Освен заради болестта, хората често изпитват скръб, безпокойство и тревога и за някои други реални проблеми в живота си. В живота има много реални проблеми, например: в дома ви има възрастни хора или деца, които се нуждаят от грижи или отглеждане, децата ви се нуждаят от пари за обучението и издръжката си, възрастните хора се нуждаят от пари за лечение на заболяванията си и всеки ден са необходими големи суми за битови разходи. Искате да изпълнявате дълга си, но как ще живеете, ако се откажете от работата си? Спестяванията на семейството ви бързо ще се изчерпят. Какво ще правите тогава без никакви пари? Ако излезете, за да печелите пари, това ще доведе до забавяне на изпълнението на дълга ви, но ако се откажете от работата си, за да изпълнявате дълга си, няма да има как да разрешите трудностите у дома. Какво трябва да направите тогава? Много хора се борят с такива неща и се объркват от тях, затова всички копнеят да настъпи Божият ден и се чудят кога ще се случат големите бедствия и дали трябва да се запасят с храна. Ако се подготвят, няма да имат свободни пари вкъщи и животът им ще стане много труден. Виждат, че другите хора носят по-хубави дрехи и ядат по-добра храна, чувстват се нещастни и смятат, че животът им е твърде труден. Дълго време карат без да ядат месо, а ако имат няколко яйца, изпитват неохота да ги ядат и бързат да отидат на пазара, за да ги продадат и да спечелят няколко долара. Като мислят за всички тези трудности, те започват да се тревожат: „Кога ще свършат тези трудни дни? Все казват: „Божият ден идва, божият ден идва“ и „божието дело скоро ще завърши“, но кога някой ще ми каже кога всъщност ще се случи това? Кой може да каже със сигурност?“. Някои хора прекарват години в изпълнение на дълга си далеч от дома и от време на време си мислят: „Нямам представа колко големи са децата ми сега и дали родителите ми са в добро здраве. През всичките тези години съм бил далеч от дома и не съм се грижил за тях. Дали изпитват някакви трудности? Какво ще правят, ако се разболеят? Ще се грижи ли някой за тях? Родителите ми вече трябва да са на около 80 или 90 години, а аз нямам представа дали изобщо са живи още“. Когато мислят за тези неща, в сърцата им се надига смътно безпокойство. Освен че изпитват безпокойство, те ще се тревожат, но тревогите никога не решават каквото и да е и затова започват да изпитват скръб. Когато изпитват силна скръб, вниманието им се насочва към Божието дело и Божия ден и те се чудят: „Защо божият ден още не е настъпил? Трябва ли винаги да живеем така, в странстване и изолация? Кога ли ще настъпи божият ден? Кога ще се завърши божието дело? Кога бог ще унищожи този свят? Кога божието царство ще се прояви на земята? Кога ще видим явяването на божията личност?“. Те обмислят за тези неща отново и отново, а в сърцата им се надигат негативни емоции на тревога, безпокойство и скръб, веднага придобиват тревожно изражение, вече не изпитват никаква радост, ходят апатични, хранят се без никакъв апетит и прекарват всеки ден много объркани. Добре ли е да се живее с такива негативни емоции? (Не.) Дори малка трудност в живота може да накара хората понякога да изпадат в тези негативни емоции на пасивност и дори понякога без никаква причина, без каквато и да е конкретна ситуация или без някой конкретен човек да каже нещо особено, тези негативни емоции несъзнателно се надигат в сърцата им. Когато тези негативни емоции се надигнат в сърцата на хората, желанията на хората, които копнеят да настъпи Божият ден, да приключи Неговото дело и да дойде Неговото царство, стават още по-настойчиви. Някои хора дори добросъвестно коленичат и се молят на Бог, облени в сълзи, с думите: „О, боже, мразя този свят и мразя това човечество. Моля те, сложи край на всичко това възможно най-бързо, сложи край на плътския живот на хората и сложи край на всички тези трудности“. Те се молят така много пъти без резултат, а негативните емоции на тревога, безпокойство и скръб все още са обвили сърцата им и остават в мислите им и дълбоко в душите им, като им оказват дълбоко влияние и ги поглъщат. Всъщност това се случва не по друга причина, а защото те копнеят по-скоро да настъпи Божият ден, Божието дело да приключи по-скоро, да получат благословии възможно най-скоро, да имат добра крайна цел, да влязат в небето или в царството, което си фантазират и за което копнеят в