Темата на общението през този период беше доста обширна. Доколко можете да си спомните? Колко сте в състояние да схванете? (След като Бог приключи с общението, можем слабо да си спомним известна част от него. За други части успяваме да добием слабо впечатление, понеже в момента преживяваме подобни обстоятелства. А за останалите части, тъй като никога не сме преживявали подобни ситуации, не сме в състояние да си спомним много.) Когато се сблъсквате с някакви обстоятелства, имате ли някакво впечатление за нещата, за които е имало общение? (Донякъде. Когато се сблъсквам с подобни обстоятелства, мога да си спомня този аспект от истината, за който Бог общуваше, съответните едно-две изречения от Неговите слова, а след това търся тези Божии слова, за да ги ям и пия, и усещам, че имам някакво напътствие.) Схванахте ли принципите? (В това отношение ми липсва доста. Все още не мога напълно да схвана принципите. Мога само да направя връзка с Божиите слова и да имам малко разбиране.) Знаете ли за какво основно се отнася разбирането на истината и способността да я възприемате? Когато на някого му липсва способността да възприема истината, не се ли казва често, че „Този човек не разбира истината“ или „Той не е схванал този аспект от истините принципи“? Не казвате ли често нещо подобно? (Да.) Когато се казва, че някой разбира истината и има способността да я възприема, за какво се отнася това? Дали се отнася за разбиране на доктрината по отношение на истината? (Не. Моето тълкуване е, че след като е слушал Божието общение, ако този човек има способността да възприема истината, той може да я съотнесе към себе си, да придобие знание за себе си, както и да намери принципите за практикуване на истината.) Разбирането на истината и способността за нейното възприемане се отнасят преди всичко до това, че човек е способен да разбере истините принципи. Това означава, че когато има общение за определена истина, независимо какви са конкретните подробности и съдържание, колко примера са изброени или колко въпроси или състояния се обсъждат — във всичко това се крие истина принцип. Ако можеш да разбереш и схванеш тази истина принцип, тогава имаш способността да възприемеш истината. Какво означава да имаш способността за възприемане на истината? Това означава да можеш да разбираш истините принципи и когато се сблъскаш с проблеми, да можеш да възприемаш хората и нещата и да се държиш и да действаш въз основа на истините принципи. Това се нарича способност за възприемане на истината. Някои хора, независимо от това как се общува с тях за истината, колко примера се дават, колко състояния се обсъждат или колко конкретно е обсъждането, пак не знаят за каква истина става дума и не са в състояние да възприемат хората и нещата, да се държат и да действат въз основа на истините принципи, т.е. не могат да се съотнесат към нея или да я приложат. Въпреки че могат да говорят за някои слова и доктрини в продължение на часове, като ги обсъждат ясно и логично, жалко е, че не са в състояние да прилагат Божиите слова, че не могат да прилагат истините принципи при разглеждане на проблемите или справяне с тях. Това е неразбиране на истините принципи или липса на способност за възприемане на истината. За колкото и доктрини да говорят, това е безполезно. Истините принципи са конкретните критерии за практикуване по всеки въпрос и всяка категория неща, свързани с истината. Тъй като те са конкретни критерии за практикуване, те със сигурност са Божии намерения. Те са стандартите, които Бог изисква от теб по конкретни въпроси, и конкретният път на практикуване, по който трябва да поемеш. Това са истините принципи. Те са не само Божиите намерения, но и стандартите, които Бог изисква от хората. Ако приемем, че си разбрал истините принципи, тогава ще имаш способността да възприемаш истината. Ако имаш способността за възприемане на истината, когато се сблъскаш с проблеми, ще практикуваш въз основа на истините принципи. Ще можеш да действаш съгласно Божиите намерения и ще можеш да отговориш на Божиите изисквания. Ако пък не разбираш истините принципи, т.е. ако нямаш способността да възприемаш истината, тогава каквото и да правиш, то няма да се основава на истините принципи или на Божиите слова. Твоите действия нямат основа и критерии, т.