След като сте вярвали в Бог през всичките тези години, чувствали ли сте постоянната промяна, която настъпва у хората и в нещата около вас, както и в ситуацията във външния свят? Особено през последните няколко години видели ли сте някакви големи промени? (Да.) Видели сте ги. И стигнахте ли до някакво заключение за това? (Божието дело наближава своя край.) Точно така, Божието дело наистина наближава своя край, а хората, събитията, нещата и средата около вас са в състояние на постоянна промяна. Например преди в тази група имаше десет души, а сега са осем. Какво стана с другите двама? Единият бе отпратен надалеч, а другият бе заменен в дълга си. Всички различни типове хора в църквата непрекъснато се променят и непрекъснато биват разобличавани. В началото някои хора изглеждат много ентусиазирани, но след известно време изведнъж стават слаби и толкова негативни, че не могат да продължат. Ентусиазмът, пламенната енергия и така наречената преданост, които са имали в началото, са изчезнали, решимостта им да понасят страдания е изчезнала, те изобщо не се интересуват от вярата в Бог и изведнъж изглеждат като напълно различни хора и никой не знае защо това е така. Средата също непрекъснато се променя. Какви промени се случват в средата на хората? На някои места средата е враждебна и преследването е жестоко, затова хората вече не могат да се събират заедно или да контактуват с братята и сестрите си. На други места средата е малко по-добра и по-безопасна. На трети места средата за изпълнение на дълга и условията на живот са малко по-благоприятни, по-спокойни и по-стабилни, отколкото са били преди, а хората там са много по-добре от онези, които са били там преди. Всички те искрено отдават всичко на Бог, има повече хора, които са способни да понесат страданието и да платят цената, всички работни проекти се развиват по-гладко, работата напредва по-ефективно, а наблюдаваните резултати и ефекти са по-оптимистични и по-задоволителни. Освен това плановете, формите, начините и методите, по които се осъществяват работните проекти, непрекъснато се подобряват. Накратко, макар че хората виждат, че непрекъснато се появяват всякакви грешни и негативни хора, събития и неща, разбира се, има и всякакви добри, правилни и положителни хора, събития и неща, които се появяват непрекъснато. Когато хората живеят в такава социална среда, в която постоянно се редуват и променят различни положителни и негативни неща, в действителност тези, които накрая получават ползи, са онези, които силно желаят Бог, стремят се към истината и копнеят за нея. Те са онези, които копнеят за светлина и справедливост, докато хората, които не се стремят към истината, които се отдават на порока и които изпитват неприязън към истината, са разобличени, отстранени и изоставени по отношение на различни хора, събития, неща и среди. При положение че всички тези различни среди, хора и събития са разобличени и че непрекъснато се появяват нови среди, хора и събития, какво е Божието намерение? След като през всичките тези години сте вярвали в Бог, имате ли разбиране за това? Най-малкото чувствате ли, че Бог устройва всичко това и че Бог винаги е направлявал тези неща? (Да.) Целта и смисълът Бог да прави всичко това е да даде възможност на онези, които Го следват, да си извлекат поуки, да растат в прозрението и в преживяването си и по този начин постепенно да навлязат в истината реалност. Вие самите постигнали ли сте това? Независимо колко заети са хората с работа или колко благоприятна или враждебна е тяхната среда, тяхната цел във вярата им в Бог е неизменно да се стремят към истината. Хората не бива да забравят да се стремят към истината, защото са заети с работа, защото са заети с неща или защото искат да избегнат враждебната си среда, или да забравят, че всички тези ситуации са подредени от Бог, или да забравят, че Божието намерение е те да се поучат от тези различни ситуации, да се научат как да разпознават всякакви хора, събития и неща, да разбират истината, да израснат в проницателността и да познаят Бог. Всички вие трябва да направите сериозна равносметка дали сте постигнали тези неща.

През последните години работата на църквата е изключително натоварена и затова преместването и пренасочването, както и разкриването, отстраняването и изчистването на членове от всяка група се случва сравнително често. В процеса на извършване на тази работа преместването на членове на екипи се случва особено често и е с широк обхват. Независимо колко премествания се случват или колко се променят нещата обаче, решимостта да се стремят към истината у тези, които наистина вярват в Бог и Го желаят, не се променя, желанието им за постигане на спасение не се променя, вярата им в Бог не отслабва и те винаги се развиват в добра посока и продължават упорито да изпълняват дълга си до днес. Има и хора, които са дори много по-добри от това, които чрез постоянното пренасочване намират своето правилно място и се научават как да търсят принципите в дълга си. Онези, които не се стремят към истината, които не обичат положителните неща и които изпитват неприязън към истината, не се справят добре обаче. Някои хора в момента си налагат да продължават да изпълняват дълга си, но всъщност във вътрешното им състояние вече е настъпила пълна бъркотия и те са напълно депресирани и негативни. Те обаче все още не са напуснали църквата и изглеждат така, сякаш вярват в Бог и все още изпълняват дълга си, но в действителност сърцата им са се променили и те са се отклонили от Бог и са Го изоставили. Някои хора се женят и се връщат у дома, за да живеят живота си, като си казват: „Не мога да си позволя да пропилея младостта си. Младостта е само веднъж и аз категорично не мога да я пропилея! Вярвам в сърцето си, че има бог, но не мога да бъда толкова наивен като вас — да жертвате младостта си, за да се стремите към истината. Трябва да се оженя и да живея живота си. Животът е кратък и младостта продължава само няколко години. Животът свършва за миг. Просто не мога да пропилея младостта си тук. Преди младостта ми да си отиде, мога да бъда безгрижен и да живея пълноценно няколко години“. Някои хора продължават да преследват мечтите си да станат богати. Други продължават да преследват служебна кариера и да осъществят мечтата си да са чиновници или бюрократи. Трети преследват благополучието да имат деца, затова си вземат жена, която може да им роди синове. Някои хора са преследвани заради вярата си в Бог, преследвани са години наред, докато отслабнат и се разболеят, след което изоставят дълга си и се връщат у дома, за да доживеят оставащите им години. Положението на всеки е различно. Някои хора напускат по собствено желание и имената им биват заличени от списъка, някои са неверници, които биват премахнати, а други вършат какви ли не злодеяния и биват отлъчени. Какво се крие в костите на всички тези хора? Каква е тяхната същност? Видели ли сте я ясно? Чувстваш ли се дълбоко докоснат всеки път, когато историите на тези хора достигнат до ушите ти? Може би си мислиш: „Как можаха да стигнат дотук? Как можаха да паднат толкова ниско? Преди не бяха такива, бяха прекрасни, но как може да се променят толкова бързо?