Миналия път общувахме за една от причините, поради която у хората се появява негативната емоция на потиснатост. Тя се поражда, защото те не могат да правят каквото им е угодно. Днес ще продължим да общуваме за друга причина за появата на тази негативна емоция на потиснатост, а именно, че хората често живеят в тази потискаща емоция, защото не могат да използват своя експертен опит. Не е ли това друга причина? (Да.) Миналия път говорихме за това, че някои хора често желаят да правят каквото им е угодно в църквата или в ежедневието си, бездействат и не се занимават със същинската си работа, така че когато желанията им останат неизпълнени, те се чувстват потиснати. Този път ще общуваме за проявленията на друга група хора. Тези хора притежават определени дарби, силни страни или професионални умения и способности, или са овладели определен вид техническа професия и т.н., но не могат да използват нормално своите дарби, силни страни и професионални умения в църквата и в резултат на това често са в лошо настроение, чувстват, че животът в тази среда не е комфортен и щастлив и че те са лишени от радост. Накратко, думата, която описва това чувство, е потиснатост. В светското общество как се наричат такива хора? Те се наричат професионалисти, технически експерти и специалисти — накратко, те се наричат експерти. Какви характеристики притежават експертите? Имат високо чело и бляскави очи, носят очила, държат главата си високо изправена, вървят със забързано темпо и решават въпросите решително и ефективно. Най-отличителната им черта е, че носят лаптопи в чантите си, където и да отидат. Те веднага биват разпознати като професионалисти и технически специалисти. Накратко, такива хора притежават определени професионални способности или са относително опитни в определен вид технологии. Те са получили професионално образование и наставничество и са преминали професионално обучение и подготовка, а някои от тях може да не са получили професионално обучение и подготовка, но са родени с определени таланти и заложби. Такива хора са известни като професионалисти и технически експерти. Когато те се присъединят към църквата, също както в обществото, те често носят със себе си лаптопи и искат да бъдат признати за професионалисти и технически експерти, където и да работят. Приятно им е, че ги наричат експерти, и дори предпочитат пред фамилните им имена да се добавя „професор“ и т.н. Обичат към тях да има такова отношение и към тях да се обръщат по този начин. Църквата обаче е специално място и място за специална работа. Тя се различава от всяка група или всяка организация или институция в светското общество. Какво обикновено се обсъжда тук? Истината, принципите, правилата и организацията на работа, както и защитата на интересите на Божия дом и свидетелството за Бог. Разбира се, в по-конкретен план от хората също се изисква да практикуват истината, да се покоряват на Божиите слова и на истините принципи, да се покоряват на подредбите на Божия дом и на принципите, които той предава, и т.н. Веднага щом тези изрични правила бъдат популяризирани и от хората се изисква да ги практикуват и да се съобразяват с тях, тези експерти, които са се присъединили към църквата, се чувстват донякъде ощетени. Уменията, които са придобили, или знанията, които притежават в определени области, често остават неизползвани в църквата. Обикновено те не са поставяни на важни позиции или високо ценени и често са измествани на заден план. Естествено, тези хора често се чувстват бездейни и смятат, че способностите им не се използват. Какво си мислят те? „О, това е точно като в поговорката: „Ако тигърът слезе в равнината, ще бъде обиждан от кучетата“! Навремето, когато работех в тази и тази държавна или чуждестранна компания, какви славни времена бяха! Дори не трябваше да си нося чантата — други уреждаха всеки аспект от ежедневието и работата ми. Не трябваше да се притеснявам за нищо. Бях експерт от високо ниво, майстор в техниката, така че бях голяма клечка в компанията. Какво означава да си голяма клечка? Означава, че без мен компанията не би могла да функционира, не би могла да осигури никакви поръчки и всички нейни служители ще трябва да си вземат почивка — компанията би била застрашена от фалит, не би могла да се справи без мен. Това бяха славни дни, време, когато наистина чувствах, че ме забелязват!“. Сега, когато вярват в Бог, те все още искат да се наслаждават на същата слава. Мислят си: „С моите способности би трябвало да има още повече място да блесна в Божия дом. Защо тогава не ме използват? Защо водачите, братята и сестрите в църквата винаги ме пренебрегват? Какво ми липсва в сравнение с другите? На външен вид изглеждам добре, по темперамент не съм по-лош от другите, с репутацията и престижа нямам никакви проблеми, а що се отнася до технически познания, моите са на най-високо ниво. Тогава защо никой не ми обръща внимание? Защо никой не се вслушва в моите думи и предложения? Защо не съм добре приет в Божия дом? Възможно ли е Божият дом да не се нуждае от експерт като мен? Как така няма къде да използвам уменията си, откакто съм дошъл тук? Все един от аспектите на работата в Божия дом трябва да се нуждае от техническите умения, които съм усвоил. Моят опит следва да бъде оценен тук! Аз съм професионалист, трябва да бъда ръководител на екип, надзорник, водач — трябва да водя други хора. Защо винаги съм само подчинен? Никой не ми обръща внимание, никой не ме уважава. Какво става? Това ли е наистина отношението, което трябва да получавам, ако не разбирам истината?“. Те си задават тези въпроси многократно, но никога не могат да намерят отговорите и затова изпадат в състояние на потиснатост.

