Миналия път разговаряхме за „избавянето“, което представлява един от принципите на практикуването на това как да се стремите към истината. Първата част на „избавянето“ означава избавяне от всички негативни емоции. Вече няколко пъти сме общували по тази тема. Миналия път общувахме ли за негативната емоция на потиснатост? (Да.) Какво обсъждахме в общението по този въпрос? Какво кара хората да се чувстват потиснати? (Бог общуваше за това, че хората правят каквото им е угодно при изпълнението на дълга си и не желаят да се съобразяват с църковните правила и разпоредби или да бъдат подлагани на въздържание. Поради своеволието си и неспособността си да действат според принципите, те не могат да изпълняват добре дълга си и затова често биват кастрени. Ако не размишляват над действията си и не успеят да разрешат проблемите си чрез търсене на истината, те ще се чувстват потиснати.) Миналия път разговаряхме за един вид ситуация, в която хората изпитват негативната емоция на потиснатост, която се дължи най-вече на това, че не са способни да правят каквото им е угодно. Това общение се отнасяше най-вече до ситуациите, в които хората са неспособни да правят каквото им е угодно, какви неща искат да правят, както им е угодно, и какво обичайно поведение имат хората, които тънат в емоцията на потиснатост. След това разговаряхме за пътя, който човек трябва да поеме, за да преодолее тази емоция. Стигнахте ли до някакви заключения, след като чухте тези общения за избавянето от негативните емоции, било то защото те разкриваха проявленията на негативните емоции на човека, или сочеха на хората пътя за избавяне от тях? Към какво е насочена тази практика за избавяне от негативните емоции? След като изслушахте тези общения, размишлявахте ли върху това? (Боже, моето разбиране е, че тази практика е насочена към възгледите на хората за нещата.) Точно така, това е един от аспектите ѝ. Тя се отнася до възгледите на хората за нещата. Тези възгледи се отнасят предимно до различните идеи и възгледи, към които човек се придържа, когато се изправя пред различни хора, въпроси и неща, и те са насочени предимно към различните проблеми, с които човек се сблъсква в нормалния си човешки живот и съществуване. Примерите за това включват как да се общува с другите, как да се обезврежда враждебността, отношението, което човек трябва да има към брака, семейството, работата, перспективите си, болестите, остаряването, смъртта и маловажните въпроси в живота. Тя засяга също така начина, по който човек трябва да се изправи пред заобикалящата го среда и пред дълга, който трябва да изпълнява, наред с други въпроси. Не засяга ли тези неща? (Така е.) Що се отнася до всички основни проблеми и принципни въпроси, свързани с нормалния човешки живот и съществуване — ако човек има правилните идеи, възгледи и нагласа, тогава неговата човешка природа ще бъде сравнително нормална. Под „нормална“, разбирам да имаш нормален разум и нормална гледна точка и позиция за нещата. Само онези, които имат правилни идеи и възгледи, ще могат лесно да разберат и да навлязат в истината, когато се стремят към нея. Това означава, че само онези, които имат нормални идеи и нормални възгледи, гледни точки и позиции за хората и нещата, ще са способни да постигнат определени резултати в стремежа си към истината. Ако гледната точка и позицията на човека за хората и нещата, както и неговите идеи, възгледи и нагласа са негативни, не съответстват на съвестта и разума на нормалната човешка природа и са радикални, упорити и нечисти — накратко, ако всички те са негативни, неблагоприятни и потиснати — ако човек, който притежава такива негативни идеи и възгледи, се стреми към истината, ще му бъде ли лесно да я разбере и да я практикува? (Не.) Съвсем просто е за вас да кажете това от теоретична гледна точка, но в действителност не го разбирате наистина. Казано по-просто, що се отнася до различните негативни емоции, за които общуваме, ако човек има негативна и погрешна гледна точка и позиция по отношение на различни хора, въпроси и неща, с които се сблъсква в живота си и по своя житейски път, ще е способен ли да постигне разбиране на истината? (Не.) Ако винаги тъне в негативни емоции, може ли да постигне чисто разбиране на Божиите слова? (Не.) Ако винаги е доминиран, контролиран и повлиян от мислите и възгледите на негативните емоции, дали неговата гледна точка и позиция за всички неща, както и възгледите му за това, което му се случва, няма да бъдат негативни? (Ще бъдат.) Какво се има предвид тук под „негативен“? Първо, можем ли да кажем, че то противоречи на фактите и обективните закони? Нарушава ли природните закони, с които човек трябва да се съобразява, както и факта на Божието върховенство? (Да.) Ако хората носят тези негативни идеи и възгледи у себе си, докато слушат и четат Божиите слова, могат ли те наистина да ги приемат и да им се покорят? Могат ли да постигнат покорство пред Бог и съвместимост с Него? (Не.) Дайте пример, който да илюстрира това, за да мога да видя дали сте разбрали. Намерете пример, в който човек се справя с важни въпроси на своя живот и оцеляване, като например въпросите за брака, семейството, децата или болестите, за своето бъдеще, съдба, дали животът му върви гладко, за неговата стойност, социален статус, лични интереси и т.