Преди разговаряхме за първия основен аспект на това как да се стремим към истината, а именно относно избавянето. По отношение на избавянето разговаряхме за първия аспект на практикуването, който е избавянето от различни негативни емоции. Нашата цел в общението и разнищването на различните негативни емоции на хората е най-вече да разгледаме неправилните и изопачени идеи и гледни точки, скрити зад тези негативни емоции. Не е ли така? (Да, така е.) Тоест чрез преодоляване на негативните емоции в сърцата на хората ние целим да се справим с негативните идеи и гледни точки, които те таят дълбоко в сърцата си към различни хора, събития и неща. Разбира се, различните негативни емоции на хората могат да се преодолеят и като се разобличават и разнищват различните негативни емоции и се предоставят на хората правилни мисли, гледни точки и разбиране. Това е необходимо, за да не бъдат тревожени или обвързвани от погрешни и изопачени идеи и гледни точки, когато нещо ги сполети, било то в ежедневието им или в житейския им път, а вместо това да посрещат всеки ден и хората, събитията и нещата, които ги спохождат в този ден, с положителни, правилни идеи и гледни точки, които са в съгласие с истината. По този начин, когато се сблъскат с хора, събития и неща в реалния живот, те няма да реагират прибързано, а ще живеят в света на нормалната човешка съвест и разум и ще са способни да подхождат и да се справят рационално с всяка ситуация, с която се сблъскват или която преживяват в живота си и в житейския си път, като използват точните и правилните начини, на които Бог ги е учил. Единият аспект на това е хората да живеят под наставлението и влиянието на правилните идеи и гледни точки. Другият аспект е да се справят правилно с всяка ситуация под наставлението и влиянието на тези положителни идеи и гледни точки. Разбира се, способността да се справят правилно с всяка ситуация не е крайна цел. Крайната цел е да постигнат това, което вярващите в Бог трябва да постигнат, а именно да се боят от Бог и да отбягват злото, да се покоряват на Бог и на подреденото и устроеното от Него, да се покоряват на всяка среда, която Той е създал, и, разбира се, да се покоряват на съдбата си, над която Той господства, и да живеят разумно с всеки човек, събитие и нещо, във всяка среда. В обобщение, независимо дали общението и анализът ни са за негативните емоции на хората, или за техните негативни идеи и гледни точки, всичко това е свързано с пътя, по който едно сътворено същество трябва да върви, с житейския път, който Бог изисква от нормалния човек. И, разбира се, то е свързано и с принципите, които едно сътворено същество трябва да има по отношение на това как да възприема хората и нещата, как да се държи и как да действа. Избавянето от различните негативни емоции привидно е свързано с преодоляването на негативните емоции на хората и справянето с негативните и погрешни идеи и гледни точки, скрити зад тези негативни емоции. Всъщност обаче може да се каже също така, че по същество става дума за това да се напътстват хората и да им се предоставя ресурс и помощ или да се обучават как да се държат и как да бъдат истински и нормални хора, разумни хора, каквито Бог изисква от тях да бъдат, които Той обича и които са угодни на Бог, когато се сблъскат с различни среди, хора, събития и неща. Тук е същото, както с другите аспекти на истините принципи, тъй като всички те са свързани с поведението на човека. На пръв поглед темата за избавянето от различните негативни емоции включва напълно обикновена емоция или състояние, в което хората живеят в момента. Но в действителност тези емоции и тези обикновени състояния са свързани с пътя, по който хората вървят, и с принципите, на които се основава тяхното поведение. От гледна точка на човека може да изглежда, че те са незначителни и не си струва да бъдат споменавани. Но тъй като са свързани с гледните точки, които хората имат, и с възгледите и позициите, които възприемат, когато се сблъскат с различни хора, събития и неща, те касаят поведението на човека. По-конкретно те включват начина, по който човек възприема хората и нещата, начина, по който се държи и по който действа. Тъй като са свързани с начина, по който човек възприема хората и нещата, с начина, по който се държи и по който действа, тези негативни емоции и негативни идеи и гледни точки постоянно трябва да бъдат изследвани и премисляни в ежедневието на хората. Разбира се, необходимо е също така хората да са способни да се коригират незабавно, когато в процеса на размисъл установят, че имат негативни емоции или негативни и погрешни идеи и гледни точки, както и да са способни незабавно да заменят тези негативни емоции и погрешни идеи и гледни точки с положителни и правилни мисли и гледни точки, които са в съгласие с истините принципи. Това им позволява да възприемат хората и нещата, да се държат и да действат въз основа на Божиите слова, като използват истината за свой критерий. Това е също така начин да се преобрази нравът на хората, така че те да се съобразяват с Бог, да постигнат боязън от Бог и да отбягват злото. Горните неща, за които разговаряхме, са в основни линии съществените детайли на първия аспект, „избавянето“, в „Как човек да се стреми към истината“. Разбира се, сред различните човешки емоции има и някои специфични, незначителни негативни неща или някои специални негативни емоции, които изобщо не са представителни и които също са свързани с някои негативни или погрешни мисли и гледни точки. За тези негативни емоции или погрешни мисли и гледни точки може да се каже, че имат минимално въздействие върху хората, така че няма да разговаряме за тях отделно и по-подробно.

