Какъв е вторият принцип от темата за избавянето от кариерата? Да сме доволни от храната и облеклото си. За да оцелеят в обществото, хората се занимават с различни форми на труд или работа, за да се прехранват, като си осигуряват източник и обезпечение за ежедневното си препитание и разходи за живот. Следователно, независимо дали принадлежат към по-ниските или към малко по-висшите класи, хората се прехранват чрез различни професии. Тъй като целта им е да имат препитание, тя е доста проста: да имат къде да живеят, да се хранят три пъти дневно, понякога да си позволяват месо, ако желаят да го ядат, да ходят редовно на работа, да имат доходи, да не ходят в дрипи и да не гладуват — това е достатъчно. Това са основните жизнени потребности на хората. Когато човек постигне тези основни потребности, не е ли сравнително лесно да постигне прехрана и топлина? Не е ли това в рамките на неговите възможности? (Да.) Така че ако естеството на кариерата на човек е единствено в интерес на прехраната и топлината, на препитанието му, независимо с каква кариера се занимава, стига да е законна, тя като цяло ще се съобразява със стандартите на човешката природа. Защо казвам, че тя се съобразява със стандартите на човешката природа? Защото мотивът, намерението и целта, поради които се занимаваш с тази професия, нямат нищо общо с други въпроси или идеи освен с прехраната — това е единствено с цел да имаш достатъчно храна, топли дрехи и да можеш да издържаш семейството си. Не е ли така? (Да.) Това са основните потребности. Щом тези основни потребности са осигурени, хората могат да се радват на базово качество на живот. Когато могат да постигнат това, те могат да поддържат нормално съществуване. Не е ли достатъчно човек да може да поддържа нормално съществуване? Нима хората не би трябвало да постигнат това в рамките на човешката природа? (Да.) Ти носиш отговорност за собствения си живот, тя е на твоите плещи — това е необходимо проявление на нормалната човешка природа. За теб е достатъчно и уместно да постигнеш това. Ако обаче не си доволен, тогава докато един нормален човек може да яде месо веднъж или два пъти седмично, ти настояваш да ядеш всеки ден, че и да ти остава. Например, ако изяждаш четвърт или половин килограм месо дневно, докато за поддържане на добро физическо здраве са ти необходими само около 100 грама, това излишно хранене може да доведе до заболяване. Какво причинява такива заболявания като омазнен черен дроб, високо кръвно налягане и висок холестерол? (Прекомерното ядене на месо.) Какъв е проблемът с прекомерното ядене на месо? Не се ли дължи на липсата на контрол върху храненето? Не се ли дължи на чревоугодничество? (Да.) Откъде идва тази лакомия? Не се ли дължи на това, че апетитът на човек е прекомерен? Прекомерният апетит и чревоугодничеството съответстват ли на нуждите на нормалната човешка природа? (Не.) Те надхвърлят нуждите на нормалната човешка природа. Ако постоянно желаеш да надминаваш нуждите на нормалната човешка природа, това означава, че ще трябва да работиш повече, да печелиш повече и да работиш в пъти повече от нормалните хора. Дали чрез извънреден труд или работа на няколко места, ще трябва да генерираш повече доходи, за да си позволиш да ядеш месо три пъти на ден и винаги, когато пожелаеш. Не излиза ли това от рамките на нормалната човешка природа? Добре ли е да се излиза извън рамките на нормалната човешка природа? (Не.) Защо не е добре? (От една страна телата на хората са податливи на болести, а от друга, за да задоволят желанията и апетитите си, хората трябва да влагат повече време, енергия и средства в работата си. Това отнема от времето и енергията, които биха могли да използват за стремеж към истината и изпълнение на дълга си, като се отразява на начина, по който вървят по пътя на вярата в Бог и стремежа към истината.) Хората трябва да се задоволяват с това да разполагат с неща от първа необходимост, да не изпитват глад или студ и да имат прехраната и топлината, необходими за нормалната човешка природа. Трябва да печелиш достатъчно, за да се поддържаш в съответствие с нормалните телесни нужди от храна. Това е достатъчно, това е животът, който хората с нормална човешка природа трябва да водят. Ако винаги жадуваш за плътски удоволствия, задоволяваш плътския си апетит, без да се съобразяваш с физическото си здраве, и пренебрегваш правилния път; ако винаги искаш да ядеш хубава храна, да се наслаждаваш на хубави неща, да имаш добра жизнена среда и добро качество на живот, да ядеш редки деликатеси, да носиш маркови дрехи и златни и сребърни бижута, да живееш в имение и да караш луксозни коли — ако постоянно желаеш да преследваш това, тогава каква професия трябва да имаш? Ако поемеш само обикновена работа, за да задоволиш основните си нужди и да си осигуриш храна и