е нямаш определени стандарти. Следователно не можеш да отговориш на Божиите изисквания. За да прецените дали някой е способен да върши истинска работа, вижте дали има способността да възприема истината. Ако я има, той може да решава истински проблеми, а ако я няма, няма значение колко доктрини може да избълва, всичко това е безполезно. Човек, който обича да обсъжда слова и доктрини, но не се занимава с действителни проблеми, е типичен фарисей. Няма значение колко пасажи от Божиите слова можеш да запомниш, от това няма никаква полза. Фарисеите са можели да рецитират свободно Писанията, а след това отивали по уличните ъгли да се молят. Всичко, което са правели, е било с цел да бъдат забелязани от хората, да се изтъкнат, а не да се справят с истинските проблеми. Такива хора се концентрират върху събирането на всякакъв вид духовни, всеобщо възхвалявани и приемани, дълбоки и езотерични знания, доктрини, слова и лозунги и ги разгласяват навсякъде. Те дори демонстрират някакво привидно добро поведение, като подвеждат хората с него, за да могат те да им се възхищават и да ги боготворят. Но когато става въпрос за действителни проблеми, освен да поддържат статути и да цитират някои слова и доктрини, те не могат да се справят с никакви действителни проблеми. По отношение на вътрешните състояния или същност на хората, и как да се отнасят към тези въпроси и да подхождат към тях, те не успяват да възприемат каквото и да е или да разберат някаква истина. Могат само да празнословят за някакви слова и доктрини. Това е, което се нарича типичен фарисей. Причината, поради която фарисеите могат само да обсъждат слова и доктрини, но не могат да се занимават с никакви действителни проблеми, е, че не разбират истината, и не могат да възприемат същността на въпроса от начало до край. Затова, когато дойде време да се заемат с проблемите, те прибягват до говорене на лъжи и прокламиране на нелепи възгледи. Те не са в състояние да прозрат нито един човек, нито същността на който и да е въпрос. Следователно те не са в състояние да разрешат нито един проблем. Липсва им и най-малката способност за възприемане. Независимо колко проповеди са чули или колко доктрини са обсъждали, те не разбират какви са истините принципи или Божиите намерения. Въпреки че са слаби и жалки, те все още вярват, че разбират истината и се гордеят, че са духовни хора. Не е ли това достойно за съжаление? (Да.) Жалко и отвратително е. Те могат да обсъждат много слова и доктрини и дори да следват определени правила, но не могат да разрешат нито един конкретен проблем. Те просто ще прибягнат до имитация на това как биха могли да говорят другите и ще кажат: „О, тук нещо се е случило. Вижте колко заплетено, странно и необичайно се е развило това събитие. О, този човек няма съвест и разум, човешката му природа е лоша и няма самосъзнание. Всеки път, когато нещо му се случи, той се държи безразсъдно“. Попитай ги: „Като се има предвид това поведение, как би се отнесъл или как би постъпил с този човек? Въз основа на какви принципи би се държал с него? Каква е същността на неговото поведение? Дали този тип човек е антихрист или следва пътя на антихриста? Дали е лъжеводач, дали просто човешката му природа е лоша или основите на вярата му са плитки?“. Но те казват: „Това е трудно за разчитане“. Те не знаят как да разрешат това и когато се сблъскват с различни проблеми, гледат само повърхностните явления и условия. Когато става дума конкретно за определени индивидуални поведения, прояви, думи и действия, те могат само да ги опишат или изброят, или могат да направят някои прости и предварителни определения, но не могат да разберат същността на проблема. Те не знаят как да се отнасят към такива хора или как да се справят с тях, как да общуват с тях за истината, за да ги накарат да се замислят, да опознаят себе си и да се съотнесат към Божиите слова. Не знаят как да им помогнат да навлязат в живота си или как да поставят тези хора на подходящо място, когато става въпрос за администрация и персонал. Те могат само да говорят за различни поведения и състояния на тази или онази категория хора. Когато ги попиташ: „Занимавал ли си се с тези хора?