След като говорим за темата за брака, би трябвало да видим какво всъщност е точното и правилно определение и понятие за него. Понеже става дума за точното, правилно определение и концепция за брака, трябва да потърсим отговора в Божиите слова, да дадем на брака правилно определение и концепция въз основа на всичко, което Бог е казал и направил по въпроса, да изясним истинското състояние на брака и да изясним първоначалния замисъл зад създаването и съществуването му. Ако някой иска ясно да види определението и концепцията за брака, то трябва първо да започне с поглед към предците на човечеството. Каква е причината да започнем с поглед към предците на човечеството? Човечеството е успяло да оцелее до наши дни благодарение на брака на своите предци; следователно първопричината днес да има толкова много хора е бракът между онези, които Бог е създал в началото. Затова, ако човек иска да разбере точното определение и концепция за брака, трябва да започне, като погледне брака на предците на човечеството. Кога е започнал да съществува бракът при предците на човечеството? Започнал е със създаването на човека от Бог. Записано е още в книгата Битие, така че трябва да отворим Библията и да видим какво се казва в тези пасажи. Интересува ли се мнозинството от хората от тази тема? Онези, които вече имат брак, може би си мислят, че дори няма за какво да се говори, че тази тема е много банална, но младите необвързани хора са особено заинтересовани от нея, защото смятат, че бракът е загадъчен и че има много неща, които не знаят за него. Така че нека започнем да говорим от самото начало. Някой чете Битие 2:18. („И Йехова Бог каза: „Не трябва мъжът да бъде сам; ще му направя подходяща половинка“.) След това Битие 2:21-24. („И Бог Йехова направи така, че Адам да заспи дълбоко, и той заспа; и Той взе едно от ребрата му и постави плът вместо него. И от реброто, което Йехова Бог взе от мъжа, Той сътвори жена и я заведе при него. А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото беше взета от Мъжа. Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът“.) След това Битие 3:16-19. („На жената каза: Ще ти увелича болките по време на бременността; с болки ще раждаш деца; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее. А на човека каза: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята заради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всички дни на живота си. Тръни и бодили ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева. С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш“.) Ще спрем дотук. Има пет стиха във втора глава и четири стиха в трета глава, общо девет стиха от Писанието. Деветте стиха в Битие описват едно нещо, а именно как е възникнал бракът на праотеца на човечеството. Не е ли така? (Така е.) Разбирате ли сега? Разбирате ли малко по-добре общия смисъл и в състояние ли сте да го запомните? Кое е основното нещо, за което се говори тук? (Как е възникнал бракът на праотеца на човечеството.) И така, как е възникнал всъщност? (Бог го е подготвил.) Точно така, това е истинското положение на нещата. Бог го е подготвил за човека. Той е създал Адам, след това е създал партньор за него, съпруга, която да му помага и да го придружава, да живее с него. Това е произходът на брака на праотеца на човечеството и е източникът на човешкия брак. Не е ли така? (Така е.) Ние познаваме източника на човешкия брак: предопределен е от Бог. Той е подготвил за прародителя на човечеството партньор, който може да се нарече и съпруга, която да му помага и да го придружава в живота. Това е произходът и източникът на човешкия брак. И така, след като разгледахме произхода и източника на човешкия брак, как трябва да го разбираме правилно? Бихте ли казали, че бракът е свещен? (Да.) Свещен ли е той? Има ли нещо общо със светостта? Няма. Не можете да кажете, че е свещен. Бракът е устроен и предопределен от Бог. Произходът и източникът му са в Божието творение. Бог е създал първия човек, който се е нуждаел от партньор, който да му помага и да го придружава, да живее с него, и така Бог е създал партньор за него и тогава се е появил човешкият брак. Това е всичко. Толкова е просто. Това е най-простото разбиране за брака, което трябва да имате. Бракът идва от Бог. От Него е устроен и предопределен. Най-малкото, можете да кажете, че той не е нещо негативно, а по-скоро положително. Също така би могло да се каже с точност, че бракът е правилен, че той е правилен сегмент в хода на човешкия живот и в процеса на съществуване на хората. Не е нечестив, нито пък е инструмент или средство за поквара на човечеството. Той е правилен и положителен, защото е създаден и определен от Бог и, разбира се, Бог го е устроил. Човешкият брак произхожда от Божието творение и е нещо, което Бог лично е уредил и предопределил, така че, ако погледнем от този ъгъл, единствената гледна точка, която човек трябва да има по отношение на брака, е, че той идва от Бог, че е правилно и положително нещо, че не е негативен, нечестив, егоистичен или мрачен. Той не идва от човека, нито от Сатана, още по-малко пък се е развил органично в природата. По-скоро Бог го е създал, устроил и предначертал със собствените Си ръце. Това е абсолютно сигурно. Това е най-изначалното, най-точното определение и концепция за брака.