Всички негативни емоции, за които разговаряхме по-рано, може в основата си да представляват проблеми, които съществуват в реалния живот на хората или в техния житейски път. Тези емоции са свързани с различни гледни точки за това как човек да възприема хората и нещата, как да се държи и как да действа. Тези различни негативни мисли и гледни точки за това как човек да възприема хората и нещата, как да се държи и как да действа са свързани с по-общи насоки, с основни принципи и със стремежа на хората към истината. Така че това са неща, от които хората трябва да се избавят и с които трябва да се справят в рамките на своите мисли и гледни точки. Някои конкретни, непредставителни или по-лични въпроси, които остават незасегнати — като например храната, облеклото, личния живот и т.н. — не са свързани с основните принципи за това как човек да възприема хората и нещата, как да се държи и как да действа и може да се каже, че те не са свързани с разграничаването на положителните от негативните неща. Следователно те не са в обхвата на темата, по която общуваме. Например, когато някой каже: „Харесвам черни неща“, това е негов избор, негов личен вкус и предпочитание. То включва ли някакви принципи? (Не, не включва.) То не включва начина, по който човек възприема хората и нещата, а още по-малко — как се държи и как действа. Например някой, който носи очила за късогледство, казва: „Харесвам очила със златна рамка“. А някой друг казва: „Златните рамки са толкова демоде. Предпочитам очила без рамки“. Това включва ли принципи за това как човек да възприема хората и нещата, как да се държи и как да действа? (Не, не включва.) Това не включва принципи за това как човек да възприема хората и нещата, как да се държи и как да действа. Други казват: „Имам негативни емоции по отношение на ежедневните домакински задължения и чистенето. Винаги ги считам за досадни, защото те правят живота ми изтощителен. Дори храненето е досадно. Приготвянето на едно ястие отнема повече от час и след като се нахраня пак трябва да мия чиниите, да почиствам тенджерите и да подреждам кухнята, а тези неща също са особено досадни“. Други пък казват: „Животът е толкова досаден. Трябва да сменяш дрехите си всеки сезон, но през лятото все пак е твърде горещо, независимо колко тънки са дрехите ти, а през зимата е твърде студено, независимо колко дебели са те. Физическото тяло е такава мъка!“. Когато косата им се замърси, те не искат да я измият, а когато не я измият, ги сърби. Излъчват летаргия и запуснатост. Няма как да им се размине миенето на косата, но се дразнят, когато я мият, и си мислят: „Не би ли било чудесно да нямам коса? Толкова е досадно да я подстригвам и мия постоянно!“. Това негативни емоции ли са? (Да.) Трябва ли тези негативни емоции да бъдат преодолени? Принадлежат ли те към различните негативни емоции, от които човек трябва да се избави? (Не, не принадлежат към тях.) Защо не принадлежат към тях? (Това са само някои навици и въпроси, свързани с физическия живот на тялото.) Жените, особено възрастните жени, могат да се справят с тези обикновени ежедневни въпроси, като например да се измият, да подредят и да почистят след себе си. Мъжете обаче са в малко по-незавидно положение. Те са склонни да считат готвенето, прането и домакинските задължения за досадни. Те изпитват особени затруднения, когато става въпрос за пране. Трябва ли да изперат нещо? Не им се иска да го перат. Дали да не го изперат? Прекалено е мръсно и се притесняват, че ще им се подиграват, затова просто го изплакват за секунда във вода. Мъжете и жените имат малко по-различен подход и отношение към справянето с тези обикновени ежедневни въпроси. Жените са склонни да бъдат по-педантични и взискателни, като обръщат внимание на чистотата и външния си вид, докато мъжете може да бъдат относително немарливи в справянето с тези дейности. Но в това няма нищо лошо. Не е добре да си прекалено разхвърлян. Особено когато живееш с други хора, твърде много от твоите недостатъци ще бъдат разобличени и това ще накара другите хора да не те харесват. Тези недостатъци са дефекти на вашата човешка природа и вие трябва да преодолеете тези от тях, които трябва да бъдат преодолени, и да промените тези, които трябва да бъдат променени. Бъдете малко по-прилежни, подреждайте нещата в жилищното си пространство, сгъвайте правилно дрехите и одеялата си, почиствайте и подреждайте работното си място през ден или на всеки няколко дни, за да не притеснявате другите — наистина е толкова просто. Няма нужда да се изправяте пред предизвикателства, нали? (Да, така е.) Що се отнася до това ти лично колко често се къпеш или сменяш дрехите си, стига то да не влияе на настроението на другите, се счита за нормално. Това е критерият. Ако