По време на този период общувахме за първия аспект от това как да се стремите към истината, а именно — да се избавите. Говорихме основно за първата част от тази тема — за избавянето от различни негативни емоции. Колко пъти сме обсъждали темата за избавянето от различни негативни емоции? (Четири пъти.) Имате ли някакви начини за избавяне от негативните емоции? На повърхността различните негативни емоции, за които общувахме и които анализирахме, изглеждат като определени емоции или мисли, но всъщност в основата си те произтичат от погрешните възгледи на хората за живота и от ценностните им системи, както и от техните погрешни мисли и гледни точки. Разбира се, различните видове покварен нрав на хората водят до появата на различни погрешни мисли и гледни точки, които на свой ред пораждат различни негативни емоции. Следователно появата на различни негативни емоции има своя произход и причини. Негативните емоции, за които говорихме, не са моментни или импулсивни мисли, нито са мисли и гледни точки в елементарния смисъл на тези думи, нито са мимолетни настроения. Тези емоции имат способността да влияят върху начина на живот на хората, върху това, което практикуват, върху техните мисли и гледни точки, както и върху перспективите и нагласите, с които възприемат хората и нещата. Тези негативни емоции са скрити дълбоко в сърцата и умовете им, постоянно ги съпътстват в ежедневието им и влияят на гледните точки и позициите, които заемат, когато възприемат различни хора, събития и неща. Тези негативни емоции имат значително негативно въздействие върху ежедневието на хората, върху тяхното поведение и върху пътищата, които избират в живота. Те невидимо водят до различни неблагоприятни последици за тях. Следователно хората трябва бавно да разберат и да преодолеят тези негативни емоции чрез стремежа към истината и постепенно да се избавят от тях. Да се избавите от тези негативни емоции не е като да изхвърлите физически предмет, за който вече не мислите и който след това вече не ви владее. Не става въпрос за това да вземете нещо и да се избавите от него в простия смисъл на тези думи. И така, какво означава „да се избавиш“ в този контекст? На първо място това означава, че трябва да разобличите и анализирате неправилните си мисли и гледни точки, както и неправилните перспективи и нагласи, с които възприемате хората и нещата, докато разберете истината. Тогава ще сте способни наистина да изоставите негативните си емоции. Независимо от това какви негативни емоции възникват у вас, трябва да ги преодолеете, като потърсите съответните истини, докато усвоите принципите и пътищата за практикуване на истината. Само тогава ще можете напълно да се освободите от мъченията, робството и влиянието на негативните емоции и в крайна сметка да придобиете способността да се покорявате на истината и на средата, която Бог е създал, като по този начин останете непоколебими в своето свидетелство. Трябва да възприемате хората и нещата, да се държите и да действате в съответствие с Божиите слова, като използвате истината за свой критерий. Само по този начин можете напълно да се избавите от негативните си емоции и от неправилните си мисли и гледни точки. Защо е необходим толкова сложен процес, за да се избавите напълно от тях? Причината е, че тези негативни емоции не са осезаеми неща. Те не са емоции, които временно владеят или засягат ума на човека. Те са установени, вече съществуващи или дори дълбоко вкоренени мисли и гледни точки, които се формират у хората и имат особено силно влияние върху тях. Затова са необходими различни методи и стъпки, за да се избавите от тези негативни емоции. Този процес на избавяне е и процес на стремеж към истината. Не е ли така? (Така е.) Процесът на избавяне от тези негативни емоции наистина е процес на стремеж към истината. Така че единственият начин да се справите с негативните емоции е като търсите истината и ги преодолявате въз основа на Божиите слова. Разбирате ли смисъла на това твърдение? (Да.)