собствените си представи. Ето защо в най-съкровените кътчета на сърцата си те винаги се вълнуват от тези неща. Външно показват, че се вълнуват, но в действителност изпитват скръб, безпокойство и тревога. Когато такива чувства на скръб, безпокойство и тревога постоянно обграждат хората, у тях се пораждат активни мисли и те разсъждават: „Ако Божият ден няма да настъпи скоро и Божието дело няма да бъде завършено възможно най-скоро, трябва да се възползвам от младостта си и от способността си да работя усърдно. Искам да работя и да печеля пари, известно време да работя усърдно в света и да се наслаждавам на живота. Ако Божият ден няма да настъпи скоро, искам да се върна у дома и да се събера със семейството си, да си намеря партньор, известно време да живея добре, да подкрепя родителите си, да отгледам децата си. Когато остарея, ще имам много деца, те ще живеят заедно с мен и ще се наслаждаваме на семейния живот. Каква прекрасна картина! Каква сладка картина!“. С такова мислене те с нетърпение очакват да се насладят на подобен живот. Всеки път, когато хората си мислят, че Божият ден скоро ще настъпи и че Божието дело скоро ще приключи, желанията им горят още по-силно и копнежът им Божието дело да приключи възможно най-скоро става още по-силен. В такава ситуация, когато фактите не са в съгласие с това, което хората желаят, когато хората не могат да видят никакви признаци за края на Божието дело или за настъпването на Божия ден, чувствата им на скръб, безпокойство и тревога стават все по-силни. Те се тревожат за това кой ще се грижи за тях в напреднала възраст, когато след няколко години са остарели и не са си намерили партньор. Тревожат се дали, ако постоянно изпълняват дълга си в Божия дом и вече са прекъснали всички връзки с обществото, ще могат да се интегрират отново в него, когато се приберат да живеят у дома. Тревожат се дали ще са способни да бъдат в крак с времето, дали ще са способни да се отличат от останалите и дали ще са способни да оцелеят, ако след няколко години започнат отново да се занимават с бизнес или се върнат на работа. Колкото повече се тревожат за тези неща и колкото повече се безпокоят и скърбят за тях, толкова по-неспособни са спокойно да изпълняват дълга си и да следват Бог в Божия дом. Така те все повече се тревожат за бъдещето си, за перспективите си и за семейния си живот, и също така се тревожат за всички трудности, които може да възникнат в живота в бъдеще. Мислят за всичко, за което могат, тревожат се за всичко, за което могат и дори се тревожат за това как ще се развие животът на внуците им и на потомците на внуците им. Мислите им стигат далеч, мислите им са много задълбочени и те обмислят всичко. Когато хората имат тези тревоги и безпокойства и изпитват тази скръб, те стават неспособни да изпълняват дълга си спокойно и не могат просто да следват Бог, а вместо това често имат активни мисли и настроението им е променливо. Когато виждат, че евангелската работа върви много добре, те си мислят: „Скоро ще настъпи божият ден. Трябва да изпълнявам дълга си добре, да! Хайде! Трябва да продължа още няколко години, вече не остава много време. Цялото това страдание ще си струва и всичко ще даде плод, и повече няма да имам тревоги!“. След няколко години обаче големите бедствия все още не са настъпили и никой не споменава за Божия ден, затова сърцата им охладняват. Тази скръб, безпокойство и тревога, както и активните им мисли, продължават да идват и да си отиват, и да се повтарят отново и отново по този начин, като се въртят в безкрайни кръгове в зависимост от международното положение и ситуацията в Божия дом, и те няма какво да направят, за да ги контролират — неспособни са да променят състоянието, в което се намират, независимо кой какво казва. Има ли такива хора? (Да.) Лесно ли им е на такива хора да останат непоколебими? (Не.) Отношението и настроението им при изпълнение на техния дълг, както и количеството енергия, което влагат в изпълнението на дълга си, се основават на „последните новини“. Някои хора казват: „Според достоверни новини Божието евангелие се разпространява прекрасно!“. Други хора казват: „Последните новини са, че сега по света много често се случват бедствия и очевидно ситуацията в света и бедствията вече са изпълнили еди-кое си бедствие от Откровението на Йоан. Божието дело скоро ще бъде завършено, Божият ден скоро ще настъпи и има размирици в целия религиозен свят!