Що се отнася до темата за избавянето от кариерата, какъв е третият принцип, който Бог изисква от хората да практикуват? Това е да стоят настрана от различни социални сили. Този принцип е малко по-труден за разбиране, нали? (Да.) Въпреки че може да е малко по-труден за разбиране, това също е един от принципите. Хората трябва да спазват стриктно този принцип, за да оцелеят в това общество. Това е също така отношение, подход и начин на оцеляване, които хората трябва да притежават, за да оцелеят в това общество, и разбира се, по-точно казано, това е вид мъдрост за оцеляване в обществото. Да стоиш настрана от различни социални сили може привидно да изглежда като въпрос, който е далечен за отделния човек, но всъщност тези различни социални сили са скрити около всеки човек. Това са неосезаеми сили, неосезаеми неща, които съществуват около всекиго. Когато избираш професия, независимо от това към коя социална класа принадлежи тази професия, тя е обвита от значителната сила на въпросната професия. Независимо дали се занимаваш с професия от висок или нисък клас, в рамките на тази професия има свързани с нея групи хора. Ако в рамките на обществото тези групи имат определен брой години опит, определена квалификация или определени социални основи, тогава те безспорно образуват неосезаема сила. Например учителството може да не се счита за професия от висок клас, но не е и от нисък. То стои донякъде по-високо от професии като земеделие или различни видове физически труд, но донякъде по-ниско от наистина елитните професии в обществото. В рамките на тази професия освен обикновената работа, която вършиш, има и много други хора, които заливат бранша. Така че в този бранш хората се различават по своя стаж и богатство на опита. Висшите нива на тази професия представляват класа, която контролира неща като персонал, насоки, политики, разпоредби и правила. Тя формира съответната сила в рамките на професията. Например в професията на учителя кой е лидерът, висшият началник, който ръководи и контролира професията, и кой контролира твоето препитание и заплата? В някои страни може да има учителски профсъюз. В Китай това са бюрото по образование и Министерството на образованието. Тези институции представляват сферата на силите, съответстващи на учителската професия в обществото. По същия начин, за земеделските производители кой е техният пряк началник? Това може да е ръководител на екип, селски кмет или градоначалник, а сега се въвеждат дори комитети за управление на селското стопанство. Не е ли това сферата на силите, съответстващи на тази професия? (Да.) Може да се каже, че тези различни области на силите влияят и контролират твоите мисли, твоите думи и действия и дори твоята вяра и пътя, по който поемаш в живота. Те контролират не само твоя поминък, те контролират всичко, което се отнася до теб. Особено в страната на големия червен змей невярващите винаги провеждат идеологически семинари, докладват за своите мисли и проверяват дали има някакви проблеми в мислите им, дали те съдържат противопартийни, противодържавни или противочовешки елементи. Независимо с каква професия се занимаваш, дали е по-традиционна или по-модерна, в професионалната сфера около теб ще съществуват различни свързани с нея сили. Някои от силите са твоите преки началници, тези, които пряко отговарят за изплащането на твоята заплата и разходи за живот. Други може да бъдат неосезаеми сили. Например, да предположим, че си незабележим служител на работно място. В професионалната ти сфера ще действат различни сили. Някои от тях се увъртат около ръководителя и винаги кръжат около него — това е един вид сила. След това има група от сили, която се държи близо до изпълнителния директор и се посвещава на това да урежда делата му. Друга група може да е близка до директора на маркетинговия отдел. Всички тези различни сили съществуват. Каква е целта на тези сили? Как се появяват тези сили? Всеки индивид взема това, което иска, както и взема страна и се подмазва на властимащите, за да постигне собствените си цели и да оцелее, което впоследствие води до формирането на различни сили. Някои сили подкрепят един подход, а други — друг. Някои сили може да са склонни да правят нещата по правилата и да спазват нормите