Когато за пръв път започнахме да общуваме за негативните емоции, различните истини, за които бяхме разговаряли преди, обикновено не засягаха тази тема, така че тя беше много непозната за всички вас. Хората мислят, че е нормално да имат негативни емоции, и ги смятат за нещо отделно от покварения нрав. Те вярват, че негативните емоции не са покварен нрав и че двете неща нямат нищо общо помежду си. Това е неправилно. Някои хора вярват, че негативните емоции са просто временни мисли или идеи, които не оказват влияние върху хората, и затова смятат, че няма значение дали ще се избавят от тях, или не. Сега, чрез многобройни сесии в общение и анализ, беше доказано, че негативните емоции наистина оказват реално въздействие върху хората. В миналото винаги сме общували за това как да разбирате и анализирате покварения нрав, а негативните емоции сме засягали само малко, докато разобличавахме покварения нрав, но не сме разговаряли за тях много подробно. Сега, след няколко конкретни дискусии, се надявам, че можете да се съсредоточите върху тази тема и да започнете да се учите да анализирате и да разбирате тези негативни емоции в ежедневието си. Когато разберете същността им, можете да ги отхвърлите, да им се опълчите и постепенно да се избавите от тях. Едва след като се избавите от тези негативни емоции, можете да излезете на правилния път на стремежа към истината и да поемете по него. Това са стъпките, които трябва да предприемете. Ясно ли е? (Да.) Макар че негативните емоции може да не владеят и да не контролират хората в същата степен като покварения нрав, когато става въпрос за живота, съществуването и пътищата, които хората поемат, тези негативни емоции също са неизбежни. В определени ситуации и в определена степен негативното въздействие, което те имат, когато става въпрос за обвързване на мислите на хората и оказване на влияние върху приемането на истината, както и за това дали вървят по правилния път или не, е не по-малко значимо от въздействието на покварения им нрав. Постепенно ще започнете да оценявате това в бъдещите си стремежи, преживявания и практика. Точно сега, тъй като току-що сте се докоснали до тази тема, някои от вас няма да имат никакво съзнание или знание за нея и дори още по-малко ще я оценяват. Когато в бъдеще преживееш този въпрос, ще почувстваш, че негативните емоции не са толкова прости, колкото изглеждат. Те заемат значително място и пространство в мислите на хората, в дълбините на техните сърца и дори в тяхното подсъзнание. Може да се каже, че тези негативни емоции подхранват и подтикват хората да действат до голяма степен въз основа на своя покварен нрав и подхранват и подтикват възпирането и оковаването на хората от страна на покварения им нрав. Те карат хората упорито да живеят в съответствие с покварения си нрав, що се отнася до начина, по който възприемат хората и нещата, както и до начина, по който се държат и действат, така че не бива да подценявате тези негативни емоции. Всъщност, от една страна, в негативните емоции са скрити много негативни мисли и гледни точки, а от друга страна, различни негативни емоции са скрити в различна степен в покварения нрав на хората. Накратко, тези негативни емоции обсебват сърцата на хората и имат еднаква същност с покварения нрав на хората. И двете са аспекти на негативността и са негативни неща. Какво означава тук „негативни неща“? За какво се отнася? От една страна, тези негативни емоции не играят положителна роля при навлизането в живота на хората. Те не могат да те насочват или да ти помогнат да застанеш пред Бог, да търсиш активно Неговите намерения и след това да постигнеш покорство към Него. Когато тези негативни емоции са скрити в хората, сърцата им са отдалечени от Бог, те се пазят от Него и Го избягват, и дори могат тайно, подмолно и неволно да подозират, да отричат и да съдят Бог. От тази гледна точка негативните емоции положителни неща ли са? (Не, не са.) Това е едната страна. От друга страна, тези негативни емоции не водят хората пред Бог, за да се покорят на истината. Те водят хората по пътища и към цели и посоки, които противоречат и се противопоставят на истината. В това няма никакво съмнение. Функцията, която тези негативни емоции изпълняват у човека, е да го накарат да се защитава, да пази интересите на плътта си и да поддържа суетата, гордостта и статуса си. Те постоянно те възпират и обвързват, като ти пречат да се вслушваш в Божиите слова, да бъдеш честен човек и да практикуваш истината. Те те карат да вярваш, че ще загубиш, ако практикуваш истината, че ще загубиш репутацията и статуса си, че ще бъдеш осмиван от другите и че истинската ти същност ще бъде разобличена пред света. Тези негативни емоции контролират хората, като властват над мислите им и ги карат да мислят само за тези негативни неща. Е, тогава дали същността на тези негативни неща противоречи на истината? (Да.) И така, макар че негативните емоции постоянно ти напомнят за тези неща, едновременно с това те постоянно ти пречат да практикуваш истината и да се стремиш към нея. Те действат като стени за твоя стремеж към истината и като препъни камъни по пътя ти към навлизането в истината реалност. Всеки път, когато искаш да практикуваш истината, да говориш честно, да се покориш на Божието върховенство и на Неговите подредби, да действаш според принципите