н. (Спомням си, че миналия път Бог общуваше, че когато хората се сблъскат с болест, те изпадат в негативни емоции като страдание, тревога и безпокойство и се страхуват изключително много от смъртта. Това се отразява на способността им да изпълняват дълга си и да водят нормален живот, и ги прави неспособни да се съобразяват с обективните закони. В действителност животът и смъртта на хората, кога се разболяват и колко страдат, са предопределени от Бог. Хората трябва да посрещат и изживяват тези ситуации с правилна, положителна нагласа. Те трябва да потърсят лечението, от което се нуждаят, и да изпълняват дълга, който се очаква да изпълняват — трябва да поддържат положително състояние на духа и да не падат в капана на болестта си. Но когато хората са потънали в негативни емоции, те не вярват в Божието върховенство и не вярват, че Бог е предопределил живота и смъртта им. Те просто се чувстват притеснени, уплашени и разтревожени от болестта си. Те стават все по-притеснени и уплашени — не се ръководят от истината за Божието върховенство над човешката съдба и Бог отсъства от сърцата им.) Това е чудесен пример. Има ли отношение той към проблема какъв възглед трябва да имат хората по значимия въпрос за живота и смъртта? (Да.) Всички вие знаете ли нещо по този въпрос? Това е въпрос на изправяне пред собствения си живо и собствената си смърт. Свързан ли е той с проблеми в рамките на нормалната човешка природа? (Да.) Това е важен въпрос, с който всеки трябва да се сблъска. Дори да си млад или в добро здраве и да не си се справял или да не си преживявал проблеми, свързани с живота и смъртта, неминуемо ще дойде ден, когато ще трябва да го направиш — това е нещо, с което всеки трябва да се сблъска. Като нормален човек, без значение дали си лично засегнат от него, или си далеч от него, при всички случаи това е най-значимият въпрос, с който ще се сблъскаш в живота си. Така че, когато се сблъскат със значимия въпрос за смъртта, не трябва ли хората да се замислят как да се справят с него? Дали няма да възприемат някои човешки методи за справяне с него? Към какви възгледи трябва да се придържат хората? Не е ли това практически въпрос? (Така е.) Ако хората са потънали в негативни емоции, какво ще си мислят? Вече общувахме по този въпрос — ако хората живеят с мисли и възгледи, породени от негативни емоции, дали техните действия и прояви съответстват на истината или не? В съгласие ли са те с мисленето на нормалната човешка природа или не? (Не, не са.) Те не са в съгласие с мисленето на нормалната човешка природа, а още по-малко съответстват на истината. Те не са в съгласие с обективните факти или обективните закони и със сигурност не съответстват на Божието върховенство.

Какъв е крайният резултат от общуването ни за избавянето от различните негативни емоции? Как можете конкретно да действате и да практикувате „избавянето“, за да притежавате мисленето и разума на нормалната човешка природа — с други думи, да притежавате мислите, гледните точки и възгледите, които би трябвало да притежава някой с нормална човешка природа и разум? Какви са конкретните стъпки или начини на практикуване, свързани с това „избавяне“? Първата стъпка не е ли да разпознаеш дали твоите възгледи по въпросите, с които се сблъскваш, са правилни и дали не носят някакви негативни емоции? Това е първата стъпка. Например по отношение на примера, който посочихме по-рано, за справянето с болестите и смъртта, първо трябва да анализираш възгледите си по тези въпроси — дали в тях има някакви негативни емоции, като например дали изпитваш някакво страдание, тревога или безпокойство по отношение на тези въпроси и как възникват твоето страдание, тревога и безпокойство — а после трябва да вникнеш в първопричината за тези проблеми. След това продължи да анализираш и ще откриеш, че не си разбрал напълно тези въпроси. Не си осъзнал ясно, че цялото човечество е в Божиите ръце и е под Неговото върховенство. Дори когато се разболеят или се сблъскат със смъртта, хората не трябва да попадат под властта на тези неща. Вместо това те трябва да се покоряват на Божиите подредби и устройвания, без да се плашат или да се притесняват от болестта или смъртта. Те не бива да се страхуват от тези неща, нито да им позволяват да влияят на нормалния им живот и на изпълнението на дълга им. От една страна, те трябва активно да изживяват и да оценяват Божието върховенство, да се покоряват на Божиите устройвания и подредби, докато преминават през болестта, както и да търсят лечение, когато е необходимо. Това означава, че те трябва активно да се изправят пред процеса, да го изживеят и оценят. От друга страна, те трябва да развият правилно разбиране