Тези, които наистина вярват в Бог, са хора, които се занимават със своята истинска работа, желаят да изпълняват дълга си, способни са да се заемат с дадена работа и да я вършат добре според заложбите си и правилата на Божия дом. Разбира се, в началото може да е трудно да се адаптираш към този живот. Може да се чувстваш физически и психически изтощен. Ако обаче наистина имаш решителност да сътрудничиш и желание да станеш нормален и добър човек и да постигнеш спасение, тогава трябва да платиш известна цена и да позволиш на Бог да те дисциплинира. Когато изпитате желание да сте своенравни, трябва да се опълчите срещу него и да се избавите от него, като постепенно намалявате своеволието и егоистичните си желания. Трябва да търсите Божията помощ за решаващи въпроси, в решителни моменти и при решаване на важни задачи. Ако наистина имаш решителност, тогава трябва да помолиш Бог да те укорява и дисциплинира, и да те просветли, за да можеш да разбереш истината, и така ще постигнеш по-добри резултати. Ако наистина имаш решителност и се молиш на Бог в Негово присъствие и Го умоляваш, Бог ще действа. Той ще промени състоянието и мислите ти. Ако Светият Дух свърши малко от делото Си, малко да те води и малко да те докосва, сърцето ти ще се промени и състоянието ти ще се преобрази. Когато тази трансформация настъпи, ще почувстваш, че не е потискащо да живееш по този начин. Потиснатото ти състояние и емоции ще се преобразят и облекчат, ще бъдат по-различни от преди. Ще почувствате, че този начин на живот не е уморителен. Ще намерите удоволствие да изпълнявате дълга си в Божия дом. Ще почувствате, че е хубаво да живеете, да се държите и да изпълнявате дълга си по този начин, да понасяте трудности и да плащате цена, да спазвате правилата и да вършите нещата въз основа на принципите. Ще почувствате, че това е животът, който нормалните хора би трябвало да имат. Когато живеете според истината и изпълнявате дълга си добре, ще почувствате, че сърцето ви е стабилно и спокойно и че животът ви е смислен. Ще си помислите: „Защо не знаех това преди? Защо бях толкова своенравен? Преди живеех според философиите и нрава на Сатана, не живеех нито като човек, нито като призрак, и колкото повече живеех, толкова по-мъчително се чувствах. Сега, когато разбирам истината, мога да се отърва донякъде от покварения си нрав и да почувствам истинско спокойствие и радост от живота, прекаран в изпълнение на дълга и практикуване на истината!“. Дали тогава настроението ви няма да се е променило? (Да, така е.) След като осъзнаеш защо преди си чувствал живота си потискащ и нещастен, след като откриеш първопричината за страданието си и разрешиш проблема, ще има надежда да се промениш. Щом се стремиш към истината, полагаш повече усилия в Божиите слова, общуваш повече за истината и слушаш свидетелствата за преживявания на твоите братя и сестри, ще имаш по-ясен път и тогава състоянието ти няма ли да се подобри? Ако състоянието ти се подобри, потискащите ти емоции постепенно ще отшумяват и вече няма да те впримчват. Разбира се, при особени обстоятелства или контекст могат да се появят внезапни чувства на потиснатост и болка, но щом търсиш истината, за да ги преодолееш, тези потискащи емоции ще изчезнат. Ще си способен да използваш своята искреност, пълна сила и преданост, докато изпълняваш дълга си, и ще имаш надежда за спасение. Ако си в състояние да преминеш през такава трансформация, тогава не е необходимо да напускаш Божия дом. Способността ти да преминеш през тази трансформация ще докаже, че за теб все още има надежда — надежда за промяна, надежда за спасение. Тя ще докаже, че все още си член на Божия дом, но твърде дълго и твърде дълбоко си бил под влиянието на различни егоистични мотиви и лични съображения или на различни лоши навици и идеи, които са направили съвестта ти безучастна и безчувствена, разклатили са логиката ти и са подкопали чувството ти за срам. Ако можеш да преминеш през такава трансформация, Божият дом ще те приветства да останеш, да изпълниш дълга си, да осъществиш мисията си и да завършиш задълбочено текущата си работа. Разбира се, на хората, които изпитват тези негативни емоции, може да се помогне само с