Миналия път общувахме за негативните емоции на страдание, тревога и безпокойство. Сега ще общуваме за друг аспект на негативните емоции, който по същество е почти същият като страданието, тревогата и безпокойството, но е още по-негативен по природа. Каква е тази емоция? Това е състоянието на ума, с което хората се сблъскват най-често в ежедневието си — угнетеност. Всички ли сте чували за термина „угнетеност“? (Да, чували сме.) Тогава, моля, направете изречение или дайте пример, като използвате думата „угнетеност“. Ще започна със следното. Някои хора казват: „О, често се чувствам угнетен, докато изпълнявам дълга си и не мога да се освободя от това“. Правилно ли е построено това изречение? (Да.) Сега е ваш ред. (Винаги разкривам поквара, когато ми се случат неща, и постоянно трябва да се самоанализирам и да се опитвам да опозная себе си, затова се чувствам угнетена.) Чувствате се угнетени, защото твърде много се опитвате да опознаете себе си. Какъв е контекстът на тази угнетеност? Какво я предизвиква? Това е така, защото знаете, че сте едно нищо, и защото ви се струва, че нямате никакви перспективи или крайна цел и че нямате никаква надежда някога да се спасите, затова се чувствате угнетени. Кой друг иска да сподели? (В страната на големия червен змей вярата в Бог кара хората да се чувстват угнетени.) Това означава да се чувстваш угнетен поради средата. (Това, че съм под постоянния надзор на моя водач, докато изпълнявам дълга си, ме кара да се чувствам угнетена.) Добре казано, това изразява емоцията на угнетеност много конкретно. (Винаги се сблъсквам с провали и неуспехи, докато изпълнявам дълга си, това ме кара да се чувствам угнетен.) Провалите и неуспехите ви карат да се чувствате угнетени, сякаш няма път напред. Когато работата ви напредва бавно, чувствате ли се угнетени? (Да.) Това има донякъде положителна конотация. Разкажете Ми повече. (Чувствам се угнетена, когато винаги ме кастрят, докато изпълнявам дълга си.) Това е реалността, нали? (Чувствам се угнетена, когато не получавам добри резултати при изпълнението на дълга си.) Каква е причината за тази угнетеност? Дали наистина е заради това, че не сте получили добри резултати? Не се ли страхувате, че дългът ви ще бъде коригиран или че ще бъдете отстранени? (Така е.) Това са конкретните причини за вашата угнетеност. Има ли други чувства на угнетеност? Разкажете ми за тях. (Всичките ми партньори са по-добри от мен, затова се чувствам угнетен.) Това е неприятност, причинена от ревност — угнетеност. Има ли други въпроси относно угнетеността? (Чувствам се угнетен поради дългогодишна липса на напредък в моята сфера на работа.) Това натиск ли е, или угнетеност? Това е слаб натиск. Тогава този натиск е нещо добро. Не трябва ли просто да го превърнете в мотивация? Когато дългът на членовете на всеки екип винаги се коригира, не се ли чувствате угнетени? (Да.) Тогава и вие се чувствате угнетени. От изреченията, които посочихте, изглежда, че всички вие изпитвате емоцията на угнетеност. Оказва се, че вътрешната същност на хората е много неуравновесена, постоянно неспокойна и под някакъв невидим натиск, поради което в тях възниква емоцията на угнетеност, а след това те живеят сред тази негативна емоция на угнетеност. Добре ли е това? (Не, не е.) Не е нещо хубаво. Не трябва ли тогава да се преодолее? Тъй като не е нещо хубаво, то трябва да бъде преодоляно. Когато хората живеят постоянно сред негативна емоция, независимо коя е тя, на по-ниско ниво тя може да окаже неблагоприятно въздействие върху телата и умовете им, да им попречи да живеят здравословно и да станат силни. На по-високо ниво въздействието на различните негативни емоции върху хората не се ограничава само до основните нужди, които имат в ежедневието си, като храна, дрехи, подслон и транспорт. По-важно е, че то влияе върху начина, по който те възприемат хората и нещата, както и върху поведението и действията им. По-конкретно то влияе върху ефективността, напредъка и ефикасността на техния дълг. Разбира се, по-важно е, че то влияе върху това, което получават от изпълнението на дълга си, както и върху придобивките, които хората трябва да извлекат от вярата си в Бог. Умовете на хората постоянно са измъчвани и обвързвани от тези негативни емоции, сърцата им често са разтревожени и те често изпитват чувства на безпокойство, тревожност и импулсивност. Когато хората са в капана на тези чувства, нормалната им съвест и разум, както и нормалният им живот и нормалното изпълнение на дълга им са прекъснати, засегнати и унищожени. Ето защо трябва незабавно да преодолеете тези негативни емоции и да предотвратите по-нататъшното им въздействие върху нормалния ви живот и работа. Концепцията за угнетеност, която обсъждахме днес, по същество е същата като различните негативни емоции, за които говорихме по-рано. Хората често се тревожат и имат опасения за много неща или таят голяма тревога в дълбините на сърцето си, затова се чувстват угнетени. Ако тази емоция на угнетеност остане непреодоляна за дълго време, хората ще станат още по-неспокойни и развълнувани дълбоко в сърцата си. В определени специфични среди и контекст хората могат дори да се освободят от контрола на съвестта и разума на човечеството, като създадат някои крайни подходи, за да преодолеят ситуациите си. Това е така, защото има граница на инстинктивната способност на човешкото тяло да издържа на определени негативни емоции. Когато тази граница и връх бъдат достигнати, хората ще се освободят от въздържането на разума на човешката природа и ще възприемат някои крайни подходи, за да дадат воля на емоциите си и да изкарат навън всички видове ирационални идеи, които се крият дълбоко в сърцата им.