на работното място, докато други може да действат по-подло, като пренебрегват както закона, така и професионалната етика. Когато живееш в среда, в която тези различни сили се преплитат, как трябва да направиш своя избор? Как трябва да оцелееш? Трябва ли да станеш приближен на партийната организация или на някой ръководител или изпълнителен директор? Трябва ли да се увърташ около някой директор или началник на секция, или да се съюзиш с ръководител на бюро или директор на фабрика? (Нито едно от тези неща.) За да оцелеят обаче, хората често изоставят достойнството си, принципите си на поведение и особено границите си за това как се държат. В сложния пейзаж на тези сили хората несъзнателно избират да вземат страна, да следват течението и да се присъединяват към различни сили. Те търсят сила, която ще ги приеме и защити, или търсят сила, която може да им е по-лесна за приемане, която могат да контролират, и се приближават до нея или дори биват асимилирани от нея. Не е ли това човешки инстинкт? (Да.) Не е ли това вид умение или метод за оцеляване? (Да.) Независимо дали става дума за вроден инстинкт или за умение на хората да се адаптират към това общество и към различни групи, това дали е принцип на практикуване, който човек трябва да има в поведението си? (Не.) Някои хора биха могли да кажат: „Въпреки че сега казваш, че не е така, когато наистина се окажеш в такава ситуация, в реалния живот ще избереш да заемеш страна и да потърсиш убежище при всяка сила, която ти носи полза и ти позволява да оцелееш. И дълбоко в себе си може би дори смяташ, че хората трябва да разчитат на тези сили, за да живеят, че не могат да живеят самостоятелно, защото самостоятелният живот ги прави уязвими към тормоз. Не можеш винаги да останеш независим и дистанциран. Трябва да се научиш да отстъпваш и да оставаш близо до различните сили. Трябва да си наблюдателен, да се подмазваш на хората и да играеш театър според случая. Трябва да следваш течението, да умееш да ласкаеш, да преценяваш тенденциите и да имаш силна интуиция. Трябва да разбереш и да се запознаеш с това, което твоите лидери харесват и не харесват, с техния темперамент и характер, със семейната им среда, с това, какво обичат да слушат, с възрастта им, с рождените им дни, с предпочитаните им марки костюми, обувки и кожени чанти, с предпочитаните им ресторанти, марки автомобили, компютри и телефони, какви видове софтуер обичат да инсталират на компютрите си, с какви развлечения се забавляват през свободното си време, с кого предпочитат да общуват и какви теми обсъждат“. В името на оцеляването си ти несъзнателно и естествено ще се приближиш до тях, ще се интегрираш с тях, ще бъдеш прекомерно отстъпчив и ще правиш неща, които не желаеш да правиш, и ще казваш неща, които не желаеш да казваш, за да задоволиш ръководителите и колегите си и да лавираш с голямо умение и да контролираш всичко на работното си място, като си гарантираш сигурен живот и оцеляване. Независимо дали действията ти нарушават етиката и границите на поведението ти или дори ако това означава да изоставиш достойнството си, теб не те е грижа. Но именно това безразличие бележи началото на твоя упадък и е знак, че на теб не може да ти се помогне. Ето защо на пръв поглед не може да се упрекнат хората, които нямат друг избор, освен да се приближават до различни социални сили в името на живота и оцеляването си. Въпреки това поведението на хората, изборът, който правят, и пътищата, по които избират да поемат, изопачават тяхната човешка природа и характер. В същото време, когато хората се приближават до различни сили или се интегрират в тях, те се научават непрекъснато да използват различни схеми и стратегии, за да угодят на тези сили и да ги задоволят, да подобрят собствения си живот и да направят условията си за оцеляване по-благоприятни. Колкото повече правят това, толкова повече енергия и време им трябват, за да поддържат това състояние и тези взаимоотношения. Затова в рамките на твоето ограничено време и дни всяка дума, която казваш, всяко действие, което предприемаш, и всеки ден, който преживяваш, не просто нямат смисъл, те са прогнили. Какво означава, че са прогнили? Означава, че всеки ден те прави все по-развратен до степен, в която не приличаш нито