Нека сега поговорим за болестта. Когато става въпрос за тази стара човешка плът, няма значение от каква болест се разболяват хората, дали могат да се подобрят, или до каква степен страдат, нищо от това не зависи от тях — всичко е в Божиите ръце. Ако, когато се разболееш, се покоряваш на устроеното от Бог и си готов да понесеш и приемеш този факт, тогава ти все така ще имаш тази болест. Ако не приемеш този факт, пак няма да си способен да се отървеш от тази болест — това е факт. Можеш да посрещнеш болестта си положително за един ден или негативно за един ден. Тоест, независимо от твоето отношение, ти не можеш да промениш факта, че си болен. Какъв избор правят интелигентните хора? И какъв избор правят глупавите хора? Глупавите хора ще изберат да живеят в чувство на скръб, безпокойство и тревога. Те дори ще затънат в тези чувства и няма да искат да излязат от тях. Те не се вслушват в никакви съвети, които им се дават, и се чудят: „О, как се сдобих с тази болест? Дали беше причинена от умора? Дали беше причинена от тревога? Или пък беше причинена от задръжки?“. Всеки ден се чудят как са се разболели и кога е започнала болестта, като си мислят: „Защо не съм я забелязал? Как можах да бъда толкова глупав и да изпълнявам дълга си толкова честно? Другите хора си правят профилактични прегледи всяка година и най-малкото си мерят кръвното налягане, и си правят рентгенова снимка. Как така не съм осъзнал, че трябва да отида на профилактичен преглед? Другите хора живеят толкова внимателно. Аз как така живея толкова глупаво? Получих тази болест и дори не знаех за нея. О, трябва да се лекувам от тази болест! Какво лечение мога да получа?“. След това влизат в интернет и търсят как са получили болестта, какво я е причинило, как да я лекуват с китайска медицина, как да я лекуват със западна медицина и какви народни лекове има — търсят всички тези неща. След това вкъщи прилагат китайска, а после и западна медицина, като винаги се чувстват сериозни, неспокойни и нетърпеливи, че са се разболели, и с течение на времето спират да изпълняват дълга си, отхвърлят вярата си в Бог, спират да вярват и мислят само за това как да излекуват болестта си. Сега техният дълг е да излекуват болестта си. Те са погълнати от болестта си, всеки ден се чувстват скръбни, че са се разболели, и когато видят някого, казват: „О, аз се разболях от тази болест по този начин. Нека това, което ми се случва, да бъде урок за вас, и когато се разболеете, трябва да отидете да се прегледате и да се лекувате. Грижата за здравето ви е най-важна. Трябва да сте информирани и да не живеете прекалено глупаво“. Те казват тези неща на всеки срещнат. Като се разболяват, те имат това преживяване и научават този урок. След като се разболеят, те внимават с какво се хранят, внимават къде ходят и се научават как да се грижат за собственото си здраве. Накрая стигат до извода: „Хората трябва да разчитат на себе си, за да се грижат за собственото си здраве. През последните няколко години не обръщах особено внимание на здравето си и в момента, в който отвърнах поглед от него, се разболях от тази болест. За щастие я открих рано. Ако я бях открил по-късно, с мен щеше да е свършено. Щеше да е толкова злощастно да се разболея и да умра млад. Още не съм успял да се насладя на живота, има толкова много вкусни неща за ядене, които още не съм опитал, и толкова много забавни места, на които още не съм бил!“. Разболяват се и правят този извод. Разболяват се, но не умират, и вярват, че са умни и че са хванали болестта навреме. Никога не казват, че всичко това се дължи на Божието върховенство и е предопределено от Бог, и че ако някой не трябва да умре, тогава, независимо колко тежко е поразен от болестта, все пак той не може да умре, и че ако някой трябва да умре, то той ще умре, дори да не се е разболял — те не разбират това. Те вярват, че болестта ги е направила умни, а всъщност отиват твърде далеч със своята „умнотия“ и са твърде глупави. Когато хората, които се стремят към истината, се сблъскат с болест, ще затънат ли в чувство на скръб, безпокойство и тревога? (Не.) Какъв подход ще възприемат към болестта? (Първо, те ще са способни да се покорят, а след това, докато са болни, ще се стремят да разберат Божиите намерения и да премислят какъв покварен нрав имат.) Могат ли тези няколко думи да разрешат проблема? Ако всичко, което правят, е да премислят, няма ли все пак да се наложи да лекуват болестта си? (Те също така ще потърсят лечение.) Да, ако става въпрос за болест, която трябва да се лекува, за сериозно заболяване или за болест, която може да се влоши, ако не потърсите лечение за нея, тогава тя трябва да се лекува — така правят интелигентните хора. Когато глупавите хора не са болни, те винаги се тревожат: „О, може ли да съм болен? А ако съм болен, ще се влоша ли? Ще се разболея ли от тази болест? А ако се разболея от тази болест, ще умра ли от преждевременна смърт? Дали ще бъде много болезнено, когато умирам? Дали ще живея щастлив живот? Ако се разболея от тази болест, тогава трябва ли да се погрижа за смъртта си и да се радвам на живота във възможно най-кратък срок?“. Глупавите хора често се чувстват скръбни, неспокойни и тревожни за подобни неща. Те никога не търсят истината и не търсят истините, които трябва да разберат по този въпрос. Интелигентните хора обаче имат някакво разбиране и проницателност по този въпрос или когато някой друг се разболее, или когато те самите все още не са болни. И така, какво разбиране и проницателност трябва да имат? На първо място, дали болестта ще подмине някого, защото той се чувства скръбен, неспокоен и тревожен? (Не.) Кажете Ми, не е ли вече предопределено кога някой ще се разболее от някаква болест, какво ще бъде здравето му на определена възраст и дали ще се разболее от някаква тежка или сериозна болест? Така е, и това е сигурно, позволи Ми да ти го кажа. Сега няма да обсъждаме как Бог предопределя нещата за теб. Външният вид на хората, чертите на лицето, формата на тялото и датата на раждането им очевидно са известни на всички. Невярващите гадатели, астролозите и онези, които могат да четат по звездите и по дланите на хората, могат да разберат по дланите, лицата и рождените дати на хората кога ще ги сполети някакво бедствие и кога ще ги сполети някакво нещастие — тези неща вече са определени. И така, когато някой се разболее, може да изглежда, че то е причинено