любящо сърце. Ако човек постоянно отказва да приеме истината и не се покайва, въпреки многократните увещания, трябва да се сбогуваме с него. Но ако някой наистина желае да се промени, да направи обрат, да обърне посоката си, горещо го приветстваме да остане. Стига да има истинско желание да остане и да промени предишните си подходи и начини на живот, да е способен постепенно да претърпи трансформация, докато изпълнява дълга си, и да става все по-добър в изпълнението на дълга си с течение на времето, тогава ние приветстваме такива хора да останат и се надяваме, че ще продължат да се подобряват. Изразяваме и голямо пожелание към тях: пожелаваме им да преодолеят негативните си емоции, да не бъдат повече впримчени в тях или обгърнати от тяхната сянка, а да се занимават с истинската си работа и да вървят по правилния път, като действат и живеят така, както нормалните хора би трябвало да правят според Божиите изисквания, и постоянно да изпълняват дълга си в Божия дом според Неговите изисквания, без повече да се носят по течението на живота. Пожелаваме им светло бъдеще и да не правят повече каквото си искат, да не се занимават само с търсене на удоволствия и физически наслади, а да мислят повече за нещата, свързани с изпълнението на дълга им, с пътя, по който вървят в живота, и да изживяват нормалната човешка природа. От все сърце им пожелаваме да живеят щастливо, свободно и волно в Божия дом, да изпитват ежедневно спокойствие и радост, да чувстват топлина и удоволствие от живота си тук. Не е ли това най-голямото пожелание? (Да, така е.) Аз завърших пожеланието си и приканвам всички вас да отправите своите сърдечни пожелания към тях. (Нашето сърдечно пожелание е те да живеят щастливо, свободно и волно в Божия дом, като изпитват ежедневно спокойствие и радост и чувстват топлина и удоволствие от живота си тук.) Какво друго? Какво ще кажете да им пожелаем искрено да не живеят повече в плен на потискащите емоции? (Да.) Това е Моето пожелание. Имате ли вие някакви други пожелания за тях? (Сърдечното ми пожелание е да са способни да се занимават с истинската си работа, като непрекъснато се усъвършенстват в изпълнението на дълга си.) Това добро пожелание ли е? (Да.) Има ли други пожелания? (Моето сърдечно пожелание е те скоро да могат да започнат да изживеят нормалната човешка природа.) Това пожелание може да не е много възвишено, но мисля, че е практично. Човешките същества би трябвало да изживеят нормалната човешка природа и да не се чувстват потиснати. Защо не сме способни да понасяме трудностите, които другите могат да понасят? Ако човек притежава съвестта, разума и чувството за срам на нормалната човешка природа, както и стремежите, методите на съществуване и правилните цели в стремежа си, които нормалните хора би трябвало да имат, той няма да се чувства потиснат. Не е ли това доста добро пожелание? (Така е.) Имате ли нещо друго? (Сърдечното ми пожелание е те да си сътрудничат хармонично с братята и сестрите си, да чувстват Божията любов в Неговия дом и да действат според принципите на Божия дом.) Възвишено ли е това изискване? (Не.) Тъй като не е възвишено, лесно ли е да се постигне? Да чувстваш любовта на Божия дом по-скоро е съгласно действителността. От това се нуждаят тези хора, нали? (Да.) Изискванията към такива хора не са високи. На първо място, те трябва да притежават съвестта и разума на нормалната човешка природа. Не бива да бездействат или да се носят по течението на живота. Трябва да се научат да живеят, да се занимават с истинската си работа, да поемат отговорностите и дълга си. След това трябва да се научат как да живеят, да изживяват нормална човешка природа и да изпълняват добре отговорностите и дълга си. По този начин ще са способни да почувстват удобство, спокойствие и радост в Божия дом и ще желаят да живеят и да изпълняват дълга си тук. След като се освободят от потискащите си негативни емоции, малко по малко ще могат да се стремят към истината и да си сътрудничат хармонично с другите. Това са изискванията към такива хора. Независимо от възрастта им, ние нямаме големи пожелания или високи изисквания към тях, а само тези, за които говорихме. На първо място, те трябва да се