на човек, нито на дух. На този фон ти липсва спокойно сърце, за да дойдеш пред Бог, и, разбира се, ти липсва и достатъчно време, за да изпълняваш дълга си. Няма как да вложиш цялото си тяло и ум в изпълнението на дълга си, а в същото време не можеш да вложиш тялото и ума си в стремежа към истината. По този начин изгледите ти за спасение са мрачни, надеждите ти — слаби. Понеже си инвестирал в различни социални сили, избрал си да се сближиш с тях и си решил да се интегрираш с тях и да ги приемеш, последиците от този избор са, че трябва да посветиш цялото си тяло и ум на поддържането на това състояние, като пропиляваш дните си. Чувстваш се физически и психически изтощен, сякаш прекарваш всеки ден в месомелачка, но поради твоя избор трябва да продължаваш така ден след ден. В тази сложна среда от различни сили, когато се интегрираш с тях, всяка дума, която те казват, тенденциите на средата, както и предстоящите въпроси, поведението на всеки човек и неговите най-съкровени мисли, и особено това, което твоите преки началници, най-висшето ниво на тези сили, мислят — всички тези неща ти трябва да преценяваш и да събираш информация за тях своевременно. Не можеш да си позволиш да се отпуснеш или да пренебрегнеш това. Какво си мислят, какви действия предприемат зад кулисите, какви планове и намерения имат, дори какво планират и пресмятат за всеки отделен човек, какво решават за него и какво отношение имат към него — ако желаеш да познаваш тези неща като петте си пръста, то трябва да имаш разбиране дълбоко в сърцето си за това положение. Ако искаш да ги разбереш в дълбочина, трябва да посветиш цялата си енергия на изучаването и овладяването на тези неща. Трябва да вечеряш с тези хора, да разговаряш с тях, да им се обаждаш по телефона, да общуваш повече с тях на работа и дори да се сближаваш с тях по време на празниците и да следиш ходовете им. В резултат на това, независимо какви са дните ти, дали са изпълнени с радост или болка, дори и да имаш сърце да изпълняваш дълга си и да се стремиш към истината, ще си способен ли да намериш време да се успокоиш достатъчно, за да изпълниш дълга си с цялото си тяло и ум? (Не.) В такова състояние вярата ти в Бог и изпълнението на дълга ти не биха били нищо повече от хоби, с което се занимаваш в свободното си време. Независимо от изискванията и желанието ти за вяра в Бог, в сегашното ти състояние вярата в Бог и изпълнението на дълга ти вероятно са едва на последно място в списъка на желанията ти. Що се отнася до стремежа към истината и получаването на спасение, може би не смееш да мислиш за тях или дори не си в състояние да мислиш за тях — не е ли така? (Да.) Следователно за всеки от вас, независимо от работната среда, в която се намираш, ако желаеш да се приближиш до различни сили или да се интегрираш с тях, или ако вече си се приобщил към тях и си се интегрирал с тях, без значение какви са причините или оправданията ти, крайната последица може да бъде само тази, че надеждата ти за спасение се изпарява във въздуха. Най-пряката загуба от това е, че едва ли ще намериш време да четеш Божиите слова или да изпълняваш дълга си. Разбира се, невъзможно е да запазиш спокойно сърце пред Бог или да се молиш искрено на Бог — няма да можеш да постигнеш дори този минимум. Тъй като средата, в която се намираш, е твърде сложна откъм хора и събития, след като веднъж си бил асимилиран от различни сили, това прилича на влизане в блато — веднъж попаднал в него, не е лесно да се измъкнеш. Какво означава, че не е лесно да се измъкнеш? Означава, че щом веднъж навлезеш в сферата на различните сили, ще се окажеш неспособен да избягаш от различните проблеми, преплетени в тези сили, и от всички спорове, които възникват от тях. Ще се окажеш постоянно оплетен от различни хора и събития и няма да можеш да ги избегнеш, дори и да се опиташ, защото вече си станал един от тях. Така че всяко събитие, което се случва в сферата на тези сили, е свързано с теб и ще включва теб, освен ако не възникне определена ситуация, т.е. тук ти оставаш безразличен към ползите и недостатъците, както и към споровете, и следиш всичко от гледната точка на страничен наблюдател. В такъв случай е възможно да останеш настрана от тези различни спорове или от всички възможни нещастия. Въпреки това веднага щом се интегрираш с тези сили, веднага щом се приближиш до тях, веднага щом с цялото си сърце тръгнеш да участваш във всяко събитие, което се случва сред тях, несъмнено ще попаднеш в капана. Няма да можеш да останеш наблюдател. Можеш да бъдеш само участник, а като участник ще станеш жертва на тези сили.