“. Всеки път, когато чуят „последните новини“ или „достоверни новини“, скръбта, безпокойството и тревогата им временно спират и вече не ги безпокоят и за известно време те се избавят от активните си мисли. Когато обаче напоследък не са чували никакви „достоверни новини“ или никакви „точни новини“, скръбта, безпокойството и тревогата им, както и активните им мисли започват да ги заливат. Някои хора дори се подготвят, като мислят къде да кандидатстват за работа, къде да работят, колко деца да имат, къде ще учат децата им след няколко години, как да се подготвят за обучението им в колеж и дори планират да си купят къща, земя или автомобил. Когато обаче чуят „достоверни новини“, тези неща временно се отлагат. Това не прилича ли на шега? (Прилича.) След като много години са вярвали в Бог и са опознали Божието дело, някои хора могат да свидетелстват за Бог и казват: „Вярата в Бог е правилният път в живота, тя е най-смисленият живот. Да се живее по този начин е най-стойностно. Независимо как ме води Бог или какво прави Бог, аз съм сигурен, че всичко, което Бог върши, е за да спаси хората, и затова ще следвам Бог до самия край. Било то докато небето и земята остареят, докато звездите променят положението си, било то докато моретата пресъхнат, скалите се превърнат в прах или моретата се превърнат в суша, а сушата — в морета, сърцето ми ще остане същото и това е неизменно. Сърцето ми ще бъде отдадено на Бог до края на живота ми и ако има друг живот след този, аз пак ще следвам Бог“. Онези хора, които имат толкова много трудности в живота си обаче не мислят по този начин. Тяхната вяра в Бог на този етап е просто свързана с наблюдаване и те живеят живота си по начина, по който смятат, че трябва да го живеят. Те няма да променят начина си на живот и първоначалните си стремежи само защото вярват в Бог. Те вярват в Бог в продължение на няколко години, без изобщо да променят нищо, и също като невярващите продължават да живеят така, както преди. И все пак вярата в Бог включва едно специално нещо, което е, че Божият ден скоро ще настъпи, Божието царство скоро ще дойде, ще се случат големите бедствия и тогава онези, които вярват в Бог, ще избегнат бедствията, няма да попаднат в тях и ще бъдат спасени. Те проявяват толкова изключителен интерес към вярата в Бог само заради това специално нещо. Следователно тяхната цел и това, върху което се съсредоточават при вярата си в Бог, винаги е само това единствено нещо. Независимо колко проповеди изслушат или колко истини чуят от хората в общение, или от колко време вярват в Бог, начинът, по който вярват в Бог, никога не се променя и те никога не се отказват от него. Те не се променят и не се избавят от погрешните си възгледи за вярата в Бог нито заради проповедите, които слушат, нито заради истините, които разбират. И така, ако има някаква промяна или някакъв слух за ситуацията във външния свят или в Божия дом, те винаги оказват влияние върху това нещо, за което те са най-загрижени в най-съкровените кътчета на сърцата си. Ако чуят, че Божието дело скоро ще бъде завършено, те са извънредно радостни. Ако обаче чуят, че все още е твърде рано Божието дело да бъде завършено и те не могат да продължат, скръбта, безпокойството и тревогата им ще нарастват с всеки изминал ден и те ще започнат да се подготвят всеки момент да напуснат Божия дом и своите братя и сестри, за да се разделят напълно с Божия дом. Разбира се, има и хора, които по всяко време започват да се подготвят да изтрият напълно всички данни за контакт с братята и сестрите си и всички техни съобщения, както и да върнат обратно в църквата книгите с Божиите слова, които Божият дом им е изпратил. Те си мислят: „Наистина не мога да продължа да следвам този път на вяра в бог и стремеж към истината. Мислех, че вярата в бог означава да водя щастлив живот, да имам деца, да получавам благословии и да вляза в небесното царство. Сега тази красива мечта е разбита, затова пак ще избера да живея щастливо, да имам деца и да се наслаждавам на живота. Все пак обаче не мога да се откажа от вярата си в бог. Няма ли да е още по-добре, ако има шанс да получа стократно повече в този живот и вечен живот в следващия свят?“. Това е техният възглед за вярата в Бог, това е техният план и, разбира се, те правят точно това. Такива са мисленето и плановете в най-съкровените кътчета на сърцата на онези, които разчитат на своите фантазии при вярата си в Бог и винаги изпитват скръб, безпокойство и тревога за плътския си живот, и те представляват техните стремежи и пътя, който следват при вярата си в Бог. Кое е онова, за което са най-заинтересовани? Онова, което ги интересува най-много, е кога ще настъпи Божият ден, кога ще приключи Божието дело, кога ще се случат големите бедствия и дали ще успеят да ги избегнат — точно това ги интересува най-много.