Сега, след като разбрахте каква е точната концепция и определение за брака, които хората трябва да имат, нека да разгледаме следното: какъв е смисълът на Божието предопределяне и уреждане на брака? Това се споменава в стиховете от Библията, които току-що прочетохме, а именно: защо човечеството има брак, какви са били Божиите мисли, какви са били ситуацията и обстоятелствата по онова време и при какви обстоятелства Бог е дал този брак на човека. Бог Йехова казва това по следния начин: „Не трябва мъжът да бъде сам; ще му направя подходяща половинка“. С тези думи се казват две неща. Първо, Бог видял, че този човек е твърде самотен, защото е сам, без партньор, без някой, с когото да разговаря, или без спътник, с когото да споделя щастието и мислите си. Той видял, че животът му ще бъде скучен, блудкав и безинтересен, затова Му хрумна една мисъл: един човек е малко самотен, затова трябва да му създам партньор. Този партньор ще бъде неговата съпруга, която ще го придружава навсякъде и ще му помага във всичко. Тя ще бъде неговият партньор и съпруга. Целта на партньора е да го съпътства през живота, да върви заедно с него по пътя на живота му. Дали за десет, двадесет, сто или двеста години, този партньор ще бъде този, който е до него, този, който е с него навсякъде, който ще говори с него, ще споделя с него щастието, болката и всяка емоция, и в същото време ще го придружава и ще го предпазва от самота. Тези мисли и идеи, възникнали в ума на Бог, са обстоятелствата на източника на човешкия брак. При тези обстоятелства Бог е направил нещо друго. Нека да разгледаме библейския текст: „И Бог Йехова направи така, че Адам да заспи дълбоко, и той заспа; и Той взе едно от ребрата му и постави плът вместо него. И от реброто, което Йехова Бог взе от мъжа, Той сътвори жена и я заведе при него“. Бог взел едно ребро от мъжа, взел глина и използвал реброто, за да сътвори друг човек. Този човек бил направен от реброто на мъжа, създаден от неговото ребро. Казано на разговорен език, този човек — партньорката на Адам — бил създаден от плътта и костите, взети от неговото тяло, така че не може ли да се каже, че като е била негова партньорка, тя също е била част от тялото му? (Да.) С други думи, тя е произлязла от него. След като била създадена, как я нарекъл Адам? „Жена“. Адам е бил мъж, тя е била жена. Ясно е, че това са били двама души от различен пол. Бог първо е създал човек с мъжки физиологични характеристики, след което е взел ребро от мъжа и е създал човек с женски физиологични характеристики. Тези двама души са живели заедно като едно цяло, което представлява брак, и така е възникнал бракът. Следователно, независимо от какви родители е отгледан някой, накрая всички трябва да сключат брак и да се съединят с другата си половина под Божието предопределение и разпореждане, и да извървят докрай пътя. Това е Божието предопределение. От една страна, погледнато обективно, хората се нуждаят от партньори, а от друга страна, погледнато субективно, тъй като бракът е предначертан от Бог, съпругът и съпругата трябва да бъдат едно цяло, една личност, която не може да бъде разделена. Това е както субективен, така и обективен факт. Затова всеки човек трябва да напусне семейството, в което се е родил, да сключи брак и да създаде семейство с другата си половинка. Това е неизбежно. Защо? Защото е предначертано от Бог и е нещо, което Той е уредил от самото начало на човека. Какво казва това на хората? Независимо кой си представяш, че е твоята втора половинка, дали той е този, от когото субективно се нуждаеш и на когото се надяваш, и независимо от неговия произход, човекът, с когото ще сключиш брак, с когото ще създадеш семейство и ще прекараш този живот, със сигурност е