След като в общуването си стигнахме дотук, нека да продължим да разговаряме за това как хората трябва да разбират и възприемат връзката между своите идеали, желания и дълга си. Първо, нека поговорим за идеалите, и по-конкретно за идеалите на онези хора, за които споменахме по-рано. Редно ли е хората да преследват осъществяването на собствените си идеали в Божия дом? (Не, не е редно.) Каква е същността на въпроса? Защо това е нередно? (Като преследват осъществяването на идеалите си, докато изпълняват дълга си, те изтъкват себе си и градят собствена кариера, вместо да се стремят към изпълнение на дълга си на сътворени същества.) Кажете Ми, нередно ли е да се преследва осъществяването на собствените идеали и желания? (Да, нередно е.) Ако вие кажете, че това е нередно, то това лишава ли човека от неговите човешки права? (Не.) Тогава какъв е проблемът? (Когато хората вярват в Бог, те трябва да се стремят към истината и да следват пътя, който Божиите слова им посочват да следват. Ако преследват само собствените си желания и идеали, те преследват това, което желае плътта им, а това е идеология, внушена им от Сатана.) В света се смята за редно да се преследва осъществяването на собствените идеали. Независимо какви идеали преследваш, всичко е наред, стига те да са законни и да не преминават някакви морални граници. Никой не поставя нищо под съмнение и не се въвличате във въпросите за доброто или злото. Стремиш се към това, което лично предпочиташ, и ако го постигнеш, ако постигнеш целта си, значи си успял. Но ако пропуснеш, ако се провалиш, това си е твой проблем. Когато обаче влезеш в Божия дом, едно специално място, независимо от това какви идеали и желания носиш със себе си, трябва да се избавиш от всички тях. Защо това е така? Преследването на идеалите и желанията, независимо какво конкретно преследваш — нека просто поговорим за самото преследване — начинът на действие и пътят, който се следва, се въртят около егоизма, личния интерес, статуса и репутацията. Всичко се върти около тези неща. С други думи, когато хората преследват осъществяването на своите идеали, единственият бенефициент са самите те. Дали е правилно човек да преследва осъществяването на своите идеали заради статуса, репутацията, суетата и физическите интереси? (Не, не е.) В името на лични и частни идеали, мисли и желания методите и подходите, които те възприемат, са все егоцентрични и насочени към личната изгода. Ако ги съпоставим с истината, те не са нито справедливи, нито допустими. Не е ли сигурно, че хората трябва да се избавят от тях? (Да, така е.) Те трябва да се избавят — да се избавят от егоизма, да се избавят от личните идеали и желания. Това се разглежда от гледната точка на същността на пътищата, по които хората поемат — преследването на осъществяването на собствените идеали и желания не е нещо положително, то е отречено. Това е един аспект. Сега нека да обсъдим друг аспект — що за място е Божият дом, църквата, независимо от нейното име? Що за място е тя? Каква е същността на църквата, на Божия дом? Първо, от теоретична гледна точка тя не е светът, обществото или която и да е човешка корпорация или организация в обществото. Тя не принадлежи на света или на човечеството. Защо е била създадена? Каква е причината за нейното появяване и съществуване? Причината е свързана с Бог и с Неговото дело, нали? (Да.) Църквата, Божият дом, съществува заради Божието присъствие и Неговото дело. Следователно църквата, Божият дом, място за изява на лични таланти и за осъществяване на лични идеали, стремежи и желания ли е? (Не, не е.) Ясно е, че не е. Църквата, Божият дом, съществува заради Божието присъствие и присъствието на Неговото дело. Като такава тя не е място за показване на лични таланти или за осъществяване на лични идеали, стремежи и желания. Тя не се върти около живота в плът, плътските гледни точки, славата и богатството, статуса, репутацията и т.