Веднъж когато хорът излезе да пее на подиума, хористите Ме попитаха за прическите си. Казах им: „Сестрите могат да връзват косата си на опашка или да я подстригват до ушите или до раменете. Разбира се, могат да я носят и на кок или прибрана. Братята могат да имат спретната подстрижка или да разделят косата си на път. Няма нужда от никаква украса или оформяне. Просто се уверете, че косата ви изглежда спретната, чиста, подредена и естествена. Накратко, стига да изглеждате правдиви и достойни и да имате вид на християни, това е достатъчно. Основното е да пеете и да изпълнявате програмата добре“. Ясно ли бяха изречени словата Ми? Лесни ли бяха за разбиране? (Да.) Прическите както за мъжете, така и за жените бяха изяснени. Какви са принципите за избор на прическа? Братята могат да имат разделена на път коса или спретната подстрижка, а сестрите могат да имат къса или дълга коса. Ако е дълга, могат да я вържат на опашка, а ако е къса, просто се уверете, че не е прекалено къса. Това е единият принцип. Другият принцип е на чистота и подреденост, външен вид, който е положителен и достоен, и положителен характер. Ние не се стремим да станем знаменитости или известни хора в обществото. Не търсим бляскав имидж, а само почтен и достоен външен вид. Накратко, човек трябва да изглежда чист, спретнат, правдив и достоен. Ясно ли се изразих? Лесно ли е да се разберат и изпълнят тези два принципа? (Да, лесно е.) След като хората ги чуят, те ги разбират ясно в сърцата си и няма нужда да ги повтаряме. Те са съвсем лесни за постигане. След малко повече от десет дни те Ми изпратиха видеоклип. Като го гледах, видях три или четири реда сестри. На първия ред всички бяха с фризирани коси, всяка от тях с различна прическа и оформяне. Всяка изглеждаше различно, всяка прическа изглеждаше странно, някои двайсетина годишни сестри изглеждаха като трийсет или четирийсетгодишни, а други приличаха на възрастни дами. Накратко, всяка от тях имаше различна прическа. Човекът, който изпрати видеото, каза: „Показали сме много различни прически, за да можеш Ти да избереш. Можеш да избереш която и да е от тях и ние ще можем да я направим. Няма да ни е трудно! След като Ти избереш, просто разпореди и ние ще можем да я направим, няма проблем!“. Как мислите, че се почувствах, след като гледах това видео? Почувствах се малко отвратен, а после при по-внимателно вглеждане започнах да се дразня. Като си спомних принципите, които им бях обяснил, накрая останах без думи. Не знаех какво да кажа. Помислих си: „Ах, тези хора не разбират от човешки език“. Замислих се върху словата, които им бях казал, и за принципите, които им бях съобщил, че това са все неща, които всеки може да разбере и да осмисли. Такива прости неща не са трудни за хората и те могат да ги изпълнят — но защо Ми изпратиха такова видео? След като проучих, разбрах, че не е било защото не съм им обяснил ясно Моята гледна точка, и още по-малко заради това, че им бях казал да си правят различни прически. Има две причини за това поведение: едната е, че те бяха неспособни да разберат словата Ми. Другата е, че веднага щом хората са способни да направят нещо, веднага щом разберат нещо и овладеят определени умения и техники, те не знаят своето място във вселената. Не уважават никого и винаги искат да се изтъкват. Стават надменни до крайност. Дори да разбират словата Ми, не ги приемат и не