Разяснихме въпроса за правилното отношение към интересите и хобитата. А сега какво означава наистина да се избавите от тях? Ние не критикуваме и не заклеймяваме интересите и хобитата, а по-скоро разнищваме стремежите, идеалите и желанията, които хората си създават, като използват интересите и хобитата за своя основа и капитал. Ето защо наистина трябва да се избавите именно от тези стремежи, идеали и желания. По-рано разговаряхме за това, че трябва да позволиш на интересите и хобитата си да играят положителна роля и да дадат положителен резултат — това е активен метод на практикуване за избавяне от човешките стремежи, идеали и желания. От друга страна, хората не бива да преследват собствените си идеали и желания, защото имат интереси и хобита — това е по-практическа форма на избавяне. С други думи, единият аспект е да използвате добре интересите и хобитата си, а другият е, че не бива да преследвате идеали и желания, създадени заради собствените ви интереси и хобита, т.е. не преследвайте житейските цели, които имате, заради интересите и хобитата си. И така, как би могъл да определиш, че използваш интересите и хобитата си нормално, а не преследваш идеали и желания? Ако имаш интерес или хоби и го прилагаш правилно в работата си, при изпълнение на дълга си и в ежедневието си, ако целта на стремежа ти не е да се изтъкнеш или сам да се биеш в гърдите, със сигурност не и да увеличиш собствената си популярност или да спечелиш уважението, похвалата и възхищението на другите, и, разбира се, най-вече не за да накараш хората да имат място в сърцата си за теб заради твоите интереси и хобита и по този начин да те утвърдят и следват, тогава ти си приложил положително, правилно, уместно и рационално своите интереси и хобита, което е съобразено с нормалната човешка природа и е в съгласие с Божиите намерения, и ти ги използваш в съответствие с истините принципи. Но ако, когато използваш или прилагаш интересите и хобитата си, принуждаваш другите да ти се възхищават и да те приемат, с особено силната цел да се изтъкнеш, ако безскрупулно, безсрамно и насила караш другите да те слушат и приемат, задоволявайки суетата, която изпитваш от изтъкването на интересите и хобитата си, независимо от това как се чувстват другите, в крайна сметка използваш интересите и хобитата си като капитал, за да контролираш другите, да си извоюваш място в сърцата им и да си създадеш престиж сред хората, и ако в крайна сметка постигнеш слава и печалба в резултат на собствените си интереси и хобита, това не е нито допустимо използване на интересите и хобитата, нито нормално прилагане на интересите и хобитата ти. Такива действия трябва да бъдат заклеймявани, трябва да бъдат разпознавани и отхвърляни от другите и, разбира се, хората трябва да се избавят от тях. Когато използваш възможности за изпълнение на дълга си или си даваш повод да бъдеш водач, отговорно лице или човек с изключителен талант, за да покажеш на другите, че имаш определени таланти и умения, и да им покажеш, че твоите интереси и хобита превъзхождат техните, този начин на действие е неуместен. Той включва използването на употребата на твоите интереси и хобита като претекст за създаване на престиж сред хората и удовлетворяване на собствените ти амбиции и желания. По-точно казано, този процес или начин на действие се свежда до използване на вашите интереси и хобита и възхищението на хората от тях, за да реализирате своите стремежи, идеали и желания. Именно от това трябва да се избавите. Някои хора казват: „След като чух това, все още не знам как да се избавя“. Всъщност лесно ли е да се избавите? Когато притежаваш определени уникални интереси и хобита, ако не правиш нищо, тези интереси и хобита си остават в твоята човешка природа и нямат нищо общо с това по какъв път поемаш. След като обаче постоянно изтъкваш своите интереси и хобита, опитваш се да спечелиш слава сред хората или да увеличиш популярността си, да станеш известен на повече хора и да привлечеш повече внимание, този процес и този начин на действие не са непринудени начини да се правят нещата. Когато всички тези действия и модели на поведение се комбинират, те формират пътя, по който човек поема. И така, какъв е този път? Това е усилие да преследваш осъществяване на своите идеали и желания в Божия дом, да преследваш възхищението на другите и да постигнеш удовлетворяване на собствените амбиции и желания. Щом започнеш да преследваш това, пътят, по който вървиш, се превръща в път, от който няма връщане назад, път, водещ към унищожение. Не трябва ли бързо да се обърнете, да пресечете тези действия и да се избавите от тези действия, амбиции и желания? Някои хора може да кажат: „Все още не знам как да се избавя“. Тогава не го правете. Какво означава „не го правете“? Това означава, че трябва да държиш интересите и хобитата си скрити и да се стараеш да не ги изтъкваш. Някои хора може да попитат: „Но ако изпълнението на дълга ми го изисква, трябва ли да ги показвам?