н. — тя не работи за тях. Нито е възникнала или съществувала заради материалната слава, статуса, удоволствието или гледните точки на хората. И така, тогава какво е това място? Тъй като църквата, Божият дом, е създадена заради Божието присъствие и присъствието на Неговото дело, не се ли очаква тя да изпълнява Божията воля, да възвестява Неговите слова и да свидетелства за Него? (Да, така е.) Не е ли това истината? (Да.) Църквата, Божият дом, съществува заради присъствието на Бог и Неговото дело, така че тя може само да изпълнява Божията воля, да възвестява Неговите слова и да свидетелства за Него. Тя няма нищо общо с личния статус, славата, гледните точки или каквито и да било други интереси. Принципите, от които се ръководи всяка работа, извършвана от църквата, Божия дом, трябва да се основават на Божиите слова, на Неговите изисквания и на Неговите учения. Най-общо, може да се каже, че тя се върти около Божията воля и Неговото дело. По-конкретно — около разширяването на евангелието на царството и свидетелстването и възвестяването на Неговото слово. Вярно ли е това? (Да.) Освен изпълнението на Божията воля, възвестяването на Неговите слова и свидетелстването за Него, има ли нещо още по-важно за църквата, за Божия дом? (Тя е мястото, където Божиите избраници изживяват Неговото дело, получават пречистване и спасение.) Улучили сте право в десетката. Църквата, Божият дом, е мястото, където се изпълнява Божията воля, възвестяват се Неговите слова, свидетелства се за Него и най-важното, тя е мястото, където хората могат да получат спасение. Спомнихте ли си това? (Да.) Прочетете го. (Църквата, Божият дом, е място, в което се изпълнява Божията воля, възвестява се Неговото слово, свидетелства се за Него и Божиите избраници получават пречистване и спасение.) Църквата, Божият дом, е място, където се изпълнява Божията воля, възвестява се Неговото слово, свидетелства се за Него и Божиите избраници получават пречистване и спасение. Тя е такова място. На място като това има ли задача или проект, независимо какви са те, които да са съобразени с изпълнението на личните идеали и желания? Няма работа или проект, които да служат за осъществяване на личните идеали и желания, нито някой от аспектите им съществува за осъществяването на лични идеали и желания. Следователно трябва ли да съществуват лични идеали и желания в Божия дом? (Не, не трябва.) Не трябва, защото личните идеали и желания са в разрез с всяко дело, което Бог иска да извърши в църквата. Личните идеали и желания противоречат на всяка работа, която се извършва в църквата. Те противоречат на истината, отклоняват се от Божията воля, от възвестяването на Неговите слова, от свидетелстването за Него и от делото на пречистване и спасение за Божиите избраници. Каквито и да са идеалите, щом това са лични идеали и желания, те ще пречат на хората да следват Божията воля и ще засягат или ще пречат на възвестяването на Неговите слова и на свидетелстването за Него. Разбира се, щом са лични идеали и желания, те не могат да позволят на хората да получат пречистване и спасение. Не става въпрос само за противоречие между двете страни, а че те са коренно противоположни една на друга. Докато преследваш собствените си идеали и желания, ти възпрепятстваш изпълнението на Божията воля, работата по възвестяването на Неговите слова и свидетелстването за Него, както и спасението на хората и, разбира се, твоето собствено спасение. Накратко, независимо какви са идеалите на хората, те няма как да следват Божията воля и не могат да постигнат действителния резултат на пълното покорство на Бог. Когато хората преследват своите идеали и желания, крайната им цел не е да разберат истината или как да се държат, как да удовлетворят Божиите намерения и как да изпълняват добре дълга си и ролята си на сътворени същества. Целта им не е да изпитват истинска боязън от Бог и да му се покоряват. Напротив, колкото повече се осъществяват идеалите и желанията на човека, толкова повече той се отдалечава от Бог и се приближава до Сатана. По същия начин колкото повече човек преследва идеалите си и ги постига, толкова по-силно се бунтува сърцето му срещу Бог, толкова повече се отдалечава от Него и накрая, когато човек е способен да изпълни идеалите си според желанията си и да осъществи и удовлетвори желанията си, той започва да се отнася с все по-голямо пренебрежение към Бог, към Неговото върховенство и към всичко, свързано с Него. Може дори да върви по пътя на отричането, противопоставянето и съпротивата срещу Бог. Това е крайният резултат.

