Кажете Ми, защо хората, които пилеят приношения, трябва да бъдат строго наказвани? Сега ще разговаряме за това. Първо, нека да поговорим за това как стават приношенията. Всички братя и сестри знаят, че Божиите приношения се дават на Бог от Неговите избраници. Според библейските разпоредби хората трябва да предлагат една десета от приходите си, макар че, разбира се, в днешно време много хора предлагат повече от една десета, а някои богати хора дават повече от една десета. Освен това откъде идват парите на някои бедни братя и сестри, които предлагат една десета? Не са малко хората, които ги спестяват, като живеят скромно. Както например в провинцията и в селските райони някои хора предлагат една десета от приходите си от продажба на зърно, други — от продажба на кокоши яйца, а трети — от продажба на кози и кокошки. Много хора живеят скромно, за да предложат една десета или повече — ето откъде идват тези пари. Мнозинството от хората знаят, че тези пари се изкарват трудно. И така, защо братята и сестрите дават приношения? Изисква ли го Божият дом? Дали спасението е невъзможно без даване на приношения? Дали е, за да се спазват разпоредбите на Библията? Или е, за да подкрепят Божия дом в неговата работа, като смятат, че делото на Божия дом е значимо и не може да бъде извършено без финансиране, и затова трябва да предложат повече? Това ли е единственото им основание? (Не.) Тогава защо братята и сестрите дават приношения? Дали защото са наивни? Или пък имат пари, които могат да отделят? Дали принасят допълнителни средства или пари, които не са успели да похарчат? На кого се дават тези приношения? (На Бог.) Защо хората дават приношения? Забравете останалото, основната причина много хора да дават приношения е, че признават Божието дело. Бог говори и работи, за да предоставя безвъзмездно живот и истина на хората и да ги води. Затова хората трябва да предлагат една десета от това, което печелят. Това е приношението. През цялата история Бог е благославял хората с храна, вода и неща от първа необходимост и е подготвял всичко за тях. Щом могат да се радват на всичко това, те трябва да принасят на олтара една десета от това, което Бог им е дал, като това представлява частта, която хората връщат на Бог, и позволяват на Бог да се радва на тяхната реколта. Това е знакът на обич, който хората, като сътворени същества, трябва да притежават и да принасят. Освен този аспект има и друг. Някои хора казват: „Божието дело е толкова голямо, че не мога да направя много сам, затова ще дам приношение, моята част“. По този начин те показват подкрепата си за делото на Божия дом и действат като поддръжници. Независимо от източника или размера на тези парични приношения, между хората не липсват такива, чиито пари са спестени чрез живот с лишения. Накратко, ако не беше Бог и Неговото дело, ако съществуваха само църквата и тези човешки организации и сдружения, тогава приношенията на хората нямаше да имат никаква стойност или значение, защото без Божието дело и Неговите слова парите, които те предлагат, нямаше да носят никаква полза. Но със словата и делото на Бог, с напредването на Божието дело за спасяването на човечеството, парите, които хората предлагат, тези приношения, придобиват особена важност. Причината, поради която те са особено важни, е, че тези предложени пари се използват за работата на църквата и с тях не бива да се злоупотребява, не бива да бъдат изземвани, присвоявани или дори разхищавани от хора с неправомерни намерения. Не е ли така? (Да.) Тъй като това е много важно, всяка една стотинка трябва да се използва в ключови области. Нищо не трябва да се разхищава или да се харчи безотговорно. Следователно към тези, които разхищават, използват нецелесъобразно, изземват или присвояват тези предложени пари приношенията, трябва да се отнасяме специално и да ги наказваме строго. Тъй като тези предложени пари, приношенията, са от решаващо значение за Божието дело и като се има предвид целта, поради която братята и сестрите предлагат тези пари, тези приношения, парите, които предлагат, трябва да се разпределят в най-критичните области. Всяка стотинка трябва да се използва според принципите и да постига резултати. Не бива да се разхищава и със сигурност не бива да се заграбва от зли хора. Това е един от аспектите. В допълнение към това, независимо дали