Стремежът към истината е много важен, но това не означава, че ако хората не се стремят към истината, няма да могат да стигнат до края на пътя. Това не е сигурно. Всички хора са сътворени същества и стига да не са дяволи или сатани, те не нападат активно Бог или не Го нападат и хулят активно с ясно съзнание. Затова Бог е справедлив и разумен към обикновеното покварено човечество и дава на всички хора шанса да постигнат спасение. Докато човекът преживява постигането на спасение, Бог е добър с него, защитава го и се грижи за него. И така, какво е отношението на Бог към онези хора, които са дяволи и сатани? Те смятат Бог за свой враг и непрекъснато съдят, нападат и хулят Бог, унищожават делото Му и никога не умеят да се покаят. Ако общуват с други хора, ще има такива, с които се разбират добре, но само когато дойдат пред Бог, изобщо не се разбират с Него, нито за минута, нито за секунда. Те не могат да работят с Бог, да съжителстват с Него или да постигат консенсус с Него по какъвто и да било въпрос, а това показва, че те са типични дяволи и сатани. Бог категорично не търпи такива хора и Божият дом категорично не задържа такива хора. Когато открие един, той бива премахнат. Когато открие двойка, тя бива премахната. Колкото лица бъдат разобличени, толкова се отстраняват — денят, в който бъдат разобличени, е денят, в който е свършено с тях. Както виждаш, когато добрите хора се повишават и оползотворяват за нещо важно, тогава те са усъвършенствани, благословени и жънат най-големи плодове. Когато се повишават и използват злите хора и дяволите, те естествено биват разобличени и отстранени и настъпва техният последен ден. Помислете за онези около вас, които са били разобличени, отстранени или премахнати наскоро или по-рано, и за онези, чиито имена накрая са били заличени от списъка. Именно когато са достигнали върха на своята „кариера“ в Божия дом, те са били отстранени, настъпил е техният последен ден, и срещу живота им на вярата в Бог, е била сложена гигантска точка. Неверниците идват в църквата и си отиват от нея, не могат да си намерят подходящо място, нито могат да изпълняват някакъв дълг. В момента, в който извършат някакво злодеяние, те биват разобличени и настъпва последният им ден. Дяволите обичат да правят големи неща и да се прочуват, но денят, в който се окичват с най-голяма слава, е техният последен ден. Защо казвам това? Знаете ли? Именно по този начин се случват нещата. Именно когато най-много се наслаждават на славата си, те са най-самодоволни, а не е ли най-вероятно да се самозабравят именно когато са най-самодоволни? (Да, така е.) Когато нямат успехи и слава, тези дяволи държат главата си наведена. Това, че казвам, че държат главата си наведена, не означава обаче, че са способни да практикуват истината, а само че правят нещата много внимателно и предпазливо, винаги с бдително сърце, а не с богобоязливо сърце. В момента, в който видят възможност или се окажат с някаква власт и статус, способни да командват вятъра и дъжда, за да изпълняват заповедите им, те стават самодоволни и се самозабравят, като си мислят: „Моето време дойде. Сега е моментът да проявя способностите и силите си и да покажа на какво съм способен!“. И се впускат в действие. Каква е мотивацията за техните действия и какъв е източникът на техните действия? Откъде произтичат мотивацията и източникът на техните действия? Те произтичат от дяволите, от Сатана и от техните необуздани амбиции и желания. При тези обстоятелства могат ли нещата, които правят, да са в съгласие с истините принципи? Те могат ли да имат богобоязливо сърце, докато вършат нещата? Могат ли да се справят с проблемите в съответствие с това, което изисква Божият дом? Отговорът на всички тези въпроси е не, не могат. И какви са последствията? (Те причиняват прекъсвания и смущения.) Точно така, последствията са, че те причиняват сериозни прекъсвания и смущения и дори причиняват сериозни смущения и загуби на Божия дом и на църковната работа. И така, съгласно принципите за това как да се справяме с хората в Божия дом, как трябва да се справяме с хората, които причиняват такива последствия за църковната работа? Ако проблемът е незначителен, те