или искрено да отдадеш всичко на Бог, да платиш цена и да покажеш предаността си към Него, тези негативни емоции веднага се проявяват и ти пречат да практикуваш истината. Те постоянно се появяват в мислите ти и проблясват в съзнанието ти, като ти казват какво ще загубиш, ако действаш по този начин, какъв ще бъде краят ти, какви ще бъдат последиците и какво ще си способен да придобиеш. Те многократно ти напомнят и те предупреждават, като ти пречат да приемеш и да практикуваш истината, и да се покориш на Бог. Вместо това те те карат да мислиш за себе си, да се съобразяваш със собствените си интереси и в резултат на това ти не си способен да практикуваш истината или просто да се покориш на Бог. Мислите ти мигновено стават обвързани и контролирани от тези негативни емоции. Въпреки че първоначално искаш да практикуваш истината и си готов да се покориш на Бог, и искаш да Го удовлетвориш, когато у теб се появят негативни емоции, ти неволно ги следваш и те започват да те контролират. Те запечатват устата ти, връзват ръцете и краката ти и ти пречат да правиш това, което трябва да правиш, и да говориш думите, които си длъжен да кажеш. Вместо това в крайна сметка изричаш фалшиви, измамни и осъдителни думи и извършваш действия, които противоречат на истината. Сърцето ти веднага става мрачно и попада в капана на мъките. Първоначалните ви идеи и планове са добри — искате да практикувате истината и да предложите своята преданост, за да изпълнявате добре дълга си, и имате стремежа, желанието и волята да практикувате истината. Но в критични моменти тези негативни емоции поемат контрола над вас. Нямате способността да им се опълчите или да ги отхвърлите и в крайна сметка можете само да се предадете на тези негативни емоции. Когато негативните емоции преследват и смущават хората, когато контролират мислите им и им пречат да практикуват истината, хората изглеждат толкова безсилни, безпомощни и жалки. Когато не възникват големи въпроси и когато не са замесени никакви принципи, хората си мислят, че имат безгранична сила, че са силни в решимостта и вярата си, и смятат, че са пълни с мотивация. Те вярват, че не могат да обичат достатъчно Бог, мислят, че имат богобоязливо сърце и че не могат да направят нищо лошо, че не са способни да причиняват прекъсвания и смущения и че със сигурност не са способни умишлено да вършат зло. Но когато нещо се случи, защо не могат да контролират начина, по който реагират? Тези техни неволни действия не са планирани или желани, но те все пак се случват и стават реалност и са далеч от начина, по който тези хора са искали да действат. Трябва да се каже, че появата на тези неща и повторението на подобни явления се дължи на негативните емоции. Ясно е, че въздействието на негативните емоции върху хората и техният контрол над тях не е толкова просто нещо, колкото хората си го представят, нито е толкова лесно преодолимо и със сигурност не е толкова лесно да се избавите от тях или да им се опълчите. Колкото и силно хората да скандират своите лозунги, колкото и силна да е тяхната решимост, колкото и високи да са техните стремежи, колкото и големи да са техните боголюбиви сърца и вярата им в Бог, когато се сблъскат с реалността, защо тази решимост и вяра, тези стремежи и идеали нямат никакъв ефект? Как се влияят и задушават от преходните негативни емоции? От това става ясно, че негативните емоции са пуснали корени в живота на хората. Те съжителстват с покварения им нрав и имат способността да влияят на мислите и гледните точки на хората и да ги контролират, подобно на покварения нрав. В същото време, дори по-сериозно, те контролират думите и действията на хората, нещо повече — контролират всяка тяхна мисъл и идея, всяко тяхно действие и поведение в условията на всякакви ситуации. В такъв случай не е ли много важно да преодолеем тези негативни емоции? (Така е.) Негативните емоции не са положителни неща, това може да се илюстрира по два начина. Първо, негативните емоции не могат да доведат човека до активно пристъпване към Бог. Второ, те не могат да позволят на човека да практикува успешно истината, изправен пред реалността, и да навлезе в нея, както би искал. Те са препъни камъни за стремежа на хората към истината, те им пречат да търсят и да практикуват истината. Затова негативните емоции трябва да се преодолеят. Като разгледаме въздействието и същността на негативните емоции, можем да видим, че те не са положителни неща. Нещо повече, може да се каже, че в известна степен по своята същност те имат по-голяма способност да възпират и контролират хората, отколкото покварения нрав. И така, според вас съществуването на тези негативни емоции сериозен проблем ли е? (Да.) Ако тези негативни емоции не бъдат преодолени, какви последици може да се очакват? Можете да сте сигурни, че тези емоции ще накарат човек да живее в негативизъм дълго време и те имат още по-силна способност да възпират и обвързват хората, като им пречат да се стремят към истината. Трябва ли да бъде разрешен такъв сериозен проблем? Да, трябва да бъде разрешен. Едновременно с разрешаването на проблема с покварения нрав хората трябва да преодолеят и негативните си емоции. Ако преодолеят негативните си емоции и покварения си нрав, техният стремеж към истината ще върви много по-гладко и няма да има никакви съществени пречки пред него.