“. Когато следва, когато трябва да ги покажеш, трябва да го направиш — това е подходящият момент за това. Ако обаче в момента си на пътя на преследването на идеалите и желанията си, тогава не ги разкривай. Когато почувстваш желание да ги изтъкнеш, трябва да се помолиш на Бог, да вземеш твърдо решение, да въздържиш тези желания и в същото време да приемеш Божията внимателна проверка и дисциплина, да контролираш сърцето си и да затвориш амбициите и желанията си в кошарата им, като ги накараш да изчезнат и никога не им позволиш да се превърнат в реалност — това хубаво ли е? (Да.) Лесно ли е да се направи? Не е лесно, нали? Кой има малко талант, но не иска да го покаже? Дори не споменавам тези, които имат някакви специални умения. Някои хора могат да готвят и да приготвят ястия и искат да се изтъкнат, където и да отидат, дори се наричат „Красавицата тофу“ или „Кралицата на нудълите“. Струва ли си тези незначителни умения да бъдат изтъквани? Ако те притежават изключителни дарби, колко прекомерна би станала надмеността им? Несъмнено биха се озовали на път, от който няма връщане назад. Разбира се, освен че хората поемат по погрешен път или по път, от който няма връщане назад, заради интересите и хобитата си, мнозинството от тях често имат активни мисли заради интересите и хобитата си в процеса на вярата си в Бог. Докато вярват в Бог и изпълняват дълга си, в съзнанието си те постоянно преосмислят идеалите и желанията, които са създали, или пък непрекъснато си напомнят за неосъществените си идеали и желания, като постоянно си повтарят в сърцето, че все още имат тези идеали и желания, които никога не са били осъществени. Въпреки че никога не са платили някаква конкретна цена или не са възприели някаква конкретна практика по отношение на тези неща, тези идеали и желания са се вкоренили дълбоко в сърцата им и те никога не са се избавяли от тях.

По-рано направихме общение и анализ на темата, че преследването на идеали и желания, както и следването на пътя на този свят, е път, от който няма връщане назад, път, който води към унищожение. Това и стремежът към истината са като две успоредни линии. Никога няма да има точка, в която да се пресекат, и разбира се, те също така никога няма да се пресекат една с друга. Ако вярваш в Бог и искаш да се стремиш към истината и да постигнеш спасение, тогава трябва да се избавиш напълно от всички идеали и желания, които преди си носил в сърцето си. Не ги съхранявай и не ги цени. Те трябва да бъдат изхвърлени. Стремежът към осъществяване на твоите идеали и желания и стремежът към истината са като пътищата на маслото и водата. Ако имаш идеали и желания и искаш да ги осъществиш, ти няма да си способен да се стремиш към истината. Ако чрез разбирането на истината и толкова много години преживявания искаш да насочиш ума си към това да се стреми към истината по приземен начин, тогава трябва да изоставиш миналите си идеали и желания, като ги премахнеш напълно от съзнанието си или от дълбините на душата си. Ако желаеш да се стремиш към истината, тогава твоите идеали и желания никога няма да се сбъднат. Вместо това те ще прекъснат стремежа ти към истината и навлизането ти в истината реалност, и същевременно ще те дърпат надолу и ще правят пътя ти на стремеж към истината изтощителен и предизвикателен. Тъй като знаеш, че няма да си способен да осъществиш идеалите и желанията си, по-добре е решително да прекъснеш връзките си с тях и да се избавиш от тях напълно, да не мислиш повече за тях и да не подхранваш никакви илюзии за тях. Ако си кажеш: „Все още не се интересувам много от пътя на стремежа към истината и постигане на спасение. Все още не знам дали мога да се стремя към истината, дали съм човек, който се стреми към истината. Все още не съм наясно с този път на постигането на спасение. Напротив, имам много конкретен път към преследване на светските идеали и желания, както и много конкретен