трябва да бъдат заменени, а ако проблемът е сериозен, тогава трябва да бъдат премахнати. Когато някой бъде повишен и бъде оползотворен за някаква важна задача или му бъде уредено да върши някаква работа, Божият дом винаги ще има ясно общение с него по отношение на принципите за вършене на работата. На този човек се дават много принципи и подробности и едва когато той разбере, възприеме и запише всичко, предаването се счита за завършено. Когато обаче трябва да свърши някаква работа и да изпълни дълга си, той се заема с тях с оголени дяволски нокти и в него започва да се проявява истинският дявол. Той изобщо не върши нещата съгласно принципите, изисквани от Божия дом, а вместо това ги върши изцяло както му е угодно, прави ги както му харесва, както си иска. Никой не може да го контролира и той не слуша никого, като си мисли: „божият дом, бог и истината могат да стоят настрана! Ето, аз съм този, който командва!“. Това е начинът, по който дяволите вършат нещата, и това е отношението, което дяволите имат към дълга и към истината. Ако имаш такова отношение към истината, тогава ще бъдеш разобличен. Ако приемаш работата на Божия дом и дълга си за маловажни въпроси и не правиш нещата според принципите, които Божият дом ти е наредил да следваш, тогава към теб няма да се отнасят учтиво. Божият дом има принципи, с които се отнася към хората. Онези, които трябва да бъдат освободени от длъжност, биват освободени, а онези, които трябва да бъдат премахнати, биват премахнати и това е всичко, което може да се каже по този въпрос. Не е ли така? Не прави ли Божият дом точно това? И не е ли това начинът, по който се разкриват тези дяволи? И не е ли това тяхната мотивация за вършене на нещата, източникът на действията им и начинът, по който вършат нещата? (Да, така е.) Като постъпва с тях по този начин, Божият дом отнася ли се несправедливо към тях? (Не.) Това ли е подходящият начин да се постъпва с тях? (Да.) Той наистина е съвсем подходящ! Един нормален човек приема дълга си, получава повишение и е оползотворен да върши нещо важно. Той извършва работата си според собствените си способности и заложби и в по-голяма или по-малка степен в съответствие с принципите на работа, които разбира или които Божият дом му е наредил да следва. Въпреки факта, че често разкрива покварен нрав, това не влияе на нормалното изпълнение на дълга му. Независимо с какви трудности се сблъсква, в какво неправилно състояние се намира или какви смущения понася, накрая той постига някакви положителни резултати при изпълнението на своя дълг и тези резултати са приемливи за всички. Онези неверници обаче, независимо колко дълго са изпълнявали своя дълг, никога не постигат каквито и да било положителни резултати. Те винаги вършат лоши неща и се опитват да съсипят нещата, а това не само се отразява на църковната работа, но вреди и на интересите на църквата, като създава нечиста атмосфера около работата и я обърква. Ако един дявол прекъсне и съсипе някаква работа, зад кулисите трябва да има много хора, които да започнат да я вършат отново, с което се разпиляват човешките и финансовите ресурси на Божия дом и се предизвиква гнева на много от Божиите избраници. След като дяволът бъде отстранен, работата на църквата веднага придобива нов ярък облик, а резултатите от работата са различни. Дяволът, който е причинявал прекъсвания и смущения, е изгонен, хората идват с волен и освободен манталитет, ефективността на работата се повишава и всеки изпълнява нормално дълга си. Следователно тези хора, които са дяволи и сатани, външно изглеждат като хора и независимо на колко години са или колко са образовани, щом са зли хора, тогава те могат да извършват злодеяния и да играят ролята на дяволи и Сатана, които покваряват и смущават хората. Например приготвяш пилешка супа, от която всички с нетърпение очакват да хапнат, когато изведнъж в супата каца муха. Кажете Ми, може ли тази пилешка супа все още да се яде? Нищо не става от нея, просто трябва да я изхвърлите и два-три часа работа са загубени. След това трябва да измиете тенджерата няколко пъти и дори след като сте я измили, тя пак не ви се струва чиста и оставате с чувство на отвращение. Какво