“. Тези неща не могат да бъдат разгадани или разбрани, колкото и да размишлявате върху тях. Обмисляте ги известно време и си мислите: „Този човек не обича положителните неща, той е неверник“. След известно време нещата, които тези хора правят, тяхното представяне, поведение, някои техни думи и забележки, както и техните стремежи избледняват в съзнанието ти или в съзнанието на хората, а след това забравяш за тях и малко по малко чувствата ти към тях изчезват. Когато такива хора, събития или неща се появят отново, ти отново си мислиш: „О, това е немислимо! Как са могли? Те не бяха такива преди, просто не мога да го проумея“. Отново изпитвате същите неща и имате същото разбиране. Кажете Ми, срамно ли е, че тези хора биват разобличени и отстранени? (Не.) Не ви ли липсват тези хора? (Не.) Не заставате ли на тяхна страна? (Не.) Тогава вие трябва да сте много безмилостни. Как така всички вие не проявявате никакво съчувствие? Те са напуснали църквата. Как така не се застъпвате за тях и не изпитвате съчувствие или състрадание към тях? Как така не се смилявате над тях? Нима просто сте неспособни на съчувствие? Безмилостни ли сте? (Не.) Кажете Ми, това уместен начин ли е за Божия дом да се справя с такива хора? (Да.) Защо е уместен? Кажете Ми. (Тези хора са вярвали в Бог в продължение на толкова много години и са чули толкова много истини, а сега се държат по такъв начин, предават Бог и се отклоняват от Него. Това показва, че те са неверници, които не заслужават нашето съжаление и не си струва да тъжим за тях.) И така, когато са започнали да вярват в Бог, те са били изпълнени с ентусиазъм, отказвали са се от домовете си, от работата си, често са правили приношения и са поемали рисковани задачи за Божия дом. Както и да ги погледнете, всички те искрено са отдавали всичко на Бог. И защо са се променили сега? Дали защото Бог не ги е харесвал и ги е използвал от самото начало? (Не.) Бог се отнася справедливо и еднакво към всеки и дава възможности на всички. Всички те са живели църковен живот, яли са и са пили Божиите слова и са живели подсигурени и поени от Бог и Той им е бил пастир, така че защо са се променили толкова много? Поведението им, когато за пръв път са започнали да вярват в Бог, и поведението им в момента, в който напускат църквата, е такова, сякаш това са двама души. Бог ли ги е накарал да загубят надежда? Божият дом или Божиите дела ли са ги накарали да изпитат горчиво разочарование? Бог, словата, които Той изрича, или делата, които Той върши, ли са накърнили тяхното достойнство? (Не.) Тогава каква е причината? Кой може да обясни това? (Мисля, че тези хора са започнали да вярват в Бог, водени от желанието си за благословии. Вярвали са в Бог само за да получат благословии. В момента, в който са видели, че няма надежда да ги получат, са се отдръпнали от Бог.) Нима няма благословия точно пред тях? Все още не е дошло времето да спрат да изпълняват дълга си, така че защо толкова бързат? И защо дори не могат да разберат това? (Боже, мисля, че когато тези хора за пръв път са повярвали в Бог, те са разчитали на своя ентусиазъм и добронамереност и са били способни да вършат някои неща, но сега Божият дом се отнася към цялата си работа все по-сериозно. Той изисква от хората да вършат нещата в съответствие с истините принципи. Но тези хора не приемат истината, вилнеят и правят каквото им е угодно, когато изпълняват дълга си, и често биват кастрени. Така че те все повече чувстват, че не могат да продължат да се лутат така, и накрая напускат Божия дом. Мисля, че това е една от причините.) Те не могат да продължат да се лутат повече така — вярно ли е това? (Да.) Те не могат да продължат да се лутат по този начин — това се отнася за хората, които подхождат небрежно към нещата. Има хора, които започват да вярват в Бог, които не подхождат небрежно към нещата, които са много искрени, отнасят се много сериозно към този въпрос, тогава защо става така, че не продължават? (Защото по природа тези хора не обичат истината. Те са започнали да вярват в Бог, за да получат благословии. Виждат, че в Божия дом винаги се говори за истината, изпитват неприязън и съпротива към истината, все по-малко желаят да посещават сбирки и да слушат проповеди, и така биват разобличени.) Това е един вид ситуация и има много такива хора. Има и някои хора, които винаги изпълняват дълга си по небрежен начин, които никога не изпълняват дълга си добре или не поемат отговорност за него, какъвто и дълг да изпълняват. Не става дума за това, че не са способни или че заложбите им не са на висотата на задачата, а за това, че са непокорни и не правят нещата според това, което Божият дом изисква. Винаги правят нещата така, както те искат да ги направят, докато накрая предизвикват прекъсвания и смущения, защото вилнеят и вършат каквото им е угодно. Не се покайват, колкото и да са кастрени, затова накрая биват отпратени. Тези хора, които биват отпратени, имат невероятно противен нрав и надменна човешка природа. Където и да отидат, те искат да имат последната дума, да гледат отвисоко на всички и да се държат като тирани, докато накрая бъдат отстранени. След като някои хора бъдат заменени и отстранени, те чувстват, че където и да отидат, нищо не спори, и че никой вече не ги цени и не им обръща внимание. Никой вече не ги цени високо, те вече не могат да имат последната дума, не могат да получат това, което искат, и нямат надежда да придобият какъвто и да било статус, камо ли да получат благословии. Те чувстват, че вече няма надежда да карат как да е в църквата, че вече не се интересуват от нея и затова решават да напуснат — има много такива хора.