в сърцата си по тези въпроси и да вярват, че всичко е в ръцете на Бог. Човешките същества могат само да направят всичко по силите си, а за останалото трябва да се покорят на волята на Небето. Защото всичко е в ръцете на Бог, а животът и смъртта на хората са предопределени от Него. Дори ако хората правят това, което се очаква от тях, крайният резултат от всичко това не се променя според тяхната воля и не се определя от хората, така ли е? (Да.) Когато се сблъскате с болест, първо трябва да изследвате собственото си сърце и да разпознаете всички негативни емоции. Трябва да прецените разбирането си по въпроса и гледните точки, които поддържате в сърцето си, дали сте ограничени от негативни емоции, дали те ви владеят и как са се появили те. Трябва да анализираш следните неща, като например за какво се притесняваш, от какво се страхуваш, къде се чувстваш несигурен и от какво не си способен да се избавиш заради болестта си, след това да изследваш причината за тези неща, които те карат да се притесняваш, да се плашиш или да се страхуваш, и постепенно да преодолееш всяко едно от тях. Най-напред трябва да анализираш и да проучиш дали тези негативни елементи идват от самия теб и, ако е така, да анализираш и да установиш дали са правилни, или между тях има елементи, които не са съобразени с истината. Ако откриеш елементи, които не са съобразени с истината, трябва да потърсиш отговори в Божиите слова и постепенно да потърсиш истината, за да ги разрешиш. Трябва да се стремиш да достигнеш състояние, в което не си обезпокояван, засегнат или обвързан от тези негативни елементи, да направиш така, че те да не влияят на нормалния ти живот или работа, на изпълнението на дълга ти или да не нарушават реда в живота ти. И, разбира се, със сигурност не трябва да влияят на вярата ти в Бог и на следването Му. В обобщение, целта е в крайна сметка да можеш да се изправиш пред тези видове проблеми, с които се сблъскваш или ще се сблъскаш, с разум, коректност, обективност и точност. Не е ли това процесът на избавяне? (Това е.) Това е конкретният път на практикуването. Можете ли да обобщите какъв е конкретният път на практикуването? (Първо, човек трябва да разбере въпроса, с който се сблъсква, да анализира дали има някакви негативни емоции в хода на този процес, след това да потърси отговори в Божиите слова, да потърси истината, за да ги преодолее, и да не позволява да бъде притесняван от тези негативни емоции, нито да позволява животът и изпълнението на дълга му да бъдат засегнати от тях. Също така той трябва да вярва, че въпросите, с които се сблъсква, възникват от Божието върховенство и Божиите подредби. С този вид разбиране хората в крайна сметка могат да постигнат покорство и да провеждат положително и активно практикуване.) Кажете Ми, ако хората живеят с негативни емоции, какво е типичното им поведение, когато се сблъскат с болест? Как разбираш, че имаш негативни емоции? (Първо, изпитваме силен страх и започват да ни минават случайни мисли като: „Каква е тази болест? Ще ми донесе ли много страдания, ако не мога да я излекувам? Ще доведе ли в крайна сметка до смърт? Ще мога ли все пак да изпълнявам дълга си по-късно?“. Ще мислим за тези неща, ще се притесняваме за тях и ще изпитваме страх. Някои хора започват да обръщат повече внимание на здравето си, не желаят да плащат цена, за да изпълняват дълга си, като си мислят, че ако платят по-малка цена, болестта им може да бъде облекчена. Това са все негативни емоции.) Негативните емоции могат да бъдат изследвани в два аспекта. От една страна, трябва да знаеш какви мисли се въртят в ума ти. Когато се разболееш, може да си помислиш: „О, не, как така се разболях от тази болест? Дали някой ми я предаде? Дали е защото съм уморен? Ако продължавам да се изморявам, тази болест ще се влоши ли? Ще стане ли по-болезнена?“. Това е единият аспект. Можеш да възприемаш нещата в рамките на твоите мисли. От друга страна, когато имаш тези мисли, как те се проявяват в твоето поведение? Когато хората имат мисли, действията им се влияят съответно от тях. И действията, и поведението, и методите на хората се управляват от различни мисли. Когато хората имат тези негативни емоции, те пораждат различни мисли и, управлявани от тези мисли, техните нагласи или методи по отношение на изпълнението на дълга им претърпяват трансформация. Например преди те понякога са започвали да изпълняват дълга си веднага след като се събудят. Но сега, когато е време да станат от леглото, започват да размишляват: „Възможно ли е тази болест да се дължи на изтощение? Може би трябва да спя малко повече. Преди страдах твърде много и се чувствах изтощен. Сега трябва да се съсредоточа върху грижата за тялото си, за да не се влоши болестта“. Ръководени от тези активни мисли, те стават по-късно от обичайното. Когато става въпрос за хранене, те си мислят: „Моето заболяване може да е свързано с нездравословно хранене. Преди можех да ям всичко, но сега трябва да избирам. Трябва да ям повече яйца