ви е смутило? (Мухата.) Въпреки че мухата е много малка, нейната осквернена същност е толкова отвратителна. Тези хора, които са от дяволите, са като мухите. Те си проправят път в църквата, причиняват сериозно прекъсване на нормалния ред в църковния живот и смущават нормалния ход на църковната работа. И така, имате ли вече ясна представа за тези хора, които са от дяволите? Да се опиташ да ги накараш да служат и да изпълняват добре дълга си е по-трудно, отколкото да се опиташ да накараш крава да се качи на дърво. Това е като да се опиташ да накараш патица да се качи на прът. Най-трудно е да се опиташ да накараш дяволите и сатаните да практикуват истината, както и да накараш неверниците да изпълняват предано дълга си. Така стоят нещата. Ако попаднете на хора, които са от Сатана и неверници, и трябва да ги помолите да ви помогнат временно да свършите нещо, тогава няма проблем. Но ако им възложиш да изпълняват някакъв дълг или да вършат някаква работа, тогава ти си сляп и те те правят на глупак. Особено ако ги помолиш да свършат някаква важна работа, тогава си още по-глупав. Ако наистина не можеш да намериш някой подходящ да ти помогне с нещо и затова ги помолиш за помощ, тогава е добре да ги помолиш да свършат нещо, но трябва да ги наблюдаваш и да не пренебрегваш въпроса. Такива хора са напълно ненадеждни. Тъй като не са хора, а са дяволи, те са напълно ненадеждни. А сега се огледайте в хората, които отговарят за екипите или са ръководители на екипи, и в тези, които изпълняват ключови видове дълг и важна работа, и вижте дали не са такива като тези дяволи. Ако можете да ги замените, заменете ги възможно най-скоро. Ако не можете да ги замените, понеже няма подходящ човек, който да заеме мястото им, наблюдавайте ги отблизо, надзиравайте ги и ги следете изкъсо. Не бива да давате възможност на дяволите и сатаните да предизвикват смущения. Дяволът винаги ще си остане дявол, той няма човешка природа, няма съвест и разум — винаги трябва да помниш това! Неверниците са все от дяволите и Сатана и вие не бива да им вярвате! Нека тук спрем общението по тази тема.

Когато преди разговаряхме за това как човек да се стреми към истината, говорихме за две неща. Кое беше първото? (Избавянето.) Едното беше избавянето. А кое е другото? (Посвещаването.) Посвещаването. Три пъти говорихме за първото — „избавянето“. За какво разговаряхме миналия път? (Миналия път Бог разнищи причините, поради които у хората се пораждат негативните емоции на скръб, безпокойство и тревога, от гледна точка на трудностите, с които се сблъскват, и на отношението им към Божието дело и истината.) Има много причини, поради които могат да се породят негативните емоции на скръб, безпокойство и тревога, но като цяло те са причинени от обективната причина, че хората не разбират истината. Това е една от причините. Има и друга причина, и тя е основната причина, а именно че хората не се стремят към истината. Когато хората не разбират истината или не се стремят към нея и нямат истинска вяра в Бог, тогава те не се покоряват истински и затова в тях естествено се пораждат всякакви негативни емоции. В ежедневието поради практическите трудности, които хората изпитват в живота си, и поради различните проблеми, с които се сблъскват в мисленето си, те в крайна сметка изпитват всякакви негативни емоции в своята обективна среда. По-специално всички негативни емоции на скръб, безпокойство и тревога, за които говорихме миналия път, се пораждат, защото хората се сблъскват с всякакви трудности и проблеми, свързани с плътския им живот. Тъй като при сблъсъка си с тези проблеми те не търсят истината и не вярват в това, което казва Бог, а още по-малко търсят в Божиите слова истината, която би трябвало да разбират и практикуват, за да се избавят от погрешните си възгледи, от погрешните си мисли и гледни точки по тези въпроси, както и от неправилните си начини за справяне с тези неща и за подхождане към тях, дните минават, времето отлита, а различните трудности, с които хората се сблъскват в ежедневието, пораждат всякакви мисли, които ги смущават и възпират дълбоко в сърцата им. Незнайно за самите тях тези мисли предизвикват чувство на