която да се държи, както пожелае. Според предпоставките и рамките на брака мъжът и жената са равни пред Бог. Просто мъжът е съпругът и Бог му е дал това право и отговорност. Това е само вид отговорност, а не уникална власт и не е причина да се отнася към жената като към нещо различно от човек. Вие двамата сте равни. И мъжът, и жената са създадени от Бог, просто към мъжа има уникално изискване, което се състои в това, че от една страна той трябва да носи бремето и отговорностите на семейството, а от друга — когато възникнат важни въпроси, мъжът трябва да излезе смело напред и да поеме отговорностите и задълженията, които трябва да носи в ролята на мъж, на съпруг — да защитава жената, да работи с всички сили, за да не позволи жената да прави неща, които не бива да прави, или казано на разговорен език — да я предпази от трудности, от страдания, каквито жената не бива да понася. Например, за да постигнат високо положение, да живеят добре и да забогатеят, за да преследват слава, печалба и статус и да се издигнат в очите на другите, някои мъже дават съпругите си на своите шефове като наложници или любовници, като така търгуват с плътта на жените си. След като продадат съпругите си, когато целите им са постигнати, те престават да ценят жената и не я искат. Какъв е този мъж? Нима не съществуват такива мъже? (Съществуват.) Нима този мъж не е дяволски? (Да.) Смисълът на владеенето на жената е да изпълняваш отговорностите си и да я защитаваш. Това е така, защото от гледна точка на физиологичния пол мъжете имат предимство пред жените по отношение на различните идеи, гледни точки, нива и прозрения, които имат за нещата. Това е факт, който никой не може да отрече. Така че, след като Бог е дал жените на мъжете, като е казал „той ще те владее“, отговорността, която мъжът трябва да изпълнява, е да носи бремето на семейството или когато се случват сериозни неща, да защитава и да се отнася с любов към своята жена, да ѝ съчувства и да я разбира; да не я тласка към изкушения, а да носи отговорностите, които един съпруг и мъж трябва да носи. По този начин в семейството и в рамките на брака ще изпълняваш отговорностите и задълженията, които трябва да изпълняваш, и ще накараш жена си да почувства, че заслужаваш нейното доверие, че ти си човекът, с когото ще прекара живота си, че заслужаваш доверие и че плещите ти са надеждни. Когато жена ти разчита на теб, когато има нужда ти, нейният съпруг, да вземеш решение за справяне с някакви сериозни въпроси, ти не бива да спиш, да пиеш, да играеш хазарт или да се скиташ по улиците. Всичко това е неприемливо; малодушно е. Не си добър човек и не си изпълнил отговорностите, които трябва да изпълниш. Ако като мъж винаги имаш нужда жена ти да се изявява по всеки важен въпрос и ако тласкаш нея, която има по-деликатна роля от мъжа, в огъня, тласкаш я там, където вятърът и вълните са най-силни, тласкаш я към водовъртежа на различни видове сложни въпроси, то това не е нещо, което един добър мъж трябва да прави, нито пък е начинът, по който един добър съпруг трябва да се държи. Твоята отговорност не е просто да накараш жена си да те желае, да те придружава и да ти помага да живееш добре. Това не е всичко, ти също носиш отговорност, която трябва да поемеш. Тя е изпълнила отговорностите си към теб — ти изпълнил ли си твоите към нея? Не е достатъчно да ѝ осигуряваш добра храна, топли дрехи, които да носи, и да успокояваш сърцето ѝ. По-важното е, че при различни важни въпроси и спорове за правилно и неправилно трябва да можеш точно, правилно и уместно да ѝ помогнеш да се справи с всичко, да я предпазиш от притеснения, да ѝ дадеш възможност да получи