и месо, за да може храненето ми да върви в крак и тялото ми да укрепне — така няма повече да страдам от болестта си“. Когато става въпрос за изпълнение на дълга им, те пак постоянно мислят как да се грижат за тялото си. Преди болестта, след като са работили без прекъсване час-два, най-много да се протегнат или да станат и да се раздвижат. Но сега си поставят за правило да се раздвижват на всеки половин час, за да не се преуморяват. Когато общуват на събирания, те се опитват да говорят колкото се може по-малко, мислейки си: „Трябва да се науча да се грижа за тялото си“. Преди това, без значение какъв въпрос задава някой и кога го задава, са отговаряли без колебание. Но сега искат да говорят по-малко, за да пестят силите си, и ако някой задава твърде много въпроси, казват: „Трябва да си почина“. Виждаш ли, те са станали особено загрижени за физическото си тяло, което е по-различно от преди. Често обръщат постоянно внимание и на това да приемат хранителни добавки, да ядат плодове и да спортуват редовно. Мислят си: „В миналото бях твърде глупав и невеж и не знаех как да се грижа за тялото си. Следвах апетита си и се отдавах на чревоугодничество. Сега, когато тялото ми има проблеми, ако не се съсредоточа върху здравето си и ако болестта ми стане тежка и не мога да изпълнявам дълга си, ще получа ли въпреки това благословия? Трябва да обръщам внимание на грижите за тялото си в бъдеще и да не позволявам да се появят каквито и да било заболявания“. Така те започват да обръщат внимание на здравето си и вече не изпълняват дълга си с пълна отдаденост. Дори съжаляват и изпитват недоволство от страданията, които са понесли, и от цената, която са платили в миналото, докато са изпълнявали дълга си. Не са ли тези мисли и поведение повлияни от негативни емоции и не възникват ли те от тях? Тези мисли и поведение наистина са причинени от тези негативни емоции. Тогава могат ли тези мисли и поведение, заедно с негативните им емоции, да помогнат на такива хора да имат повече вяра в Бог и да бъдат по-всеотдайни в изпълнението на дълга си? Определено не. Какъв ще бъде крайният резултат? Те ще изпълняват дълга си нехайно, без преданост. Когато вършат нещо, могат ли да търсят истината и да действат според истините принципи? (Не, не могат.) Докато са ръководени от тези негативни емоции, те ще правят каквото си искат, като загърбват истината, не я ценят и практикуват. Всичко, което правят, всичко, което практикуват, ще се върти около мислите, породени от собствените им негативни емоции. Може ли такъв човек да се стреми към истината? (Не, не може.) Тогава този вид мисли ли трябва да имат хората с нормална човешка природа? (Не.) Тъй като този вид мисли не са мислите, които хората с нормална човешка природа трябва да имат, къде според вас грешат те? (Хората нямат никакво разбиране за Божието върховенство и подредби. В действителност всички тези болести са в ръцете на Бог. Силата на страданието, което човек трябва да понесе, също е определена и устроена от Бог. Когато обаче човек живее с негативни емоции, той е склонен да прибягва до заговорничене и да се ръководи от погрешни мисли и гледни точки. Разчита на човешки методи и цени собственото си физическо тяло.) Правилно ли е човек да цени физическото си тяло така? Когато човек е прекалено загрижен за физическото си тяло и го поддържа добре нахранено, здраво и издръжливо, каква стойност има това за него? Какъв смисъл има да се живее по този начин? Каква е стойността на човешкия живот? Дали животът е само за да се отдадете на плътски удоволствия като ядене, пиене и забавление? (Не, не е.) За какво е тогава? Моля, кажете ми какво мислите. (Да изпълня дълга си на сътворено същество — човек трябва да постигне поне това в живота си.) Точно така. Кажете Ми, дали всекидневните действия и мисли на човека през целия му живот са насочени единствено към това да избегне болести и смърт, да поддържа тялото си здраво и незасегнато от болести и да се стреми към дълголетие — това ли е стойността, която трябва да има животът на човека? (Не, не е.) Това не е стойността, която трябва да има животът на човека. И така, каква е стойността, която трябва да има животът на човека? Току-що някой спомена изпълнението на дълга на сътворено същество, което е един специфичен аспект. Има ли нещо друго? Кажете Ми стремежите, които обикновено имате, докато се молите или установявате решимост. (Да се покоряваме на Божиите подредби и устройвания.) (Да играем добре ролята, която Бог ни е отредил, и да изпълняваме мисията и отговорността си.) Нещо друго? От една страна, става дума за изпълнение на дълга на сътворено същество. От друга страна, става дума за това да направиш всичко в рамките на своите възможности и способности по най-добрия възможен начин, като достигнеш поне до момента, в който съвестта ти не те обвинява, в който можеш да бъдеш в мир със собствената си съвест и да се докажеш като приемлив в очите на другите. Ако доразвием това — през целия си живот, независимо