от изтощение, чувство на яд или защото живее лошо и не се храни добре — на пръв поглед може да изглежда така. Тази ситуация се отнася за всички, така че защо някои хора в една и съща възрастова група се разболяват, а други не? Дали е предопределено да бъде така? (Да.) Казано лаишки, това е предопределено. Как да го кажем с думи, които са в съгласие с истината? Всичко това е под върховенството и подредбите на Бог. Следователно, независимо какви са храната, напитките, жилището и средата ти на живот, те нямат нищо общо с това кога ще се разболееш или каква болест ще те сполети. Хората, които не вярват в Бог, винаги търсят причините от обективна гледна точка и винаги наблягат на причините за болестта, като казват: „Трябва да се движиш повече, да ядеш повече зеленчуци и по-малко месо“. Дали това наистина е така? Хората, които никога не ядат месо, също може да се сдобият с високо кръвно налягане и диабет и вегетарианците също може да имат висок холестерол. Медицинската наука не е дала точно или разумно обяснение за тези неща. Нека ти кажа, че всички различни храни, които Бог е създал за човека, са храни, които човек следва да яде. Просто не преяждайте, а ги консумирайте умерено. Необходимо е да се научите как да се грижите за здравето си, но винаги да искате да изучавате как да предотвратите болестите е погрешно. Както току-що казахме, какво ще бъде здравето на някого на определена възраст и дали ще се разболее от сериозна болест, всичко това е подредено от Бог. Невярващите не вярват в Бог и търсят някой, който да види тези неща в дланите, в рождените дати и в лицата им, и вярват на тези неща. Ти вярваш в Бог и често слушаш проповеди и общения за истината, така че ако не вярваш в това, тогава ти не си нищо друго освен един неверник. Ако наистина вярваш, че всичко е в Божиите ръце, тогава би трябвало да вярваш, че тези неща — тежките болести, сериозните болести, леките болести и здравето — всички те попадат под върховенството и подредбите на Бог. Появата на сериозно заболяване и това какво ще бъде здравословното състояние на човека на определена възраст не са случайни неща и да разбереш това означава да имаш положително и точно разбиране. В съгласие ли е това с истината? (Да.) То е в съгласие с истината, това е истината, трябва да я приемеш и твоето отношение, и твоите възгледи по този въпрос трябва да се трансформират. А какво се преодолява, след като тези неща се трансформират? Не се ли преодоляват твоите чувства на скръб, безпокойство и тревога? Най-малкото негативните ти емоции на скръб, безпокойство и тревога за болестта се преодоляват на теория. Тъй като разбирането ти е трансформирало твоите мисли и възгледи, следователно то преодолява твоите негативни емоции. Това е един аспект: дали някой ще се разболее, или не, каква сериозна болест ще получи и какво ще бъде здравето му на всеки етап от живота му, не може да бъде променено от волята на човека, а по-скоро всичко това е предопределено от Бог. Някои хора казват: „Значи е добре, ако не искам да се разболявам? Нормално ли е, ако искам да помоля Бог да отнеме болестта от мен? Нормално ли е, ако искам да помоля Бог да ме предпази от това бедствие и нещастие?“. Какво мислите вие? Хубави ли са тези неща? (Не.) Вие казвате това с такава увереност, но никой не е способен да разбере ясно тези неща. Може би някой изпълнява предано дълга си и има решимостта да се стреми към истината, и е много важен за някаква работа в Божия дом, и Бог може би му отнема тази сериозна болест, която засяга дълга му, работата му и физическата му енергия и сила, тъй като Бог ще поеме отговорност за Своето дело. Но има ли такъв човек като него? Кой човек е такъв? Вие не знаете, нали? Може би има хора като него. Ако наистина имаше такива хора, тогава Бог нямаше ли да е способен да отнеме болестта или нещастието им само с една дума? Няма ли Бог да е способен да го направи само с една мисъл? Божията мисъл би била: „Този човек ще се сблъска с болест в определен месец на определена възраст. Той сега е толкова зает с работата си, затова няма да получи тази болест. Не е необходимо да преживява тази болест. Нека тя го подмине“. Няма причина това да не се случи и за това е необходима само една дума от Бог, нали? Но кой би могъл да получи такава благословия? Всеки, който наистина притежава такава решимост и преданост и наистина може да изпълнява тази функция в Божието дело, е този, за когото е възможно да получи такава благословия. Това не е темата, по която трябва да говорим, затова няма да говорим за нея точно сега. Говорим за болестта. Това е нещо, което повечето хора ще преживеят през живота си. Следователно видът на болестта, която ще засегне тялото на хората в даден момент или на определена възраст, и това, какво ще бъде здравето им, са все неща, които са подредени от Бог и хората не могат да решават сами тези неща. Точно както когато някой се ражда, той не е способен да реши сам кога да стане това. И така, не е ли глупаво да се чувстваш скръбен, неспокоен и тревожен за неща, които не можеш да решиш сам? (Да.) Хората трябва да се заемат с решаването на нещата, които могат да решат сами, а за тези, с които не могат да се справят сами, трябва да чакат Бог. Хората трябва да се покорят мълчаливо на Бог и да Го молят да ги защити — това е начинът на мислене, който трябва да имат. Когато наистина ги застигне болест и смъртта наистина е близо, тогава хората трябва да се покорят и да не се оплакват, да не се бунтуват срещу Бог, да не сипят хули срещу Бог или да казват неща, с които да Го нападат. Вместо това те трябва да се изправят като сътворени същества и да преживяват и ценят всичко, което идва от Бог — не бива да се опитват да избират нещата сами за себе си. Това трябва да бъде специално преживяване, което обогатява живота ти и не е непременно лошо, нали? Ето защо, когато става въпрос за болест, хората трябва първо да преодолеят погрешните си мисли и възгледи относно произхода на болестта и тогава вече няма да се тревожат за това. Освен това те нямат право да контролират известни или неизвестни неща, нито са способни да ги контролират, тъй като всички тези неща са под Божието върховенство. Отношението и принципът на практикуване, които хората трябва да имат, са да чакат и да се покоряват. От разбирането до практикуването всичко трябва да се прави съгласно истините принципи — тоест да се стремиш към истината.