С току-що произнесените от вас изречения изразихте някои от различните причини, поради които хората се чувстват потиснати. Днес ще общуваме предимно за три от причините и основанията, поради които тази негативна потискаща емоция се появява у хората. Първата е свързана с това, че много хора, било то в ежедневието си или в процеса на изпълнение на своя дълг, чувстват, че не могат да правят каквото си искат. Това е първата причина: неспособността да правиш каквото си искаш. Какво означава да не можеш да правиш каквото си искаш? Това означава да не можеш да действаш според всяко желание, което ти минава през ума. Да си способен да правиш каквото, когато и както си искаш е изискване, което тези хора имат както в работата, така и в живота си. Поради различни причини обаче, включително закони, жизнена среда или правила, системи, разпоредби и дисциплинарни мерки на дадена група и т.н., хората са неспособни да действат според собствените си желания и фантазии. В резултат на това те се чувстват потиснати в дълбините на сърцата си. Казано направо, тази потиснатост се появява, защото хората се чувстват огорчени — някои дори се чувстват онеправдани. Да не можеш да правиш каквото си искаш, откровено казано, означава да не можеш да действаш по собствена воля — това означава, че не можеш да бъдеш своенравен или да си угаждаш свободно поради различни причини и поради ограниченията на различни обективни среди и условия. Например някои хора винаги са нехайни и намират начини да се отпускат, докато изпълняват дълга си. Понякога работата на църквата изисква бързина, но те просто искат да правят каквото им е угодно. Ако не се чувстват много добре физически или са в лошо настроение и паднали духом в продължение на няколко дни, няма да са склонни да понасят трудности и да плащат цена, за да вършат църковната работа. Те са особено мързеливи и жадни за удобства. Когато им липсва мотивация, телата им ще се отпуснат и те няма да имат желание да се движат, но се страхуват, че водачите ще ги кастрят и братята и сестрите им ще ги нарекат мързеливи, така че няма какво да направят, освен неохотно да изпълняват работата заедно с всички останали. Те обаче ще изпитват силно нежелание и неохота и ще се чувстват много нещастни от това. Ще се чувстват онеправдани, огорчени, раздразнени и изтощени. Искат да действат според собствената си воля, но не смеят да се откъснат от изискванията и правилата на Божия дом или да ги нарушат. В резултат на това с течение на времето в тях започва да се появява емоция на потиснатост. След като тази потискаща емоция се вкорени в тях, постепенно те започват да изглеждат апатични и слаби. Подобно на машина, те вече няма да имат ясно разбиране за това, което правят, но все пак ще правят всичко, което им е казано да правят всеки ден, по начина, по който им е казано да го правят. Макар че външно ще продължават да изпълняват задачите си, без да спират, без да правят паузи, без да се оттеглят от средата, в която изпълняват дълга си, в сърцата си ще се чувстват потиснати и ще мислят, че животът им е изтощителен и пълен с огорчения. Настоящото им най-голямо желание е един ден вече да не бъдат контролирани от другите, да не бъдат ограничавани от правилата на Божия дом и да бъдат освободени от подредбите на Божия дом. Те искат да правят каквото си искат, когато си искат, като вършат малко работа, ако се чувстват добре, и да не я вършат, ако не се чувстват добре. Жадуват да бъдат свободни от всякаква вина, от това да бъдат кастрени някога и от това някой да ги контролира, да ги наблюдава или да отговаря за тях. Мислят си, че когато този ден настъпи, това ще бъде велик ден и че ще се чувстват толкова свободни и волни. Те обаче все още не желаят да напуснат или да се откажат. Страхуват се, че ако не изпълняват дълга си, ако наистина правят каквото си искат и един ден са свободни и волни, тогава естествено ще се отклонят от Бог и се страхуват, че ако Бог вече не ги иска, няма да могат да придобият никакви благословии. Някои хора са изправени пред дилема: ако се опитат да мърморят пред братята и сестрите си, ще им е трудно да говорят. Ако се обърнат към Бог в молитва, ще се чувстват неспособни да отворят устата си. Ако се оплакват, ще чувстват, че самите те са виновни. Ако не се оплакват, ще се чувстват зле. Чудят се защо животът им е толкова пълен с оплаквания, толкова в противоречие със собствената им воля и толкова изтощителен. Не искат да живеят по този начин, не искат да са в унисон с всички останали, искат да правят каквото си искат, както си искат, и се чудят защо не могат да го постигнат. Преди са усещали само физическо изтощение, но сега и сърцата им се чувстват уморени. Не разбират какво се случва с тях. Кажете Ми, дали това не се дължи на потискащите емоции? (Така е.)