план и стратегия“. Ако случаят е такъв, тогава ти можеш да се избавиш от пътя на стремежа към истината и изпълнението на дълга ти, за да отидеш да осъществиш своите идеали и желания. Разбира се, ако не си сигурен дали да преследваш своите идеали и желания, или да се стремиш към истината, съветвам те да останеш спокоен за определен период от време. Може би да останеш още една или две години в Божия дом: колкото повече ядеш и пиеш Божиите слова, колкото повече видове среда преживяваш, колкото повече съзрява твоята позиция и подход за начина, по който възприемаш нещата, толкова повече твоето настроение и състояние ще се подобрят, което несъмнено ще бъде огромна благословия за теб. Вероятно след няколко години може да започнеш да разбираш някои истини, да придобиеш задълбочена проницателност за света и за човешката природа и тогава ще си способен напълно да се избавиш от идеалите и желанията си и доброволно да следваш Бог до края на живота си, като приемеш устроеното от Него. Независимо колко големи са трудностите, с които може да се сблъскаш в Божия дом, ти ще можеш да упорстваш в изпълнението на дълга си и да завършиш мисията си. И най-важното, ти ще си твърдо решен и ще си решил да се откажеш от предишните си идеали и желания, което ще ти позволи да се стремиш към истината по приземен начин, без да се колебаеш. Ако сега обаче не можеш да бъдеш сигурен и искаш след една или две години да прецениш отново дали можеш да се стремиш към истината, Божият дом няма да те принуди или да ти каже: „Ти си разпилян и нестабилен“. След година-две, когато прочетеш повече Божии слова, слушаш повече проповеди, разбереш малко от истината и твоята човешка природа съзрее, твоята позиция за това как възприемаш нещата, твоят поглед върху живота и твоят светоглед ще се променят. Дотогава изборите ти ще бъдат малко по-точни, отколкото са сега, или, ако използваме една фраза на невярващите, дотогава сам ще знаеш от какво се нуждаеш, по кой път трябва да поемеш и какъв човек трябва да бъдеш. Това е единият аспект. Да предположим, че ти наистина нямаш интерес към вярването в Бог и си го направил само защото родителите ти или колегите ти са ти предоставили евангелието, а ти си го приел, за да запазиш репутацията си или от учтивост. Неохотно посещаваш събиранията и изпълняваш дълга си в Божия дом, като същевременно си мислиш, че църковните братя и сестри не са лоши и най-малкото не тормозят хората, а Божият дом е място на разума, където истината има власт и където хората не са подложени на потисничество или на тормоз от страна на другите, както и считаш, че Божият дом е по-добър от света на невярващите. Никога обаче не си се избавил от своите идеали и желания, нито си ги променил. Напротив, тези предишни идеали и желания са ставали все по-силни и ясни в дълбините на твоето сърце, ум и дух. И тъй като те стават все по-ясно изразени, ти откриваш, че когато става въпрос за вярата в Бог, за истината, за която разговаряме, както и за ежедневните думи, действия, начин на живот и т.н., те стават все по-скучни и сухи. Чувстваш се неудобно и за стремеж към истината не може да става и дума, нямаш никакъв интерес да се стремиш към истината и нямаш никакви добри мнения в ума си за това как да вървиш по правилния път в живота, как да се държиш правилно или какво представляват положителните неща. Ако си такъв човек, тогава ти казвам: побързай и иди да преследваш собствените си идеали и желания! За теб има място в този свят, място сред сложните и хаотични течения на злото. Ти несъмнено ще осъществиш идеалите и желанията си точно както си се надявал и ще получиш нещата, които желаеш. Божият дом не е подходящ да пребиваваш в него, той не е твоето идеално място и със сигурност пътят на стремежа към истината не е този, по който искаш да поемеш, и по-специално той не е това, от което се нуждаеш. Възползвай се точно сега, докато твоите идеали и желания се оформят и докато си още млад и все още имаш енергията или ресурсите да отидеш да се бориш в света, побързай да напуснеш Божия дом, иди да осъществиш идеалите и желанията си. Божият дом няма да те задържа. Не чакай до деня, в който ще изгубиш надежда да получиш благословии и няма да имаш какво да кажеш за свидетелството си за преживяване, когато няма да си приключил с правилното изпълнение на дълга си и когато накрая се събудиш на петдесет, шейсет, седемдесет или осемдесет години с желанието да се стремиш към