Има и някои хора, които напускат по същата причина, поради която напуска мнозинството от отстранените. Независимо от колко време тези хора вярват в Бог, това, което те лично преживяват и виждат в Божия дом, е, че събиранията в него са свързани с постоянно четене на Божиите слова и общуване за истината, говорене за себепознаване, практикуване на истината, приемане на съд и наказание, приемане на кастрене, изпълняване на дълга според истините принципи, говорене за промяна на нрава и отърваване от покварения нрав. Съдържанието на делото, което Бог върши — независимо дали за него е общувано в църковния живот, или е тема, засегната в проповеди и общение, дадено от Горното — е цялата истина, всички Божии слова и всичко положително. Тези хора обаче изобщо не приемат истината. Първоначално те са започнали да вярват в Бог, за да получат благословии и да се възползват. Ако погледнем тяхната природа същност, те не само че не обичат положителните неща или истината, но, което е дори по-сериозно, — те са напълно отвратени от положителните неща и от истината и са настроени враждебно към тях. Ето защо колкото повече в Божия дом се разговаря за истината, колкото повече се говори за практикуването на истината, колкото повече се говори за стремежа към истината и вършенето на нещата в съответствие с принципите, толкова по-неспокойни и отвратени вътрешно се чувстват тези хора и толкова по-малко са склонни да слушат. Кажете Ми какво обичат да слушат тези хора? Знаете ли? (Те обичат да слушат теми за крайната цел и получаването на благословии, както и за работата по разпространението на евангелието, която достига безпрецедентни нива.) Това са някои от нещата, които искат да чуят. Освен това те обичат да скандират лозунги, да проповядват доктрина и да говорят за теология, теория и тайнства. От време на време говорят за това кога ще приключи Божието дело, кога ще настъпят големите бедствия, каква ще бъде бъдещата крайна цел на човечеството, как злите сили ще бъдат унищожени постепенно, когато дойдат бедствията, как Бог ще извърши някои знамения и чудеса и как силите и мащабите на Божия дом постоянно ще се разширяват и ще нарастват, и как те ще се перчат наоколо и ще се хвалят. Освен това най-важното за тях е, че постоянно ще бъдат повишавани и оползотворявани в Божия дом. По този начин те ще са способни за известно време да се мотаят в Божия дом, но докато се мотаят там, нищо от делото, извършено от Бог или от Божия дом, няма да е такова, каквото те искат да бъде, и всичко, което чуват и виждат, са въпроси, свързани с истината. Следователно в сърцата си те изпитват изключителна неприязън към църковния живот. Те не се интересуват от него, чувстват се неспокойни, неспособни да останат и са измъчвани от него. Някои хора намират извинение, причина и претекст и намират начин да напуснат църквата, като казват: „Ще извърша злодеяние, ще дам воля на някаква негативност и ще направя нещо лошо. Тогава църквата ще ме премахне и ще ме отлъчи, така че ще е напълно оправдано да напусна църквата“. Има и такива, които предават книгите си с Божиите слова, опаковат си нещата и си тръгват, когато отидат да си уредят разрешителните за влизане в чужбина, без дори да кажат довиждане. Тези хора приличат на хулигани и проститутки и те не правят нещата по начина, по който го правят нормалните хора. Какво мислят добродетелните жени и нормалните хора и какво говорят, когато са в обкръжението на други хора, са сериозните въпроси по темата как да се живее животът. Как да се живее добър живот, как да се даде възможност на цялото семейство да се храни добре, да носи прилични дрехи и да има добро място за живеене, как да отгледат децата си до зрелост и как да ги накарат да следват правилния път — това са нещата, за които те мислят. Хулиганите и проститутките обаче никога не мислят за тези неща. Ако говориш с тях по тези правилни въпроси, те ти се гневят, мразят те и странят от теб. И така, за какво мислят те? Дали винаги мислят за ядене, пиене и забавление? (Да.) Те винаги мислят за ядене, пиене и забавление, както и за похотливи неща. Когато говорят с нормалните хора за тези неща, нормалните хора не реагират. Нормалните хора не са като тях, те нямат общ език с тях и не са на една вълна с тях. Нещата, за които нормалните хора говорят, не са в техните сърца, те не могат да ги понасят и не искат да ги слушат. Те смятат, че ако живеят по този начин, това е жестока неправда срещу самите тях, живот в окови и без никаква свобода. Те смятат, че да си винаги красиво облечен, за да съблазняваш представител на противоположния пол, е вълнуващ и безгрижен начин на живот — за тях това е идеалният живот! Тези хора, които напускат църквата, завиждат на живота на невярващите, завиждат на удоволствията от греха и мислят, че да прекарваш дните си и да живееш по начина, по който го правят невярващите, е единственият начин да се живее вълнуващо и щастливо и е единственият начин да се живее, без да си разочарован от самия себе си. Тези неверници, също като хулиганите и проститутките, нямат нормална човешка природа и не са нормални хора. Ако ги помолиш да направят нещо положително, те отказват категорично да го направят, защото дълбоко в костите си и в природата си същност не обичат положителните неща и изпитват неприязън към истината. Какви неща правят те? Какво правят те в църквата, сред братята и сестрите и в процеса на изпълнението на дълга си? Изпълняват дълга си по небрежен начин, говорят за високопарни теории, винаги скандират лозунги, но всъщност не правят нищо — това е нормалното им поведение. Те никога не дават всичко от себе си, за да изпълнят дълга си, винаги са небрежни и просто отбиват номера, вършат нещата само за да ги видят другите, като същевременно се борят за престиж и печалба около други хора. Тези зли хора също така карат другите хора да страдат и ги потискат, а там, където има зли хора, няма мир и покой — има само хаос. Когато начело са зли хора, работата не само че не напредва ефективно, но и се парализира. Когато зли хора контролират дадена църква, добрите хора са подложени на тормоз, в църквата настъпва непоносим хаос, вярата на Божиите избраници ще охладнее, а те ще станат негативни и слаби. Където и да се намират злите хора, те играят смущаваща и разрушителна роля. Най-очевидното проявление на злите хора е нежеланието им да изпълняват дълга си. Дори да го изпълняват, те го правят небрежно и никога не се отнасят сериозно към него, смущават и другите хора при изпълнението на техния дълг. Има и друг момент, който трябва да се отбележи, и той е, че злите хора никога не четат Божиите слова, никога не се молят, никога не общуват за истината с другите и дори никога не са отваряли своите книги с Божиите слова. Някои хора изтъкват благовидни доводи в полза на злите хора, като казват: „Макар че не са чели Божиите слова, те продължават да слушат проповеди“. Но дали ги разбират? Те просто не слушат искрено, никога не гледат видеоклиповете и филмите, създадени от Божия дом, не слушат химни, не слушат свидетелства за преживявания и не слушат записи на проповеди. По време на събиранията те стават сънливи, има дори такива, които си ровят в телефоните и гледат развлекателни програми, а има и такива, които гледат филми за възрастни. Нищо от това, което правят по цял ден, няма каквото и да било общо с вярата в Бог или със стремежа към истината. Тъй като Божият дом общува за истината все по-подробно, отвращението, което изпитват към истината и към положителните неща, става все по-очевидно. Те се чувстват неспокойни и в рамките на времето, което могат да понесат, не са способни да видят добрата крайна цел, добрия край и големите бедствия, за които толкова копнеят, и напразно чакат тези неща. Напразно чакат тези неща, така че не са ли сърцата им в смут? (Да, така е.) Какъв е този смут? Не са ли винаги пресметливи в сърцата си? Те никога не са готови да приемат Божия съд и наказание, да приемат Божието върховенство и Неговите подредби, да се покорят на подредбите на Божия дом и да дадат всичко от себе си при изпълнението на дълга си по всяко време и на всяко място. Какъв е техният начин на мислене? Те са готови по всяко време и на всяко място да си съберат нещата и да си тръгнат. Отдавна са готови да напуснат по всяко време, да се сбогуват с църквата и с братята и сестрите, да скъсат с нея и да прекъснат всички връзки. Моментът, в който напускат, е когато стигнат края на срока, който са способни да понесат. Не е ли така? (Така е.)