този, който вече е предопределен и отреден за теб от Бог. Не е ли така? (Така е.) Каква е причината за това? (Божието предопределение.) Причината е Божието предопределение. Ако погледнем на това в контекста на предишните животи или от гледна точка на Бог, мъжът и жената, които сключват брак, всъщност са едно цяло, така че Бог устройва за теб да сключиш брак и да прекараш живота си с човека, с когото си едно цяло. Казано просто, така е. Независимо дали човекът, за когото се омъжваш, е любимият от твоите мечти, твоят приказен принц, човекът, когото си очаквала; независимо дали го обичаш или той теб, дали сте се оженили съвсем естествено, по късмет и стечение на обстоятелствата, или при някакви други обстоятелства, вашият брак е предопределен от Бог. Вие сте партньорите, които Бог е отредил един за друг, хората, които Бог е отредил да се придружават един друг и които е отредил да прекарат този живот заедно и да вървят до края ръка за ръка. Не е ли така? (Така е.) Смятате ли, че това разбиране е претенциозно или погрешно? (Не.) То не е нито претенциозно, нито погрешно. Някои хора казват: „Може би грешиш, като казваш това. Ако тези бракове наистина са предначертани от Бог, защо тогава някои от тях все пак завършват с развод?“. Това е така, защото с човешката природа на тези хора има проблеми, което е отделен въпрос. Това засяга темата за стремежа към истината, по която ще разговаряме по-късно. В момента, когато говорим за определението, разбирането и точната концепция за брака, факт е, че това е така. Някои хора казват: „Щом Ти казваш, че съпругът и съпругата са едно цяло, тогава не е ли така, както казват невярващите: „Ако е писано да стане, значи така трябва да стане, а ако не е писано, значи не трябва да става“, и както казват хората от някои народи^[a]: „Нужни са сто години добра карма, за да заслужиш възможността да плаваш в една лодка с някого, и хиляда години добра карма, за да делиш с него брачното ложе“?“. Смятате ли, че бракът, както говорим за него сега, има нещо общо с тези поговорки? (Не.) Те не са свързани. Съществуването на брака не е резултат от облагородяване — той е предначертан от Бог. Когато Той предопредели двама души да станат съпруг и съпруга, да станат партньори един на друг, те не трябва да се самооблагородяват. Какво ще облагородяват? Морални устои? Човешка природа? Не е нужно да се самооблагородяват. Това е будистки начин на говорене, който не е истината и няма нищо общо с истината. Човешкият брак е уреден и предначертан от Бог. Независимо дали формално или буквално, по определение или концепция, бракът трябва да се разбира по този начин. Чрез думите, записани в Библията, чрез това общение, имате ли точно, съответстващо на истината определение и концепция за брака? (Да.) Тази концепция и определение не са погрешни. Това не е перспектива, видяна през цветни очила, още по-малко пък се разбира и определя от човешките емоции. Напротив, има си основание. Основава се на словата и действията на Бог и на Неговите разпоредби и предопределения. След като стигнахме дотук, всички ли схващат разбирането и основното определение на брака? (Да.) Сега, когато го разбирате, вече няма да имате никакви необективни фантазии за брака или оплакванията ви от него ще намалеят, нали? Може да има някои, които да кажат: „Бракът е предначертан от Бог — няма какво да говорим за него, но браковете се разпадат. Какво означава това?“. Има много причини за това. Поквареното човечество има покварен нрав, то не може да прозре същността на въпросите, преследва задоволяването на собствените си страсти и предпочитания до такава степен, че пропагандира нечестивост, затова браковете му се разпадат. Това е отделна тема, за която няма да говорим повече.