истината — тогава ще бъде твърде късно. Ако не желаеш да останеш в Божия дом, тогава ще се оставиш на разрухата. За хора като теб не се налага да вървиш против волята си и да се избавиш от стремежите, идеалите и желанията си. Защото предпоставката, която обсъдих, за избавяне от стремежите, идеалите и желанията на хората е ти да си човек, който се стреми към истината, или макар че точно сега все още не си започнал да се стремиш към истината, да си решил в сърцето си да станеш такъв и че няма да напуснеш Божия дом, независимо дали ще постигнеш спасение, или не, независимо дали ще живееш, или ще умреш. Обръщам се към такива хора. Разбира се, трябва да добавя едно изрично уточнение: тъй като днес разговарях по темата за „избавянето от стремежите, идеалите и желанията на хората“, то е с изричното условие, че хората желаят да се стремят към истината и да постигнат спасение. Освен тях, онези, които не се интересуват от пътя, посоката, желанието или решимостта да се стремят към истината и да постигнат спасение, не е нужно да слушат днешната тема. Това е изричното уточнение, което добавих. То е необходимо, нали? (Да.) Ние предоставяме на хората свобода, не принуждаваме никого. Всяка истина принцип, всяко учение, всяко предоставяне на ресурс, подкрепа или помощ се дава на хората въз основа на рационалността и при условие, че те го желаят. Ако не желаеш да слушаш, можеш да си запушиш ушите и нито да слушаш, нито да го приемеш, или можеш да си тръгнеш — и двете са приемливи. Приемането на общението за истината в Божия дом не се натрапва на никого. Бог предоставя на хората свобода и не принуждава никого. Кажете Ми, това добро нещо ли е? (Да.) Има ли нужда да ги принуждаваме? (Не.) Няма нужда от принуда. Истината носи живот, вечен живот. Ако си готов да я получиш, и я приемеш и ѝ се покориш, тогава ще я получиш. Ако не я приемеш, а я отхвърлиш и ѝ се противопоставиш, тогава няма да я постигнеш. Независимо дали можеш да я постигнеш, или не, трябва да приемеш последствията. Не е ли така? (Да, така е.)

Причината, поради която разговаряме за необходимостта да се избавим от някои неща, докато се стремим към истината, е, че стремежът към истината и постигането на спасение е нещо подобно на маратон. Участниците в маратона не се нуждаят от изключителна физическа сила или от изключителни умения, но от тях се изисква да притежават определена издръжливост и постоянство, както и да имат вяра и решимост да упорстват. Разбира се, в процеса на участие в маратона, освен тези духовни елементи, от хората се изисква също така постепенно да се избавят от определени видове бреме, за да достигнат целта си по-лесно, по-свободно или по начин, който в по-голяма степен е съгласно техните желания. В маратона, като спорт, класирането на участниците, достигнали целта, няма значение. По-важното е представянето на отделните хора в хода на събитието, тяхната упоритост, издръжливост и всичко, което преживяват по време на този процес. Не е ли така? (Да, така е.) Когато става въпрос за вярата в Бог, стремежът към истината и накрая постигането на спасение прилича на маратон. То изисква много дълъг процес, а този процес изисква също така да се избавите от много неща, които не са свързани със стремежа към истината. Тези неща не просто не са свързани с истината, но което е по-важно, те могат да попречат на твоя стремеж към истината. Следователно в процеса на избавянето от тези неща и тяхното преодоляване човек неизбежно изпитва известна болка и се налага да се откаже от някои неща и да направи правилен избор. Стремежът към истината изисква от хората да се избавят от много неща, защото тези неща се отклоняват от пътя на стремежа към истината и са в разрез с правилните житейски цели и посока, към които Бог насочва хората. Всичко, което е в разрез с истината и пречи на човека да се стреми към нея и да поеме по правилния път в живота, е нещо негативно, всичко това е в името на преследването на слава и печалба или за постигане на резултати като изобилие от имущество и пари. Този път на преследване на осъществяването на собствените идеали и желания разчита на способностите на хората, на техните знания, на техните погрешни мисли и възгледи и на различните им философии за светските отношения, както и на техните различни методи, хитрости и кроежи. Колкото повече човек преследва осъществяването на собствените си идеали и желания, толкова повече се отдалечава от истината, от