реални ползи от теб и да се погрижиш да изпълняваш отговорностите, които трябва да изпълняваш като съпруг. Това е източникът на щастието на жената в брака. Не е ли така? (Така е.) Независимо колко си сладкодумен, как я очароваш или колко много я съпровождаш, ако жена ти не може да разчита на теб или да ти се доверява във важните дела, ако не носиш отговорностите, които би трябвало, и вместо това допускаш една деликатна жена да излезе напред и да понесе унижение или да изтърпи някаква болка, тогава тази жена няма да може да почувства щастие или радост и няма да вижда надежда в теб. Следователно всяка жена, която се омъжи за такъв мъж, ще се чувства нещастна в брака си и ще смята, че бъдещите ѝ дни и живот са без надежда и без светлина, защото се е омъжила за ненадежден мъж, който не изпълнява задълженията си, мъж със заешко сърце, нищожество и страхливец. Тя няма да се чувства щастлива. Затова мъжете трябва да носят своите отговорности. От една страна, това е изискване на хуманността, а от друга — което е и по-важно — те трябва да приемат това от Бог. Това е отговорността и задължението, което Бог е дал на всеки мъж в брака. И така, нека се обърна към жените: ако искате да се омъжите и да намерите своята втора половинка, то най-малкото трябва да погледнете дали мъжът е надежден или не. Външният му вид, ръстът му, дипломата му, дали е богат и дали печели много пари — всичко това е второстепенно. Основното е да видиш дали този човек има човешка природа и чувство за отговорност, дали плещите му са широки и здрави, и когато разчиташ на него, дали ще падне, или ще може да те задържи, и дали е надежден. Казано по-точно, дали може да изпълнява отговорностите на съпруга, както е казал Бог, дали е такъв човек или не. Без да говорим за следването на Божия път, най-малкото трябва да е човек, който има човешка природа в Божиите очи. Когато двама души живеят заедно, няма значение дали са богати или бедни, какво е качеството им на живот, какво има в къщата им или дали са със съвместим характер, или не. Мъжът, за когото се омъжваш, трябва най-малкото да изпълнява задълженията и отговорностите си към теб, да има чувство за отговорност за теб, да те носи в сърцето си. Независимо дали те харесва или обича, най-малкото трябва да те носи в сърцето си, да изпълнява отговорностите и задълженията, които трябва да изпълнява в рамките на брака. Тогава животът ти ще е радостен, дните ти ще са щастливи и бъдещият ти път няма да е мъгляв. Ако мъжът, за когото се омъжи една жена, е винаги ненадежден, бяга и се крие в момента, в който нещо се случи, и се хвали и величае, когато всичко е наред, сякаш има големи умения и е мъжествен и силен, но после се превръща в желе, когато нещо се случи, мислиш ли, че тази жена ще се разстрои? (Да.) Би ли била щастлива? (Не.) Една порядъчна, добра жена би си помислила: „Винаги се грижа за него и се отнасям с любов към него, готова съм да изтърпя всичко, за да изпълня задълженията си като съпруга, но не виждам бъдеще с този мъж“. Нима такъв брак не е болезнен? Нима тази болка, която жената изпитва, не е свързана с мъжа, нейната втора половина? (Така е.) Това отговорност на мъжа ли е? (Така е.) Мъжът трябва да се самоанализира. Той не може винаги да се оплаква, че жената е придирчива, че обича да опява и да се заяжда за дребни неща. И двете страни трябва взаимно да се замислят дали изпълняват задълженията и отговорностите си и дали го правят според Божиите слова, след като са ги чули. Ако не ги изпълняват, трябва бързо да променят държането си, да се поправят и да изгладят ситуацията. Не е твърде късно. Добър ли е този начин на поведение? (Да.)