Нека поговорим за това как да си помагаме един на друг и да се придружаваме взаимно в брака. Бог е казал: „Не трябва мъжът да бъде сам; ще му направя подходяща половинка“. Онези, които имат брак, знаят, че той носи много ползи за семейството и за живота на човека, които не са си представяли. Хората поначало са много самотни и уединени, когато живеят сами, без да имат на кого да се доверят, с кого да поговорят, без да имат компания. Живеят в изключителна скука и безпомощност. Щом се оженят, вече не е необходимо да страдат от тази самота и уединение. Имат на кого да се доверят. Понякога изливат неволите си пред партньора си, а друг път споделят емоциите и радостите си или дори дават воля на гнева си. Понякога изливат сърцата си един пред друг и животът им изглежда радостен и щастлив. Доверяват се един на друг и си вярват, затова освен че вече не са самотни, изпитват много повече удоволствия и се радват на щастието да имат партньор. Освен различните настроения, емоции и чувства, както и различните мисли, които трябва да бъдат изразени, хората трябва да се изправят пред много практически въпроси в ежедневието си, в хода на живота си, въпроси като ежедневни потребности, облекло, храна и жилище. Да кажем например, че двама души искат да живеят заедно и трябва да построят малък склад. Мъжът трябва да е зидар, да полага тухли, за да построи стена, а жената може да му помага, като му подава тухли и бърка хоросан или бърше потта му и му дава вода. Двамата разговарят и се смеят заедно, а той си има помощник, което е добре. Още преди да се е стъмнило, работата е свършена. Това е както се описва в старата китайска опера „Приказната двойка“: „Аз точа водата, а ти поливаш градината“. Какво друго? („Ти обработваш нивата, а аз тъка платното“.) Точно така. Единият тъче платното, а другият обработва нивата. Единият е господарка вътре, а другият е господар навън. Да се живее по този начин е доста добре. Може да се нарече хармонично допълване или съжителство в хармония. По този начин уменията на мъжа се проявяват в живота, а областите, в които не му достига нещо или му липсват умения, се компенсират от жената. В областите, където тя е слаба, мъжът ѝ прощава, помага ѝ и я подкрепя, а нейните силни страни също се проявяват, което е от полза за мъжа в семейството. Съпругът и съпругата изпълняват всеки своя дълг, като се учат от силните страни на другия, за да компенсират собствените си слабости, и работят заедно, за да запазят хармонията в домакинството и живота и оцеляването на цялото семейство. Разбира се, по-важно от другарството е да се подкрепят и да си помагат взаимно в живота, да прекарват добре дните си, независимо дали в бедност, или в богатство. Накратко, както е казал Бог, за човека не е добре да бъде сам, затова Той е устроил брака заради човека — мъжът да сече дърва и да поддържа двора, а жената да готви, чисти, поправя и да се грижи за цялото семейство. Всеки от тях си върши добре работата, прави това, което е необходимо в живота, и дните им минават щастливо. Животът на хората постепенно се е разраствал в целия свят от тази единствена точка, като човешките същества са се плодили и размножавали до наши дни. Така че бракът е незаменим за всички хора — незаменим за тяхното развитие и за тях като индивиди. Истинското значение на брака се изразява не само в умножаването на човешкия род, но което е по-важно, в това Бог да уреди партньор за всеки мъж и жена, който ще ги придружава през всеки момент от живота им, независимо дали е труден и болезнен, или лесен, радостен и щастлив — във всичко това те имат някого, на когото да се доверят, който да бъде едно цяло с тях в сърцето и ума си и да споделя тяхната скръб, болка, щастие и радост. Това е смисълът, заложен в решението на Бог да устрои брака за хората, и това е субективната нужда на всеки отделен човек. Когато Бог е създал хората, Той не е искал те да бъдат самотни, затова е устроил брака за тях. В съпружеството мъжете и жените поемат различни роли и най-важното е да се придружават и подкрепят взаимно, да изживяват добре всеки ден, да се движат добре по пътя на живота. От една страна, те могат да се придружават взаимно, а от друга — да се подкрепят — това е смисълът на брака и необходимостта от неговото съществуване. Разбира се, това е и разбирането и отношението, което хората трябва да имат към брака, и това е отговорността и задължението, което трябва да изпълняват спрямо брака.