Божиите слова и от правилния път, който Бог му е посочил. Така наречените идеали и желания в сърцето на човека са всъщност празни неща, те не могат да те научат как да се държиш, как да почиташ и да разбираш Бог или как да се покоряваш на Бог, на Божията воля и на Върховния владетел, наред с други положителни неща като това. Когато преследваш идеалите и желанията си, няма да придобиеш нито едно от тези положителни и ценни неща, които са съобразени с истината. Всеки житейски път, ориентиран към човешките стремежи, идеали и желания, има една и съща крайна цел, същност и природа — всички те са в разрез с истината. Пътят на стремежа към истината обаче е различен. Тя ще направлява правилно твоя житейски път — това е малко по-общо казано. По-конкретно казано, тя ще разобличава твоите неправилни и изопачени мисли и гледни точки за това как да се отнасяш към различните хора, събития и неща. В същото време тя ще те информира, ще те насочва, ще ти предоставя правилни и точни мисли и гледни точки и ще те учи на тях. Разбира се, тя също така ще ти казва какви мисли и гледни точки да имаш, когато възприемаш хората и нещата, как да се държиш и как да действаш. Този път на стремеж към истината ти казва как да се държиш, как да живееш в границите на нормалната човешка природа и как да се държиш според истините принципи. Най-малкото не бива да падаш под нивото на съвестта и разума — трябва да живееш по подобие на човек и като човешко същество. Освен това този път те информира по-конкретно за мислите, гледните точки, перспективите и позициите, които трябва да имаш, когато възприемаш всеки въпрос и правиш всяко нещо. Тези правилни мисли, гледни точки, перспективи и позиции същевременно са правилните критерии и принципи на собственото ти поведение и действие, които човек трябва да отстоява. Когато човек постигне реалността да възприема хората и нещата, да се държи и да действа в пълно съответствие с Божиите слова, като използва истината за свой критерий, или когато навлезе в нея, той е спасен. След като човек е спасен и придобие истината, неговата гледна точка към нещата напълно ще се промени, ще е съобразена напълно с Божиите слова и ще е в съответствие с Бог. Когато се достигне този етап, човек вече няма да се бунтува срещу Бог и Бог вече няма да го наказва или съди, нито ще го мрази. Това е така, защото такъв човек вече не е враг на Бог, той вече не се противопоставя на Бог и Бог истински и заслужено е станал Създателя на Своите сътворени същества. Хората са се върнали под Божието господство и Бог се радва на поклонението, покорството и боязънта, които хората трябва да Му предлагат. Всичко се подрежда по естествен начин. Всички неща, създадени от Бог, са за човечеството, а човечеството на свой ред управлява всички неща, които са под Божието върховенство. Всички неща са под управлението на човечеството, всичко следва правилата и законите, определени от Бог, като напредва и продължава напред по подреден начин. Човечеството се радва на всички неща, които Бог е създал, и всички неща съществуват по подреден начин под управлението на човечеството. Всички неща са за човечеството и човечеството е за всички неща. Всичко това е толкова хармонично и подредено, всичко то идва от Божието върховенство и от Неговото спасяване на човечеството. Това наистина е толкова прекрасно нещо. Това е едно от най-съществените значения на това да се избавиш от стремежите, идеалите и желанията си. Както виждаш, въпреки че сега се избавяш от временните си идеали и желания, в крайна сметка това, което придобиваш, е истината, то е животът, то е най-ценното нещо. В сравнение с безполезните идеали и желания, от които си се избавил, те са, кой знае колко хиляди или дори десетки хиляди пъти по-ценни. Практически са несравними. Не е ли така? (Да, така е.) Разбира се, необходимо е да се поясни едно нещо: хората трябва да разберат, че преследването на идеали и желания никога няма да ги научи как да се държат. От деня, в който си се родил, родителите ти са ти казвали: „Трябва да се научиш да лъжеш, да се научиш да се защитаваш и да не позволяваш на другите да те тормозят. Когато някой те тормози, трябва да си твърд, да не си слаб, да не позволяваш на другите да мислят, че лесно може да те тормозят. Освен това трябва да придобиваш знания и да укрепваш, за да можеш да се утвърдиш в обществото. Трябва да се стремиш към слава и печалба, жените трябва да бъдат независими, а мъжете