Някои хора заявяват: „Всички казват, че вярващите са свободни и волни, че живеят особено щастливо, спокойно и радостно. Защо не мога да живея толкова щастливо и спокойно като другите? Защо не изпитвам никаква радост? Защо се чувствам толкова потиснат и изтощен? Как така другите хора живеят толкова щастливо? Защо моят живот е толкова нещастен?“. Кажете Ми, каква е причината за това? Какво е довело до тяхната потиснатост? (Физическите им тела не са били задоволени и плътта им е страдала.) Когато физическото тяло на човек страда и той чувства, че му е сторено нещо лошо, ако успее да го приеме в сърцето и в ума си, няма ли да почувства, че физическото му страдание вече не е толкова голямо? Ако намери утеха, спокойствие и радост в сърцето и в ума си, ще продължи ли да се чувства потиснат? (Не.) Следователно твърдението, че потиснатостта е причинена от физическото страдание, е невалидно. Ако потиснатостта възниква поради прекомерно физическо страдание, тогава вие не страдате ли? Чувствате ли се потиснати, защото не можете да правите каквото си искате? Попадате ли в капана на потискащите емоции, защото не можете да правите каквото си искате? (Не.) Заети ли сте в ежедневната си работа? (Донякъде.) Всички вие сте доста заети, работейки от сутрин до мрак. Освен че спите и се храните, прекарвате почти целия си ден пред компютъра, като уморявате очите и мозъка си и изтощавате тялото си, но чувстваш ли се потиснат? Тази умора ще доведе ли до това да си потиснат? (Не.) Какво предизвиква потиснатостта у хората? Тя със сигурност не се дължи на физическата умора. Какво я предизвиква тогава? Ако хората постоянно търсят физическо удобство и щастие, ако постоянно се стремят към физическо щастие и удобство и не желаят да страдат, тогава дори малко физическо страдание, страдание малко повече от другите или усещане за малко повече преумора от обикновено, би ги накарало да се чувстват потиснати. Това е една от причините за потиснатостта. Ако хората не смятат, че малкото физическо страдание е нещо кой знае какво, ако не се стремят към физическо удобство, а вместо това се стремят към истината и се опитват да изпълняват дълга си, за да удовлетворят Бог, тогава често няма да чувстват физическо страдание. Дори ако понякога се чувстват малко натоварени, уморени или изтощени, след като си легнат, ще се събудят и ще се чувстват по-добре и след това ще продължат работата си. Вниманието им ще бъде върху дълга и работата им. Няма да смятат, че малката физическа умора е значителен проблем. Когато обаче в мисленето на хората възникне проблем и те постоянно се стремят към физическо удобство, всеки път, когато физическото им тяло е леко измъчено или не може да намери удовлетворение, в тях ще се появят определени негативни емоции. И така, защо този тип хора, които винаги искат да правят каквото им е угодно, да задоволяват плътта си и да се наслаждават на живота, често се оказват в капана на тази негативна емоция на потиснатост, когато са неудовлетворени? (Защото се стремят към удобство и физическо удоволствие.) Това е вярно за някои хора. Има и друга група хора, които не се стремят към физическо удобство. Те се опитват да правят нещата според собствените си капризи и да следват собствените си настроения. Когато са щастливи, са способни да понесат повече страдания, могат да работят непрекъснато през целия ден и, ако ги попитате дали се чувстват уморени, ще кажат: „Не съм уморен, как може изпълнението на дълга ми да ме умори!“. Но ако един ден са нещастни, ще бъдат недоволни, дори ако просто ги помолиш да отделят една допълнителна минута за нещо, а ако ги смъмриш малко, те ще кажат: „Спри да говориш! Чувствам се потиснат. Ако продължиш да говориш, няма да изпълня дълга си и това ще бъде по твоя вина. Ако не получа благословии в бъдеще, ти ще си виновен и ти ще понесеш цялата отговорност за това!