Каква е природата на идеалите и желанията, които се пораждат от интересите и хобитата на хората? Тук не разобличаваме интересите и хобитата на хората, така че какво всъщност разобличаваме и разнищваме? Не са ли това стремежите, идеалите и желанията, които произтичат от определени интереси и хобита на хората? (Да.) Не разобличаваме ли различното поведение, което показват хората, и пътищата, по които те поемат в резултат на своите стремежи, идеали и желания? Не е ли това същността, която разобличаваме? (Да.) И така, кои са пътищата, по които хората поемат в името на своите стремежи, идеали и желания? По какъв път водят стремежите, идеалите и желанията на всеки човек? Какви цели постигат те? Най-важното, какъв е пътят, по който поемат хората, докато осъществяват своите стремежи, идеали и желания, освен че влагат енергия и време и че понасят повече болка и всякакъв вид физически труд, умора, стрес и други подобни трудности? Тоест, докато хората се стремят към осъществяване на собствените си идеали и желания, какъв е пътят, по който трябва да вървят, за да постигнат осъществяването на своите стремежи, идеали и желания? Преди всичко, за да могат да осъществят собствените си стремежи, идеали и желания в този свят, какво трябва да изучават като първа стъпка? (Всички видове знания.) Точно така, те трябва да изучават и да се въоръжат с всички видове знания. Колкото по-богати, всеобхватни и задълбочени са знанията им, толкова по-близо ще бъдат до своите стремежи, идеали и желания. Колкото по-всеобхватни, богати и задълбочени са знанията им, толкова по-вероятно е да бъдат признати за опитни личности и на толкова по-висок статус в обществото ще се радват. Същевременно колкото по-богати, задълбочени и всеобхватни са знанията им, това означава, че ще трябва да инвестират повече време и енергия. Това се отнася за физическата енергия. Освен това, след като придобият основни знания, хората са с една крачка по-близо до осъществяването на своите стремежи, идеали и желания. Притежаването на достатъчно знания е само първата стъпка, първоначалната основа. След това хората трябва да се потопят в обществото, в масите, в огромната багрилна вана или, може да се каже, в месомелачката на индустрията, свързана с техните идеали и желания, да се съревновават, да се борят и да се състезават със сили от всички страни, както и да участват в различни конкурси, състезания и семинари. Докато изразходват много енергия, хората също така трябва да се адаптират към различни ситуации и среди, за да постигнат реализация на своите стремежи, идеали и желания. Едновременно с това в тази огромна багрилна вана хората трябва да разчитат на знанията си и още повече на това, което са научили от масите, както и на методите, философията и правилата за оцеляване, които вече притежават, за да се адаптират към масите и към обществените механизми и тактики. Чрез този процес хората постепенно се доближават до целите на своите стремежи, идеали и желания. След като преживеят толкова много изпитания, толкова много обрати, какъв е крайният резултат? Като победители те се окичват с короната, а губещите не получават нищо. В крайна сметка с този резултат те постигат своите житейски стремежи, идеали и желания, осъществяват своите житейски цели и се утвърждават в своята сфера. По това време хората обикновено вече са достигнали средна или напреднала възраст, а някои може да са дори в преклонна възраст, с отслабено зрение, оплешивяваща глава, увреден слух и разклатени зъби. На тази възраст, макар че са постигнали своите идеали и желания, те са извършили също така много вредни неща. Хвърлили са целия си живот да го постигнат. През целия си живот, за да осъществят идеалите и желанията си, са изрекли много неща, които са били против волята им, извършили са много действия, които са нарушили етиката и съвестта им, преминали са определени граници и дори са участвали в много безсъвестни и неморални действия. Нерядко са мамили другите и са били мамени, побеждавали са другите, а и са били побеждавани. Имат късмет, че са оцелели и са се утвърдили, а животът им изглежда съвършен, сякаш са осъзнали