Що се отнася до въпроса за това да стоим настрана от различни социални сили, освен различните сили, с които хората се сблъскват в живота си, има и различни сили, които често се появяват в обществото и човек също трябва да стои далеч от тях. Независимо дали в живота или в работата, избягвайте да имате каквато и да е връзка или взаимодействие с тях. Управлявайте собствения си живот и работа и в същото време не се плашете от страховитата поява на тези сили. Макар че в сърцето си ги отхвърляте и се разграничавате от тях, проявявайте мъдрост в отношенията си с тях и стойте далеч от тези сили. Това трябва да правиш. Бъди наясно в сърцето си, че вършиш тази работа само заради следващото си хранене, заради препитанието си. Твоята цел е проста — да имаш храна и дрехи, а не да се бориш с тези сили за някакъв конкретен изход. Дори да ти казват разни неща или да говорят грубо, дори да си в страна, където религиозните убеждения са подложени на преследване, където християнството е подложено на преследване, и някои хора се подиграват с твоята вяра, правят саркастични забележки или разпространяват слухове за нея, можеш само да устояваш. Защити себе си, остани спокоен пред Бог, моли Му се често, идвай редовно в Неговото присъствие и не позволявай на външната мащабност или свирепост на тези сили да те сплашат. Освен че трябва да практикуваш проницателност спрямо тях дълбоко в сърцето си, трябва също така да стоиш далеч от тях. Пази думите си, внимавай къде стъпваш, поддържай мирно съжителство и използвай мъдрост в отношенията си с тях. Не са ли това принципите на практикуване, които трябва да следваш? (Да.) Разбира се, независимо дали искаш да стоиш настрана от тях, да ги отхвърлиш или дори да ги презираш в сърцето си, трябва да знаеш как изглеждаш отстрани. Не бива да им позволяваш да го усещат или виждат. Бъди наясно в сърцето си, че работиш само за да си изкарваш прехраната и нямаш друг избор, освен да живееш сред тях. Първо се опитай да стоиш настрана от тях. Когато те групово участват в някакво незаконно деяние, ти трябва да стоиш настрана от тях, да ги избягваш и да нямаш никакво участие в престъпленията им. В същото време се предпазвай и не позволявай да попаднеш в неловката ситуация да бъдеш нападнат съвкупно или натопен. Лесно ли е да се постигне това? На някои млади и наивни хора може да им е трудно, когато за пръв път навлязат в тази сложна социална среда. А може би на някои хора им липсват заложби или приспособимост и не са много опитни в справянето с междуличностните отношения, което добавя известни трудности към това. Но при всички случаи едно е ясно: достатъчно е да използваш личните си способности, за да довършиш работата по поставената задача. Не обиждай никого, не бъди прекалено взискателен към никого, на когото му липсват вяра, морални граници, съвест и разум. Не му проповядвай високи принципи заради една дума или случка, нито му говори по въпроси като вярата в Бог, как да се държи или съвестта и човешката природа. Това не е необходимо. Запази добрите си съвети за тези, които разбират. Дори не използвай човешка реч с тези, които не са по-добри от зверове, камо ли да говориш за неща, свързани с истината. Това е глупава постъпка. Ако те са могъща сила, тогава в подхода си към тях, макар и да се дистанцираш и да ги отхвърляш в сърцето си, привидно трябва да поддържаш приятелско и хармонично поведение спрямо тях. Стреми се да постигнеш целта да осигуряваш собствения си поминък с храна и дрехи — това е достатъчно. В такава сложна жизнена среда, където се преплитат различни сили, Бог не се нуждае от това ти да участваш в нещо, за да докажеш, че си някой, който следва Бог, който се стреми към истината или който е добър и честен човек. Вместо това Той иска да си незлоблив като гълъб и разумен като змия, във всеки един момент да идваш пред Бог, да се успокояваш пред Него и да се молиш, да позволиш на Бог да те защити и да постигнеш целта да се защитиш. Какъв е конкретният резултат, който трябва да постигнеш? Той трябва да е да избягваш подставянето от зли хора, да не бъдеш