научат да се занимават с истинската си работа, да поемат отговорностите и задълженията на възрастен и нормален човек, а след това да се научат да спазват правилата, да приемат управлението, надзора и кастренето в Божия дом и да изпълняват добре дълга си. Това е правилната нагласа, която човек със съвест и разум трябва да възприеме. На второ място, те трябва да имат правилно разбиране и познаване на отговорностите, задълженията, мислите и гледните точки, които включват съвестта и разума на нормалната човешка природа. Трябва да се отървеш от своите негативни емоции и потиснатост и да посрещаш правилно различните трудности, които възникват в живота ти. За теб това не са допълнителни неща или бреме, или окови, а по-скоро нещо, което ти като нормален възрастен човек трябва да понасяш. Това означава, че всеки възрастен човек, независимо от пола, независимо от заложбите си, независимо от това колко си компетентен или какви таланти притежаваш, трябва да понася всички неща, които възрастните хора би трябвало да понасят, включително средата на живот, към която възрастните трябва да се приспособят, отговорностите, задълженията и мисиите, които трябва да поемаш, и работата, която трябва да свършиш. Първо, трябва да приемеш тези неща положително, вместо да очакваш другите да те обличат и хранят, или да разчиташ на плодовете на чуждия труд, за да се прехранваш. Освен това трябва да се научиш да се приспособяваш и да приемаш различни видове правила, разпоредби и управление, да приемаш управленските закони на Божия дом и да се научиш да се приспособяваш към съществуването и живота сред други хора. Трябва да притежаваш съвестта и разума на нормалната човешка природа, да подхождаш правилно към хората, събитията и нещата около теб, правилно да се справяш с различните проблеми, с които се сблъскваш, както и да ги разрешаваш правилно. Това са все неща, с които един човек с нормална човешка природа трябва да се справя. Може също така да се каже, че това е животът и средата на живот, с които един възрастен човек би трябвало да се сблъска. Например като възрастен човек трябва да разчиташ на собствените си способности, за да издържаш и изхранваш семейството си, независимо колко труден може да бъде животът ти. Това е несгодата, която трябва да понесеш, отговорността, която трябва да поемеш, и задължението, което трябва да изпълниш. Трябва да поемеш отговорностите, които един възрастен би трябвало да поеме. Независимо колко страдания понасяш или колко висока цена плащаш, независимо колко тъжен се чувстваш, трябва да преглътнеш оплакванията си и не бива да проявяваш негативни емоции или да се оплакваш от някого, защото това е нещо, което се очаква от възрастните да понесат. Като възрастен трябва да поемеш тези неща — без да се оплакваш или противопоставяш, и най-вече без да ги избягваш или отхвърляш. Да се носиш по течението на живота, да бездействаш, да правиш нещата както ти харесва, да бъдеш своенравен или капризен, да правиш това, което искаш, и да не правиш това, което не искаш — това не е нагласата, която един възрастен човек трябва да има в живота. Всеки възрастен човек трябва да поеме отговорностите си на възрастен, независимо колко голям е натискът, с който се сблъсква, като например несгоди, болести и дори различни затруднения — това са неща, които всеки трябва да преживее и понесе. Те са част от живота на нормалния човек. Ако не можеш да понасяш натиск или страдания, това означава, че си твърде крехък и безполезен. Който живее, трябва да понася това страдание, и никой не може да го избегне. Независимо дали в обществото, или в Божия дом, то е еднакво за всички. Това е отговорността, която трябва да понесеш, тежкото бреме, което един възрастен трябва да носи, нещото, което трябва да понася и което не бива да избягва. Ако винаги се опитваш да избягаш или да се отървеш от всичко това, тогава твоите потискащи емоции ще излязат наяве и винаги ще те впримчват. Ако обаче можеш правилно да разбереш и да приемеш всичко това и да го разглеждаш като необходима част от твоя живот и съществуване, тогава тези въпроси не би трябвало да са причина за появата на негативни емоции у теб. От една страна, трябва да се