скръб, безпокойство и тревога относно плътския им живот и различните проблеми, с които се сблъскват. Всъщност, когато хората все още не са дошли пред Бог или не са разбрали истината, тези проблеми ще предизвикват чувство на скръб, безпокойство и тревога у всеки един човек в различна степен — това е неизбежно. За тези, които живеят в плътта, всичко, което им се случва, ще предизвиква определено смущение и въздействие върху живота и мислите им. Когато това смущение и въздействие стане повече, отколкото могат да понесат и да поемат, или когато инстинктите, способностите и социалният им статус са недостатъчни, за да ги поддържат или да преодолеят или да разсеят тези трудности, дълбоко в сърцата им естествено ще се появят и ще се натрупат скръб, безпокойство и тревога и тези чувства ще се превърнат в тяхно нормално състояние. Тревоженето за различни неща, като например бъдещите перспективи, храната, напитките и брака, бъдещото оцеляване или здравето, старостта, статуса и репутацията в обществото, е състояние, което е общо за цялото човечество, понеже човек не разбира истината и не вярва в Бог. Въпреки това, щом хората повярват в Бог, когато разберат малко истина, решимостта им да се стремят към истината ще продължи да се усилва. По този начин практическите трудности и проблеми, с които се сблъскват, постепенно ще намаляват, а негативните емоции на скръб, безпокойство и тревога постепенно ще отслабват и отшумяват — това е много естествено. То се случва, защото, след като хората са прочели много от Божиите слова и са разбрали някаква истина във вярата си в Бог, те винаги ще претеглят същността и източника на проблемите, с които се сблъскват през живота си, и ще подхождат към тях в съответствие с Божиите слова. В крайна сметка накрая те ще започнат да разбират, че съдбата им и всички тези неща, които преживяват в живота си, са в Божиите ръце, и така като цяло ще разберат, че всичко това е под Божието върховенство и нищо от него не зависи от тях. Следователно най-простото нещо, което хората трябва да направят, е да се покорят — да се покорят на подредбите и върховенството на Небето. Те не бива да се борят срещу съдбата си, а вместо това, когато се сблъскат с някакъв въпрос, винаги трябва да търсят положително и активно Божиите намерения и оттам да намерят най-подходящия начин за разрешаване на проблема — това е най-основното нещо, което хората трябва да разберат. Това означава, че след като хората повярват в Бог, поради истините, които разбират, и поради това, че в общи линии се покоряват на Бог, тяхната скръб, безпокойство и тревога постепенно отшумяват. Това означава, че тези емоции вече няма да могат да ги тормозят толкова силно или да ги карат да се чувстват объркани или озадачени, или да смятат, че бъдещето им е мрачно и несигурно, като по този начин често ги карат да се чувстват скръбни, неспокойни и тревожни за тези неща. Напротив, тъй като са започнали да вярват в Бог и да разбират някаква истина, да имат известна проницателност и разбиране за всякакви неща в живота или да имат по-подходящ начин да се справят с тези неща, техните негативни емоции на скръб, безпокойство и тревога постепенно ще отшумят. Въпреки това, макар че от много години вярваш в Бог и си слушал много проповеди, твоите негативни емоции на скръб, безпокойство и тревога все още не са отстранени или отслабени — т.е. твоето отношение към това как си възприемал хората и нещата, как си се държал и как си действал, както и твоите мисли и възгледи, и начинът, по който си се справял с нещата, преди да повярваш в Бог, не са се променили — това означава, че след като си повярвал в Бог, ти не си приел истината, не си придобил истината и не си използвал истината, за да разрешиш тези проблеми, след като си прочел Божиите слова и си слушал проповеди, така че да преодолееш тези негативни емоции на скръб, безпокойство и тревога. Ако никога не търсиш истината, за да преодолееш тези негативни емоции, това не показва ли, че имаш проблем? (Да, така е.) Какъв проблем показва това? От много години си вярващ в Бог, а все още считаш, че бъдещето ти изглежда напълно мрачно и безрадостно. В сърцето си все още често се чувстваш празен и