Поквареният нрав е скрит в някои от повърхностните разкривания и подходи на хората, както и в някои състояния. Как тогава да разпознаете негативните емоции? Как да разграничите негативните емоции от покварения нрав? Замисляли ли сте се над това преди? (Не.) Нравът и емоциите са две различни неща. Ако говорим само за нрав и емоции, лесно ли е да разграничим буквалните им значения? Нравът се отнася до нещата, които се проявяват в природата същност на човека, докато емоциите са главно вид психологическо състояние, в което се намират хората, докато правят нещо. Независимо от буквалното тълкуване на тези термини, във всеки случай емоциите на хората — особено негативните им емоции — съдържат много негативни мисли. Когато човек таи тези негативни емоции, това може да го накара да живее в негативно състояние и под властта на различни неправилни мисли и гледни точки. Не е ли така? (Така е.) Тези негативни емоции могат да останат скрити в сърцата на хората дълго време и ако хората не разбират истината, никога няма да осъзнаят тези емоции или да почувстват тяхното присъствие. Те винаги съпътстват хората, точно както техният покварен нрав. В много случаи тези негативни емоции са скрити в различни неправилни мисли и гледни точки на хората и тези неправилни мисли и гледни точки ги карат да се съмняват в Бог, да губят истинската си вяра и дори да отправят всякакви неразумни искания към Него, като губят нормалния си разум. Под опаковката на различни причини, мисли и гледни точки тези негативни емоции се крият в покварения нрав на човека и в различните му неправилни мисли и гледни точки, като напълно представят природата същност на този човек. Поквареният нрав се проявява в различните състояния, които се разкриват чрез поведението и действията на хората — тези различни състояния носят в себе си покварения нрав на хората. Въпреки че негативните емоции и поквареният нрав се различават помежду си, в някои отношения между тях съществува необходима връзка и те дори могат да се преплитат и да станат неразделни. В определени отношения те могат да се подкрепят взаимно, да се насърчават взаимно, да зависят едни от други и да съществуват съвместно. Например страданието, тревогата и безпокойството, за които общувахме миналия път, са вид негативна емоция. Именно този вид негативна емоция кара хората да живеят в страдание, тревога и безпокойство. Когато хората са хванати в капана на тези емоции, те естествено формират определени мисли и гледни точки, които ги карат да се съмняват, да правят предположения, да се предпазват, да не разбират правилно и дори да съдят и да нападат Бог, както и да отправят неразумни искания за сделки с Него. В този момент тези негативни емоции вече са прераснали в покварен нрав. И така, какво разбрахте от този пример? Можете ли да разграничите негативните емоции от покварения нрав? Кажете Ми. (Негативните емоции пораждат определени неправилни мисли и гледни точки, докато поквареният нрав е по-дълбоко вкоренен и кара хората да разбират погрешно Бог и да се предпазват от Него.) Ще дам пример. Да вземем негативните емоции на страдание, тревога и безпокойство. Да кажем, че човек се разболее и мисли за заболяването си, в резултат на което изпитва страдание, тревога и безпокойство. Тези неща контролират сърцето му, карат го да се страхува, че болестта му ще се влоши, както и от различните последствия, които идват със смъртта. Тогава той започва да се страхува от смъртта, да я отхвърля и да иска да избяга от нея. Тази поредица от мисли и идеи възниква поради заболяването му. В контекста на това заболяване у този човек се пораждат много активни мисли. Източникът на тези активни мисли се основава на интересите на плътта му и очевидно не се основава на факта, че Бог управлява всички неща, или на истината. Ето защо ги категоризираме като негативни емоции. Този човек се чувства зле заради болестта си, но болестта вече е в него и той трябва да се изправи срещу нея — не може да избяга от нея, затова си мисли: „О, не, как да се изправя срещу тази болест? Трябва ли да я лекувам, или не? Какво ще се случи, ако не го направя? Какво ще стане, ако го направя?