Нека прочетем нататък. След това има друга Божия заповед към Адам, първия от прародителите на човечеството. Бог е казал: „Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята заради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всички дни на живота си. Тръни и бодили ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева. С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш“ (Битие 3:17-19). Този пасаж е преди всичко Божията заповед към мъжете. Независимо от обстоятелствата, след като Бог е дал заповед на мъжете, Неговата заповед е задълженията и задачите, които те трябва да изпълняват в рамките на брака и в семейството. Бог изисква от мъжете да подсигуряват прехраната на семейството след брака, което означава, че те трябва да работят усилено през целия си живот, за да осигуряват прехраната си. Мъжете трябва да осигуряват прехраната си, затова трябва да се трудят. Ако използваме съвременния език, това значи, че трябва да си намерят работа и да работят, за да печелят пари, или трябва да отглеждат зърно от земята и да го прибират, за да осигуряват поминъка на семейството. Те трябва да се трудят и да работят, за да поддържат цялото семейство, да го изхранват. Това е Божията заповед за съпрузите, за мъжете, и това е тяхна отговорност. Затова в рамките на брака мъжете не могат да изтъкват: „Ах, здравето ми е лошо!“, „Ах, в днешното общество трудно се намира работа, толкова съм стресиран!“, „Родителите ми ме глезиха, докато растях, не мога да върша никаква работа!“. Ако не можеш да вършиш никаква работа, защо си се оженил? Ако не можеш да издържаш семейство и нямаш способността да се трудиш, за да поемеш върху себе си издръжката на цяло семейство, тогава защо си се оженил? Това е безотговорно да се каже. От една страна, Бог изисква от мъжете да се трудят усърдно, а от друга, Той изисква от тях да се трудят, за да си набавят храна от земята. Разбира се, в наши дни Той не настоява да си набавяте храна от земята, но трудът е необходимост. Ето защо физиката на мъжа е толкова здрава и силна, докато тази на жената е сравнително слаба. Те са различни. Бог е създал различни телосложения за мъжете и жените. По природа мъжът трябва да се труди и да работи, за да осигурява прехраната на семейството си, да го издържа. Това е неговата роля, той е основната сила на семейството. На жената, от друга страна, Бог не е заповядал това. Тогава може ли жената да жъне там, където не е посяла, да чака да яде готова храна, без да прави нищо? Това също не е правилно. Въпреки че Бог не е заповядал на жената да осигурява прехраната на семейството, тя не може просто да седи безучастно. Не мислете, че понеже Бог не е заповядал на жените, те могат просто да стоят настрана по този въпрос. Това не е така. Жените също трябва да изпълняват своите отговорности. Те трябва да помагат на съпрузите си в поддържането на семейния поминък. Жената не трябва да бъде само партньор — едновременно с това тя трябва да помага на мъжа си да изпълнява своите отговорности и мисия в семейството. Не може просто да стои отстрани, да гледа и да му се подиграва, нито да чака готова храна. Двамата трябва да са в хармония. По този начин задълженията и отговорностите, които мъжете и жените трябва да изпълняват, ще бъдат изпълнени, и то добре.

Нека прочетем нататък. Бог казва: „Тръни и бодили ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева“. Виждаш, че освен труда, който Бог е дал на хората, има и допълнително бреме. Не стига че се трудиш, но на нивата растат и плевели, които трябва да почистиш. Това означава, че ако си земеделец, имаш допълнителна работа освен засаждането. Трябва също да плевиш и не можеш да стоиш със скръстени ръце. Трябва да се трудиш достатъчно, за да осигуряваш прехраната на семейството си, точно както е казал Бог: „С пот на лицето си ще ядеш хляб“. Какво означава тази фраза? Означава, че на мъжете се пада допълнително тегло върху труда им. Докога? „Докато се върнеш в земята“. До последния ти дъх, когато завършиш жизнения си път. Тогава вече няма да е нужно да постъпваш по този начин и отговорностите ти ще бъдат изпълнени. Това е напътствието, дадено на хората от Бог, Божията заповед към хората, както и отговорност и бреме, които им е възложил. Независимо дали желаеш, или не, това е предначертано от Бог и не можеш да избягаш от него. Затова в