След като разберат какво представлява Божият дом, църквата, хората трябва да разберат и какво отношение и позиция да заемат, докато живеят и оцеляват в Божия дом като негови членове. Някои хора казват: „Ти няма да ни позволиш да преследваме осъществяването на собствените си идеали или да изпълним собствените си желания“. Аз не ви ограничавам да преследвате собствените си идеали. Аз ти казвам как да живееш правилно в Божия дом, как да заемаш подходяща позиция и да изпълняваш дълга си на сътворено същество в Божия дом. Ако настояваш да преследваш осъществяването на собствените си идеали, тогава мога да бъда прям и да ти кажа: Моля, напусни! Църквата не е място, където да преследваш осъществяването на идеалите си. Извън Божия дом можеш да правиш всичко, което поискаш, по отношение на идеалите си, и да преследваш собствените си идеали и стремежи. Всичко, което трябва да направиш, е да напуснеш Божия дом и никой няма да се намесва в това, което правиш. Църквата, Божият дом, обаче не е подходящо място, където да преследваш осъществяването на идеалите си. По-точно казано, за теб е невъзможно да преследваш собствените си идеали и желания на това място. Ако останеш в Божия дом, в църквата, дори за един ден, дори не си помисляй за осъществяване или преследване на собствените си идеали. Ако кажеш: „Отказвам се от собствените си идеали, готов съм да изпълнявам дълга си според Божиите изисквания и да стана пригодно сътворено същество“, тогава това би било приемливо. Би могъл да изпълняваш дълга си според мястото си и според правилата в Божия дом. Но ако настояваш да преследваш и да осъществяваш собствените си идеали, като се стремиш да не живееш живота си напразно, тогава можеш да се откажеш от дълга си и да напуснеш Божия дом. Или да напишеш заявление, в което да кажеш: „Доброволно се оттеглям от Църквата на Всемогъщия Бог, за да преследвам осъществяването на собствените си идеали и желания. Светът е широк и в него трябва да има място за мен. Сбогом“. Така можеш да напуснеш по начин, който е подходящ и уместен, и да преследваш собствените си идеали. Ако обаче кажеш: „Предпочитам да се откажа от собствените си идеали, да изпълнявам дълга си в Божия дом, да бъда пригодно сътворено същество и да се стремя към спасение“, тогава можем да намерим общ език помежду си. Тъй като желаеш да останеш мирно в Божия дом като член, първо трябва да се научиш как да бъдеш добро сътворено същество и да изпълняваш дълга си според мястото си. След това ще станеш сътворено същество в Божия дом, което оправдава името си. Сътвореното същество е твоята външна идентичност и титла и те трябва да вървят с конкретни проявления и съдържание. Не става въпрос само да носиш титла. Тъй като си сътворено същество, трябва да изпълняваш дълга си на сътворено същество. Тъй като си сътворено същество, трябва да изпълняваш отговорностите си на сътворено същество. И така, какъв е дългът и какви са отговорностите на едно сътворено същество? Божието слово ясно определя дълга, задълженията и отговорностите на сътворените същества, нали? От днес нататък ти си истински член на Божия дом, т.е. признаваш себе си за едно от сътворените от Бог същества. Следователно от днес нататък ти трябва да преразгледаш плановете си за живота. Вече не трябва да преследваш, а да се избавиш от идеалите, желанията и целите, които преди си си поставял за живота си. Вместо това трябва да промениш идентичността и гледната си точка, за да планираш целите и посоката на живота, които едно сътворено същество трябва да има. Преди всичко целите и посоката на живота ти не трябва да бъдат да станеш водач или да ръководиш, или да постигнеш изключителни успехи в някоя сфера или да станеш известна личност, която изпълнява определена задача или владее определено умение. Твоята цел трябва да бъде да приемеш дълга си от Бог, т.е. да знаеш каква работа трябва да вършиш сега, в този момент, и да разбереш какъв дълг трябва да изпълняваш. Трябва да запиташ какво Бог изисква от теб и какъв дълг е уреден за теб в Неговия дом. Трябва да разбереш и да придобиеш яснота относно принципите, които се изисква да бъдат разбрани, възприети и следвани по отношение на този дълг. Ако не можете да си ги спомните, можете да ги запишете на хартия или да ги запишете на компютъра си. Отделете време да ги прегледате и да размишлявате върху тях. Като едно от сътворените същества основната ти житейска цел трябва да бъде да изпълняваш дълга си на сътворено същество и да бъдеш пригодно сътворено същество. Това е най-основната житейска цел, която трябва да имаш. Втората и по-конкретна цел е как да изпълняваш дълга си на сътворено същество и как да бъдеш пригодно сътворено същество. Разбира се, всички цели или насоки, свързани с вашата репутация, статус, суета, бъдеще и т.