“. Докато продължава да мисли, той се разстройва. Различните мисли и гледни точки, които има за заболяването си, го хващат в капана на страданието, тревогата и безпокойството. Дали тогава тази негативна емоция не е започнала вече да се проявява? (Да.) Когато за пръв път започва да изживява заболяването си, той възнамерява да се опита да го излекува, но после чувства, че това не е уместно, и вместо това планира да живее според вярата си, като изпълнява нормално дълга си, докато все още се тревожи, че заболяването ще стане сериозно. Какъв е подходящият начин да се справи с това? Липсва му път. Под властта на негативните си емоции той винаги изпитва страдание, тревога и безпокойство по този въпрос, а щом в него се появи страдание, тревога и безпокойство, той не може да се избави от тях. Чувства се измъчван от заболяването си — какво трябва да направи по въпроса? Започва да си мисли: „Всичко е наред, вярвам в Бог, Той ще ме излекува, имам вяра“. След известен период от време обаче заболяването не се подобрява и Бог не го изцелява. Човекът продължава да изпитва страдание, тревога и безпокойство по този въпрос и си казва: „Ще ме изцели ли Бог, или не? Просто трябва да чакам, Той ще ме изцели. Имам вяра“. Той казва, че има вяра, но дълбоко в себе си всъщност живее сред негативните си емоции, като си мисли: „Ами ако Бог не ме излекува, ако се разболея сериозно и умра? Дали ще съм изпълнил дълга си напразно? Нима няма да мога да получа никакви благословии? Трябва да помоля Бог да ме изцели“. Затова се моли на Бог с думите: „Боже, въз основа на толкова много години, през които съм изпълнявал дълга си, можеш ли да ме избавиш от болестта?“. Размишлявайки след това, той осъзнава: „Не е правилно да моля Бог за това. Не бива да поставям такива прекомерни изисквания към Него, трябва да имам вяра“. Когато има вяра, той чувства, че заболяването му се е подобрило малко, но след известно време си мисли: „Не чувствам болестта ми да се е подобрила наистина. Всъщност изглежда, че се е влошила. Какво да правя? Ще се старая повече и ще полагам повече усилия при изпълнението на дълга си, ще понасям повече страдания, ще плащам по-голяма цена и ще се стремя да накарам Бог да ме излекува. Ще Му покажа своята преданост и своята вяра и ще Му покажа, че мога да приема това изпитание“. След известно време болестта му не само не се подобрява, но се влошава, а той се чувства все по-зле и си мисли: „Бог не ме е излекувал. Какво да правя? Ще ме изцели ли Бог, или не?“ Страданието, тревогата и безпокойството му се засилват. В този контекст той живее непрекъснато сред негативни емоции на страдание, тревога и безпокойство поради заболяването си. От време на време проявява известна „вяра“ в Бог и понякога предлага малко от своята преданост и решителност. Каквото и да прави или какъвто и подход да прилага, във всеки случай той постоянно е в капана на емоциите на страдание, тревога и безпокойство. Той е дълбоко обвързан със заболяването си и всичко, което прави, е да се подобри, да се излекува от болестта си и да се освободи от нея. Когато човек живее сред тези негативни емоции, той не просто мисли за болестта си за кратко време, а напротив — под властта на тези негативни емоции мисленето му често силно се активизира. Когато тези активни мисли не могат да се осъществят или когато реалността не е съобразно това, което иска, от време на време в ума му се появяват множество идеи или дори подходи против волята му. Той заявява: „Ако Бог не ме излекува, пак ще изпълня дълга си, но ако Той наистина не ме излекува, тогава вярата ми в Него е безполезна и ще трябва сам да се излекувам от болестта си“. Виждаш ли, той си мисли: „Ако Бог не ме излекува, все пак ще изпълня дълга си добре. Ето, Бог ме изпитва“, но в същото време си мисли и следното: „Ако Бог наистина не ме излекува, тогава сам ще трябва да лекувам болестта. Ако трябва да я лекувам сам, тогава няма да изпълня дълга си. Ако вярата ми в Бог не може да излекува дори болестта ми, защо да вярвам в Него? Защо Бог изцелява другите, но не и мен?