не се къпеш, ако не си миеш косата или ако не се преобличаш за дълъг период от време, започваш да миришеш и никой не иска да стои близо до теб, а това не е нормално. Трябва да се измиеш и да се приведеш в приличен вид, най-малкото за да не влияеш на настроението на другите. Те не трябва да закриват носа или устата си, докато говорят с теб, и да се чувстват неудобно заради теб. Ако другите се отнасят така с теб и ти нямаш нищо против или ти е безразлично, тогава можеш да продължиш да живееш по този начин. Никой не е поставял прекомерни изисквания към теб. Стига да си способен да ги приемеш. Но ако се чувстваш неудобно, опитай се да направиш всичко възможно да управляваш личната си жизнена среда и хигиена, така че другите да не се притесняват от тях. Целта е да не натоварваш живота си с ненужно бреме и да се съобразяваш с чувствата на другите. Не оказвай натиск и не налагай своето влияние върху другите. Това е минималното изискване за нормална човешка съвест и разум. Ако не притежаваш дори това, как можеш да се държиш прилично? Следователно тези неща, които някой с нормална човешка природа би трябвало да е способен да постигне, не изискват много разяснения. Не е необходимо Божият дом да ти дава конкретни задачи или заповеди. Ти би трябвало да си способен сам да се справиш с тях. Личните въпроси, които споменах по-горе, не включват принципи или критерии за това как човек да възприема хората и нещата, как да се държи и как да действа. Следователно вие можете да разчитате на най-елементарна човешка съвест и разум, за да се справите с тях. Човек с нормална човешка съвест и разум би трябвало да притежава това ниво на интелигентност. Не е необходимо да се прави голям проблем от това и, нещо повече, тези обикновени въпроси не трябва да се третират като въпроси, които изискват разбиране или решаване чрез стремежа към истината, защото това са неща, които всеки човек с нормална човешка природа може да постигне. Дори едно малко куче разбира какво означава да бъдеш приличен. Ако хората не разбират това, тогава те не отговарят на критериите за това да бъдат хора, нали? (Да.) Имам домашно куче. То е особено красиво, с големи очи, широка уста и хубаво оформен нос. Веднъж то се сби със собственото си кученце за храна и кученцето го ухапа по носа. След това в средата на носа му остана малка рана, която го загрози. Бързо сложих лекарство на раната и казах: „Какво можем да направим сега? Ако такова хубаво куче остане с белег, каква тъжна гледка ще бъде!“. Казах му: „Отсега нататък не ходи след нас, когато излизаме. Ако хората видят белега на лицето ти, ще си помислят, че изглеждаш грозно“. След като чу това, то издаде звук на съгласие, погледна безизразно за момент и разшири очи. Продължих: „Ти си ранено. Имаш толкова голяма рана на носа, че хората може да ти се присмеят, като я видят. Трябва да си почиваш и да се излекуваш. Не можеш да ни следваш, докато не се възстановиш напълно“. След като чу думите Ми, то не издаде повече звук и не настоя да излезе. Помислих си, че дори кучето знае кое какво е. След известно време раната позарасна и се подобри значително, затова го изведох навън. Една сестра видя малкото куче и попита: „Ей, какво е станало с носа ти?“. След като чу това, то обърна глава и избяга, без да се обърне назад, направо към колата, като отказа да се върне. Когато сестрата започна да му говори, то се държеше прилично, пиеше водата, която тя му предложи. Не избяга. Но щом го попита: „Какво е станало с носа ти?“, то обърна глава и избяга, без да погледне назад. Когато се върнахме вкъщи, го попитах: „Носът ти е наранен, защо избяга, когато сестрата те попита за това? Срамуваш ли се?“. То Ме погледна със срамежливо изражение, като постоянно свеждаше глава и се чувстваше твърде смутено да ме погледне. Сгуши се в ръцете Ми, позволи Ми да го галя и да го държа. Казах му: „Не можеш повече да се биеш с кученцето си. Ако се нараниш и отново останат белези, може да изглеждаш грозно. Хората ще ти се смеят. Къде ще скриеш лицето си тогава?“. Вижте, дори едно малко петгодишно куче знае какво означава да изпитваш срам. То знае, че трябва да се скрие от хората, защото лицето му е наранено и се страхува да не му се смеят. Ако едно малко куче има такова ниво на интелигентност, не трябва ли и хората да я имат? (Да.) Хората трябва да я притежават, тоест тя трябва да е нещо, което притежават в рамките на своя разум. Какво означава да си благоприличен? Какво означава да станеш духовно извисен и да не бъдеш недолюбван или отблъскван от другите? Трябва да притежаваш този критерий в себе си. Това е най-простият въпрос в ежедневието и, ако имаш нормална човешка съвест и разум, можеш да се справиш с нещата точно, без да е необходимо да общуваш за истини, като