н., трябва да бъдат изоставени. Някои може да попитат: „Защо трябва да се откажем от тях?“. Просто е. Преследването на слава, богатство и статус ще попречи на изпълнението на Божията воля, ще прекъсне определена работа в Божия дом или в църквата и дори ще подкопае определена работа на църквата. Това ще повлияе на разпространението на Божието слово, на свидетелстването за Бог и, на най-сериозното — на хората да получат спасение. За да изпълниш дълга си според критериите и да станеш пригодно сътворено същество, можеш да си поставиш цели и да обобщиш преживяванията си по какъвто искаш начин, но никога не бива да преследваш осъществяването на собствените си идеали. Идеалите ти не бива да се смесват с никой от принципите или подходите, които използваш при изпълнението на дълга си. За да изпълняваш дълга си добре и според критериите и да станеш добро сътворено същество, трябва да търсиш принципи в Божиите слова и по-точен път на практикуване, а не да обобщаваш личните си идеи и възможности извън Божиите слова. Тези принципи на практикуване в крайна сметка се въртят около това как да бъдеш пригодно сътворено същество и да изпълняваш дълга си. Всичко е съсредоточено върху разбирането на истината, изпълнението на дълга ти на сътворено същество и в крайна сметка — върху разбирането на принципите, които трябва да спазваш, когато се сблъскваш с различни хора, събития и неща в процеса на изпълнение на дълга си или в ежедневието си. Ясно ли е това? (Да.) Разбира се, ако изпълняваш дълга си в съответствие с изискванията и принципите на Божия дом и се стремиш да бъдеш пригодно сътворено същество, ти можеш да постигнеш тези резултати. Ако обаче преследваш осъществяването на собствените си идеали, никога няма да получиш Божието одобрение.

Ако хората упорито преследват осъществяването на собствените си идеали, без да следват пътя на стремежа към истината, в крайна сметка те ще станат още по-надменни, егоистични, агресивни, жестоки и алчни. Какво още? Ще станат и все по-надути и самовлюбени. Когато обаче хората се откажат да преследват осъществяването на собствените си идеали и желания, а вместо това се стремят към разбиране на различни истини, както и на различни аспекти на Божиите слова и на критериите за истината относно това как да възприемат хората и нещата, как да се държат и как да действат, те ще живеят с повече човешко подобие. Когато изпълняват различни задачи или попадат в различна среда, те вече няма да се чувстват изгубени и объркани, както преди. Нещо повече, те вече няма да са в капана на негативните емоции, както често се случваше преди, неспособни да се измъкнат, възпирани и обвързани от негативни мисли и емоции, което в крайна сметка води дотам да бъдат контролирани и обхванати от различни негативни емоции. Преследването на осъществяването на собствените им идеали и желания само отдалечава хората от принципите както на Божиите слова, така и на правилното им превръщане в пригодни сътворени същества. Те не са наясно как да се покоряват на Божиите подредби и устройване и не разбират какво представляват човешкият живот, стареенето, болестите и смъртта. Те не знаят как да се справят с омразата или с различните негативни емоции. Разбира се, те също така нямат представа как да се ориентират по отношение на хората, събитията и нещата, които се появяват в живота им. Когато се сблъскат с различни хора, събития и неща, те са безпомощни, изпълнени със смут и объркани. Накрая те могат само да позволят на негативните емоции, мисли и гледни точки да се разпрострат и да завладеят сърцата им, като се оставят да бъдат контролирани и обвързани от тях. Освен това, водени от тези негативни емоции или мисли и гледни точки, те може също така да се впуснат в екстремно поведение или да направят неща, които вредят на тях самите и на другите, причинявайки немислими последици. Такива действия пречат на легитимните стремежи на хората и вредят на съвестта и разума, които те би трябвало да имат. Следователно най-важното сега е хората да изследват дълбоко в сърцата си кои са нещата, за които все още копнеят, и кои са нещата, които принадлежат на плътта, на света и на интересите на плътта, като например славата, престижа, репутацията, статуса, богатството и т.