“. Той непрекъснато е оплетен в негативните си емоции и не само че не може да обърне или да промени неправилните си мисли и гледни точки, но тези негативни емоции го карат постепенно да разбира погрешно Бог, да се оплаква от Него и да се съмнява в Него в процеса на преживяване на заболяването си. Този процес е процес на постепенна трансформация на негативните му емоции и на задействането им чрез покварения му нрав. След като поквареният нрав завладее действията на даден човек, този човек вече не притежава само негативни емоции — в него ще възникнат определени мисли и гледни точки или съждения и решения, и те ще породят определени действия. Когато даден вид емоция се превърне в някакво състояние, вече не става въпрос просто за негативни емоции, за мисъл за нещо или за живот в определено състояние на нещата, а за състояние на нещата, което поражда мисли, гледни точки и решения, поражда движения и действия. И така, какво ръководи тези мисли, гледни точки, движения и действия? Именно поквареният нрав преобладава в тях. Дали този процес на трансформация сега вече не е изгладен? (Така е.) Отначало у хората се пораждат негативни емоции в определен контекст и тези негативни емоции са само няколко прости мисли, гледни точки и идеи, но всички тези идеи са негативни. Те се застояват в емоциите на хората и водят до пораждането на различни неправилни състояния. Когато хората живеят в неправилни състояния и решават какво да правят, как да го правят и какви подходи да възприемат, в тях се формират погрешни възгледи и теории, а това води до техния покварен нрав. Толкова е просто. Това ясно ли е сега? (Да, ясно е.) И така, разкажете Ми за това. (В определен контекст у хората се пораждат някои негативни емоции. Отначало те не са нищо повече от няколко негативни идеи. Когато тези негативни идеи продължат да пораждат различни погрешни състояния и хората започнат да решават какво да правят и да възприемат определени подходи, в тях започват да преобладават определени мисли и теории. Тогава се включва техният покварен нрав.) Помислете върху това и вижте дали го разбирате. Не е ли просто? (Така е.) Звучи просто, но можете ли да направите разлика между негативните емоции и покварения нрав? Независимо дали на теория са лесни за разграничаване, или не, все пак разбрахте ли каква е разликата между негативните емоции и покварения нрав? (Да.)

Ако различните негативни емоции, за които общувахме, съществуват в собствените ви сърца, можете ли да ги разпознаете и анализирате? (Донякъде можем да ги разпознаем.) Ако ги притежавате, би трябвало да можете да ги разпознаете. Целта на разпознаването на негативните емоции не е просто да имаме общо теоретично разбиране за тях или да схванем значението им и това да е всичко. Целта е да се освободим от мъчението на негативните емоции, след като започнем да ги разпознаваме на практика, и да се избавим от различните негативни емоции, които не би трябвало да съществуват у хората, като негативните емоции, за които общувахме по-рано. Сега, въз основа на разграничението между негативните емоции и покварения нрав, за което току-що общувахме, можем ли да кажем, че негативните емоции са първопричина или контекст, който кара хората да разкрият покварения си нрав? Например в случай на болест, ако не проявиш негативни емоции като страдание, тревога и безпокойство поради болестта, това доказва, че имаш знания и преживяване по въпроса, че притежаваш правилни мисли и гледни точки и истинско покорство. В резултат на това мислите и действията ти в това отношение би трябвало да са съобразени с истината. Обратно, ако постоянно изпитваш негативни емоции по даден въпрос и постоянно оставаш в техния капан заради него, естествено е заради тези негативни емоции у теб да се появят различни негативни състояния. Тези негативни състояния ще те накарат естествено да разкриеш покварения си нрав, докато се намираш в тези неправилни състояния. Тогава ще действате въз основа на сатанински философии, ще нарушавате истината във всяко отношение и ще живеете според покварения си нрав. Следователно, независимо от начина, по който разграничавате негативните емоции и покварения нрав, като цяло тези две неща са свързани и са неразделни. По-специално те имат обща същност, тъй като и негативните емоции, и поквареният нрав са негативни неща — те имат еднаква същност и основни мисли и гледни точки. Мислите и гледните точки, които водят до появата на негативни емоции, са все негативни, те са все сатанински философии и тези негативни неща карат хората да разкриват своя покварен нрав и да се държат и да действат въз основа на своя покварен нрав. Не е ли така? (Така е.)