топлина, може ли тя да задоволи всички тези желания? (Не може.) Със сигурност не. Например, ако искаш да се занимаваш с бизнес — малък бизнес само с една сергия може да осигури достатъчно храна и топлина на цялото ти семейство, може да имаш по-малко от тези над теб, но ще имаш много повече от тези под теб. Можеш да ядеш месо от време на време и цялото ти семейство може да се облича прилично. Можеш да използваш останалото време, за да вярваш в Бог, да посещаваш събирания и да изпълняваш дълга си, като все още ще имаш енергия да се стремиш към истината. Това е напълно достатъчно, защото тъй като имаш сигурност, докато се занимаваш с тази професия, ще можеш да освободиш време и енергия, за да се стремиш към вяра в Бог и към истината. Това е съобразно с Божиите намерения. Ако обаче никога не си доволен, винаги ще си мислиш: „Този бизнес има потенциал. Мога да печеля толкова пари на месец само с една сергия. Тя може да осигури храна и топлина на семейството ми. Ако имам две сергии, мога да удвоя приходите си. Не само че семейството ми ще има храна и топлина, но и ще спестим малко пари. Можем да ядем каквото си поискаме и дори да пътуваме и да си купим някои луксозни стоки. Можем да ядем и да се наслаждаваме на неща, които повечето хора не могат да си позволят. Това би било толкова страхотно. Нека добавя още една сергия!“. След като добавиш още една сергия, ставаш по-богат. Усещаш ползите и си мислиш: „Изглежда, че този пазар е доста голям. Мога да добавя още една сергия, да разширя бизнеса си и да включа различни стоки, за да го разширя още повече. Не само че мога да спестявам, но мога да си купя кола и да живея в по-голяма къща. Цялото ми семейство може да пътува както в страната, така и в чужбина!“. Колкото повече мислиш за това, толкова по-примамливо става. В този момент решаваш да добавиш още една сергия. Бизнесът се разраства все повече и повече, печелиш все повече и повече, радостта ти се увеличава, но посещаваш събирания все по-рядко — от веднъж седмично до веднъж на два или три месеца и накрая — само веднъж на шест месеца. В сърцето си мислиш: „Бизнесът ми се разрасна, спечелих много пари, подкрепям делото на Божия дом и давам голямо приношение“. Караш кабриолет, съпругата и децата ти са накичени със златни и диамантени бижута, облечени сте от глава до пети в маркови дрехи и дори сте пътували в чужбина. Мислиш си: „Да имаш пари е чудесно! Ако знаех, че печеленето на пари ще бъде толкова лесно, защо не започнах по-рано? Да имаш пари е страхотно! Дните на богатия човек минават в такъв комфорт и лекота! Когато ям деликатесна храна, вкусът е несравним. Когато се обличам с дизайнерски марки, се чувствам въодушевен и където и да отида, получавам завистливи и ревниви погледи от другите. Спечелих уважението и възхищението на хората и се чувствам различен, гърбът ми сякаш се е изправил малко“. Желанията на плътта ти са задоволени, както и суетата ти. Но слоят прах върху корицата на Божиите слова продължава да става все по-дебел, отдавна не си ги чел, а молитвите ти към Бог са станали по-кратки. Събиранията са се преместили на друго място и дори не си сигурен къде се провеждат сега. Вече не се явяваш в църквата дори от време на време. Кажи Ми, това дали е приближаване към спасението или отдалечаване? (Отдалечаване.) Качеството на живота ти се подобрява, тялото ти е добре нахранено и си станал по-придирчив. В миналото не си ходил на медицински преглед дори веднъж на осем или на десет години, но сега, когато си се замогнал, ходиш на преглед на всеки шест месеца, за да видиш дали имаш високо кръвно налягане, висока кръвна захар или висок холестерол. Казваш: „Човек трябва да се грижи за тялото си. Както се казва в една поговорка: „Ако трябва да бъдеш нещо, не бъди болен. Ако не трябва да бъдеш нещо, не бъди беден“. Мислите и гледните ти точки са се променили, нали? Сега, когато си богат и вече не си обикновен човек, чувстваш, че си ценен, че имаш идентичност на почтен човек, и милееш за тялото си още повече. Променило се е и отношението ти към живота. Преди не си се занимавал с медицински прегледи, като си мислел: „Ние, бедните, не трябва да се притесняваме за това. Защо да си правя преглед? Ако съм сериозно болен, така или иначе не мога да си позволя лечението. Просто ще седя и ще го изтърпя, а ако не мога, предполагам, че тази плът просто ще умре. Няма страшно“. Но сега е различно. Казваш си: „Хората не трябва да живеят с болест. Ако са болни, кой ще харчи парите, които са спечелили? Те няма да могат да се наслаждават на живота. Животът е кратък!“. Вече е различно, нали? Отношението ти към парите, към плътския живот и към удоволствията се е променило. По същия начин и отношението ти към вярата в Бог, към стремежа към истината и към получаването на спасение е станало все по-безразлично.