“, те отговарят: „Още не, все още ги наблюдавам“. Това е резултатът. Не показва ли това липса на способност за решаване на проблеми? (Да.) Липсата на способност за решаване на проблеми не показва ли неспособност да се възприеме истината? (Да.) Без способност за възприемане на истината тези хора не са ли неспособни да разберат истините принципи? Не разбират истините принципи не защото не са чули достатъчно проповеди, а защото им липсва способността да възприемат истината — те не притежават тази заложба. Тогава защо обикновено могат да говорят и беседват толкова красноречиво? Понеже са слушали много, преживели са много и са съхранили всички тези доктрини в паметта си, естествено те са в състояние да обсъждат някои слова и доктрини. Особено онези, които са служили като водачи или работници в продължение на няколко години — те са се усъвършенствали чрез редовна практика, могат да обсъждат и говорят за различни слова и доктрини и говорят особено гладко, сякаш произнасят речи и есета. Но това не означава, че те имат ръст или реалност, нито че разбират истините принципи. Трябва да сте добри в разпознаването им и не трябва да се подвеждате по такива хора. Когато видите някой, който е способен да говори непрекъснато в продължение на ден или два по време на събирания, без да се повтаря, вие сте толкова впечатлени от него, че сте във възторг. Не показва ли това липса на проницателност? Не показва ли това, че не разбирате истината? (Да.) Това показва, че не разбирате истината. Ако разбираше истината, щеше да си в състояние да различиш дали речта му някъде съдържа конкретни принципи на практикуване за справяне с определени състояния или проблеми. Да предположим, че слушаш внимателно и откриеш, че няма нито едно изречение, насочено към действителните състояния или проблеми на хората, че това, което казва, е само куп лозунги, куп думи, куп доктрини, лишени от принципи, конкретни решения и конкретни пътища за практикуване, и дори да говори два или три дни, всичко това е куха доктрина. И да предположим, че докато слушаш тази реч, тя ти се струва полезна и плодотворна, но като се замислиш, си казваш: „Как да разреша този проблем? Струва ми се, че преди малко не беше разгледан“, а когато го попиташ отново, той просто избълва куп доктрини, които пак те оставят, без да знаеш как да постъпиш. Не е ли това да бъдеш измамен и заблуден? (Да.) Въпреки че все още не знаеш как да постъпиш, ти пак му се възхищаваш и го гледаш с почитание — това е да бъдеш измамен и заблуден. Не се ли случва често да ви мамят по този начин? (Да.) Тогава, като водачи и работници, не заблуждавате ли често другите по този начин? (Да.) Сега разбирате ли малко повече какво означава да имаш способността да възприемаш истината и какви са истините принципи? (Разбирам ги малко повече.) Какви са истините принципи? (Истините принципи са определени критерии за практикуване, когато действително се сблъскваме с проблеми. Те съдържат Божиите намерения, както и определени стандарти и пътища, които трябва да се прилагат на практика. Ако човек схване истините принципи, той има способността да възприеме истината.) Способността за възприемане на истината позволява на човек да схване истините принципи. Това е връзката между двете, а не че когато разбереш истините принципи, имаш способността да възприемеш истината. По-скоро когато имаш способността за възприемане на истината, можеш да разбереш истините принципи. Не е ли така? (Да.) И така, повечето от вас имат ли способността за възприемане на истината? Можете ли да разберете истините принципи, съдържащи се във всички теми, по които общувам всеки път? Ако можеш да ги разбереш, тогава притежаваш способността за възприемане на истината и имаш духовно разбиране. Ако след като си слушал, помниш само някои неща, някои конкретни поведения или начини на действие, включващи определени хора или категории хора, обсъждани по време на общението, но не разбираш какви действително са истините принципи, за които се говори тук, и когато се сблъскваш с проблеми, не знаеш как да ги отнесеш към конкретните факти, за които общуваме, или как да действаш въз основа на истините принципи, тогава нямаш духовно разбиране. Да нямаш духовно разбиране означава да ти липсва способността да възприемаш истината. Независимо колко проповеди чуваш, ти не разбираш истините принципи и когато възникнат проблеми, се чувстваш объркан. Виждаш само повърхностни състояния, прояви и други подобни. Не можеш да видиш същността на проблема и не можеш да намериш пътища за практикуване или начин за справяне с проблемите. Това означава липса на разбиране на истините принципи и неспособност за възприемане на истината. Такива хора нямат духовно разбиране. Отдели време да размишляваш и да се задълбочиш по тези въпроси и ще стигнеш до заключения. Ако никога не размишляваш върху тези въпроси, ако си объркан, тогава нямаш истинско разбиране.