оплетен от различни сили и да не се превърнеш в тяхна боксова круша, тяхна пожертвана пешка, тяхнa изкупителна жертва или в обект на техните подигравки. Когато разберат, че вярваш в Бог, ще ти се присмеят, като кажат: „Вижте, този е религиозен вярващ“ или „Вижте този религиозен човек, неговият бог е такъв или онакъв. Той пак се моли на своя бог и казва, че парите, които печели, са му дадени от бог“. Затова не води с тях дискусии, свързани с вярата. Не им давай никакво преимущество. Не е необходимо да влагаш каквато и да е енергия в общуване с тях, поддържане на отношения с тях, да ги караш да казват колко си добър, колко добър човек си или да печелиш одобрението им. Не се нуждаеш от тези неща. Грижи се за служебните дела по принципен начин. Ти си обикновен служител, просто още един участник в бранша. Бог не изисква от теб да разпространяваш словата Му сред тях, да общуваш с тях за Неговата истина. Той иска от теб да се дистанцираш от тях, да се предпазваш, да не попадаш в тяхното блато или в някакви изкушения и най-вече да не се забъркваш в различни спорове, в хаоса, който те създават, в техните схеми и капани или в сложни ситуации. През цялото време трябва да си наясно с целта на тази професия. Тя не е свързана с напредване, издигане до върха, превръщането ти в човек с възможности или демонстриране на стойността ти пред обществото. Тя не е свързана с това да правиш нещо, за да впечатлиш лидерите или началниците си. Твоята цел е да спечелиш насъщния си хляб, да изкараш прехраната си, за да можеш да оцелееш в този свят и в това общество, и после да имаш време и условия да изпълняваш дълга си, да се стремиш към истината и да постигнеш спасение. Следователно на никое работно място не е необходимо да се стремиш към възможности за повишение, по-нататъшно образование, обучение в чужбина, високото мнение на твоите началници или дори вниманието на по-висшестоящи лидери. Нищо от това не ти е необходимо. Ако се опитваш да оцелееш, да осигуряваш прехраната си, тогава тези неща могат да бъдат премахнати от живота ти. Трябва само да се предпазваш в рамките на професията си — това е достатъчно. Бог не иска от теб много. Принципът, който трябва да спазваш, е да се дистанцираш от различни сили, трябва да избягваш да се впускаш в месомелачката или да се съсипваш в сравнително проста среда, където можеш да осигуряваш прехраната си — направиш ли го, това би бил глупав начин на действие. Явно си в състояние да осигуряваш прехраната си чрез най-прости методи на работа и все пак често си склонен да се включваш в спорове, да си навираш носа или да участваш в дела, които не са свързани с твоята професия и препитание, поради което в резултат попадаш в различни сложни човешки дела, в сложните заплитания и конфликти на различни социални сили. Така че не можеш да обвиняваш Бог, че е подредил твоите обстоятелства, можеш да обвиняваш само себе си, твоето падение е по твоя вина. Често казваш, че си твърде зает и изтощен в работата и че нямаш време за събирания и изпълнение на дълга си. Независимо от причините, ако се окажеш в такива обстоятелства, скоро ще бъдеш отстранен от Божия дом. Твоята надежда за спасение ще изчезне. Това е пътят, по който ти сам си поел, пътят, който си избрал, и това е резултатът, който в крайна сметка ще получиш. Ако в твоята среда практикуваш в съответствие с принципите, за които говори Бог, защитаваш се добре и можеш да дойдеш пред Бог със спокойно сърце, тогава дори когато балансираш между работата и изпълнението на дълга си, все още ще имаш шанс за спасение. Но предварителното условие за това е, че трябва да се дистанцираш от различните сили в обществото, да успокоиш сърцето си и в същото време, в рамките на своите способности и ограничени средства, да можеш да изпълняваш дълга си и да вървиш по пътя на стремежа към истината. По този начин, без значение колко трудна е семейната ти среда или колко ограничени са личните ти възможности, под Божията закрила, благословии и ръководство ти в крайна сметка ще напредваш стъпка по стъпка по пътя на стремежа към истината. Тогава