ги прилагат на практика. Не вземат словата Ми присърце, не ги смятат за важни и просто пренебрегват това, което им казвам. Съвсем не се интересуват от това, което ги моля да направят, или от това, от което се нуждая. Когато Ме попитаха за принципите, в действителност те вече бяха решили какво да правят и как да го направят. Фактът, че Ме попитаха, беше просто стъпка от тяхната процедура. Не е ли един вид подигравка от тяхна страна да питат за това? (Да.) След като приключиха с подигравките си, независимо от това, което им казах, те в крайна сметка направиха каквото искаха, без изобщо да следват словата Ми. Бяха толкова своенравни! Какво си мислеха? „Ти ни подценяваш. Ние сме професионалисти с техническо знание. Общуваме с влиятелни хора в обществото. Имаме тези умения и експертни познания и където и да отидем, можем да живеем добре и да спечелим уважението на хората. Само когато дойдем в Божия дом, ставаме обслужващи и постоянно ни гледат отвисоко. Ние имаме умения, експерти сме, не сме обикновени хора. Трябва да бъдем уважавани в Божия дом. Не можеш да потискаш нашите таланти по този начин. Ние използваме експертните си познания в Божия дом, а Ти трябва да ни помагаш и подкрепяш“. Не е ли това оскърбително и неразумно? (Да.) Има ли някаква нормална човешка природа тук? (Не, няма.) Когато го видях, си помислих: „Ах, тези хора не могат да се вразумят!“. Когато им казах за принципите, дори ги питах многократно: „Разбрахте ли? Ще запомните ли?“. Те обещаха пространно пред Мен, но след това, щом се обърнаха, веднага се отметнаха от думата си. Казаха неща, които звучат толкова добре: „Аз съм тук, за да изпълнявам дълга си, тук съм, за да удовлетворя Бог“. Това ли наричаш ти изпълнение на дълга си? Наистина ли удовлетворяваш Бог? Ти задоволяваш собствената си плът, собствената си репутация. Тук си, за да преследваш собствената си кариера, а не за да изпълняваш дълга си. С други думи, дошъл си в Божия дом, за да всяваш хаос. Кажи Ми, кой има последната дума за принципите, които хората трябва да спазват във всички аспекти на работата в Божия дом? Ти или Бог? (Бог има последната дума.) Твоите думи ли са истината, или Божиите слова? (Божиите слова са истината.) Всичко, което казвате, е вид доктрина. Ако тази доктрина не е съобразена с истината, тогава тя се превръща в заблуда. Тъй като вие признавате, че това, което казвам, е истината, защо не сте способни да го приемете? Защо се получава така, че когато ви говоря, това няма никакъв ефект? Казвате хубави неща в лицето Ми, но зад гърба Ми не практикувате истината. Какво става? Когато поквареното човечество притежава дори малко талант, експертни познания или идеи, то става надменно и самонадеяно и отказва да се подчинява на когото и да било. Не слуша какво му се казва. Не е ли това поведение твърде неразумно? Ако смятате, че правите това, което е правилно, тогава защо Ми давате да го изследвам? Когато посочвам недостатъците ви и изобличавам грешките ви, защо не сте способни да го приемете? Вие не разбирате истината, но Аз мога да общувам с вас за истината. Аз знам как да действам в съответствие с истината, в съответствие с принципите, със свято благоприличие. Знам как да действам по начин, който извисява духовно другите. А вие знаете ли? Дори да не знаете тези неща, защо въпреки това сте неспособни да приемете истината? Защо не правите каквото ви казвам?