цялото общество или в целокупното човечество, независимо дали го разглеждаме от субективна или обективна гледна точка, мъжете са подложени на по-голямо натоварване при оцеляването си на земята в сравнение с жените, което неминуемо трябва да се каже, че е резултат от Божието предопределение и подредба. В този смисъл, мъжете трябва да приемат това от Бог и да носят отговорностите и задълженията, които трябва да понесат. По-конкретно хората в рамките на брака, които имат семейства и съпрузи, не трябва да се опитват да избягнат или да отхвърлят изпълнението на своите отговорности, защото животът е твърде труден, горчив или уморителен. Ако си кажеш: „Не искам да изпълнявам тази отговорност и не искам да се трудя“, тогава можеш да избереш да се оттеглиш от брака или да отхвърлиш брака. Затова, преди да се ожениш, трябва първо добре да го обмислиш, да помислиш и да разбереш ясно какви са отговорностите, които Бог изисква от женения мъж да поеме върху себе си, дали можеш да ги осъществиш, да ги изпълниш добре, да изиграеш правилно своята роля, да следваш Божиите заповеди и дали можеш да понесеш бремето на семейството, с което Бог ще те натовари. Ако усещаш, че ти липсва вяра, за да изпълниш всичко това добре, или ако ти липсва желание да го направиш — ако не искаш да го направиш — ако отказваш тази отговорност и задължение, отказваш да носиш бремето в домакинството и в рамките на брака, тогава не трябва да се жениш. И за мъжа, и за жената бракът предполага отговорности и бреме. Той не е маловажен въпрос. Макар и да не е свещен, според Моето разбиране бракът е най-малкото сериозен и хората трябва да коригират отношението си към него. Бракът не е за игра на плътски страсти, нито за задоволяване на моментни емоционални потребности, а още по-малко за задоволяване на любопитството. Той е отговорност и задължение; а още повече, разбира се, той е потвърждение и проверка на това дали мъжът или жената имат способността и вярата да носят отговорностите на брака. Ако не си наясно дали имаш способността да носиш отговорностите и задълженията на брака, ако те са напълно непознати величини за теб или ако не искаш да се ожениш — или ако дори самата идея ти е непоносима — ако не искаш да носиш отговорностите и задълженията на семейния живот, независимо дали става дума за дребни или по-важни въпроси, и искаш да си сам — „Бог каза, че не е хубаво да си сам, но аз мисля, че да си сам е доста хубаво“ — тогава можеш да отхвърлиш брака или дори да го напуснеш. Ситуацията е различна при отделните хора и всеки може да избира свободно. Независимо какво казваш обаче, ако погледнеш какво пише в Библията за посланията и разпорежданията, дадени от Бог по отношение на най-ранния брак на човечеството, ще видиш, че бракът не е игра, нито нещо маловажно. И още по-малко, разбира се, е такъв гроб, както го описват хората. Бракът е устроен и предопределен от Бог. От самото начало на човека Бог го е предопределил и устроил. Така че тези светски твърдения — „Бракът е гроб“, „Бракът е обсаден град“, „Бракът е трагедия“, „Бракът е катастрофа“ и т.н. — имат ли някаква сила? (Не.) Нямат. Това е само разбирането, което поквареното човечество има за брака, след като го е извратило, опорочило и заклеймило. След като са извратили, опорочили и заклеймили правилния брак, те го критикуват и изричат редица неуместни лъжи, пускат дяволски думи и в резултат на това онези, които вярват в Бог, също биват подведени, така че също имат неправилни и ненормални възгледи за брака. Дали и вие сте били подведени и покварени? (Да.) Тогава чрез нашето общение, след като придобиете точно и правилно разбиране за брака, когато някой отново попита: „Знаеш ли какво е бракът?“, ще продължиш ли да казваш: „Бракът е гроб?