паричното приношение е голямо или малко, то идва от приношенията на братята и сестрите. Източникът на тези пари не е получен от това, че църквата се занимава с търговски дейности, открива бизнес услуги или управлява фабрики, за да печели от обществото. Не идва от дивидентите, спечелени от производството на нещо, не идва от дивидентите или приходите на църквата, а от приношенията на хората. С прости думи, приношението е нещо, дадено на Бог от братята и сестрите. Парите, дадени на Бог, трябва да принадлежат на Бог. За какво се използват Божиите пари? Някои казват: „Божиите пари, приношенията, се използват за Божието доволство“. Дали всичко това е за Божието доволство? Колко от тях могат да се ползват от Бог? Доста е ограничено, нали? По времето, когато Бог става плът, Неговата храна, облекло, подслон и нужди, както и трите Му хранения на ден, са обикновени, а това, на което се радва, е ограничено. Разбира се, това е съвсем нормално. Основната употреба на предложените от братята и сестрите пари, приношенията, е да се поддържа нормалното функциониране на работата на църквата, а не да се задоволява желанието на определени хора да харчат. Приношенията не са предназначени за хората, за да ги харчат, нито са предназначени за хората, за да ги използват. Няма такова нещо, че този, който управлява финансите, има предимство при използването на тези пари, или че този, който е водач, има специални правомощия да разпределя средства. Независимо кой използва предложените пари, те трябва да се използват в съответствие с принципите, определени от Божия дом. Това е принципът. Тогава какво означава по същество, когато някой нарушава този принцип? Не е ли престъпил управленските закони? (Да.) Защо се казва, че е престъпил управленските закони? Приношенията, които хората дават на Бог, са предназначени за Божието доволство. И така, как ги използва Бог? Бог ги използва за работата на църквата, за да поддържа нормалното ѝ функциониране. Това е принципът, по който Бог използва приношенията. Антихристите и злите хора обаче не използват приношенията по този начин. Те ги пилеят, разхищават или безразсъдно ги даряват, като открито нарушават този принцип, за да използват приношенията. Това не е ли прегрешение срещу управленските закони? Нима Бог ти е позволил да ги използваш по този начин? Дал ли ти е право да ги използваш по този начин? Той ли ти е казал да ги използваш по този начин? Не го е направил, нали? Тогава защо ги използваш по този начин, толкова безразсъдно и разточително? Това е прегрешение срещу принципа! Този принцип не е обикновен. Той е свързан с управленските закони. Тъй като тези парични приношения не са спечелени от стопанска или търговска дейност, а са приношения, които братята и сестрите дават на Бог, следователно всеки разход трябва да бъде строго контролиран и стриктно управляван. Не трябва да има разхищение или разточителство. Разхищението или пропиляването на каквато и да е сума пари не само води до значителни загуби в работата на Божия дом, но също така представлява значителна финансова загуба за Божия дом. Разхищението на приношения не е просто разхищение на приношенията. То също така показва липса на отговорност към любовта, изразена чрез приношенията на братята и сестрите. Затова онези, които разхищават приношения, трябва да бъдат строго наказвани. Порицавайте онези, които имат по-леки провинения, и същевременно изисквайте възстановяване на щетите. Онези, които имат по-сериозни провинения, освен да възстановят щетите, трябва да бъдат премахнати или отлъчени. Има още една основна причина, поради която трябва да се налагат строги наказания на онези, които разхищават приношения. Църквата е различна от всяка социална организация. Във всяка държава и всяка социална среда тя е изолирана, изоставена от света и от човечеството. Не само че църквата не може да получи подкрепа или защита от която и да е страна, но в същото време не може да получи никаква помощ или подпомагане от държавата. В най-добрия случай в западните страни, след като се регистрира и учреди църква, даренията, направени за църквата, се освобождават от данъчно облагане или дарените материали могат да се използват за получаване на някои данъчни облекчения. Освен това църквата не може да получава никакви помощи или подпомагане от която и да е държава или в рамките на