Що се отнася до онези, които винаги скърбят, безпокоят се и се тревожат за плътския си живот, техният стремеж във вярата в Бог е да „получат стократно повече в този живот и вечен живот в следващия свят“. Те обаче не обичат да слушат за това докъде е напреднало Божието дело, постигат ли вярващите в Бог резултат в получаването на спасение, колко хора са придобили истината, опознали са Бог и са дали добро свидетелство, сякаш тези неща нямат нищо общо с тях. Какво тогава искат да чуят? (Кога ще приключи Божието дело.) Те имат по-големи надежди, нали? Повечето хора са твърде ограничени. Погледнете какви цели си поставят и се надяват само на велики неща. В какво издигнато състояние се намират! Повечето хора просто са толкова вулгарни, винаги говорят за промени в нрава, за покорство към Бог, за вярно изпълнение на дълга, за вършене на нещата в съответствие с истините принципи. Що за хора са те? Те са твърде ограничени! Какво казват китайците? Те са твърде низки. Какво означава низки? Твърде вулгарни. И какви цели си поставят тези хора? Те се надяват на велики неща, на възвишени неща, на неща от висок клас. Онези, които се надяват на неща от висок клас, винаги искат да се издигат, все още напразно се надяват, че един ден Бог ще ги издигне във въздуха, за да се срещнат с Него. Искаш да срещнеш Бог, но не се питаш дали Бог иска да те среща — просто продължаваш да искаш тези невероятни неща! Само няколко пъти ли си срещал Бог? Хората не познават Бог, така че когато Го срещнеш, пак ще Му се противопоставяш. И така, каква е причината за скръбта, безпокойството и тревогата на тези хора? Наистина ли всичко се дължи на трудностите в живота им? Не, не става дума за това, че наистина имат трудности в живота си, а за това, че са поставили фокуса на вярата си в Бог върху плътския си живот. Фокусът на техния стремеж не е истината, а по-скоро стремежът им е да живеят щастливо, да се наслаждават на добър живот и да се наслаждават на добро бъдеще. Лесно ли се разрешават проблемите на тези хора? Има ли такива хора в църквата? Те винаги питат другите: „О, кога ще настъпи божият ден? Не беше ли казано преди няколко години, че божието дело е на път да приключи? Защо все още не е приключило?“. Има ли някакъв начин за справяне с такива хора? Просто им кажете една дума, а тя е: „Скоро!“. Когато става въпрос за такива хора, първо ги попитайте: „Винаги питаш за това. Имаш ли вече някакви планове? Ако е така, тогава не си прави труда да оставаш тук, щом не искаш. Просто се придържай към това, което искаш. Не върви срещу собствените си желания и не си усложнявай живота. Божият дом не те задържа тук, не те държи в капан тук. Можеш да си тръгнеш, когато пожелаеш. Не питай винаги какви са новите слухове. За всеки нов слух просто ще ти бъде казано „Скоро!“. Ако не си доволен от този отговор, ако в сърцето си вече си скроил планове и рано или късно ще ги осъществиш, тогава приеми моя съвет: върни на църквата книгите си с Божиите слова възможно най-скоро, събери си нещата и си тръгвай. Просто ще си кажем довиждане и никога повече няма да се налага да изпитваш скръб, безпокойство и тревога за тези неща. Върни се у дома и си живей живота. Пожелавам ти всичко добро! Желая ти щастлив и удовлетворен живот и се надявам всичко да се нареди за теб в бъдеще!