от семейството, в което си се родил, от образователния ти ценз или от заложбите ти, ти трябва да имаш някакво разбиране за принципите, които хората трябва да осъзнават в живота. Например какъв път трябва да извървят, как трябва да живеят и как да водят смислен живот — трябва поне малко да изследвате истинската стойност на живота. Този живот не може да се живее напразно и човек не може да дойде на тази земя напразно. От друга страна, през целия си живот трябва да изпълняваш мисията си — това е главното. Не става дума за изпълнение на някаква велика мисия, дълг или отговорност, но трябва да постигнете поне нещо. Някои хора в църквата например влагат всичките си усилия в делото за разпространяване на евангелието, като посвещават енергията на целия си живот, плащат висока цена и печелят много хора. Благодарение на това те чувстват, че животът им не е бил напразен и че имат стойност и утеха. Когато са изправени пред болест или пред смъртта, когато обобщават целия си живот и си спомнят за всичко, което са свършили, за пътя, който са извървели, в сърцата си намират утеха. Нито изпитват вина, нито съжаление. Някои хора не пестят усилия, докато ръководят в църквата или отговарят за определен аспект от делото. Те разгръщат пълния си потенциал, отдават цялата си сила, изразходват цялата си енергия и плащат цената за делото, което вършат. С поенето, водачеството, помощта и подкрепата си те помагат на много хора, насред техните слабости и негативизъм, да станат силни и непоколебими, да не отстъпят, а да се върнат пред Бог и дори накрая да свидетелстват за Него. Освен това, по време на тяхното водачество, те изпълняват много важни задачи, като премахват немалко зли хора, защитават много от Божиите избраници и възстановяват редица значителни загуби. Постигат всичко това по време на водачеството си. Когато погледнат назад към пътя, който са извървели, когато си спомнят делото, което са извършили, и цената, която са платили през годините, те не съжаляват и не се обвиняват. Те вярват, че не са направили нищо, за което да се разкайват, и живеят с чувство на стойност, спокойствие и утеха в сърцата си. Колко прекрасно е това! Не е ли това резултатът? (Да.) Това чувство на последователност и спокойствие, тази липса на съжаления е резултатът от стремежа към положителните неща и търсенето на истината и наградата им за това. Да не поставяме високи изисквания към хората. Нека разгледаме ситуация, в която човек е изправен пред задача, която трябва или иска да изпълни през живота си. След като намери мястото си, той остава непоколебим в позицията си, отстоява я, полага огромни усилия, плаща цената и посвещава цялата си енергия на това да постигне и завърши каквото е необходимо. Когато накрая застане пред Бог, за да Му даде отчет, се чувства сравнително удовлетворен, а в сърцето си не изпитва вина или съжаление. Чувства се утешен и възнаграден, че е изживял стойностен живот. Не е ли това значима цел? Кажете ми, практична ли е, какъвто и да е мащабът ѝ? (Практична е.) Конкретна ли е? Достатъчно е конкретна, практична и реалистична. И така, за да живееш пълноценно и за да постигнеш тази награда накрая, смяташ ли, че си струва физическото тяло на човека да понесе известно страдание и да плати известна цена, дори и да е изтощено и болно? (Струва си.) Когато човек идва на този свят, той не идва само заради насладата на плътта, нито само за да яде, да пие и да се забавлява. Човек не бива да живее само заради тези неща — това нито е стойността на човешки живот, нито е правилният път. Стойността на човешкия живот и правилният път, който трябва да се следва, включват постигането на нещо ценно и извършването на едно или няколко стойностни дела. Това не се нарича кариера, а правилен път и правилната задача. Кажете Ми, заслужава ли си човек да плати цената, за да извърши някакво ценно дело, да води смислен и стойностен живот, да се стреми към истината и да я спечели? Ако наистина желаеш да се стремиш към истината и да я разбереш, да поемеш по правилния път в живота, да изпълниш добре дълга си и да водиш стойностен и смислен живот, не бива да се колебаеш да изразходваш цялата си енергия, да платиш цената, да отделиш цялото си време и всичките си дни. Ако през това време те сполети някаква болест, това няма да има значение и няма да те сломи. Нима това не е далеч по-добре от живот, прекаран в спокойствие и безделие, в подхранване на физическото си тяло така, че то да е добре нахранено и здраво, и в крайна сметка да постигнеш дълголетие? (Така е.) Коя от тези две възможности води до стойностен живот? Коя от тях може да донесе утеха и да не предизвика съжаление у хората, когато накрая се изправят пред смъртта? (Да водиш смислен живот.) Да водиш смислен живот означава в сърцето си да чувстваш резултати и утеха. А какво ще кажете за онези, които се хранят добре и запазват розовия си тен до смъртта си? Те не се стремят към смислен живот, така че как ще се чувстват, когато умрат? (Сякаш са живели