трябва да носят тежестта на света“. От ранна възраст родителите ти са те възпитавали по този начин, сякаш са те учили как да се държиш. В действителност обаче те са се стремели, правили са каквото е необходимо и дори са поставяли живота си на карта, за да те вкарат в този свят, в този зъл поток, да те оставят в неведение за това кое е положително и кое е негативно, да не знаеш как да различаваш справедливостта от злото, как да разпознаваш положителните от негативните неща. В същото време родителите ти са те учили: „Прави каквото е необходимо, не бъди прекалено любезен с другите. Толерантността към другите е жестокост към самия теб“. Те са те възпитавали по този начин откакто за пръв път си започнал да разбираш нещата, а след това в училище и в обществото всички те учат на едно и също. Те не те учат на това, за да се държиш като човек, а за да се превърнеш в демон, да лъжеш, да вършиш зло и да загинеш. Едва след като повярваш в Бог, ти разбираш, че трябва да се държиш като честен човек и да казваш истината и фактите. Събираш смелост и най-накрая успяваш да кажеш истината, отстояваш съвестта и моралните си граници, за да я кажеш веднъж, но обществото те отритва, семейството те обвинява, приятелите ти дори ти се подиграват и накрая какво се случва? Нанесен ти е тежък удар, не си в състояние да го понесеш и вече не знаеш как да се държиш. Чувстваш, че да се държиш като човек е твърде трудно, да бъдеш демон е по-лесно. Просто бъди демон и следвай злия поток на това общество — никой няма да ти каже каквото и да било. Никой в цялото човечество не те учи как да се държиш. Щом повярваш в Бог, чуваш, че всяка дума, която Бог казва, и всичко, което Бог прави, е, за да те научи как да се държиш, как да практикуваш истината, за да можеш да станеш истинско човешко същество. Само в Божиите слова можеш да намериш правилния отговор на въпроса какво е истински човешки живот. Следователно това как да възприемаш хората и нещата, как да се държиш и как да действаш трябва да се основава изцяло на Божиите слова, като използваш истината за свой критерий. Това се нарича да действаш като човек. Когато разбереш основата на това да се държиш според Божиите слова, когато разбереш и навлезеш в истините принципи, тогава ще знаеш как да се държиш и ще станеш истинско човешко същество. Това е основата за собственото поведение и само животът на такъв човек е стойностен, само той заслужава да живее и не бива да умира. Обратното, тези, които действат като демони, тези ходещи трупове, облечени в човешка кожа, тези хора не заслужават да живеят. Защо? Защото всичко, което Бог е създал, е приготвено за човечеството, за сътворените от Бог същества, а не за демоничния вид. Тогава защо тези хора са способни да останат живи и днес? Нима те не споделят ползата с онези хора, които Бог е възнамерявал да спаси? Ако не беше Божието дело на спасението на този етап, с използването на дяволи и сатани за служене, с позволяването на Божиите избраници да разпознаят негативните неща и да прозрат същността на дяволите, Бог отдавна щеше да ги е унищожил, защото тези хора са недостойни да се наслаждават на всички неща, които Бог е създал, и те разпиляват и разрушават нещата, които Бог е сътворил. Как мислите, че ще се почувства Бог, когато види това? Ще бъде ли в добро настроение? (Не.) Затова Бог спешно иска да спаси група хора с нормална човешка природа, които са истински човешки същества, и да ги научи как да се държат. Когато тези хора постигнат спасение, когато станат пригодни да останат и да не бъдат унищожени — тогава великото Божие дело ще бъде завършено. С други думи, независимо дали тези неща ще достигат нивото на точност и правилност, когато техните закони за оцеляване, възгледите им за живота, пътищата, по които поемат, както и стремежите им и отношението, с което подхождат към Бог, истината и положителните неща, най-малкото не противоречат на истината и със сигурност не стигат дотам, че да накърняват Божия нрав, когато тези хора няма да бъдат унищожени, защото са способни в общи линии да се покорят на Бог — тогава великото Божие дело ще бъде завършено. Какво означава това великото дело да бъде завършено? Означава, че тези, които Бог е спасил, могат да съществуват вечно, могат да живеят вечно. Казано на човешки език, това означава, че този човешки род ще има наследници, предците на хората, създадени от Бог, ще имат наследници и ще има хора, способни да управляват