Нека да продължим да общуваме за съдържанието, за което общувахме през цялото това време. На предишното събиране обсъждахме четвъртата част от темата за избавянето от стремежите, идеалите и желанията на хората — конкретното съдържание на частта „Кариера“. По отношение на конкретното съдържание, включено в „Кариера“, правилното разбиране, което хората трябва да имат за кариерата, или специфичните пътища на практикуване и критерии за практикуване, които Бог изисква от хората по отношение на кариерата, изброихме четири точки. Какви са тези четири точки? (1. Да не се занимаваме с благотворителност; 2. Да сме доволни от храната и облеклото си; 3. Да стоим настрана от различни социални сили; 4. Да стоим настрана от политиката.) Обсъдихме две от тези четири точки. Първата точка е да не се занимаваме с благотворителност, а втората е да сме доволни от храната и облеклото си. Конкретната формулировка на всяка от тези четири точки не представлява ли конкретните принципи на практикуване за избавяне от кариерата? (Да.) Тези четири конкретни принципа на практикуване представляват стандартите, които Бог изисква от човечеството по отношение на избавянето от кариерата. Разбира се, стандартите, които Бог изисква от човечеството, са истините принципи за избавянето от кариерата и те са конкретните пътища на практикуване, когато хората се сблъскват с тези въпроси. Това означава, че като правиш това, което трябва да правиш в тези граници, ти постигаш Божиите изисквания, но излезеш ли извън тях, вървиш срещу принципите, срещу истината и срещу Божиите изисквания. По отношение на темата за кариерата разговаряхме за два принципа на практикуване: първият е да не се занимаваме с благотворителност, а вторият — да сме доволни от храната и облеклото си. По отношение на първата точка за отказ от участие в благотворителност предоставихме някои конкретни примери и обсъдихме някои специални ситуации. Какви въпроси основно са включени в тази тема? Тя се отнася до това, какво трябва да правят хората при избора на професия или по отношение на кариерата. Най-малкото, първата точка е да не се занимават с въпроси, свързани с благотворителността. Достатъчно е човек да се занимава само с кариера, свързана със собствения му живот или препитание. Ако си нает и работиш в благотворителна организация само защото си кандидатствал по обява за работа, това не е същото като да се занимаваш с благотворителност — налице е специална ситуация. Може да си нает там и да получаваш заплата, но си само работник, нищо повече от служител, който получава заплата. Що се отнася до това с какво се занимава благотворителната организация, дали става въпрос за фондации, социално подпомагане, осиновяване на осиротели деца или животни, подпомагане на хора в засегнати от бедствия или бедни райони, приемане на бежанци и т.н., тези основни дейности нямат нищо общо с теб. Ти не си основното отговорно лице и не трябва да отделяш време и енергия за тази благотворителна кауза. Това е съвсем друг случай. Ти не извършваш благотворителност, а си нает от благотворителна организация. Тези неща не са ли различни по природа? (Да.) Природата им е различна и тази специална ситуация не нарушава принципа. Отделно от това, независимо дали става дума за дребна или мащабна благотворителност, независимо в каква област е благотворителната дейност, тя няма нищо общо с теб. Това не е нещо, което Бог изисква от теб да вършиш. Не нарушаваш истината, като не го правиш, а дори ако го правиш, Бог не го помни. Тъй като имаш за цел да се стремиш към истината и спасението, не трябва да влагаш енергията и времето си в дела, които нямат връзка със спасението, стремежа към истината или покорството на Бог, защото извършването на благотворителност няма стойност или смисъл. Защо няма стойност или смисъл? Независимо от това кого спасяваш или на кого помагаш, това не може да промени нищо. Не може да промени ничия съдба