Някои хора постоянно се притесняват за болестта си и си казват: „Ще мога ли да издържа, ако болестта ми се влоши? Ако състоянието ми се влоши, ще отнеме ли живота ми? Дали ще се наложи да ме оперират? А ако ме оперират, дали ще умра на операционната маса? Покорил съм се. Ще отнеме ли Бог живота ми заради тази болест?“. Какъв е смисълът да мислиш за тези неща? Ако не можеш да се въздържиш от подобни мисли, тогава трябва да се молиш на Бог. Безсмислено е да разчиташ на себе си, със сигурност няма да си способен да го понесеш. Никой не иска да понася болести и никой не сияе от радост, не се чувства щастлив и не празнува, когато се разболее. Няма такъв човек, защото това не е нормалната човешка природа. Когато нормалните хора се разболеят, те винаги ще страдат и ще се чувстват потиснати и имат определени граници на това, което могат да понесат. Има обаче едно нещо, което трябва да се отбележи. Какъв щеше да е крайният резултат, ако когато се разболеят, хората винаги искаха да разчитат на собствените си сили, за да се отърват от болестта и да я избегнат? В допълнение към болестта си, нямаше ли да страдат и да се разстройват още повече? Ето защо колкото повече хората се поддават на болестта, толкова повече трябва да търсят истината и толкова повече трябва да търсят начин да практикуват, за да бъдат в съответствие с Божиите намерения. Колкото повече хората се поддават на болестта, толкова повече трябва да идват пред Бог и да опознаят собствената си поквара и неразумните изисквания, които отправят към Бог. Колкото повече се поддаваш на болестта, толкова повече истинското ти покорство е подложено на изпитание. Ето защо, когато си болен, способността ти да продължиш да се покоряваш на устроеното от Бог и да се опълчиш срещу собствените си оплаквания и неразумни изисквания показва, че си човек, който наистина се стреми към истината и наистина се покорява на Бог, че даваш свидетелство, че предаността и покорството ти към Бог са реални и могат да издържат изпитанието, и че предаността и покорството ти към Бог не са просто лозунги и доктрина. Ето какво трябва да практикуват хората, когато се разболеят. Когато се разболееш, то е за да разкрие всички твои неразумни изисквания и нереалистични фантазии и представи за Бог, а също и за да изпита вярата ти в Бог и покорството ти пред Него. Ако издържиш изпитанието с тези неща, тогава имаш истинско свидетелство и реално доказателство за вярата си в Бог, за предаността си към Бог и за покорството си пред Него. Ето какво иска Бог и именно това трябва да притежава и да изживее едно сътворено същество. Не са ли всички тези неща положителни? (Така е.) Това са все неща, към които хората трябва да се стремят. Освен това, ако Бог позволи да се разболееш, Той не може ли също така и да премахне болестта ти по всяко време и навсякъде? (Може.) Бог може да премахне болестта ти по всяко време и навсякъде, в такъв случай Той не може ли да направи и така, че болестта ти да се задържи в теб и никога да не те напусне? (Може.) И ако Бог прави така, че същата тази болест никога да не те напуска, можеш ли все пак да изпълняваш дълга си? Можеш ли да запазиш вярата си в Бог? Това не е ли изпитание? (Така е.) Ако се разболееш и след няколко месеца оздравееш, тогава вярата ти в Бог, както и предаността и покорството ти към Него не са подложени на изпитание и ти нямаш каквото и да е свидетелство. Лесно е да издържиш на болестта в продължение на няколко месеца, но ако болестта ти трае две или три години и вярата и желанието ти да бъдеш покорен и предан към Бог не се променят, а вместо това стават все по-реални, това не показва ли, че си израснал в живота? Не жънеш ли тази реколта? (Така е.) И така, докато човек, който истински се стреми към истината, е болен, той претърпява и лично преживява безбройните ползи, които носи болестта му. Не се опитва нетърпеливо да избяга от болестта си или да се тревожи какъв ще бъде изходът, ако болестта му се проточи, какви проблеми ще причини тя, дали ще се влоши, или дали ще го погуби — не се тревожи за такива неща. Освен че не се тревожи за такива неща, той е способен да навлезе положително и да има истинска вяра в Бог и да бъде истински покорен и предан към Него. Като практикува по този начин, той придобива свидетелство, а това носи и голяма полза за навлизането му в живота и за промяната на нрава му и изгражда солидна основа за постигане на спасение. Колко прекрасно е това! Освен това заболяването може да бъде тежко или леко, но независимо дали е тежко или леко, то винаги облагородява хората. След като са преминали през някаква болест, хората не губят вярата си в Бог, те са покорни и не се оплакват, в общи линии поведението им е приемливо, а после жънат някаква реколта, след като болестта отмине, и се чувстват много доволни — ето какво се случва, когато хората се сблъскат с обикновена болест. Те не боледуват дълго и са способни да я понесат, и в общи линии болестта не надхвърля това, което могат да понесат. Има обаче някои