Някои хора казват: „Без значение в коя сфера на дейност или в коя група се намираш, да бъдеш тормозен от другите не е проблем — важното е дали можеш да оцелееш. Ако не се обвържеш с организации или различни сили, ако нямаш никой, който да те подкрепи в обществото или в различните групи, няма да можеш да се справиш“. Наистина ли така стоят нещата? (Не е така.) В различните социални групи целта на хората, които се сдружават с различни сили, е да „намерят сянка под голямо дърво“, да намерят сили, които ще ги подкрепят. Това е най-основното желание на хората. Освен това хората искат да се възползват от тези сили, за да се издигнат в йерархията, да постигнат собствената си цел — да търсят облаги или власт. Ако в професионалната си сфера просто си изкарваш прехраната и се задоволяваш само с това да имаш храна и облекло, тогава не е нужно да се приближаваш до каквито и да било сили. Ако все пак се приближиш до тях, това означава, че не е само за да си изкарваш прехраната и да задоволяваш основните си нужди от храна и облекло — със сигурност имаш и други намерения, било то за слава или за печалба. Има ли някой, който да казва: „Освен да си изкарвам прехраната, искам и да се докажа.“? Необходимо ли е това? (Не е необходимо.) След като си си изкарал парите, можеш да си осигуриш храна три пъти на ден и имаш дрехи, които да носиш, това е достатъчно — какъв е смисълът да се стремиш към горделивост? Заради кого се стремиш? Заради страната си, предците си, родителите си или заради себе си? Кажете Ми, по-важно ли е да се стремите към горделивост или е по-важно да сте доволни от храната и облеклото си? (По-важно е да си доволен от храната и облеклото си.) Стремежът към горделивост е нрав, изпълнен с прибързаност. Каквото и да правиш, то е в името на тази горделивост. Това е абстрактно, празно понятие. Най-прагматичното нещо е да печелите пари, за да можете да осигурявате прехраната си. Трябва да мислиш за това по този начин: „Независимо от ситуацията, независимо кой на чия страна застава или кой с какво ниво на ръководител или длъжностно лице се сближава, нищо от това няма значение. Който и да бъде повишен или понижен, който и да получи увеличение на заплатата или да използва всякакви средства, за да стане високопоставен служител, всичко това е без значение. Аз просто работя, за да сложа храна на масата си. Към каквото и да се стреми някой от вас, няма нищо общо с мен. Във всеки случай аз изработвам моите осем часа на ден, получавам, колкото заслужавам, и докато мога да издържам себе си и семейството си, съм доволен. Това е всичко, толкова малко искам“. Правете това, което се изисква от работата ви, и го правете добре, и получавайте заплатата си и всички бонуси с чиста съвест — това е достатъчно. Правилно ли е това отношение към оцеляването и професията? (Да.) Защо е правилно? (Защото те живеят с отношение, което е в съответствие с това, което Бог изисква. Първо, това означава да не вършиш работата си нехайно и да можеш да изпълняваш добре задълженията по професията си. Второ, това означава да не търсиш убежище или да се домогваш до благоразположението на някакви сили. Достатъчно е да покриваш нуждите на нормалния живот. Това е съгласно Божиите слова.) Разбира се, това е съгласно Божиите слова. Дали Бог изисква това от теб, за да те защити? (Да.) За да те предпази от какво? (От това да не ти навреди Сатана. В противен случай, щом се забъркаме в такива спорове, животът ни става много мъчителен, а освен това няма да ни остава много време да вярваме в Бог и да изпълняваме дълга си.) Това е единият аспект. Какъв най-вече е другият аспект? Когато се забъркваш с различни сили, крайният резултат е, че самият ти ще бъдеш съсипан. Това наистина не си струва! Първо, няма да можеш да се защитиш. Второ, няма да поддържаш и насърчаваш справедливостта. Трето, ще влезеш в сговор с различни сили и ще утежниш греховете си. Следователно от сближаването