“. Какво мислите за това? (Добре е.) Посъветвайте ги да напуснат църквата и не се опитвайте да ги задържите. Защо да не се опитвате да ги задържите? (Те не вярват истински в Бог, така че няма смисъл да ги задържаме.) Точно така. Те са неверници! Какъв би бил смисълът да държим неверниците, вместо да ги изгоним от църквата? Някои хора казват: „Но те не са направили нищо зло и не са прекъснали нищо“. Трябва ли да прекъснат нещо? Кажете Ми, оставането на такъв човек в една група хора не представлява ли прекъсване? Където и да отидат такива хора, поведението и действията им вече представляват прекъсване. Те никога не извършват духовни практики, не четат Божиите слова, не се молят и не дават общение на събиранията, просто изпълняват дълга си през пръсти и винаги питат какви са новите слухове. Те са изключително емоционални и своенравни. Те също така са изключително съсредоточени върху яденето, пиенето и забавленията, а има дори и такива, които са мързеливи, които се отдават на ядене, които се отдават на спане, които се мотаят, които са там само за да попълват бройката в Божия дом. Те не се интересуват от изпълнението на дълга си и са просто безделници. Когато дойдат в Божия дом, те просто търсят неща, които да им донесат полза, и от които да се възползват. Ако не могат да се възползват, те ще си тръгнат незабавно. Като се има предвид, че ще си тръгнат незабавно, не е ли по-добре да си тръгнат по-скоро, отколкото по-късно? Такива хора дори не могат да полагат труд докрай и от труда им няма никакъв добър резултат. Когато полагат труд, те не вършат правилните неща — те просто са неверници. В своята вяра в Бог те разглеждат въпросите от трета гледна точка. Когато Божият дом преуспява, те са щастливи при мисълта, че имат надежда да бъдат благословени, че са в изгодно положение, че вярата им в Бог не е била напразна, че не са изгубили и че са заложили на печелившата страна. Ако обаче Божият дом е потискан от сатанински сили, изоставен е от обществото, подложен е на клевети и преследване и е в тежко положение, те не само не са разстроени, но и се смеят на това. Можем ли да държим такива хора в църквата? (Не.) Те са неверници и врагове! Ако един враг е точно до теб и въпреки това ти го смяташ за брат или сестра, то това не означава ли, че си глупав? Ако такива хора са неспособни доброволно да полагат труд, тогава трябва да бъдат изхвърлени. Така ли е? (Така е.) Наистина е така, направете го бързо и напълно. Няма нужда да ги съветвате, просто любезно ги помолете да си тръгнат. Няма нужда да си хабите думите за тях, просто трябва да ги изпратите да се приберат у дома. По същество те не са хора, които принадлежат към Божия дом, те са просто неверници, които са си проправили път в църквата. Те могат просто да се върнат там, откъдето са дошли, а вие можете само да ги помолите да си тръгнат. След като влязат в църквата, някои хора всъщност правят ясно разграничение между себе си и братята, сестрите и Божия дом. Това е така, защото знаят какво са дошли да правят, знаят дали наистина вярват, или не, и освен надеждите им относно това кога ще приключи Божието дело и дали ще могат да получат благословии, никакво дело на Божия дом или никоя от истините, в които Бог изисква от хората да навлязат, нямат абсолютно нищо общо с тях. Те не обръщат внимание на тези неща, не четат книгите с Божиите слова, които църквата им изпраща да прочетат, и просто ги оставят да се търкалят наоколо, без още да са ги разопаковали. Такива хора само казват, че вярват в Бог. На пръв поглед изглежда, че вярват като другите, и изпълняват дълга си как да е, но никога не четат Божиите слова. Нито веднъж не са отворили книга с Божиите слова, не са прелистили нито една страница — никога не са прочели каквото и да е от нея. Никога не гледат видеоклиповете със свидетелства за преживявания, евангелските филми или химните и т.н., които Божият дом публикува в интернет. Обикновено какво гледат? Гледат новини, популярни предавания, видеоклипове и комедии, гледат само това, което е безсмислено. Що за хора са те? От време на време посещават църквата, за да попитат: „В колко страни се е разпространило вече евангелското дело? Колко хора са се обърнали към бог? В колко държави вече са основани църкви? Колко църкви има? На какъв етап е божието дело?“. В свободното си време те винаги питат за тези неща. Не възниква ли подозрение, че този човек е шпионин? Кажете Ми, нормално ли е да се задържи такъв човек? (Не.) Ако не напуснат църквата по собствено желание, тогава вие трябва да ги отстраните веднага щом ги откриете и да отървете църквата от тази напаст. Да ги задържате е безсмислено и ще причини проблеми. Така че нещата, за които тези хора скърбят, безпокоят се и се тревожат, изобщо нямат нищо общо с нас. Не си правете труда да им давате съвети. Безполезно е да разговаряте с тях за истината. Просто се отървете от тях и приключете с това — това е най-добрият начин да се справите с такива хора.