например за преодоляване на покварения нрав на хората или за негативните им емоции. Разбира се, ако живееш в собствения си дом, може да си малко разхвърлян, критериите не са толкова строги. Ако обаче живееш заедно с братя и сестри, трябва да се погрижиш да поддържаш добре нормалната си човешка природа. Макар че нямаме конкретни изисквания или строги критерии за това, като нормално човешко същество ти трябва да имаш усет за тези въпроси. Това са нещата, които хората с нормална човешка природа трябва да правят и да притежават. Те не включват мисли, гледни точки, позиции или становища за това как човек да възприема хората и нещата, как да се държи и как да действа и със сигурност не включват по-голям житейски път, по-голяма посока или цел. Следователно за теб би било най-добре да решиш тези въпроси в съответствие с изискванията на нормалната човешка съвест и разум, така че другите да не сплетничат по твой адрес или да се чувстват отвратени от теб заради тези неща. Що се отнася до личните навици, хобитата, разликите в индивидуалността или избора по отношение на въпроси, които не са свързани с принципите, до неща, които не включват мисли и гледни точки, ти си свободен да избираш и да запазиш собствените си маниери. Божият дом няма да се намесва. Бог е дал на хората свободна воля и елементарна съвест и разум, като им е позволил да избират собствените си интереси, хобита и навици или начин на живот, които отговарят на тяхната индивидуалност. Никой няма право да те възпира, да те задължава или да те обвинява. По отношение на въпроси, които не включват истините принципи или Божиите изисквания в Неговите слова, или по-точно казано, по отношение на въпроси, които не включват това как човек да възприема хората и нещата, как да се държи и как да действа, хората имат право свободно да избират своя начин на живот без намесата на други хора. Ако водач, ръководител на група или надзорник те критикува или се намесва по лични въпроси, имаш право да му отвърнеш. В обобщение, тези въпроси за нормалната човешка природа нямат нищо общо с изискванията на Божиите слова или истините принципи. Щом се чувстваш удобно и адекватно и щом поведението ти не оказва влияние върху другите или не ги смущава, всичко е наред. Например, ако обичаш да се обличаш хубаво и да си спретнат, стига да не влияеш на другите, това не е проблем. Но ако е късно вечер и другите трябва да си легнат в единадесет, а ти все още переш или чистиш, това не е приемливо. Ако си в собствения си дом и не засягаш живота на другите, можеш да останеш буден цяла нощ до четири или пет часа сутринта, ако искаш. Изборът е твой. Сега обаче, когато живееш заедно с братя и сестри, твоите действия ще повлияят на тяхното ежедневие и график. Това не е добре. По този начин ти не упражняваш правилно своите права и свободи. Вместо това проявяваш своеволие, което се нарича липса на човешка природа. В името на собствената си свобода и за да удовлетвориш предпочитанията и желанията на собствената си плът, ти прекъсваш живота на другите и дори жертваш времето им за почивка. Това поведение не е съобразено с нормалната човешка съвест и разум. То трябва да се промени. Това се отнася до принципите на собственото ти държание. Не става въпрос за това дали има нещо нередно в личния ти начин на живот, или в хигиенните ти навици. Става въпрос за проблем с принципите за това как да се държиш. Ти не се съобразяваш с чувствата, настроенията или с интересите на другите. Ти защитаваш и пазиш собствените си интереси за сметка на интересите на другите. Този начин на поведение не е съгласно Божиите изисквания за това как да се държи човек или с принципите за поведение, които Бог изисква. Следователно всички предпочитания, интереси, избор на начин на живот, навици, свободи, права и т.н. на нормалната човешка природа трябва да останат в рамките на съвестта и разума на човека, за да се считат за нормална човешка природа. Ако надхвърлят границите на нормалната човешка съвест и разум, това не е нормална човешка природа, нали? (Да, така е.) В границите на нормалната човешка съвест и разум ти се държиш като нормален човек. Ако излезеш извън границите на нормалната човешка съвест и разум и все още наблягаш на своята свобода, тогава ти не се държиш като нормален човек. Ти си получовек. Това е нещо, което трябва да се промени, трябва да е ясно. Какво трябва да е ясно? Трябва да е ясно, че тези лични въпроси трябва да се решават в границите на нормалната човешка съвест и разум и че това е принцип за собственото държание. Твоите лични навици, потребности, избор на начин на живот и т.н. зависят само от теб, стига да не надхвърлят границите на нормалната човешка съвест и разум. Няма конкретни изисквания по отношение на тези въпроси.