собствената си стойност и не са живели напразно. Цял живот са се борили за своите идеали и желания и изглежда така, сякаш са живели стойностен и смислен живот. Но все пак те не успяват да прозрат пътя на собственото си поведение, по който е трябвало да поемат, липсва им какъвто и да е девиз в живота и цял живот са се борили единствено в името на осъществяването на своите идеали и желания, като са водели битка срещу човечеството, обществото и дори срещу себе си. Те са изгубили съвестта, границите и принципите, които са им необходими за собственото им поведение. Въпреки че идеалите и желанията им са се осъществили и след многобройни обрати са постигнали житейските цели, които са си поставяли на всеки етап, вътрешно не се чувстват спокойни или удовлетворени. Стремежите, идеалите и желанията, които са създали в името на собствените си интереси и хобита, казано направо, в крайна сметка ги водят към пътя на преследване на слава и печалба. Макар че може да си мислят, че след постигането на крайните си цели са осъзнали собствената си стойност, че са спечелили чувство за присъствие и са придобили и притежават както слава, така и печалба, те остават в неведение за бъдещето, за крайната си цел и за стойността на човешкото съществуване, което хората трябва наистина да разберат. Когато достигнат преклонна възраст, все повече чувстват, че всичко, към което някога са се стремили, е ужасно недоловимо и празно. Тази празнота и недоловимост носят със себе си вълни от пустота и опасения. Едва в преклонна възраст хората осъзнават, че идеалите и желанията, които са преследвали, са служили само за задоволяване на суетата им и за осигуряване на временна слава и печалба, които не са нищо повече от мимолетна утеха. Такава утеха бързо се превръща в своеобразно безпокойство и опасение, защото с настъпването на старостта хората са по-склонни да размишляват за бъдещето си, за това какво ще стане с тях и какво ще им се случи след смъртта, а когато всички тези въпроси останат без отговор, когато липсват правилни мисли и гледни точки по тези въпроси, хората започват да се чувстват притеснени и неспокойни. Това безпокойство и опасение остават у тях, докато затворят очи и се споминат. Радостта, която идва от славата и печалбата, бързо изчезва от човешкото сърце и колкото повече човек се опитва да я улови и задържи, толкова по-лесно тя чезне и чувството на радост по-лесно се превръща в безпокойство и страх. Следователно, независимо от идеалите и желанията, които се пораждат от различните интереси и хобита на хората, те в крайна сметка водят към пътя на преследване на слава и печалба, а крайната постигната цел, която хората придобиват, не е нищо повече от слава и печалба. Тази слава и печалба осигуряват само временна утеха и моментно задоволяване на плътската суета. Когато хората не разбират истината, те считат, че техните стремежи, идеали и желания са реални, че ги карат да се чувстват здраво стъпили на земята, че са по-способни да намерят мястото си в света, че са по-способни да контролират посоката на живота си и да го държат здраво в ръце, че са отговорни за собствената си съдба. Когато идеалите и желанията им се осъществят обаче, те най-накрая преживяват пробуждане. Каква е причината за това пробуждане? Тя е в осъзнаването, че това, на което са посветили енергията на живота си, е нещо празно, което не може да бъде хванато с ръка или почувствано със сърцето. Колкото повече се опитват да го хванат и задържат, толкова повече то им се изплъзва и ги оставя с нараснало чувство на загуба и празнота и, разбира се, със засилено чувство на страх и съжаление. Тъй като хората имат интереси и хобита, те развиват идеали и желания, а тези идеали и желания създават илюзия, която ги кара да вярват, че имат способността да контролират живота си, да направляват житейския си път и да определят начина и целите на съществуването си. В основата на тази илюзия е фактът, че хората не се стремят към истината, не я обичат и, разбира се, може да се каже, че тази илюзия е породена от това, че те не разбират истината. Когато хората не разбират истината, те често инстинктивно