надеждата ти за спасение ще става все по-силна. Може би благодарение на личния ти стремеж, усилия и заплащане на цената, в крайна сметка ще постигнеш спасение. Някои обаче може да се откажат на половината път. Те виждат, че този живот е твърде монотонен, че са се изолирали от света, че животът им е уединен и самотен и чувстват, че няма какво да правят, ако не са замесени в различни спорове, и че не са в състояние да открият собствената си стойност или да видят своята ценност и своето бъдеще. Затова те изоставят принципите, които Бог изисква от тях, като предпочитат да не бъдат сами или безмълвни, а да се смесят с различните сили в обществото. Те спорят за всяка малка подробност, включват се в борби и премеждия, карат се и се сражават с тях. Изпадат в различни спорове, като чувстват, че животът им е станал пълноценен, ценен и щастлив — те вече не са самотни. Какво са избрали тези хора? Избрали са пътя на пренебрегване на дълга си и на липсата на стремеж към истината. Това е краят. Когато се стигне до тази точка от пътя, вече няма надежда за спасение. Не е ли така? Доста хора, дори и след като чуят тези думи, се чувстват добре и не намират за голямо предизвикателство да ги приложат в действие. Въпреки това, след като са ги практикували известно време, те си мислят: „Не е ли твърде изтощителен този живот? Хората често ме възприемат като нестандартен, нямам приятели, нямам спътници. Твърде самотно е, твърде изолирано, а ежедневието ми е скучно. Имам чувството, че това всъщност не е добър или щастлив живот“. След това те отново се връщат към предишния си живот и такива хора биват отстранявани. Надеждата им за спасение изчезва. Те не могат да издържат на самотата, нито пък могат да понесат трудностите на това да бъдат осмивани и изолирани, защото живеят според Божиите изисквания сред тази група хора. Вместо това им харесва да живеят сред различни сили, които се борят една срещу друга, и те се приобщават към различните сили, вкопчват се в тях, карат се с тях и се борят срещу тях. Може да се каже, че такива хора не принадлежат към Божиите избраници. Дори и да се чувстват добре, след като са чули тези проповеди, те все пак избират да се включат в различните социални сили, вместо да се дистанцират от тях. Излишно е да казвам, че такива хора определено не са тези, за които е предназначено спасението. Ако обаче ти избереш пътя на дистанциране от различните обществени сили и при условие, че осигуряваш прехраната си, изпълняваш дълга си на сътворено същество, то най-малкото, въз основа на този избор, имаш надежда за спасение. Притежаваш основните предпоставки. Следователно тази надежда за спасение съществува.

В църквата имаше човек, който по някакъв начин се запознал с бял човек, чийто баща бил депутат. Всъщност да бъдеш депутат не е кой знае каква длъжност, но този човек смяташе, че за него е голяма чест да разговаря със сина на чуждестранен депутат. Мислеше, че е човек със статут. По-късно той развеждаше сина на този депутат наоколо, представяше го на всеки, когото видеше, и казваше: „Това е синът на депутата“. Аз попитах: „Синът на депутата? На какво ниво е депутат баща му? Какво може да направи той за теб?“. Той отговори: „Баща му е депутат!“ Казах: „Това, че баща му е депутат, има ли нещо общо с теб? Ти не си депутат, така че защо е това хвалене?“. Този човек беше толкова доволен от себе си. Само защото беше установил връзка със сина на депутат, той се държеше надменно, където и да отидеше, и пренебрегваше познати лица, когато ги виждаше на улицата. Хората питаха: „Защо не ни поздравяваш?“. Той отговаряше: „Разхождам се със сина на депутата!