която и да е социална система. Ако църковното паство намалее и тя не може да продължи да функционира, държавата няма да й се притече на помощ. Вместо това тя по-скоро ще я остави да изчезне сама, защото църквата не генерира никакви приходи и не може да плаща никакви данъци на държавата. Следователно дали църквата съществува или не, е без значение за държавата. Църквата се намира в такова състояние на оцеляване във всяка социална система. Кажете Ми, лесно ли е това? (Не е лесно.) Всъщност наистина не е лесно. Църквата е отхвърлена от обществото и човечеството, не получава никакво признание или съчувствие, да не говорим за подкрепа, от която и да е социална система. Църквата съществува при тези условия на оцеляване. Ако някой все пак е способен да разхищава приношения, все пак е способен да бъде безсърдечен, да излива пари в канала, без да поема никаква отговорност, да профука 100 000 юана за миг, да похарчи 1 000 000 юана, сякаш са просто число, без да му мигне окото, без да изпитва угризения, смятате ли, че такъв човек притежава човешка природа? Такива хора не заслужават ли да ги прокълнат? (Да.) Като обобщим различните обстоятелства, изброени по-горе, за онези, които пилеят приношения, които ги разхищават или които дори таят лоши намерения към приношенията, като желаят да ги присвоят или, когато не смеят да ги присвоят, вместо това ги разпиляват: всички те трябва да бъдат строго наказвани, не бива да се проявява снизходителност към тях. Кажете Ми, това правилен подход ли е? (Да.) Тогава, ако в бъдеще ви се даде възможността да имате власт да използвате приношения, как ще се държите? Ако не можете да се контролирате, ако разхищавате приношенията, тогава, когато дойде време църквата да ви накаже строго, ще имате ли оплаквания или жалби? (Не.) Добре е, че няма да имате оплаквания. Ще бъде това, което заслужавате!

Що се отнася до онези хора, които прахосват приношения, не ги ли ненавиждате? Не ви ли ядосват? Способен ли си да ги контролираш или да ги спреш? Това прави нещата по-трудни — време е да бъдеш подложен на изпитание. Ако около теб има някой, който прахосва приношения и настоява да похарчи 20 000 юана за машина, която може да се купи за 2 000 юана, който иска да купи най-добрата, най-високия клас, най-модерната и най-модната машина, който иска да похарчи парите за най-скъпата машина, само защото парите принадлежат на Божия дом и не идват от собствения му джоб — способен ли си да го спреш? Ако не можеш да го спреш, можеш ли да го предупредиш? Можеш ли да го докладваш на висшестоящите? Ако отговаряш за управлението на приношенията, можеш ли да откажеш да се подпишеш в такава ситуация? Ако не можете да направите нищо от това, тогава вие също трябва да бъдете строго наказани. Вие също разхищавате приношения. В съюз си с този зъл човек, негов съучастник си и двамата трябва да бъдете строго наказани. Какво отношение има някой към Бог, ако може да прахосва и да се държи безотговорно с приношенията? Дали Бог е в сърцето му? (Не.) Според Мен подобни хора имат същото отношение към Бог, каквото има и Сатана. Някои от тях казват: „Всичко, свързано с Бог, с Божието име, приношенията Му или свидетелството Му — нищо от това не ме засяга. Какво общо имат с мен тези хора, които разхищават приношения?“. Какво представляват те? Има някои водачи и отговорници, които се подписват под всичко, без значение какво църквата иска да купи. Те никога не поставят под съмнение заявките, не ги разглеждат внимателно и не ги проверяват за проблеми. Всяка заявка за закупуване на стоки, независимо дали стоките са скъпи или евтини, практични или непрактични, необходими или ненужни — всяка една от тях се одобрява с техния подпис. Какво представлява твоето одобрение? Просто подпис ли е? Според Мен това е твоето отношение към Бог. Твоето отношение към Божиите приношения е твоето отношение към Бог. Всяко движение на твоята писалка и всяко изписване на името ти е доказателство за твоя грях на богохулство и неуважение към Бог. Защо онези, които така богохулстват и не уважават Бог, да не бъдат строго наказани? Те трябва да бъдат строго наказани! Бог те снабдява с истината, с живота, с всичко, което имаш, а ти подхождаш към Него и към нещата, които Му принадлежат, с такова отношение — що за човек си? Всеки подпис върху фактура е доказателство за греха ти, че