Някои хора превъзхождат всички в писането. Те са природно надарени да организират езика и да предават идеи. Може също и да притежават определено ниво на литературна компетентност, като използват определени техники и стилове, когато описват нещата. Но дали притежанието на тези качества означава, че те разбират истината? (Не, не означава.) Това е само един от аспектите на знанието, една от страните на дарбите и талантите на човека. Означава, че притежаваш определен талант, че си добър в писането и предаването на идеи чрез езика и че си добре обигран в използването на думите. Това, че са добри в тези неща, кара някои хора да си мислят: „Аз владея перото в Божия дом. Трябва да работя с текстове“. Добре е да има повече хора, които да работят с текстове. Божият дом се нуждае от това. Това, което изисква Божият дом обаче, не са само уменията, с които се отличаваш, нито само професионалните ти способности. Твоите професионални умения и експертни познания са само инструменти в работата, с която се занимаваш. Независимо от твоите професионални способности и ниво на умения, ти трябва да се съобразяваш с принципите, изисквани от Божия дом, и да постигнеш желаните резултати и цели, определени от Божия дом. Божият дом има изисквания и свързани с тях принципи за постигането на тези резултати и цели. Той не ти позволява да действаш въз основа на личния си вкус или предпочитания. Например някои хора имат добри писателски умения и пишат сценарии със сложен език и ярко структуриран сюжет. Но дали това води до желания резултат? Далеч от постигането на ефекта на свидетелстването за Бог, подобни сценарии просто не издържат. Тези сценаристи обаче се чувстват удовлетворени и уверени в способността си да пишат на измислен език и имат високо мнение за себе си. Те не разбират, че един сценарий трябва да постигне ефекта на свидетелстване за Бог, на разпространение на Божието слово. Това е целта. Божият дом изисква сценарият да изобразява Божиите слова, които главният герой чете, и истинското разбиране, което героят придобива чрез преживяването и практикуването на Божиите слова под напътствието на Божието дело. В едно отношение той трябва да служи като свидетелство за Бог, а в друго — да разпространява Неговото слово. Само тогава сценарият постига желания резултат. Божият дом има такива изисквания. Смятате ли, че това затруднява хората? (Не, не ги затруднява.) Не, това е работата на Божия дом. Тези сценаристи обаче не желаят да я вършат по този начин. Тяхното отношение е: „Това, което съм написал, вече е съвършено и достатъчно конкретно. Ако искаш да добавя този материал, това ще е в разрез с моя замисъл. Не съм доволен от него и не искам да го напиша по този начин“. Макар че този материал впоследствие бива добавен с неохота, дотогава емоциите им са се променили значително. Някои казват: „Чувствам се толкова потиснат да изпълнявам дълга си в Божия дом. Винаги има хора, които ни кастрят и ни намират кусури. Чувствам се наистина притиснат в ъгъла, и както се казва, „когато човек стои под нисък свод, той няма друг избор, освен да сведе глава“. Ако можех да имам последната дума и да пиша каквото си искам, колко чудесно щеше да е това! Докато изпълняваме дълга си в Божия дом, винаги трябва да се вслушваме в другите и да приемаме да бъдем кастрени. Това е твърде потискащо!“. Това ли е правилното отношение? Какъв е този нрав? Твърде надменен и самоправеден! Вземете и онези от хора, които изпълняват дълга да гримират. Те харесват прическите на невярващите, но крайният резултат от тези прически е отхвърлен. Защо? Защото Божият дом не иска демонични прически. Той иска прически, които са нормални, изглеждат достойно и почтено. Каквато и прическа да си способен да направиш, можеш да отидеш и да я покажеш в света на невярващите. Те се нуждаят от такива експерти, но Божият дом няма нужда от тях. Някои хора казват, че са готови да правят тези прически безплатно в Божия дом, но дори тогава това е нежелано и не се цени. То е противно за гледане. Това, което Божият дом изисква, е да изглеждаш достойно и правдиво, като порядъчен човек. Не е нужно да си елегантен, да приличаш на дворцов благородник и със сигурност не трябва да приличаш на принцеса, дама, богат млад господин или лорд. Ние сме обикновени хора, без никакъв статус, положение или стойност, просто най-обикновени и незабележими хора. Най-добре е да бъдеш обикновен човек, а не благороден или изискан, да носиш обикновени дрехи и да имаш външност на обикновен човек, да не се преструваш, а да се наслаждаваш на това, което можеш, и да си доволен от живота си на обикновен