н., за които те все още копнеят, от които все още се нуждаят, които не са способни да прозрат и които често ги обвързват и изкушават. Те дори може да попаднат дълбоко в капана на тези неща или да изпитват дълбоко възхищение от тях и при една малка грешка могат лесно да бъдат завладени от тях винаги и навсякъде. В такъв случай тези неща са техните идеали. Щом постигнат тези идеали, тъкмо тогава те се превръщат в тяхно падение и източник на гибелта им. Как гледате на този въпрос? (Хората трябва да изследват дълбоко в сърцата си за какви неща все още копнеят. Те трябва да прозрат неща като плътска и светска слава, престиж, репутация, статус, богатство и т.н. В противен случай лесно може да бъдат завладени от тях.) Те могат да бъдат завладени от тях, нали? И така, тези неща на плътта са много опасни. Ако не можеш да ги прозреш, винаги ще си в опасност да бъдеш повлиян или дори завладян от тях. Така че най-важното нещо, което трябва да направите сега, е да анализирате и да разберете тези плътски неща, които споменах по-рано, въз основа на Божиите слова и истината. Щом сте успели да ги изровите и да ги разпознаете, трябва да се избавите от тях и да вложите тялото, ума и енергията си, за да се превърнете в обикновено сътворено същество, както и в сегашния си дълг и работа. Престанете да се възприемате като специален или непобедим, или като човек с необикновени таланти или способности. Ти си просто една незначителна личност. Колко незначителна? Сред всички сътворени същества и всички неща, създадени от Бог, ти си само едно от тях, най-обикновеното. До каква степен си обикновен? Ти си обикновен като всяко стръкче трева, всяко дърво, планина, капка вода или дори песъчинка на брега. Няма нищо, за което да се хвалиш, нищо, което да заслужава възхищение. Ето колко си обикновен. Освен това, ако в дълбините на сърцето ти все още непоклатимо съществуват образи на идоли, велики личности, знаменитости и велики хора, или има някои неща, за които завиждаш, трябва да ги премахнеш и да се избавиш от тях. Трябва да прозрете тяхната природа същност и да се върнете към пътя на обикновеното сътворено същество. Да бъдете обикновено сътворено същество и да изпълнявате задълженията си е най-основното нещо, което трябва да направите. След това трябва да се върнете към тази тема за стремежа към истината и да положите повече усилия за истината. Опитайте се да намалите до минимум излагането си на външни новини, информация, събития и профили на известни личности. Най-добре е да избягваш всичко, което може да разпали отново желанието ти да осъществяваш собствените си идеали. Сега, трябва да се дистанцираш от хора, събития и неща, които не ти носят никаква полза и са негативни. Изолирайте се от тях и се опитайте да се отдръпнете от всичко в този сложен и хаотичен свят. Дори да не представляват заплаха или изкушение за теб, пак трябва да се дистанцираш от тях. Точно както Мойсей живя в пустинята четиридесет години. Не беше ли способен все пак да живее добре? Накрая, въпреки че не умееше да говори добре, той бе избран от Бог, което бе най-голямата чест в живота му. Не бе нищо лошо. Затова преди всичко възстанови сърцето си дълбоко в мислите си, а дълбоко в мислите си трябва да притежаваш нагласа на глад и жажда за праведност, която се стреми към истината във вярата ти. Трябва да имаш такъв план, такава воля и желание, а не постоянно да се занимаваш с идеалите си или да полагаш постоянни усилия и да размишляваш дали можеш да ги постигнеш. Трябва напълно да скъсаш с пристрастяването си към предишните идеали и желания и да се стремиш да бъдеш пригодно и обикновено сътворено същество. Да бъдете едно от обикновените сътворени същества не е нещо лошо. Защо казвам това? Всъщност това е нещо хубаво. От момента, в който започнеш да се избавяш от плътските си идеали и желания, от момента, в който вземеш твърдо решение да бъдеш обикновено сътворено същество без никакъв специален статус, положение или стойност, това означава, че имаш желанието и решимостта да се предадеш напълно на господството на Бог, на господството на Създателя, като позволиш на Бог да устройва и да управлява живота ти. Имаш желанието да се покориш, да се откажеш и да загърбиш личните си идеали и желания, да позволиш на Бог да бъде твой Господ и да управлява съдбата ти, да станеш пригодно сътворено същество с такъв начин на мислене и да изпълняваш добре дълга си с такъв начин на мислене и отношение. Това е възгледът за живота, който трябва да имаш. Вярно ли е това? Това истината ли е? (Да.) Върху какво се съсредоточават вашите житейски цели и посоката на живота ви? (Изпълнението на дълга на сътворено същество.) Това е най-основното нещо. Какво