богохулстваш и се отнасяш неуважително към Бог. Това е най-убедителното доказателство. Независимо какви материали се купуват, независимо каква е сумата, ти дори не проверяваш формуляра за одобрение, а просто се подписваш с един замах на писалката. Готов си самоволно да подпишеш покупки за 100 000 или 200 000 юана. Някой ден ще трябва да заплатиш цената за твоя подпис — всеки, който подписва, носи отговорността! Понеже се държиш по този начин, понеже си способен да се подписваш произволно, без дори да прегледаш заявките, и самоволно да прахосваш приношения, трябва да понесеш отговорността и да платиш цената за собствените си действия. Ако не се страхуваш да понесеш последствията, тогава продължавай, подписвай се с името си. Твоят подпис представлява отношението ти към Бог. Ако можеш да се държиш така дори с Бог, да се отнасяш към Него по този открит и нагъл начин, тогава как очакваш Бог да се отнася към теб? Бог вече е проявил достатъчно търпение към теб, дал ти е дъх и ти е позволил да живееш досега. Вместо да продължаваш да се държиш към Бог по същия начин и да проявяваш същото отношение, това, което трябва да направиш, е да се изповядаш, да се покаеш пред Него и да промениш отношението си. Не продължавай да се бориш сляпо с Бог. Ако продължаваш да се отнасяш към Бог по същия начин и да проявяваш същото държание, тогава знаеш какви ще бъдат последствията. Ако не можеш да получиш Божията прошка, твоята вяра ще е била напразна. Тогава каква е ползата от твоята вяра? Вярваш в Бог, но пропиляваш доверието Му към теб и поръчението Му към теб. Кажи Ми, що за човек си ти? Някои хора действат като водачи или отговорници в Божия дом. Те изпълняват дълга си от много години и може да се каже, че съм общувал с тях в продължение на много години. В крайна сметка стигнах до едно заключение за тях: тези хора са по-лоши от кучета. Действията им са не само покъртителни, но и отблъскващи. Обичам да отглеждам кучета и да общувам с тях. Всички кучета, които съм отглеждал през годините, се развиха доста добре. Кучетата, които харесвам, обикновено не провокират умишлено хората. Ако проявиш малко доброта към едно куче, то ще ти я върне десетократно. Стига да си наистина добър към него, дори ако оставиш вестник или чифт обувки на двора, то ще легне до тях и ще ти ги пази. Понякога, ако изхвърлиш нещо, което не ти трябва, кучето ще си помисли, че си го изгубил, и ще го пази за теб неотлъчно. След време обобщих наученото и си казах: „Хората са по-лоши от кучетата!“. Кучетата пазят къщи — те използват способностите и уменията си, за да пазят твоята къща с цената на живота си. Хората дори нямат сърца, камо ли да пазят неща с цената на живота си. Те дори няма да кажат дума, за да опазят работата на църквата. Те са по-лоши от куче пазач! Това е разграничението, което направих между хората и кучетата. Тези хора, които разхищават приношения, стоят по-долу от кучетата пазачи. Съгласен ли си, че те трябва да бъдат строго наказвани? (Да.) Бог се доверява на хората и им възлага работа и дълг. Това означава, че Бог ги въздига и мисли добре за тях. Не става дума за това, че те заслужават да вършат тази работа, или че имат добри заложби и човешка природа, или че са годни за тази работа. И все пак хората не успяват да разпознаят проявената към тях благосклонност, те винаги мислят, че са способни да вършат работата на Църквата, че са я заслужили със собствения си усилен труд и разходи. Всичко, което имат, им е дадено от Бог. Какво са спечелили? Дали лежат на лаврите си? Бог въздига хората, за да изпълняват дълга си, но те не успяват да разпознаят проявената към тях благосклонност, нито да разберат какво е добро за тях. Те не оправдават доверието и въздигането Му. Те пропиляват Божието доверие и въздигането Му. В такива случаи, съжалявам, но те трябва да бъдат строго наказани. Бог дава на хората възможности, но те не знаят какво е добро за тях, не умеят да ценят възможностите, които Бог им дава. Той им дава шанс, но те не го искат. Мислят си, че е лесно да разиграват Бог, че Той е снизходителен, че няма да види или да разбере какво става. Впоследствие се осмеляват безскрупулно да разхищават приношения, като предават Божието доверие, без да проявяват дори най-елементарен човешки характер и съвест. Защо все още вярват? Не би трябвало да си правят труда да вярват, а трябва просто да отидат да се поклонят на Сатана. Бог не се нуждае от тяхната почит. Те не са достойни!