В първия раздел за това как да се стремим към истината, касаещ „избавянето“, що се отнася до избавянето от различни негативни емоции, като чувство за малоценност, омраза, гняв, потиснатост, скръб, тревога, безпокойство и угнетеност — това са в общи линии основните въпроси, свързани с посоката и принципите, за които трябва да разговаряме. Що се отнася до второстепенните, странични въпроси, които не са свързани с принципи или насоки, по-рано ние разговаряхме за тях по разбираем начин. Що се отнася до нежеланието, неудовлетвореността, недоволството и т.н., които изпитваш по отношение на своите лични въпроси, щом те не са свързани с истински мисли и гледни точки и не засягат принципите за това как човек възприема хората и нещата, или как се държи и действа, те са си твои лични проблеми. Трябва да ги коригираш и да се справиш с тях в рамките на съвестта и разума си. Например ти си гладен и не ти се готви, но си твърде слаб, за да работиш на празен стомах, а когато готвиш, се дразниш. Може да си помислиш: „Това негативна емоция ли е?“. Това не е негативна емоция. Това е твоят физически мързел и неприязън към готвенето. Това е проблем на твоята покварена плът. Ако финансовите ти условия позволяват, можеш да наемеш някого, който да ти помага в готвенето. Ако нямаш такива финансови средства, тогава няма кой друг да ти разреши проблема освен теб. Другите не са длъжни да разрешават тези житейски проблеми вместо теб. Това е твоя собствена отговорност. Прозаичните задачи, свързани с храненето, обличането, миенето и чистенето, са част от човешкия живот. Те са присъщи за съществуването на човека. Хората се различават от котките и кучетата. Щом осиновите коте или кученце, вие сте отговорни за това да го храните и поите. Когато е гладно, трябва да го нахраниш. Но това не е работещ вариант за хората. Хората трябва сами да се грижат за тези аспекти в живота и да поемат тежестта им. Това не е бреме. Да се научиш да се справяш правилно с тези неща е нещо, което хората с нормална човешка природа могат да постигнат. Само че някои хора може да имат чувството, че никога преди не са правили тези неща, особено някои мъже, чиито родители или членове на семейството са им помагали да се организират и са ги глезили толкова много, че те никога не са се научили да готвят, да перат дрехите си или да се грижат за нещата в собствения си живот. Това е резултат от семейната среда. След като напуснат родителите си и започнат да живеят самостоятелно обаче, те са способни да вършат всичко сами, включително да перат дрехите си и да си оправят леглото. Всъщност това са неща, които нормалната човешка природа може да постигне. Това не са трудни задачи за никой възрастен човек и със сигурност не са непосилни. Тези проблеми се разрешават лесно. Ако имаш по-високи критерии за качеството на живота си, тогава можеш да се справиш по-добре. Ако имаш не толкова строги или по-ниски очаквания за качеството на живота си, тогава можеш да бъдеш по-небрежен към него. Това са все въпроси, които не включват принципи.