След като бъдат сменени или отстранени, независимо по каква причина, някои хора остават способни да постоянстват в изпълнението на дълга си, доколкото им позволяват възможностите. Други изобщо не търсят истината и затова решават да не изпълняват повече дълга си. Докато са изпълнявали дълга си, те вече са проявявали отвращение и нетърпеливост към него, винаги са искали да избягат от църковния живот и да не изпълняват дълга си. Тъй като тези хора не се интересуват от истината, те не се наслаждават на църковния живот и не желаят да изпълняват дълга си. С нетърпение очакват единствено идването на Божия ден, за да могат да получат благословии. Те не са в състояние да продължат да работят през пръсти, както досега, виждат, че бедствията стават все по-големи, и си мислят, че ако сега не търсят плътски удоволствия, ще изгубят възможността да го направят. Затова напускат църквата, без дори да поглеждат назад, без никакво колебание. От този момент нататък те изчезват в огромното море от хора и никой в църквата не чува повече за тях — ето как тези неверници са разобличени и отстранени. Колкото повече общения за истината провежда Божият дом и колкото повече изисква от хората да практикуват истината и да навлязат в реалността, толкова по-силно отвращение изпитват и изобщо не искат да чуят. Не само че не приемат тези неща, но и им се съпротивляват. Много добре разбират ситуацията. Знаят, че хора като тях нямат място в Божия дом, че във вярата си не отдават истински всичко на Бог, че не дават всичко от себе си при изпълнението на дълга си, че винаги са небрежни към дълга си и че изпитват крайно отвращение и ненавист към истината. Знаят също, че рано или късно ще бъдат отстранени, че със сигурност това ще е изходът. Те отдавна са замислили плановете си с мисълта: „Във всеки случай човек като мен със сигурност няма да получи благословии, така че е най-добре да си тръгна сега, да се наслаждавам на живота в света в продължение на няколко години, да водя добър живот няколко години и да не се разочаровам“. Нима не правят такива планове? (Правят.) С подобни намерения и планове хората могат ли да изпълняват добре дълга си? Не, не могат. Ето защо, независимо от това колко години тези хора са вярвали в Бог, те не изпитват никаква неохота да се разделят с Бог, с Божия дом, с църквата, с братята и сестрите или с църковния живот. Един ден казват, че си тръгват, а на следващия ден са облечени като невярващи, нагиздени са и носят тежък грим — веднага започват да се обличат, да говорят и да се държат точно като невярващи. Обличат се в необичайни дрехи и не ти изглеждат както трябва, но остават в неведение за това как ти изглеждат. Как така се променят толкова бързо? (Това е така, защото отдавна са кроили плановете си и природата им е такава.) Точно така. Те отдавна са си направили планове. Не са измислили тези планове само няколко дни преди да си тръгнат, а отдавна са решили твърдо, че ще го направят. Отдавна са кроили и планирали как ще ядат, ще пият и ще се веселят, как ще се държат и как ще живеят. Те не обичат да водят църковен живот, да изпълняват дълга си или да разговарят за истината, а още по-малко обичат ежедневно да слушат проповеди и да посещават събирания. Този вид църковен живот им е омръзнал до смърт и ако не беше получаването на благословии и придобиването на добра крайна цел, както и избягването на големите бедствия, дори и един ден не биха могли да продължат — това е истинското им лице. В такъв случай как трябва да се отнасяте към такива хора, когато ги срещнете отново? Ще ги увещавате ли с тактични думи или ще им предложите повече подкрепа и помощ? Или ще се натъжите, че си отиват, и ще използвате любовта си, за да се опитате да ги промените? Как трябва да подходите към тях? (Трябва да ги помолим да си тръгнат незабавно и да отидат в света на невярващите.) Правилно, помолете ги да се върнат в света и повече не се занимавайте с тях. Ти казваш на такъв човек: „Обмисли го, за да не съжаляваш за решението си по-късно“. Той отговаря: „Обмислих го и независимо от трудностите, с които може да се сблъскам в бъдеще, няма да се върна назад и няма да изпитвам съжаление“. Ти казваш: „Ами тръгвай тогава. Никой не те спира. Всички ние ти желаем успех и се надяваме да постигнеш идеалите си и да осъществиш мечтите, които желаеш. Надяваме се също така, че когато дойде денят да видиш, че други хора получават спасение, няма да изпитваш завист или съжаление. Сбогом“. Не е ли много подходящо да му се каже това? (Така е.) И така, по отношение на подобни хора, от една страна трябва ясно да видите тяхната природа същност, а от друга — трябва да подходите към тях по подходящия начин. Ако те са неверници, невярващи, но все пак имат желание да полагат труд и могат да се подчиняват и да се покоряват, тогава дори и да не се стремят към истината, не ги закачайте и не ги премахвайте. Вместо това им позволете да продължат да полагат труд и ако можете да им помогнете, тогава им помогнете. Ако нямат желание дори да полагат труд, станат небрежни и започнат да вършат зли дела, тогава сме направили всичко, което се изисква. Ако искат да си тръгнат, оставете ги да си тръгнат и нека не ви липсват, когато ги няма. Те са на етап, в който трябва да си тръгнат, и подобни хора не заслужават вашето съжаление, защото са неверници. Най-жалкото е, че има хора, които са невероятно глупави, които винаги изпитват лични чувства към отпратените, които винаги чувстват отсъствието им, които говорят от тяхно име, защитават ги и дори плачат, молят се и умоляват за тях. Какво мислите за това, което вършат тези хора? (Толкова е глупаво.) Защо е глупаво? (Тези, които си тръгват, са неверници, не приемат истината и просто не си струва да се молиш за тях и не си струва да ти липсват. Само хората, на които Бог дава възможности и които имат надежда да бъдат спасени, са достойни за сълзите и молитвите на другите. Ако някой се моли за неверник или за дявол, значи е много глупав и невеж.) От една страна не вярва истински, че има Бог — той е неверник, а от друга страна природата същност на тези хора е на невярващи. Какъв е скритият