Не сме ли общували горе-долу достатъчно по първата тема за това как да се избавим от кариерата и да не се занимаваме с благотворителност? Разбрахте ли истините принципи, съдържащи се в тази тема? Какви са принципите тук? (Принципите са, че извършването на благотворителност не е мисията, дадена на хората от Бог. Това няма никаква връзка с практикуването на истината или със стремежа към спасение. Когато човек извърши няколко добри дела, те са просто отражение на неговото индивидуално поведение.) Занимаването с благотворителност няма връзка със стремежа към истината. Не се заблуждавай, че като се занимаваш с благотворителност, практикуваш истината или си някой, който е постигнал спасение. Това е огромна заблуда. Практикуването на истината не включва извършването на благотворителност, нито пък включва занимаване с благотворителна дейност. Целта на вярата в Бог е да се постигне спасение. Вярата в Бог не е свързана с натрупване на заслуги или извършване на добри дела, не е свързана с удоволствието от правенето на добри неща или благотворителност, нито пък с участие в благотворителна дейност. Вярата в Бог няма връзка със заниманието с благотворителност. Тя е свързана със стремеж към истината и приемане на Божието спасение. Така че идеите на хората, че вярата в Бог е свързана с извършване на благотворителност или с участие в благотворителни дейности, или че извършването на благотворителност е равносилно на вярването в Бог и удовлетворяването Му, са ужасно погрешни. С каквато и благотворителност да се занимаваш и каквито и свързани с благотворителност неща да правиш, те представляват само лично теб. Независимо дали става дума за еднократни действия или за нещо, с което се занимаваш като кариера, тези неща просто отразяват собственото ти добро поведение. Това поведение може да има връзка с религия, социално поведение или морални критерии, но то няма абсолютно никаква връзка с вярата в Бог и стремежа към истината, нито със следването на Божия път и няма абсолютно нищо общо с Неговите изисквания. Но от друга страна, защо да не се прави благотворителност? Бог е Бог, който се смилява над хората, който изпитва състрадание и любов. Той жали човечеството, така че защо Бог да не отбелязва благотворителните дела на хората? Защо извършването на благотворителност не заслужава Божието отбелязване? Това не е ли проблем? Дали изискването хората да не извършват благотворителност не е знак, че Бог не обича човечеството? Не противоречи ли това на жалостта, която Бог изпитва към човечеството? (Не.) Защо не? (Защото има принципи за Божието състрадание и любов, а Неговото състрадание и любов са насочени към конкретни хора. Той ги предоставя на онези, които приемат истината, практикуват истината и искрено се покайват. Що се отнася до неверниците, които не могат да приемат истината, те не са онези, които Бог възнамерява да спаси.) Съществуват принципи на Божието състрадание и любов, а Неговото състрадание и любов са насочени към конкретни хора. Продължете, какво друго? Има ли връзка между заниманието с благотворителност и вярата в Бог? (Не.) Значи, заниманието с благотворителност противоречи ли на вярата в Бог? Когато участват в каквато и да е форма на благотворителна дейност, не трябва ли хората да вложат време, енергия и дори пари? Когато участваш в благотворителна дейност, не можеш да го правиш само на думи, без да обмисляш или преценяваш работата. Ако наистина се отнасяш към нея като към професия, със сигурност ще ти се наложи да вложиш време, енергия и дори значителни суми пари. След като си вложил време, енергия и пари, няма ли после да си обвързан и контролиран от благотворителната дейност, която извършваш? Ще имаш ли все още енергия да се стремиш към истината? Ще имаш ли все още енергия да изпълняваш дълга си? (Не.) Когато преследваш каквато и да е кариера в живота, без значение с каква професия се занимаваш, ако го правиш на пълен работен ден, неминуемо ще вложиш и пожертваш жизнената си енергия и целия си живот. Това ще ти струва дома, чувствата, плътските удоволствия и времето ти. По същия начин, ако наистина се отнасяш към благотворителността като към професия и я извършваш по съответния начин, цялото време и енергия, с които разполагаш, ще