“. Можеш ли да повярваш колко суетен беше той? Това неверник ли е или не е? (Такъв е.) Какъв е крайният изход за такива хора в Божия дом? (Те ще бъдат отстранени.) Този човек трябва да бъде премахнат от църквата, защото е неверник и опортюнист. Прилепва се към някой, който изглежда, че има ранг и сила, а ако види, че в Божия дом има сила, той се прилепва към нея. В резултат на това, след като престоява известно време в Божия дом, той осъзнава, че тук няма как да изкара пари, затова си намира работа като разносвач на храна за вкъщи. Но тази работа не го кара да се чувства достатъчно достоен и по-късно той си спечелва благоразположението на сина на депутата, като си мисли, че вече има статут и няма нужда да разнася храна за вкъщи. Кажете Ми, не е ли глупаво това? Няма ли такива хора в църквата? (Има.) Някои хора се чувстват горди, само защото познават някого с ранг или сила. Те мислят, че имат стойност и са различни от останалите. Някои хора заемат дребна чиновническа позиция и имат малко сила към нея, но въпреки това вярват, че са различни от другите в църквата и трябва да имат последната дума. Не са ли тези хора неверници? (Да.) Има и такива, които нямат реално влияние, но постоянно се хвалят, като казват: „Познавам президента!“ или „Познавам приятеля на братовчеда на секретаря на президента!“. Виждаш ли, те си измислят такива объркани връзки и въпреки това имат наглостта да казват тези неща. Защо са толкова дебелокожи? Тяхната история е толкова заплетена, че никой не знае за кого всъщност говорят, а други са твърде незаинтересовани, за да слушат, защото тези неща не ги интересуват. Само тези хора смятат подобни неща за най-важни, най-значими и най-впечатляващи. Някои хора често казват, че се познават с министри, директори или висши служители. Някои дори стигат дотам, че да твърдят: „Познавам хора и от двете страни, в порядъчното общество и в подземния свят. Вървя и по двата пътя толкова лесно, сякаш съм на равна земя.“ Други може да кажат: „Познавам снахата на окръжния началник.“ И има хора, които твърдят: „Познавам приятеля на майката на кмета от църквата.“ Те ги използват за самохвалство. Каква е ползата от познанството с тези хора? Могат ли да ти помогнат да постигнеш нещо? Дори ако ти си кмет, директор, областен управител или дори майка или баща на управителя, твоят статус има ли приложение в църквата? (Не, няма.) Кметовете, областните управители и други подобни не са ли част от човешката раса? Могат ли да станат по-велики от Бог? Не е ли отвратителен фактът, че тези неверници ценят такива сили? (Отвратително е.) Някои хора дори твърдят, че познават началника на полицията, а други казват: „Преди бях квартален полицай и началник на местния участък“, докато други казват: „Преди бях ръководител на кварталната организация и носех червената лента на ръката“. Как се чувствате, когато ги чуете да говорят за тези така наречени сили? Някои неверници, тези, които не се стремят към истината и са вярващи само на думи, са толкова глупави, че не знаят дали това, което казват тези хора, е вярно или не, така че го приемат за факт и го ценят високо. Но онези, които се стремят към истината, какво си мислят те в сърцата си, когато чуят тези неща? Каква е тяхната оценка за тези хора? Могат да кажат от пръв поглед, че са неверници, че всичко, за което говорят, са различни светски сили и въпроси и че са дошли в Божия дом, за да се хвалят с тези неща. Дори не става дума за това, че познават далечните роднини на някой служител или знаменитост. Дори самите те да са такива, в Божия дом те не струват нищо, титлите и позициите им не струват нищо, така че с какво се хвалят? Притежават ли истината? Изпълняват ли дълга си според принципите? Те са нищо, но имат наглостта да се хвалят! Това не е ли безсрамно? Не е ли отвратително? (Така е.) Колко е отвратително? Да имат контакти от двете страни на закона е нещо, с което те дори се хвалят — хората, които се хвалят с това, глупави ли са? Не са ли безразсъдни? (Да.) Те дори не се страхуват, че може да си навлекат неприятности. Връзки с двете страни на закона — такъв човек не е ли главорез? Главорезите и ловките измамници не се ценят в Божия дом. Те са част от неверниците и трябва да бъдат отлъчени! Но те все още използват това за самохвалство. Това не е ли малоумно? Това нещо, с което да се гордеем, ли е? Дори се хвалят с това! Някои хора носят големи златни синджири на китките си и, когато се напият, ги показват на хората, като казват: „Моите предци са ограбвали гробници и тези техни умения се предават в моето семейство от поколения. Вижте този масивен синджир на китката ми, намерих го в една внушителна гробница късно една нощ на тази и тази дата и го взех за себе си. Какво ще кажете за това? Впечатляващо, а?