смисъл тук? Става дума за това, че те изобщо не са хора, а тяхната природа същност е тази на дявола, на Сатана, и че тези хора се противопоставят на Бог. Ето как стоят нещата по отношение на тяхната природа същност. Все пак има и друг аспект, а именно, че Бог избира хора, а не дяволи. В такъв случай, кажете Ми, тези дяволи Божии избраници ли са и избрани ли са от Бог? (Не.) Те не са Божии избраници, така че ако винаги си емоционално обвързан с тези хора и тъгуваш, че си отиват, това не означава ли, че си глупак? Не се ли противопоставяш на Бог по този начин? Ако не изпитваш дълбоки чувства към истинските братя и сестри, а таиш дълбоки чувства към тези дяволи, какъв си ти тогава? Ти си най-малкото объркан, не възприемаш хората според Божиите слова, все още не се държиш на правилната позиция и не се справяш с нещата принципно. Ти си объркан човек. Ако изпитваш чувства към някого от тези дяволи, тогава ще си мислиш: „О, но той е толкова добър човек и имаме толкова добри отношения! Разбираме се добре и той ми помага толкова много! Когато съм слаб, той ми дава такава утеха, а когато правя нещо погрешно, той е толерантен и търпелив към мен. Той е толкова любящ!“. Той е бил такъв само към теб. Какъв си ти тогава? Не си ли просто още едно обикновено покварено човешко същество? И как се отнася този човек към истината, към Бог и към дълга, който му поверява Божият дом? Защо не виждаш нещата през тази призма? Правилно ли е да виждаш нещата през призмата на личните си интереси, с плътските си очи и чувства? (Не.) Очевидно не е правилно! И тъй като това не е правилен начин да виждаш нещата, трябва да се избавиш от него и да промениш гледната си точка и позицията си по отношение на този човек. Трябва да се стремиш да подхождаш към този човек и да се справяш с него, като се опираш на Божиите слова — това е позицията, която Божиите избраници трябва да заемат, и отношението, което трябва да имат. Не бъди глупак! Мислиш ли, че си добър човек, защото изпитваш съжаление към другите? Ти си невероятно глупав и нямаш никакви принципи. Не се отнасяш към хората според Божиите слова, а си заел страната на Сатана и съчувстваш на Сатана и на дяволите. Твоето съчувствие не е насочено към Божиите избраници или към тези, които Бог иска да спаси, и не е насочено към истинските братя и сестри.

Тези хора, които са неверници, никога не желаят да изпълняват дълга си и винаги го изпълняват, както им е угодно. Колкото и да общуваш с тях за истината, те не я приемат, а дори и да разберат малко от нея, не я прилагат на практика. Има още едно основно проявление, което те показват, — какво е то? То е, че те винаги са изпълнявали дълга си по небрежен начин, винаги са небрежни и упорито отказват да се покаят. Те са много внимателни, сериозни и стриктни в собствените си дела и изобщо не смеят да ги пренебрегнат. Внимателно са обмислили храната и облеклото си, статуса си, репутацията си, самоуважението си, плътските си наслади, болестите си, бъдещето си, перспективите си, пенсионирането си и дори въпросите, свързани със собствената си смърт — те са покрили всички въпроси. Когато става въпрос за неща, свързани с изпълнението на дълга им обаче, те са напълно невнимателни, а още по-малко се стремят към истината. Някои хора стават сънливи и задрямват всеки път, когато присъстват на събиране, и дори изпитват отвращение, когато чуят гласа Ми. Чувстват се дълбоко притеснени, неспокойни са, протягат се и се прозяват, чешат се по ушите и търкат бузите си. Държат се като животни. Някои хора казват: „Проповедите на събиранията продължават дълго, а някои хора не могат да седят спокойно толкова дълго“. В действителност понякога събирането едва е започнало и те започват да се въртят и да изпитват отвращение, докато слушат. Затова те никога не слушат проповеди и не четат Божиите слова. В момента, в който чуят някого да общува за истината, те изпитват отвращение и им втръсва да виждат как хората слушат с изострено внимание. Каква е природата същност на такива хора? Те носят човешка кожа. Отвън са хора, но ако махнете кожата, те са дяволи, а не хора. Бог иска мнозина да бъдат спасени, да бъдат спасени онези, които имат човешка природа. Той не иска дяволите да бъдат спасени. Бог не спасява дяволи! Винаги трябва да помните това и да не го забравяте! Не бива да се свързваш с никого от тези, които носят кожата на човек, но чиято природа и същност са на дявол. Ако не си прекъснал всички връзки с такъв човек и се опитваш да му угодиш и да го ласкаеш, тогава ще станеш за смях на Сатана, а Бог ще те намрази и ще каже: „Ти, слепи глупако, ти не можеш да разбереш никого!“. Бог не спасява дяволи, разбирате ли? (Да.) Бог не спасява дяволи, нито избира дяволи. Дяволите никога не могат да обичат истината, нито да се стремят към нея, още по-малко могат да се покорят на Бог — те никога не могат да се покорят на Бог. Те вярват в Бог не защото обичат Неговата праведност и справедливост и не за да могат да се стремят към постигане на спасение. Те изразяват отвращение и презрение към богобоязливостта на Йов и отбягването му на злото, а в сърцата си изпитват огромно отвращение и противопоставяне на въпроса за стремежа към истината. Ако не Ми вярвате, просто погледнете онези около вас, които са били пропъдени и разобличени, и вижте какво се крие в костите им, за какво говорят, когато никой друг не ги слуша, за какво ги е грижа, какво е отношението им към собствения им живот, към оцеляването и хората, събитията и нещата около тях, както и какво казват и какви възгледи изразяват. От всички тези изрази и излияния можеш ясно да видиш какви точно са те, защо са способни да напуснат и защо Божият дом иска да ги премахне. Не е ли това урок, който си струва да бъде научен? (Да, така е.) А какъв е урокът, който вие сте научили? Какво е това, което вие сте разбрали? (Научихме се как да бъдем проницателни и разбрахме, че дълбоко в костите си тези хора не обичат истината и изпитват неприязън към нея. Те просто се мотаят в Божия дом и рано или късно ще бъдат премахнати.) Ако виждате нещата по този начин, това показва, че сте си научили урока.