се стремят към неща, които могат да накарат плътта или духа им да се почувстват удовлетворени. Независимо колко далечни са тези неща за тях, стига да чувстват, че могат да ги постигнат и задържат, те са готови да платят цената, дори да влагат енергия и време през целия си живот. Тъй като хората не разбират истината, те лесно погрешно приемат интересите и хобитата си за крайъгълен камък или за вид квалификация или капитал при преследването на житейските си цели и са готови да платят всякаква цена за това. Ти не осъзнаваш, че щом платиш тази цена, щом тръгнеш по този път, си обречен да вървиш по път, контролиран от Сатана и от световните тенденции и тактики. Едновременно с това ти си обречен да се потопиш неволно в обществената багрилна вана, в обществената месомелачка. Без значение в какъв цвят ще те боядиса, без значение в какво те смила, без значение колко изопачена става твоята човешка природа, ти се утешаваш и си казваш: „За да осъществя идеалите и желанията си, и в името на моето бъдеще, трябва да издържа!“. Освен това постоянно си повтаряш: „Трябва да се адаптирам към това общество, независимо в какъв цвят съм боядисан, трябва да го приема и да се приспособя към него“. Докато се приспособяваш към всички тези различни среди, ти се приспособяваш и към различните цветове, в които си боядисан, и постоянно приемаш различни версии на себе си с различни стилове и различни характери. По този начин хората несъзнателно стават все по-безчувствени, все повече им липсва дори капка срам, а съвестта и разумът им са все по-неспособни да направляват или контролират мислите, желанията и избора им. Накрая, в различна степен, повечето хора постигат идеалите и желанията си, докато ги преследват. Разбира се, някои хора, независимо от това как ги преследват или през колко усилия и трудности преминават, все пак не са в състояние да осъществят идеалите и желанията си. Независимо от крайния резултат, какво придобиват хората? Тези, които успяват, придобиват слава и печалба, а тези, които се провалят, може да не са способни да придобият тази слава и печалба, но това, което получават, е същото като при успешните хора — те получават различните вреди и негативни мисли, насадени им от Сатана, от злото човечество и от целия социален механизъм, както и от зловредното влияние на обществото. Иначе защо хората често биха използвали фрази като: „не е вчерашен“, „коварна стара лисица“, „опитна и хитра змия“ или „врял и кипял“ и т.н.? Защото, докато преследваш идеалите и желанията си, ти „научаваш“ много в тази огромна багрилна вана и в тази месомелачка на обществото. „Научаваш“ неща, които не съществуват в твоите физически инстинкти — терминът „научаваш“ тук трябва да бъде в кавички. Какво означава това „научаваш“? Означава, че обществото, Сатана и злото човечество ти втълпяват различни мисли, които противоречат на нормалната човешка съвест и разум, карат те да живееш с все по-малко съвест и разум, с все по-малко срам и все повече презрение към нормалните хора и към тези, които вървят по правилния път. Същевременно какъв е най-лошият резултат? Не само че все повече ще гледаш отвисоко хората с нормална човешка природа, съвест и разум, но едновременно с това ще завиждаш и ще се възхищаваш на подлите постъпки на онези, които предават съвестта и морала си, ще завиждаш за богатите материални или икономически облаги, които те придобиват чрез своите подли постъпки и лошо поведение. Не е ли това последствието? (Да, така е.) Това е по-ужасяващо последствие, което ще рече, че докато хората преследват осъществяването на своите идеали и желания, изражението им става все по-мрачно и ужасяващо, съвестта и разумът им постепенно се губят, а техните морални възгледи, житейски мироглед и поведение стават все по-нечестиви, грозни, достойни за презрение и безсрамни.