“ Някои хора чуват това, докладват ги и те биват арестувани, без дори да осъзнават какъв закон са нарушили. Хората ги питат: „Тази златна верижка на китката ти от тази епоха ли е? Това е артефакт!“. Те сами се уличават по глупав начин. Не се хвалете сляпо с неща, които никога не са се случвали. Внимавайте да не привлечете полицията и да си навлечете неприятности. Лесно е да си навлечеш неприятности, като се хвалиш с неща. Ако си играеш с огъня, вероятно ще се опариш и в крайна сметка ще се самоунищожиш — точно това заслужаваш. Дори не знаеш какво да кажеш, не можеш да го разгадаеш — не е ли това малоумие? (Да.) Ако се похвалиш, че можеш да изядеш двадесет кифлички наведнъж, това не е проблем. Не става въпрос за нарушаване на принцип. В най-добрия случай хората просто ще те сметнат за глупак и няма да те вземат на сериозно, но това не е против закона. Принципът да стоиш настрана от различни социални сили по същество се отнася до необходимостта да имаш мъдрост навсякъде в обществото и в която и група да попаднеш. Подобно на това, което Бог е казал по време на Епохата на благодатта: „И така, бъдете разумни като змиите и незлобливи като гълъбите“ (Матей 10:16). Предпазвайте се добре. Стига да можете да осигурявате прехраната си, това е достатъчно. Не правете опити и не си правете илюзии да се възползвате от социалните сили, за да се утвърдите в обществото, да станете част от тях, да получите тяхното одобрение и признание. Това са глупави идеи и упадъчни мисли. Възгледите на хората трябва да бъдат коригирани. Независимо от социалната среда или общността, в която се намират, ако следват Божия път, това ще доведе до отхвърляне от обществото или от човечеството. Но докато Бог ти дава дъх, няма да останеш без начин за оцеляване. Трябва да имаш тази увереност. Животът на хората не зависи от различни сили, които да осигурят тяхната безопасност, препитание, бъдеще или всичко, което притежават. Те разчитат на едно-единствено Божие слово, на Неговото предопределение, напътствие и защита — тази увереност е задължителна за теб. Следователно за да оцелееш в обществото, твоето основно средство за оцеляване трябва да бъде изборът на професия, която да осигурява твоето препитание, а не да разчиташ на каквато и да е сила. Да разчиташ на професия, за да се издържаш — този принцип се изразява в това, че под Божието напътствие и предопределение хората се наслаждават на всичко, което Бог им е дал, включително на материални притежания и пари, а не разчитат на милостиня или раздаване от различни социални сили, за да осигурят личния си поминък. Материалните неща и парите, на които разчиташ всеки ден, за да оцелееш, подобно на дъха, който си поемаш, идват от Бог, дадени са от Него и никой не може да ти отнеме това, което Бог ти е дал. Материалните неща, всякакви външни неща, които ти принадлежат, точно както дъхът ти, не са ти дадени по ничия милостиня и, разбира се, никой не може да ти ги отнеме. Ако Бог ти ги е дал, никой не може да ти ги отнеме. Този факт виждаме в преживяванията на Йов и ти трябва да имаш тази увереност. С тази истинска увереност, ще имаш основата и мотивацията да поддържаш принципа да стоиш настрана от различните социални сили. Тогава, на тази основа, тялото и умът ти могат да бъдат спокойни пред Бог, можеш да дойдеш пред Него и да предложиш тялото, ума и духа си, да изпълниш дълга си, да се стремиш към истината и да получиш прекрасния резултат на спасението. Трябва да притежаваш това знание и да разбираш тези истини. Затова, макар че фразата „да стоиш настрана от различни социални сили“ може да звучи лесно, когато се сблъскваш с проблеми, трябва да претегляш решенията си въз основа на различни принципи и реални ситуации. Накратко, крайната цел не е просто да се дистанцираш и да се откъснеш от тях, а да използваш метода и пътя на