Способен ли си да видиш как дяволите и Сатана в духовния свят изпитват неприязън към истината и я мразят? Способен ли си да видиш как дяволите и Сатана се противопоставят на Бог и Го хулят? Способен ли си да видиш какви думи, поговорки и методи използват дяволите и Сатана, за да нападат Бог? Способен ли си да видиш какво Бог позволява на дяволите и Сатана да правят, как те го правят и какво е тяхното отношение? (Не.) Ти не можеш да видиш тези неща. Следователно всичко, което Бог казва, е само фантазия или картина в сърцето ти. То не е факт. Тъй като ти самият не си видял тези неща, единственото, което можеш да направиш, е да разчиташ на въображението си и да си представиш такава жива картина или някаква постъпка. Когато обаче се сблъскаш с тези живи дяволи и сатани, облечени в човешка кожа, ти на практика влизаш в контакт с речта и действията на дяволите и сатаните, както и с фактите и доказателствата за тяхното съдене, нападане, противопоставяне и хулене на Бог — ще видиш с абсолютна яснота техния нрав, който е пропит с неприязън към истината и който мрази истината. Тези дяволи и сатани, облечени в човешка кожа, нападат Бог точно по същия начин, по който дяволите и Сатана в духовния свят нападат Бог. Те са напълно еднакви, само че дяволите и сатаните, облечени в човешка кожа, са приели различна форма, за да нападат Бог, но същността им си остава същата. Те носят човешка кожа и се превръщат в хора, но те все така идват да съдят, да нападат, да се противопоставят на Бог и да Го хулят. Начинът, по който тези дяволи и сатани в плът и неверници съдят, нападат и се противопоставят на Бог, и начинът, по който разрушават Неговото дело и смущават работата на църквата, е абсолютно същият, по който дяволите и Сатана в духовния свят правят всички тези неща. Следователно, когато виждаш как дяволите и сатаните в света се противопоставят на Бог, все едно виждаш как дяволите и сатаните в духовния свят се противопоставят на Бог — няма никаква разлика. Те идват от един и същи източник и притежават една и съща природа същност и затова вършат едни и същи неща. Независимо каква форма приемат, всички те вършат едни и същи неща. Следователно тези дяволи и сатани, облечени в човешка кожа, се противопоставят на Бог и нападат Бог, проявяват изключително отвращение към истината и ѝ се противопоставят поради своята природа и защото не могат да не го правят. Защо казвам, че не могат да не го правят? Те изглеждат като хора, живеят заедно с други хора, хранят се три пъти на ден, получават човешко образование и знания, имат същите житейски умения и начин на живот, каквито имат и другите хора. Техният вътрешен дух обаче не е същият като този на другите хора, нито същността им. Така че именно същността, коренът и източникът на възгледите, които имат, и нещата, на които са способни, определят какви са тези хора. Ако нападат Бог и Го хулят, тогава това са дяволи, а не хора. В човешка кожа, колкото и добре да звучат или да са правилни нещата, които казват, тяхната природа същност е на дяволи. Дяволите могат да казват неща, които звучат добре, за да подведат хората, но те изобщо не приемат истината, а още по-малко я прилагат на практика — точно такъв е случаят. Погледнете онези зли хора и антихристи, както и онези, които се противопоставят на Бог и Го предават — не са ли те такъв тип хора? Всички те са способни да говорят неща, които звучат добре, но не са способни да правят нищо практично. Могат да покажат някакво уважение и да изрекат добре звучащи неща на хората със статус и власт, особено на преките си началници, но когато дойдат пред Бог, те не показват дори минимално уважение към въплътения Бог. Ако ги помолите да се заемат с някакъв въпрос за Бог, те наистина не искат да го направят, а дори да го направят, го правят по небрежен начин. Защо са способни да се отнасят към Бог по този начин? Дали истината е тази, която ги е разочаровала? Бог ли ги е разочаровал? Общувал ли е Бог с тях преди? Отговорът на тези въпроси е „не“ и Бог дори никога не се е срещал с тях. Тогава как се случва така, че тези хора таят подобно отношение към Бог и към истината? Причината е една, а именно, че изначално тяхната природа същност е в разрез с Бог. Затова те не могат да не се присмиват на Бог и да не Го хулят, да не презират, съдят и нападат Бог в сърцата си, и дори правят това напълно безскрупулно — то е заложено в тяхната природа същност. Те правят тези неща почти без никакво усилие и думите се леят от устата им, без да се замислят, безразсъдно, а тези неща просто естествено излизат от тях. Те могат да проявяват уважение към други хора, към хора със статус и към обикновени хора, но напълно презират Бог и истината. Какви са те? (Дяволи.) Точно така, те са дяволи, а не хора, независимо от възрастта им. Някои хора казват: „Може би просто са млади и не разбират нещата“. Ти си мислиш, че те са млади и не разбират нещата, но когато отидат в света и в обществото и видят по-възрастни хора, те винаги се обръщат към тях, както трябва. Само когато видят Бог, не се обръщат към Него, а казват: „Хей“ или „Ти там“, или просто „Ти“. Те не се обръщат към Бог. Те знаят, че трябва да уважават старите и да се грижат за младите в обществото, те са цивилизовани и учтиви. Когато дойдат пред Бог обаче, те не са способни да правят тези неща и не разбират как да Го почитат. И така, какви са те? (Дяволи.) Те са дяволи, типични дяволи! Те са способни да проявяват уважение и да бъдат учтиви към престижните хора в обществото, към хората със статус, към онези, на които се възхищават, и дори към онези, от които могат да извлекат някаква полза. Само че когато дойдат пред Бог, те не проявяват никакво уважение или учтивост, а вместо това веднага се противопоставят, открито Го ненавиждат и се отнасят към Него с пренебрежително отношение. Какви са те? Те са дяволи, типични дяволи! Тези неверници, тези хора, които проникват в Божия дом и след това биват премахвани и зачерквани, всички те са такъв тип хора, сто процента. Те се противопоставят на Бог и се отнасят към Него презрително по този начин, а когато става въпрос за дълга, който