“. (Не.) Правилно ли е това твърдение? (Не.) Трябва ли да казваш това? (Не.) Защо не? Щом като бракът е предопределен и установен от Бог, хората трябва да се отнасят правилно към него. Ако хората действат своеволно и се отдават на страстите си, забъркват се в безразборни връзки и предизвикват лоши последици, като казват, че бракът е гроб, тогава мога само да кажа, че те сами си копаят гроба и си създават проблеми. Не могат да се оплакват. Това няма нищо общо с Бог. Не е ли така? Да кажеш, че бракът е гроб, е сатанинско извращаване и осъждане на брака и на нещо положително. Колкото по-положително е едно нещо, толкова повече Сатана и поквареното човечество го извращават в нещо нечестиво. Нима това не е зло? Ако човек живее в грях, влиза в безразборни връзки и любовни триъгълници, защо хората не казват това? Ако човек развратничи, защо хората не го казват? Правилният брак не е разврат, нито разюзданост, не е задоволяване на плътски страсти, нито е дреболия. Разбира се, още по-малко е гроб. Той е нещо положително. Бог е предопределил и установил човешкия брак и е поверил поръчения и е дал заповеди по отношение на него. Разбира се, дори нещо повече, Той е дал отговорности и задължения на двете страни в брака чрез заповед, както и чрез Своите послания за това какво представлява бракът. Бракът може да се състои само от един мъж и една жена. В Библията да не би Бог да е създал мъж, след това друг мъж и да ги е омъжил? Не, не съществува хомосексуален брак между двама мъже или между две жени. Съществува само брак между един мъж и една жена. Бракът се състои от един мъж и една жена, които са не само партньори, но и помощници, които се придружават един друг, грижат се един за друг и взаимно изпълняват задълженията си, като живеят добре и се придружават правилно по пътя на живота си, през всеки труден период от живота, през всеки различен и уникален период и, разбира се, преминават и през обикновените дни. Това е отговорността, която и двете страни в брака трябва да поемат върху себе си, а също така е и това, което Бог им е поверил. Какво е повереното от Бог? Това са принципите, които хората трябва да спазват и да практикуват. Така че за всеки, който сключва брак, бракът е значим. Той има допълнителен ефект върху твоето лично преживяване и познание, както и върху растежа, зрелостта и съвършенството на твоята човешка природа. И напротив, ако нямаш брак и просто живееш с родителите си или живееш сам през целия си живот, или ако имаш ненормален брак, брак, който е неморален и не е предопределен от Бог, тогава това, което преживяваш, няма да е житейския опит, знанието или срещите с неща и хора, нито израстването, зрелостта и усъвършенстването на човешката природа, които би получил от един правилен брак. В брака, освен че двама души преживяват взаимна компания и подкрепа, те, разбира се, преживяват и несъгласията, споровете и противоречията, които се появяват в живота. Същевременно те преживяват заедно болката от раждането на деца и опита от възпитанието и отглеждането на децата, както и от предоставянето на грижи за възрастните, и гледат как следващото поколение расте, как се жени и има деца като тях, като повтаря същата линия на развитие. По този начин опитът, знанието или срещите с хора и неща в живота на хората са доста богати и разнообразни, нали? (Така е.) Ако си имал такова житейско преживяване, преди да повярваш в Бог, преди да приемеш Божието дело, слова, съд и наказание, и освен това, ако си могъл да се покланяш на Бог и да Го следваш, след като си повярвал в Него, тогава твоят живот би бил малко по-богат от този на повечето хора. Твоят опит и лично разбиране биха били малко по-големи. Разбира се, всичко това, за което говоря, се основава на предпоставката, че в рамките на брака, както е установен от Бог, трябва усърдно да изпълняваш собствените си отговорности и задължения, отговорностите и задълженията на мъжете и жените, както и отговорностите и задълженията на съпрузите. Това са нещата, които трябва да се направят. Ако не изпълняваш своите отговорности и задължения, тогава бракът ти ще бъде объркан и ще се провали, а накрая ще се разпадне. Ще преживееш един разбит, провален брак, както и неприятностите, усложненията, болките и сътресенията, които ще ти донесе. Ако двете страни, които сключват брак заедно, не могат да поемат инициативата и лично да изпълняват своите отговорности и задължения, тогава те ще спорят и ще си противоречат. С течение на времето ще спорят все повече и повече, противоречията им ще стават все по-дълбоки и в брака им ще започнат да се появяват пукнатини. Понеже пукнатините остават, те няма да могат да поправят счупеното огледало на брака си и той със сигурност ще върви към разпадане, към разрушаване — такъв брак със сигурност е провален. И така, от твоя гледна точка бракът, който Бог е предопределил, не е според твоите желания и ти го смяташ за неподходящ. Защо мислиш така? Защото в