безпомощен и все още често се чувстваш изгубен и смяташ, че нямаш път напред. Не знаете накъде върви животът ви и все още се чувствате сякаш се движите пипнешком в мъглата, без път, без посока, по която да продължите напред. Какво означава това? Най-малкото това означава, че ти не си придобил истината, нали? А ако не си придобил истината, какво си правил през всичките тези години? Стремял ли си се към истината? (Не.) Ако, докато си се отказвал от различни неща, отдавал си всичко и си изпълнявал дълга си, не си се стремял към истината и не си използвал истината за разрешаване на практически проблеми, какво си правил през цялото това време? (Бездействал съм и съм действал хаотично.) Има много хора, които изпълняват дълга си по небрежен начин, и тези хора всъщност полагат труд. Полагащите труд се задоволяват с това да могат да изпълняват дълга си, да платят някаква цена и да пострадат малко, но те не се стремят към истината. Поради това, след като са вярвали в Бог в продължение на много години, те изобщо не са се променили. Тези хора всъщност са полагащи труд и, ако го назовем така, както някога се е казвало, можем да кажем, че те се занимават с религиозни дейности. Погледнете тези религиозни дейности в религиозния свят — в неделя хората ходят на богослужение, провеждат събирания и обикновено сутрин се молят, казват молитва, благодарят за всичко, благославят хората с молитвите си, а когато видят други хора, казват: „Бог да те благослови, Бог да те закриля“. Когато видят вероятен кандидат, те проповядват евангелието и му прочитат откъс от Библията. По-добрите от тях ходят да почистват църквата, а когато дойде проповедник, те с ентусиазъм го посрещат в дома си. Когато срещнат възрастни хора с трудности в живота, те им помагат и го правят с удоволствие. Всичко това не са ли религиозни дейности? Яденето на великденски яйца на Великден, празнуването на Коледа и пеенето на коледни песни — това са дейностите, с които те се занимават. Вашите дейности сега се извършват малко по-често от тези, които извършват религиозните хора. Много от вас излизат от домовете си и изпълняват дълга си на пълен работен ден. Сутрин извършвате духовните си практики, през деня — някаква църковна работа, ходите на редовни събирания и четете Божиите слова, а вечер, преди да си легнете, се молите на Бог и Го молите да ви закриля, да ви дари със здрав сън през нощта и да държи лошите сънища настрана, а после повтаряте всичко това на следващия ден. Ежедневието ви е изключително редовно, но е изключително невзрачно и скучно. Дълго време не придобивате нищо и не разбирате нищо, никога не размишлявате за тези най-основни негативни емоции и не ги разпознавате, нито някога сте ги откривали или преодолявали. В свободното си време или когато в дълга си се сблъскате с нещо, което не е по вкуса ви, или ако получите съобщение от дома, че родителите ви не са добре, или ако се случи някакво нещастие вкъщи, вече не ви се иска да изпълнявате дълга си и проявявате слабост за няколко дни. Докато се чувствате слаби, негативните емоции, които са се трупали във вас дълго време, избухват отново. Мислиш за тях денем и нощем и те те следват като сенки. Има дори хора, при които мислите и гледните точки, които са таили преди да повярват в Бог, изведнъж избухват отново, когато се почувстват слаби и негативни, и те си мислят: „Може би щеше да е по-добре, ако бях отишъл в колеж, ако бях учил някаква специалност и си бях намерил добра работа — можех дори да се оженя досега. Моят съученик еди-кой-си не беше нищо особено, когато бяхме заедно в училище, но след училище отиде в колеж. Беше повишен, след като си намери работа, и сега има перфектния щастлив домашен живот. Има кола и къща и живее чудесно“. Когато мислят за тези неща и изпадат в тези негативни състояния, изведнъж избухват всякакви негативни емоции. Мислят за дома, за майките си, тъгуват за това какви са били нещата преди и в съзнанието им е порой от добри неща, лоши неща, болезнени неща, щастливи неща и незабравими неща, и докато мислят за всички тези неща, те стават тъжни, а от очите им се стичат сълзи. Какво показва всичко това? Това показва, че начинът, по който си живял преди, и