болести, които, въпреки че с лечение се подобряват за известно време, се връщат отново и се влошават. Това се случва отново и отново, докато накрая болестта достигне такава степен, че вече не може да се лекува и всички средства, с които разполага съвременната медицина, са безполезни. До каква степен стига заболяването? Достига степен, при която болният може да умре навсякъде и във всеки един момент. Какво означава това? Означава, че животът на този човек е ограничен. Това не е момент, в който той не е болен и смъртта е далеч и той няма усещане за нея, а по-скоро човекът чувства, че денят на смъртта му е близо и той е изправен пред смъртта. Сблъсъкът със смъртта предвещава настъпването на най-трудния и решаващ момент в живота на човека. И така, какво да правиш? Онези, които се чувстват тъжни, угрижени и разтревожени, ще се чувстват постоянно угрижени, тъжни и разтревожени за смъртта си, докато най-накрая не настъпи най-трудният момент в живота им и онова, за което са угрижени, тъжни и разтревожени, накрая стане факт. Колкото повече се страхуват от смъртта, толкова повече тя наближава и толкова по-малко те искат да се изправят пред смъртта толкова скоро, и все пак смъртта неочаквано ги напада. Какво да правят? Дали да се опитват да избягат от смъртта, да я отхвърлят, да се противопоставят на смъртта, да се оплакват от нея, или да се опитат да сключат сделка с Бог? Кой от тези методи ще проработи? Нито един от тях няма да проработи, а тъгуването и угрижеността им са безполезни. Кое е най-тъжното нещо, когато стигнат до момента на смъртта си? Обичали са да ядат червено задушено свинско месо, но през последните няколко години не са яли много такова месо и са страдали ужасно, а са в края на живота си. Мислят си за червено задушено свинско месо и искат да хапнат отново, но здравето им не го позволява и не могат да го ядат. Твърде е мазно. Обичали са да се издокарват, така че да изглеждат привлекателни, и да се гиздят. Сега са напът да умрат и единственото, което могат да правят, е да се взират в гардероба си, пълен с хубави дрехи, неспособни да облекат нито една от тях. Колко тъжна е смъртта! Смъртта е най-болезненото от всички неща, а когато си помислят за нея, сякаш нож пробожда сърцето им и всички кости в цялото им тяло омекват. Когато мислят за смъртта, те се чувстват покрусени и им се доплаква, идва им да заридаят и наистина плачат, ридаят и се чувстват наранени от това, че скоро ще се изправят пред смъртта. Те си мислят: „Защо не искам да умра? Защо толкова много се страхувам от смъртта? Преди, когато не бях тежко болен, не мислех, че смъртта е страшна. Кой не се изправя пред смъртта? Кой не умира? Нека умра тогава! Като се замисля сега, не е толкова лесно да се каже това, а когато смъртта наистина настъпи, не е толкова лесно да се преодолее. Защо ми е толкова тъжно?“. Чувствате ли се тъжни, когато мислите за смъртта? Винаги, когато мислите за смъртта, се натъжавате и изпитвате болка и това нещо, което ви причинява най-много угриженост и тревога, най-накрая идва. Следователно колкото повече мислите така, толкова повече страх изпитвате, толкова по-безпомощни се чувствате и толкова повече страдате. Сърцето ви е безутешно и не искате да умирате. Кой може да реши този въпрос със смъртта? Никой не може и вие със сигурност не можете да го решите сами. Не искате да умрете, така че какво можете да направите? Все пак трябва да умрете и никой не може да избегне смъртта. Смъртта ограничава хората. В сърцето си те не искат да умрат, но мислят единствено за смъртта, а това не означава ли, че умират дори още преди да са умрели? Могат ли наистина да умрат? Кой се осмелява да каже със сигурност кога ще умре или през коя година ще умре? Кой може да знае тези неща? Някои хора казват: „Гадаха ми и знам годината, месеца и деня на смъртта си, както и каква ще бъде смъртта ми“. Смееш ли да го твърдиш със сигурност? (Не.) Не можеш да го знаеш със сигурност. Не знаеш кога ще умреш — това е второстепенно. Същественият въпрос е какво отношение ще възприемеш, когато болестта ти наистина те приближи до смъртта. Това е въпрос, който трябва да обмислиш и премислиш. Дали ще посрещнеш смъртта с отношение на покорство, или ще подходиш към нея с отношение на съпротива, отхвърляне или нежелание? Какво отношение трябва да имаш? (Отношение на покорство.) Това покорство не е постижимо и осъществимо само с изричането му. Как можеш да постигнеш това покорство? Какво разбиране трябва да имаш, преди да можеш да постигнеш доброволно покорство? Това не е просто, нали? (Не, не е.) В такъв случай кажете какво е в сърцата ви. (Ако се разболея сериозно, ще си помисля, че дори и наистина да умра, всичко ще бъде под върховенството на Бог и ще бъде подредено от Него. Човекът е покварен толкова дълбоко, че ако умра, това ще бъде по Божията праведност. Не е казано, че непременно трябва да живея. Човекът не е в позиция да предявява такова изискване към Бог. Освен това смятам, че сега, когато вярвам в Бог, каквото и да се случи, аз съм