всички неща. Тогава Бог ще се почувства спокоен, тогава Той ще си почине, и няма да е необходимо повече да се тревожи за нещата. Всички неща си имат свои правила и закони, вече установени от Бог, и няма да е необходимо Бог да им дава нито една мисъл, идея или проект. Всички неща ще съществуват в рамките на съответните си правила и закони, хората ще трябва само да ги поддържат и управляват. С такъв човешки род мислиш ли, че Бог все още ще трябва да се тревожи? Ще трябва ли Той все още да бъде зает? Бог ще си почива и когато си почива, ще е дошло времето да бъде завършено великото Му дело. Разбира се, това ще бъде и време, когато хората ще празнуват — тоест накрая те ще постигнат спасение въз основа на пътя на стремежа към истината и вече няма да се бунтуват срещу Бог, а ще се съобразяват с неговите намерения. Хората ще бъдат придобити от Бог и вече няма да им се налага да вкусват смъртта — тогава те вече ще са получили спасение. Не е ли това нещо, което си струва да се празнува? (Да, така е.) Сега, след като ще има такива огромни ползи и след като знаете, че Божиите намерения са такива, не си ли струва хората да се избавят от малките идеали и желания, които са имали преди? (Да, струва си.) Това е подходящо, както и да го оценявате. Тогава, след като е подходящо, не трябва ли да се избавите? (Да, трябва.) На теория всеки знае, че трябва да се избави, но как конкретно се прави това? Всъщност това е съвсем просто нещо. Това означава вече да не предприемаш никакви действия, да не полагаш никакви усилия и да не плащаш никаква цена в името на своите идеали и желания. Повече не им позволяваш да занимават ума ти и не правиш никакви жертви заради тях. Вместо това отново се обръщаш към Бог, избавяш се от личните си желания и идеали, спираш да бъдеш обсебен от тях и дори преставаш да бленуваш за тях, когато мечтаеш. Вместо това малко по малко в сърцето си променяш посоката си и влечението си към пътя на стремежа към истината и постигането на спасение. Ден след ден всичко, което правите, мислите, енергията и цената, която плащате, се правят в името на стремежа към истината и постигането на спасение — и така постепенно ще се избавите.

Що се отнася до днешното общение по темата „да се избавим от човешките стремежи, идеали и желания“, разбираемо ли разговарях по този въпрос? Знаете ли как да се избавите? Някои хора може да кажат: „О, аз вече съм се избавил, преди Ти дори да повдигнеш въпроса“. Но това не е непременно вярно. Всъщност само чрез процеса на стремежа към истината хората постепенно вникват в злия поток на света и също така постепенно вникват в пътя на преследване на слава и печалба, поет от невярващите, и се избавят от него. Ако ти все още не си се стремил към истината и само мислиш за избавяне в сърцето си, това съвсем не е същото като истинското избавяне. Подготовката за избавянето и истинското избавяне са две отделни неща — все още има разлика. Затова, най-важното е да започнете да се стремите към истината и това не бива да се променя когато и да е — то е най-важното. След като започнеш да се стремиш към истината, избавянето от идеалите и желанията става по-лесно. Ако не приемеш истината, а си кажеш, „Наистина искам да се избавя от тези идеали и желания. Не искам да бъда боядисан в огромната багрилна вана или смлян в месомелачката“, и ако ти все още искаш да оцелееш, Аз ти казвам, че това не е възможно. Няма как, няма да получиш толкова добра сделка! Ако не искате да се стремите към истината, но все пак искате да се избавите от идеалите и желанията, това е невъзможно. Всички нормални хора имат идеали и желания, особено тези, които имат малко дарби или таланти. Има ли човек, който е щастлив да бъде самотен и доброволно се примирява с прозаичния си живот? Никъде няма такъв човек. Всеки иска да се открои, да успее, да има определена аура около себе си и да направи живота си по-удобен. Ако искате да се избавите от личните си идеали и желания, да постигнете спасение и да изживеете смислен живот, тогава трябва да приемете истината, да се стремите към истината и да се покорите на Божието дело — така ще имате надежда. Вслушването в Божиите слова и следването на Бог е единственият начин. Затова, въпреки всички видими промени, едно нещо остава изначално същото — стремежът към истината. Това е най-важната тема, нали? (Да, така е.) Добре, нека да приключим днешното общение по нашата тема тук. Довиждане!

17 декември 2022 г.