След като човек тръгне по този път, да не е доволен от храната и облеклото си, той ще се стреми към по-високо качество на живот и наслада от по-хубави неща. Това е знак за опасност, това е изпадане в изкушение, ще доведе до неприятности и е лошо предзнаменование. Щом някой се наслади и изпита вкуса на богатството, той започва да се притеснява, че един ден ще загуби парите си и ще обеднее. В резултат на това особено цени дните, в които има пари сега, и цени позицията и статуса на богат човек. Често чуваш невярващи да казват: „Да преминеш от горчиво към сладко е лесно, но да преминеш от сладко към горчиво — не“. Това означава, че когато нямаш нищо, ти е безразлично дали ще те помолят да се избавиш от нещо. Можеш да го направиш мигновено, защото няма нищо, което да си струва да задържиш. Тези парични и материални притежания не се превръщат в пречка за теб и ти е лесно да се избавиш от тях. Но щом притежаваш тези неща, за теб става трудно да се избавиш от тях, по-трудно от възкачването на небето. Ако си беден, когато дойде време да напуснеш къщата си и да изпълняваш дълга си, можеш лесно да си тръгнеш. Ако обаче си заможен човек, умът ти се изпълва с мисли и казваш: „О, къщата ми струва два милиона юана, колата ми струва петстотин хиляди юана“. След това ги има дълготрайните активи, банковите спестявания, акциите, фондовете, инвестициите и други неща, които повече или по-малко възлизат на общо десет милиона юана. Ако замина, как ще взема всичко това със себе си?“. Не ти е лесно да се откажеш от тези материални притежания. Мислиш си: „Ако се откажа от тези неща и напусна тази къща и сегашното си семейство, дали мястото, което ще обитавам в бъдеще, ще има подобни условия? Ще съм способен ли да живея в кирпичена колиба или в сламена къща? Ще мога ли да понеса смрадта на обора за добитък? В момента мога да си взимам горещ душ всеки ден. Ще мога ли да издържа на място, където не мога да взема дори един горещ душ годишно?“. Мислите ти се умножават, а ти не можеш да го понесеш. Докато имаш пари, харчиш парите с шепи, за да си купуваш разни неща, купуваш каквото си поискаш без колебание, особено щедър си и никога нямаш парични затруднения. Но ако се откажеш от всичко това, ще се чувстваш неловко всеки път, когато посегнеш към портфейла си, като се чудиш какво ще стане, ако е празен. Ако ти се прииска да изядеш купа горещи нудли, ще трябва да пресметнеш кой ресторант е най-евтин и колко пъти още ще можеш да се нахраниш с парите, които са ти останали. Ще трябва да спазваш строг бюджет, да живееш живота на бедняк. Би ли могъл да понесеш това? По-рано, ако една дреха загуби формата си след две пранета и носенето ѝ би те накарало да се чувстваш неудобно, си я изхвърлял и си купувал нова. Сега переш и носиш една и съща тениска отново и отново, и дори ако яката се скъса, не можеш да си позволиш да я изхвърлиш. Зашиваш я и продължаваш да я носиш. Би ли могъл да понесеш това? Където и да отидеш, хората ще виждат, че си беден, и няма да искат да общуват с теб. Когато излезеш да пазаруваш и попиташ за цената, никой няма да ти обърне внимание. Ще можеш ли да понесеш това? Не е леко чувство, нали? Но ако нямаше тези парични и материални притежания, нямаше да е необходимо да се избавиш от тях и нямаше да се налага да се изправиш пред това предизвикателство. Щеше да ти е много по-лесно да изоставиш всичко и да се стремиш към истината. Затова Бог отдавна е казал на хората, че трябва да са доволни от храната и облеклото си. Независимо с каква професия се занимаваш, не я считай за кариера и не я възприемай като трамплин или средство за издигане до известност или за натрупване на богатство и комфортен живот. Независимо от работата или професията, с която се занимаваш, достатъчно е да я възприемаш единствено като средство за прехрана. Ако можеш да си изкарваш прехраната с нея, трябва да знаеш кога да спреш и да не се стремиш повече към богатство. Ако изкарването на две хиляди юана на месец е достатъчно, за да покрие трите ти хранения на ден и основните ти жизнени нужди, тогава трябва да спреш дотук и да не се опитваш да разширяваш обхвата на работата си. Ако имаш някакви специални нужди, можеш да поемаш допълнителни смени на непълно работно време или временна работа, за да свързваш двата края — това е приемливо. Божието изискване към хората е следното: без значение каква професия упражняваш, независимо дали е свързана със знания или технически умения, или изисква физически труд, стига да е разумна и законна, да е в рамките на твоите възможности и тази професия да ти осигурява препитание, това е достатъчно. Не превръщай професията, с която се занимаваш, в стъпало за осъществяване на собствените си идеали и желания с цел да задоволиш плътския си живот, като по този начин позволиш да попаднеш в изкушение, да затънеш в блато, или да тръгнеш по път, от който няма връщане назад. Ако печеленето на две хиляди юана на месец е