“. Хората са непостоянни, когато са в ненормално състояние. Понякога ще са способни да страдат и да плащат цената, но друг път ще се оплакват от съвсем малко страдание и дори незначителен проблем ще ги разстрои. Когато са в лошо настроение, вече няма да искат да изпълняват дълга си, да четат Божиите слова, да пеят химни или да посещават събрания и да слушат проповеди. Ще искат просто да останат сами за известно време и ще е невъзможно някой да им помогне или да ги подкрепи. След няколко дни може би ще го преодолеят и ще се почувстват по-добре. Всичко, което не ги удовлетворява, ги кара да се чувстват потиснати. Този тип хора не са ли особено своенравни? (Да, така е.) Те са особено своенравни. Например, ако искат да заспят веднага, ще настояват да го направят. Ще кажат: „Уморен съм и искам да заспя веднага. Когато нямам никаква енергия, трябва да спя!“. Ако някой каже: „Не можеш ли да издържиш още десет минути? Тази задача ще приключи много скоро и тогава всички ще можем да си починем, какво ще кажеш?“. Те ще отговорят: „Не, трябва да си легна на мига!“. Ако някой ги убеди, те неохотно ще издържат още малко, но ще се чувстват потиснати и раздразнени. Често се чувстват потиснати по тези въпроси и не желаят да приемат помощ от братята и сестрите си или да бъдат наблюдавани от водачите. Ако допуснат грешка, не позволяват на другите да ги кастрят. Не желаят да бъдат въздържани по никакъв начин. Мислят си: „Вярвам в Бог, за да мога да намеря щастие. Защо тогава да си създавам трудности? Защо животът ми трябва да е толкова изтощителен? Хората трябва да живеят щастливо. Не бива да обръщат толкова внимание на тези правила и системи. Каква е ползата от това винаги да ги спазваме? Точно сега, в този момент, ще правя каквото си искам. Никой от вас не бива да казва нищо по този въпрос“. Този тип хора са особено своенравни и разпасани: те не си позволяват да търпят никакво въздържане, нито желаят да се чувстват въздържани в каквато и да е работна среда. Те не желаят да се придържат към правилата и принципите на Божия дом, не желаят да приемат принципите, които хората трябва да спазват в поведението си, и дори не желаят да се съобразяват с това, което съвестта и разумът им подсказват, че трябва да правят. Те искат да правят каквото им е угодно, да правят това, което ги прави щастливи, което ще им носи полза и ще им създава удобство. Те смятат, че да живеят с това въздържане би нарушило волята им, че това би било вид самоизтезание, че би било твърде тежко за тях самите и че хората не бива да живеят така. Те смятат, че хората трябва да живеят свободно и волно, безгрижно да се отдават на плътта и желанията си, както и на идеалите и копнежите си. Те смятат, че трябва да се отдават на всичките си идеи, да казват каквото си искат, да правят каквото си искат и да ходят където си искат, без да се съобразяват с последствията или с чувствата на другите хора, и най-вече без да се съобразяват със собствените си отговорности и задължения, или с дълга, който вярващите трябва да изпълняват, с истините реалности, които трябва да спазват и изживяват, или с жизнения път, който трябва да следват. Хората от тази група хора винаги искат да правят каквото им е угодно в обществото и сред другите хора, но където и да отидат, никога не могат да го постигнат. Те вярват, че Божият дом набляга на човешките права, предоставя на хората пълна свобода и че се грижи за човешката природа, за толерантността и търпимостта към хората. Те смятат, че след като дойдат в Божия дом, би трябвало да могат свободно да се отдават на плътта и желанията си, но тъй като в Божия дом има управленски закони и правила, те пак не могат да правят каквото си искат. Следователно тази тяхна негативна потискаща емоция не може да изчезне дори след като се присъединят към Божия дом. Те не живеят, за да изпълняват някакви отговорности или мисии, или за да станат истински хора. Вярата им в Бог не е свързана с това да изпълнят дълга си на сътворено същество, да завършат мисията си и да постигнат спасение. Независимо сред какви хора се намират, в каква среда се движат или с каква професия се занимават, крайната им цел е да намерят и да задоволят себе си. Целта на всичко, което правят, се върти около това, а самоудовлетворяването е тяхното желание през целия им живот и целта на техния стремеж.