Що се отнася до първата основна тема, свързана с това как да се стремим към истината — как да се избавим от различните негативни емоции — нека приключим нашето общение тук, тъй като то по същество е приключило. На следващо място в процеса на стремежа към истината, освен да се избави от негативните емоции, човек трябва да се избави и от личните си стремежи, идеали и желания. Това е вторият основен аспект на „избавянето“ в практикуването на това как да се стремим към истината, за който ще общуваме днес. Да се избавиш от човешките стремежи, идеали и желания — разбирате ли? (Да.) Току-що споменах обектите на тази специфична практика на „избавяне“, а вие също ги забелязахте. Сега нека да изследваме темата: какво ни идва наум, когато говорим за избавяне от стремежите, идеалите и желанията на хората? За какви примери можете да се сетите? (Сещам се за идеалите, които хората имат и за които Бог разговаря по-рано, като например хората с определен талант, например актьорски, които се стремят да станат знаменитости или суперзвезди. Други, които притежават писателски способности и малко литературен талант, в Божия дом може да се стремят да изпълняват дълг, свързан с текстове, и да станат писатели. Това са някои идеали, които се появяват у хората.) Нещо друго? (Хората се стремят към успеха, както и към собствените си перспективи и надежди, и желаят да получат благословии.) Помислете добре, какво още? На какво трябва да се наблегне тук? Става въпрос за стремежите, идеалите и желанията, от които хората трябва да се избавят. Освен екстравагантните желания на хората и надеждите, които те възлагат за своите перспективи и съдба, в контекста на реалния живот на хората, в необходимите обстоятелства на човешкото съществуване, какво друго е свързано със стремежите, идеалите и желанията, от което хората трябва да се избавят? Кои са тези няколко значими въпроса в живота, които могат да повлияят на вярата ти в Бог и на стремежа ти към истината? (Когато хората достигнат възрастта за сключване на брак, те може да бъдат подложени на възпирането на брака. Също така, когато кариерата на човек е в противоречие с вярата му в Бог, той може да избере да преследва собствената си кариера. Това са два аспекта, от които също трябва да се избавим.) Добре казано. Вярата ви в Бог през последните няколко години ви е дала резултати и признание. Правилно споменахте два значими аспекта — брак и кариера. Тези два основни елемента са сред въпросите, които имат отношение към житейските въпроси по целия път на човешкия живот. Бракът е значим въпрос за всеки, а кариерата на човека също е основен въпрос, който е неизбежен и неминуем. Има ли други важни въпроси освен тези двата? (Съществува и аспектът за справянето със семейството, родителите и децата. Когато тези въпроси са в противоречие с вярата в Бог и стремежа към истината, за хората става трудно да се избавят от тях.) Когато съставяте план, не бива да използвате толкова дълги изречения. По-рано споменахме брака и кариерата. Така че как трябва да се нарича тази тема? (Семейството.) Точно така, семейството също е основен аспект. Това включва ли всеки човек? (Да.) Това включва всеки човек и е достатъчно конкретно и представително. Бракът, семейството и кариерата са основни теми, които са застъпени в главната тема за стремежите, идеалите и желанията на хората. Има общо четири основни теми, свързани с избавянето от стремежите, идеалите и желанията на хората. Вие правилно идентифицирахте три от тях, което е чудесно. Изглежда, че тази тема изисква задълбочено общение, тя е тема, която вече присъства в ума ви, и е доста тясно свързана с живота ви или с вашия духовен ръст и преживявания. Има и още една тема, която всъщност е доста елементарна. Коя е тя? Това са интересите и хобитата на човека. Не е ли това елементарно? (Да.) Защо казвам интересите и хобитата на човека? Разгледайте по-отблизо темата и вижте дали интересите и хобитата са свързани със стремежите, идеалите и желанията на хората, които трябва да обсъдим. (Да, така е.) Свързан ли е бракът с тях? (Да.) Семейството свързано ли е с тях? (Да.) Кариерата свързана ли е с тях? Да, тя също е свързана. Всеки от тези четири аспекта е свързан със стремежите, идеалите и желанията на човека. Всеки аспект включва фантазии и конкретни изисквания към самия него дълбоко в сърцето на човека, както и нещата, които човек иска да получи в плътта и в чувствата си. Всеки аспект има специфични елементи и конкретни стремежи, а също така включва усилията, които човек полага, и цената, която плаща за тях. Всеки аспект включва мислите и възгледите на човека и им влияе през целия му живот и може да засегне стремежа му към правилни цели. Разбира се, той въздейства и върху начина, по който човек възприема хората и нещата, както и върху начина, по който се държи и действа. Ако говоря по-общо, то може да ви се стори неясно и трудно разбираемо. Затова нека да разговаряме за всеки аспект поотделно, да го изследваме внимателно и вие постепенно може да придобиете ясно разбиране за тези въпроси. Щом станат ясни, хората могат да потърсят тук принципите, които трябва да прилагат и да спазват.