с тези сили няма никаква полза. Дори и да получиш повишение или увеличение, като се приобщиш към различни сили, колко лъжи ще трябва да изречеш заедно с тях? Колко лоши дела ще трябва да извършиш зад кулисите? Колко хора ще трябва да накажеш при закрити врата? Защо в това общество всякакви хора и различни отрасли имат нужда от тези сили? Защото в това общество липсват справедливост и правосъдие. Хората могат да се защитят само като разчитат на различни сили да предприемат действия и могат да си осигурят място само като разчитат на тях да говорят и действат. Има ли справедливост тук? (Не.) В това няма справедливост. Всичко се основава на тези сили. Който има по-голяма сила, има последната дума, докато онези, които нямат сила или имат по-малка сила, нямат думата. Дори създаването на закони работи по този начин: ако имаш значителна сила, създадените от теб закони могат да бъдат приети и приложени. Ако нямаш голяма сила, нито един от предложените от теб закони и наредби не успява да пробие и те не могат да влязат в националното законодателство. Това важи за всяка група хора — ако имаш значителна сила, можеш да се бориш за собствените си интереси и да ги осъществиш в максимална степен, но ако нямаш сила, твоите интереси могат да ти бъдат отнети или заграбени. Целта на формирането на различни сили е да се контролират ситуациите с помощта на същите тези сили, дори да се надделее над общественото мнение, закона и човешкия морал. Те могат да надскочат закона, морала и човешката природа — те могат да надскочат всичко. Колкото по-голяма е нечия сила, толкова по-голямо ще е нейното влияние и толкова повече възможности ще има този човек да прави каквото си иска, да диктува нещата. Това ли е справедливостта? (Не.) Няма справедливост. Властта и силата представляват неговата идентичност и показват какъв дял от ползите може да получи. Ако си в социална група и искаш само да осигуряваш прехраната си, да имаш храна и дрехи и стремежът ти не е към статут или репутация, нито към задоволяване на собствените ти желания, тогава изглежда съвсем излишно да се приближаваш до различни сили. Ако искаш да посветиш цялото си време на изпълнението на дълга си, ако искаш да вървиш по пътя на стремежа към истината и в крайна сметка да постигнеш спасение, но искаш също така да се сближиш с различни сили, тези две неща са в противоречие. Те не могат да се допълват, защото са диаметрално противоположни, толкова са несъвместими, колкото водата и маслото. Приобщаването към различни сили няма да има никакъв ефект върху подпомагането на вярата ти в Бог или стремежа ти към истината. Няма да ти помогне да разпознаеш по-ясно отблъскващото лице на Сатана, нито ще ти даде повече глас, нито ще ти позволи да вярваш в Бог, без да бъдеш отхвърлен от света и преследван от правителството. Някои хора живеят в малко село, но в сърцата си таят велики планове. Те си мислят: „Роден съм на село, земеделец съм. Въпреки че ме подлагат на тормоз, все пак мога да се справя, като засадя малко зърно и зеленчуци и отглеждам малко пилета, говеда и овце. Ако вярвам в Бог и се стремя към истината, тези условия са доста добри. Имам основните условия, от които се нуждая, за да оцелея. Но защо винаги имам чувството, че нещо липсва от живота и оцеляването в това общество и сред тези хора?“. Какво липсва? Те нямат силна подкрепа. Вижте как е при хората, които си избират къща — винаги предпочитат такава, която има голяма планина отзад. Смятат тази планина за своя опора и тя ги кара да се чувстват защитени, като живеят там. Ако зад къщата имаше скала, те нямаше да се чувстват сигурни да живеят там, щеше да им се струва, че всеки момент ще паднат от скалата. Подобно е и с живота на село — ако човек не установи отношения с някой, който има репутация и статут, и не го посещава от време на време, за да го спечели на своя страна, той винаги ще се чувства донякъде изолиран, като живее в това село, и постоянно ще бъде изложен на риска да бъде тормозен и да не може да свърже двата края. Ето защо винаги иска да се сближи със селския кмет. Добра идея ли е това? (Не.) Особено когато става дума за вярата в Бог, в някои страни, където хората са подложени на преследване от страна на правителството, някои казват: „Ако проповядваме евангелието на селския кмет и той не повярва, но майка му, баба му, съпругата му или дъщеря му повярват, това няма ли да е сближаване с кмета? Ако брат или сестра от нашата църква имат важна позиция в селото или са роднини на селския кмет, няма ли църквата да има стабилна опора там? Няма ли да има статут? Няма ли нашите братя и сестри, които вярват в Бог, да могат да се хранят и да се занимават със земеделие в селото, без това да е проблем? Не само това, но и когато големият червен змей или Отделът за работа на обединения фронт дойдат да разследват, ще има кой да ни подкрепи. Това би било чудесно!