Някои от вас отговарят за приемането като домакин на братя и сестри и за приготвянето на храна за тях, и в този случай ти трябва да ги попиташ какво обичат да ядат, да се запиташ какви са принципите и изискванията на Божия дом и след това да ги приемеш като домакин съгласно тези два вида принципи. Ако си домакин на хора от Северен Китай, приготвяй повече ястия на пшенична основа, като например кифлички на пара, мандаринови рулца и пълнени кифлички. От време на време може да приготвяш и ориз или оризови нудли, с които се хранят хората от Южен Китай. Всичко това е приемливо. Да предположим, че по-голямата част от хората, които приемаш като домакин, са от Южен Китай. Те не обичат ястия на пшенична основа, предпочитат ориз и имат чувството, че не са се хранили, ако няма ориз. Така че, ако си им домакин, трябва да приготвяш ориз по-често и да се увериш, че ястията ти отговарят на вкуса на хората от Южен Китай. Ако си домакин на хора както от Южен, така и от Северен Китай, тогава можеш да приготвяш два вида ястия и да оставиш хората да избират това, което предпочитат, като им дадеш свобода на избор. Да приемеш като домакин братя и сестри по този начин е в съответствие с принципите — това е много прост въпрос. Стига мнозинството от хората да са доволни, това е достатъчно. Не трябва да се притеснявате за няколко странни индивида, които са недоволни. Но ако домакинът, не разбира истината и не знае как да се справя с нещата според принципите, а винаги действа според собствените си предпочитания, като приготвя каквато храна иска, без да се замисля дали хората ще я харесат — какъв проблем е това? Това е проблем на прекомерната своенравност и егоизъм. Някои хора са от Южен Китай, а по-голямата част от домакините са от Северен Китай. Те правят ориз всеки ден, без да се съобразяват дали братята и сестрите са свикнали с него, и когато се опиташ да ги кастриш и да им дадеш някакъв съвет, в тях се появява определен вид емоция и сърцето им се съпротивлява, става непокорно и изпълнено с негодувание, и те казват: „Да се готви в Божия дом не е лесно. Да се обслужват тези хора е толкова трудно. Работя усилено от сутрин до вечер, за да ви готвя, но вие сте толкова придирчиви. Какво лошо има в яденето на ориз? Нима ние, южняците, не ядем ориз три пъти на ден? Не е ли това доста хубав начин на живот? По-силни сме от вас и имаме повече енергия. Какво толкова хубаво има в това винаги да ядем нудли и кифлички на пара? Можете ли да се заситите от това? Защо нудлите не са ми вкусни? Защо не се чувствам сит, като ги ям? Е, нищо не мога да направя. Предполагам, че за да изпълня дълга си в Божия дом, ще трябва да го понеса и да се въздържа. Ако не се въздържа, може да бъда заменен или отстранен. Затова просто ще трябва да приготвя нудли и кифлички на пара!“. Те с възмущение следват това всеки ден, като си мислят: „Дори не мога да се храня с ориз. Просто искам да имам ориз на всяко хранене. Без ориз не мога да оцелея, искам да ям ориз!“. Макар че с неохота приготвят нудли и кифлички на пара всеки ден, настроението им е изключително лошо. Защо се чувстват изключително зле? Защото се чувстват потиснати. Мислят си: „Трябва да ви обслужвам и да приготвям храната, която вие обичате да ядете, а не това, което аз искам да ям. Защо винаги трябва да задоволявам вас, а не себе си?“. Чувстват се огорчени, потиснати и смятат че животът им е изтощителен. Отказват да вършат каквато и да е допълнителна работа, а когато вършат малко работа, го правят нехайно. Страхуват се, че ще бъдат заменени или премахнати, ако не свършат никаква работа. Следователно единственото, което могат да правят, е неохотно и без желание да действат и да изпълняват дълга си по този начин, без да изпитват никакви моменти на щастие, свобода или волност. Хората ги питат: „Как се чувстваш, когато ставаш домакин на братята и сестрите и им готвиш храна?“. Те отговарят: „Всъщност не е толкова уморително, но се чувствам потиснат“. Хората казват: „Защо се чувстваш потиснат? Имаш ориз, брашно и зеленчуци — имаш всичко. Дори не е нужно да харчиш собствените си пари, за да купиш тези неща. Просто от време на време трябва да се изморяваш и да вършиш малко повече работа от другите хора. Не трябва ли да правиш именно това? Да вярваш в Бог и да изпълняваш дълга си са приятни неща. Те са доброволни. Тогава защо се чувстваш потиснат?“. Те отговарят: „Въпреки че правя тези неща доброволно, не мога да ям ориз много често и не мога да правя каквото си искам, да ям това, което ми харесва и което намирам за вкусно. Страхувам се да не ме критикуват, ако ме видят, че се опитвам да приготвя нещо вкусно за себе си, затова се чувствам потиснат и никога не съм щастлив“. Подобни хора живеят сред потискащи емоции, защото не могат да задоволят желанието си за храна.