или да разреши проблемите с нечия съдба, а това, че помагаш на хората от време на време, не ги спасява истински. Следователно в крайна сметка подобни начинания са безполезни и лишени от всякаква стойност или смисъл. Например някои хора осиновяват вълци. Започват с едно или две и накрая отглеждат стотици или хиляди. Те приемат това като своя кариера, влагат всичките си спестявания, включват цялото си семейство и посвещават цялата си енергия в по-късните си години. Цялата им енергия и живот се въртят около това нещо и макар и успешно да спасяват и защитават вълците, крайният резултат е, че са изгубили много време и години за това дело. Те не разполагат с допълнително време и енергия, за да се стремят към истината и да изпълняват дълга си. Затова в сравнение с изпълнението на дълга и получаването на спасение никое начинание, дори да е признато от много хора и възхвалявано от обществото, не е толкова важно, колкото това хората да се стремят към спасение, към истината и да изпълняват дълга си. То не е толкова значимо или ценно, колкото стремежът към тези неща. Има и друг важен въпрос — ако си избран от Бог и си един от Божиите избраници, Бог абсолютно никога няма да ти възложи да правиш благотворителна кариера, която може да бъде призната от света или обществото. Бог абсолютно никога няма да ти възложи да се занимаваш с такива неща. Ако си един от Божиите избраници, каква е най-голямата надежда на Бог за теб? Тя е да изпълняваш дълга си като сътворено същество, да можеш да се стремиш към истината и да се върнеш при Бог, да можеш да получиш спасение и да останеш. Това е, което удовлетворява в най-голяма степен Божиите намерения, което удовлетворява най-добре Неговите намерения, а не извършването на действия, които хората в този свят или общество смятат за значими, смислени или бляскави. Ако си Божий избраник, това, което Той ти поверява, е дългът, който трябва да изпълняваш, свързан изключително с Божието дело и работата на църквата. Всичко извън работата на църквата и Божието управление не е твоя грижа. Независимо какво правиш, дори да вярваш, че е добро, и да желаеш да го правиш, то няма никаква стойност, не заслужава да се помни и Бог не го помни. Дали ще се превърне в непреходно наследство, дали ще бъде запомнено завинаги или ще получи похвалата на съвременните хора, всичко това е маловажно. Независимо колко хора го признават, това не означава, че това, което правиш, се одобрява или помни от Бог. Не означава, че това, което правиш, е значимо или ценно. Мненията и оценките на този свят и това общество не представляват Божията оценка за теб. Следователно, когато става въпрос за кариера, не трябва да губиш ограниченото си време и ценна енергия за безсмислени начинания. Вместо това съсредоточи енергията и времето си върху твоя дълг, даден ти от Бог, и върху въпросите, свързани със стремежа към истината и спасението. Това е, което наистина има стойност и смисъл. Този начин на живеене ще направи живота ти ценен и смислен. Някои хора осиновяват хиляди кучета и всеки техен ден е съсредоточен върху грижата и живота на тези осиновени кучета. Те едва имат достатъчно време да се хранят и да спят, да не говорим за пране на дрехи или разговори с хората. Задачите, които поемат, надхвърлят възможностите им. Те водят изтощителен, жалък живот. Това не е ли глупаво? (Да.) Ти не си спасител, не се опитвай да се превърнеш в такъв. Всяка идея да искаш да спасиш света, да промениш света или да използваш собствените си сили, за да промениш сегашното положение или този свят, е глупава. Разбира се, подобни опити са още по-глупави, а евентуалните последици само ще те докарат до ужасно състояние, ще те изтощят, ще ти донесат неописуеми страдания и ще те накарат да не знаеш дали да се смееш или да плачеш. Хората не разполагат с толкова много енергия, нито пък капацитетът и способностите им са достатъчно големи, за да променят каквото и да било. Малкото енергия и време, които притежаваш, трябва да бъдат предложени и изразходвани за изпълнение на дълга ти като сътворено същество. По-важното, разбира се, е да бъдат изразходвани и посветени на стремежа към истината, за да постигнеш спасение и покорство пред Бог. Освен тези неща всякакви други начинания са безсмислени. Кариерата е нещо, което трябва да се прави като част от физическия живот