научиш да поемаш отговорностите и задълженията, които възрастните би трябвало да имат и да поемат. От друга страна, трябва да се научиш да съжителстваш хармонично с другите в твоята жизнена и работна среда с нормална човешка природа. Не прави просто това, което ти харесва. Каква е целта на хармоничното съжителство? Тя е да свършиш по-добре работата и да изпълниш по-добре задълженията и отговорностите, които ти, като възрастен човек, би трябвало да свършиш и да изпълниш, да сведеш до минимум загубите, причинени от проблемите, с които се сблъскваш в работата си, и да постигнеш максимални резултати и ефективност в нея. Ето какво би трябвало да постигнеш. Ако притежаваш нормална човешка природа, трябва да постигнеш това, когато работиш сред хората. Що се отнася до натиска в работата, независимо дали той идва от Горното или от Божия дом, или е натиск, оказван върху теб от твоите братя и сестри, той е нещо, което трябва да понесеш. Не можеш да кажеш: „Натискът е твърде голям, затова няма да го направя. Аз търся просто развлечения, лекота, щастие и удобство в изпълнението на моя дълг и в работата в Божия дом“. Това няма да проработи. Това не е мисъл, която един нормален възрастен човек трябва да притежава, а Божият дом не е място, където да отдаваш на удобство. Всеки човек поема определен натиск и риск в живота и в работата си. Във всяка работа, особено в изпълнението на дълга ти в Божия дом, трябва да се стремиш към оптимални резултати. На по-високо ниво това е учението и изискването на Бог. На по-ниско ниво това е отношението, гледната точка, критерият и принципът, които всеки човек трябва да възприеме в поведението и действията си. Когато изпълняваш дълга си в Божия дом, трябва да се научиш да спазваш неговите правила и системи, да се научиш да изпълняваш, да научиш правилата и да се държиш добре. Това е съществена част от поведението на човека. Не бива да прекарваш цялото си време в развлечения, вместо да работиш, да не се замисляш сериозно за нищо и да пропиляваш дните си, да се занимаваш с неправомерни неща и да се стремиш към собствения си начин на живот, както правят невярващите. Не карай другите да те презират, не ставай трън в очите им, не ги дразни, не карай всички да те отбягват или да те отхвърлят и не се превръщай в пречка или спънка за всяка работа. Такива са съвестта и разумът, които един нормален възрастен човек трябва да притежава, и отговорността, която всеки нормален възрастен човек трябва да носи. Това са част от нещата, които трябва да направиш, за да носиш тази отговорност. Разбирате ли? (Да.)

Ако си човек с решителност, ако можеш да считаш отговорностите и задълженията, които хората трябва да носят, нещата, които хората с нормална човешка природа трябва да постигнат, и нещата, които възрастните трябва да осъществят, като цели и задачи на твоя стремеж, и ако можеш да поемеш отговорностите си, тогава независимо каква цена ще платиш и каква болка ще изтърпиш, няма да се оплакваш, и щом признаеш, че това са Божиите изисквания и намерения, ще си способен да понесеш всяко страдание и да изпълниш добре дълга си. В този момент какво щеше да е душевното ти състояние? Щеше да е различно. Щеше да чувстваш спокойствие и стабилност в сърцето си и да изпитваш наслада. Виждаш ли, хората чувстват спокойствие и радост в сърцата си и изпитват наслада само от това, че се стремят да изживяват нормална човешка природа и да изпълняват отговорностите, задълженията и мисията, които хората с нормална човешка природа трябва да носят и поемат. Те дори не са достигнали етапа, в който се занимават с делата си според принципите и получават истината, а вече са претърпели известна промяна. Именно тези хора притежават съвест и разум. Те са порядъчни хора, които могат да преодолеят всяка трудност и да се заемат с всяка задача. Те са добрите войници на Христос, преминали са през обучение и никоя трудност не може да ги победи. Кажете Ми, какво мислите за такова поведение? Нима тези хора не притежават сила на духа? (Да, така е.) Те имат сила на духа и хората им се възхищават. Дали все пак ще се чувстват потиснати? (Не.) Тогава как са променили потискащите си емоции? Каква е причината тези емоции на