Някои хора отглеждат зеленчуци в църковните ферми. Как трябва да го правят? Трябва да засаждат подходящи зеленчукови култури в зависимост от сезоните, климата, температурата и броя на хората, които трябва да изхранват. В Божия дом има правила относно отглеждането на различни зеленчуци, което може да представлява предизвикателство за много хора. Има зеленчуци, които хората обичат да ядат ежедневно, и има такива, които не им харесват. За някои от тях количествата са регламентирани, а други се консумират според сезона. По този начин количеството, което хората могат да изядат, е ограничено. Някои хора си мислеха: „О, никога няма да можем да се насладим напълно на тези зеленчуци. Похапнем малко и те изчезват. Няма достатъчно за всички! Да вземем например чери доматите — всеки път получаваме само една малка шепа и те свършват, преди да успеем да се насладим на вкуса им. Би било чудесно, ако можехме да ги ядем с пълни шепи!“ И така, на едно място, където живеели около десетина души, те засадили двеста стръка чери домати. Започвали да ги ядат с пълни шепи, веднага щом се събудели на сутринта, и продължавали да ги ядат, докато не заспели през нощта. Яденето на чери домати и обикновени домати с пълни шепи и яденето на краставици с цели кошници било толкова вълнуващо за тях. Те чувствали, че това са небесни дни, че са блажени. Такива хора не могат да следват разпоредбите на Божия дом в действията си и не могат да се придържат към научните принципи. Те отказват да слушат когото и да било, дават приоритет на собствените си интереси, във всичко се съобразяват само със себе си и правят каквото им е угодно. В резултат на това, под контрола, надзора и управлението на Божия дом, тези хора, които искаха да ядат плодове с пълни шепи, бяха поставени под ограничение, а някои бяха кастрени. Кажете Ми, как мислите че се чувстват те сега? Не се ли чувстват невероятно разочаровани? Не чувстват ли, че светът е мрачен и че в Божия дом няма любов или топлина? Не се ли чувстват невероятно потиснати? (Така е.) Те постоянно си мислят: „Какво лошо има в това да правя каквото ми е угодно? Не мога ли просто да се наслаждавам на това, че ям някакви зеленчуци? Дори не ми позволяват да ям чери домати с пълни шепи. Колко са стиснати! Божият дом не дава на хората свобода. Ако искаме да ядем чери домати, те ни карат да ги засаждаме според броя на хората, които трябва да бъдат изхранени. Какъв е проблемът да засадя двеста или триста растения? Ако не можем да ги изядем всичките, просто ще ги дадем на животните“. Уместно ли е да ядеш с пълни шепи? Не трябва ли да има умереност и ограничение в това, което консумирате? Порцията от различните храни, създадени от Бог, която хората приемат, трябва да се основава на техния добив и на сезонната наличност. Основните храни трябва да са тези с висок добив, а тези с нисък добив, кратък сезон, кратък период на растеж или ограничени добиви трябва да се консумират в по-малки количества — на някои специфични места хората изобщо не се хранят с тях и не са изгубили нищо. Това е разумно. Хората винаги таят желания и постоянно искат да задоволяват апетита си. Уместно ли е това? Не е уместно винаги да таите желания и апетити. Божият дом има свои правила. Има правила, управление и подходящи системи във всички аспекти на работата в Божия дом. Ако искаш да станеш член на Божия дом, трябва да се придържаш стриктно към неговите правила. Не трябва да сте нагли, а да се научите да се покорявате и да действате по начин, който всички намират за удовлетворителен. Това е съобразено с нивото на съвестта и разума. Никое от правилата на Божия дом не е установено в полза на един-единствен човек. Те са създадени в полза на всички в Божия дом. Те са предназначени да опазят работата и интересите на Божия дом. Тези правила и системи са разумни и ако хората притежават съвест и разум, те трябва да ги следват. Следователно, независимо какво правиш, от една страна, ти трябва да го правиш в съответствие с правилата и системите на Божия дом, а от друга страна, ти имаш също така отговорността и задължението да поддържаш всичко това, а не постоянно да действаш въз основа на личните си интереси и гледна точка. Не е ли така? (Така е.) Ако се чувстваш особено потиснат, живеейки и работейки в Божия дом, това не се дължи на някакъв проблем с правилата, системите или методите на управление на Божия дом, а по-скоро е твой личен проблем. Да предположим, че винаги искаш да търсиш самоудовлетвореност и да задоволяваш собствените си желания в Божия дом, и винаги се чувстваш невероятно потиснат, несвободен и ограничен, без никакво спокойствие и радост. Да кажем, че постоянно се чувстваш неудобно и обиден, че не можеш да правиш каквото ти е угодно по какъвто и да е въпрос, че не можеш да се храниш или да се обличаш както си искаш, че не ти е позволено да се обличаш модерно или съблазнително и всеки ден се чувстваш нещастен и неспокоен поради тези неща. Да предположим, че винаги намираш общуването с твоите братя и сестри за неудобно и си мислиш: „Тези хора винаги общуват с мен за истината, това е твърде неприятно! Не искам да се държа по този начин. Искам просто да живея щастливо, доволно и свободно. Чувствам, че не съм толкова щастлив и свободен, колкото съм си представял, че ще бъда, когато вярвам в Бог. Не искам да бъда възпиран от никого. Винаги има хора, които