на човека. Тя не се окачествява като смислено начинание, а е просто необходима за физическия живот и оцеляването. За да живееш и да оцелееш, трябва да се занимаваш с някаква професия. Тази професия е просто работа, която ти позволява да се издържаш. Независимо дали тази професия се упражнява в по-ниска или по-висока прослойка на обществото, тя е просто начин за осигуряване на препитание, докато за нейното благородство и значимост не може да става и дума. Освен това, независимо от нейната значимост, Божието изискване към човечеството е следното: ако искаш да се стремиш към истината и да вървиш по пътя на спасението, тогава стандартът за избор на професия за осигуряване на препитание е да си доволен от храната и облеклото си. Не изразходвай прекомерно количество енергия и време, за да тичаш напред-назад и да се занимаваш със собствената си храна, облекло, подслон и транспорт — достатъчно е да покриеш основните си нужди. Когато стомахът ти е пълен и тялото ти е стоплено и покрито, когато постигнеш тези основни условия за оцеляване, трябва да изпълниш дълга си като сътворено същество, да предложиш ценната си енергия и време на дълга си, на това, което Бог ти е поверил, и да предложиш сърцето си. Най-важният момент е, че докато изпълняваш дълга си, трябва да полагаш усилия и за истината, да се стремиш към истината и да вървиш по пътя на стремежа към истината — не просто да се носиш по него. Това е принципът. Бог не изисква от теб да напрягаш всичките си сили само за да оцелееш и да продължиш да живееш. Той не изисква от теб да живееш бляскав живот и да Го прославяш чрез него, нито пък изисква от теб да извършиш някакви велики дела в този свят, да извършиш някакви чудеса, да допринесеш с нещо за човечеството, да окажеш помощ на някакви хора или да разрешиш проблемите с безработицата на някакви хора. Не е необходимо да направиш грандиозна кариера, да станеш известен по цял свят и след това да използваш тези неща, за да прославяш Божието име, като разгласяваш по света: „Аз съм християнин, вярвам във Всемогъщия Бог“. Бог само се надява, че можеш да бъдеш обикновен човек и обикновена личност в този свят. Не е необходимо да извършваш чудеса, не е необходимо да постигаш успехи в различни професии или области, нито да ставаш известен човек или велика личност. Не е необходимо да си човек, който предизвиква възхищението или уважението на хората, нито да имаш успехи или отличия в различни области. Със сигурност не е необходимо да имаш някакъв принос в различни професии, за да прославяш Бог. Божието изискване към теб е просто да живееш добре, да имаш неща от първа необходимост, да не гладуваш, да се обличаш топло през зимата и подходящо през лятото. Стига животът ти да е нормален и да имаш способността да оцелееш, това е достатъчно — това е Божието изискване към теб. Независимо какви дарби, таланти или специални способности имаш, Бог не желае да ги използваш, за да постигнеш светски успех. Вместо това Той иска да прилагаш всички дарби или заложби, които имаш, за да изпълняваш дълга си, за онова, което Той ти е поверил, и за да се стремиш към истината, като в крайна сметка постигнеш спасение. Това е най-важното нещо и Бог не изисква нищо повече. Ако живееш добре, Бог няма да каже, че си човек, който Го прославя. Ако животът ти е обикновен и си от по-ниската класа на обществото, това не е обида за Бог. Ако семейството ти е сравнително бедно, но отговаряш на Божия стандарт да си доволен от храната и облеклото си, това също не е оскърбление за Него. Докато живееш и оцеляваш, целта на твоя стремеж е да си доволен от храната и облеклото си, да имаш неща от първа необходимост и да живееш нормално, като можеш да осигуряваш ежедневната си храна и да покриваш ежедневните си разходи — това е достатъчно. Когато ти си доволен, Бог също е удовлетворен — това е, което Бог иска от хората. Той не иска от теб да бъдеш богат, известен или издигнат човек, нито пък ти позволява да бъдеш просяк. Просяците не вършат никаква работа. Те по цял ден просят храна, изглеждат жалки, ядат остатъците от храната на хората, обличат се в дрипи, носят закърпени дрехи или дори навличат върху себе си чувал от зебло — качеството им на живот е особено ниско. Бог не изисква от теб да живееш като просяк. По въпросите, свързани с физическия живот, Бог не изисква от теб да Го прославяш, нито пък определя някакви ситуации като непочтителни за Него. Бог няма да съди човек въз основа на това дали се мъчи или живее в изобилие. Вместо това Той те оценява въз основа на това как практикуваш и дали удовлетворяваш Божиите изисквания по отношение на стремежа към истината и принципите, които Бог изисква от теб. Това е всичко. Разбрахте ли и схванахте ли тези два принципа на практикуване, свързани с кариерата? Първият принцип е да не се занимавате с благотворителност, а вторият принцип е да сте доволни от храната и облеклото си. И двата принципа са лесни за разбиране.