напразно.) Тези три думи са красноречиви — да живееш напразно. Какво означава „да живееш напразно“? (Да пропилееш живота си.) Да живееш напразно, да пропилееш живота си — на какво се основават тези два израза? (В края на живота си те откриват, че не са получили нищо.) Какво тогава трябва да получи човек? (Трябва да получи истината или да постигне ценни и значими неща в този живот. Трябва да върши добре нещата, които едно сътворено същество би трябвало да върши. Ако не успее да постигне всичко това, а живее единствено за физическото си тяло, ще чувства, че е живял напразно и че животът му е пропилян.) Когато се изправи пред смъртта, ще се замисли какво е правил през целия си живот. Ще си каже: „О, всеки ден мислех само за ядене, пиене и забавление. Здравето ми беше добро и нямах никакви болести. Целият ми живот беше спокоен. Но сега, когато остарявам и ми предстои да умра, къде ще отида след смъртта? В ада ли ще отида, или в рая? Как Бог ще уреди края ми? Къде ще се озова?“. Той ще се чувства неспокоен. Наслаждавайки се на физическо удобство през целия си живот, преди не е имал никакво осъзнаване, но сега се чувства неспокоен с наближаването на смъртта. Тъй като се чувства неспокоен, няма ли да започне да мисли за поправяне? Има ли все още време за поправяне в този момент? (Няма време.) Той вече нито има сили да тича, нито има сили да говори. Дори да иска да плати някаква цена или да изтърпи някакво изпитание, физическите му сили не достигат. Дори да иска да излезе и да проповядва евангелието, той не е във физическото състояние да го направи. Освен това той не разбира нищо от истината и не може да общува дори за частица от нея. Вече няма време да се поправи. Да кажем, че иска да слуша някои химни. Докато слуша, той заспива. Да кажем, че иска да слуша проповед. Докато слуша, той става сънлив. Вече няма енергия и не може да се съсредоточи. Мисли си какво е правил през всичките тези години и за какво е изразходвал енергията си. Сега е в напреднала възраст и иска да се занимава със същинската работа, но отслабващото му тяло вече не му позволява. Просто няма вече тази енергия, не може да научи нищо, дори да иска, а реакциите му са бавни. Не може да разбере много истини, а когато се опитва да общува с другите, всички са заети и нямат време да общуват с него. Няма принципи или път, каквото и да прави. Какво се случва с него накрая? Колкото повече размишлява, толкова по-неспокоен става. Колкото повече размишлява, толкова повече угризения изпитва. Колкото повече размишлява, толкова повече съжаления трупа. Накрая няма друг избор, освен да очаква смъртта. Животът му е приключил и няма как да се поправи. Чувства ли угризения? (Да.) Вече е твърде късно! Не му остава време. Когато се изправи пред смъртта, той осъзнава, че да се наслаждаваш на живота във физическо удобство е съвсем безсмислено. Той прозира всичко това и иска да се върне назад, за да се стреми към истината, да изпълнява дълга си и да направи нещо добре, но не може да постигне нищо или да се стреми към нещо в каквото и да е отношение. Този живот е почти приключил, той завършва със съжаления, отнасяйки със себе си разкаяние и безпокойство. Какъв е крайният резултат за такива хора, когато се изправят пред смъртта? Те могат да умрат само със съжаление, угризение и безпокойство. Това е напразно изживян живот! Физическите им тела не са изпитали никакви трудности. Те са се радвали само на удобство, без да се излагат на вятър или слънце, без да поемат никакви рискове. Не са платили никаква цена. Живели са в добро здраве, рядко са боледували, едва ли са се простудявали дори. Грижили са се добре за физическите си тела, но за съжаление не са изпълнили никакъв дълг и не са придобили никакви истини. Едва в момента на смъртта изпитват съжаление. И какво от това, че наистина съжаляват? Това се нарича страдание в резултат на собствените им действия!

Ако човек иска да води стойностен и смислен живот, той трябва да се стреми към истината. Преди всичко трябва да има правилен възглед за живота, както и правилни мисли и гледни точки по различните големи и малки въпроси, с които се сблъсква в живота и в своя житейски път. Също така трябва да разглежда всички тези въпроси с правилния възглед и от правилната позиция, а не да подхожда към различните проблеми, с които се сблъсква през живота си или в ежедневието си, като използва крайни или радикални мисли и гледни точки. Разбира се, той също така не трябва да разглежда тези неща от светска гледна точка, а вместо това трябва да се избави от такива негативни и неправилни мисли и гледни точки. Ако желаеш да постигнеш това, първо трябва да анализираш, да разобличиш и да разпознаеш различните негативни мисли, които хората таят, и след това да станеш способен да промениш и да коригираш различните си негативни емоции, да се избавиш от тях и да постигнеш правилни и положителни мисли и гледни точки, както и правилни възгледи и позиции, от които да възприемаш хората и нещата. По този начин ще