Първо, нека поговорим за интересите и хобитата. Интересите и хобитата, разбира се, не включват това, което хората понякога правят за забавление, нито временните им занимания или образователни интереси — те нямат нищо общо с временните неща. Тук интересите и хобитата се отнасят до истинските копнежи и стремежи, скрити в духовното същество на човека и дълбоко в душата му. Той дори предприема действия и прави планове за тези неща, и нещо повече — полага конкретни усилия и се старае да удовлетвори или доразвие тези интереси и хобита, или да върши работа, която е съобразена със собствените му интереси и хобита. В този контекст интересите и хобитата предполагат, че хората имат поставени цели и идеали, и дори са платили цена, вложили са енергия или са предприели конкретни действия. Например отишли са и са изучавали съответното знание в името на своите интереси и хобита, като са прекарвали по-голямата част от ежедневието си в изучаване на това знание и са придобили практическо преживяване и практическа оценка за него. Някои хора например имат конкретен интерес и хоби да рисуват, като тези картини не са толкова семпли, колкото простото рисуване на портрети или пейзажи. Това превъзхожда тези прости интереси и хобита. Те изучават различни техники на рисуване, като скициране, пейзажи и портрети, а някои дори изучават живопис с маслени бои и туш. Причината да учат това не се дължи единствено на техните интереси и хобита, а по-скоро на идеалите, които са развили и утвърдили, и на желанията, които имат поради интереса си към живописта. Те дори желаят да посветят цялата си жизнена енергия на рисуването, да станат завършени художници и да се занимават с рисуване професионално. Преди да се захванат с тази професия, са необходими задълбочена подготовка и планиране, например посещаване на специализирани училища за допълнително образование и обучение, изучаване на различни аспекти на рисуването, правене на скици на място, търсене на напътствия от експерти и майстори художници, участие в конкурси, наред с други неща. Всички тези дейности се въртят около техните стремежи, идеали и желания. Разбира се, всички тези стремежи, идеали и желания се основават на техните интереси и хобита. Именно благодарение на тези интереси и хобита те са развили своите житейски стремежи, идеали и желания. Някои хора имат силна страст към изучаването на историята, включително древна и съвременна, национална и чуждестранна история. С нарастването на интереса им те започват да се възприемат като личности с талант в тази област и се чувстват задължени да преследват кариера, свързана с това. Те продължават да учат и да повишават образованието си. По време на този процес, разбира се, техните стремежи, идеали и желания продължават да се оформят и затвърждават и в крайна сметка те се стремят да станат историци. Преди да станат историци, по-голямата част от времето и енергията им са ангажирани с този интерес и хоби. Има и хора, които проявяват особен интерес към икономиката, обичат да работят с числа и да изучават неща, свързани с областта на икономиката. Те се надяват един ден да станат изключителни или успешни личности във финансовата сфера. Накратко, те също развиват стремеж, основан на техния интерес и хоби, и развиват идеали и желания, свързани с този интерес и хоби. Същевременно те инвестират времето си, предприемат действия, плащат цената и влагат енергия, за да учат, да изследват, да повишават образованието си и да придобиват всеобхватни знания, свързани с техните интереси и хобита. Други имат страст към изкуствата, като например сценични изкуства, танци, пеене, или режисура. След като развият такива интереси и хобита, идеалите и желанията им постепенно се оформят и затвърждават под въздействието на тези интереси и хобита. Тъй като идеалите и желанията им постепенно се превръщат в техни житейски цели, те посвещават усилията, труда и действията си на постигането на тези цели. Някои хора обичат да работят в областта на образованието. Те изучават различни аспекти на образованието, като психология и други подходящи знания, за да се стремят към кариера, свързана с интересите и хобитата им. Някои хора обичат да се занимават с дизайн, инженерство, технологии, електроника или да изследват насекоми, микроорганизми и различни видове поведение, модели на оцеляване, произход на животните и др. Някои хора харесват работата в медиите и се домогват до работа в медийната индустрия като водещи, новинари, репортери и т.н. Водени от разнообразните си интереси и хобита, хората продължават да учат и да изследват в дълбочина и постепенно придобиват разбиране. Техните стремежи, идеали и желания се задълбочават в сърцата им и продължават да се оформят. Разбира се, по време на процеса на постепенното оформяне на техните стремежи, идеали и желания хората също така се устремяват и придвижват към осъществяването на своите идеали и желания. С всяко конкретно действие, което предприемат, те влагат от своята енергия, време, младост и дори емоции и усилия в тези неща.