потиснатост нито да ги притесняват, нито да ги застигат? (Защото обичат положителните неща и поемат бреме при изпълнение на дълга си.) Точно така, става въпрос за това да се занимаваш със същинската си работа. Когато хората мислят за правилните неща и когато съвестта и разумът на нормалната човешка природа, както и чувството за отговорност и чувството за мисия, които притежават, влизат в действие, те се справят добре, независимо къде са поставени. Могат да успеят във всяка задача, без да се потискат, притесняват или депресират. Смяташ ли, че Бог благославя такива хора? Дали хората, които притежават такава съвест, разум и нормална човешка природа, биха срещнали трудности в това да се стремят към истината? (Не.) Въз основа на стремежите, гледните точки и методите на съществуване на нормалната човешка природа стремежът към истината няма да е много труден за тях. Когато хората стигнат дотук, те не са далеч от разбирането на истината, от практикуването на истината, от извършването на действия според истините принципи и от навлизането в истината реалност. Какво означава тук „не са далеч“? Означава, че техният възглед за поведението им и методът на съществуване, който са избрали, са напълно положителни и активни, като по същество са съобразени с нормалната човешка природа, която Бог изисква. Това означава, че те са достигнали критериите, определени от Бог. След като покрият тези критерии, подобни хора ще могат да разбират истината, когато я чуят, и ще се затрудняват много по-малко да практикуват истината. За тях ще бъде лесно да навлязат в истината реалност и да действат според истините принципи. Като цяло, колко аспекта има в това, което хората с нормална човешка природа би следвало да правят? Общо взето са три. Кои са те? Кажете Ми. (Първият е свързан с това да се научим да поемаме отговорностите и задълженията, които един възрастен човек трябва да има и да поема. Вторият е свързан с това да се научим да съжителстваме хармонично с другите хора в своята жизнена и работна среда с нормална човешка природа, а не да правим каквото ни е угодно. И третият е свързан с това да се научим да спазваме Божиите учения в рамките на разума на нормалната човешка природа и да се придържаме към нагласите, гледните точки, критериите и принципите, които човек трябва да има в поведението си, което означава да спазваме правилата.) Тези три аспекта са това, което хората с нормална човешка природа би следвало да притежават. Ако хората започнат да мислят и да се съсредоточават върху тези аспекти, и да работят усилено за тях, те ще започнат да се занимават със същинската си работа. Дали тогава все още ще изпитват негативни емоции? Все още ли ще се чувстват потиснати? Когато се заемеш със същинската си работа и се занимаваш с подходящите си дела, като поемаш отговорностите и задълженията, които възрастните хора би трябвало да поемат, ще имаш толкова много неща за вършене и мислене, че ще бъдеш изключително зает. Особено тези, които в момента изпълняват дълга си в Божия дом, те имат ли време да се чувстват потиснати? Нямат време. И така, какъв е проблемът при онези, които се чувстват потиснати, изпадат в лошо настроение и се чувстват унили или депресирани всеки път, когато се сблъскат с нещо малко неприятно? Той е, че те не се занимават със същинските неща и бездействат. И че не се занимават със същинската работа и не виждат нещата, които следва да правят, затова умът им бездейства и мислите им вилнеят. Мислят, мислят, без да имат път, по който да поемат, затова се чувстват потиснати. Колкото повече мислят, толкова по-огорчени и безпомощни се чувстват и толкова по-малко път имат. Колкото повече мислят, толкова повече се чувстват така, сякаш животът им не струва, чувстват се нещастни и още по-тъжни. Те са безсилни да се освободят и в крайна сметка попадат в капана на тези емоции на потиснатост. Не е ли така? (Така е.) Всъщност този проблем е лесен за разрешаване, защото има толкова много неща, които следва да направиш, толкова много същински въпроси, за които трябва да мислиш и да обмисляш, че няма да имаш време да мислиш за онези безполезни неща, за онези свързани с удоволствието дейности. Хората, чиито умове са толкова