рамките на брака ти не правиш нищо според Божиите изисквания и заповеди. Егоистично се стремиш към задоволяване на собствените си изисквания, на собствените си предпочитания и желания и на въображението си. Не се въздържаш и не се променяш заради партньора си, нито понасяш някаква болка. Напротив, наблягаш само на собствените си оправдания, на собствената си изгода и предпочитания и никога не мислиш за партньора си. Какво ще се случи накрая? Бракът ти ще се разпадне. Източникът на това разпадане е поквареният нрав на хората. Те са твърде егоистични, така че дори съпругът и съпругата, които би трябвало да са като едно цяло, не са в състояние да живеят заедно в хармония, не са в състояние да си съчувстват, да се разбират, да се утешават и да се приемат един друг, нито да се променят и да се отказват от неща един заради друг. Виждате колко покварено е станало човечеството. Бракът не може да въздържа поведението на хората, нито пък да ги накара да се откажат от егоистичните си желания, така че няма морални принципи или добри практики, които да произлизат от обществото и да могат да направят хората по-добри или да поддържат съвестта и разума им. Така че, когато става въпрос за брака, хората трябва да го опознаят от начина, по който Бог първоначално го е предопределил за човека. Разбира се, те трябва да разберат този въпрос и от Бог. Разбирането на всичко това от Бог е чисто и когато хората са в състояние да разберат всичко това, ъгълът и гледната точка, от които виждат брака, ще бъдат правилни. Причината, поради която техният ъгъл на виждане и гледна точка към брака трябва да бъдат правилни, не е само в това да ги накараме да познават концепцията и правилното определение на брака. Също така е важно да се даде възможност на хората да имат правилен, коректен, точен, подходящ и разумен метод на практикуване, когато се сблъскват с брака, така че да не бъдат подвеждани от Сатана или от различните идеи на нечестивите течения в света в начина, по който се отнасят към брака. Когато избирате брака въз основа на Божиите слова, тези от вас, които са жени, трябва ясно да видят дали партньорът им е такъв тип човек, който е в състояние да изпълнява отговорностите и задълженията на мъжа, както е казал Бог, дали си струва да му поверите целия си живот. Тези от вас, които са мъже, трябва ясно да видят дали дадена жена е от този тип хора, които могат да оставят настрана собствената си изгода в името на семейния живот и съпруга си, да променят своите недостатъци и слабости. Трябва да обмислиш всички тези неща и не само това. Не разчитай на въображението си или на моментни интереси или хобита. Още по-малко трябва да разчиташ на погрешните идеи за любов и романтика, които Сатана ти внушава, за да избереш сляпо брака. С това общение всички ли са наясно с идеите, гледните точки, ъглите на възприятие и позициите, които хората трябва да имат по отношение на брака, както и с практиката, която трябва да изберат, и принципите, към които трябва да се придържат по отношение на брака? (Да.)

Днес все още не сме говорили за това, че трябва да се избавим от стремежите, идеалите и желанията на брака. Само изяснихме определението и понятието за брак. Нима не говорих ясно по темата? (Така е.) Говорих ясно. Имате ли все още някакви оплаквания относно брака? (Не.) А по отношение на този, с когото някога сте имали брак, този, когото сте напуснали, изпитвате ли някаква враждебност към него? (Не.) Все още ли съществуват ненормалните ви, предубедени разбирания и възгледи за брака или дори детските Ви фантазии, които не са отговаряли на фактите? (Не.) Сега би трябвало да сте по-реалистични. Бракът обаче не е просто въпрос на ежедневни потребности. Той засяга живота на хора с нормална човешка природа, отговорностите и задълженията на хората, и нещо повече — налице са и по-практични критерии и принципи, за които Бог е предупреждавал хората, изисквал е от тях и ги е инструктирал да ги следват. Това са отговорностите и задълженията, които хората трябва да изпълняват и които те трябва да поемат върху себе си. Това е конкретното определение на брака и значението на конкретното му съществуване, което хората с нормална човешка природа би трябвало да притежават. Добре, с това ще приключим за днес. Довиждане!

7 януари 2023 г.

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.