“. Винаги искаш да си близо до някоя организация или група от сили, за да си сигурен, че няма да попаднеш в опасни обстоятелства, за да си сигурен, че можеш да вярваш в Бог безопасно и без преследване — колко чудесно е това! В същото време забъркването с влиятелни хора те кара да се чувстваш като човек с влияние, нали? Това е прекрасна мисъл, но дали селският кмет изобщо иска да се сближаваш с него? Дали селският кмет е човек, от когото можеш да се възползваш? Ще ти позволи ли селският кмет да го експлоатираш? Ти, обикновеният човек, искаш да се приобщиш към организацията или да се сближиш със селския кмет и смяташ, че простото проповядване на евангелието ще свърши работа? Не е ли необходимо да предложиш някакви прилични подаръци или да изпълниш някакви съществени задачи, за да се сближиш със селския кмет? Какъв опит имате? Лесно ли е да се сближи човек със селския кмет? Трудно е да се сближиш дори с домашното му куче! Да дадеш подарък директно на селския кмет, няма да стане. Ще трябва да се сближиш с жена му, майка му, леля му или баба му, като започнеш от сравнително по-лесни цели. Защо да се сближаваш с бабата на селския кмет? Кметът на селото има по-близки отношения с нея, така че започваш с нея, а чрез баба му, старейшина в семейството, която може да каже добра дума за теб, постепенно се сближаваш с кмета на селото. Това е така нареченият „непряк подход“, нали? Ако дадеш подарък директно на селския кмет, той може да те попита: „Кой си ти?“. А ти ще отговориш: „Аз съм този и този от семейство Ли в източната част на селото“. „Кое семейство Ли? Защо не ги познавам?“. Ако той дори не те разпознава, лесно ли ще бъде да се сближиш с него? (Не, няма.) А ако му направиш подарък, какъв подарък ще привлече вниманието му? Златни кюлчета, златни слитъци — имаш ли нещо такова? Морски краставици — дали изобщо ще ги иска? Ще погледне дали морските ти краставици са вносни или местни. Той самият има достатъчно от тези неща. Затваряш портфейла си и прекарваш дните си пестеливо, за да купиш подаръка, без да смееш да го изядеш или дори да го докоснеш. Даваш му го, а той дори не го поглежда. Ти му даваш колан, а той казва: „Местно е, нали?“. Ти казваш: „Това е телешка кожа“. А той казва: „Кой изобщо носи колани от телешка кожа в днешно време? Никой не ги носи. Хората носят колани от естествена кожа с лога на европейски марки или такива с вградени диаманти. Имаш ли от тях?“. Ти отвръщаш: „Как изглеждат? Никога не съм виждал такива“. Той казва: „Ако никога не си ги виждал, не си прави труда да идваш тук. Да не се опитваш да дадеш този колан на някой просяк?“. Можеш ли да получиш благоразположението на такъв човек? Мислиш си, че имаш хитър план, че си измислил всичко, но той просто гледа отвисоко на твоите дарове. Гледа с пренебрежение на твоите дарове, но ти настояваш да се сближиш с него. Уместно ли е това? Дори ако той оценява твоите дарове, уместно ли е да се сближаваш с него? (Не е уместно.) Само за да имаш какво да ядеш, само за да имаш влиятелен поддръжник в селото, ти си готов да правиш такива унизителни неща. Не смятате ли, че това е срамно? (Да.) Да преследваш бабата на кмета, да преследваш жена му и снаха му, да се възползваш от всевъзможни безумни методи, да даваш подаръци и да се опитваш да се сближиш. Другите ти казват: „Безполезно е да даваш тези подаръци. Кметът е вперил поглед в самия теб“. Тогава пак ли ще се опитваш да се сближаваш? Никой подарък, който би могъл да дадеш, не би бил подходящ. Кметът няма да го погледне, тъй като смята, че всички са под нивото му. Най-лошото е, че ще трябва да включиш и себе си в сделката. Би ли продължил да