притежаваш съвестта и разума, необходими за стремежа към истината. Разбира се, може да се каже конкретно, че когато човек притежава правилните гледни точки, възгледи и позиции, от които да възприема хората и нещата, това означава, че той притежава нормална човешка природа. Ако хората притежават този вид нормална човешка природа и тези правилни мисли и гледни точки, за тях става много по-малко предизвикателно и много по-лесно да се стремят към истината. Това е все едно човек да иска да стигне до определена крайна цел — ако е на правилния път и се движи в правилната посока, тогава, независимо от скоростта си, той в крайна сметка ще стигне до нея. Ако обаче се движи в посока, противоположна на планираната крайна цел, тогава, независимо колко бързо или бавно върви, той само ще се отдалечава от нея. Как беше онзи идиом? „Опитвам се да отида на юг, като карам на север“. Същото е, когато някои хора вярват в Бог и желаят спасение, но преследват слава, печалба и статус, което означава, че няма как да постигнат спасение. Какъв ще бъде крайният изход за тях? Със сигурност ще бъде наказание. Да дадем пример — да речем, че някой е заболял от рак и се страхува да не умре. Отказва да приеме смъртта и постоянно се моли на Бог да го предпази от смъртта и да удължи живота му с още няколко години. Носи у себе си негативните емоции на страдание, тревога и безпокойство, докато преживява ден след ден, макар че успява да оцелее още няколко години и така постига целта си и изпитва щастието, което идва от избягването на смъртта. Чувства се щастлив и вярва, че Бог е много добър, че е наистина величествен. Благодарение на собствените си усилия, многократни молби, любов и грижа за себе си избягва смъртта и в крайна сметка продължава да живее, също както бе поискал. Изразява благодарност за Божието опазване, за Божията благодат, любов и милост. Всеки ден благодари на Бог и застава пред Него, за да Му поднесе възхвала за това. Често плаче, докато пее химни и докато размишлява върху Божиите слова, и си мисли колко прекрасен е Бог: „Бог наистина има контрол над живота и смъртта. Той ми позволи да живея“. Докато изпълнява дълга си всеки ден, той често обмисля как да постави страданието на първо място, а удоволствието на последно, как да се справи по-добре от другите във всичко, за да запази живота си и да избегне смъртта — в крайна сметка живее още няколко години и се чувства доста доволен и щастлив. Но един ден болестта му се влошава и лекарят му дава последно предизвестие, като му казва да се подготви за края. Сега той е изправен пред смъртта, наистина е на прага на смъртта. Как ще реагира? Най-големият му страх се е стоварил върху него, най-голямата му тревога се е материализирала накрая. Денят, за който най-много се е борил да не види и да не изживее, е настъпил. Сърцето му мигновено се свива и настроението му се срива. Той вече няма желание да изпълнява дълга си и не са му останали думи, с които да се моли на Бог. Той вече не иска да хвали Бог, да Го чува да казва слова или да дава истини. Той вече не вярва, че Бог е любов, праведност, милост и доброта. В същото време изпитва съжаление: „През всичките тези години забравях да се храня по-добре и да се забавлявам през свободното си време. Сега вече нямам възможност да правя тези неща“. Умът му е пълен с жалби и оплаквания, а сърцето му е изпълнено с болка, както и с недоволство, негодувание и отричане на Бог. След това със съжаление напуска този свят. Преди да си тръгне, Бог все още ли е в сърцето му? Все още ли вярва той в съществуването на Бог? (Вече не вярва.) Как се стигна до този изход? Не започна ли всичко с погрешните гледни точки, които той имаше към живота и смъртта от самото начало? (Да.) Не само че имаше погрешни мисли и гледни точки от самото начало, но още по-сериозното е, че след това съблюдаваше и се съобразяваше със собствените си мисли и гледни точки в стремежа си напред. Никога не се отказа, а се втурна напред и спринтира по погрешния път, без да се оглежда назад. В резултат на това накрая загуби вяра в Бог — така завърши неговото пътуване във вярата и така приключи неговият живот. Постигна ли истината? Бог придоби ли го? (Не.) Когато накрая умираше, промениха ли се възгледите и нагласите му към смъртта, в които се беше вкопчил? (Не.) Дали умря с утеха, радост и мир, или със съжаление, съпротива и горчивина? (Умря с неохота и горчивина.) Той не придоби абсолютно нищо. Не постигна истината и Бог не го придоби. И така, бихте ли казали, че такъв човек е постигнал спасение? (Не.) Той не е бил спасен. Преди смъртта си нима не беше много зает и не отдаваше много от себе си? (Да, така е.) Подобно на другите хора той вярваше в Бог и изпълняваше дълга си, и на пръв поглед не изглеждаше, че има някаква разлика между него и всички останали. Когато изживяваше болест и смърт, той се молеше на Бог и все пак не изоставяше дълга си. Продължаваше да работи, дори на същото ниво като преди. Има обаче нещо, което хората трябва да разберат и