ме управляват и възпират, и се чувствам потиснат“. Хората от този тип не харесват подобна жизнена среда и изпитват неприязън към нея. С цел да получат благословии обаче те нямат друг избор, освен да ѝ се посветят. Те няма къде да изразят разочарованията си, не смеят да извикат и често се чувстват потиснати. Единственото решение, най-добрият метод за справяне с такива хора, е да им кажете: „Можеш да напуснеш. Иди и яж каквото искаш, носи дрехите, които желаеш, живей живота, който харесваш, прави нещата, които желаеш, прави кариерата, която искаш, и преследвай целите и посоката, които желаеш да преследваш. Божият дом не те задържа. Твоите ръце и крака са свободни и волни, както и сърцето ти. Ти не си обвързан с никого. Освен че си се посветил на Божия дом, за да постигнеш определена цел, никой не ти е наложил тези правила, нито ти е казал, че ти следва, необходимо е и трябва да останеш в Божия дом, иначе той ще ти стори нещо“. Казвам ти истината, Божият дом няма да ти стори нищо. Ако искаш да си тръгнеш, можеш да го направиш по всяко време. Просто върни книгите с Божиите слова на църквата и предай каквато работа си свършил до момента. Можеш да си тръгнеш, когато пожелаеш. Божият дом не те ограничава, не е твой арест или затвор. Божият дом е свободно място и вратите му са широко отворени. Ако се чувстваш потиснат, това е така, защото не можеш да правиш каквото ти е угодно, а това означава, че това място не е подходящо за теб. Това не е щастливият дом, който искаш да намериш, нито е мястото, в което трябва да останеш. Ако живееш по начин, който е в толкова голям разрез с волята ти, трябва да напуснеш. Разбирате ли? Божият дом никога не принуждава неверниците или онези, които не се стремят към истината. Ако желаеш да се занимаваш с бизнес, да забогатееш, да направиш кариера или да се впуснеш в света и да си създадеш име, това е твой личен стремеж и ти трябва да се върнеш в мирския свят. Божият дом никога не ограничава свободата на хората. Вратите на Божия дом са широко отворени. Неверниците и онези, които не се стремят към истината, могат да излязат и да напуснат Божия дом по всяко време.

Някои хора просто не желаят да изпълняват дълга си и да общуват за истината. Те не са се приспособили към църковния живот, не са в състояние да се адаптират към него и винаги се чувстват особено нещастни и безпомощни. Е, на тези хора бих казал: Трябва да побързаш и да напуснеш. Иди в мирския свят, за да потърсиш собствените си цели и посока и да живееш живота, който следва да живееш. Божият дом никога не принуждава никого. Никои от църковните правила, системи или управленски закони не са насочени към теб като личност. Ако ги намираш за трудни, ако не можеш да ги спазваш и се чувстваш особено нещастен и потиснат, тогава можеш да избереш да напуснеш. Тези, които са способни да приемат истината и да отстояват принципите, са подходящи да останат в църквата. Разбира се, ако чувстваш, че не си подходящ да останеш в Божия дом, ще има ли друго подходящо място за теб? Да, светът е необятен и ще се намери подходящо място за теб. Накратко, ако се чувстваш потиснат тук, ако не можеш да намериш освобождение, ако често искаш да се отпуснеш и винаги има възможност природата ти да избухне, тогава си в опасност и не си подходящ да останеш в Божия дом. Светът е необятен и винаги ще се намери подходящо място за теб. Отдели време, за да го намериш сам. Не е ли това подходящ начин за справяне с този въпрос? Не е ли рационален? (Така е.) Ако тези хора се чувстват толкова неудобно, а ти все още искаш да ги задържиш тук, не постъпваш ли глупаво? Нека им позволим да си тръгнат и да им пожелаем успех в осъществяването на мечтите им, нали? Какви са техните мечти? (Да ядат чери домати с пълни шепи.) Те искат също така да ядат ориз и риба на всяко хранене, през цялата година. Какви други мечти имат? Да се събуждат без принуда всеки ден, да работят, когато си поискат, и никой да не ги управлява или контролира, когато не искат да работят. Не е ли това тяхната мечта? (Така е.) Каква велика мечта! Колко възвишена е тя! Кажете ми, имат ли такива хора добри перспективи? Грижат ли се те за истинската си работа? (Не.) Ако трябва да обобщим, такива хора винаги се чувстват потиснати. Казано направо, желанието им е да угаждат на плътта си и да задоволяват желанията си. Те са твърде егоистични, искат да правят всичко според собствените си капризи и както им харесва, като пренебрегват правилата и не се справят с нещата според принципите, а ги правят просто въз основа на собствените си чувства, предпочитания и желания, и действат според собствените си интереси. На такива хора им липсва нормална човешка природа и те не се занимават с истинската си работа. Хората, които не се занимават с истинската си работа, се чувстват потиснати във всичко, което правят, навсякъде, където отидат. Дори ако живеят сами, пак биха се чувствали потиснати. Казано по-учтиво, тези хора не са обещаващи личности и не се занимават с истинската си работа. По-точно казано, тяхната човешка природа е ненормална и те са малко простовати. Какви са хората, които се занимават с истинската си работа? Това са хора, които се отнасят простичко към основните си нужди като храна, облекло, подслон и транспорт. Стига тези неща да отговарят на нормалния критерий, това им е достатъчно. Те се интересуват повече от