се опитваш да се сближиш с него? (Не.) Ще продължиш ли да търсиш такъв тип поддръжник? Какъв характер има селският кмет? Дали е някой, който позволява случайно да се сближиш с него? (Не.) Дори и да установиш връзка с него и да се сближите, какво ще стане след това? Може ли той да контролира съдбата ти или да ти помогне да постигнеш спасение? Или когато дойде време да се сблъскаш с истинско преследване и ситуации, когато Бог допуска и устройва тези ситуации, ще можеш ли да избегнеш сблъсъка с тях? Дали кметът на селото има последната дума в това отношение? (Не.) В голямата схема на нещата, устроена от Бог, няма сила, която да има последната дума, да не говорим за селския кмет — никоя сила не си струва дори да се споменава в това отношение. Следователно, бидейки в този свят, независимо дали си в село, район, град или в която и да е държава, дори в бранш, в който работиш в някоя държава, всички различни сили, които съществуват, не могат да упражняват господство над съдбата ти, нито могат да променят съдбата ти. Нито една сила не е господар на съдбата ти, да не говорим, че не е върховният владетел на съдбата ти, нито пък определя съдбата ти. Напротив, щом се интегрираш в различните сили, съществуващи в обществото, тогава те сполетява бедствие и започва твоето нещастие. Колкото по-близо си до тях, толкова по-голяма е опасността за теб. Колкото повече се интегрираш в тях, толкова по-трудно е да се измъкнеш. Тези различни сили не само че не ти носят никакви ползи, но и докато се интегрираш в тях, те многократно те опустошават и тъпчат, изкривяват духа и ума ти и те карат да загубиш спокойствието си, така че вече не вярваш в съществуването на справедливост и правосъдие в този свят. Те ще съсипят най-красивото ти желание да се стремиш към истината и спасението. Така че, за да оцелееш в това общество, независимо от социалната ти класа, среда или група, или в който и да е бранш, в който се намираш, да търсиш сила, на която да разчиташ, която да действа като твой собствен защитен чадър, е погрешна и крайна мисъл и възглед. Ако се опитваш само да оцелееш, трябва да стоиш далеч от тези сили. Дори ако тези сили просто защитават твоите законни човешки права, това не е причина или оправдание да се обвързваш с тях. Независимо как тези различни сили оцеляват в обществото, какви са целите им за напредък или посоката на действията им, накратко, като човек, който вярва в Бог, като човек, който се стреми към истината, ти не трябва да ставаш един от тях, нито да ставаш защитник на тези различни сили. Вместо това трябва да се дистанцираш от тях, да ги избягваш, да избягваш различните спорове, които ги заплитат, да избягваш различните правила на играта, които те определят, а също така да избягваш вредните неща и вредните думи, които те изискват от човек да прави и да казва в рамките на своята професия или в рамките на тези сили. Не бива да се превръщаш в един от тях и със сигурност не бива да ставаш техен съучастник. Това е Божието изискване към теб в различните браншове и професии, където съществуват различни сили — да стоиш далеч от тях и да ги избягваш, да не ставаш тяхна жертвена пионка, да не ставаш техен обект на експлоатация и да не ставаш техен лакей или говорител.

Разбира се, в това общество освен преките ръководители в различните отрасли и професии и освен гражданските организации има и определени незаконни социални групи, които хората трябва да избягват — да не се замесват с тези хора и да не се свързват с тях по никакъв начин. Например практикуващите лихварство. Някои хора нямат капитал за бизнеса си и не могат да си осигурят нормален заем, но има начин да улеснят притока на капитал, а именно чрез лихварски заем. Лихварските заеми са свързани не само с високи лихвени проценти, но и със значителни рискове. Някои хора, за да спечелят много пари и да избегнат фалита на бизнеса си, накрая прибягват до тази стъпка: лихварски заем. Дали практикуващите лихварство са лица, спазващи закона в обществото? (Не, не са.) Те са незаконна обществена организация и трябва винаги да се избягват. Независимо в каква ситуация те поставя твоето оцеляване или положение, никога не трябва да обмисляш този път, а да стоиш далеч от него и да го избягваш. Независимо от проблемите, които