Независимо в коя област или сфера са интересите и хобитата на даден човек, независимо от категорията, към която принадлежат, след като се запали стремежът и се определят съответните идеали и желания, се установяват и целите и посоката на живота му. Когато идеалите и желанията на човека се превърнат в негови житейски цели, бъдещият му път в този свят на практика е определен. Защо казвам, че е определен? Какъв е въпросът, който се разглежда тук? Става дума за това, че след като веднъж си определил идеалите и желанията, които произтичат от твоите интереси и хобита, ти също така трябва да се стремиш и да се бориш в тази посока, дори до степен да имаш непоколебим и решителен дух и начин на мислене, да си готов да плащаш енергия, време и цена през целия си живот. Твоят живот, съдба, перспективи и дори крайната ти цел неминуемо ще бъдат повлияни от вече определените от теб житейски цели, ако не и обвързани с тях. Какво е основното, което искам да подчертая тук? След като човек определи своите стремежи, идеали и желания въз основа на конкретен интерес или хоби, той вече няма да остане безучастен и да не прави нищо. Въз основа на конкретните интереси и хобита започват да се оформят конкретни действия. Едновременно с това, под въздействието на тези конкретни действия, ти ще определиш своите идеали и желания. От този момент нататък сърцето ти няма да спре и краката ти няма да стоят на едно място. Съдено ти е да живееш живота си в името на своите идеали и желания. Никога няма да се задоволиш просто с придобиването на малко знания и да приключиш. Тъй като имаш такива таланти и притежаваш такъв потенциал и дарби, несъмнено ще потърсиш подходяща за теб позиция или ще полагаш непрестанни усилия да се издигнеш високо и да станеш изключителен в този свят и сред тълпата, без да съжаляваш. Ще преследваш своите идеали и желания с непоколебима вяра в победата и дори ще си готов да платиш всякаква цена и да се изправиш пред всякакви трудности, опасности и страдания, за да ги постигнеш. Защо хората са способни на това? Защо, след като са развили идеали и желания въз основа на своите интереси и хобита, могат да се държат по такъв начин? (Правят го, за да реализират идеалите си, да се стремят към по-висши неща и да превъзхождат останалите. Следователно те не отстъпват пред никакви трудности, а продължават да преследват идеалите и желанията си.) В хората има вроден инстинкт. Ако никога не знаят кои са силните им страни, какви са интересите и хобитата им, те считат, че нямат място, неспособни са да осъзнаят собствената си стойност и имат чувство за безполезност. Не са способни да покажат стойността си. След като човек открие своите интереси и хобита обаче, той ги превръща в мост или трамплин за осъзнаване на собствената си стойност. Готов е да плати цената, за да преследва идеалите си, да живее по-стойностно, да стане полезна личност, да се открои от тълпата и да бъде забелязан, да му се възхищават и да го утвърждават, и да се превърне в необикновена личност. По този начин той може да живее пълноценно, да направи успешна кариера в този свят, да осъществи идеалите и желанията си и така да живее пълноценно. Когато се огледат в оживените тълпи от хора, виждат, че само малцина са тези, които са природно надарени като тях самите, които са си поставили възвишени идеали и желания и които в крайна сметка са постигнали тези неща чрез непрестанни усилия. Те са изградили кариера, като са правели това, което обичат, постигнали са желаната слава, печалба и престиж, доказали са своята стойност и са осъзнали своята собствена значимост. Това е стремежът на хората. Всеки човек, воден от своите уникални интереси и хобита, има свои собствени стремежи, идеали и желания. Разбира се, след като определи стремежите, идеалите и желанията си, той може да не е способен да постигне тези идеали и желания. Когато обаче утвърдят тези идеали и желания, когато имат тези стремежи, хората със сигурност няма да си позволят да останат обикновени. Както се казва в поговорката, всеки обича да се изтъква, всеки иска другите да го смятат за уникален. Никой не желае да бъде обикновен човек, който казва: „Ето как ще протече животът ми. Мога да бъда пастир на добитък, земеделец, обикновен зидар или чистач. Мога да бъда дори разносвач или шофьор на храна за вкъщи“. Никой няма такъв идеал. Да предположим, че каже: „Идеал ли е да бъдеш щастлив доставчик?“. Всеки ще отговори: „Не, това изобщо не е идеал! Да станеш собственик на фирма за доставки, световноизвестен шеф, това е идеал и това е желание!“. Никой не приема доброволно ролята си на обикновен човек. Щом човек получи дори най-малкия намек за интерес или хоби, ако има шанс едно на милион да стане видна фигура в обществото или да постигне скромен успех, той няма да се откаже. Ще вложи 120 процента и ще плати всякаква цена за това, нали? (Да, така е.) Хората никога не се отказват.