Нека се върнем и погледнем Битие 3:16. Бог казал на жената: „Ще ти увелича болките по време на бременността; с болки ще раждаш деца; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее“. Това е заръката, която Бог е дал на женския пол. Тя, разбира се, е и заповед, с която Той определя ролята, която жената да играе в брака, както и отговорностите, които да поеме. Жената трябвало да ражда, което в едно отношение било наказание за предишното ѝ прегрешение, а в друго — отговорност и задължение, които се изисквало да приеме в брака като жена. Тя щяла да зачева и ражда, а освен това с болки да ражда деца. Следователно след сключването на брака жените не бива да се отказват от раждането на деца поради страх от страданието. Това е грешка. Износването на деца е отговорност, която трябва да поемеш. Затова, ако искаш да имаш някой, който да те придружава и да ти помага в живота, тогава трябва да помислиш за първата отговорност и задължение, които поемаш, когато сключваш брак. Ако има жена, която казва: „Не искам да раждам деца“, тогава мъжете ще рекат: „Не искаш да раждаш деца, значи не те искам“. Ако не искаш да изтърпиш болката от раждането, тогава не трябва да се омъжваш. Не трябва да сключваш брак, не си достойна за него. След като сключиш брак, първото нещо, което трябва да направиш като жена, е да имаш деца и освен това да страдаш. Ако не можеш да направиш това, не бива да сключваш брак. Въпреки че не може да се каже, че си недостойна да бъдеш жена, най-малкото не си изпълнила отговорността си като жена. Да заченат и да родят деца е първото изискване към жените. Второто изискване е: „На мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее“. Като жена да си другата половина на мъжа, да сключиш брак с него — това доказва, че си неговата втора половина; а ако говорим донякъде догматично — че по този начин ти си част от него, затова сърдечното ти желание трябва да бъде насочено към него, тоест той трябва да бъде в сърцето ти. Само когато го носиш в сърцето си, можеш да се грижиш за него и с удоволствие да го придружаваш. Само тогава, дори когато съпругът ти е болен, когато среща трудности и пречки или когато се сблъсква с неуспех, спънки или несгоди сред другите хора или в собствения си живот, ти можеш да изпълняваш своите отговорности и задължения като жена, като се грижиш за него и го цениш, обгрижваш, вразумяваш, утешаваш, съветваш и насърчаваш по женски. Това е едно истинско и по-добро другарство. Само така бракът ти ще бъде щастлив и само тогава ще можеш да изпълняваш своята женска отговорност. Разбира се, тази отговорност не ти е поверена от твоите родители, а от Бог. Именно тази отговорност и задължение жената трябва да изпълнява. Това е начинът, по който трябва да се държиш като жена. Така трябва да се отнасяш към съпруга си и да се грижиш за него. Това е твоята отговорност и задължение. Ако една жена не може да направи това, тя не е добра и, разбира се, не е приемлива жена, най-малкото защото не е успяла да изпълни Божиите изисквания за жените, че „на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание“. Разбираш ли? (Да.) Като другата половина на мъжа, ти си способна да обожаваш и да се грижиш за твоя съпруг, когато нещата вървят гладко, той има пари и власт, послушен е и се грижи добре за теб и те прави щастлива и удовлетворена във всички отношения. Но когато се сблъсква с трудности, болест, неудовлетворение, провали, обезсърчения или разочарования, когато нещата не стават според желанието му, тогава ти не си в състояние да изпълняваш отговорностите и задълженията, които една жена трябва да изпълнява, не си в състояние да го утешиш от сърце, да го вразумиш, да го насърчиш или подкрепиш. В този случай ти не си добра жена, защото не си изпълнила женската отговорност, и не си добър партньор за мъжа. Тогава може ли да се каже, че такава жена е лоша жена? За „лоша“ не може да става дума, но най-малкото нямаш съвестта и разума, които Бог изисква и които някой с нормална човешка природа би трябвало да има — ти си жена без човешка природа. Не е ли така? (Така е.) Приключихме разговора за изискванията, които се поставят пред жените. Бог е посочил отговорността на жената пред мъжа, която е: „На мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание“. Думата „желание“ не означава любов или привързаност. Тя по-скоро означава, че той трябва да бъде в сърцето ти. Трябва да ти е скъп, трябва да се отнасяш към него като към свой любим, като към своята втора половина. Той е този, към когото трябва да се отнасяш с любов, да придружаваш и за когото да се грижиш. Този, с когото трябва взаимно да се грижите един за друг до края на живота си. Трябва да се грижиш за него и да го цениш с цялото си сърце. Това е твоята отговорност — това означава думата „желание“. Разбира