своя път в живота, от мисията си като човешки същества, от житейските си възгледи и ценности. За какво размишляват по цял ден безперспективните хора? Винаги размишляват за това как да безделничат, как да се изхитрят, за да не поемат отговорност, как да се хранят добре и да се забавляват, как да живеят във физическа лекота и удобство, без да се съобразяват с истинските въпроси. Затова се чувстват потиснати в обстановката и средата на изпълнение на дълга си в Божия дом. Той изисква от хората да усвоят определени общи и професионални знания, свързани с дълга им, за да могат да го изпълняват по-добре. Божият дом изисква от хората често да ядат и пият Божиите слова, за да могат да разберат по-добре истината, да навлязат в истината реалност и да знаят какви са принципите за всяко действие. Всички тези неща, за които Божият дом общува и споменава, се отнасят до теми, практически въпроси и др., които попадат в обхвата на живота на хората и в изпълнението на техния дълг, и имат за цел да им помогнат да се занимават с истинската си работа и да вървят по правилния път. Тези хора, които не се занимават с истинската си работа и правят каквото си искат, не желаят да правят тези истински неща. Крайната цел, която искат да постигнат, като правят каквото си искат, е физическо удобство, удоволствие и лекота, както и да не бъдат ограничавани или ощетявани по никакъв начин. Това включва възможността да ядат достатъчно от всичко, което искат, и да правят каквото си поискат. Именно поради характера им и вътрешните им стремежи те често се чувстват потиснати. Както и да общувате с тях за истината, те няма да се променят и тяхната потиснатост няма да изчезне. Точно такъв тип хора са те — просто неща, които не се занимават с истинската си работа. Макар на пръв поглед да не изглежда, че са извършили някакво голямо зло или че са лоши хора, и че единствено не са спазили принципите и правилата, в действителност в тяхната природа същност е да не се занимават с истинската си работа или да не следват правилния път. На такива хора им липсват съвестта и разума на нормалната човешка природа и те не могат да достигнат интелигентността на нормалната човешка природа. Те не обмислят, не разглеждат и не преследват целите, които хората с нормална човешка природа е редно да преследват, нито житейските нагласи и методите на съществуване, които хората с нормална човешка природа би трябвало да възприемат. Техните умове всеки ден са изпълнени с мисли как да намерят физическа лекота и удоволствие. В жизнената среда на църквата обаче те не могат да задоволят физическите си предпочитания и затова се чувстват неудобно и потиснати. Ето как се появяват тези техни емоции. Кажете Ми, дали такива хора не водят изтощителен живот? (Да, така е.) Окаян ли е животът им? (Не, не е окаян.) Точно така, не е окаян. Меко казано, това са хора, които не се занимават с истинската си работа. Кои са хората в обществото, които не се занимават с истинската си работа? Това са лентяи, глупаци, мързеливци, хулигани, грубияни и безделници — този тип хора. Те не желаят да усвояват нови умения или способности и не искат да се занимават със сериозна кариера или да си намерят работа, за да могат да се справят. Те са лентяите и безделниците на обществото. Те проникват в църквата, след което искат да получат нещо даром и да вземат своя дял от благословиите. Те са опортюнисти. Никога не желаят да изпълняват дълга си. Ако нещата не се случват по техния начин, дори малко да се разминават, те се чувстват потиснати. Винаги желаят да живеят свободно, не искат да извършват никаква работа, но въпреки това искат да се хранят добре и да носят хубави дрехи, да ядат каквото си пожелаят и да спят, когато си поискат. Смятат, че когато дойде такъв ден, той със сигурност ще бъде прекрасен. Не искат да понасят дори и малко трудности и желаят да имат живот в разточителство. Тези хора дори намират живота за изтощителен. Те са обвързани с негативни емоции. Често се чувстват уморени и объркани, защото не могат да правят каквото си поискат. Не искат да се занимават с истинската си работа или да се справят с истинските си дела. Не искат да се задържат на дадена работа и да я вършат постоянно от начало до край, да я приемат за своя професия и дълг, за свое задължение и отговорност. Не искат да я завършат и да постигнат резултати или да я свършат на възможно най-доброто ниво. Никога не са мислили по този начин. Искат просто да действат нехайно и да използват дълга си като средство за изкарване на прехраната. Когато се сблъскат с малко натиск или някаква форма на контрол, или когато им се наложи да спазват малко по-високо изискване, или когато ги накарат да поемат малко отговорност, те се чувстват неудобно и потиснато. Тези негативни емоции се пораждат в тях, животът им се струва изтощителен и те са нещастни. Една от основните причини, поради които животът им се струва изтощителен, е че на такива хора им липсва разум. Разумът им е засегнат, прекарват целия ден, отдавайки се на фантазии, живеят в сън, в облаците, винаги си представят най-невъобразими неща. Ето защо е много трудно да се реши проблемът с тяхната потиснатост. Те не се интересуват от истината, те са неверници. Единственото, което можем да направим, е да ги помолим да напуснат Божия дом, да се върнат в света и да намерят своето място на лекота и удобство.