видяла правилния път в живота и съм разбрала толкова много истини, че дори и да умра скоро, всичко това ще си струва.) Това ли е правилният начин на мислене? Това съставлява ли определена теоретична рамка? (Така е.) Кой друг ще говори? (Боже, ако един ден наистина се сблъскам с болест и има вероятност да умра, тогава така или иначе няма начин да избегна смъртта. Това е Божието предопределение и върховенство и колкото и да се притеснявам или тревожа, няма никаква полза. Трябва да прекарам малкото време, което ми остава, като се съсредоточа върху това как мога да изпълнявам добре дълга си. Тогава няма да съжалявам, дори и наистина да умра. Да съм способен да се покоря на Бог и на Божиите подредби в самия край е много по-добре, отколкото да живея в страх и ужас.) Какво мислите за това разбиране? Не е ли малко по-добро? (Така е.) Точно така. Ето как трябва да се отнасяш към въпроса за смъртта. Всеки трябва да се изправи пред смъртта в този живот, т.е. смъртта е това, пред което всеки трябва да се изправи в края на своето пътуване. Има обаче много различни характеристики на смъртта. Една от тях е, че в предопределения от Бог момент ти си изпълнил мисията си и Бог тегли чертата под плътския ти живот и плътският ти живот стига до своя край, макар и това да не означава, че животът ти е приключил. Когато човек е без плът, животът му е приключил — така ли е? (Не.) Формата, в която животът ти съществува след смъртта, зависи от това как си се отнасял приживе към делото и словата на Бог — това е много важно. В каква форма ще съществуваш след смъртта, или дали ще съществуваш, или не, ще зависи от отношението ти към Бог и към истината, докато си бил жив. Ако приживе, когато се изправиш пред смъртта и всякакви болести, отношението ти към истината е на непокорство, противопоставяне и неприязън към истината, тогава, когато дойде време плътският ти живот да приключи, по какъв начин ще съществуваш след смъртта? Със сигурност ще съществуваш по някакъв друг начин и животът ти със сигурност няма да продължи. И обратното, ако приживе, когато имаш осъзнатост в плътта, отношението ти към истината и към Бог е отношение на покорство и преданост и имаш истинска вяра, тогава, макар и плътският ти живот да стигне до края си, животът ти ще продължи да съществува под различна форма в друг свят. Това е едно от обясненията на смъртта. Има и нещо друго, което следва да се отбележи, и то е, че въпросът за смъртта има същото естество като другите въпроси. Това не е нещо, което зависи от избора на човек, а още по-малко може да се промени по волята на човека. Смъртта е същата като всяко друго важно събитие в живота. Тя е напълно подвластна на предопределението и върховенството на Създателя. Ако някой моли за смърт, не е задължително да умре, а ако моли за живот, не е задължително да живее. Всичко това е подвластно на Божието върховенство и предопределение и се променя и решава от Божията власт, от Божия праведен нрав и от Божието върховенство и Неговите подредби. Следователно няма непременно да умреш, ако, да речем, се разболееш от тежка болест — тежка болест, която може да доведе до смърт. Кой решава дали ще умреш или не? (Бог.) Бог решава. И тъй като Бог решава, а хората не могат да решават подобно нещо, за какво се чувстват угрижени и тъжни хората? То е като това кои са родителите ти, кога и къде си роден — това също са неща, които не можеш да избереш. Най-мъдрият избор по тези въпроси е да оставиш нещата да се развиват по естествения си път, да се покориш и да не избираш, да не влагаш никаква мисъл или енергия в този въпрос и да не се чувстваш тъжен, угрижен или разтревожен за това. Тъй като хората не са в състояние да избират сами, да влагат толкова много енергия и мисли по този въпрос е глупаво и неразумно. Това, което хората трябва да правят, когато са изправени пред изключително важния въпрос за смъртта, е да не се натъжават, да не се тревожат или да се страхуват от нея. А какво трябва да правят? Хората трябва да изчакат. Така ли? (Да.) Така ли е? Чакането означава ли да се очаква смъртта? Да чакаш да умреш, когато си изправен пред смъртта? Това правилно ли е? (Не, хората трябва да я посрещнат положително и да се покорят.) Точно така, това не означава да чакаш смъртта. Не се вцепенявай от страх пред смъртта и не изразходвай цялата си енергия в мисли за смъртта. Не мисли по цял ден: „Ще умра ли? Кога ще умра? Какво ще правя, след като умра?“. Просто не мисли за това. Някои хора казват: „Защо да не мисля за това? Защо да не мисля за това, когато съм напът да умра?“. Защото не се знае дали ще умреш, или не, и не се знае дали Бог ще ти позволи да умреш — тези неща са неизвестни. По-конкретно, не се знае кога ще умреш, къде ще умреш, в колко часа ще умреш или как ще се чувства тялото ти, когато умреш. Не ставаш ли глупав, като си напрягаш мозъка с мисли и размисли за неща, които не знаеш, и като се чувстваш угрижен и разтревожен за тях? Тъй като това те прави глупав, не бива да си напрягаш мозъка с тези неща.