достатъчно, за да поддържа личния ти живот или живота на семейството ти, тогава трябва да запазиш тази работа и да използваш останалото време, за да практикуваш вярата в Бог, да посещаваш събирания, да изпълняваш дълга си и да се стремиш към истината. Това е твоята мисия, ценността и смисълът на живота на вярващия. И всяка професия, с която се занимаваш, е само за поддържане на основните физически нужди на нормалния човешки живот. Бог няма да изисква от теб да се издигнеш, да станеш изключителен или да се прочуеш в професията си. Ако професията ти е свързана с научни изследвания, тя ще изисква значителна част от енергията ти, но принципът на практикуване остава непроменен — бъди доволен от храната и облеклото си. Ако твоята професия ти предлага възможности за повишение и значителен доход според твоите възможности и този доход надхвърля границите на това да си доволен от храната и облеклото си, какво трябва да избереш? (Откажи предложението.) Принципът, на който трябва да се подчиниш, е този, който Бог е наредил — да си доволен от храната и облеклото си. Без значение с каква професия се занимаваш, ако тя надхвърля обхвата на това да си доволен от храната и облеклото си, неизбежно ще вложиш енергия, време или разходи извън сферата на основните нужди, за да спечелиш този допълнителен доход. Например в момента може да си младши служител и да печелиш достатъчно, за да посрещаш основните си нужди, но поради доброто ти представяне на работното място твоите началници искат да те повишат на ръководна длъжност или на някаква висша управленска длъжност с няколко пъти по-висока заплата. Дали този доход е спечелен даром? Когато доходът ти се увеличава, се увеличава и съответното количество труд, което влагаш. Влагането на усилия не изисква ли енергия и време? Това е равносилно на твърдението, че парите, които печелиш, се получават в замяна на голяма част от твоята енергия и време. За да печелиш повече пари, трябва да инвестираш повече време и енергия. Когато печелиш повече пари, тогава голяма част от твоето време и енергия е заета, а в същото време времето, което отделяш за вярата си в Бог, за посещение на събирания, за изпълнение на дълга ти и за стремеж към истината, намалява пропорционално. Това е очевиден факт. Когато енергията и времето ти са посветени на трупането на богатство, губиш от наградите, които ти носи вярата в Бог. Бог няма да се отнесе благосклонно към теб, нито пък Неговият дом ще ти даде това, което си пропуснал, само защото си бил повишен и голяма част от времето и енергията ти сега са заети, поради което нямаш време да изпълняваш дълга си или да присъстваш на събиранията в Божия дом. Това ли се случва? (Не.) Божият дом няма да ти помогне да наваксаш или да позволи да има специално отношение към теб, както и Бог няма да се отнася благосклонно към теб заради това. Накратко, ако искаш да бъдеш възнаграден за вярата си в Бог, ако искаш да постигнеш истината, това зависи от собствените ти усилия да си осигуриш време и енергия. Това е въпрос на избор. Бог не ти забранява да поддържаш нормален живот. Доходите ти са достатъчни, за да покрият разходите за храна и топлина, да поддържат телесното ти оцеляване и жизнените ти дейности. Достатъчни са, за да подкрепят по-нататъшното ти съществуване. Но ти не си доволен. Винаги искаш да печелиш повече. Тогава твоята енергия и време ще бъдат отнети от тази сума пари. За какво ще се отнемат? За да подобриш качеството на физическия си живот. Докато подобряваш качеството на физическия си живот, придобиваш по-малко от вярата ти в Бог, а времето ти за изпълнение на дълга го няма, запълнено е. С какво е запълнено? Запълнено е от стремежа към добър физически живот, от физическото удоволствие. Заслужава ли си? (Не.) Ако умееш да преценяваш плюсовете и минусите, ще знаеш, че не си заслужава. Получаваш удоволствие от физическия си живот, ядеш по-добра храна и коремът ти е винаги пълен; обличаш се добре, стилно и удобно. Придобиваш още няколко дизайнерски вещи и луксозни стоки, но работата ти е уморителна, по-взискателна и отнема от времето и енергията ти. Като вярващ човек нямаш време да посещаваш събирания или да слушаш проповеди. Липсва ти и време да размишляваш върху истината и Божиите слова. Има много истини, които все още не разбираш и не можеш да разпознаеш, но ти липсват време и енергия да размишляваш и да ги търсиш. Физическият ти живот се подобрява, но духовният ти живот не успява да се развива и е изправен пред упадък. Това печалба ли е или загуба? (Загуба.) Тази загуба е твърде голяма! Трябва да претеглиш плюсовете и минусите! Ако си умен човек, който искрено обича истината, трябва да претеглиш и двете страни и да видиш кое е най-ценното и значимо нещо, което можеш да придобиеш. Ако дойде повишение и имаш възможност да печелиш повече пари и да си осигуриш по-добър физически живот, какво трябва да избереш? Ако си готов да се стремиш към истината и