друго? (Стремежът да се превърнеш в обикновено сътворено същество.) Нещо друго? (Стремежът към истината за постигане на спасение.) Това също. Нещо друго? (Съсредоточаване върху Божиите слова и полагане на повече усилия за постигане на истината.) Това е малко по-конкретно, нали? Всичките ви житейски цели и посоката на живота ви трябва да се въртят около Божиите слова и полагането на повече усилия в посока на истината. Вземи ентусиазма, който имаше преди в преследването на неясни идеали, и го пренасочи към четенето на Божиите слова и размишляването върху истината, и виж дали ще постигнеш напредък по отношение на истината. Ако наистина си постигнал напредък по отношение на истината, ще има конкретни проявления в самия теб. Това означава, че когато се сблъскваш с различни хора, събития и неща, които включват човешки мисли и гледни точки, както и принципи, вече няма да се чувстваш изгубен, объркан, озадачен или смутен. Вместо това ще се молите на Бог, ще бъдете напътствани от Неговите слова, ще имате спокойно и непоколебимо сърце и ще знаете как да действате по начин, по който да се покорявате на Бог и който е в съответствие с Неговите намерения. Тогава наистина ще сте на правилния път в живота. Много хора напредват бавно в живота си, защото в процеса на изпълнение на дълга си винаги преследват собствените си идеали, слава, статус и житейските цели, които си представят, и искат да получат благословии, докато задоволяват плътските си желания. В резултат на това те не могат да изпълнят дълга си по реалистичен начин и не изживяват истинско навлизане в живота. От началото до края те не са в състояние да споделят истинско свидетелство за преживяване. Затова, независимо колко дълго изпълняват дълга си, напредъкът им в навлизането в живота и истината остава минимален и дава малко плодове. Ако наистина се беше посветил на изпълнението на дълга си, като влагаше цялата си енергия в стремежа към истината и работеше усилено за истината, нямаше да се намирате в сегашното състояние, ръст и положение, в което се намирате. Това е така, защото хората обикновено се съсредоточават само върху светските задачи, професионалната работа и поставената задача, а основната същност на тези дейности е те да изпълнят личните си желания и стремежи, като осъществят собствените си идеали. Какви са тези идеали? Става въпрос за това, че хората винаги искат да намерят себе си в работата си и след като са имали определени постижения, постигнали са определени резултати и са получили признание от другите, в същото време те винаги искат да осъществят мечтите си и целите на своето занимание, за да покажат собствената си стойност. Тогава се чувстват удовлетворени. Това обаче не е стремежът към истината. Това е просто запълване на празнотата в тях и използване на работата за обогатяване на живота им. Не е ли така? (Така е.) Следователно, независимо колко дълго работи човек или колко работа е свършил, всичко това не е свързано с истината. Той все още не разбира истината и е далеч от стремежа към нея. По отношение на принципите, свързани с техните работни отговорности, хората все още нямат навлизане или разбиране. В резултат на това вие се чувствате изтощени и се чудите: „Защо винаги ни кастрят? Положихме много усилия, изтърпяхме много трудности и платихме висока цена. Защо все още ни кастрят?“. Това е така, защото не разбираш принципите. Никога не си разбирал или схващал принципите, нито си положил някакви усилия за тях. С други думи, не си положил усилия за истината, за Божиите слова. Просто следваш няколко правила и действаш според собственото си въображение. Винаги живееш в света на собствените си идеали и представи, и всичко, което правиш, няма отношение към истината. Преследваш собствената си кариера, а не следваш Божията воля. Така че ти все още не разбираш принципите в Божиите слова и накрая някои хора биват наречени полагащи труд хора, а някои се чувстват онеправдани. Каква е причината да се чувстват онеправдани? Причината е в това, че си мислят, че страданията им и плащането на цена са равносилни на практикуването на истината. Всъщност страданията им и плащането на цена са просто понасяне на някакви трудности. Това не е практикуване на истината или следване на Божия път. По-точно, това няма нищо общо с практикуването на истината. Това е просто полагане на усилия и вършене на работа. Дали само полагането на усилия и вършенето на работа е достатъчно да изпълните дълга си според критериите? Дали това означава да бъдеш пригодно сътворено същество? (Не.) Между тези две неща има отстояние и празнина.