се, когато тук Бог казва „на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание“, фразата „ще бъде подчинено всяко твое желание“ е поучение, дадено на хората. Като жена с човешка природа, приемлива жена, твоето желание трябва да бъде към твоя съпруг. Освен това Бог не ти е казал да желаеш както твоя съпруг, така и други мъже. Бог не е казал това, нали? (Не, не е.) Бог изисква от жената да бъде вярна на съпруга си и единственият човек в сърцето ѝ, единственият, за когото е предназначено желанието ѝ, да бъде нейният съпруг. Той не иска тя да бъде непостоянна в това към кого са насочени чувствата ѝ, да бъде разпусната, да изневерява на съпруга си или да желае някой друг извън брака си. По-скоро Той иска тя да желае човека, за когото е омъжена и с когото прекарва остатъка от живота си. Този мъж е човекът, към когото трябва да бъде насочено истинското ти желание, той е човекът, на когото трябва да посветиш цял живот на мъчителни усилия, изразяващи се в грижи, ценене, внимание, придружаване, помощ и подкрепа. Разбираш ли? (Да.) Не е ли това нещо прекрасно? (Така е.) Подобно хубаво нещо има сред птиците и кокошките, както и сред останалата част от животинското царство, но то почти не съществува сред хората — виждаш колко дълбоко Сатана е покварил човечеството! Ясно общувахме за най-основните задължения, които жената трябва да изпълнява в брака, както и за принципите, според които тя трябва да се отнася към съпруга си. Освен това тук има и нещо друго, а именно, че бракът, както е предопределен и установен от Бог, е моногамен. Откъде в Библията можем да намерим основание за това? Бог е извадил едно ребро от тялото на мъжа, за да създаде една жена — Той не е извадил две или повече ребра от мъжа, за да създаде множество жени. Създал е само една жена. Това означава, че Бог е създал единствената жена за единствения мъж, когото е създал. Следователно за мъжа е имало само една партньорка. Мъжът е имал само една втора половина, както и жената — само една втора половина. Освен това в същото време Бог е предупредил жената: „На мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание“. Кой е твоят съпруг? Това е човекът, с когото сключваш брак, и никой друг. Това не е тайният ти любовник, нито е известният идол, когото обожаваш, нито е прекрасният принц от твоите мечти. Това е твоят съпруг и ти имаш само един. Това е бракът, който Бог е установил — моногамията. Въплътен ли е той в думите на Бог? (Да.) Бог е казал: „Не трябва мъжът да бъде сам; ще му направя подходяща половинка“. Той не е казал, че му е направил няколко или много подходящи половинки, това не е необходимо. Една е била достатъчна. Бог също така не е казал, че жената трябва да се омъжи за няколко съпрузи или че мъжът трябва да вземе няколко съпруги. Той не е създал няколко съпруги за един мъж, нито пък е взел ребро от няколко различни мъже, за да направи няколко жени, значи съпругата на мъжа може да бъде само жената, направена от собственото му ребро. Това не е ли факт? (Така е.) Следователно многоженството и многомъжието са възникнали на по-късен етап от развитието на човечеството. Такива бракове са ненормални и изобщо не са брак. Всичко това е разврат. Изключение правят няколко уникални обстоятелства, например когато мъжът умре и неговата жена се омъжи повторно. Това е предначертано и устроено от Бог, което е позволено. Накратко, бракът винаги е поддържал моногамията. Не е ли така? (Така е.) Погледнете природата. Дивата гъска е моногамна. Ако човек убие една от гъските, другата никога няма да се „омъжи отново“ — тя ще се превърне в самотна гъска. Казват, че когато летят ята от гъски, водещата обикновено е самотна гъска. За самотната гъска нещата са трудни. Тя трябва да прави нещата, които другите гъски в ятото не желаят да правят. Когато другите гъски се хранят или почиват, тя трябва да отговаря за безопасността на останалите. Тя не може нито да спи, нито да се храни. Трябва да обръща внимание на безопасността на заобикалящата я среда, за да предпазва ятото. Има много неща, които не може да прави. Може да бъде единствено сама, не може да приеме друга любов. Не може да има друг партньор, докато е жива. Дивите гъски винаги спазват правилата, които Бог е определил за тях, никога не се променят, дори до днес, но при хората нещата са наопаки. Защо при хората нещата са толкова наопаки? Защото те са тези, които Сатана е покварил, и тъй като живеят в нечестивост и разпуснатост, не могат да останат моногамни и да изпълняват съпружеските си роли или отговорностите и задълженията, които би трябвало. Не е ли вярно? (Вярно е.)

Забележка:

а. Оригиналният текст не съдържа израза „както казват хората от някои народи“.

A portion of the Bulgarian Bible verses in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.