От момента, в който човек развие своите интереси и хобита, до осъществяването на идеалите и желанията си, по време на този процес пътят, по който върви, и дейностите, с които се занимава — тоест цялата му настояща житейска ситуация — е житейска ситуация, за която може да се каже, че е в плен на обществото и злите тенденции. Всъщност това е и процес, по време на който хората доброволно приемат манипулацията, потъпкването и експлоатацията на Сатана, докато преследват осъществяването на идеалите и желанията си. Това, разбира се, е и процес, по време на който Сатана покварява хората още повече и по-конкретно във всичко. Във всяка ситуация, с която се сблъскваш, Сатана непрекъснато ти внушава идеята, че за да постигнеш целите си, трябва да използваш всички необходими средства, като изоставиш нещата, които са положителни и които нормалната човешка природа би трябвало да отстоява, като човешкото достойнство, лична почтеност, морални граници, съвест и критерии за собственото ти поведение. Тъй като те подвежда да се откажеш постепенно от тях, той също така поставя под въпрос съвестта, разума и моралните ти граници, както и малкото срам, който ти е останал. След като приключи с оспорването им, той те кара непрекъснато да правиш компромиси сред подвеждането, изкушаването, контрола и потъпкването на тенденциите на злото. В процеса на правене на постоянни компромиси ти избираш да приемеш мислите и гледните точки, внушени ти от Сатана, за това как да възприемаш хората и нещата и как да се държиш и да действаш, и активно практикуваш мислите и гледните точки, които Сатана ти е предал, както и начините и методите за това как да се държиш и да действаш. Ти неохотно и неволно участваш във всичко това, но в същото време, за да постигнеш идеалите и желанията си, доброволно и активно правиш всичко това с много сговорчиво отношение. Накратко, по време на този процес хората остават пасивни, но от друга гледна точка, те активно се приспособяват към контрола и покварата на Сатана. Докато преследват осъществяването на своите идеали и желания, те през цялото време живеят в огромната бояджийска вана на злите тенденции на обществото, в тяхната хватка. По същия начин те живеят в сложен и противоречив начин на мислене едновременно да ги желаят и да не ги желаят и в реална среда, която е едновременно сложна и противоречива. В хода на този процес, докато хората се приближават към идеалите, желанията и житейските цели, които преследват, те все по-малко приличат на човешко същество, съвестта им все повече закърнява, а разумът им се смалява. Въпреки това дълбоко в себе си хората вярват, че имат идеали и желания, някои дори казват, че идеалите и желанията им са техните убеждения, че да имаш убеждения в сърцето си означава, че имаш мироглед и че човек трябва да има мироглед в живота си. Те вярват, че са нормални човешки същества, защото имат мироглед, и че следователно трябва да продължат стремежите си според предишните си методи и закони за оцеляване, и че щом резултатите от това са добри и ги приближават до техните житейски идеали и цели, то всяка цена, която плащат за това, си заслужава, дори ако това означава да загубят всичко. Следователно, в рамките на противоречивия начин на мислене едновременно да желаят и да не желаят, хората ще продължат да приемат контрола на Сатана, неговите мисли и неговите манипулации и измами. Дори когато хората осъзнават добре, че са били покварени от обществото и от злите тенденции, при този вид обстоятелства те все пак ще продължат неотклонния си стремеж да осъществят своите идеали и да постигнат житейските си цели. Те дори може да се поздравят с факта, че са способни да прибягнат до всички необходими средства и никога не са се отказали, като се радват на способността си да упорстват досега. Ако погледнем поведението на хората по време на преследването на техните идеали и желания, както и пътищата, по които поемат, и различните им трансформации, какъв е пътят на стремежа към осъществяването на човешките идеали и желания? (Това е път, водещ към унищожение.) Това е път, от който няма връщане, и колкото повече вървят по него хората, толкова повече се отдалечават от Бог. Може да се каже също, че това е път на унищожение. Житейските цели, към които водят установените от хората идеали и желания, ги довеждат там, където ги очаква Сатана. А по пътя към тези житейски цели онова, което ги придружава и следва, не е истината, не са Божиите