практикуване да стоиш настрана от различните социални сили, за да постигнеш спокойствие пред Бог, да Му принесеш тялото и ума си и да дойдеш пред Бог, да тръгнеш по пътя на стремежа към истината и в крайна сметка да постигнеш надежда за спасение и осъществяване на твоите желания. Следователно, за да постигнеш това окончателно спасение, трябва да следваш принципа да стоиш настрана от различните социални сили. Това е необходим път, един от решаващите пътища за постигане на спасение. Не е ли така? (Да.) Общувахме ясно за принципа да стоиш настрана от различните социални сили. Има ли нещо в този принцип, което да остава неясно за вас? Когато става въпрос за определени специални ситуации, знаете ли как да подходите към тях? Ако присъединяването към определена сила е просто формалност или необходимост на определена професия, това противоречи ли на принципа да стоиш настрана от различни социални сили? Ако това е само необходимост или формалност в рамките на вашата професия, тогава е приемливо. Силите, за които говорим, нямат никаква връзка с това, с повърхностните организации или групи. Тук обсъждаме сили. За какво се отнася понятието „сили“? Отнася се за авторитети, сила в групите и силата, с която тези неща действат или дори вилнеят в обществото, нали така? (Да.) Ако сте разбрали този принцип на практикуване, нека преминем към общение относно следващия принцип.

Четвъртият принцип е да стоите настрана от политиката. Политиката е чувствителна тема. Преди тридесет години обсъждането на дадени лидери, политики или актуални политически въпроси, дори в църквата, щеше да предизвика критики от страна на редица хора. Мнозина намираха оправдание да си тръгнат веднага щом се заговори за политика и не смееха да обсъждат такива теми, като казваха: „Да повдигнеш темата за политиката означава, че си против партията и нацията. Значи си контрареволюционер и ще бъдеш арестуван. Ако не бяха братята и сестрите, щях да те докладвам“. По онова време хората бяха особено чувствителни по отношение на политиката. Сега все още ли е така? Ако в църквата се обсъжда или разобличава политика, ако се разкриват големият червен змей и Сатана или се повдигат теми, които изглеждат политически, повечето хора все още ли имат такова отношение? Не е ли настъпила някаква промяна? (Да.) На предишни събирания, когато говорехме за неща като това кой демон се противопоставя на Бог или преследва християните, някои хора почваха да кашлят, сякаш са се задавили с нещо, и излизаха навън, за да прочистят гърлото си. После слушаха известно време и си казваха: „О, контрареволюционният разговор свърши“, и се връщаха. Но когато се върнеха и видеха, че все още обсъждаш темата, почваха отново да се прокашлят и си тръгваха. Чудех се защо ли все кашляха? Обсъждахме как да разпознаваме Сатана и как да разкриваме неговата същност и мерзкото му лице. Това политическа дискусия ли е? (Не е.) Някои глупави хора, онези така наречени духовни хора, на които им липсва духовно разбиране, силно се противопоставяха на тези теми. Те не можеха да направят разлика между истината и действителното политическо участие или да разберат какво Комунистическата партия има предвид под „контрареволюционери“. Бяха невежи, с промити от Комунистическата партия мозъци и се страхуваха, че самите те също могат да бъдат сметнати за контрареволюционери. Не смееха да обсъждат или споменават темата за изобличаването на големия червен змей. Изобличаването на големия червен змей участие в политиката ли е? Бунтуването срещу големия червен змей контрареволюционно ли е? (Не, не е.) В момента се осмелявате да кажете, че не е, но бихте ли се осмелили да кажете същото в континентален Китай? Дали тези, които следват Бог, са политически престъпници, които действат срещу партията и държавата? (Не.) Защо казвате „не“? Какво представлява един политически престъпник? Ти участвал ли си в политиката? (Не сме.) Ако не си участвал в политиката, тогава как си станал политически престъпник? (Етикетът е поставен от големия червен змей.) Ако участваш в кражба, ти си крадец. Ако участваш в