имаш решимостта да се стремиш към истината, тогава трябва да се откажеш от такива възможности. Например, да предположим, че някой в твоята компания каже: „Вършиш тази работа от десет години. Повечето хора в компанията виждат как заплатите им се увеличават и получават повишения след три до пет години. Но твоето възнаграждение е същото като преди. Защо не се представяш по-добре? Защо не подобряваш работата си? Погледни еди-коя си, тя е тук от три години, а сега кара кабриолет и живее в по-голяма къща. Замени малката си къща за къща с три спални. Когато дойде, беше просто бедна студентка. Сега е богата жена, облечена от главата до петите в дизайнерски дрехи, отсяда в луксозни хотели, живее в имение и кара луксозен автомобил“. Когато видиш колко добре е осигурена тя, няма ли да усетиш бодване? Няма ли да се почувстваш зле? Би ли могъл да устоиш на такива изкушения? Би ли се придържал към първоначалното си намерение? Би ли се придържал към принципите? Ако истински обичаш истината, желаеш да се стремиш към истината и смяташ, че придобиването на нещо в истината е най-важното, най-ценното нещо в живота ти и че си избрал това, което е най-важното и най-ценното нещо в живота ти, тогава няма да съжаляваш и няма да се разколебаваш от неща като повишения. Ще бъдеш упорит и ще кажеш: „Доволен съм от храната и облеклото си. С каквато и работа да се занимавам, то е заради храната и топлината, за да може тялото ми да продължи да живее, а не за телесно удоволствие и със сигурност не за постигане на известност. Не се стремя към повишения или високи заплати. Ще използвам ограничения си живот, за да се стремя към истината“. Ако притежаваш тази решителност, няма да се колебаеш и няма да усещаш бодване в сърцето. Когато видиш, че другите получават повишение, увеличение на заплатата или носят златни и сребърни бижута и маркови дрехи, радват се на по-добро качество на живот от теб и те превъзхождат по стил, няма да изпитваш завист. Не е ли така? (Да.) Ако обаче не обичаш истината и не се стремиш към нея, няма да можеш да се въздържиш и няма да можеш да упорстваш много дълго. При такъв случай и в такава среда, ако хората нямат истината като свой живот, ако им липсва малко решителност, ако им липсва истинско прозрение, те често ще се лутат напред-назад и ще се чувстват слаби. След като упорстват известно време, те дори ще изпаднат в депресия и ще си мислят: „Кога ще свършат тези дни? Ако Божият ден не дойде, докога ще бъда лакей в компанията? Другите печелят повече от мен. Защо аз мога да си осигурявам само основна храна и топлина? Бог не ми казва да печеля повече пари“. Кой те спира да печелиш повече пари? Ако имаш способността, можеш да печелиш повече. Ако решиш да печелиш повече пари, да водиш богат начин на живот и да се наслаждаваш на екстравагантен живот, няма проблем. Никой не те спира. Трябва обаче да си отговорен за собствения си избор. В крайна сметка, ако не постигнеш истината, ако Божиите слова не се превърнат в живот в теб, само ти ще съжаляваш за това. Трябва да носиш отговорност за собствените си действия и избор. Никой не може да плати сметката или да поеме отговорността вместо теб. Тъй като си избрал да вярваш в Бог, да вървиш по пътя на спасението и да се стремиш към истината, не съжалявай за това. Тъй като това е, което си избрал, не бива да го възприемаш като правило или заповед, която да следваш. По-скоро трябва да разбереш, че твоята упоритост и избор имат смисъл и стойност. В крайна сметка това, което печелиш, е истината и животът, а не просто правило. Ако твоята упоритост и избор те карат да се чувстваш особено неловко, неудобно или неспособен да се изправиш пред хората около теб, тогава не продължавай да упорстваш. Защо да усложняваш нещата? Каквото и да желаеш в сърцето си, каквото и да искаш, преследвай това нещо — никой не те спира. Чрез това наше общение в момента просто ти даваме принцип. В света всяка професия, с която се занимават хората, е свързана със слава, печалба и физическо удоволствие. Причината, поради която хората печелят повече пари, не е да постигнат определена цифра, а да подобрят физическото си удоволствие чрез печеленето на тези пари, а също и да станат богати хора, известни в обществото. По този начин те ще имат слава, печалба и положение, всички те надхвърлящи обхвата на основните нужди. Всяка цена, която хората плащат, е за постигане на физическо удоволствие, нищо от това няма смисъл. Всичко е празно, като сън. Това, което печелят в крайна сметка, е абсолютна празнота. Днес може да ядеш кнедли и да ги намираш за вкусни, но след внимателен размисъл виждаш, че не си спечелил нищо. Ако ги ядеш всеки ден, може да ти омръзнат, да спреш да ги ядеш и да преминеш към нещо друго, например царевични кифлички, ориз или палачинки. По този начин се приспособяваш и физическото ти тяло става по-здраво. Ако ядеш тежки храни всеки ден, физическото ти тяло може да стане нездраво, нали?