човек без амбиции или желания. Това е най-доброто, това е животът на човек с нормална човешка природа. Ти си просто един обикновен човек, но винаги се опитваш да се държиш като благородник. Това не е ли отвратително? (Отвратително е.) Винаги се опитваш да покажеш експертните си познания в Божия дом и да се изтъкнеш. Позволи Ми да те попитам, ценно ли е да се перчиш с експертните си познания? Ако това наистина има стойност, тогава е приемливо. Но ако няма никаква стойност и вместо това става разрушително и унищожително, тогава ти просто показваш отблъскващата си природа и нежелателните си качества. Знаеш ли какви са последствията от разкриването на такива неща? Ако не знаеш, моля, не ги разкривай. Какво можеш да правиш, какви технически умения притежаваш, с какви специални таланти се отличаваш по природа или притежаваш — нищо от това не се счита за благородно. Ти си просто един обикновен човек. Някои хора казват: „Владея няколко езика“. Тогава иди да работиш като преводач и върши добре преводаческата си работа. Тогава може да бъдеш считан за добър човек. Някои хора казват: „Мога да рецитирам целия речник на Синхуа“. И какво от това, че си запаметил целия речник на Синхуа? Това дава ли ти възможност да разпространяваш евангелието? Дали ти дава възможност да свидетелстваш за Бог? Някои казват: „Мога да прочета десет реда с един поглед. Мога да прочета 100 страници от Божието слово за един ден. Вижте какво умение, не е ли впечатляващо?“. Може и да си способен да прочетеш 100 страници от „Словото се явява в плът“ за един ден, но какво разбираш от него? Какъв аспект от истината разбираш? Можеш ли да го приложиш на практика? Някои хора казват: „Аз бях дете-чудо, което можеше да пее и да пише стихотворения на петгодишна възраст“. Има ли полза от това? Невярващите може и да ти се възхищават, но няма полза от теб в Божия дом. Да кажем, че сега те помоля да съчиниш песен, в която да възхваляваш Бог. Можеш ли да го направиш? Ако не можеш, това означава, че не разбираш нито един аспект на истината. Да имаш само дарби не е кой знае какво. Ако не разбираш истината, няма да си способен да постигнеш нищо. Независимо от дарбите, уменията или талантите, които човек притежава, в действителност те са просто инструменти. Ако могат да се използват за положителни неща и имат положително въздействие, може да се каже, че имат някаква стойност. Ако не могат да се използват за положителни неща или нямат положително въздействие, тогава нямат никаква стойност и изучаването им е безполезно и обременително за теб. Ако можеш да приложиш професионалните си умения или таланти при изпълнение на дълга си и да изпълниш задача в Божия дом в съответствие с истините принципи, тогава може да се каже, че професионалните ти умения и таланти се използват на правилното място и служат на някаква цел — това е стойността, която притежават. От друга страна, ако изобщо не можеш да ги приложиш при изпълнението на дълга си, тогава твоите професионални умения и таланти нямат никаква стойност и не струват нищо за Мен. Например някои хора по природа притежават красноречие и добър изказ, и са умели лингвисти и гъвкави мислители. Това може да се счита за талант. В света, ако такива хора се занимават с публични изказвания, популяризиране или преговори, или ако работят като съдии, адвокати или в подобни професии, тогава те намират приложение на своите таланти. В Божия дом обаче, ако притежаваш такъв талант, но не разбираш нито един аспект на истината, нямаш дори елементарно разбиране на истината за виденията и не можеш да разпространяваш евангелието или да свидетелстваш за Бог, тогава твоят дар или талант няма голяма стойност. Ако постоянно живееш от своя дар, парадираш със своя талант навсякъде, където отидеш, хвалиш се и проповядваш думи и доктрини, ще станеш отблъскващ за хората, защото всяка твоя дума ще им стане противна, а всяка твоя мисъл или мнение ще им станат досадни. В такъв случай за теб ще е по-добре да запазиш мълчание. Колкото повече се опитваш да се изтъкваш и да се представяш, толкова по-отблъскващ ще ставаш. Хората ще кажат: „Затваряй си мръсната уста! Всичко, което казваш, е доктрина, кой не го разбира вече? От колко години проповядваш? Думите ти по нищо не се различават от тези на фарисеите, пълни са с кухи теории, които сквернят църковната среда. Никой не иска да ги слуша!