слова. Тогава какво е то? (Това е Сатана, заедно с неговите зли тенденции и различни философии за светските отношения.) Те са придружени от Сатана, от неговия контрол, поквара, измама и многократни изкушения. Това е път, от който няма връщане назад, път на унищожение, нали? (Така е.) Защото, докато хората преследват своите идеали и желания, това, което всъщност преследват, не е осъществяването на техните идеали и желания като цел, а по-скоро използват преследването на тези неща като своя движеща сила и основа за придобиване на слава и печалба. Това е същността и истината на въпроса. Този път кара хората само да копнеят все повече и повече за слава и печалба, за злите тенденции в света. Този път води хората само до това да затъват все по-дълбоко и по-дълбоко, прави ги все по-извратени, все по-лишени от рационалност и съвест, отдалечава ги от положителните неща. Същевременно ги отдалечава от по-практичните начини на живот и житейски цели, които човек с нормална човешка природа би трябвало да има. Това може само да накара поквареният нрав на хората да се вкорени още по-дълбоко и може само да ги отдалечи още повече от върховенството на Бог и от устроеното от Него. Разбира се, това също така затруднява все повече хората да различават положителните от негативните неща. Това е факт. И така, как можем да разрешим тези проблеми? Щом разберем същността на човешките стремежи, идеали и желания, за какво трябва да разговаряме? Трябва да е за това как да се избавим от човешките стремежи, идеали и желания, нали така? (Да.)

Току-що разговаряхме за това, че преследването на осъществяването на собствените идеали и желания е път, от който няма връщане назад, път, който води към унищожение — тогава трябва ли хората да се откажат от този начин на живот? (Да.) Те трябва да се избавят от начина си на живот и да го променят: той не е нито правилен подход, нито правилен път в живота. Тъй като е неправилен, хората трябва да се избавят от него, да променят начина си на живот и да възприемат правилен подход към живота и съществуването. Разбира се, те трябва да възприемат правилен подход по отношение на това как да се отнасят към интересите и хобитата на хората и към техните стремежи, идеали и желания. Талантите и дарбите на хората, заедно с техните интереси и хобита, им позволяват да създадат своите стремежи, идеали и желания, а едновременно с това да развият и целите, които ще преследват. Тези цели са неправилни и ще поведат хората по път, от който няма връщане назад, ще ги отдалечат още повече от Бог и накрая ще ги доведат до унищожение. Понеже те са неправилни, какъв е правилният начин на действие? Нека първо разгледаме дали е правилно хората да имат интереси и хобита, т.е. дали техните интереси и хобита може да бъдат включени в категорията на негативните неща? (Не, не може.) Интересите и хобитата на хората не са погрешни по своята същност и, разбира се, със сигурност не може да се каже, че те са нещо негативно. Те не бива да бъдат заклеймявани или критикувани. Част от нормалната човешка природа е хората да имат интереси, хобита и таланти в определени области — всеки човек има такива. Някои хора обичат да танцуват, други — да пеят, да рисуват, да изнасят представления, да се занимават с механика, икономика, инженерство, медицина, селско стопанство, ветроходство или определени спортове, трети обичат да изучават география, геология или авиация, а четвърти, разбира се, може да се наслаждават на изучаването на по-слабо познати предмети. Независимо от интересите и хобитата на човека, всички те са част от човешката природа и от нормалния човешки живот. Те не бива да бъдат очерняни като нещо негативно, нито да бъдат критикувани, а още по-малко забранявани. Това означава, че всеки интерес и хоби, които имаш, е допустим. Тъй като всеки интерес или хоби е допустим и трябва да му се позволи да съществува, как трябва да се отнасяте към идеалите и желанията, свързани с него? Например някои хора обичат музиката. Те казват: „Искам да стана музикант или диригент“, след което пренебрегват всичко останало, за да отидат да учат и да се усъвършенстват в