Да сме доволни от храната и облеклото си — това ли е правилният път? (Той е правилен.) Защо е правилен? Стойността на човешкия живот в храната и облеклото ли е? (Не.) Ако стойността на човешкия живот не е в храната и облеклото или в плътската наслада, тогава професията на човека трябва да задоволява само нуждата от храна и облекло. Тя не трябва да излиза извън този обхват. Каква е целта на това да имаш храна и облекло? Да е сигурно, че тялото може да оцелее нормално. Каква е целта на оцеляването? Не е заради плътската наслада, нито заради насладата от протичането на живота и със сигурност не е заради насладата от всичко, което хората преживяват в живота. Всички тези неща са маловажни. Така че кое е най-важното? Кое е най-ценното нещо, което човек трябва да прави? (Човек трябва да върви по пътя на вярата в Бог и стремежа към истината, а след това да изпълни собствения си дълг.) Без значение какъв човек си, ти си сътворено същество. Сътворените същества трябва да правят това, което им е писано да правят — това е, което има стойност. И така, какво е това, което сътворените същества правят и което има стойност? Всяко сътворено същество има мисия, поверена му от Създателя, мисия, която трябва да изпълни. Бог е определил житейската съдба на всеки човек. Каквато и да е житейската му съдба, това трябва да прави. Ако го правиш добре, тогава, когато най-накрая застанеш пред Бог, за да се отчетеш, Той ще ти даде задоволителен отговор. Ще каже, че си живял ценен и плодотворен живот, че си превърнал Божиите слова в свой живот и че си достойно сътворено същество. Ако обаче животът ти е просто живеене, борба и вложения в името на храна, дрехи, удоволствие и щастие, тогава, когато накрая застанеш пред Бог, Той ще те попита: „Доколко си изпълнил задачата и мисията на този живот, които ти дадох?“. Ще си направиш равносметка и ще установиш, че енергията и времето на този живот са били изразходвани за храна, дрехи и развлечения. Сякаш не си направил много с вярата си в Бог, не си изпълнил дълга си, не си упорствал докрай и не си бил предан. Що се отнася до стремежа към истината, въпреки че си имал някакво желание да се стремиш към нея, не си платил особена цена и не си придобил нищо. В последното изпитание Божиите слова не са се превърнали в твой живот и ти си все още същият стар Сатана. Всичките ти методи за възприемане на нещата и действие се основават на човешките представи и фантазии и на покварения нрав на Сатана. Ти все още напълно се противопоставяш на Бог и не Му съответстваш. В такъв случай ще станеш безполезен и Бог няма да те иска повече. От този момент нататък ти вече няма да бъдеш Божие сътворено същество. Това е жалко! Ето защо независимо с каква професия се занимаваш, стига да е законна, тя е уредена и предопределена от Бог. Но това не означава, че Бог те подкрепя или насърчава да печелиш повече или да се издигаш в кариерата, която си избрал. Бог не одобрява това и никога не го е изисквал от теб. Нещо повече, Бог никога няма да използва професията, с която се занимаваш, за да те тласне към света, да те предаде на Сатана или да ти позволи съзнателно да се стремиш към слава и печалба. Вместо това чрез професията, с която се занимаваш, Бог ти позволява да задоволяваш нуждите си от храна и топлина — това е всичко. В допълнение, в Божиите слова Той ти е казал такива неща като какъв е твоят дълг, каква е твоята мисия, към какво трябва да се стремиш и какво трябва да изживееш. Това са ценностите, с които трябва да живееш, и пътят, по който трябва да вървиш през целия си живот. След като Бог е говорил и ти си разбрал какво е казал, какво трябва да направиш? Ако работата три дни в седмицата е достатъчна, за да задоволи нуждите ти от храна и топлина, но ти все пак избираш да работиш и през останалите дни, значи не можеш да изпълняваш дълга си. Когато някакъв дълг изисква твоето съдействие, ти казваш: „На работа съм, на поста си съм“, а когато някой се опита да се свърже с теб, винаги твърдиш, че нямаш време. Кога имаш време? Само след 20:00 ч., когато си изморен, изтощен и изцеден, имаш желание, но не и сили. Работиш шест дни в седмицата и когато някой се опита да се свърже с теб по телефона, винаги твърдиш, че нямаш време. Имаш време само в неделя, но дори и тогава трябва да прекарваш време със семейството и децата си, да вършиш домакинска работа, да се заредиш с енергия и да се отпуснеш за малко. Някои хора дори отиват на почивка, прекарват известно време в развлекателни дейности и се впускат в харчене на пари и пазаруване. Някои хора развиват отношенията си с колегите и установяват контакти с ръководители и висшестоящи. Що