убийство, ти си убиец. Ако участваш в грабеж, ти си грабител. На какво се основават тези обвинения? Повдигат се обвинения тогава, когато участваш в тези престъпни дейности, и ставаш виновник за това престъпно поведение. Но ако не си участвал, това престъпление и това обвинение нямат нищо общо с теб. Ако не следваш Сатана или партията, ако се противопоставяш на Комунистическата партия, противопоставяш се на големия червен змей и мразиш големия червен змей, и ако следваш Бог, участваш ли в политиката? (Не.) Тогава, ако те осъдят, че си контрареволюционер или политически престъпник, това обвинение ще издържи ли? (Не, няма.) Няма да издържи. Това е абсурдно. Все едно един земеделец, който няма професия и просто обработва малко земя, да събере реколтата си и да отиде на пазара да я продаде. Тогава някой със червена лента на ръката го вижда и казва: „Ей, ти имаш ли разрешително за работа? Имаш ли здравна книжка?“. Земеделецът казва: „Откъде да взема разрешително за работа? Нямам професия, не съм нает, защо да ми трябва разрешително за работа?“. Фермерът няма длъжност или професия, но въпреки това му искат разрешително за работа само за да продаде нещо — не е ли това абсурдно? Когато вярваш в Бог и Го следваш, големият червен змей те обвинява, че участваш в политиката. За формулирането на кой член от националната конституция си помогнал? За планирането на кое политическо движение си помогнал? На какво ниво си държавен служител? Участвал ли си във вътрешни раздори на някакво ниво на управление? В кои заседания на националния конгрес или държавни конференции си участвал? (Нито едно.) Ти дори нямаш достъп до информация, камо ли да участваш в политиката, но в крайна сметка си осъден като политически престъпник — не е ли това скалъпено обвинение? Кажете Ми, не е ли абсурдна тази държава? (Да, така е.) Някои хора продължават да се държат глупаво Те си мислят: „О, не, да бъдеш осъден като политически престъпник или контрареволюционер е огромен позор за вярващите в Бог!“. Не е ли това глупаво? Има дори хора, които, след като са били осъдени като контрареволюционери или политически престъпници за това, че са вярвали в Бог, и са били осъдени на 15 или 20 години затвор, след излизането си на свобода смятат, че това е позорно деяние. Те си мислят, че не могат да се покажат пред никого, включително пред съученици, приятели и семейство. Особено когато хората ги сочат с пръст и шепнат зад гърба им, те смятат, че са извършили нещо срамно. Не е ли глупаво това? (Да.) Тази епоха те отхвърля, а големият червен змей те преследва — нима е справедливо? Ако цялото човечество се надигне, за да те преследва, това означава ли, че истината вече не е истина? Истината винаги е истина, независимо колко хора се изправят срещу нея. Същността на истината остава непроменена, точно както злата същност на Сатана остава непроменена. Дори ако никой не признава или не приема истината, тя все още е истина и този факт никога няма да се промени. Ако цялото човечество се надигне срещу Бог и откаже да приеме словата Му, това ще покаже, че човечеството все още е зло. Силата на злото на Сатана не може да се превърне в праведност само защото зад нея стоят много хора или велики сили. Една лъжа, повторена десет хиляди пъти, се превръща в истина — това е заблудата на Сатана, логиката на Сатана, а не истината. Ако вярващите преживеят отхвърляне от целия свят, преследване и оклеветяване от големия червен змей, трябва ли да се срамуват? (Не.) Не бива да се срамуват. Когато си подложен на преследване заради праведността, това доказва, че този свят наистина е зъл, и потвърждава Божиите слова: целият свят е във властта на лукавия. Когато си преследван заради праведността, независимо колко правилен е твоят път и колко справедливи са твоите действия, никой няма да се изправи и да те аплодира. Вместо това всички нечисти дела, които хората вършат в този свят, стават позитивни, стига те да ги сложат в лъскава опаковка и да ги рекламират, когато ги представят пред обществото. Такива са злите хора. Всичките им дела са мръсни трикове.