музиката, като определят житейските си цели и посока с това да заемат позицията на музикант. Правилно ли е да се постъпва така? (Не е правилно.) Ако не вярваш в Бог, ако си част от света и прекарваш живота си в осъществяване на идеалите и желанията, създадени от собствените ти интереси и хобита, нямаме какво да кажем по този въпрос. Сега, като вярващ в Бог, ако имаш такива интереси и хобита и искаш да посветиш целия си живот, като платиш цената на цял живот, за да осъществиш идеалите и желанията си, създадени от твоите собствени интереси и хобита, добър или лош е този път? Заслужава ли си да се насърчава? (Не си заслужава да се насърчава.) Да не говорим все още за това дали си заслужава да се насърчава, или не. Всичко трябва да се обмисли трезво, така че какво трябва да направите, за да определите дали този въпрос е правилен или погрешен? Трябва да обмислите дали стремежите, идеалите и желанията, които сте създали, имат някаква връзка с Божиите учения и с Неговото спасение и очакванията Му за теб, с Божието намерение да спаси човечеството, с твоята мисия и с твоя дълг, дали ще ти помогнат да завършиш мисията си и да изпълниш дълга си по-ефективно, или дали ще увеличат шансовете ти да бъдеш спасен и дали ще ти помогнат да постигнеш удовлетворяване на Божиите намерения. Като обикновен човек преследването на идеалите и желанията ти е твое право, но когато осъзнаеш собствените си идеали и желания и се стремиш към този път, дали те ще те отведат по пътя на спасението? Дали ще те отведат по пътя на богобоязливостта и отбягването на злото? Ще те доведат ли в крайна сметка до резултата на абсолютното покорство и поклонение пред Бог? (Няма да те доведат.) Това е сигурно. Щом няма да те доведат, тогава като вярващ в Бог, положителни или негативни са идеалите и желанията, създадени от твоите интереси, хобита и дори от твоите таланти и дарби? Трябва ли да ги имате, или не? (Те са негативни. Не бива да ги имаме.) Не бива да ги имате. И така, в какво се превръща природата на идеалите и желанията на човека? Дали те се превръщат в положителни, или в негативни неща? Дали те се превръщат в право, което трябва да имаш, или в нещо, което не бива да имаш? (Те се превръщат в нещо негативно, в нещо, което не бива да имам.) Те се превръщат в нещо, което не бива да имаш. Някои хора казват: „Тогава, ако не бива да ги имам, това трябва да означава, че Ти ми отнемаш правата!“. Аз не ти отнемам правата. Говоря за това по какъв път трябва да поемат хората и как да се стремят към истината. Не ти отнемам правата. Свободата на избор е твоя, позволено ти е да избираш. Но що се отнася до това какво е естеството на този въпрос и как трябва да се преценява, ние имаме основание за нашите аргументи и не говорим произволно. Ако вземеш Божиите слова за своя основа и говориш от гледна точка на истината, тогава идеалите и желанията на човека не са положителни неща. Разбира се, за да бъдем по-точни, ако като вярващ в Бог ти искаш да се стремиш към истината и да постигнеш спасение, ако искаш да се стремиш към истината и да постигнеш богобоязливост, отбягване на злото и покорство към Бог, тогава ти не би трябвало да имаш същите идеали и желания като светските хора. С други думи, ако искаш да се стремиш към истината и да постигнеш спасение, трябва да се избавиш от собствените си стремежи, идеали и желания. Казано по друг начин, ако искаш да се стремиш към истината и да постигнеш спасение, тогава не бива да преследваш собствените си идеали и желания и особено не бива да използваш преследването на тези идеали и желания с цел да натрупаш слава и печалба. Може ли да се каже по този начин? (Да.) Сега всичко е ясно. Като вярващ в Бог, след като желаеш да се стремиш към истината и да постигнеш спасение, тогава трябва да се избавиш от своите стремежи, идеали и желания, трябва да изоставиш този път, т.е. пътя на търсенето на слава и печалба, както и да се избавиш от тези идеали и желания. Не бива да избираш осъществяването на своите идеали и желания за своя житейска цел. Вместо това целта ти трябва да бъде стремеж към истината и постигане на спасение.