начинът, по който си водил живота си, могат да се появяват от време на време и да смущават настоящия ти живот и състоянието на живота ти в момента. Тези неща могат дори да преобладават в начина, по който живееш сега, и в отношението ти към живота, както и във възгледите ти за нещата. Те постоянно смущават и доминират живота ти. Това не е умишлено от твоя страна, а по-скоро става въпрос за естествено затъване в тези негативни емоции. Сега може да си мислиш, че нямаш тези емоции, но само защото подходящото време и среда не са настъпили. Веднага щом настъпят подходящото време и среда, тогава по всяко време и на всяко място можеш да изпаднеш в точно същите тези емоции. А когато изпаднеш в тези емоции, ти си в опасност, в опасност от това да се върнеш към първоначалния си начин на живот по всяко време и на всяко място и да попаднеш под господството на първоначалните си мисли и гледни точки — това е много опасно. Тази опасност може да те лиши от шанса и надеждата да постигнеш спасение по всяко време и на всяко място и по всяко време и на всяко място може да те отклони от пътя на вярата в Бог. Ето защо, независимо колко силна е сега твоята решимост и желанието ти да изпълняваш дълга си, колко дълбоки и възвишени са според теб истините, които разбираш, или колко голям е духовният ти ръст, щом твоите мисли не се променят, щом твоят възглед за живота не се променя, щом начинът, по който живееш, не се променя и щом желанието ти за това, което искаш в живота, не се променя — всичко това се ръководи от тези емоции — тогава ти ще бъдеш в опасност по всяко време и на всяко място. Когато по всяко време и на всяко място може да бъдеш погълнат, завладян и увлечен от тези мисли и гледни точки, тогава ти си в опасност. Ето защо не омаловажавайте тези негативни емоции. Във всеки момент и на всяко място те могат да те лишат от шанса да постигнеш спасение и да унищожат шанса ти да бъдеш спасен, а това не е маловажен въпрос.

Всички негативни емоции на човека са причинени от различните му погрешни мисли, погрешни гледни точки, погрешен начин на живот и погрешни сатанински житейски философии. Има и някои неща, които се случват в реалния ви живот, по-специално в моменти, когато не си способен да проумееш ясно същността на тези неща, много лесно можеш да се уплашиш и да се вцепениш от това как изглеждат тези неща и много лесно можеш да изпаднеш в объркване, като по този начин се върнеш към стария начин на живот. Несъзнателно ще се защитаваш, ще изоставиш Бог, ще изоставиш истината и ще използваш собствените си методи и начините, които смяташ за най-традиционни и надеждни, за да търсиш изход, да търсиш как да живееш и да търсиш надеждата да продължиш да живееш. Макар че на повърхността тези негативни емоции изглеждат само емоции и, ако опишем тези емоции с думи, те сякаш не са толкова значими, когато се възприемат в буквален смисъл, и не са толкова сериозни, някои хора се вкопчват здраво в тези негативни емоции и не ги пускат, сякаш се хващат за сламка, която ще спаси живота им, и са здраво обвързани и оковани от тези неща. В действителност обвързването им с тези негативни емоции всъщност е причинено от различните начини, на които човек разчита за своето оцеляване, както и от различните мисли и възгледи, които го владеят, и от различното му отношение към начина на живот и съществуването. Ето защо, макар че чувствата на потиснатост, скръб, безпокойство, тревога, малоценност, омраза, яд и т.н. са все негативни, хората все още смятат, че на тях може да се разчита, и само когато изпаднат в тези емоции се чувстват сигурни и считат, че са намерили себе си и че съществуват. В действителност това че хората затъват в тези емоции, ги движи в противоположна на истината посока и ги отдалечава от истината, както и от правилните начини на мислене, от правилните мисли и възгледи и от правилното отношение към нещата и възгледите за тях, които Бог им казва да имат. Без значение каква негативна емоция преживяваш, колкото по-дълбоко потъваш в нея, толкова по-обвързан ще бъдеш от нея. Колкото по-обвързан си от нея, толкова повече ще изпитваш нужда да се защитиш. Колкото повече изпитваш нужда да се защитиш, толкова