празни, че мислят за такива неща, предпочитат да се отпуснат, вместо да работят, те са ненаситни безделници и не се занимават със същинската си работа. Онези, които не се занимават със същинската си работа, често се оказват в капана на потискащите емоции. Тези хора не се занимават с правилните неща, докато има куп важни въпроси, с които трябва да се заемат, но те не мислят за тях и не действат по тях. Вместо това намират време да оставят ума си да блуждае, да се оплакват и да стенат за физическото си тяло, да се тревожат за бъдещето си и да се тeрзаят за болката, която са изтърпели, и за цената, която са платили. Когато не могат да разрешат всичко това, когато не могат да го понесат или да намерят отдушник за тези разочарования, те се чувстват потиснати. Страхуват се, че ще загубят благословиите, когато мислят да напуснат Божия дом, страхуват се, че ще отидат в ада, ако вършат зло, и също така не желаят да се стремят към истината или да изпълнят правилно дълга си. В резултат на това се чувстват потиснати. Не е ли така? (Така е.) Точно така. Ако човек се занимава със същинската си работа и следва правилния път, тези емоции няма да се появят. Дори ако понякога изпитва потискащи емоции поради временни специални обстоятелства, те ще бъдат само преходни настроения, защото хората с правилния начин на живот и с правилния възглед за съществуването бързо ще преодолеят тези негативни емоции. В резултат на това няма да се оказваш често в капана на емоциите на потиснатост. Това означава, че такива емоции на потиснатост няма да те притесняват. Може да изпитваш временни лоши настроения, но няма да си в капана им. Това подчертава значението на стремежа към истината. Ако се стремиш да се занимаваш със същинската си работа, ако поемаш отговорностите, които възрастните следва да поемат, и ако се опитваш да имаш нормален, добър, положителен и активен начин на съществуване, тогава няма да проявиш тези негативни емоции. Тези потискащи емоции няма да те намерят или да се вкопчат в теб.

И така, завършихме общението за проблема и трудността при преодоляването на потиснатостта, който включва трите аспекта, споменати по-рано. От все сърце пожелаваме на онези, които са оплетени от емоциите на потиснатост, и на онези, които са в капана на емоциите на потиснатост, но желаят да се освободят от тях, повече да не бъдат контролирани от тези емоции. Надяваме се, че скоро ще могат да излязат от негативните емоции на потиснатост и да изживеят нормалното човешко подобие, като възприемат нормален и правилен начин на съществуване. Това добро пожелание ли е? (Да.) Тогава и вие трябва да си го пожелаете. (Желаем онези, които са оплетени от емоциите на потиснатост, и онези, които са в капана на емоциите на потиснатост, но желаят да се освободят от тях, повече да не бъдат контролирани от тези емоции. Надяваме се, че скоро ще могат да излязат от негативните емоции на потисност и да изживеят нормалното човешко подобие, като възприемат нормален и правилен начин на съществуване.) Това пожелание е реалистично. Сега, след като изразихме пожеланията си, дали тези хора ще могат да се освободят от емоциите на потиснатост, в крайна сметка зависи от техния личен избор — това би трябвало да е лесно нещо. Всъщност това е нещо, което хората с нормална човешка природа трябва да притежават. Ако човек има достатъчно силна решителност и желание да се стреми към истината и положителните неща, тогава за него ще бъде лесно да се освободи от емоциите на потиснатост. Това няма да е трудна задача. Ако на някого не му харесва да се стреми към истината и към положителните неща и ако не харесва положителните неща, нека остане в капана на емоциите на потисност. Не му обръщайте внимание. Вече не е необходимо да изразяваме пожелания за него, нали така? (Да.) Това е друг начин за справяне със ситуацията. За всеки проблем има решение и всичко може да бъде разгледано и разрешено въз основа на истините принципи и действителните обстоятелства на хората. Приключихме с пожеланията си за днес и общувахме обстойно по няколко различни ситуации. Казахме всичко, което трябва да се каже за този тип хора, така че нека приключим тази дискусия тук.

12 ноември 2022 г.