С какъвто и въпрос да се занимават хората, те винаги трябва да подхождат към него с активно и положително отношение, а това важи с още по-голяма сила, когато става въпрос за смъртта. Да имаш активно, положително отношение не означава да си в съгласие със смъртта, да чакаш смъртта или положително и активно да се стремиш към смъртта. Ако това не означава да се стремиш към смъртта, да си в съгласие със смъртта или да чакаш смъртта, какво означава тогава? (Да се покориш.) Покорството е вид отношение към въпроса за смъртта, а да се избавиш от смъртта и да не мислиш за нея е най-добрият начин да се справиш с нея. Някои хора казват: „Защо да не мисля за нея? Ако не я обмисля, ще съм способен ли да я преодолея? Ако не я обмисля, ще съм способен ли да се избавя от нея?“. Да. А защо е така? Кажи Ми, когато твоите родители са те родили, твоя ли беше идеята да се родиш? Начинът, по който изглеждаш, възрастта ти, сферата, в която работиш, фактът, че сега седиш тук и как се чувстваш в момента — ти ли си измислил всичко това? Вие не сте измислили всичко това, то се е появило с течение на дните и месеците и с нормалния ви живот ден за ден, ден след ден, докато сте стигнали дотам, където сте сега, и това е съвсем естествено. Със смъртта е същото. Без да го осъзнаваш, израстваш и ставаш пълнолетен, ставаш на средна възраст, ставаш на преклонна възраст, навлизаш в последните си години и тогава идва смъртта — не мисли за нея. Не можеш да избегнеш нещата, за които не мислиш, като не мислиш за тях, но те няма да дойдат по-рано, като мислиш за тях. Те не могат да бъдат променени от човешката воля, нали така? Не мислете за тях. Какво имам предвид, когато казвам: „Не мислете за тях“? Защото, ако нещо наистина предстои да се случи в близко бъдеще, тогава непрекъснатото мислене за него ще оказва невидим натиск върху теб. Този натиск ще те накара да се страхуваш от живота и от живеенето, няма да имаш активно и положително отношение, а вместо това ще станеш още по-потиснат. Защото човек, изправен пред смъртта, няма интерес към нищо и няма положително отношение към нищо, а само се чувства потиснат. Той ще умре, всичко е свършено, вече няма смисъл да се стреми към каквото и да било или да прави каквото и да било, вече няма никакви перспективи или мотивация и всичко, което прави, е подготовка за смъртта и движение в посока към смъртта, така че какъв смисъл има всичко, което прави? Следователно всичко, което прави, носи елементи и характер на негативност и смърт. И така, можете ли да не мислите за смъртта? Лесно ли е да се постигне това? Ако този въпрос е просто резултат от собствените ти умствени разсъждения и фантазии, тогава ти си подал фалшива тревога, сам се плашиш, а това просто няма да се случи в близко бъдеще, така че защо мислиш за него? Това прави мисленето за смъртта още по-ненужно. Нещо, което трябва да се случи, винаги ще се случи. Нещо, което не трябва да се случи, няма да се случи, независимо какво мислиш за него. Да се страхуваш от нея е безполезно, както и да се тревожиш заради нея. Смъртта не може да бъде избегната, като се тревожиш за нея, нито ще те подмине само защото се страхуваш от нея. Следователно един от аспектите е, че трябва да се избавиш от въпроса за смъртта в сърцето си и да не мислиш за него като за нещо важно. Трябва да го повериш на Бог, сякаш смъртта няма нищо общо с теб. Това е нещо, което Бог подрежда, така че позволете на Бог да го подреди. Тогава не става ли просто? Другият аспект е, че трябва да имате активно и положително отношение към смъртта. Кажете Ми кой от милиардите хора по целия свят е така благословен да чуе толкова много Божии слова, да разбере толкова много истини за живота и да разбере толкова много тайнства? Кой от тях може лично да получи Божието напътствие, Божия ресурс, Неговата грижа и закрила? Кой е толкова благословен? Малцина са тези. Следователно това, че вие, малцината, които сте способни да живеете в Божия дом днес, да получите Неговото спасение и Неговия ресурс, е достатъчно ценно, дори да умрете точно в този момент. Вие сте благословени толкова много, не е ли така? (Да, така е.) Ако погледнем от тази гледна точка, хората не бива да се вцепеняват от страх от въпроса за смъртта, нито да биват възпирани от него. Въпреки че не сте се наслаждавали на славата и богатството на света, все пак вие сте получили милостта на Създателя и сте чули толкова много Божии слова. Това не е ли блаженство? (Така е.) Независимо колко години ще живееш в този живот, всичко в него си струва и ти не съжаляваш за нищо, защото постоянно си изпълнявал дълга си в Божието дело, разбрал си истината, разбрал си тайнствата на живота и си разбрал пътя и целите, към които трябва да се стремиш в живота — ти си придобил толкова много! Ти си живял стойностен живот! Дори да не можеш да го обясниш много ясно, ти си способен да практикуваш някои истини и притежаваш някаква реалност, а това доказва, че си придобил някакъв житейски ресурс и си разбрал някои истини от Божието дело. Ти си придобил толкова много — истинско изобилие — и това е толкова голяма благословия! От началото на човешката история никой през всички епохи не се е радвал на тази благословия, но вие ѝ се радвате. Готови ли сте да умрете сега? При такава готовност отношението ви към смъртта би било наистина покорно, нали? (Да.) Един от аспектите е, че хората трябва да имат истинско разбиране, да съдействат положително и активно, да се покоряват истински и да имат правилно отношение към смъртта. По този начин чувствата им на скръб, безпокойство и тревога по отношение на смъртта не намаляват ли значително? (Да, така е.) Те намаляват значително. Някои хора казват: „Току-що приключих със слушането на това общение, но нямам усещането, че тези чувства са намалели много. Може би е необходимо известно време. Особено по-възрастните хора и тези, които страдат от болест, мислят много за смъртта“. Хората познават собствените си трудности. Когато някои хора боледуват дълго време, те правят равносметка за всичко това и си мислят: „През всичките тези години вярвах в Бог, а хората, които са получили същата болест като мен, отдавна са се споминали. Ако се бяха преродили, сега можеше да са на двадесет или тридесет години. Живея толкова години благодарение на Божията благодат, всичко ми е дадено даром. Ако не вярвах в Бог, сега отдавна щях да съм мъртъв. Когато отидох в болницата на преглед, лекарите бяха изумени. Какво голямо предимство и благословия имам! Ако бях умрял преди 20 години, тогава нямаше да чуя тези истини и проповеди и нямаше да ги разбера. Ако бях умрял така, нямаше да придобия нищо. Дори да бях живял дълъг живот, всичко щеше да е празно и животът ми да е пропилян. А сега живея всичките тези допълнителни години и съм облагодетелстван толкова много. През всичките тези години не съм мислил за смъртта и не се боя от нея“. Ако хората винаги се страхуват от смъртта, тогава те винаги ще мислят за всички въпроси, свързани със смъртта. Ако не се страхуват да умрат и не се ужасяват от смъртта, това показва, че са страдали повече от достатъчно и вече не се ужасяват от смъртта. Някои хора казват: „Ако някой не се ужасява от смъртта, означава ли това, че я търси?