за вяра е това? Това е един неверник във всяко отношение. Какъв е смисълът да се занимаваш с формалности? Не казвай, че вярваш в Бог. Ти нямаш връзка с вярващите в Бог. Ти не принадлежиш към църквата. В най-добрия случай си просто приятел на църквата. Божият дом се нуждае от някой, който да се занимава с външните дела, и ти може да се съгласиш да помогнеш, но то е само за да не откажеш. Дали можеш да заемеш поста си или кога ще го заемеш, не е известно. А след като си се озовал на поста си, дали можеш да му отдадеш цялото си време, цялото си сърце и сили, не е сигурно — всичко това е неизвестно. Кой знае кога може да се окажеш твърде зает с работа, или да отидеш в командировка и да изчезнеш безследно за две седмици или месец — никой да не може да се свърже с теб. Това вече не е истинска вяра, а обикновена формалност. Когато става въпрос за такива хора, трябва да им се отнемат книгите с Божиите слова, а след това да се премахнат и да им се каже: „Ако не можеш да се откажеш от работата, нямаш време за събирания и не можеш да изпълняваш дълга си, Божият дом няма да те принуждава. Нека се разделим тук. Когато започнеш да си доволен само от това да имаш храна и облекло, откажеш се от исканията си за висококачествен живот и отделяш повече време за изпълнение на дълга си, тогава ще те приемем официално в лоното и ще те смятаме за член на църквата. Ако не можеш да постигнеш това и просто отчиташ присъствие, помагаш и изграждаш слаби връзки с братята и сестрите в свободното си време, това не се счита за изпълнение на дълга ти като сътворено същество и със сигурност не се счита за формална вяра в Бог“. Как наричаме такива хора? (Приятели на църквата.) Църковни приятели, добри приятели на църквата. „Понеже онзи, който не е против нас, е на наша страна“ (Марк 9:40). Затова такива хора се наричат приятели на църквата. Да наречеш някого приятел на църквата означава, че той още е във фазата на наблюдение, още не е формално вярващ в Бог, не се причислява към членовете на църквата, нито пък все още се смята за човек, изпълняващ дълг. В най-добрия случай той все още трябва да бъдат наблюдаван, тъй като още не е ясно дали може да изпълнява дълга си. Някои хора обаче, поради ограничения, наложени им от семейната среда или условията, трябва да работят по няколко дни в седмицата, за да се справят с изкарването на прехраната и издръжката на децата си. Няма да поставяме категорични изисквания към тях. Ако успеят да изпълняват дълга си в оставащото им време, тогава те се считат за членове на Божия дом, за официално вярващи в Бог, защото вече са изпълнили основното условие да са доволни от храната и облеклото си. Те имат обективни затруднения и ако им попречиш да работят, цялото им семейство няма да има средства за издръжка и ще страда от студ и глад. Ако не им позволиш да работят, кой ще издържа семейството им? Ти ли ще го издържаш? Ето защо църковните водачи, отговорници и всички, които са свързани с тях, нямат право да изискват от тези хора да напуснат работа и да не се тревожат за семействата си. Това не бива да се прави. То би означавало да се иска на невъзможното от хората. Трябва да им се дадат средства за живот. Хората не живеят във вакуум, те не са машини. Те трябва да оцеляват, да поддържат поминъка си. Както обсъждахме преди, ако имаш деца и семейство, тогава като основна опора или член на семейството, ти трябва да поемеш отговорността да издържаш семейството си. Принципът за изпълнение на тази отговорност е да постигнеш храна и топлина, това е принципът. За някои хора това е състоянието, в което се намират, и те не могат да направят нищо по въпроса. След като изпълнят задълженията си към семейството, те приспособяват графика си, за да изпълняват дълга си. Това е позволено и разрешено от Божия дом. Не може да се иска невъзможното от хората. Това принцип ли е? (Да.) Никой няма право да изисква от онези, които съвсем наскоро са повярвали в Бог и все още не са пуснали корени, да напуснат работа, да изоставят семействата си, да се разведат, да пренебрегват децата си или да отхвърлят родителите си. Нищо от това не е необходимо. Това, което Божиите слова изискват от хората да следват, са истините принципи, а тези принципи включват различни ситуации и условия. Въз основа на тези различни ситуации и условия трябва да се поставят изисквания и да се вземат мерки в съответствие с истините принципи. Само това е правилно. Следователно когато става дума за кариерата, е изключително важно да си доволен от храната и облеклото си. Ако не можеш да видиш ясно това, може да загубиш дълга си и да застрашиш шансовете си да бъдеш спасен.