бъдат погълнати от нея. Човек разполага с ограничено количество енергия. Ако благотворителната работа те контролира, а ти искаш да обръщаш внимание както на благотворителната работа, така и на вярата си в Бог по равностоен и балансиран начин, и освен това искаш да вършиш добре и двете неща, това няма да е лесна задача. Ако искаш да балансираш между тези две неща едновременно, но не си в състояние да го направиш, ще трябва да направиш избор. Ако трябва да избереш кое да запазиш и кое да отхвърлиш, как ще вземеш решение? Не трябва ли да избереш най-смисленото и ценно начинание, което да осъществиш? Тогава ако в живота ти се появят едновременно и вярата в Бог, и заниманието с благотворителност, какъв избор трябва да направиш? (Трябва да избера да вярвам в Бог.) Нима повечето хора не избират да вярват в Бог? Като се има предвид, че всички вие сте направили този избор, не е ли съвсем нормално Бог да не позволява на хората да се занимават с благотворителност? (Да.) Заниманието с благотворителност е помогнало на много живи същества и е осигурило прехрана на много хора, но какво в крайна сметка ще спечелиш ти от това? Ще задоволиш суетата си. Дали това наистина е спечелване на нещо и дали е това, което трябва да спечелиш? Идеалът ти ще бъде осъществен, значимостта ти ще бъде доказана, това е всичко — но дали това е пътят, по който трябва да вървиш в живота? (Не.) Какво в крайна сметка ще спечелиш от това? (Празнота.) Няма да спечелиш нищо. Суетата ти ще бъде временно задоволена, ще получиш няколко похвали от другите или медали и почести в обществото, но това е всичко и цялата ти енергия и време ще са изразходвани. Какво ще си спечелил? Чест, добра репутация и почести — всичко това са празни неща. Истините, които хората трябва да разберат, и житейските пътища, по които трябва да поемат в този живот, обаче не могат да бъдат разбрани или придобити само чрез занимание с благотворителност. Вярването в Бог е различно. Ако искрено отдаваш всичко на Бог и се стремиш към истината, тогава вложените от теб време и енергия ще дадат добри и положителни резултати. Ако знаеш и разбираш нещата, които хората трябва да осъзнават най-добре — как трябва да живеят, как да почитат Бог, как да възприемат различни въпроси, какви възгледи и позиции трябва да имат, когато действат, какъв е най-правилният начин да се държат и как да се държат по начин, който ще бъде отбелязан от Създателя, по начин, който означава, че човек върви по правилния път — тогава това е правилният път и наистина се печели нещо. В рамките на твоя живот ще си спечелил много неща, които невярващите не могат да научат, неща, които някой с човешка природа трябва да притежава. Тези неща идват от Бог, от истината, и те ще се превърнат в твой живот. Оттук ще се превърнеш в човек, който приема истината за свой живот. Животът ти вече няма да е празен, няма да си объркан или колеблив. Не са ли това по-висши и по-ценни придобивки? Не са ли те по-ценни от това да извършиш някаква благотворителна дейност, за да задоволиш за момент суетата си? (Да.) Тези придобивки, които включват истината и пътя, по който хората трябва да вървят, ще ти дадат нов живот. Нищо в човешкия свят не може да се сравни с този нов живот и нищо не може да го замени. Разбира се, този нов живот е безценен и вечен. Той е нещо, което постигаш, след като си посветил времето, енергията и младостта си, след като си платил определена цена и си направил определени жертви. Нима не си заслужава? Със сигурност си заслужава. А какво ще спечелиш, ако се занимаваш с благотворителност? Няма да спечелиш нищо. Тези отличия и медали не са придобивки. Одобрението и признанието на другите, думите им, че си добър човек или голям филантроп — може ли това да се счита за придобивка? (Не.) Всичко това са нетрайни неща, които скоро ще изчезнат с времето. Когато вече не можеш да се хванеш за тези неща, когато вече не можеш да ги почувстваш, ще бъдеш изпълнен със съжаление и ще си кажеш: „Какво направих в живота си? Грижих се за няколко котки и кучета, осинових няколко сирачета, помогнах на някои бедни хора да живеят добре, да се хранят добре и да имат хубави дрехи, но какво да кажа за себе си? За какво живях? Възможно ли е да съм живял само за тях? Това ли е моята мисия? Това ли е отговорността, поверена ми от небето? Това ли е задължението, възложено