Що се отнася до темата за избавянето от негативните емоции на потиснатост, да спрем дотук общението си за днес. Можете ли да видите ясно проблемите, които възникват за онези хора, които се чувстват потиснати, защото не могат да постигнат собствените си идеали и желания? (Да, ясно е.) Какво е ясно? Нека да обобщим малко. Първо, нека поговорим за това какво представляват идеалите. Идеалите, които анализираме тук, са негативни, те не са допустими или положителни неща. Какво са идеалите? Използвайте точен език, за да дадете определение за „идеали“. (Това са празни мисли, които се отклоняват от нормалното човешко съзнание и разум, които хората сами си представят и които не са съобразени с действителността. Те не са реални.) Това, което спомена, са идеалите на идеалистите. Как бихте определили идеалите като цяло? Можете ли да дадете определение за идеали? Трудно ли е да се определят? Какви са преследваните цели, които хората си поставят по отношение на собствения си статус, репутация и перспективи? (Преследваните цели, които хората си поставят по отношение на собствения си статус, репутация и перспективи, са идеали.) Правилно ли е това определение? (Да.) Преследваните цели, които хората си поставят по отношение на собствения си статус, репутация, перспективи и интереси, са идеали и желания. Това ли е широкото определение на идеалите, за което говорят невярващите? Ние го определяме въз основа на неговата изначална същност, нали? (Да.) Независимо от конкретния вид на идеалите, независимо дали са възвишени, низки или посредствени, всички те са преследвани цели, поставени от хората по отношение на собствените им интереси. Тези цели са техните идеали или желания. Не е ли това идеалът на онези, за които общувахме и които анализирахме в предишните примери? Преследваните цели, поставени от хората заради собствения им статус, репутация, перспективи, интереси и т.н., са идеали и желания. Онези, които преследват идеали и желания, но не могат да ги осъществят, често се чувстват потиснати в църквата. Тези хора се чувстват потиснати. Помисли за минута дали и ти не си в такова състояние и ситуация? Често ли и ти живееш в такова състояние, с такива емоции? Ако имаш такива емоции, какво преследваш? Собствения си статус, репутация, перспективи и интереси. Идеалите и преследваните цели, които си си поставил, често са ограничени и възпрепятствани от истината и от положителните неща — те не могат да бъдат осъществени. В резултат на това се чувстваш нещастен и живееш с емоциите на потиснатост. Не е ли така? (Така е.) Това е въпросът за човешките идеали. Първо направихме анализ на човешките идеали, а след това за какво общувахме? Общувахме за това, че църквата, Божият дом, не е мястото, където хората могат да изпълняват идеалите си. След това общувахме за правилните цели, които хората трябва да преследват във вярата си в Бог, как да бъдат пригодни сътворени същества и как да изпълняват дълга си на сътворено същество. Не е ли така? (Да, така е.) Основната цел на общуването за тези неща е да кажем на хората как да избират и как да се отнасят към своите идеали и дълг. Хората трябва да се откажат от неподходящите си идеали, докато дългът им е това, за което трябва да плащат в този живот и на което трябва да посветят целия си живот. Дългът на едно сътворено същество е нещо положително, докато човешките идеали не са и хората не трябва да държат на тях, а да се откажат от тях. Това, на което хората трябва да държат и към което трябва да се стремят, е да станат пригодни сътворени същества и да изпълняват дълга си на сътворени същества. И така, какво трябва да правят хората, когато идеалите им противоречат на дълга им? (Трябва да се избавят от идеалите си и да ги изоставят.) Те трябва да се откажат от идеалите си и да се придържат към дълга си. Независимо кога и до каква възраст ще живеят, това, което хората трябва да правят и към което трябва да се стремят, трябва да се върти около това как да изпълняват дълга си на сътворено същество и да постигнат покорство пред Бог, пред Неговите слова и пред истината. Само чрез такова практикуване човек може да живее смислен и ценен живот, нали? (Да.) Добре, нека да приключим тук нашето общение за днес. Довиждане!

10 декември 2022 г.