Бог изисква от хората да изпълняват, те дори още повече не обръщат никакво внимание на това. Независимо от статуса им в обществото, колко са образовани, каква е възрастта или полът им, тяхната природа същност е една и съща. Когато са в света и срещнат чиновник, който иска от тях да направят нещо, те са готови да паднат веднага на земята и да се кланят доземи. Те са щастливи и готови да бъдат роби на чиновника и ще се опитат да го поласкаят по най-добрия начин, който им хрумне. Ако получат ръкостискане или прегръдка от знаменитост или президент, се чувстват поласкани и може би никога повече няма да си измият ръцете или да си сменят дрехите, докато са живи. Те считат, че тези знаменитости и величия са по-висши и по-велики дори от Бог, и затова в сърцата си са способни да ненавиждат Бог. Без значение какво казва Бог или какво дело върши, тези хора не смятат, че тези неща си заслужава да бъдат споменавани. Не само че не смятат, че тези неща си заслужава да бъдат споменавани, но и постоянно искат да се заемат с Божиите слова и да ги променят, да им добавят свой собствен смисъл, да ги доведат в пълно съгласие с това, което те мислят — това са все хора, които имат проблеми със своята природа същност. Кажете Ми, редно ли е да позволим на тези хора, които са дяволи, или на тези хора с природа същност на дяволи, да останат в Божия дом? (Не, не е редно.) Не, не е редно. Те не са същите като Божиите избраници: Божиите избраници принадлежат на Бог, докато тези хора принадлежат на дяволите и на Сатана.

Какъв тип хора трябва да се съберат заедно, за да се нарекат църква? Какъв тип хора са желани в Божия дом и на какъв тип хора принадлежи Божият дом? Кажете Ми. (Хора, които наистина вярват в Бог и се стремят към истината.) Това е сякаш прекалено строго. По Мое виждане най-долната граница и минималният критерий за това трябва да бъдат хора, които са готови да полагат труд. Те може да не изпитват любов към истината, но това не означава, че изпитват неприязън към истината, те правят това, което Божият дом иска от тях, без да се съмняват, послушни са и са способни да се покоряват. Когато става въпрос за условията за стремежа към истината, някои хора може да смятат, че им липсват заложби, може да не им харесва да се стремят към истината и да не са толкова заинтересовани. Може да смятат, че е приемливо да слушат проповед от време на време, и понякога, когато слушат проповед, заспиват, а когато се събудят, се чудят: „Какво слушах току-що? Забравих. Най-добре да се захващам за работа. Достатъчно ми е просто да си върша работата“. Те не са необуздани и не прекъсват и работят усърдно над всяка работа, която им е уредена. В тях има непресторена искреност и те са като стари работни коне — техният собственик просто им казва да работят и, независимо дали става дума за обръщане на воденичен камък, теглене на плуг, работа на полето или теглене на каруца, в тях винаги има непресторена искреност и те могат да изпълняват задачите, без да създават проблеми. Какво си мислят? „Казаха ми, че съм полагащ труд, така че ще полагам труд. Аз не струвам нищо, аз съм нищожество. Като полагам труд за Бог, Той ме издига, а аз изобщо не се чувствам онеправдан“. Както виждаш, те имат такова отношение. Затова такива хора трябва да бъдат задържани в Божия дом. Макар че може да имат някои кусури, недостатъци и лоши навици, или да им липсват заложби, или да са глупави, Аз мога да търпя и да включа всички тези хора. Това не е проблем и Аз давам възможности на тези хора. Какви възможности? Дали им давам възможност да полагат труд, или да постигнат спасение? И двете, разбира се. Като сътворени същества те желаят да полагат труд за Бог, да полагат труд в Божия дом и тяхно право е да го правят. Освен това при желанието, което имат, трябва да им се даде възможност да постигнат спасение. Но има хора, които казват: „Но те не се стремят да постигнат спасение!“. Ако не се стремят да постигнат спасение, това си е тяхна работа, но най-малкото към тези хора може да се прояви специална благосклонност и да им се даде възможност да постигнат спасение, а те имат шанс да бъдат спасени. Какво имам предвид под „те имат шанс“? Имам предвид, че заложбите им са недостатъчни, че те са малко глупави, че не могат да поемат много голяма или важна работа при изпълнението на дълга си, а просто изпълняват обикновен дълг, че не играят много важна роля в Божия дом, че не поемат никаква важна работа, докато Бог разширява делото Си, и че нямат голям принос. Но тъй като имат това желание да бъдат готови да полагат труд за Бог, към тях се проявява специална благосклонност и им се дава шанс да бъдат спасени — това е специалната благосклонност, която им се дава. Бог дава много възможности на всеки отделен човек. Отнася ли се Бог справедливо към хората? (Да.) Защото независимо колко са слаби, колко недостатъчни са заложбите им, колко са глупави, те са членове на обикновения и покварен човешки род. Просто те лично не се стремят много активно към истината, но все пак са подходящи като хора. Накрая, независимо дали са способни да придобият истината, или да постигнат спасение, що се отнася до Бог, Той ги дарява с доброта и им оказва специално благоволение, защото тези хора са направени от съвсем различен калъп в сравнение с онези неверници и онези дяволи, които се противопоставят на Бог, и те имат различна същност. Онези хора са дяволи и врагове на Бог, докато тези хора, макар че се стараят само да полагат труд и да се задоволяват с полагането на труд, в сърцата си те не се противопоставят на Бог. Те никога няма да нападнат активно Бог, никога няма да Го съдят или да Го хулят и те таят положително и правилно отношение към Бог, т.