Някои хора се питат: „След като не мога да осъществя стремежите, идеалите и желанията си и съм се избавил от тях, как да постъпя с интересите и хобитата си?“. Това е твоя лична работа. Макар че може да имаш интереси и хобита, стига те да не смущават нормалния ти стремеж, да не пречат на изпълнението на дълга ти и на завършването на мисията ти и да не влияят на житейските ти цели или на пътя, по който поемаш, тогава можеш да запазиш тези интереси и хобита. Безспорно, това може да се разбере и по този начин: понеже тези интереси и хобита са част от твоята човешка природа, може да се каже, че те са ти дадени от Бог. Всички аспекти, като например външният вид, семейството, произходът и местообитанието за оцеляването на човека, са предопределени от Бог. Следователно не можем да отречем, че интересите и хобитата, които имаш, също са дадени от Бог. Този факт не може да бъде отречен, той е безспорен. Например някои хора умеят да говорят езици, да рисуват, да свирят, да различават звуци, цветове и т.н. Независимо дали тези неща са твои специални умения, или интереси и хобита, може да се каже, че всички те са част от човешката природа. Защо Бог дава на хората определени интереси и хобита? За да направи човешкия живот малко по-богат и цветен, така че животът ти да бъде съпътстван от определени елементи на забавление и развлечение, без това да повлияе на правилното ти придвижване по житейския път, за да направи живота ти по-малко безинтересен, по-малко скучен и по-малко монотонен. Например, когато е време да се пеят химни на събиранията, някой, който умее да свири на музикален инструмент, може да акомпанира на пеенето, като свири на пиано или китара. Ако никой не може да свири на инструмент, тогава всички ще бъдат лишени от това удоволствие. Ако има кой да осигури акомпанимент, тогава резултатът ще бъде много по-добър от пеенето без акомпанимент и всички ще му се насладят. Същевременно това разширява хоризонтите, обогатява преживяванията, животът придобива повече съдържание, хората чувстват, че животът е по-красив, и настроението им става по-весело. Това е от полза както за нормалната им човешка природа, така и за пътя, по който поемат във вярата в Бог. Например, ако обичаш да рисуваш, когато животът на братята и сестрите стане монотонен, можеш да направиш хумористични рисунки и да изобразиш негативните изражения и лица на някои хора, както и негативните им забележки в остроумни и хумористични карикатури, след което да ги събереш в малка книжка и да я споделиш с всички, включително и с тези черногледци. Когато я видят и кажат: „Олеле, мен ли си нарисувал?“, те ще се засмеят, ще се почувстват щастливи и вече няма да са негативни. Не е ли хубаво това? Не са били необходими твърде много усилия, но това им е помогнало да излязат от негативността си доста лесно. В свободното си време рисуването, свиренето на музикални инструменти, обсъждането на изкуството или изследването на актьорски изпълнения и представянето на различни персонажи, включително различни видове негативни хора, различни видове надменни личности и различни проявления на антихристи, които действат произволно, може да помогне на хората да подобрят своята проницателност и да разширят хоризонтите си. Това не е ли нещо добро? С какво точно тези интереси и хобита не са полезни? Те са полезни за хората. Ако обаче заради твоите интереси и хобита у теб се породят идеали и желания и вследствие на тях бъдеш насочен към път, от който няма връщане назад, тогава те не са полезни за теб. Но ако прилагаш интересите и хобитата си в живота по начин, който е проницателен за твоята човешка природа, който прави живота ти по-богат и по-цветен, който те прави по-остроумен и по-весел, който ти дава възможност да живееш по-охолно, свободно и волно, тогава твоите интереси и хобита ще имат положителен ефект, ще са от полза за всички и ще подсигурят духовното ти извисяване, като същевременно няма да влияят на изпълнението на дълга ти и на приключването на мисията ти. Разбира се, до известна степен те ще ти помагат да изпълняваш дълга си. Когато се чувстваш потиснат или обезсърчен, изпяването на песен, свиренето на