възникват в твоя живот и поминък, дори не мисли за тях и не се чуди дали да поемеш по този път. Тази група хора не прилича ли на партийната организация? Така нареченото порядъчно общество и подземният свят имат известни прилики помежду си. Не мисли, че могат да осигурят изход или повратна точка на живота ти — това е пожелателно мислене. Щом веднъж си избрал да направиш тази крачка, щом си тръгнал по този път, предстои ти по-лош живот. Разбира се, има и друг вид така наречена социална организация, която не искаме да назоваваме и с която никога не трябва да се сближаваш, особено когато се сблъскваш с определени специални и тежки проблеми, когато се сблъскваш със специална среда или когато се оказваш в особено опасни обстоятелства. Не си и помисляй да използваш крайни средства, за да се защитиш, да се измъкнеш от опасност и да избегнеш трудности. В такива ситуации е по-добре да бъдеш хванат в капана им, отколкото някога да се свържеш с този вид хора или да се обвържеш с тях по какъвто и да е начин. Защо би го направил? Нима това се нарича почтеност? Това ли е видът почтеност, който християните трябва да притежават? (Това не е видът почтеност, който християните трябва да притежават.) Тогава какво е това? (Просто не е правилно да се сближаваш с тях.) Защо не е правилно? (Сближаването с тях ще доведе до по-лош живот занапред и до по-голяма опасност в бъдеще.) Дали целта е само да се избегне бъдеща опасност? Тогава защо първо не се измъкнеш от непосредствената опасност? Защо не можеш да се сближиш с тези сили? В Библията, когато е бил изкушаван, как Господ Исус отговаря на Сатана? (Господ Исус е казал: „Махни се, Сатана, защото е писано: „На Господа, твоя Бог, да се покланяш и само на Него да служиш“ (Матей 4:10).) Единственият, на когото хората трябва да се покланят, е Бог и Той е единственият, комуто те трябва да служат. В същото време Този, за когото хората трябва да живеят, е единствено Бог. Ако Бог допусне животът ти да бъде отнет, какво трябва да направиш? (Да се покоря.) Трябва да се покоряваш на Бог и да Го възхваляваш. Неговото име трябва да бъде възхвалявано и хората трябва да Му се покоряват, без да търсят собствения си живот. Ако обаче Бог възнамерява да живееш, кой може да отнеме живота ти? Никой не може да ти го отнеме. Така че, независимо от обстоятелствата или опасностите, пред които си изправен, дори пред лицето на смъртта, ако има сила, която може да те спаси от смъртта, то тази сила не е законна, а принадлежи на Сатана. Какво трябва да кажеш? „Махни се, Сатана! Предпочитам да умра, отколкото да имам нещо общо с теб!“ Не е ли това въпрос на принцип? (Така е.) „За мен нито е възможно да живея поради твоите сили, нито да умра, поради това, че Бог ме е изоставил. Всичко е в Божиите ръце. Няма как да разчитам на някаква сила и да правя отстъпки, за да продължа да живея.“ Това е принципът, който хората трябва да спазват. Ако се окажеш в дилема и някой каже, че в обществото има сила, която може да те спаси, и ако тази сила може да успее да те спаси, но ще опозори теб, християните, църквата и Божия дом, ако ще дискредитира Божия дом, как ще постъпиш? Ще приемеш ли, или ще откажеш? (Ще откажа.) Трябва да откажеш. По принцип не разчитаме на никакви сили, за да оцелеем. Така че независимо от обстоятелствата или опасните ситуации, пред които сме изправени, най-основното нещо, освен че трябва да се покоряваме на Божието устройване и подредба, е да не си позволяваме дори да се замисляме за използването на различни крайни средства, за да избегнем опасни ситуации. След като хората са изпълнили отговорностите и са положили усилията, които трябва да положат, останалото трябва да бъде оставено на Божието устройване. Ако някой каже, че има нелегална социална организация, способна да те спаси, би ли се съгласил? (Не бих се съгласил.) Защо не би се съгласил? Нима не искаш да живееш? Не искаш ли да се измъкнеш бързо от затрудненото си положение? Дори когато се опитваш да се измъкнеш от затруднението си и да останеш жив, трябва да имаш принципи за самоконтрол на поведението. Трябва да знаеш какво трябва и какво не трябва да правиш. Трябва да имаш яснота в сърцето си и да не губиш принципите си.

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.