повече ще се надяваш да бъдеш по-силен, по-способен и по-компетентен да спечелиш възможности да живееш и да намериш различни начини на живот, за да преодолееш света, да извоюваш победа над всички трудности, с които се сблъскваш в света, и да превъзмогнеш всички житейски трудности и несгоди. Колкото повече затъваш в тези емоции, толкова повече всъщност искаш да контролираш или да преодолееш всички трудности, с които се сблъскваш в живота. Не е ли така? (Да, така е.) Тогава как възникват тези мисли на човека? Да вземем за пример брака. Ти се чувстваш скръбен, неспокоен и тревожен по отношение на брака, но какъв точно е проблемът зад всичко това? За какво се тревожиш? Откъде идва тази тревога? Тя идва от това, че не знаеш, че този брак е подреден и управляван от съдбата, че той е подреден и управляван от Небето. Понеже не знаеш това, ти винаги искаш да решаваш нещата сам, да планираш, да предлагаш и да кроиш, като си мислиш отново и отново за неща като: „Какъв партньор трябва да си търся? Колко висок трябва да е той? Как трябва да изглежда? Каква индивидуалност трябва да има? Колко образован трябва да бъде? От какво семейство трябва да произхожда?“. Колкото по-обстойни са плановете ти, толкова повече се терзаеш, не е ли така? Колкото по-високи стават твоите изисквания и колкото повече изисквания имаш, толкова повече се терзаеш, нали така? И толкова по-трудно става да си намериш партньор, нали? (Да.) Когато не знаеш дали някой е подходящ за теб, или не, трудностите ти стават по-големи, а колкото по-големи стават трудностите ти, толкова по-силни стават чувствата ти на скръб и безпокойство, нали? Колкото по-силни стават чувствата ти на скръб и безпокойство, толкова повече тези емоции те впримчват. И така, как да разрешите този проблем? Да кажем, че разбираш същността на брака и че разбираш правилния път напред и посоката, в която да вървиш — какъв тогава е правилният подход към брака? Казваш си: „Бракът е велико събитие в живота и независимо какво ще изберат хората, всичко е предопределено отдавна. Бог отдавна е отредил и подредил кой ще е твоят съпруг и какъв ще е той. Хората не бива да прибързват и да разчитат на фантазиите си, още по-малко на предпочитанията си. Да разчиташ на фантазиите и предпочитанията си и да прибързваш са все проявления на невежество и те не са в съгласие с действителността. Хората не бива да позволяват на фантазиите си да се развихрят, а всяка фантазия е в противоречие с реалността. Най-практичното нещо, което трябва да направиш, е да оставиш нещата да се развиват по естествен път и да очакваш човека, когото Бог е подредил за теб“. И така, като имаш за основа тази теория и това практическо разбиране, как трябва да практикуваш по отношение на този въпрос? Трябва да имате вяра, да изчакате Божието време и да изчакате Божията подредба. Ако Бог подреди подходящ партньор за теб в този живот, тогава той ще се появи в подходящото време, на подходящото място и в подходящата среда. Това ще се случи, когато условията назреят, и всичко, което трябва да направиш, е да бъдеш този, който съдейства за този въпрос в това време, на това място и в тази среда. Единственото, което можеш да направиш, е да чакаш — да чакаш това време, да чакаш това място, да чакаш тази среда, да чакаш този човек да се появи, да чакаш всичко това да се случи, без да си нито активен, нито пасивен, а просто да чакаш всички тези неща да се случат и да дойдат. Какво имам предвид под „чакане“? Имам предвид да имаш покорно отношение, да не си нито активен, нито пасивен. Това отношение е отношение на търсене и покорство, без настоятелност. След като възприемеш такова отношение, ще продължаваш ли да се чувстваш скръбен, неспокоен и тревожен за брака? (Не.) Твоите индивидуални планове, фантазии, желания, пристрастия и цялото ти невежо мислене, което е в противоречие с фактите, изчезват. Тогава сърцето ти е спокойно и ти повече не изпитваш негативни емоции по въпроса за брака. Чувстваш се спокоен, освободен и волен по отношение на този въпрос и оставяш нещата да поемат естествения си ход. След като достигнеш до правилното отношение, всичко, което правиш, и всичко, което изразяваш, става рационално и