е. те са готови да полагат труд за Бог, независимо дали са способни да постигнат спасение, или не. Има и някои хора, които са малко по-добри от тях и които по време на полагането си на труд са способни да приложат на практика някои истини, доколкото е по силите им, които активно и положително търсят някои от истините принципи и които се стараят да не вървят срещу тях. Такова е желанието и отношението, което имат, и затова Бог им дарява доброта. Бог не се отнася несправедливо към тях, Той просто не се отказва от тях и винаги им дава възможности. До момента, когато Божието дело приключи, ако те са постигнали покорство пред Бог и могат да се измъкнат от влиянието на Сатана, тогава Бог ще ги въведе в царството — това е крайната цел, която те следва да имат. Бог иска да спаси тези хора и няма да се откаже от тях. Що се отнася до това как Бог ще го направи и как ще изпълни тези слова, един ден ще разберете. Какво е отношението на Бог към дяволите и сатаните? (Той изпитва неприязън към тях.) Той се отнася с неприязън към тях. Излишно е да казвам, че изпитва неприязън към тях. Бог използва дяволите и сатаните, за да Му служат в подходящото време и място, в подходящата ситуация и с подходящите неща, а след като са Му служили, ги изхвърля без да се замисли. Тяхната природа същност, която не се стреми към истината и която изпитва неприязън към истината, постоянно се разобличава във всякакви ситуации. Бог не ги дарява с доброта, защото ги презира напълно и е крайно отвратен от тях. Тези глупави хора с малки заложби, някои от тях дори може да са объркани, но желаят да полагат труд за Бог и таят в себе си отношението и решимостта „да желаят да полагат труд за Бог и никога да не съжаляват за това“. Затова в ежедневието Бог винаги ще им прощава глупостта и ще търпи слабостта им, ще ги закриля и ще бди над тях. Какво имам предвид, когато казвам, че Бог ще ги закриля и ще бди над тях? Имам предвид, че Бог ще ги просветли относно буквалното значение на малкото истини, които са способни да възприемат, и ще им позволи да разберат истините, които са способни да възприемат. Бог е с тях, дарява ги с мир и радост, а когато се сблъскат с изкушение, Бог ще им подреди подходяща среда, за да ги предпази от него. Какви са основните изкушения? Съществуват много изкушения: бракът, неподходящите взаимоотношения между мъжете и жените, парите, статусът, славата и печалбата, репутацията, както и добрата работа и доброто заплащане и т.н. — това са все изкушения. А по какви други начини Бог защитава хората? Той те лекува от болести, за да те предпази от страдания, пази те от капаните и нападенията на зли хора и т.н. Освен това, когато се сблъскаш с някои трудности или неща, които изглеждат катастрофални, Бог ще подреди някои хора, събития и неща, за да те предпази от тези бедствия и трудности, като ти позволи да полагаш безпроблемно труд за Бог в Неговия дом, както желаеш, до края — не е ли това нещо добро? (Да, добро е.) И така, за да може всичко да върви безпроблемно за теб и да става така, както пожелаеш, от какво идва това? (От Божията закрила.) Правилно, това идва от Божията закрила, от това, че Бог бди над теб, и от Божията доброта. Онези хора, които са от дяволите, обаче не могат да не вършат дяволски неща. Те допускат грешки във всичко, което правят, и всички те таят зли намерения. За тях е нормално често да изпадат в изкушение. Те се нуждаят точно от това — като голяма скала, която пада внезапно от небето, удря ги по главата, смазва ги и след това те са мъртви. Хората, които са готови да полагат труд за Бог, също ще се сблъскат с тези неща, но с чудодейната Божия закрила бедствието не ги сполетява, подминава ги и в сърцата си те си казват: „Бог ме закриля, не ми е време да умирам!“. Бог те пази жив, тъй като все още си му полезен. Бог ти е дал живот и след като ти си готов да полагаш труд за Него и да Му принесеш себе си, защо Бог да не те защити? Бог със сигурност ще те защити. Много ли иска Бог от хората? (Не.) Тези хора, които са готови да полагат труд за Бог, всъщност не са много талантливи и заложбите им не са толкова големи. Те имат ограничено възприемане на истината, дотолкова, че могат да разберат само някои слова и доктрини и да се научат да говорят като другите хора. Те обаче просто не са способни да схванат истините принципи, нито могат да достигнат до това да се стремят към истината или да постигнат спасение. Покорството им към Бог включва само това да вършат нещата, които им се казват от Божия дом, и няма как те да се покорят на истината, това е всичко. И така, тъй като са само обикновени покварени човешки същества и тъй като са готови да полагат труд за Бог, Бог не ги отхвърля. Следователно тези хора, които са изчистени, със сигурност не са никак добри. Ако наистина сте добри хора, ако наистина сте хора, избрани от Бог, ако ти наистина имаш отношение на покорство към Бог, желанието и отношението да си готов да полагаш труд за Бог и никога да не съжаляваш за това, тогава Бог абсолютно никога няма да те отхвърли, а вместо това ще ти покаже доброта. Това ще бъде благословия за теб и Бог иска такива хора. Бог иска такива хора — те не се стремят към истината и не са способни да разберат истината, защото заложбите им са недостатъчни, но въпреки това те са готови да полагат труд за Бог. Другият тип хора, които Бог иска, са тези, които искат да се стремят към истината, които обичат истината, които обичат справедливостта, праведността и положителните неща, които искат да се покорят на истината и които, след като разберат и възприемат истината, след като я познаят и схванат, са способни да се подчиняват, да се покоряват и да практикуват в съответствие с истината. Освен това тези хора имат решимостта да се стремят към истината и да постигнат спасение, и те никога не са се съмнявали в Бог. Тези хора, разбира се, са онези, които Бог обича и иска да спаси. Способен ли си обаче да изпълниш този критерий? И какво ще направиш, ако не си способен да го изпълниш? Най-малкото твоето отношение към Бог и истината не бива да е като това на дяволите и Сатана, трябва поне да се доближаваш до Божия критерий на одобрение и да си готов да полагаш труд за Бог. Ако непрекъснато се противопоставяш на Бог, ако действаш в разрез с Бог и ако винаги нападаш Бог и Го хулиш в сърцето си, тогава ти ще се озовеш в неприятна и опасна ситуация. Трябва да си наясно в сърцето си какво отношение имаш към Бог и трябва сам да определиш към коя категория принадлежиш според различните типове хора, за които говорих тук.