да прозрат за него: мислите и гледните точки, които този човек таеше, бяха постоянно негативни и погрешни. Независимо от степента на страданието му или цената, която е платил, докато е изпълнявал дълга си, той таеше тези погрешни мисли и гледни точки в стремежа си. Постоянно се ръководеше от тях и внасяше негативните емоции в дълга си, като се стремеше да предложи изпълнението на дълга си на Бог в замяна на собственото си оцеляване, за да постигне целта си. Целта на неговия стремеж не беше да разбере или да придобие истината, или да се покори на всички Божии устройвания и на Божието ръководство. Целта на неговия стремеж беше точно обратната. Той искаше да живее според собствената си воля и изисквания, получавайки това, към което искаше да се стреми. Той искаше да устройва и ръководи собствената си съдба и дори собствения си живот и смърт. И така, в края на пътя резултатът му беше такъв, че не спечели нищо. Той не получи истината и в крайна сметка се отрече от Бог и загуби вяра в Него. Дори когато смъртта наближи, той пак не успя да разбере как трябва да живеят хората и как едно сътворено същество трябва да се отнася към подредбите и ръководството на Създателя. Това е най-жалкото и най-трагичното нещо в неговия случай. Дори на прага на смъртта той не успя да разбере, че през целия живот на човека всичко е под върховенството и подредбата на Създателя. Ако Създателят иска да живееш, тогава дори да те мъчи смъртоносна болест, ти няма да умреш. Ако Създателят иска да умреш, тогава дори да си млад, здрав и силен, когато дойде твоето време, ти трябва да умреш. Всичко е под върховенството и подредбата на Бог, това е Божията власт и никой не може да се издигне над нея. Той не успя да разбере този прост факт — не е ли жалко? (Да.) Макар че вярваше в Бог, посещаваше събирания, слушаше проповеди и изпълняваше дълга си, въпреки вярата си в съществуването на Бог, той многократно отказваше да признае, че човешката съдба, включително животът и смъртта, е в ръцете на Бог, а не се подчинява на човешката воля. Никой не умира само защото го иска, и никой не оцелява само защото иска да живее и се страхува от смъртта. Той не успя да разбере този прост факт, не успя да го прозре дори когато бе изправен пред неизбежна смърт и въпреки това не знаеше, че животът и смъртта на човека не се определят от самия него, а зависят от предопределението на Създателя. Това не е ли трагично? (Да, така е.) Ето защо, макар че различните негативни емоции може да изглеждат незначителни за хората, всички те са свързани с отношението, с което човек възприема хората и нещата в рамките на нормалната човешка природа. Ако човек може да подхожда положително към всички неща, които се случват в нормалния човешки живот и съществуване, тогава той ще има сравнително малко негативни емоции. Може да се каже също така, че съвестта и разумът му ще бъдат сравнително нормални, което ще го улесни да се стреми към истината и да навлезе в реалността, като намалява трудностите и препятствията, с които се сблъсква. Ако сърцето на човек е наситено с всякакви негативни емоции, което означава, че той е изпълнен с различни негативни мисли в подхода си към предизвикателствата на живота и съществуването, тогава той ще срещне повече препятствия и трудности в стремежа си към истината. Ако волята му да се стреми към истината не е силна, ако не проявява голямо усърдие или такова огромно желание за Бог, тогава трудностите и препятствията, с които се сблъсква в стремежа си към истината, ще бъдат значителни. Какво означава това? Това означава, че ще му е много трудно да навлезе в истината реалност. Като оставим настрана сериозността на покварения му нрав, тези негативни емоции сами по себе си ще го обвързват, като затрудняват всяка негова стъпка. Когато някои хора се сблъскат с омраза, гняв, различни видове болка или други проблеми, различните мисли, които се появяват като следствие, са негативни. Тоест почти по всеки въпрос състоянието им като цяло винаги е доминирано от негативни емоции. Ако нямаш необходимата решителност и постоянство да преодолееш тези негативни емоции и да излезеш от това състояние на негативни емоции, за теб ще бъде изключително предизвикателно да навлезеш в истината реалност. Няма да е лесно. Това означава, че преди да навлязат в реалността на стремежа към истината, хората трябва първо да притежават най-основните правилни мисли, гледни точки и позиции по отношение на всеки проблем, свързан с нормалната човешка природа. Само тогава ще могат да разберат и да приемат истината, и постепенно да навлязат в истината реалност. Преди да се стремиш към истината по същество, ти трябва първо да преодолееш различните си негативни емоции и да преминеш този етап. След като хората преминат този етап и техните мисли и гледни точки по отношение на различни въпроси, както и възгледът и позицията, от които възприемат хората и нещата, са правилни, тогава за тях ще бъде по-лесно да се стремят към истината и да навлязат в реалността.