“. Виждаш, това поражда гняв и отблъсква хората. Затова за теб е по-добре да се съсредоточиш повече върху истината и да се стремиш към повече разбиране на истината, а това е истинска способност. Колкото повече казвам това, толкова повече тези „способни“ и „експертни“ хора се чувстват потиснати, като си мислят: „Свърши се вече, няма изход. Винаги съм смятал, че съм талантлив, че превъзхождам останалите и че съм поставян на ключови позиции, където и да отида. Няма ли такава поговорка: „Ако е злато, рано или късно ще заблести“? Но в Божия дом неочаквано ударих на камък. Това е потискащо, толкова потискащо! Как стигнах до тук?“. Да вярваш в Бог е хубаво нещо, така че защо такива изключително талантливи и напреднали специалисти се чувстват потиснати, когато дойдат в Божия дом? Те са се чувствали потиснати от толкова години, че страдат от депресия. Вече дори не знаят как да говорят или да се държат. Накрая някои казват: „Постоянното кастрене е толкова потискащо. Сега се държа много по-добре и се съгласявам с всичко, което казват църковните водачи или ръководителите на групи, като винаги отговарям с „да“ или с „добре“. Може да изглежда, че са се научили да се покоряват и да се подчиняват, но все още не разбират принципите, нито как да изпълняват дълга си правилно. Носят у себе си това чувство на потиснатост и се чувстват възмутени и недооценени. Когато ги попитат за нивото на образованието им, някои казват: „Получих бакалавърска степен“, други: „Имам магистърска степен“, трети: „Имам докторска степен“, или „Завърших медицински университет“, „Учих финанси“ или „Учих мениджмънт“, докато други са програмисти или инженери. Ако все още нямат „д-р“ пред името си, то те имат някаква друга официална титла. Към тези хора не се обръщат по такъв начин в Божия дом, нито пък се отнасят към тях с някакво голямо уважение. Те често се чувстват потиснати и губят чувството си за идентичност. В църквата има всякакви специалисти, включително музиканти, танцьори, режисьори, техници, бизнесмени, икономисти и дори политици. Когато са сред братята и сестрите тези хора често казват: „Аз съм уважаван ръководител в държавно предприятие. Аз съм старши мениджър на мултинационална корпорация. Аз съм главен изпълнителен директор, някога да съм се страхувал от някого? Някога да съм се покорявал на някого? Аз съм роден с управленски умения и където и да отида, трябва да съм на ръководна длъжност, трябва да съм този, който ръководи, винаги трябва да съм този, който управлява другите, и никой не може да управлява мен. Така че в Божия дом трябва да бъда най-малкото ръководител на група или отговорник!“. Не след дълго на всички става ясно, че тези хора нямат истина реалност, не са способни да изпълнят каквато и да било задача и са особено надменни и самонадеяни. Те не успяват да изпълнят правилно никакъв дълг и в крайна сметка на някои от тях могат да бъдат възложени само задачи, свързани с физически труд, докато други никога не са склонни да се покорят, все се опитват да покажат способностите си и беснеят. В резултат на това те създават твърде много проблеми, разгневяват общността и накрая биват премахнати. Дали тези хора няма да се чувстват потиснати? Накрая те обобщават своя опит с изявление като: „Божият дом не е място за талантливи хора като нас. Ние сме като чистокръвни коне, но в божия дом няма проницателен съдия. Онези, които вярват в бог, са невежи и зле информирани, особено онези, които са водачи на различни нива. Въпреки че разбират истината, те не успяват да разпознаят, че ние сме чистокръвна порода. Трябва да отидем и да намерим някой, който да разпознае нашите таланти“. В крайна сметка те стигат до това заключение. Има и други, които казват: „В божия дом има твърде малко място, където да се сместим. Всички ние сме важни фигури, докато онези, които вярват в бог, са скромни хора от по-ниските слоеве на обществото: фермери, улични търговци и собственици на малки фирми. Сред тях няма експерти от най-висок ранг. Въпреки че църквата е малка, светът е широк и в такъв голям свят трябва да има място за нас. Ние, талантливите, в крайна сметка ще си намерим собствен оценител!“. Нека пожелаем на тези хора късмет в намирането на техния оценител, нали? (Да.) В деня, в който те се сбогуват с нас, след като са намерили своя оценител, нека да им дадем прощална вечеря и да се надяваме, че ще намерят полагаемото им се място, освободени от всякакви емоции на потиснатост. Нека живеят по-добре от нас и нека имат спокоен живот. Като кажем това, дали тези хора с потиснати емоции не се чувстват малко облекчени? Чувството за стягане в гърдите, за подуване на главата, тежестта в сърцето, физическият дискомфорт и безпокойството — изчезнаха ли тези чувства? Надявам се желанията им да се сбъднат, да не се чувстват потиснати повече и да могат да живеят щастливо и свободно.