“. Не, това не е вярно. Търсенето на смъртта е вид негативно отношение, отношение на отбягване, докато това, което казах преди, че не трябва да се мисли за смъртта, е обективно, положително отношение — тоест да гледаш на смъртта с безразличие, да не я смяташ за толкова важна, да не мислиш за нея като за много скръбно, предизвикващо безпокойство събитие, да не се тревожиш повече за нея, да не се безпокоиш повече за нея, да не бъдеш ограничаван от смъртта, да я оставиш далече зад себе си — хората, които могат да направят това, имат някакво лично познание за смъртта и преживяване с нея. Ако някой е винаги обвързан и възпиран от болестта и смъртта, ако винаги е потънал в негативните емоции на скръбта, безпокойството и тревогата, ако не е способен да изпълнява нормално дълга си или да живее нормално, тогава трябва да се вслушва повече в свидетелството за преживяване на смъртта, да види как онези, които са способни да гледат на смъртта с безразличие, я преживяват и я разбират в своето преживяване, и тогава ще бъде способен да придобие нещо ценно.

Смъртта не е лесен за разрешаване проблем и тя представлява най-голямата трудност за човека. Ако някой ти каже: „Твоят нрав е толкова дълбоко покварен и човешката ти природа също не е добра. Ако не се стремиш искрено към истината и в бъдеще извършиш много зли неща, тогава ще слезеш в ада и ще бъдеш наказан!“, ти може да се чувстваш разстроен известно време след това. Може да разсъждаваш върху това и да се почувстваш много по-добре, след като се наспиш през нощта, и тогава няма да се чувстваш толкова разстроен. Ако обаче се разболееш от смъртоносна болест и не ти остава много време да живееш, тогава това не е нещо, което може да се разреши с един нощен сън, и ти не можеш да се избавиш от него така лесно. От вас се изисква известно време да се калявате по този въпрос. Онези, които искрено се стремят към истината, могат да оставят въпроса зад гърба си, да търсят истината във всичко и да използват истината, за да го разрешат — няма проблем, който те да не могат да разрешат. Ако хората обаче използват човешките начини, тогава в крайна сметка ще са способни само да се чувстват постоянно скръбни, неспокойни и тревожни по отношение на смъртта. Когато нещата са неразрешими, те предприемат крайни мерки, за да се опитат да ги разрешат. Някои хора подхождат с потиснатост и негативизъм, като казват: „Значи просто ще умра тогава. Кой се страхува от смъртта? След смъртта просто ще се преродя и ще живея отново!“. Можеш ли да потвърдиш това? Ти просто търсиш думи на утеха, но те не разрешават проблема. Всички неща и всичко — видимо или невидимо, материално или нематериално, се контролират и управляват от ръцете на Създателя. Никой не може да контролира собствената си съдба и единственото отношение, което човек трябва да има, било то към болестта или смъртта, е това на разбиране, приемане и покорство. Хората не бива да се осланят на своите фантазии или представи, не бива да търсят изход от тези неща, а още по-малко да ги отхвърлят или да им се противопоставят. Ако сляпо се опитваш да разрешиш въпросите на болестта и смъртта, като използваш свои собствени методи, тогава колкото по-дълго живееш, толкова повече ще страдаш, толкова по-потиснат ще ставаш и толкова по-заклещен в капан ще се чувстваш. Накрая все пак ще трябва да извървиш пътя на смъртта и краят ти наистина ще бъде същият като смъртта ти — ти наистина ще умреш. Ако можеш активно да се стремиш към истината и, независимо дали по отношение на разбирането на болестта, която Бог е подредил за теб, или по отношение на сблъсъка ти със смъртта, можеш да търсиш истината положително и активно, да търсиш устроеното и подреденото от Създателя, както и върховенството Му, по отношение на този вид важно събитие и да постигнеш истинско покорство, тогава това е в съгласие с Божиите намерения. Ако разчиташ на силата и методите на човека, за да се справиш с всички тези неща, и се опитваш усилено да ги разрешиш или да се измъкнеш от тях, дори да не умреш и временно да успееш да избегнеш трудността на смъртта, но понеже не таиш истинско разбиране, приемане и покорство към Бог и към истината, което те води до това да не свидетелстваш по този въпрос, тогава крайният резултат ще бъде такъв, че когато отново се сблъскаш със същия проблем, той пак ще бъде голямо изпитание за теб. Ти все още ще имаш възможност да предадеш Бог и да паднеш, а това несъмнено ще бъде опасно за теб. Ето защо, ако сега наистина си изправен пред болест или смърт, тогава нека ти кажа, че е по-добре да се възползваш от тази практическа ситуация в момента, за да потърсиш истината и да разрешиш този въпрос из основи, вместо да чакаш смъртта наистина да дойде и да те свари неподготвен, да се почувстваш изгубен, объркан и безпомощен, което ще те накара да правиш неща, за които ще съжаляваш, докато трае животът ти. Ако правиш неща, за които съжаляваш и изпитваш угризения, това може да те доведе до погибел. Затова, независимо какъв е въпросът, винаги трябва да започвате навлизането си с разбирането, което трябва да имате по въпроса, и с истините, които трябва да разбирате. Ако постоянно се чувстваш скръбен, неспокоен и тревожен за неща като болести и живееш обгърнат от тези негативни емоции, тогава трябва да започнеш да търсиш истината още сега и да разрешиш тези проблеми възможно най-скоро.