ми от небето? Със сигурност не. Тогава за какво живее човек в този живот? Откъде идват хората и къде отиват в бъдеще? Не разбирам тези най-основни въпроси“. И така, когато стигнеш до този етап, ще почувстваш, че тези почести не са придобивки и че те са просто външни неща. Това е така, защото ако не беше се занимавал с благотворителност, щеше да си същият човек, както и ако беше участвал в благотворителна дейност до този ден, получавайки всички тези почести и отличия — и в двата случая вътрешният ти живот няма да се е променил. Нещата, които не разбираш, ще продължават да ти бъдат непонятни, ще продължаваш да бъдеш озадачен и объркан. И в този момент не само ще си по-объркани и по-смутен, но и ще се чувстваш по-неспокоен. В този момент ще е твърде късно за съжаления. Животът ти ще е минал, най-добрите ти времена ще са отминали, и ще си избрал грешния път. Затова преди да вземеш решение да се занимаваш с благотворителност или когато току-що си започнал да го правиш, ако искаш да се стремиш към истината и да постигнеш спасение, трябва да се избавиш от подобни идеи. Разбира се, трябва също така да се избавиш от всички дейности, свързани с тази работа, и да се впуснеш с цялото си сърце по пътя на вярата в Бог и стремежа към спасение. В крайна сметка, дори ако това, което ще получиш и спечелиш, не е толкова много или толкова осезаемо, колкото си си представял първоначално, поне няма да бъдеш изпълнен със съжаление. Независимо колко малко ще спечелиш, то пак ще е повече от това, което ще получат онези, които са прекарали целия си живот в религията, като вярват в Господ. Това е факт. Ето защо, докато избират кариера, от една страна, хората трябва да се избавят от идеите и плановете си да се занимават с благотворителност, а от друга, трябва да коригират и представите си по отношение на мислите си. Няма нужда да завиждат на онези в обществото, които се занимават с благотворителност, или да си мислят колко алтруистични, велики, благородни и безкористни са те, като си казват: „Вижте колко благородно и безкористно действат, докато помагат на другите хора. Защо да не можем да бъдем безкористни? Защо да не можем да постигнем това?“. Първо, не е нужно да им завиждаш. Второ, не е нужно да се укоряваш. Ако Бог не ги е избрал, те имат свои собствени мисии и стремежи. Независимо към какво се стремят, дали към слава и печалба, или осъществяване на собствените си идеали и желания, не е нужно да се занимаваш с това. Това, с което трябва да се занимаваш, е към какво си длъжен да се стремиш и какъв път да поемеш. Най-практичният въпрос е, че тъй като Бог е избрал теб и си дошъл в Божия дом, и си член на църквата, и още повече тъй като си в редиците на тези, които изпълняват своя дълг, ти трябва да размишляваш как да тръгнеш по пътя на спасението, докато изпълняваш дълга си, как да практикуваш истината, как да навлезеш в истината реалност и да достигнеш точката, в която Божиите слова се вкореняват в теб и стават твой живот чрез твоите стремежи и различните цени, които заплащаш. В недалечно бъдеще, когато погледнеш назад към състоянието, в което си бил, когато за първи път си повярвал в Бог, ще откриеш, че вътрешният ти живот се е променил. Вече няма да си човек, чийто живот се основава на покварения му нрав. Вече няма да си онзи арогантен, невеж, агресивен и глупав човек, който смята себе си за ненадминат, какъвто си бил някога. Вместо това Божието слово ще се е превърнало в твоя нов живот. Ще знаеш как да следваш Божия път и ще знаеш как да се справяш с всичко, с което се сблъскваш в живота, според Божиите намерения и в съответствие с истините принципи. Ще прекарваш всеки ден по такъв обоснован начин и ще имаш точна цел и посока във всичко, което правиш. Ще знаеш какво трябва и какво не трябва да правиш. Всички тези неща ще бъдат ясни в съзнанието ти като огледало. Ежедневието ти няма да бъде объркващо, изтощително или депресиращо. Вместо това ще бъде изпълнено със светлина, ще има цели и посока. В същото време ще чувстваш стремеж в сърцето си. Ще усетиш, че си се променил, че си придобил нов живот и че си станал човек, който е превърнал Божиите слова в свой живот. Нима това не е хубаво? (Да.) Тук ще завършим нашето общение за това как да не се занимавате с благотворителност, което е първият принцип в рамките на темата за избавянето от кариерата.