В църквата има хора, които все още твърдо вярват, че вършенето на благотворителност е нещо добро. Те смятат: „Където и да има нужда, трябва да подадем ръка за помощ. Що се отнася до мен лично, аз съм дарявал дрехи и пари и дори ходя в райони, засегнати от бедствия, и работя като доброволец“. Как оценявате това? Трябва ли да го спрем или да се намесим? (Не бива да се намесваме.) Има и такива, които казват: „Когато видя някой да проси, особено гладни деца, ми е жал за тях“. Те бързо прибират такива хора в домовете си, приготвят им хубава храна, а след това ги изпращат с дрехи и хубави вещи и дори ги посещават понякога. Те са готови да извършват тези добрини и да се държат по този начин, като вярват, че този начин на държане поддържа справедливостта и че така ще бъдат запомнени от Бог и ще станат най-милите хора на света. Що се отнася до такива хора, църквата спира ли ги или се намесва? (Не се намесва.) Споделяме проповедите, които трябва да бъдат споделени с тях, и им обясняваме Божиите намерения и истините принципи. Ако след като са разбрали и са запознати с всичко, те все още настояват да правят нещата по свой начин и да действат според собствената си воля, ние не се намесваме. Всеки човек трябва да поеме отговорност за собствените си думи и действия, а хората сами са отговорни за крайния изход и за това как Бог ги определя. Не е необходимо другите да носят тази отговорност, не е необходимо те да плащат сметката. Ако срещнем такива хора, които разбират всичко, но все още настояват да вършат благотворителност, няма да коригираме мислите и възгледите им, нито ще се намесваме и със сигурност няма да ги осъждаме. Все още има хора, които, след като повярват в Бог, се стремят към светски неща, богатство, постове в правителството или кариера. Трябва ли да се намесваме? (Не се намесваме.) Общувайте с тях за съответните истини, така че да разберат, и след като приключите с общуването, те могат да изберат сами. От тях зависи да решат какъв път да следват. Какво избират, какво искат да правят и как го правят — ние не се намесваме по тези въпроси. Нашата отговорност е да общуваме с тях за Божиите намерения и истините принципи. Ако те разберат и схванат, може да ги попиташ: „И така, каква трябва да бъде следващата ти стъпка? Кога ще започнеш да разпространяваш евангелието?“. Тогава те казват: „Изчакай малко, имам да доставям пратка стоки, имам някакъв бизнес и проект, който трябва да поема, нещо, от което мога да спечеля много пари, когато го завърша. Нека се върнем на разпространяването на евангелието по-късно“. И ти казваш: „Колко време трябва да чакам?“. Тогава те отговарят: „Може би две или три години“. Е, довиждане тогава. Не е нужно повече да се занимаваш с такива хора. Ето как може да се подходи към това, не е ли лесно? (Лесно е.) Това се нарича да знаеш истинския път и въпреки това съзнателно да грешиш. Такива хора няма да имат принос за грях. Бог не спира и не се намесва в работата на такива хора. Дори в този момент Той не ги оценява по никакъв начин. Той ги оставя да избират свободно. Вие също трябва да научите този принцип. Независимо доколко могат да разберат, накратко, нашата отговорност е ясно да им предадем Божиите намерения. Какво ще изберат след това, какви ще бъдат следващите им стъпки, е тяхно лично дело и тяхна свобода. Никой не бива да се намесва и няма нужда да обясняваме плюсовете и минусите, за да ги притискаме. Това подходящ подход ли е? (Подходящ е.) Ако е подходящ, тогава трябва да се постъпи по този начин. Не вървете срещу принципите и не насилвайте хората против волята им. Това са първите два принципа за избавяне от кариерата. Тези два принципа са сравнително лесни за разбиране и възприемане.