Последните дни също са специално време. От една страна, делата на църквата са натоварени и сложни, а от друга, на прага на този момент, когато евангелието на Божието царство се разширява, са необходими повече хора, които да посветят времето и енергията си, да положат усилия и да изпълнят дълга си, за да задоволят нуждите на различните проекти в Божия дом. Затова независимо от професията ти, ако извън задоволяването на основните ти жизнени нужди, си в състояние да посветиш времето и енергията си на изпълнението на дълга ти в Божия дом, като сътрудничиш в различни проекти, тогава в очите на Бог това е не само желателно, но и особено ценно. Достойно е да бъде отбелязано от Бог и, разбира се, за хората също си струва да вложат и да похарчат толкова много. Това е така, защото въпреки че си пожертвал насладите на плътта, това, което си спечелил, е безценният живот на Божиите слова, вечен живот, безценно съкровище, което не може да бъде заменено за нищо на света, с пари или с каквото и да било друго. И това безценно съкровище, нещото, което печелиш чрез влагане на време и енергия, чрез собствените си усилия и стремежи — това е специално благоволение и нещо, което си имал късмета да получиш, нали? Божиите слова и истината, които се превръщат в нечий живот — това е безценно съкровище, в замяна на което хората трябва да предлагат всичко. Така че, ако твоята професия ти позволява да имаш прехрана и облекло, ако си в състояние да платиш цената и да вложиш време и енергия в стремежа към истината — ако си избрал този път, — това е нещо добро, което си струва да се отбележи. Не трябва да се чувстваш обезкуражен или объркан заради това. Трябва да си сигурен, че си направил правилния избор. Може би си пропуснал възможности за повишения, за увеличаване на заплатата и по-високи доходи, за повече плътско удоволствие в живота или за богат живот, но си се възползвал от възможността за спасение. Фактът, че си загубил или си се избавил от тези неща, означава, че твоят избор ти е донесъл надежда и жизненост за спасение. Не си загубил нищо. Напротив, ако след като си се сдобил с храна и дрехи, ти отделяш допълнително време и енергия, печелиш повече пари, придобиваш повече материални удоволствия и плътта ти е задоволена, но по този начин си погубил надеждата за собственото си спасение, то това несъмнено не е добре за теб. Трябва да си разстроен и обезпокоен от това. Трябва да съобразиш работата си или отношението си към живота и изискванията относно качеството на физическия живот. Трябва да се избавиш от определени желания, планове и програми за плътски живот, които не са съобразени с действителността. Трябва да се молиш на Бог, да влезеш в Неговото присъствие и да решиш да изпълняваш своя собствен дълг, като впрягаш ума и тялото си в различните задачи в Божия дом и се стремиш да направиш така, че в бъдеще, в деня, когато Божието дело приключи, когато Бог изследва работата на всички тези различни хора и мери ръста на всички тези различни хора, ти да бъдеш част от тях. Когато великото Божие дело бъде завършено, когато евангелието на Божието царство се разпространи из цялата вселена, когато се разгърне тази радостна сцена, ще има твой труд, твое вложение и твоя саможертва. Когато Бог получи слава, когато Неговото дело се разпространи из цялата вселена, когато всички празнуват успешното завършване на великото Божие дело, при настъпването на този момент на радост, ти ще бъдеш този, който е свързан с тази радост. Ще бъдеш участник в тази радост, а не този, който ще плаче и ще скърца със зъби, който ще се бие в гърдите и ще се удря в гърба, докато всички останали ликуват и скачат от радост, не този, който ще получи строго наказание, който ще бъде напълно отритнат и отстранен от Бог. Разбира се, още по-хубавото е, че когато великото Божие дело бъде завършено, ти ще притежаваш Божиите слова като живот. Ще бъдеш човек, който е спасен, който вече не се бунтува срещу Бог, не нарушава принципите, а съответства на Бог. В същото време ще се радваш на всичко, от което си се отказал първоначално: високата заплата, плътските удоволствия, доброто материално положение, превъзходната жизнена среда и признанието, повишението и издигането от страна на водачите. Няма да съжаляваш, че не си се отказал от онези възможности за повишение или от онези възможности за увеличаване на заплатата и натрупване на богатство, или от онези възможности да се отдадеш на луксозен начин на живот. Накратко, изискванията и стандартите на професията, с която човек се занимава, които са и принципите на практикуване, на които трябва да се подчинява, са обобщени в тази поговорка: „Бъди доволен от храната и облеклото си“. Стремежът към истината с цел постигане на живот е това, към което хората трябва да се придържат. Те не трябва да се отричат от истината и правилния път, за да задоволяват собствените си плътски желания и наслади. Това представлява вторият принцип, който хората трябва да спазват по отношение на кариерата.

Днес обсъдихме два принципа, свързани с темата за избавянето от кариерата. Разбрахте ли тези два принципа? (Да.) След като принципите са ясни, следващата стъпка е въз основа на тези принципи да преценим как да ги практикуваме. В крайна сметка онези, които могат да спазват тези принципи, са тези, които следват Божия път, докато онези, които не могат да спазват принципите, се отклоняват от Божия път. Това е толкова просто. Ако можеш да спазваш принципите, ще постигнеш истината, а ако не спазваш принципите, ще загубиш истината. Постигането на истината дава надежда за спасение. Неуспехът в постигането на истината ще доведе до загуба на надеждата за спасение — така стоят нещата. Добре, нека да приключим с общението тук за днес. Довиждане!

10 юни 2023 г.

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.