Негативните емоции като скръб, безпокойство и тревога имат същата природа като различните други видове негативни емоции. Всички те са видове негативни емоции, които се пораждат у хората, защото хората не разбират истината и живеят оковани от разнообразните си видове сатанински порочен нрав или защото живеят обсадени и повлияни от всякакви видове сатанински мисли. Тези негативни емоции карат хората непрекъснато да живеят с всякакви неправилни мисли и възгледи, както и непрекъснато да бъдат контролирани от всякакви неправилни мисли и възгледи, които засягат стремежа им към истината и му пречат. Разбира се, тези видове негативни емоции на скръб, безпокойство и тревога прекъсват живота на хората, направляват живота им, засягат стремежа им към истината и им пречат да се стремят към истината. Ето защо, макар че тези негативни емоции са емоции в простия смисъл на думата, тяхната функция не трябва да се подценява. Ефектът, който оказват върху хората, и последствията, които предизвикват по отношение на стремежа на хората и на пътя, по който вървят, са опасни. Във всеки случай, когато някой често изпитва всякакви негативни емоции, които изплуват на повърхността и го смущават, той трябва незабавно да открие и разнищи защо тези негативни емоции се появяват често и защо често е обезпокояван от тези негативни емоции. Също така в определена специална среда тези негативни емоции ще обезпокояват непрекъснато този човек и ще смущават силно стремежа му към истината — това са неща, които хората трябва да разберат. След като са разбрали тези неща, следващото нещо, което трябва да направят, е да помислят как да търсят и разбират истината по този въпрос, да се стараят да не се обезпокояват и да не се влияят от тези неправилни мисли и възгледи и да ги заменят с истините принципи, на които ги учи Бог. След като разберат истините принципи, следващата стъпка е да практикуват в съответствие с истините принципи, на които Бог ги е научил. Докато правят това, всички техни негативни емоции постепенно ще изплуват, за да ги смущават, след което те ще ги преодолеят постепенно и ще им се опълчат една по една, докато, без да осъзнават, всички тези негативни емоции останат зад гърба им. И така, на какво се основава преодоляването на различните негативни емоции? То зависи от разнищването и разбирането им от страна на хората, зависи от приемането на истината и още повече — зависи от техния стремеж към истината и от практикуването им на истината. Не е ли така? (Така е.) Когато хората постепенно се стремят към истината и я практикуват, те постепенно преодоляват всички свои различни негативни емоции и се избавят от тях. И така, като погледнем на въпроса сега, от кое според вас е по-лесно да се избави човек или кое е по-лесно да преодолее — от тези различни негативни емоции или покварения нрав? (Негативните емоции са по-лесни за преодоляване.) Мислите ли, че негативните емоции са по-лесни за преодоляване? При различните хора е различно. Едното не е по-трудно или по-лесно от другото, а просто зависи от човека. Във всеки случай, като започнахме с общението за избавянето от негативните емоции, ние добавихме известно съдържание към стремежа на хората към промяна на нрава, а именно избавянето от различните негативни емоции. Избавянето от негативните емоции се прави преди всичко с цел преодоляване на някои неправилни мисли и възгледи, докато преодоляването на покварения нрав изисква разбиране на същността на покварения нрав. Кажете Ми кое е по-лесно — преодоляването на негативните емоции или преодоляването на покварения нрав? Всъщност нито един от двата проблема не е лесен за разрешаване. Ако си истински решен и можеш да търсиш истината, тогава който и въпрос да се опиташ да разрешиш, това няма да е никакъв проблем за теб. Ако обаче не се стремиш към истината и не си способен да разбереш колко сериозни са тези два проблема, тогава няма да е лесно, независимо кой проблем се опитваш да разрешиш. Когато става въпрос за тези негативни, неблагоприятни неща, трябва да приемете истината, да практикувате истината и да се покорите на истината, за да ги разрешите и да ги замените с положителни неща. Процесът винаги е такъв и той винаги изисква от хората да се опълчат на негативните неща и да приемат положителните и активните неща, както и нещата, които са в съгласие с истината. Единият аспект е да работите върху мислите и възгледите си, а другият е да работите върху нрава си. Едното предполага да преодолеете своите мисли и възгледи, а другото означава да преодолеете своя покварен нрав. Разбира се, тези две неща понякога се появяват заедно и взаимно си влияят. Във всеки случай избавянето от негативните емоции е нещо, което хората трябва да практикуват, когато се стремят към истината. Добре, нека приключим днешното общение тук.

29 октомври 2022 г.