уместно. Емоциите, които се проявяват вътре в твоята нормална човешка природа, естествено не може да са скръб, безпокойство и тревога, а по-скоро са спокойствие и стабилност. Емоциите не са потискащи или крайни — ти просто чакаш. Единственият начин на практикуване и отношение по този въпрос в сърцето ти е да чакаш и да се покоряваш: „Искам да се покоря на всичко, което Бог подрежда за мен. Нямам лични изисквания или планове“. Тогава не си ли се избавил вече от тези негативни емоции? И не е ли станало така, че тези емоции не се пораждат повече? Дори наистина да си ги почувствал, няма ли след това постепенно да се избавиш от тях? И така, какъв процес е процесът на избавяне от тези негативни емоции? Дали е проявление на стремежа към истината? Той показва, че ти едновременно се стремиш към истината и я практикуваш. Крайният резултат, постигнат чрез стремежа към истината, е практикуването на истината — той се осъществява чрез практикуването на истината. Когато достигнеш нивото на практикуване на истината, твоята скръб, безпокойство и тревога вече няма да те следват като сенки. Те ще са напълно премахнати от най-съкровената част на сърцето ти. Дали процесът на премахване на тези емоции е процесът на избавянето? (Да.) Практикуването на истината е толкова просто. Лесно ли е? Практикуването на истината е трансформация на мислите и възгледите, и нещо повече — то е трансформация на отношението към нещата. За да се избави от една обикновена негативна емоция, човек трябва да практикува и да постига тези процеси. Първо да премине през трансформация на мислите и възгледите си, след това през трансформация на отношението си към практикуването, след което да премине през трансформация на начина, по който практикува, на принципите си на практикуване и на пътя си на практикуване. Тогава няма ли да сте се избавили от негативната емоция? Толкова е просто. Крайният резултат, който постигаш чрез „избавянето“, е, че вече не си смущаван, объркван и контролиран от тази негативна емоция и същевременно вече не си преследван от всякакви негативни мисли и възгледи, причинени от тази негативна емоция. По този начин ще живееш с чувството за спокойствие, волност и освободеност. Разбира се, чувството за спокойствие, волност и освободеност са само човешки чувства — истинската полза, която хората наистина придобиват, е, че започват да разбират истината. Основата на човешкото съществуване е истината и Божиите слова. Ако хората разчитат на фантазиите си, за да живеят в рамките на различни негативни емоции за самозащита, ако разчитат на себе си и на собствените си способности, средства и методи, за да се предпазят, и ако вървят по собствения си път, тогава те ще са се отклонили от истината и от Бог, и естествено ще заживеят под властта на Сатана. Затова, когато се сблъскаш със същите тези трудности и ситуации, трябва да имаш разбиране в сърцето си и естествено да си помислиш: „Няма нужда да се тревожа за тези неща. Няма смисъл да се тревожа. Хората, които са интелигентни и мъдри, ще се уповават на Бог и ще поверят всички тези неща на Бог, ще се покорят на Неговото върховенство, ще изчакат всички неща, които Бог подрежда, и ще изчакат времето, мястото, човека или нещата, които Бог подрежда. Това, което човек трябва и може да направи, е единствено да сътрудничи и да се покорява — това е най-разумният избор“. Разбира се, ако не правиш това и не практикуваш по този начин, тогава всичко, което Бог подрежда, все пак ще се случи в крайна сметка — нито един човек, нито едно събитие и нито една ситуация не може да се промени от волята на човека. Скръбта, безпокойството и тревогата на човека са само безсмислена жертва и само глупави мисли и невежи проявления на човека. Независимо колко дълбоки или силни са чувствата ти на скръб, безпокойство и тревога, или колко задълбочено мислиш по даден въпрос, в крайна сметка всичко това е безполезно и трябва да бъде отхвърлено. Крайните факти и резултати не могат да бъдат променени от волята на човека. Накрая човек трябва да живее под върховенството и подредбите на Бог. Никой не може да промени тези неща и никой не може да се освободи от всички тези неща. Не е ли така? (Да, така е.)