Нека да продължим да общуваме по този въпрос — да стоим настрана от политиката. Какво е политика? Трябва да знаеш какво е политика, преди да разбереш как да се дистанцираш от нея. Какво е политика? На най-елементарно ниво тя включва желанието да заемаш длъжност и да направиш кариера като длъжностно лице. Това е една от областите на политиката. Политика означава да заемаш длъжност и да направиш кариера като длъжностно лице. От високопоставени до нископоставени чиновници, от началници на малки отдели и началници на секции в държавните служби, до секретари на партийни клонове и секретари на партийни комитети, до директори, началници на бюра, министри и ръководители на различни нива — всички те попадат в категорията на политиката. За какво се отнася политиката? Най-простият начин да се изразим е, че тя е сила и власт, тя е символ за определен вид власт в обществото. Това е един от аспектите на политиката. Какво друго спада към политиката? (Боже, а не е ли политиката и борба за завземане, установяване или укрепване на политическата власт на държавата?) Конфликтите между персонала и борбата за власт — всичко това спада към политиката. Какво друго? Схемите, стратегиите и методите, използвани в тези борби, както и различните избори, кампании и рекламни усилия, свързани с политиката и властта — всичко това спада към политиката. Това е най-ясното разбиране за политиката, което можем да имаме. Приобщаването към организацията и партията и стремежът към напредък — не е ли това политиката за обикновените хора? Наричат това „Малък човек, който може да види голямата картина“. Виждаш ли, макар че позицията им е ниска, те имат широка перспектива. Затова се приобщават към организацията и към партията, като се стремят към напредък. Започват с присъединяване към Комунистическата младежка лига, след това към Комунистическата партия. Постепенно се приобщават към партията, като се вслушват в нейните указания, следват нейните ръководни политики и ориентация. Придържат се стриктно към указаните от партията насоки, като ги изпълняват и напълно въплъщават качествата на партиен член. Говорят и действат от името на партията, защитават интересите на партията, нейното управление, нейния статут и нейния образ в съзнанието на хората. Пазят всичко за партията. Не е ли всичко това част от политиката? (Да.) Пазиш организацията, като тази организация е партията. Независимо от това коя е политическата партия или коя е организацията, създадена от партията, щом започнеш да участваш в нея, участваш в политиката. Участвал ли е някой от вас? (Не.) Тогава можеш да си спокоен. Ти не си политически престъпник, нито имаш квалификацията да се наречеш такъв. Политическият престъпник би трябвало най-малкото да замине за чужбина и да създаде правозащитна организация или група, да участва в различни правозащитни дейности, да се противопоставя на политиката и управлението на настоящото правителство, както и на различни действия, предприети от него. Освен това той трябва да създаде разпоредби, системи, правила и устав, заедно с различни клаузи, към които членовете на организацията трябва да се придържат. Тя трябва да бъде организирана и дисциплинирана, с лидери на върха и работещи членове под тях, като образува цялостна и систематична организационна структура от върха до дъното. Само тогава тя може да се нарече политическа група и само дейностите, извършвани в рамките на тази политическа група, могат да се считат за участие в политиката. Участвал ли е някой от вас в това? Ако не, имате ли намерение да участвате или планирате ли да се присъедините към политическа партия и да заемете поне позиция като законодател или съветник? Има ли някой, който да отговаря на това описание? Ако имаш такива планове, това означава, че вече участваш в политиката. Дори и все още да не си участвал, вече имаш намерение да го направиш. Ако нямаш такова намерение, това е доста добре. Участието в гласуването на избори като гражданин счита ли се за участие в политиката? Ако системата на една държава се основава на свободата и демокрацията и гражданите имат право да гласуват, гласуването за този или онзи кандидат счита ли се за участие в политиката? (Не, не се счита.) Не се счита, това е политиката и системата на тази държава, в която хората имат право да гласуват. Това не се счита за участие в политиката. Просто изразяваш личните си предпочитания, като избираш определен човек, но не се включваш в неговата политическа борба за власт. Никаква политическа дейност няма отношение към теб. Ти просто гласуваш за някого като гражданин на тази държава. Това действие е просто обикновено упражняване на гражданските ти права и не е форма на политическа дейност или поведение.

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.