Кажете Ми, смятате ли, че Божият дом умишлено затруднява тези талантливи хора? (Не.) Категорично не. Тогава защо различните принципи, организация на работа и изискванията за всеки елемент от работата в Божия дом пораждат у тях потискащи емоции? Защо тези талантливи личности попадат в капана на потискащите емоции в Божия дом? Дали Божият дом е допуснал грешка? Или той умишлено затруднява тези хора? (Нито едното, нито другото.) От гледна точка на доктрината всички разбирате, че и двете обяснения са абсолютно погрешни. Тогава защо се случва това? (Защото при изпълнението на дълга си хората налагат професионалните си експертни познания, придобити в мирския свят, или личните си предпочитания по отношение на принципите и изискванията на Божия дом.) Но дали Божият дом им позволява да налагат тези неща по отношение на неговите изисквания и принципи? Категорично не. Някои хора се чувстват потиснати, защото Божият дом не позволява това. Какво според вас трябва да направят те по този въпрос? (Преди да започнат да изпълняват всеки дълг, първо трябва да разберат изискванията и принципите, които Божият дом има към този дълг. След като разберат правилно тези принципи, те могат да приложат по разумен начин усвоените от тях професионални експертни познания.) Този принцип е правилен. А сега Ми кажете, дали постоянното желание да показваме своите експертни познания и способности в Божия дом е правилната отправна точка? (Не, не е.) Защо е неправилна? Моля, обяснете причината. (Намерението им е да се изтъкнат и да се отличат — те преследват собствената си кариера. Не мислят за това как могат да изпълняват дълга си добре или как да действат по начин, който е от полза за работата на Божия дом. Вместо това искат да действат в съответствие със собствените си предпочитания, без да защитават интересите на Божия дом или да търсят истините принципи.) Как другите се отнасят към този въпрос? (Да се перчиш винаги, когато нещо се случи, е сатанински нрав. Те не мислят за това как да изпълняват дълга си и да свидетелстват за Бог. Винаги искат да свидетелстват за себе си, а този път е изначално погрешен.) Тази отправна точка е изначално неправилна, това е сигурно. И така, защо е неправилна? Това е въпрос, който всички вие сте неспособни да опровергаете. Изглежда, че всички вие се чувствате потиснати и искате да покажете своите експертни познания, за да демонстрирате способностите си — не е ли така? Сред невярващите има една поговорка, каква е тя? „Старицата си слага червило, за да има какво да гледате“. Не означава ли това „да демонстрираш способностите си“? (Да.) „Да демонстрираш способностите си“ означава да искаш да покажеш способностите си и да се изтъкваш, да придобиеш престиж и статус сред другите и да бъдеш високо ценен. Най-малкото става дума за желанието на човека да използва възможността да демонстрира способностите си, за да информира и уведоми другите, че: „Аз имам истински умения, не съм обикновен човек, не ме гледайте отвисоко, аз съм талантлив човек“. Най-малкото такъв е скритият смисъл тук. И така, когато някой има такива намерения и винаги иска да демонстрира способностите си, каква е природата на това? Той иска да преследва собствената си кариера, да управлява собствения си статус, да се утвърди и да придобие престиж сред другите хора. Толкова е просто. Той не го прави, за да изпълнява дълга си или в името на Божия дом, не търси истината и не действа според принципите и изискванията на Божия дом. Прави го за себе си, за да получи повече признание, да увеличи стойността и репутацията си. Прави го, за да го изберат хората за ръководител или водач. Щом бъде избран за водач или работник, няма ли тогава да има статус? Няма ли да бъде в центъра на вниманието? Това е неговият стремеж, неговата отправна точка е толкова проста — това не е нищо повече от стремеж към статус. Той целенасочено преследва статус, а не защитава работата на Божия дом или неговите интереси.