инструмент или пускането на жива и ритмична музика може да повдигне настроението ти и да ти даде възможност да дойдеш пред Бог в молитва. Вече няма да таите негативизъм, да се оплаквате или да искате да се откажете. В същото време ще откриете своите слабости и недостатъци, ще разберете, че сте твърде крехки и неспособни да издържите на закаляване или неуспехи. Свиренето на инструмент ще ви помогне да подобрите настроението си. Това се нарича умение да се живее. Тези интереси и хобита не са ли оказали положителен ефект? (Да, така е.) Интересите и хобитата могат да се разглеждат като инструменти, които, когато се използват правилно, могат да променят настроението ти, като ти дават възможност да живееш по-нормален и разумен живот. До известна степен те могат да ускорят или да улеснят навлизането ти в истината реалност и да ти предоставят допълнителен инструмент, който да ти помогне да изпълняваш дълга си. Разбира се, човешката природа на някои хора е лоша и зла. Те винаги са амбициозни, с нрав на антихрист, или са антихристи. Наличието на интереси и хобита може да им създаде проблеми, тъй като те може да ги използват като капитал и да мислят само за себе си, което несъмнено подхранва агресията и дързостта им в извършването на злодеяния. Следователно интересите и хобитата сами по себе си не са нещо лошо или негативно. Добрите и нормални хора ги използват за положителни неща, а лошите, злите и негативните личности ги използват, за да вършат зли и лоши дела. Така че интересите и хобитата могат да те направят или по-добър, или по-лош, нали така? (Да.) Нека се върнем на темата за това как хората да се избавят от стремежите, идеалите и желанията си. След като разберат същността на интересите и хобитата, хората не бива да възприемат чуждите интереси и хобита през розови очила и със сигурност не бива да отхвърлят хората с интереси или хобита. Интересите и хобитата са част от нормалната човешка природа и хората трябва да се отнасят правилно към тях, освен ако твоите интереси и хобита не започнат да влияят на живота на другите или да им причиняват неудобство, или ако запазиш интересите и хобитата си за сметка на това, че засягаш или смущаваш другите. Тогава това е неприемливо. Освен това твоите интереси и хобита са допустими и надеждата е, че хората могат да се отнасят правилно към тях и да ги използват и прилагат разумно. Разбира се, най-добрият и правилен начин да ги използваш и прилагаш е да позволиш на интересите и хобитата си да оказват най-голямо въздействие върху работата, която вършиш, и върху дълга, който изпълняваш, както и да ги използваш в максимална степен, без да ги оставяш да се пропилеят. Някои хора казват: „Моите интереси и хобита могат да играят важна роля в изпълнението на дълга ми, но чувствам, че знанията ми в тази област не са достатъчни и не са достатъчно изчерпателни в момента. Искам да се развивам и да изучавам по-добре и по-систематично темите, свързани с тази област, след което да ги прилагам в изпълнението на дълга си. Мога ли да направя това?“. Да, можеш. Божият дом многократно ви насърчава да продължавате да учите. Знанието е инструмент и стига то да не съдържа нищо, което разяжда или прояжда нечии мисли, можеш да го изучаваш и да задълбочаваш разбирането си за него. Можете да го използвате като положителен и полезен инструмент за изпълнението на дълга си, като му дадете възможност да бъде ефективно и да оказва въздействие. Нима това не е нещо хубаво? Не е ли това подходящ подход? (Да, така е.) Разбира се, този метод на практикуване е и подходящ начин да се справяте с интересите и хобитата си, а в същото време е и правилен начин да се избавите от човешките стремежи, идеали и желания. Ти използваш и прилагаш правилно своите интереси и хобита, без да ги използваш за постигане на лични цели или за осъществяване на целта за преследване на задоволяването на лични амбиции и копнежи. Следователно това е допустим и точен начин на практикуване и, разбира се, е правилен и положителен начин на практикуване. Освен това той служи като конкретен път за начина, по който да се избавите от стремежите, идеалите и желанията.